Р Е Ш Е Н И Е
Номер 260343 02.06.2022
година град Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ДЕСЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ
На втори юни през две хиляди двадесет и втора година
В закрито заседание в следния състав:
Председател: ЖИВКО ЖЕЛЕВ
като разгледа докладваното от съдията Живко Желев
гражданско дело номер 16581 по описа за 2019
година.
Производството е по чл.247 ГПК.
Образувано е по молба
на Д.А.К. за поправка на очевидна фактическа грешка в постановеното по делото
решение, както и за изменението му в частта относно разноските. В първата част
на молбата се поддържа, че ищецът не е правил искане за присъждане на законна
лихва върху претендираното от него обезщетение. За разлика от това по
предявения насрещен иск К. била претендирала законната лихва, която от подаване
а исковата молба – ****** до 20.05.2022г. / датата на постановяване на
решението/ била в размер на 427,36 лв. Този размер не бил взет предвид от съда
при осъществяване на прихващането между вземанията по първоначалния и насрещия
искове, заявено с възражение от К.П.. Предвид това се поддържа, че е налице
грешка в изчисленията и се иска да бъде допусната поправка на фактическа грешка
като бъде осъдена К. да заплати сумата 932,51 лв., а за разликата до 3075лв.
искът срещу него бъде отхвърлен.
В същата молба се
прави искане за изменение на решението в частта на разноските, като се твърди,
че съдът не е се произнесъл по възражението на К. относно прекомерност на
адвокатското възнаграждение претендирано от насрещната страна, а освен това е
допуснал да вземе предвид, че адвокатското възнаграждение заплатено от К. е с
начислен ДДС, съобразно представената по делото фактура / лист 49/.
В определения срок,
ответникът по молбата К.П. взема становище, че молбата следва да се остави без
уважение, като неоснователна.
Молбата е подадена в
срок и е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна.
Видно е от исковата
молба на П. / лист 3 /, че същият е претендирал освен обезщетение за
лишаване от ползване в размер на 1200 лв. и законната лихва върху него, считано
от завеждане на исковата молба до окончателното заплащане. Предвид това не е
налице фактическа грешка допусната от съда при извършване на прихващането със
вземането на ответницата К. по насрещния иск. Обстоятелството, че в молбата за
изменение на иска, чрез увеличението му не е направено повторно искане за законната
лихва, не означава, че ищецът се е отказал от първоначално заявената претенция
за присъждане на законна лихва.
Неоснователни
са и исканията на К. относно прилагане на чл.78, ал.5 ГПК и присъждане в нейна
полза на разноски от 400,73 лв. вместо 340,73 лв.
С оглед правната и
фактическа сложност на делото – защита по първоначален и насрещен иск, както и броя
на проведените по него съдебни заседания, заплатеният от П. адвокатски хонорар
от 700 лв. не се явява прекомерен, още повече, че е налице допуснато изменение
на иска чрез неговото увеличаване до 3075 лв. Извън това самата ответница К. е
заплатила за адвокатско възнаграждение 720лв. по иск с по-малък материален
интерес - 1 359,54 лв. /лист
49/.
Неоснователен е и
вторият довод на К. относно изменение на решението в частта за разноските. Това
е така, защото съдът е присъдил разноските съобразно уважената и отхвърлената
част от исковете, като е взел предвид размера на заплатеното от К.
възнаграждение което е 720 лв., в които се включва и начисления по фактурата
ДДС / лист 49/.
Предвид изложеното
молбата следва да се отхвърли.
Водим от горното,
съдът
Р
Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ молбата на Д.А. К. с вх. № ******/23.05.2022г.
относно поправка на очевидна фактическа грешка в решение №260324/20.05.2022г.,
постановено по дело 1658182019г. на ПРС, както и за изменение на същото решение
в частта относно разноските.
Решението може да се
обжалва в двуседмичен срок от връчването пред Пловдивския окръжен съд.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: /п/
Вярно с оригинала.
С.Г.