№ 426
гр. Пазарджик, 10.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XX НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на четвърти октомври през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Красимир Лесенски
при участието на секретаря ДАНИЕЛА Г. МУРДЖЕВА
като разгледа докладваното от Красимир Лесенски Административно
наказателно дело № 20225220200290 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
С наказателно постановление № 13-2100147 от 02.02.2022 г. на
Директора на Дирекция „Инспекция по труда” Пазарджик е наложена
имуществена санкция в размер на 1600 (хиляда и шестстотин) лева на
основание чл.416, ал.5, във връзка с чл.415, ал.1 от КТ на „Информационни
носители” АД с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: с. Д.,
общ. Пазарджик.
Срещу наказателното постановление е подадена в срок жалба от
„Информационни носители” АД, в която се излагат доводи за
незаконосъобразност на обжалваното постановление, издаването му в
нарушение на процесуалните правила и се моли да бъде отменено.
В съдебно заседание процесуалният представител на дружеството-
жалбоподател, поддържа жалбата. Ангажира доказателства. Излага доводи за
отмяна на НП и претендира разноски.
От ответника по жалбата - Дирекция „ИТ” Пазарджик - чрез
процесуалния му представител се оспорва жалбата, ангажират се
1
доказателства и се иска потвърждаване на постановлението. Претендира
юрисконсултско възнграждение.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото
писмени и гласни доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, прие за
установено следното:
Дружеството-жалбоподател е наказано с атакуваното наказателно
постановление за това, че в качеството си на работодател по смисъла на §1,
т.1 от Допълнителните разпоредби на Кодекса на труда не е изпълнил
принудителна административна мярка по т. 3 от протокол №
ПР2124703/24.08.2021 г. на гл. инспектор В. Д., със срок за изпълнение до
30.09.2021 г., а именно: „Да се заплати на Н.С.К., ЕГН **********,
положения труд на 30.04.2021 г. (Велики петък - официален празник) според
уговореното, но не по-малко от удвоения размер на трудовото му
възнаграждение“. Нарушението е установено при извършена последваща
проверка на 18.11.2021 г. в офиса на дружеството в с. Д., когато
Изпълнителният директор на дружеството декларирал, че дължимото
допълнително възнаграждение за положения труд на 30.04.2021 г. от Н.С.К. е
начислено в октомврийската ведомост и към момента на проверката все още
не е изплатено, което обстоятелство е описано в съставения на място
констативен протокол. Нарушението е извършено на 01.10.2021 г. в с. Д., т.е.
първия работен ден след срока за изпълнение на дадената принудителна
мярка.
За констатираното неизпълнение свидетелят Д. съставил на
дружеството-жалбоподател АУАН, който е подписан от изпълнителния
директор без възражения. Въз основа на съставения АУАН, е издадено
обжалваното в настоящото производство наказателно постановление.
Така описаната фактическа обстановка се потвърждава от всички
събрани доказателства по делото – писмени и гласни. По делото е са разпитан
като свидетел актосъставителя В. Д., който в показанията си потвърждава
описаната фактическа обстановка. Показанията му са ясни, категорични,
логични и се подкрепят и от писмени доказателства по делото, поради което
съдът ги кредитира изцяло. Като свидетел е разпитана и Е. Д. – служител в
2
наказаното дружество, която по същество потвърждава, че дружеството е
извършило процесното нарушение, като сочи, че изпълнителният директор
наредил на служителката Цоневска да начисли възнаграждението, но
последната често ползвала отпуск и то не било начислено в дадения за
изпълнение от контролните органи срок до 30.09.2021 г.
При тези данни от правна страна съдът намира, че от събраните
доказателства безспорно се установи извършването на нарушение от страна
на дружеството-жалбоподател „Информационни носители” АД. Не се спори
по делото, че дружеството-жалбоподател е работодател по смисъла на § 1, т.1
от ДР на КТ. Доказа се безспорно, а и страните по делото не оспорват, че
служителите на Дирекция „ИТ” Пазарджик извършили проверка на
дружеството-жалбоподател, в която връзка съставили протокол №
ПР2124703/24.08.2021 г., с който на основание чл.404 ал.1, т.1 от КТ са
наложили на дружеството ПАМ, изразяваща се в даване на задължителни
предписания на работодателя за отстраняване на констатирани нарушения на
трудовото законодателство, а именно: „Да се заплати на Н.С.К., ЕГН
**********, положения труд на 30.04.2021 г. (Велики петък - официален
празник) според уговореното, но не по-малко от удвоения размер на
трудовото му възнаграждение“. Протоколът е надлежно връчен на
дружеството-жалбоподател. Не е оспорен и не е обжалван, следователно е
влязъл в сила и дружеството е било длъжно да изпълни даденото
разпореждане. За дружеството-жалбоподател е било напълно ясно какво се
изисква от него да изпълни. Срокът за изпълнение е бил до 30.09.2021 г.
Установи се, че това предписание не е било изпълнено в посочения срок, а и
към момента на последваща проверка на 18.11.2021 г. Липсата на изпълнение
се доказа от показанията на свидетеля Д., който със свои колеги извършили
проверка дали са изпълнени предписанията. Предписанието по т.3 не било
изпълнено, за което изготвили протокол от проверката и впоследствие Д.
съставил АУАН. С оглед изложеното съдът намира, че дружеството-
работодател от обективна страна е осъществило състава на административно
нарушение по чл.415 ал.1 от КТ, при което правилно е била ангажирана
отговорността му. Съгласно императивната норма на чл.415 ал.1 от КТ:
„Който не изпълни задължително предписание на контролен орган за
спазване на трудовото законодателство, се наказва с имуществена санкция
3
или глоба в размер от 1500 до 10 000 лв.” Налице са всички елементи на
административното нарушение. Те са установени и доказани по категоричен
начин по делото от събраните доказателства.
Установи се категорично, че нарушението е извършено на 01.10.2021 г.,
след като на 30.09.2021 г. е изтекъл дадения срок за изпълнение на
предписанията, но това е било установено от контролните органи едва на
18.11.2021 г. в хода на проверката, извършена от свидетеля Д.. Дружеството е
наказано за неизпълнение на дадени предписания по законовия ред, които са
му били ясни, тъй като не са обжалвани, влезли са в сила, не е и правено
искане за удължаване на срока за изпълнението им. Именно това прави и
неоснователно възражението, че в конкретния случай причина за
неизпълнението им има опредЕ. служителка на дружеството, която често
ползвала отпуск в този период. Ако е имало налице обективна невъзможност
за неизпълнение на предписанието в срок, то от дружеството е можело да
поискат удължаване на срока за изпълнение, което не е сторено. В случая
отново опираме до това каква е същността на нарушението – а то е
неизпълнение на дадено по установения ред предписание. Всякакви други
обстоятелства, включително и дали например предписанието е ясно, не са
предмет на това производство. Ако за дружеството е било неясно какво
трябва да изпълни или е било в обективна невъзможност да ги изпълни в
дадения срок, е следвало да оспори предписанията по съответния ред пред ИД
на ИА „ГИТ“ София или да ги обжалва пред съда. След като не го е сторило,
то административнонаказателната му отговорност за извършеното нарушение
е правилно ангажирана.
При извършената цялостна проверка за законосъобразност на
обжалваното наказателно постановление съдът не констатира да са допуснати
процесуални нарушения, които да обосновават неговата отмяна. Посочени са
дата и място на нарушението, посочени са правилно нарушените разпоредби,
описано е подробно и точно извършеното нарушение съгласно
съставомерните му признаци.
При комплексна преценка на обстоятелствата по делото съдът намира,
че процесното нарушение не е маловажно в смисъла на чл.415в, ал.1 от КТ и
не са налице предпоставките за преквалификация на деянието като
маловажно по смисъла на чл.415в, ал.1 от КТ, тъй като нарушението не е било
4
отстранено повече от месец и половина след извършването му. Доколкото
нарушението уврежда обществените отношения, осигуряващи условията на
труд на работниците, то деянието разкрива висока степен на обществена
опасност. В този смисъл настоящият състав счита, че в случая е неприложима
и разпоредбата на чл.28 от ЗАНН. Освен това по делото бяха ангажирани
писмени доказателства и за други нарушения на трудовото законодателство
от страна на дружеството-жалбоподател, т.е. не се касае за инцидентно
такова.
При определяне размера на наказанието административнонаказващият
орган е взел предвид целите на наказанието, определени в чл.12 от ЗАНН,
както и е съобразил изискванията на чл.27 от ЗАНН - да отчита тежестта на
конкретното нарушение, подбудите за неговото извършване и други
смекчаващи или отегчаващи обстоятелства, както и имотното състояние на
нарушителя, а също и обществената опасност на този вид административно
нарушение, като е наложил съответното наказание малко над минимален
размер. Съдът счита, че подобно наказание е справедливо, дори и само с
оглед обстоятелството, че към момента на последващата проверка, месец и
половина след изтичане на дадения срок, предписанието не е било изпълнено,
а както се посочи бяха ангажирани писмени доказателства и за други
нарушения на трудовото законодателство от страна на дружеството-
жалбоподател.
По изложените съображения, въззивният съд счита, че обжалваното
наказателно постановление следва да бъде потвърдено като законосъобразно
и обосновано.
При този изход на спора и на основание чл. 63д, ал. 4, вр. ал.1 от ЗАНН,
в полза на ответната страна следва да бъдат присъдени разноски за
настоящата инстанция, които представляват юрисконсултско възнаграждение
за осъществено процесуално представителство. На основание чл. 63д, ал. 5 от
ЗАНН, вр. чл. 37 от Закона за правната помощ, вр. чл.27е от Наредбата за
заплащане на правна помощ, съдът намира, че следва да се присъди
минимално възнаграждение в размер на 80 лева.
Водим от горното и на основание чл.63, ал.1, ал.2, т.5 и ал.9 от ЗАНН,
Районен съд Пазарджик, XX състав
РЕШИ:
5
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА като законосъобразно наказателно постановление №
13-2100147 от 02.02.2022 г. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда”
Пазарджик е наложена имуществена санкция в размер на 1600 (хиляда и
шестстотин) лева на основание чл.416, ал.5, във връзка с чл.415, ал.1 от КТ на
„Информационни носители” АД с ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: с. Д., общ. Пазарджик.
ОСЪЖДА „Информационни носители” АД с ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление: с. Д., общ. Пазарджик да заплати на
Дирекция „Инспекция по труда” Пазарджик, сумата от 80 (осемдесет) лева
разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване чрез Районен съд Пазарджик пред
Административен съд Пазарджик в 14-дневен срок от съобщаването му на
страните.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
6