Решение по дело №410/2024 на Административен съд - Хасково

Производството е по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по касационна жалба на ОБЛАСТНА ДИРЕКЦИЯ на МВР - Хасково, представлявана от Директора на ОД на МВР – Хасково, подадена чрез процесуален представител, срещу Решение № 38/11.03.2024 г., постановено по АНД № 457/2023 г. по описа на Районен съд – Харманли.

Касационният жалбоподател твърди, че обжалваното решение е издадено в нарушение на закона и при съществено нарушение на процесуалните правила - касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от Наказателно-процесуалния кодекс (НПК). Оспорват се изводите на съда, че липсвало пълно, ясно и точно описание на елементите от обективна и субективна страна на административното нарушение, а също и мотивите, свързани с липса на снимка, от която да е виден регистрационният номер на автомобила, което според съда водело до недоказаност на нарушението. В тази връзка се твърди, че описанието на нарушението било ясно и изцяло в съответствие със законовите разпоредби – то съдържало всички изискуеми от закона реквизити, както и изчерпателно, пълно и детайлно описание на фактическата обстановка. Липсвало допуснато нарушение и разминаване при посочване на нормите, очертаващи състава на нарушението и тези, свързани с определянето на самата санкция. Видно от събрания доказателствен материал, наказаното лице безспорно осъществило нарушението. Решението се оспорва и в частта на присъдените разноски - държавна такса в размер на 150 лева, каквато не се дължала по този вид дела - НАХД. Предвид изложеното, се моли на основание чл. 222, ал. 1 от АПК, решението на Pайонен съд – Харманли да бъде отменено и делото да бъде решено по същество, като бъде потвърден като правилен и законосъобразен електронен фиш серия Г № 0049904/13.12.2022 г. на ОДМВР - Хасково. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение. В случай, че се претендира адвокатско възнаграждение, надвишаващо минимално установения размер в Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, се прави възражение за прекомерност и се моли същото да бъде намалено до минималния размер.

Ответникът - „АУТО ПЛЮС [област]“ ЕООД [населено място], депозира по делото чрез процесуалния си представител писмен отговор по касационната жалба, поддържан и в представено по делото становище във връзка с насроченото съдебно заседание, в които моли касационната жалба да бъде оставена без уважение, а постановеното от Районен съд – Харманли решение да бъде потвърдено като правилно, обосновано и постановено при спазване на материалния и процесуалния закон. Моли за присъждане на направените в касационното производство разноски.

Представителят на ОКРЪЖНА ПРОКУРАТУРА - ХАСКОВО посочва в хода по същество, че подадената касационна жалба е неоснователна и като такава, предлага да бъде оставена без уважение. Счита обжалвания съдебен акт за правилен и законосъобразен.

Административен съд - Хасково, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намери за установено от фактическа страна следното:

С обжалваното съдебно решение Районен съд – Харманли е отменил Електронен фиш сер.Г № 0049904 за налагане на имуществена санкция, с който за нарушение на чл. 483, ал. 1, т. 1 от КЗ, вр. чл. 638, ал. 4, вр. чл. 638, ал. 1, т. 2, вр. чл. 461, т. 1 от КЗ, на „Ауто Плюс [област]“ ЕООД, ЕИК : *********, със седалище и адрес на управление: [населено място] [улица], офис 1, представлявано от управителя Г. Д. Д., е наложена имуществена санкция в размер на 2 000 лв., съответно Областна дирекция на МВР – Хасково е осъдена да заплати на дружеството разноски по делото в размер на 650 лв. – 500 лв. адвокатско възнаграждение и 150 лв. - заплатена държавна такса.

В правните си доводи по съществото на спора съдът е изтъкнал, че в обжалвания електронен фиш липсва надлежно описание на нарушението, като същият не съдържал всички реквизити, изискуеми по чл. 189, ал. 4 от ЗДвП. Описанието на административното нарушение в електронния фиш било следното: „С АТСС е установено управление на МПС, регистрирано в Р. България и не е спряно от движение, за което собственикът не е сключил задължителна за… МПС О. К. вид *** с регистрационен номер [рег. номер].” При това описание не ставало ясно кое е административното нарушение, защото липсвало пълно, ясно и точно посочване на елементите му от обективна и субективна страна. Това, от своя страна, накърнявало правото на защита на жалбоподателя, което представлявало абсолютно основание за отмяна на електронния фиш. Съдът е отбелязал също, че към приобщената по делото административна преписка липсва снимка – клип, на която да е заснето МПС О. К. с рег. № [рег. номер]. На единствената снимка, постъпила с преписката, се наблюдавало в близък план автоматизирано техническо средство/система и лек автомобил ([Марка], модел *, чийто регистрационен номер не се виждал). В тази връзка съдът е приел, че извършването от жалбоподателя на твърдяното административно нарушение останало недоказано, което обосновавало отмяната на обжалвания електронен фиш, като незаконосъобразен. На основание чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН съдът е преценил, че административнонаказващият орган дължи на жалбоподателя сторените по делото разноски, които, съгласно представения Списък за разноски, възлизали в общ размер от 650 лв., от които 500 лв. - адвокатско възнаграждение и 150 лв. - заплатена държавна такса.

Така постановеното решение е правилно.

 

Настоящата инстанция споделя напълно изводите на районния съд за отмяна на електронния фиш.

Съгласно разпоредбата на чл. 647, ал. 3 от Кодекса за застраховането КЗ), когато с автоматизирано техническо средство или система е установено и заснето управление на моторно превозно средство, за което няма сключен и действащ застрахователен договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, се издава електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител при условията и по реда, предвидени в Закона за движението по пътищата. По силата на посочената норма, приложение следва да намери разпоредбата на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, включително регламентираните изисквания за изискуемото се съдържание на електронния фиш. Съгласно чл. 189, ал. 4, изр. второ от ЗДвП, електронният фиш съдържа данни за: териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство, собственика, на когото е регистрирано превозното средство, описание на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката, начините за доброволното й заплащане.

В настоящия случай издаденият електронен фиш, в хипотезата на установено с автоматизирано техническо средство нарушение на КЗ, не съответства по съдържанието си на императивните формални изисквания по чл. 189, ал. 4 от ЗДвП. Липсва необходимото описание на нарушението от фактическа страна, поради което изведеният извод в обжалваното решение, че процесното нарушение не е описано с всичките му индивидуализиращи белези е правилен и обоснован. В настоящия случай в електронния фиш липсва описание на съставомерно обстоятелство, а именно установяването, че за съответното МПС няма сключен и действащ застрахователен договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите. Липсата на основен реквизит на електронния фиш е основание за неговата незаконосъобразност. Въпреки наличието на посочване на нарушените разпоредби, липсата на съставомерно обстоятелство не би могла да бъде изведена по тълкувателен път, защото това би представлявало предположение по обвинението, което е недопустимо в административнонаказателното производство.

Правилен е и изводът на Районен съд - Харманли, че доколкото на приложената към преписката снимка е заснето друго моторно превозно средство, тази снимка не би могла да бъде използвана за конкретизиране на нарушителя - в този смисъл нарушението не е категорично и несъмнено установено от събраните в хода на производството доказателства.

Настоящата инстанция намира, че решението е правилно и в частта за разноските. Отговорността за разноски зависи от изхода на правния спор, като такива се присъждат на страната, в чиято полза е постановен съдебният акт. В случая обжалваният пред районния съд електронен фиш е отменен. Поради това правилно съдът е приел, че такива се дължат в полза на привлеченото към отговорност дружество, съобразно своевременно направеното искане за присъждането им, и представените доказателства за действително направени разноски в производството, като във връзка с отговорността за разноски правилно са взети предвид и направените такива в частното касационно административнонаказателно дело № 1328/2023 г. по описа на Административен съд - Хасково, които възлизат на 150 лв. – държавна такса.

Ето защо, като е отменил процесния електронен фиш, районният съд е постановил валидно, допустимо и съответстващо на материалния закон съдебно решение, което следва да бъде оставено в сила.

По делото липсват данни за направени от касационния ответник разноски за касационната инстанция, поради което и такива не му се дължат.

 

Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, вр. чл. 63в от ЗАНН, съдът

 

 

Р Е Ш И :

 

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 38/11.03.2024 г., постановено по АНД № 457/2023 г. по описа на Районен съд – Харманли.

 

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.