РЕШЕНИЕ
№ 377
гр. Враца, 09.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – ВРАЦА,
административно-наказателен състав, в публично заседание на 18.10.2022 г.
/осемнадесети октомври, две хиляди и двадесет и втора година/, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИГЛЕНА РАДЕНКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТАТЯНА
КОЦЕВА
КРАСИМИР ГЕОРГИЕВ
при секретаря Даниела МОНОВА и в присъствието
на прокурора Веселин ВЪТОВ, като разгледа докладваното от съдия ГЕОРГИЕВ КАН дело № 424 по описа на АдмС – Враца
за 2022 г. и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл.208 и сл. АПК, във вр. чл. 63в ЗАНН.
Образувано е по КАСАЦИОННА ЖАЛБА на Сметна Палата на Република България
/РБ/, чрез процесуален представител ** Ю.Е.Д., против РЕШЕНИЕ № 260003/29.04.2022
г., постановено по АНД № 461/ 2021
г. на
Районен съд - Враца, с което
е отменено Наказателно Постановление
/НП/ № ЗОП - 54/07.04.2021 г. на Председателя
на Сметна Палата на РБ, с което НП на К.А.К. в качеството му на ** е било
наложено административно наказание – глоба в размер на 9 984 лв. за
нарушение на чл.2 ал.2 вр. чл.59 ал.2 изр.2-ро от Закон за обществените поръчки
/ЗОП/ и на основание чл.247 ал.1 от ЗОП.
В
касационната жалба са изложени твърдения, че оспореното решение е неправилно и
постановено в нарушение на материалния закон, за което са изложени подробни
аргументи. Твърди се, че изводите на РС са неправилни и в съдебното решение се
съдържат неясни и взаимоизключващи се изводи. Твърди се, че съдът неправилно е
тълкувал Решение на Съдът на Европейския съюз от 31.03.2022г. по дело С-195/21
с предмет преюдициално запитване, отправено на основание чл.267 от ДФЕС от РС
Луковит /България/ с акт от 26.03.2021г. с което е поискано тълкуване на
Директива 2014/21/ЕС за обществените поръчки. Иска се отмяна на решението и
потвърждаване на НП. Претендират се разноски.
В с.з. касаторът редовно призован
не се явява и не се представлява.
Ответникът К.К. чрез
пълномощник – * С.Г. *** е депозирал
писмен Отговор на касационната жалба и Становище по хода на делото и съществото
на спора, в които излага съображения, че жалбата е неоснователна, като иска
оставяне в сила решението на РС. Претендират се разноски, за което е приложен
списък.
В с.з.
редовно призован не се явява и не се представлява.
Представителят на
Окръжна прокуратура - Враца дава мотивирано заключение за допустимост и основателност
на касационната жалба. Сочи, че решението на РС е неправилно и е налице
извършено нарушение по ЗОП. Моли за уважаване на жалбата.
В
настоящото производство не са представени нови писмени доказателства за
установяване на касационните основания.
Настоящият
съдебен състав, като взе предвид наведените в жалбата оплаквания, изразените от
страните доводи и съображени, и след извършване на служебна проверка на
обжалваното решение, съгласно чл. 218,
ал. 2 АПК, приема следното:
Касационната жалба е подадена от
надлежна страна в съответствие с установения срок по чл. 211, ал. 1 АПК и
същата е процесуално ДОПУСТИМА. Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Предмет на касационна проверка е Решение № 260003/29.04.2022г.,
постановено по АНД № 461/2021 г. на
Районен съд - Враца, с което е
отменено НП № ЗОП-54/07.04.2021 г. на Председателя на Сметна Палата на
РБ, с което НП на К.А.К. в качеството му на ** е било наложено административно
наказание – глоба в размер на 9 984 лв. за нарушение на чл.2 ал.2 вр.
чл.59 ал.2 изр.2-ро от Закон за обществените поръчки /ЗОП/ и на основание
чл.247 ал.1 от ЗОП. С решението на РС Враца е осъден касатора Сметна Палата на
РБ за да заплати сумата от 500 лв. разноски на ответника К.К..
За да
отмени оспореното НП, въззивният съд е приел в решението си, че от една страна АУАН и НП са
издадени от компетентни органи и в рамките на техните правомощия, и
компетенции, съгласно разпоредбите на ЗАНН, и чл.260 от ЗОП. От друга страна РС е приел, че нарушението
е недоказано от обективна и субективна страна, поради което и е отменил
оспореното НП, като незаконосъобразно.
Безспорно е, че Община –
Враца е бюджетна организация с право на собственост и
самостоятелен общински бюджет и Кмета на общината е публичен
възложител на обществени поръчки. При проверка е установено,
че кмета на Община Враца, К.А.К., е взел Решение № 2980 от 22.08.2018г. за откриване на процедура „Публично състезание“,
по чл.18 ал.1 т.12 от ЗОП за
възлагане на обществена поръчка с предмет -
„Поставяне на осветление на стадион „Х.Б.”,
гр.*** (изграждане на осветителна система) – инженеринг (проектиране, авторски
надзор и строителство)“. Решението било публикувано в Регистъра на
обществените поръчки на Агенцията по обществени поръчки на 22.08.2018г., а прогнозната стойност на поръчката била 416 666.66 лева без
ДДС. Също така с Решението били одобрени обявлението, с което се оповестява откриването на процедурата,
и документацията по
обществена поръчка. С Решение
за избор на изпълнител от 27.09.2018г. е бил определен участникът “Х.“ ООД с.***, като между
общината и избраният участник бил сключен Договор № С-247/16.10.2018г. за възлагане на обществена поръчка. Договорът
бил сключен за предложената от участника цена, а именно - 416 000 лева без ДДС,
съответно 499 200 лева с
ДДС. В хода на извърш-ването на проверка от Сметната палата било възприето, че
в случая едно от изискванията заложени
в процесната обществена поръчка от страна на възложителя, а именно - участниците
да притежават квалифициран експерт с квалификационна степен „магистър“ по
специалността: „Екология“ или „Еко-логия
и опазване на околната среда“, или „Системи и устройства за опазване на околната среда“, или „Горско стопанство“ или
еквивалентни с професионален опит от 1 година е ограничително при положение, че Закона за висшето
образование и поднормативните му актове е регламентирано, че висшето образование
по тези специалности не е определено единствено в квалифи-кационна степен „магистър“
и в тази връзка не са определени дейности, които се упражняват само след
придобиването им. Прието е от касатора, че ответника е ограничил конкуренцията
включвайки условие, което
необосновано ограничава участието на стопанските субекти в процедурата, като
това не е съобразено с нейният предмет, за което и следва да носи отговорност
за нарушение принципа на свободна конкуренция по чл.2, ал.2 вр. чл.59 ал.2 изр.2-ро от ЗОП. Издадени са съответно АУАН за това
нарушение и НП.
За да отмени НП РС е
приел, че нарушението е недоказано от обективна и субективна страна. Настоящия
съдебен състав не споделя изложените доводи на първоинстанциония съд относно
субективната страна, но приема доводите в частта за недоказаност на обективната
страна на нарушението. В случая няма извършено нарушение по смисъла на чл.2
ал.2 вр. чл.59 ал.2 изр.2-ро от ЗОП от обективна страна. Правилни са изводите
на РС в тази част.
Със заложеният от възложителя, ответника К.К.,
критерии, не е допуснато ограничаване участието на стопанските субекти в
процедурата, поставеното условие освен, че не е ограничително е и обосновано
поради това, че съобразено с нейният предмет. Заложените от възложителя критерии
са съобразени с факта, че обществена поръчка включва услуги по проектиране и
строителство на един сравнително
голям по мащабите си проект в един от най - големите спортни комплекси в страната,
а именно - Стадион „Х. Б.”- гр. ***, който
макар и да не е от национално значение, е от местно такова. При това
изграждането на осветителна система на това спортно съоръжение следва да е
съобразена със специфичните изисквания към спортната инфра-структура на УЕФА и с Ръководството за
осветление на стадиони, издание 2016г. за стадиони от ниво D, и в съответствие
със БДС EN12193:2009 или еквивалент,
като в тази връзка още в Решението за откриване на процеду-рата Раздел V и VІІ са изложени мотиви
касателно завишеният обществен интерес за изграждането на осветителна система
на това спортно съоръжение - Стадион
„Х. .”- гр.****, за да могат да бъдат провеждани спортни
мероприятия включително и от национално значение. От проверяващият екип не е
отчетен и факта, че неслучайно е било налично и изискването проектантът и
строителят да са част от един изпълнител - това се дължи отчасти и на това, че
проектантските работи, а след тях и строително – монтажните, екологични и
санитарни дейности е следвало да се извършат в едни доста кратки срокове и при
спазване на необходимите мерки за опазване на околната среда, но въпреки това
със дължимата прецизност и качество. Отчитайки всички тези
елементи възложителят е заложил процесното условие за образователен
ценз за съответният експерт.
Дейностите по екология свързани с тази обществена поръчка биха могли да бъдат
извършени и от лице с по-ниска образователна степен, друг е въпросът дали биха
били извършени по - добре, по - качествено и с по - голяма прецизност от
експерта с по - висока такава. При липсата на експертиза и специфични знания в
тази насока, нито акто-съставителя, нито наказващият орган биха могли да са
категорични в преценката си. Ето защо и именно съобразявайки се с предмета на поръчката, с нейната необходимост, сложност, обем и обективна
значимост със факта, че се разходват публични средства отпуснати от държавата целево – Кмета на
гр. Враца в качеството му на възложител на обществената поръчка, е
направил правилна преценката за поставяне на конкретното условие за
по-висок образователен ценз за съответният експерт от екипа от технически лица, като между впрочем такова условие за
образователен ценз има и към другите експерти от техническия екип,
но то не е било счетено за ограничително, като е счел, че същият ще
е гаранция, че избраният участник има освен правните и финансовите възможности,
така също и необходимите професионални и техническите ресурси и способности да
изпълни възложената му обществена поръчка.
В тази насока е
и Решение на Съдът на Европейския Съюз /СЕС/ от 31 март 2022 година по дело C-195/21 с предмет преюдициално запитване, отправено на
основание член 267 ДФЕС от Районен съд Луковит (България) с акт от 26 март
2021г., с което се иска тълкуване на Директива 2014/21/ЕС за обществените поръчки. Това решение на СЕС
правилно е изтълкувано от РС-Враца. Според визираното Решение на СЕС Директивата за обществените поръчки позволява
на възлагащия орган да въведе по-високи критерии за техническите и
професионалните способности на икономическите оператори, макар те да надхвърлят
минималните изисквания, предвидени в националното право. СЕС заявява в решението си, и
че възлагащият орган е в състояние
най-добре да прецени собствените си нужди и именно затова
законодателят на съюза му е предоставил широко право на преценка при
определянето на критериите за подбор: „В тази връзка разпоредбите на Директива 2014/24 предоставят на
възлагащият известна свобода, за да определи кои изисквания за участие в
процедура за възлагане на поръчка счита за пропорционални и подходящи на
предмета на поръчката и свързани с него, и за необходими, за да се гарантира,
че кандидатът или оферентът има както правните и финансовите възможности, така
и техническите и професионалните способности да изпълни възлаганата поръчка“.
„Щом
изискването за квалификация е оправдано от предмета на поръчката,
пропорционално на този предмет и отговарящо и на другите предвидени условия,
разпоредбите на Директива 2014/24 не са пречка възлагащият орган да наложи в
обявлението за поръчка изисквания, които надхвърлят минималното ниво, установено
от националната правна уредба“. СЕС постановява в решението си, че
„Директива 2014/24 допуска
възможността в рамките на процедура за възлагане на обществена поръчка
възлагащият орган да наложи като критерии за подбор, свързани с техническите и професионалните способности на
икономическите оператори, изисквания,
които са по-стриктни от
минималните изисквания, поставени от националната правна уредба, стига такива изисквания да са
необходими, за да се гарантира, че кандидатът или оферентът има техническите и
професионалните способности да изпълни възлаганата поръчка, да са свързани с
предмета на поръчката и да са пропорционални на този предмет“.
Решението на районния
съд е валидно и допустимо, постановено в съответствие и при правилно приложение
на материалния закон. Съдът е изпълнил служебното си задължение да проведе
съдебното следствие по начин, който е осигурил обективно, всестранно и пълно
изясняване на всички обстоятелства, включени в предмета на доказване по
конкретното дело, при точното съблюдаване на процесуалните правила относно
събиране, проверка и анализ на доказателствената съвкупност. Събрани са
необходимите и относими доказателства, за чието съществуване са налице данни по
делото и въз основа на тях правилно е установена фактическата обстановка.
Обсъдени са възраженията и доводите на страните, и са формирани изводи за
тяхната основателност или неоснователност, които изводи се споделят напълно от
настоящия касационен състав в частта за липса на обективна страна на извършено
нарушение по чл.2, ал.2 вр. чл.59 ал.2
изр.2-ро от ЗОП и на основание чл.221, ал.2, изр.2-ро от АПК не следва да бъдат
повтаряни изцяло.
Предвид изложеното,
настоящият касационен състав намира подробно изложените в касационната жалба
доводи за незаконосъобразност на оспореното решение за израз на правото на
защита, а не релевантен по делото факт. Решението на РС е правилно, като краен
резултат.
При осъществения
контрол по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, относно валидността, допустимостта и
съответствието на решението с материалния закон, касационната инстанция намира,
че обжалваното решение е валидно, допустимо и постановено в съответствие с процесуалния
и материалния закон, поради което следва да остане в сила. Касационната жалба е
неоснователна и следва да се остави без уважение.
При този изход на
делото на касатора не се дължат разноски.
Искането на
процесуалния представител на
ответника за присъждане на
разноски за адвокатско възнаграждение в касационното
производство е основателно при този изход на спора. Същото е направено
своевременно и на основание чл.63д, ал.1 от ЗАНН вр. чл.143 АПК, и на ответника
следва да се присъди заплатената сума за адвокатско възнаграждение за
настоящата инстанция в размер на 500.00 /петстотин/ лева.
Следва само се
отбележи, че в решението на РС има допуснати две явни технически грешки в
датата на решението и в датата на НП, а
именно решението е с дата от 29.04.2022г., а не от 29.04.2021г. и датата на НП не е 07.08.2021г., а е 07.04.2021г.
Водим от
гореизложеното и на основание чл.221 ал.2 вр. чл.218 АПК
Административен съд Враца
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 260003/29.04.2022
г., постановено по АНД № 461/2021 г. на
Районен съд - Враца, с което е ОТМЕНЕНО НП № ЗОП-54/07.04.2021 г. на Председателя на Сметна Палата на РБ.
ОСЪЖДА СМЕТНА ПАЛАТА на Република България да заплати
на К.А.К. разноските по делото, пред настоящата инстанция, в размер на 500 лв. за адвокатско
възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване и
протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.