№ 223
гр. Варна, 19.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 5 СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Георги Митев
при участието на секретаря Калина Ив. Караджова
като разгледа докладваното от Георги Митев Административно наказателно
дело № 20243110200140 по описа за 2024 година
установи следното:
Производството е на основание чл.59 и следващите от ЗАНН въз основа на
жалба на Строй Мар Инвест ЕООД, ЕИК по Булстат 204 507 412, представлявано от
управителя Н. Г. М. против наказателно постановление № 03-2300514/21.06.2023 г.,
издадено от И.И. И., директор на Дирекция Инспекция по труда-Варна.
Във въззивната жалба се твърди, че горепосоченото наказателното
постановление е неправилно и незаконосъобразно, поради което се моли съдът да го
отмени.
В съдебно заседание въззивникът, редовно призован, не се явява и не се
представлява. В молба преди съдебното заседание не се противопоставя съдебното
заседание да протече в негово отсъствие, не отрича факта на извършеното нарушение,
но с оглед на факта, че нарушението е отстранено още в хода на проверката моли съда
да приложи разпоредбата на чл.415в ал.1 от Кодекса на труда и да наложи
имуществена санкция в минимален размер. Към писмото са приложени копие от
възражение срещу АУАН и снимков материал, доказващ, че нарушението е
отстранено.
Въззиваемата страна, редовно призована, се представлява в съдебно заседание
от процесуален представител – старши юрисконсулт Й.П.Й., редовно упълномощен.
По същество моли съда да потвърди наказателното постановление и да им присъди
юрисконсултско възнаграждение.
1
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
Съдът, като анализира поотделно и в тяхната съвкупност и взаимна връзка
представените по делото доказателства и съобрази закона в контекста на
правомощията си по съдебния контрол намери за установено от фактическа страна
следното:
Жалбоподателят Строй Мар Инвест ЕООД в качеството на строител изграждал
строителен обект „многофамилна жилищна сграда“, намираща се в ПИ
10135.2575.1277А в гр. Варна ул.Свети Теодор Стратилат № 7.
На 12.05.2023 г. служителите на Дирекция Инспекция на труда гр.Варна Н. И.
И. и П.М.М. извършили проверка в описания обект по спазване на трудовото
законодателство. При проверката било установено, че Строй Мар Инвест ЕООД в
качеството на работодател не е обезопасил конструктивния отвор във втора етажна
плоча, предназначен за монтаж на асансьор, чрез парапет, изграден най-малко от
защитна бордова лента за крака, главно перило за ръце и средно перило за ръце, чрез
еквивалентно алтернативно решение или здраво покритие, които да понесат
съответното натоварване в строителен обект „многофамилна жилищна сграда“,
намираща се в ПИ 10135.2575.1277А в гр. Варна ул.Свети Теодор Стратилат № 7.
Връчена е призовка № 851/12.05.2023 г. /приложено заверено копие/ да се яви
на 17.05.2023 г. в ДИТ-Варна представител на дружеството за представяне на
документи, призовката е получена от Румен Русев, общ работник на обекта, има
записан мобилен телефон 0889 703 139 Н. М. – управител.
За констатациите е съставен Протокол за извършена проверка №
ПР2317753/31.05.2023 г. на Строй Мар Инвест ЕООД/приложено заверено копие/, в
раздела на установените нарушения под № 4 е записано това нарушение и са дадени
предписания за отстраняването му със срок до 13.06.2023 г. За работодател протокола е
подписан от пълномощника Д.Д..
Към преписката е приложено заверено копие от безсрочно пълномощно рег.№
6934/09.07.2018 г. по регистъра на нотариус П.М. от Н. Г. М., в качеството му на
управител и представляващ Строй Мар Инвест ЕООД за Д.И.Д. да го представлява
пред Инспекция по труда Варна, да подписва и получава АУАН, да подписва и подава
документи.
На 01.06.2023 г. главен инспектор Н. И. И. при Дирекция Инспекция по труда
гр. Варна съставил Акт за установяване на административно нарушение/АУАН/ № 03-
2300514/приложен оригинал/, в който описал, че Строй Мар Инвест ЕООД в
качеството на работодател не е обезопасил конструктивния отвор във втора етажна
плоча, предназначен за монтаж на асансьор, чрез парапет, изграден най-малко от
2
защитна бордова лента за крака, главно перило за ръце и средно перило за ръце, чрез
еквивалентно алтернативно решение или здраво покритие, които да понесат
съответното натоварване в строителен обект „многофамилна жилищна сграда“,
намираща се в ПИ 10135.2575.1277А в гр. Варна ул.Свети Теодор Стратилат № 7.
Актосъставителят е квалифицирал нарушението по чл.40 т.1 във връзка с чл.61 от
Наредба № 2 от 22.03.2004 г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни
условия на труд при извършване на строителни и монтажни работи/наричана по-
нататък Наредбата/. АУАН е връчен на същата дата на упълномощено лице, на което
не е посочено името, а само номера на пълномощното рег.№ 6934/09.07.2018 г.,
пълномощникът се запознал със съдържанието му, не направил възражения и получил
копие от него.
На 05.06.2023 г. Строй Мар Инвест ЕООД, представлявано от управителя Н. Г.
М., чрез пълномощника Д.Д., депозирало до директора на Инспекция Дирекция по
труда Варна писмено възражение/приложено заверено копие/ срещу съставения
АУАН, в което е отразено, че нарушението, констатирано в АУАН, е отстранено и е
приложен снимков материал – 2 броя фотоснимки, от които е видно, че действително
отворът е обезопасен.
На 21.06.2023 г. е било издадено обжалваното наказателно постановление№ 03-
2300514/21.06.2023 г., издадено от И.И. И., на длъжността директор на Дирекция
Инспекция по труда-Варна /приложен оригинал/. Административно-наказващият орган
е приел изцяло обстоятелствата, посочени в АУАН, като е квалифицирал нарушението
по чл.40 т.1 във връзка с чл.61 от Наредбата и на основание чл.413 ал.2 от Кодекса на
труда е наложил административно наказание имуществена санкция в размер на 2 000
лева.
От приложеното заверено копие от идентификационна карта за Строй Мар
Инвест ЕООД, попълнена на 30.05.2023 г. от управителя Н. Г. М., е видно, че за обект
гр. Варна, кв. Виница, ул.Теодор Стратилат дружеството има нает персонал от 13
души.
В съдебно заседание бе разпитан в качеството на свидетел актосъставителя Н.
И., който потвърди изложените в АУАН констатации.
Гореизложеното се установява от гласните доказателствени средства –
свидетелските показания на Н. И. и от изброените по-горе и приети по реда на чл.283
от НПК писмени доказателствени средства по делото, кредитирани от съда, които не се
оспорват от страните.
ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:
Съдът кредитира свидетелските показания на Н. И. като обективни и
3
подкрепящи се от писмените доказателствени средства.
Съдът кредитира възражение вх.№ 23068595/05.06.2023 г. от Строй Мар Инвест
ЕООД, представлявано от управителя Н. Г. М., чрез пълномощника Д.Д., депозирано
до директора на Инспекция Дирекция по труда Варна и приложения към него снимков
материал относно факта, че към тази дата действително отворът е бил обезопасен и
нарушението е било отстранено.
Съдът кредитира изцяло и останалите писмени доказателствени средства като
обективни, непротиворечиви, взаимно допълващи се и представящи в хронологичен
ред събитията.
ОТ ПРАВНА СТРАНА:
Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, в това производство
районният съд е винаги инстанция по същество и следва да провери законността на
обжалваното наказателно постановление, т.е. дали правилно е приложен както
процесуалният, така и материалния закон, независимо от основанията, посочени от
жалбоподателя – аргумент от чл. 314, ал. 1 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН.
Съдът, като взе предвид становището на страните и императивно вмененото му
задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно
законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта на наложеното
административно наказание, прави следните правни изводи:
По допустимостта на въззивната жалба:
Наказателното постановление е получено лично от упълномощеното лице
Д.И.Д. на 06.10.2023 г., видно от разписката към него/приложено заверено копие/,
жалбата срещу него е заведена на 17.10.2023 г.
Спазен е четиринадесетдневния срок по чл.59 ал.2 от ЗАНН, жалбата е
подадена в срока на обжалване от процесуално легитимно лице, срещу
административен акт, подлежащ на обжалване, пред компетентния районен съд по
местоизвършване на деянието, поради което същата е процесуално допустима.
По компетентността на актосъставителя и административно-наказващия орган:
Съгласно § 3 от Преходни и заключителни разпоредби на Наредба № 2 от
22.03.2004 г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд
при извършване на строителни и монтажни работи тази наредба се издава на основание
чл.276 ал.1 от Кодекса на труда.
По силата на чл.416 ал.1 от Кодекса на труда нарушенията на трудовото
законодателство се установяват с актове, съставени от държавните контролни органи.
АУАН е издаден от компетентен орган - Н. И. И. - главен инспектор към
Дирекция Инспекция на труда-Варна, длъжностно лице от Изпълнителна агенция
4
Главна инспекция по труда.
Наказателното постановление е издадено от компетентен орган – директора на
Дирекция Инспекция на труда-Варна съгласно чл.416 ал.5 от Кодекса на труда и
Заповед № З-0864/17.10.2022 г. на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция
Главна инспекция по труда/изискано, получено и приложено заверено копие/.
Съгласно т.5 от заповедта е определено правомощие на директорите на дирекции
Инспекции по труда да издават и подписват наказателни постановления по актовете за
установяване на административни нарушения, издадени от инспектори.
По процесуалния закон:
Само редовно съставени от административните органи актове, при спазване на
изискванията за форма, съдържание и процедура могат да бъдат основание за налагане
на административно наказание.
Разпоредбите на чл.40 ал.2 и чл.43 ал.1 от ЗАНН са спазени, доколкото АУАН е
съставен в присъствието на един свидетел-очевидец при установяване на нарушението,
в присъствието на представител на дружеството, като препис от АУАН е връчен по
законоустановения ред. Подписан е както от актосъставителя, така и от свидетеля-
очевидец. Спазени са сроковете по чл.34 ал.1 и ал.3 от ЗАНН за съставянето на АУАН
и за издаването на наказателното постановление. Наказателното постановление е
надлежно връчено на жалбоподателя. Както АУАН, така и наказателното
постановление отговарят на чл.42 и респективно чл. 57 от ЗАНН.
Наказателното постановление съдържа изискуемите от закона в чл.57 от ЗАНН
задължителни реквизити, а именно посочени са имената и длъжността на лицето, което
го е издало, има номер и дата, посочен е АУАН, въз основа на който е издадено
наказателното постановление, посочени са имената и длъжността на актосъставителя,
както и местослуженето на същия, данните на нарушителя, визирани в т.4 на чл.57 от
ЗАНН, описано е извършеното нарушение, мястото, на което е извършено, законовите
разпоредби, които са нарушени, вида и размера на наказанията, дали наказателното
постановление подлежи на обжалване, в какъв срок и пред кой съд. Наказателното
постановление е подписано от длъжностното лице, което го е издало. Спазен е и
визираният в чл.34 ал.3 от ЗАНН срок за издаването на наказателно постановление.
Предвид изложеното съдът счита, че в хода на административно-наказателното
производство по издаване на обжалваното наказателно постановление не са допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила, които да водят до
незаконосъобразност на наказателното постановление и съответно до неговата отмяна.
По материалния закон:
При възприетата фактология съдът счете, че в случая Строй Мар Инвест ЕООД
е осъществило от обективна страна състава на нарушение по чл.40 т.1 вр.чл.61 от
Наредбата.
5
Тази разпоредби задължават строителя да обезопасява отворите в
конструктивните елементи/етажна плоча/ чрез парапети, ограждения или здраво
покритие, а паданията от височина се предотвратяват чрез приспособления
(съоръжения, ограждения), които са достатъчно високи и са изградени най-малко от
защитна бордова лента за крака, главно перило за ръце и средно перило за ръце или
чрез еквивалентно алтернативно решение.
При проверката инспектор И. е установил, че Строй Мар Инвест ЕООД не е
обезопасило конструктивния отвор във втора етажна плоча, предназначен за монтаж на
асансьор, чрез парапет, изграден най-малко от защитна бордова лента за крака, главно
перило за ръце и средно перило за ръце, чрез еквивалентно алтернативно решение или
здраво покритие, които да понесат съответното натоварване в строителния обект
Съдът счита, че чрез нарушението на разпоредбите на чл.40 т.1 вр.чл.61 от
Наредбата Строй Мар Инвест ЕООД в качеството му на строител не е изпълнило
задълженията си за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд, поради
което правилно е ангажирана от административно-наказващия орган неговата
обективна отговорност.
Съдът обаче намира, че административно-наказващият орган неправилно е
приложил закона, като не е преценил приложимостта на разпоредбата на чл.415в от
КТ.
Налице са безспорни доказателства, че Строй Мар Инвест ЕООД е обезопасило
конструктивния отвор във втора етажна плоча непосредствено след установяването на
нарушението и съставяне на акта за установяване на административно нарушение, като
това е направено даже преди изтичане на определения за това срок в Протокол за
извършена проверка № ПР2317753/31.05.2023 г./13.06.2023 г./, т.е. нарушението е било
отстранено веднага след установяването му, като не е установено да са настъпили
вредни последици за работници и служители, а такива не се и твърдят от
административно-наказващият орган. Разпоредбата на чл.415в ал.1 от Кодекса на труда
предвижда административно наказание имуществена санкция на работодателя за
нарушение, което е отстранено веднага след установяването му и от което не са
произтекли вредни последици за работници и служители в размер от 100 до 300 лв.
Настоящият състав намира, че са налице предпоставките на чл. 415в от
Кодекса на труда, поради което наказателното постановление следва да бъде
изменено, като на жалбоподателя следва да бъде наложена глоба в размер на 300 лева с
оглед тежестта на конкретното нарушение и липсата на доказателства по делото за
извършени други нарушения на трудовото законодателство от въззивника.
Съдът счита, че следва да бъде наложено административно наказание
имуществена санкция в максималния, предвиден в чл. 415в от Кодекса на труда,
размер от 300 лева, тъй като все пак се касае за нарушаване на безопасните условия на
труд и именно такъв размер на наказанието отговаря на тежестта на нарушението.
6
ПО РАЗНОСКИТЕ:
В съдебно заседание бе направено искане от процесуалния представител на
въззиваемата страна за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
От въззивника не е постъпило искане за присъждане на разноски.
Съгласно чл.63д ал.1 от ЗАНН в производствата пред районния и
административния съд страните имат право на присъждане на разноски по реда на
Административно-процесуалния кодекс/АПК/.
Според ал.4 на същия член в полза на учреждението или организацията, чийто
орган е издал акта по чл.58д, се присъжда и възнаграждение в размер, определен от
съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт или друг служител с юридическо
образование. Размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля
максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за
правната помощ/ЗПП/, според който заплащането на правната помощ е съобразно вида
и количеството на извършената дейност и се определя в наредба на Министерския
съвет по предложение на НБПП. Това е Наредбата за заплащането на правната помощ,
където в чл.27е е посочено, че възнаграждението за защита в производства по Закона за
административните нарушения и наказания е от 80 до 120 лева.
Съобразявайки се с всички посочени нормативни разпоредби съдът стига до
извода, че в конкретния случай минималното юрисконсултско възнаграждение е 80
лева. Въззиваемата страна направи искане за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение, без да посочва неговия размер. Според спецификата на настоящия
случай – изменение на наказателното постановление чрез намаляване на размера на
наложената имуществена санкция, участието на процесуален представител на
въззиваемата страна в едно съдебно заседание, без ангажиране на допълнителни
доказателства и свидетели и участието му в разпит само на един свидетел,
специфичната материя, изискваща време и усилия за преглед и усвояване на
нормативната база и практиката по нея и ръководейки се от принципа за разумно
остойностяване на положения труд, прецененото с оглед на правната и фактическа
сложност на случая съдът счита, че в случая справедливо юрисконсултско
възнаграждение е в размер на 80 лева.
С оглед на изложеното и на основание чл.63 ал.7 т.1 от ЗАНН
съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ наказателно постановление № 03-2300514/21.06.2023 г., издадено от
И.И. И., на длъжността директор на Дирекция Инспекция по труда-Варна, с което на
основание чл.416 ал.5 и чл.413 ал.2 от Кодекса на труда на Строй Мар Инвест ЕООД,
7
ЕИК по Булстат 204 507 412, със седалище и адрес на управление гр. Варна, район
Приморски, местност Свети Никола-1 № 927, ет.4, ап.12, представлявано от управителя
Н. Г. М., е наложено административно наказание имуществена санкция в размер на
2000 лева, като отменя наложеното наказание и вместо него на основание чл.415в
вр.чл.413 ал.2 от Кодекса на труда налага административно наказание имуществена
санкция в размер на 300 лева за нарушение на чл.40 т.1 вр.чл.61 от Наредба № 2 от
22.03.2004 г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд
при извършване на строителни и монтажни работи.
Осъжда Строй Мар Инвест ЕООД, ЕИК по Булстат 204 507 412, да заплати на
Дирекция Инспекция по труда гр. Варна сумата от 80 лева за юрисконсултско
възнаграждение.
Да се изпратят съобщения на Строй Мар Инвест ЕООД и на директора на
Дирекция Инспекция по труда гр. Варна, че решението е изготвено.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен
съд Варна в 14-дневен срок от получаване на съобщенията от страните, че решението и
мотивите са изготвени, по реда на Административно-наказателния кодекс.
След влизане на решението в сила административно-наказателната преписка да
се върне на Дирекция Инспекция по труда гр. Варна.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
8