Решение по дело №967/2019 на Административен съд - Пловдив

Номер на акта: 1040
Дата: 21 май 2021 г. (в сила от 18 септември 2021 г.)
Съдия: Анелия Илиева Харитева
Дело: 20197180700967
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 1 април 2019 г.

Съдържание на акта Свали акта

 

Р Е Ш Е Н И Е

№ 1040/21.5.2021г.

 

Град Пловдив, 21.05.2021 година

 

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПЛОВДИВ, І отделение, ІV състав, в открито заседание на двадесети април две хиляди двадесет и първа година, в състав:

Съдия: Анелия Харитева

при секретар Севдалина Дункова, като разгледа докладваното от съдията административно дело № 967 по описа на съда за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производство по реда на чл.145 и сл. от АПК, във връзка с чл.215 ЗУТ.

Образувано е по жалба на И.С.К. *** против заповед № 171 от 25.02.2019 г. на кмета на община Родопи в частта, с която са одобрени: 2) ПУП – ПП за обект: Трасета за външно електроснабдяване и за транспортен достъп за УПИ III-****, производствени и складови дейности; и 3) План-схеми за комуникационно-транспортна мрежа, за електрификация и за водоснабдяване, тъй като в останалата част производството е прекратено с определение № 2523 от 16.12.2019 г., оставено в сила с определение № 5056 от 28.04.2020 г. по адм. дело № 2864 от 2020 г. по описа на ВАС, ІІ о.

Според жалбоподателя оспорената заповед е незаконосъобразна без да се посочват конкретни съображения и се иска нейната отмяна.

Ответникът чрез процесуалния си представител оспорва жалбата и счита същата за неоснователна по съображения, изложени в писмени бележки, депозирани на 11.05.2021 г. Претендира присъждане на направените по делото разноски.

Заинтересованите страни не вземат становище по жалбата.

Съобразявайки определение № 5056 от 28.04.2020 г. по адм. дело № 2864 от 2020 г. по описа на ВАС, ІІ о., съдът намира, че жалбата е подадена от заинтересовано лице по смисъла на чл.131, ал.2, т.5 ЗУТ и в преклузивния срок 14-дневен срок от съобщаването (известие за доставяне – л.10), поради което е допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна поради следните съображения:

Жалбоподателят е собственик на имот № 19.249 в землището на с. Крумово, местност „Орта хан“, видно от представените с молбата от 28.10.2019 г. нотариални актове и удостоверение за идентичност от 05.09.2019 г. на зам.-кмета на община Родопи. От друга страна, жалбоподателят е учредил в полза на „ЕВН България електроразпределение“ АД право на строеж на трафопост (нотариален акт № 12, том 62, дело № 15166 от 2008 г. на Службата по вписванията Пловдив – л.163-164), като при учредяване на правото на строеж жалбоподателят и съпругата му са се съгласили с придружаващите трафопоста сервитути и са декларирали, че нямат претенции по отношения на съоръжения по смисъла на Закона за енергетиката (ЗЕ).

По заявление на И.Д., собственик на поземлен имот № ****, находящ се в землището на с. Крумово, местност „Орта хан“, кметът на община Родопи е издал оспорената заповед № 171 от 25.02.2019 г., предмет на настоящото съдебно производство, с която са одобрени: 1) ПУП – ПРЗ за процедура за промяна предназначението на имот № ****, представляващ земеделска земя в землището на с. Крумово, местност „Орта хан“, съобразно изискванията на ЗОЗЗ и ППЗОЗЗ, като се образува УПИ III-**** – производствени и складови дейности, улица-тупик, за разширение на полски път, и се определя начин на застрояване на сгради с Н до 15 м, свободно разположени, като се определя устройствена зона Пп; 2) ПУП – ПП за обект: Трасета за външно електроснабдяване и за транспортен достъп за УПИ III-****, производствени и складови дейности; 3) План-схеми за комуникационно-транспортна мрежа, за електрификация и за водоснабдяване. Т.е., планът за регулация и застрояване е разработен, за да се урегулира и застрои поземлен имот № ****, с който имотът на жалбоподателя не граничи. Парцеларният план и план-схемите са разработени, за да осигурят транспортния достъп, електрификацията и водоснабдяването на бъдещия строеж в поземлен имот № ****.

Съгласно обяснителната записка към проекта, фаза – ел. схема (л.104), която е основният спорен въпрос по делото, необходимата ел. мощност за бъдещата застройка е 80 kV с оглед предвидената разгърната застроена площ, която ел. мощност ще се осигури от бетонен комплектен трансформаторен пост (БКТП) – нов, с мощност 800 kVА, който ще се изгради в югозападния ъгъл на имот № ****. Ел. захранването на бъдещия трафопост ще се осъществи с кабел 20 kV от БКТП „Зевс“ – новият кабел ще излезе от съществуващия БКТП, ще премине през имот 019.16 покрай югоизточната страна на имота, ще свие по обслужващия път и ще достигне пътя за с. Крумово, ще завие на изток от северната страна на полски път № 19.122 и ще достигне до новия БКТП. Трасето на кабела 20 kV ще минава успоредно на съществуващ оптичен кабел на разстояние 0,5 м от него. Според обяснителната записка в предварителния договор, който трябва да се сключи с „ЕВН България електроразпределение“ АД, ще бъдат указани техническите, икономическите и юридическите условия за изграждането на електросъоръженията и електрозахранването на бъдещата сграда.

В изпълнение на указанията, дадени от ВАС, е допуснато извършване на съдебно-техническа експертиза от вещо лице инженер-геодезист, чието заключение (л.228-235) е прието без възражения от страните в съдебното заседание от 15.07.2020 г.

Вещото лице е изследвало кадастралния и регулационен статут на поземлен имот № 019016, собственост на жалбоподателя, и посочва, че имотът, представляващ нива с площ 3,701 дка, е отразен в картата на възстановената собственост (КВС) на с. Крумово и е записан в регистъра за собственост към плана като имот на И.К. въз основа на нотариален акт от 1998 г. (л.161-162). Със заповед № 681 от 24.10.2000 г. е одобрено застроително решение на земеделската земя с промяна на предназначението за обект: „Кафе-аперитив с покрит бар“, като се образува нов парцел І-16, обсл. дейности, кафе-аперитив с офиси. Във връзка с прехвърляне (нотариален акт за дарение – л.165-166) на собствеността на сондажен кладенец с прилежащата му територия на община Родопи е извършено разделяне на имот № 019016 на два нови имота № 019183 с площ 0,102 дка и № ***** с площ 3,599 дка, като в имот № ***** е реализирано застрояване на триетажна масивна сграда. При одобряването на кадастралната карта държавата е заела придаваемите части от имоти № 019183 и № ***** към обхвата на пътя Пловдив-Асеновград с площ 303 кв.м, включени в имот 17.203 по кадастралната карта на с. Крумово. В кадастралната карта имотът на жалбоподателя е с идентификатор 19.249 с площ 3348 кв.м и съответства на поземлен имот № *****.

Вещото лице посочва още, че проектът за трасето на кабелните ел проводи 20 kV и 1 kV за поземлен имот № **** е изготвен върху извадка от картата на възстановената собственост, като трасето на новия кабел засяга имот № 019016, собственост на жалбоподателя, в участъка между т.1 (л.234 – върха на ъгъла между югоизточната регулационна линия и лицето на имота към асеновградско шосе) и сградата на съществуващия БТКП „Зевс“, като е определена сервитутна зона 0,60 м около оста на трасето, т.е., общата ширина на сервитута е 1,20 м, дължина 48 м по графични данни от проекта или според вещото лице сервитутът около кабела е 47,6 кв.м, който не е посочен в обяснителната записка и графичната част към ПУП – ПП.  

Съдът кредитира заключението на вещото лице, но намира, че с него не се установяват нови факти от значение за правния спор. Със заключението на вещото лице се потвърждава наличието на правен интерес от оспорване на процесната заповед в частта относно одобряването на парцеларен план и план-схеми, доколкото е налице засягане на имота на жалбоподателя от трасето на новия кабел.  С оглед констатацията на вещото лице, че сервитутна зона е 0,60 м около оста на трасето или общата ширина на сервитута е 1,20 м, които са минималните размери на сервитутните зони съгласно чл.7, ал.1, т.1 от Наредба № 16 от 09.06.2004 г. за сервитутите на енергийните обекти (в редакцията към ДВ, бр. 75 от 2015 г.), както и с настоящата редакция на нормата по новата т.5. 

От получените отговори по реда на чл.192 ГПК от „Електроразпределение юг“ ЕАД (л.306 и л.320), в които дружеството посочва, че в УПИ І-16, собственост на И.К., е изграден трафопост съгласно разрешение за строеж № 249 от 27.06.2008 г. и към настоящия момент няма изградени нови или в процес на проектиране на съоръжения, засягащи този имот. Т.е., дружеството не дава отговор има ли към настоящия момент вече осъществени трасета или проектирани трасета за електроснабдяване на бъдещи строежи, започващи от трафопоста, построен в имота на жалбоподателя и преминаващи през този имот, който именно факт е от значение за законосъобразността на оспорената част от заповедта от 2019 г.

В тази връзка е допуснато извършването на съдебно-техническа експертиза от вещото лице архитект, чието заключение съдът кредитира като компетентно, безпристрастно, кореспондиращо със събраните по делото писмени доказателства и неоспорено от страните.

Вещото лице е констатирало, че в имота на жалбоподателя УПИ І-16 съществува електропровод и го е изчертала в схема-приложение към заключението си със син цвят. Посочва, че процесният ПУП – ПП предвижда нов електропровод от БКТП „Зевс“ до нов БКТП в новообразувания УПИ ІІІ-****, производствена и складова дейност, който е предвидено да се прокара от БКТП „Зевс“ покрай югоизточната граница през УПИ І-16, изчертан в схемата-приложение към заключението с червен цвят. Вещото лице посочва още, че захранващият кабел за БКТП „Зевс“ съгласно одобрен проект и разрешение за строеж № 249 от 27.06.2008 г. (л.311) започва от границата на УПИ І-16 от югозапад (лице на УПИ към асеновградско шосе), преминава през УПИ І-16 на 0,60 м от северозападната и на 0,60 м от североизточната граница и стига до трафопоста, разположен в дъното на имота. Обектът е изпълнен и въведен в експлоатация с разрешение за ползване № ДК-07-203 от 05.06.2009 г. на ДНСК.

Със заключението на вещото лице от тази съдебно-техническа експертиза също не се установяват други факти от значение за правния спор, освен че от трафопоста, намиращ се в дъното на имота на жалбоподателя, не започват и няма изградени други трасета за електроснабдяване на други поземлени имоти. Изграденото съгласно разрешение за строеж № 249 от 27.06.2008 г. трасе е за захранващ кабел за самия трафопост, видно от т.2 на описаните в разрешението за строеж строително-монтажни работи, които ще се извършат, а именно: нов кабел 20 kV с начало съществуващ стълб № 91б от ВЛ 20 kV „Крумово“, продължава по полски път № 018039 на 0,6 м от имотната граница (т.3), пресича полски път № 56 в положена тръба (т.4), чупи в т.5 и т.6 и достига УПИ-019016 (т.7) и на 0,6 м вътре в имота достига до трафопост (т.9), като дължината на кабела е 440 м.

При тези факти съдът намира, че оспорената част от заповед № 171 от 25.02.2019 г. на кмета на община Родопи е законосъобразна.

Доколкото основният предмет на оспорената заповед е одобряване на ПУП – ПРЗ за процедура за промяна предназначението на имот № ****, земеделска земя в землището на с. Крумово, местност „Орта хан“, като се образува УПИ III-**** – производствени и складови дейности, и се определя начин на застрояване на сгради с Н до 15 м, свободно разположени, няма спор, че предвидените за изграждане нови сгради следва да бъдат свързани към водопроводната и електрическата преносни мрежи и съоръжения. Съгласно чл.66 ЗУТ недвижимите имоти се свързват задължително с изградените мрежи и съоръжения на техническата инфраструктура въз основа на издадени строителни книжа.

В случая спорът е относно свързването на УПИ III-**** с трафопоста (БКТП „Зевс“), находящ се в УПИ І-16, собственост на жалбоподателя. По делото липсват доказателства, че УПИ III-**** може да бъде свързан с електрическата преносима мрежа и съоръжения по друг начин, от друг трафопост и при по-икономичен вариант, такова доказване не беше проведено. Видно от проекта, както и скиците, изработени от вещите лица, в близост до УПИ III-****, за който е изработен процесния проект, няма други съществуващи трафопостове, освен намиращия се в имота на жалбоподателя. Т.е., присъединяването на УПИ III-**** към електропреносната мрежа не може да бъде осъществено по друг начин и от друго съоръжение, различно от БКТП „Зевс“. 

От друга страна, още с подписване на нотариалния акт от 2008 г. (л.163-164) за безвъзмездно учредяване на право на строеж на трафопост в полза на „ЕВН България електроразпределение“ АД жалбоподателят и съпругата му са се съгласили с придружаващите трафопоста сервитути и са декларирали, че нямат претенции по отношения на съоръжения по смисъла на Закона за енергетиката (ЗЕ). Така в т.1 от нотариалния акт е записано, че след построяването „ЕВН България електроразпределение“ АД става собственик на трафопост, тип БКТП със застроена площ от 6,09 кв.м ведно със сервитут по смисъла на чл.64 ЗЕ, определен съгласно Наредба № 16от 09.06.2004 г. за сервитутите на енергийните обекти – чл.7, ал.1, т.1 – приложение № 1, т.14 за минималните размери на сервитутните зони за енергийни обекти за производство, пренос, разпределение и преобразуване на електрическа енергия, както и възможност за въвеждане и извеждане на кабели НН (ниско напрежение) и СрН (средно напрежение).

Съгласно чл.64, ал.2 ЗЕ сервитутите по този закон са: 1. право на преминаване на хора и техника в полза на лицата по ал.1; 2. право на прокарване на линейни енергийни обекти в полза на лицата по ал.1; 3. ограничаване в ползването на засегнатите поземлени имоти. Съгласно чл.64, ал.3, т.1, б.“а“ ЗЕ титулярят на сервитута придобива право на прокарване и изграждане на линейни енергийни обекти, какъвто линеен обект е процесното трасе за нов кабел. Съгласно чл.64, ал.8 ЗЕ в случай, че сервитутната зона попада в имот, за който в полза на титуляря на сервитута се учредява право на строеж, сервитутът върху имота се посочва в акта за учредяване право на строеж. Следователно, в настоящия случай са били спазени всички изисквания на закона и в полза на „ЕВН България електроразпределение“ АД е възникнало право на прокарване на линейни енергийни обекти и ограничаване в ползването на засегнатия поземлен имот на жалбоподателя.

Както се каза, при доказателствена тежест за жалбоподателя не се установи проектираното трасе за нов кабел да е икономически нецелесъобразно техническо решение или да се нарушават по някакъв начин условията за ползване на собствения на жалбоподателя имот извън вече поетото през 2008 г. задължение за съобразяване със сервитутите на трафопоста. Напротив, процесната разработка е съобразена с наличната техническа инфраструктура и със становището на „ЕВН България електроразпределение“ АД (л.103), в което е посочено мястото на присъединяване към електроразпределителната мрежа, а именно БКТП „Зевс“. Трасето на новия кабел преминава плътно по границата на засегнатия от сервитута на трафопоста имот на жалбоподателя – покрай югоизточната граница според проекта и заключението на вещото лице архитект, а според заключението на вещото лице инженер-геодезист засегнатият участък от имота на жалбоподателя е 47,6 кв.м (48 м дължина и 1,2 м ширина на сервитут около кабела или по 0,6 м от двете му страни).  В този смисъл и при липса на доказателства, че сервитутът е с размери и площ, надвишаващи необходимите за изграждането на трасето на новия кабел за захранване на новия строеж, твърденията за незаконосъобразност на оспорената заповед се явяват напълно недоказани и неоснователни.

При извършената проверка за законосъобразност на оспорената заповед съдът констатира, че тя е издадена от компетентен орган – кмета на общината съгласно чл.129, ал.2 ЗУТ, при спазване на материалноправните норми и административнопроизводствените правила, в съответствие с целта на закона – да се извърши устройството на определен недвижим имот, за да се реализира инвестиционното проектиране и строителството.

Предвид всичко изложено съдът намира, че жалбата като неоснователна следва да се отхвърли. С оглед изхода на делото и своевременно направеното от процесуалния представител на ответника искане за присъждане на направените разноски същото като основателно и доказано в размер на 1 078,50 лева (600 лева за адвокатско възнаграждение и 478,50 лева за възнаграждение за вещото лице) следва да се уважи и да бъде осъден жалбоподателя да заплати тази сума на община Родопи. Затова и на основание чл.172, ал.2 АПК Административен съд Пловдив, І отделение, ІV състав,

 

Р Е Ш И:

           

ОТХВЪРЛЯ  жалбата на И.С.К., ЕГН **********,***, против заповед № 171 от 25.02.2019 г. на кмета на община Родопи.

ОСЪЖДА И.С.К., ЕГН **********,***, да заплати на община Родопи сумата 1 078,50 (хиляда седемдесет и осем лева и петдесет стотинки) лева, разноски.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването.

 

Съдия: