Р Е Ш Е Н И Е

№

 

10.09.2019г., град ПЛЕВЕН

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

Плевенски районен съд, дванадесети наказателен състав, в публично заседание на двадесет и осми август през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:         АСЕН ДАСКАЛОВ

 

Секретар: ЛУИЗА ИЛИЕВА

като разгледа докладваното от съдия ДАСКАЛОВ АНД №1595 по описа за 2019 – та година и на основание доказателствата по делото и Закона, за да се произнесе взе предвид следното:

 

ПРОИЗВОДСТВО по реда на чл. 59 ал. 1 ЗАНН

 

С Наказателно постановление №436505-F475354/ 20.05.2019г. на ДИРЕКТОР на ТД на НАП - ВЕЛИКО ТЪРНОВО, на „В.1.“ ЕООД *** ЕИК: ********* е наложена имуществена санкция в размер на 9500 /девет хиляди и петстотин/ лева на основание чл.5 ал.1 от Закона за ограничаване на плащанията в брой, за нарушение на чл.3 ал.1 т.2 ЗОПБ.

Срещу така издаденото Наказателно постановление (НП), санкционираното лице е подало жалба до РАЙОНЕН СЪД  - ПЛЕВЕН. Счита, че в хода на административнонаказателното производство са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила: не са посочени мястото на извършване на твърдяното нарушение, както и не е посочено по ясен, недвусмислен начин, неговото времеизвършване, доколкото в АУАН и НП се сочат различни дати, без да е отбелязано, че се касае за множество нарушения по смисъла на чл.18 ЗАНН. Счита, че в разрез със същата правна разпоредба и задължителната тълкувателна практика по приложение на Закона, вместо да са наложени две наказания, за две отделни нарушения – е наложено само едно. На тази основа, дружеството счита издаденото НП за незаконосъобразно и моли за неговата отмяна.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, се представлява от упълномощен защитник, който поддържа жалбата. По същество допълва, че изплащането на дивидент от страна на търговско дружество не попада в хипотезата на чл.3 ал.1 т.2 ЗОПБ и в този смисъл - наред с другото, обжалваното Наказателно постановление се явява и неправилно, поради което и пледира за неговата отмяна.

За ответната страна – ТД на НАП - ВЕЛИКО ТЪРНОВО – се явява съответен юрисконсулт. Оспорва жалбата като счита, че в хода на административнонаказателното производство са спазени както изискванията на материалния, така и на процесуалния закон, издадено е законосъобразно и правилно Наказателно постановление, което пледира да бъде потвърдено.

Съдът намира, че жалбата е подадена от оправомощена страна и в срока по чл.59 ал.2 ЗАНН, поради което се явява допустима.

След щателно обсъждане на събраните доказателствени материали поотделно и в тяхната съвкупност, Съдът намира следното:

Административнонаказателното производство е започнало със съставяне на Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) № F475354/06.03.2018г. от страна на Е. *** М. – гл.инспектор по приходите при ТД на НАП – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, в присъствието на свидетелите И.И.Г. и П.Л.Н., както и *** – Управител на *** ***. Съставен е за това, че при извършване на проверка за установяване на факти и обстоятелства, е представен Протокол от общото събрание на споменатото дружество, за взимане на решение за изплащане на дивиденти от 20.12.2018 г. - за изплащане на сумата от 20 000 лева. Изплащането е извършено на 21.12.2018 г. и на 28.12.2018 г. по 10 000 лева от касата на дружеството, като след удържане на данък, „чистата“ сума за получаване е в общ размер на 19 000 лева; приложени са РКО №1/21.12.2018 г. за получена сума в размер на 9 500 лева и РКО №2/28.12.2018 г. - за получената сума в размер на 9 500 лева. Така описаното е квалифицирано като нарушение на чл.3 ал.1 т.2 ЗОПБ. При съставяне на АУАН е направено възражение, че се касае за недостатъчна информация и „разминаване“ със счетоводната къща; по реда и в срока по чл.44 ал.1 ЗАНН е постъпило допълнително възражение, в което дружеството е посочило, че така извършеното разплащане не може да се квалифицира като нарушение на разпоредбата на чл.3 ал.1 т.2 ЗОПБ.

Административнонаказващият орган е възприел изцяло изложената от страна на актосъставителя фактическа обстановка, респ. – преценил като неоснователни направените от нарушителя възражения. На тази основа, издал обжалваното Наказателно постановление, с което на „***е наложена имуществена санкция в размер на 9500 /девет хиляди и петстотин/ лева на основание чл.5 ал.1 от Закона за ограничаване на плащанията в брой, за нарушение на чл.3 ал.1 т.2 ЗОПБ.

Съдът намира, че Актът за установяване на административно нарушение е съставен и обжалваното Наказателно постановление – издадено, от компетентни лица /л.22 – 24 от делото/. В хода на административнонаказателното производство обаче са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.

На първо място, нито съставеният АУАН, нито – издаденото НП съдържат посочване на мястото на извършване на твърдяното административно нарушение. Касае се за основен признак от обективната страна на всяко административно нарушение, а неговата липса съставлява съществено нарушение на процесуалните правила – по чл.42 т.3 ЗАНН, респективно – чл.57 ал.1 т.5 ЗАНН.

На второ място, нито съставеният АУАН, нито – издаденото НП съдържат ясно, недвусмислено посочване на времето на извършване на твърдяното административно нарушение. В обстоятелствената част както на съставения акт, така и на Наказателното постановление се сочат няколко дати – 20.12.2018г., 21.12.2018г., 28.12.2018г. От изложението на фактите и обстоятелствата на нарушението не се остава с убеждението, че се касае за времеви период на извършване на нарушението, например – от 20.12.2018г. до 28.12.2018г.; от друга страна, при положение, че актосъставителят и административнонаказващият орган са приели, че се касае за едно административно нарушение, а не за повече от едно такова – изцяло в сферата на предположенията попада отговора коя от трите дати се свързва с времеосъществяването на твърдяното нарушение. Отделно от това, в случай, че нарушенията са повече от едно, предвид разпоредбата на чл.18 ЗАНН, всяко е следвало да бъде надлежно описано и да бъде наложено отделно административно наказание. При положение обаче, че не са наложени две или три административни наказания, а само едно – несъмнена е волята на актосъставителя и административнонаказващия орган, че се касае за едно нарушение, за времеизвършването на което обаче – липсва необходимата яснота. Следователно, налице е съществено нарушение на процесуалните правила – по чл.42 т.3 ЗАНН, респективно – чл.57 ал.1 т.5 ЗАНН.

От изложеното дотук е видно, че съставеният АУАН и издаденото НП не съдържат надлежно описание нито на времето, нито – на мястото на извършване на твърдяното административно нарушение. Подобни неясноти и пропуски са недопустими в хода на административнонаказателната дейност, но тук е мястото да бъде отбелязано, че същите неясноти, пораждат на свой ред и въпроса – в какво се твърди, че се е изразило нарушението, за което е ангажирана административнонаказателната отговорност на процесното дружество: дали за това, че на дати 21. и 28.12.2018г. са изплатени на два пъти суми от по 9500 лева или за това, че на 20.12.2018г. е прието решение за изплащане на същите парични средства. В този смисъл, допуснато е и съществено нарушение на процесуалните правила по чл.42 т.4 ЗАНН, респективно – чл.57 ал.1 т.5 ЗАНН. Следва да бъде подчертано, че нито времето, нито мястото или обстоятелствата на административното нарушение следва да бъдат предмет на догадки, още повече, че се касае за основни елементи от обективната страна на твърдяното административно нарушение, които не се презюмират, а подлежат на доказване. В този смисъл, правото на защита на санкционираното юридическо лице е ограничено, тъй като същото е препятствано да научи за какво нарушение и въз основа на кои факти и обстоятелства е ангажирана административнонаказателната му отговорност; на свой ред, Съдът е поставен пред ненадлежно определен предмет на доказване по делото от страна на административнонаказващия орган.

По тези съображения, обжалваното Наказателно постановление се явява незаконосъобразно и като такова, следва да бъде отменено, без правния спор да бъде разглеждан по същество. За пълнота на настоящия съдебен акт обаче, нека бъде отбелязано, че Наказателното постановление се явява и неправилно. Както от свидетелските показания на Е. *** М., И.И.Г. и П.Л.Н., така и от представените по делото писмени доказателства – заверени преписи от  Протокол от общото събрание на коментираното дружество от 20.12.2018 г., РКО №1/21.12.2018 г. за получена сума в размер на 9 500 лева и РКО №2/28.12.2018 г. получена сума в размер на 9 500 лева /л.18 – 19 от делото/ се установява по безспорен начин, че въз основа на взето решение на от 20.12.2018г. на общото събрание на собствениците на *** ***, със съответните РКО от 21.12.2018 г. и 28.12.2018 г., на два пъти са изплатени парични суми от по 9500 лева /дивидент/ - на управителя ***. Видно е, че не са касае за парична престация по договор – тъй като такъв в случая не е налице, а за привеждане в изпълнение на Решение на ОС на ЕООД. Последното, на свой ред, не е и не може да се определи като договор; като такъв не могат да бъдат приети и двата РКО. Следва да бъде напомнено, че правната характеристика на договора го определя като двустранна правна сделка - т.е. такава, при която две страни по сделка отправят съответни волеизявления, които следва да съвпадат. Тук е мястото обаче отново да бъде изтъкнато, че описанието на нарушението и обстоятелствата на неговото евентуално извършване не отговаря на изискванията на чл.42 т.4 и чл.57 ал.1 т.5 ЗАНН - защото при положение, че актосъставителя и административнонаказващия орган са приели, че е налице договор, въз основа на който евентуално са извършени престации, е следвало да посочат кой е този договор, кои са неговите страни, респ. – относимите към нарушението, техни права и задължения. Във всеки случай обаче, както вече беше изтъкнато – от доказателствените материла по делото не се установява наличието на договор, въз основа на който да са извършени престации в нарушение на чл.3 ал.1 т.2 ЗОПБ, а оттук – търговското дружество е санкционирано на основание чл.5 ал.1 ЗОПБ за нарушение, което не е извършило.

Водим от горното и на основание чл.63  ал.1 ЗАНН, Съдът

 

Р Е Ш И :

 

ОТМЕНЯ КАТО НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО Наказателно постановление №436505-F475354/ 20.05.2019г. на ДИРЕКТОР на ТД на НАП - ВЕЛИКО ТЪРНОВО, с което на *** е наложена имуществена санкция в размер на 9500 /девет хиляди и петстотин/ лева на основание чл.5 ал.1 от Закона за ограничаване на плащанията в брой, за нарушение на чл.3 ал.1 т.2 ЗОПБ.

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – Плевен, в 14 - дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено.

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: