Решение по дело №10245/2018 на Софийски градски съд

Номер на акта: 266029
Дата: 7 октомври 2021 г. (в сила от 25 ноември 2021 г.)
Съдия: Десислава Георгиева Янева-Димитрова
Дело: 20181100110245
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 30 юли 2018 г.

Съдържание на акта

  Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

№ ….

гр. София, 07.10.2021 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Софийският градски съд, І ГО, 5 състав, в публично съдебно заседание на двадесет и четвърти февруари през две хиляди двадесет и първа година в състав:

 

                                                                                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДЕСИСЛАВА ЯНЕВА

 

и секретар Ю.Шулева, като разгледа докладваното от председателя гражданско дело10245 по описа за 2018 год., за да се произнесе взе предвид следното:

               

                                Предявeни са от И. Г.П. против „З. “Б.и.“ АД  искове с правно основание чл. 432, ал.1 от КЗ.                                                                                                                      Ищецът твърди, че пострадал на 08.02.2018 г. при пътно-транспортно произшествие, настъпило по вина на водача на л.а „Мерцедес Ц 320“ с рег. № *******– М.С.Т., чиято отговорност била застрахована от ответното дружество по договор за застраховка ”Гражданска отговорност”. Поддържа, че при катасатрофата получил счупване на тялото /диафиза/ на лявата раменна кост – закрито, от която претърпял неимуществени вреди. Счита, че справедливото обезщетение за неимуществените вреди е в размер на 35 000 лв. Твърди, че претърпял и имуществени вреди, изразили се в разходи за лечение, направени през периода 13.02.2018 г. – 16.02.2018 г., на обща стойност от 1486.04 лв. Моли съда да осъди ответника да му заплати обезщетение за неимуществени вреди в размера на 35 000 лв., ведно със законната лихва, считано от 02.05.2018 г. до окончателното изплащане и имуществени вреди в размер на 1486.04 лв., ведно със законната лихва от датата на извършване на всеки разход до окончателното изплащане.

                        Ответникът оспорва предявените искове, като поддържа следните възражения: оспорва ищецът да е претърпял описаните в ИМ вреди; оспорва механизма на настъпване на ПТП; твърди, че поведението на сочения от ищеца деликвент не било противоправно и виновно; оспорва да е налице причинно-следствена връзка между ПТП и твърдяните от ищеца вреди; поддържа становището, че продължителността на оздравителния процес се дължала на неспазване на лекарските предписания от страна на ищеца и на предходни негови заболявания; прави възражение за съпричиняване на вредите от пострадалия, който пътувал без поставен обезопасителен колан; оспорва размера на исковете.

            Съдът, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната взаимна връзка, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

            По иска с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ за неимуществени вреди:

            За да бъде уважен предявеният иск ищецът трябва да ангажира доказателства за следните обстоятелства: 1/за наличието на договор за застраховка ”Гражданска отговорност” между собственика на автомобила, управляван от прекия причинител на вредата, и ответното дружество; 2/за юридическите факти от състава на чл. 45 от ЗЗД по отношение на водача на застрахованото от ответното дружество МПС: вреда, противоправно деяние и причинно-следствена връзка между противоправното деяние и вредата; 3/да докаже размера на дължимото обезщетение.                                                                          Страните не спорят, че към датата на пътно-транспортното произшествие отговорността на водача на л.а „Мерцедес Ц 320“ с рег. № *******е била застрахована по договор за застраховка „Гражданска отговорност“, което се установява и от служебно извършена от съда справка на официалния сайт на Гаранционния фонд.

            За установяване на механизма на настъпване на пътно-транспортното произшествие по делото  са събрани гласни доказателствени средства и е изслушана автотехническа експертиза.                                                                                                                             Видно от заключението на автотехническата експертиза, което съдът приема, на 08.02.2018 г. л.а „Мерцедес Ц 320“ с рег. № *******се е движел по път I-4  в западна посока. Около 13.50 ч. е достигнал района на км.153. По неизвестни причини автомобилът  се е  насочил наляво, преминал е през лентата за насрещно движение и с предната лява част се е ударил в бетонна стена. Вследствие на удара се е завъртял в посока, обратна на часовниковата стрелка, и е последвал втори удар на задната част на превозното средство в бетонната стена, след което е настъпило транслационно и ротационно движение, накрая автомобилът се е установил на мястото, на което е открит при огледа. Скоростта на моторното превозно средство преди настъпване на удара е била 103.32 км/час. Не е установен спирачен път преди удара, поради което следва да се приеме, че и към момента на  първия удар скоростта е била същата. Според вещото лице, причина за настъпване на катастрофата е поведнието на водача на автомобила, който се е движел със скорост, значително по-висока от разрешената за този участък от пътя/40 км/час/, с което е предизвикал занасяне на автомобила в посока към подпорната стена. За да предотврати произшествието водачът е следвало да се движи с позволената за конкретния пътен участък скорост от 40 км/час. Процесният авотмобил е бил оборудван с триточкови инерционни колани за всички места на пътниците. Вещото лице е посочило, че обезопасителните колани задържат тялото на шофьора и пътниците към облегалката при наличие на отрицателно ускорение по направлението на движението – при челни сблъсъци. Предпазните колани имат превантивно действие при челен удар в неподвижно препятствие със скорост до 60 км/час. При по-високи скорости превантивното действие силно намалява, като дори може да има обратен ефект – да нанесе поражения на водача или пътника. В конкретния случай първият удар е челен кос, като при този удар коланът би задържал тялото на пътника и би попречило да настъпи удар в арматурното табло. При последвалото въртене и удар отзад предпазният колан не е имал превантивно действие.                      От допълнителното заключение на автотехническата експертиза се установява, че челният аербег на автомобила на мястото, на което е седял ищецът, не се е отворил. Фабричната настойка на електронния блок на автомобила е зададена по такъв начин, че при катастрофа предният аербег на автомобила следва да се отвори, ако на седалката има пътник, независимо от това, дали е с поставен или без поставен колан. Няма данни дали електронният блок на автомобила е бил пренастройван.   

            В съдебно заседание вещото лице – автоексперт заявява, че при поставен предпазен колан, с оглед механизма на настъпване на катастрофата, тялото на пострадалия би следвало да се задържи към седалката. За да се травмира лявата ръка в областта на рамото, ищецът се е ударил във волана на автомобила. С поставен предпазен колан, не би следвало да достигне до волана. Според експерта, счупването е настъпило при политане на тялото на ищеца напред и наляво, тъй като е пътувал без поставен колан.   

            В своите показания св. Т. /съпруга на ищеца/ заявява, че тя   управлявала процесния автомобил по време на катастрофата. Пътували заедно с пострадалия от гр.Варна за гр.Велико Търново. Около 20-30 км. преди гр.Велико Търново изгубила управление върху колата, която занесла наляво и се блъснала в бетонна стена. Когато моторното превозно средство спряло, ищецът излязъл от него, като се държал за лявата ръка. Казал, че много го боли ръката, не могъл да обясни къде се е ударил. По време на катастрофата  и двамата били с предпазни колани.  Свидетелката не помни с каква скорост е управлявала автомобила.                                                                                                С оглед заключението на автотехничеката експертиза и показанията на св.Т. съдът приема, че катастрофата е настъпила вследствие на противоправното и виновно поведение на водача на л.а „Мерцедес С 320“ с рег. № *******– М.С.Т., която се е движела с несъобразена с пътните условия скорост от 103.32 км/час, в резултат на което автомобилът е занесъл наляво, преминал е през лентата за насрещно движение и с предната си лява част се е блъснал в бетонна стена.                       От заключението на медицинската експертиза, която съдът приема, се установява, че ищецът е получил следната телесна повреда: счупване на лява мишнична кост в средната й част. Според вещото лице, увреждането може да е получено при катастрофата. Механизмът на този вид счупване е удар върху лявата мишница с твърд тъп предмет или удар на ръката в твърд тъп предмет, каквито са и частите от интериора на автомобила. Експертът разяснява, че счупването има травматична генеза и не би могло да се получи вследствие на неправилна стойка или наднормено тегло. Тази травма може да  настъпи, независимо от това дали пътникът е ползвал обезопасителен колан, тъй като ръцете и краката остават относително свободни. Спрямо ищеца е проведено оперативно лечение, изразяващо се в открито наместване на счупването и фиксиране на фрагментите с плака и винтове. По делото няма документи за продължителността на лечебния процес. През периода на лечение ищецът е търпял болки и страдания, като през първите три месеца болките са били с по-голям интензитет. При нормално протичане на лечебния процес, без усложнения, периодът на възстановяване от такъв вид увреждания е около 6 месеца. Направените от ищеца разходи по представените документи по делото са били необходими за неговото лечение. Няма данни за специфични телесни повреди,  получени от поставен предпазен колан. В приложените по делото документи не са описани съпътстващи заболявания, които да повлияят на лечението на ищеца и на възстановителния процес.                                                                                                                                            В съдебно заседание експертът заявява, че е извършил личен преглед на ищеца, при който е констатирал хипотрофия на мускулатурата на лявата мишница и оперативен цикатрикс, разположен от външната страна на лявата предмишница, с дължина 22 см., който е под нивото на кожата. Вещото лице е установило, че е запазен обемът на движение на лявата лакътна и раменна стави. Ищецът се е оплакал от изтръпване на китката и на пръстите на ръката, както и от неконтролируеми потрепвания и движения. Според експерта, това най-често се дължи на дразнене на нерв, разположен в близост до поставената плака. Препоръчително е да се извади остеосинтетичният материал след зарастване на счупването. Според експерта, най-вероятно ищецът се е ударил в седалката на водача, като в конкретния случай е без значение дали е пътувал с предпазен или без предпазен колан. Автомобилът след първия удар се е завъртял, а след това е настъпил втори удар, при който механизъм ръката е могла да пострада, независимо от това, дали пътникът е ползвал или не е ползвал обезопасителен колан.                                                  Така събраните доказателства по делото установяват настъпването на всеки един от фактите от състава на чл. 432, ал.1 от КЗ – автотехническата експертиза и показанията на св.Т. доказват противоправното и виновно поведение на водача на процесния автомобил, а от медицинската експертиза се установи, че ищецът е претърпял неимуществени вреди, които са в причинно - следствена връзка с катастрофата.   

При определяне размера на иска съдът отчете следните обстоятелства: възрастта на ищеца към датата на ПТП – 35  г.; вида на телесната повреда – средна телесна повреда, изразила се в счупване на лява мишнична кост в средната й част; вида на проведеното лечение - оперативно лечение, изразяващо се в открито наместване на счупването и фиксиране на фрагментите с плака и винтове; продължителността на възстановителния период – 6 месеца, като през първите 3 месеца болките са били с по-голям интензитет; обстоятелството, че  през време на възстановителния период ищецът е бил зависим от грижите на близките си в хигиенното и битовото си обслужване. Съдът отчете и обстоятелството, че в бъдеще е наложително отстраняването на остесинтетичния материал, тъй като предизвиква дразнене на разположен в близост нерв, а това е съпроводено с изтръпване на китката и на пръстите на ръката, както и с неконтролируеми потрепвания и движения. Съдът отчете и типичните за механизма на катастрофата стрес и негативни емоционални преживявания. По делото се установи, че след операцията е настъпила хипотрофия на мускулатурата на лявата мишница, останал е и оперативен белег, разположен от външната страна на лявата предмишница, с дължина 22 см., който е под нивото на кожата. От друга страна вещото лице при извършен преглед е установило, че е запазен обемът на движение на лявата лакътна и раменна стави.

Като отчете горепосочените обстоятелства, социално-икономическите условия и стандарта на живот в страната през 2018 г., съдът определи обезщетението за неимуществени вреди, на основание чл.52 от ЗЗД, по справедливост на 30 000 лв., до който размер искът е основателен, а в останалата част, до пълния предявен размер от 35 000 лв., следва да бъде отхвърлен.  

По предявения иск за имуществени вреди:

Ищецът претендира заплащане на обезщетение за имуществени вреди в размер на 1486.04 лв.  лв., представляващи разходи за лечение, за които са представени фактури и касови бонове, издадени през периода 13.02.2018 г. – 16.02.2018 г.                                               От заключението на медицинската експертиза, което съдът приема, се установява, че всички разходи по представените документи са били необходими за лечението на ищцата. Общата стойност на направените разходи е 1486.04 лв., колкото претендира пострадалият, поради което искът следва да бъде уважен изцяло.   

По възражението за съпричиняване на вредите:

Ответникът поддържа в хода на делото възражение за съпричиняване на вредите от пострадалия, който пътувал без поставен обезопасителен колан.

Възражението е недоказано.

От заключението на автотехническата експертиза се установи, че водачът на л.а „Мерцедес С 320“ с рег. № *******- М.С.Т. се е движела със скорост от 103.32 км/час, при разрешена скорост от 40 км/час,  в резултат на което е изгубила управление над моторното превозно средство, насочила се е наляво, преминала е през лентата за насрещно движение и автомобилът се е ударил с предната си лява част в бетонна стена. После се е завъртял в посока, обратна на часовниковата стрелка, и се е ударил втори път със задната си част в бетонната стена. Настъпило е транслационно и ротационно движение, след което  моторното превозно средство се е установило на мястото, на което е открито при огледа.

При тази поредица от удари, според вещото лице от медицинската експертиза е възможно ищецът да получи счупването на лявата мишнична кост в средната й част, независимо от това дали е бил с поставен или без поставен предпазен колан, тъй като ръцете са относително свободни. От друга страна коланът е ефикасен при челен удар, но не и при последващите удари и ротационното движение на автомобила. Вещото лице от автотехническата експертиза  заявява, че коланът би бил ефективен при първия удар, ако скоростта на автомобила бе до 60 км/час, но не и при последващи удари и ротационно движение на автомобила. В съдебно заседание от 24.02.2021 г. автоекспертът заявява, че за да се травмира лявата ръка в областта на рамото, ищецът се е ударил във волана на автомобила. С поставен предпазен колан, не би следвало да достигне до волана. Според експерта, счупването е настъпило при политане на тялото на ищеца напред и наляво, тъй като е пътувал без поставен колан.  

Съдът не кредитира становището на вещото лице – автоексперт, изразено в съдебно заседание от 24.02.2021 г., според което ако ищецът бе пътувала с поставен колан, не би получил телесна повреда. Това становище противоречи на медицинската експертиза, а и в съдебно заседание от 24.02.2021 г. автоекспертът неправилно определя телесната повреда като травма на лявата лъка в областта на рамото. От медицинската експертиза се установи, че  при катастрофата ищецът е получил счупване на лява мишнична кост в средната й част, а такова счупване може да настъпи при удар в седалката на водача при втория удар на автомобила, или при неговото ротационно движение.

При така установените по делото факти съдът приема, че възражението за съпричиняване не бе доказано по делото. Изводът за наличие на съпричиняване на вредата не може да почива на предположения, а намаляването на дължимото обезщетение за вреди от деликт по правилата на чл. 51, ал. 2 ЗЗД изисква доказани по безспорен начин конкретни действия или бездействия на увреденото лице, с които то обективно да е способствало за настъпването на вредите /решение 99/08.10.2013 г. по т.д. 44/2012 г. на ВКС, второ ТО; решение 98/24.06.2013 г. по т.д. 596/2012 г. на ВКС, второ ТО/.

По законната лихва:      

Ищецът претендира законна лихва върху обезщетението за неимуществени вреди, считано от 02.05.2018 г. до окончателното изплащане. Съгласно чл.409 от КЗ, застрахователят дължи законната лихва за забава върху застрахователното обезщетение след изтичане срока по чл. 405, освен в случаите на чл. 380, ал. 3 от КЗ. Според чл.405, ал.1, вр чл.108, ал.3, вр чл.496, ал.1 от КЗ, срокът за произнасяне на застрахователя не може да бъде по-дълъг от три месеца. В конкретния случай ищецът е отправил застрахователна претенция до ответника на 10.04.2018 г./л.15/, по която ответникът се е произнесъл на 17.07.2018 г./л.19/, но срокът за произнасяне е изтекъл на 10.07.2018 г., до която дата застрахователят е могъл да определи обезщетение за ищеца, поради което законна лихва се дължи, считано от 11.07.2018 г., не и за периода преди тази дата. 

По същите съображения законна лихва се дължи върху обезщетението за имуществени вреди, считано от 11.07.2018 г., не и за периода преди тази дата. 

По разноските:                                                                                                                             Ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, направените по делото разноски в размер на 655.85 лв., съобразно уважената част от иска.

Ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника, на основание чл.78, ал.3 от ГПК, направените по делото разноски в размер на 305.74 лв., съразмерно на отхвърлената част от иска.

При определяне размера на разноските на ответника съдът не уважи възражението за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение. Минималният размер на адвокатско възнаграждение по чл.7, ал.2, т.4 от Наредба № 1/09.07.2004 г., с оглед цената на исковете, е 1624.58 лв. без ДДС, а ответникът е заплатил адвокатско възнаграждение в по-малък размер от 1500 лв. без ДДС/л.66 а/, която с ДДС възлиза на 1800 лв. и при тази стойност определи общият размер на разноските.

Ответникът следва да бъде осъден да заплати на „А.Д.В. и Б.“, адрес ***, офис 5, на основание чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата, адвокатско възнаграждение в размер на 1682.34 лв. с ДДС, съобразно уважената част от иска.

            Ответникът следва да бъде осъден да заплати на държавата, по сметка на СГС, ДТ върху уважените искове в размер на 859.44 лв.(1259.44 лв./общ размер на таксата/ – 400 лв., платена държавна такса от ищеца).

Мотивиран така, съдът

   

Р  Е  Ш  И  :

 

ОСЪЖДАЗ. „Б.И.“ АД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:***  да заплати на И. Г.П., ЕГН **********, адрес за призоваване: гр.София, ул********, офис № 5, на основание чл. 432, ал. 1 КЗ, сумата от 30 000лв. /обезщетение за неимуществени вреди, изразили се в преживени болки и страдания от следната телесна повреда: счупване на лява мишнична кост в средната й част, причинена при пътно-транспортно произшествие, настъпило на 08.02.2018 г., по вина на водача на л.а „Мерцедес Ц 320“ с рег. № *******М.С.Т., по време на действие на застрахователен договор за застраховка „Гражданска отговорност”/, ведно със законната лихва от 11.07.2018 г.до окончателното изплащане, като иска в останалата част, до пълния предявен размер от 35 000 лв. и в часта, в която се претендира законна лихва за периода 02.05.2018 г. – 10.07.2018 г., като неоснователен ОТХВЪРЛЯ.

 

ОСЪЖДА З. „Б.И.“ АД, ЕИК ********,  да заплати на И. Г.П., ЕГН **********, на основание чл. 432, ал.1 от КЗ, сумата от  1486.04 лв. /обезщетение за имуществени вреди, изразили се в разходи за лечение през периода 13.02.2018 г. – 16.02.2018 г. за потребителска такса, за закупуване на заключваща плака, за фиксатор за горен крайник и за закупуване на медикаменти – „Алфа ДЗ“ и „Ургодерм“, които вреди са причинени по вина на водача на л.а „Мерцедес Ц 320“ с рег. № ********, М.С.Т. по време на действие на застрахователен договор за застраховка „Гражданска отговорност”/, ведно със законната лихва, считано от 11.07.2018 г.  до окончателното изплащане, като претенцията за законна лихва в частта за периода 13.02.2018 г. – 10.07.2018 г., като неоснователна ОТХВЪРЛЯ.

 

ОСЪЖДА З. „Б.И.“ АД, ЕИК ********, да заплати на И. Г.П., на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, направените по делото разноски в размер на 655.85 лв., съобразно уважената част от иска.

 

ОСЪЖДА И. Г.П. да заплати на „З. „Б.И.“ АД, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, направените по делото разноски в размер на 305.74 лв., съразмерно на отхвърлената част от иска.

 

ОСЪЖДАЗ. „Б.И.“ АД да заплати на „А.Д.В. и Б.“, ЕИК ********, адрес за призоваване: гр.София, ул. “********, на основание чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата, адвокатско възнаграждение в размер на 1682.34 лв. с ДДС, съобразно уважената част от иска.

 

 ОСЪЖДАЗ. „Б.И.“ АД, ЕИК ********, да заплати на държавата, по сметка на СГС, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК, държавна такса върху уважените искове в размер на 859.44 лв.

 

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Софийски апелативен съд  в двуседмичен срок от връчването на страните. 

 

СЪДИЯ :