№ 306
гр. Враца, 29.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА, II-РИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети ноември през две хиляди
двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Евгения Г. Симеонова
Членове:Калин Тр. Т.ов
Пенка П. Петрова
при участието на секретаря Галя Цв. Иванова
като разгледа докладваното от Евгения Г. Симеонова Въззивно гражданско
дело № 20221400500434 по описа за 2022 година
Производството е образувано по въззивна жалба вх.№
10929/25.07.2022 г. на "Енергоинвест 09" ЕООД, ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление: гр.***, представлявано от управителя С. А., чрез
пълномощника адв.П. А., против Решение № 366/21.06.2022 г. по гр.д.№
171/2022 г. на Районен съд-Враца, с което е признато за установено, че "***
Билд" ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр.***, не дължи
на дружеството-въззивник сумите, за които е образувано изпълнително дело
№ 2021***0406523/2021 г. по описа на ЧСИ Н. М., рег. № ***, с район на
действие – СГС, а именно: по Изпълнителен лист от 24.09.2019 г., издаден по
гр.дело № 67385/2016 г. по описа на СРС, ГО, 87 състав, сума в размер на 1
087,79 лв. – главница, ведно със законната лихва, считано от 29.07.2016 г. до
окончателното й изплащане, както и сумата от 600,00 лв. – разноски по
делото; по Изпълнителен лист от 24.09.2019 г., издаден по гр.дело №
70291/2016 г. по описа на СРС, ГО, 70 състав, сума в размер на 1 402,01 лв. –
главница, ведно със законната лихва, считано от 29.07.2016 г. до
окончателното й изплащане, както и сумата от 686,08 лв. – разноски по
делото; по Изпълнителен лист от 26.09.2019 г., издаден по гр.дело №
67387/2016 г. по описа на СРС, ГО, 79 състав, сума в размер на 13 233,65 лв. –
главница, ведно със законната лихва,считано от 06.07.2016 г. до
окончателното й изплащане, както и сумата от 2 414,00 лв. – разноски по
делото, вследствие на извършено прихващане на основание чл. 103, ал. 3 ЗЗД
на задълженията на „*** Билд“ ООД с негови вземания против предишния
кредитор „Енерго Ремонт Груп - 87“ ЕООД, ЕИК: ***1 по Изпълнителен лист
1
от 12.09.2018 г., издаден по гр.дело № 70290/2016 г. по описа на СРС и
Изпълнителен лист от 11.02.2020 г., издаден по гр.дело № 4561/2018 г. по
описа на PC – Враца, и на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК „Енергоинвест 09“ ЕООД е
осъден да заплати на „*** Билд“ ООД сумата 3 220,14 лв. - разноски по
делото.
В жалбата се поддържа, че решението е недопустимо. Навеждат се
доводи, че не са налице предпоставките на предявяване на иск с правно
основание чл.439 ГПК, а именно - искът да се основава само на факти,
настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, по което
е издадено изпълнителното основание. Посочва се, че в случая
изпълнителният лист от 26.09.2019 г. е издаден въз основа на Решение №
2444/04.04.2019 г. по в.гр.д.№ 15044/2018 г. по описа на СГС и по отношение
на обективираното в него вземане моментът, от който могат да бъдат
релевирани факти, настъпили след приключването на съдебното дирене пред
съответната инстанция, започва да тече от 05.03.2019 г. – датата на
провеждане на последното открито съдебно заседание във въззивната
инстанция.
В условията на евентуалност се поддържа, че обжалваното решение е и
неправилно и необосновано. Твърди се, че ищецът не е доказал, в
съответствие с разпред***та му доказателствена тежест, че вземането му е
изискуемо и ликвидно, както и че изявлението му за прихващане е достигнало
до цедента "Енерго Ремонт Груп – 87" ЕООД и цесионера "Енергоинвест 09"
ЕООД.
Въззивникът изтъква, че от текста на подаденото по изпълнителното
дело възражение за прихващане е видно, че вземанията на "*** Билд" ООД не
са индивидуализирани по размер, не е посочен крайният момент, до който
законната лихва е дължима, респ. следва да се счита погасена с оглед
намерението за извършване на прихващане. Счита, че липсата на
индивидуализация в тази част е от съществено значение, тъй като съгласно
чл.104, ал.2 ЗЗД прихващането има обратно действие и двете насрещни
вземания се смятат погасени по размера на по-малкото от тях от деня в който
прихващането е могло да се извърши, т.е. – от датата на влизане в сила на
решението, респ. датата на издаване на изпълнителния лист в различните
хипотези. Липсата на изрично посочване до кой момент прихващащият счита,
че се дължи законна лихва, създава неяснота у лицето, до което е отправено
волеизявлението за прихващане и компрометира ликвидността на това
вземане.
В жалбата се посочва, че за валидното извършване на прихващането
решаващо е изявлението на страната по реда на чл.104, ал.1, изр.1 ЗЗД да е
достигнало до насрещната страна, а в случая ищецът не е представил никакви
доказателства, от които да се установява валидно изпратено и достигнало
негово волеизявление до ответната страна. Въззивникът изразява несъгласие с
извода на районния съд, че въпреки липсата на отправено изявление за
прихващане, такова е валидно извършено с подаденото възражение за
недължимост вх.№ 078906/24.11.2021 г. по изп.д.№ 6523/2021 г. по описа на
ЧСИ Н.М.. Навежда доводи, че този документ не съдържа валидно изявление
за прихващане, а представлява единствено неоснователно искане за
прекратяване на изпълнителното производство на основание чл.433, ал.1
ГПК. Развива съображения, че прекратяването в посочената хипотеза
2
настъпва по силата на закона, поради което взискателят не може да е страна
по това искане. Посочва също, че съгласно чл.103, ал.3 ЗЗД при извършване
на волеизявление за прихващане, след като е била извършена цесия на
вземане, вземанията на прихващащия длъжник и на цесионера не могат да
бъдат приети за насрещни. В тази хипотеза носител на цедираното вземане е
цесионерът, а вземането на длъжника е насочено към цедента, поради което
волеизявлението за прихващане следва да бъде отправено и до цедента и до
цесионера. В случая липсват твърдения, респ. и доказателства, че длъжникът
"*** Билд" ООД е изпратил волеизявление за прихващане до цедента и
предишен кредитор "Енерго Ремонт Груп – 87" ЕООД, поради което не е
изпълнен фактическия състав на прихващането.
Въззивникът изразява несъгласие и с изводите на първоинстанционния
съд, че не е въведено възражение, че длъжникът е дал съгласие за
извършената цесия. Изтъква, че както в отговора на исковата молба, така и в
представената писмена защита е посочено, че е налице пълно бездействие на
длъжника, който след получаване на уведомлението за извършената цесия до
24.11.2021 г. не е обективирал намерение да извършва прихващане, т.е. към
датата на образуване на изпълнителното производство – 10.09.2021 г.
"Енергоинвест 09" ЕООД е разполагал с всички правомощия да предприеме
изпълнителни действия срещу длъжника.
Счита за неправилен и извода на районния съд, че прихващането е
материалноправна възможност за защита на длъжника и упражняването му не
е ограничено със срок. Развива съображения, че действия от страна на ищеца
за прихващане на дължими суми е следвало да бъдат извършени на по-ранен
етап, а не след като вече е било образувано изпълнително дело и са
предприети действия по събиране на вземанията, както и че това поведение на
ищеца представлява злоупотреба с право.
Въззивникът моли обжалваното решение да бъде обезсилено като
недопустимо, а в условията на евентуалност – да бъде отменено като
неправилно и незаконосъобразно. Претендира присъждане на направените
разноски във въззивното производство.
По делото е постъпил отговор вх.№ 14924/13.10.2022 г. от "*** Билд"
ООД, подаден чрез пълномощника адв.Т. Д., в който се оспорва въззивната
жалба като неоснователна. Изразява се несъгласие с доводите на въззивника,
че по отношение на вземането по изпълнителния лист, издаден на 26.09.2019
г. по гр.д.№ 70290/2016 г. по описа на СРС не са налице предпоставките на
чл.439, ал.2 ГПК, като се посочва, че вземането на ищеца по изпълнителния
лист от 11.02.2020 г. по гр.д.№ 4561/2018 г. по описа на ВРС е настъпило на
24.12.2019 г., т.е. след 05.03.2019 г. – датата на провеждане на последното
открито съдебно заседание по в.гр.д.№ 15044/2018 г. по описа на СГС.
Извършва се позоваване на практика на ВКС, според която разпоредбата на
чл.439 ГПК предоставя възможност на длъжника чрез отрицателен
установителен иск да оспори съществуването на изпълняемото право въз
основа на факти, непреклудирани от формираната сила на пресъдено нещо,
т.е. изискването на чл.439, ал.2 ГПК искът за оспорване на изпълнението да
се основава на факти и обстоятелства, настъпили след приключване на
съдебното дирене, не е свързано единствено с времето, а има значение да не
се допусне преразглеждане на въпроси от предмета на делото и по този начин
да се заобиколи забраната за непререшаемост на спорове, разрешени с влязло
3
в сила съдебно решение. Изтъква се, че в случая ищецът претендира
прихващане с вземане от друго правоотношение, което не е свързано с
предмета на делата, по които са издадени изпълнителните листове на цедента.
Въззиваемият навежда доводи, че според съдебната практика
изявлението за прихващане може да се направи и с исковата молба, с
отговора на исковата молба, както и в хода на процеса до приключване на
съдебното дирене, и това уведомление се зачита с последиците на
извънсъдебно изявление за прихващане. Посочва, че законът не обвързва
момента, в който прихващането поражда действие с момента на
извършването на изявлението по чл.104, ал.1, изр.1 ЗЗД, а във всички случаи
прихващането има обратно действие и двете насрещни вземания се смятат
погасени до размера на по-малкото от тях от деня, в който прихващането е
могло да се извърши. Изтъква, че с исковата молба и допълнителната искова
молба вземането на ищеца е конкретизирано по размер, заедно с дължимите
лихви. Отделно от това, вземането на ищеца е ликвидно и изискуемо на
основание съдебните решения и издадените изпълнителни листове, като
размерът на лихвата е определяем, доколкото в уведомлението се посочва, че
прихващането се извършва към датата на влизане в сила на решенията, въз
основа на които са издадени изпълнителни листове.
В отговора на въззивната жалба се сочи, че в случая изявлението за
прихващане е достигнало до адресатите най-късно с исковата молба и в хода
на процеса, вкл. с електронно съобщение до цедента в хода на процеса,
вследствие на което ефектът на прихващането е настъпил към момента, в
който е могло да бъде извършено. Развиват се съображения, че обратното
действие на прихващането води до това, че задължението на прихващащия се
счита погасено към този момент, независимо кога е направено. Посочва се, че
нито законът, нито съдебната практика ограничават със срок възможността да
се направи прихващане. Сочи се също, че правото на длъжника, при
съобщена му цесия по чл.99, ал.3 ЗЗД, да прихване по чл.103, ал.3 ЗЗД
задължението си към цесионера със свое вземане към цедента, не е
обусловено от изразяване на несъгласие с цесията, нито пък е свързано със
срок за извършването му след получаване на уведомлението. За
упражняването на това право на компенсация е достатъчно длъжникът да не е
изразил съгласие с извършеното прехвърляне на вземането от предишния
кредитор, като непротивопоставянето на длъжника на цесията не се
приравнява на изразено съгласие с нея. В тази насока се извършва позоваване
на практика на ВКС.
Въззиваемият моли за потвърждаване на атакуваното решение като
правилно, обосновано и законосъобразно.
Въззивната жалба е процесуално допустима като подадена от
надлежна страна, в рамките на законоустановения срок по чл.259, ал.1 ГПК и
срещу обжалваем съдебен акт.
За да се произнесе по основателността на жалбата, настоящият съдебен
състав взе предвид следното:
Районен съд-Враца е сезиран с искова молба на „*** Билд“ ООД, ЕИК:
***, със седалище и адрес на управление: гр. ***, с която против
„Енергоинвест 09“ ЕООД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: гр.
***, е предявен е иск с правно основание по чл. 439 ГПК за признаване за
установено по отношение на ответника, че ищецът не дължи сумите, за които
4
е образувано изпълнително дело № 2021***0406523 по описа на ЧСИ Н. М.,
рег. № ***, с район на действие – СГС, както следва:
- по Изпълнителен лист от 24.09.2019 г., издаден по гр.дело №
67385/2016 г. по описа на СРС, сума в размер на 1 087,79 лв. – главница, ведно
със законната лихва, считано от 29.07.2016 г., както и сумата от 600,00 лв. –
разноски по делото;
- по Изпълнителен лист от 24.09.2019 г., издаден по гр.дело №
70291/2016 г. по описа на СРС, сума в размер на 1 402,01 лв. – главница, ведно
със законната лихва, считано от 29.07.2016 г., както и сумата от 686,08 лв. –
разноски по делото;
- по Изпълнителен лист от 26.09.2019 г., издаден по гр.дело №
67387/2016 г. по описа на СРС, сума в размер на 13 233,65 лв. – главница,
ведно със законната лихва, считано от 06.07.2016 г., както и сумата от 2
414,00 лв. – разноски по делото.
В исковата молба се посочва, че изпълнителните листове са издадени
срещу „*** Билд“ ООД в полза на „Енерго Ремонт Груп-87“ ЕООД, като по
силата на сключени договори за цесия от 05.05.2021 г. ответното дружество
„Енергоинвест 09“ ЕООД, в качеството му на цесионер, е придобило
вземанията по същите. Сочи се също, че ответникът е подал молба до ЧСИ Н.
М. за образуване на изпълнително дело въз основа на гореописаните
изпълнителни листове и договорите за цесия и е било образувано изп.д. №
2021***0406523/2021 г. за събиране вземания в общ размер от 19 423,53 лв.
Според изложеното от ищеца, моментът на приключване на съдебното дирене
в производствата, по които е издадено всяко от изпълнителните основания,
въз основа на които са издадени изпълнителни листове, е както следва: по
гр.дело № 67385/2016 г. по описа на СРС – на 14.06.2017 г.; по гр.дело №
70291/2016 г. по описа на СРС – на 01.06.2017 г.; по гр.дело № 67387/2016 г.
по описа на СРС – на 15.03.2018 г.
Твърди се, че „*** Билд“ ООД има следните насрещни вземания от
цедента „Енерго Ремонт Груп-87“ ЕООД:
- по Изпълнителен лист от 12.09.2018 г., издаден по гр.д.№ 70290/2016
г. по описа на СРС, решението по което е влязло в законна сила на 26.06.2018
г., с който „Енерго Ремонт Груп-87“ ЕООД е осъдено да му заплати сума в
размер на 9 607,20 лв. договорна неустойка за забава, ведно със законната
лихва, считано от датата на завеждане в съда на насрещната искова молба –
28.10.2016 г., както и сумата от 1357,49 лв. разноски по делото;
- по Изпълнителен лист от 11.02.2020 г., издаден по гр.дело №
4561/2018 г. по описа на PC Враца, решението по което е влязло в законна
сила на 24.12.2019 г., с който „Енерго Ремонт Груп-87“ ЕООД е осъдено да му
заплати сума в размер на 15 980,80 лв., представляващи превишаващите
неустойката вреди, ведно със законната лихва, считано от датата на завеждане
в съда на исковата молба – 19.10.2018 г., както и сумата от 2 409,13 лв.
разноски по делото.
Общо вземането на ищеца по тези изпълнителни листове възлиза на 29
354,62 лв.
Ищецът счита, че към настоящия момент не дължи на ответника
сумите, предмет на изпълнителното дело, тъй като вземанията са погасени
чрез прихващане. Поддържа, че двете насрещни вземания се считат погасени
до размера на по-малкото от тях от деня, в който прихващането е могло да се
5
извърши, като в конкретния случай вземането на цедента „Енерго Ремонт
Груп-87“ ЕООД следва да се счита погасено изцяло към 24.12.2019 г. –
датата, на която е влязло в законна сила решението по гр.дело № 4561/2018 г.
по описа на PC Враца. Посочва, че в резултат на така извършеното
прихващане задълженията на „*** Билд“ ООД към „Енерго Ремонт Груп-87“
ЕООД се погасяват изцяло, а „Енерго Ремонт Груп-87“ ЕООД остава да
дължи 13 726,00 лв. Ищецът намира, че към момента на образуване на
изпълнителното дело взискателят „Енергоинвест 09“ ЕООД в качеството си
на цесионер, не е имал вземане от „*** Билд“ ООД като длъжник, тъй като
вземането е било погасено изцяло чрез прихващане. Твърди, че
уведомлението за прихващане е внесено по изп.дело № 2021***0406523/2021
г. по описа на ЧСИ Н. М. и е изпратено с препоръчано писмо на посочените в
ТР адреси на цедента и на цесионера, за което цедентът и цесионерът са били
уведомени от Български пощи, но не са потърсили документите и същите са
върнати обратно на адреса на адвоката на „*** Билд” ЕООД. Изтъква, че
уведомлението за прихващане е приложено и към искова молба.
Навежда доводи, че длъжникът може да прихване задължението си
срещу свое вземане от предишния кредитор, освен ако не се е съгласил с
прехвърлянето, като в конкретния случай длъжникът не се е съгласявал с
прехвърлянето на вземането и следователно има право с едностранно
волеизявление да прихване вземането си срещу задължението и тъй като
прихващането е способ за погасяване на правоотношението, възражението,
чрез което се упражнява субективното право на прихващане, е перемпторно
по своята правна същност, т.е. задължението се погасява към деня, в който
прихващането е могло да се извърши. Поддържа, че ищецът като длъжник е
получил уведомление за прехвърлянето на вземането на 25.06.2021 г.,
следователно вземанията от цедента, възникнали преди тази дата, могат да
бъдат противопоставени на цесионера.
В срока по чл. 131 ГПК от ответника е постъпил отговор, с който
предявеният иск се оспорва като недопустим и неоснователен.
В подкрепа на становището за недопустимост се изтъква, че искът по
чл.439 ГПК може да се основава само на факти, настъпили след
приключването на съдебното дирене в производството, по което е издадено
изпълнителното основание. Поддържа се, че Изпълнителен лист от 26.09.2019
г. по гр. дело № 67387/2016г. по описа на СРС е издаден във връзка с Решение
№ 2444 от 04.04.2019 г., постановено по в.гр.дело №15044/2018 г. по описа на
СГС, след подадена от страна на длъжника „*** Билд” ЕООД въззивна жалба
и по отношение на въпросното вземане не е налице предпоставката по чл.439,
ал. 2 от ГПК, тъй като по отношение на него моментът, считано от който
могат да бъдат релевирани факти като настъпили след приключването на
съдебното дирене пред съответната инстанция, започва да тече от 05.03.2019
г. – датата на провеждане на последно открито съдебно заседание във
въззивното производство. По отношение на Изпълнителен лист от 12.09.2018
г. по гр. дело № 70290/2016г. по описа на СРС, се твърди, че вземането на
ищеца не е възникнало след приключване на съдебното дирене пред
въззивната инстанция по делото, по което е издаден Изпълнителен лист от
26.09.2019 г. по гр. дело № 67387/2016 г. по описа на СРС.
В случай, че искът бъде разгледан по същество, ответникът посочва, че
по силата на 3 броя договори за прехвърляне на вземания /цесия/, цедентът
6
„Енерго Ремонт Груп-87“ ЕООД му е прехвърлил своите вземания по
издадените в полза на цедента изпълнителни листове срещу длъжника „***
Билд” ЕООД, като при сключване на договора за прехвърляне на вземания на
цесионера са предадени документите, установяващи вземанията, както и
всички приложения към тях. В изпълнение на задължението по чл. 99, ал. 3 от
ЗЗД цедентът и предишен кредитор, е уведомил длъжника за извършеното
прехвърляне, видно от Уведомление с изх. № 074/18.06.2021 г., получено от
длъжника, като при сключване на договора за прехвърляне на вземания на
цесионера са предадени документите, установяващи вземанията, както и
всички приложения към тях. При уведомяването на длъжника е предоставен
7-дневен срок да изплати на цесионера дължимите суми, но след изтичането
на срока по банковата сметка на „Енергоинвест 09“ ЕООД не е постъпило
плащане от страна на „*** Билд” ООД, поради което е образувано
изпълнително дело № 2021***0406523/2021 г. по описа на ЧСИ Н. М.. Едва с
документ, озаглавен Възражение за недължимост на вземането по
изпълнителните листове с вх. № 078906/24.11.2021 г., длъжникът за първи
път е релевирал извършване на прихващане на задълженията си със
задължения на предишния кредитор „Енерго Ремонт Груп-87“ ЕООД към
датата на влизане в законна сила на решенията в полза на „*** Билд” ООД –
24.12.2019 г.
Според ответника, в случая не е налице валидно извършено
прихващане на вземания съгласно разпоредбата на чл. 104, ал. 1 от ЗЗД.
Счита, че липсва твърдение, респ. и доказателства, длъжникът да е инициирал
изпращане на волеизявление за прихващане на свои вземания до цедента и
предишен кредитор „Енерго Ремонт Груп-87“ ЕООД, с оглед на което не е
изпълнен фактическия състав по отправяне на волеизявление за прихващане
до страните по цесията. Навежда доводи, че не е налице и предпоставката по
чл. 103, ал. 1 от ЗЗД, а именно наличие на изискуемо и ликвидно вземане на
прихващащия, за да е налице годно погасяване на задължението. Сочи се, че
правото да се извърши извънсъдебно прихващане е обусловено от
ликвидността на активното вземане, като за настъпване на конститутивното
действие на прихващането вземането следва да бъде установено както по
основание, така и по размер от страна на прихващащия, а в случая вземанията
на „*** Билд” ООД не са индивидуализирани по размер, видно от текста на
подаденото по изпълнителното дело възражение за прихващане. Изтъква, че
вземането на „*** Билд” ООД не отговаря на критериите за ликвидност, тъй
като същото не е индивидуализирано по размер с оглед липсата на конкретно
посочване на размера на дължимата законна лихва, като същата е посочена
общо като дължима, считано от датата на завеждане на искова претенция в
съда, но не е посочен крайният момент, до който въпросната законна лихва е
дължима, респ.следва да се счита погасена с оглед намерението за
извършване на прихващане.
Ответникът сочи, че длъжникът по цесията е уведомен за
прехвърлянето на вземанията срещу него с уведомление, получено на
25.06.2021 г., като същият не е отправял волеизявление за прихващане нито
до датата на уведомлението за цесия, нито в по-късен етап. Изтъква се, че
липсват доказателства, които да показват, че такова уведомление е стигнало
до „Енергоинвест 09“ ЕООД, като цесионер или до „Енерго Ремонт Груп-87“
ЕООД, като цедент, тъй като видно от приложените по делото обратни
7
разписки, уведомленията за прихващане не са били получени от посочените
дружества. Изтъква, че не е известно кое е лицето, което е отбелязано като
получател на уведомлението за налична пратка в „Български пощи“, както и
какво е съдържанието на въпросните пратки. Твърди, че единственото
волеизявление е отправеното с възражението за недължимост на вземането по
изпълнителни листове, което е подадено до ЧСИ Н. М. по изп. дело №
2021***0406523/2021 г. и заведено под вх. № 078906/24.11.2021 г., но по
същество посоченият документ, не може да бъде разглеждан като валидно
волеизявление за прихващане, отправено до насрещната страна и получено от
същата. Сочи, че възражението представлява единствено неоснователно
искане за прекратяване на изпълнителното дело на основание чл. 433, ал. 1 от
ГПК, като то е адресирано до ЧСИ Н. М. в качеството на последния на орган
по изпълнението, а характерът на производството по чл.433, ал. 1 от ГПК е
такова, че страна по него не е взискателят по изпълнителното дело – в
конкретния случай „Енергоинвест 09“ ЕООД, поради което възражението не
може да произведе ефекта по чл. 103 и сл. от ЗЗД.
В отговора се поддържа, че с оглед пълното бездействие от страна на
длъжника, който след получаване на уведомлението за извършена цесия, до
24.11.2021 г. не е обективирал под каквато и да било форма намерението си
да извършва прихващане, към датата на образуване на изпълнителното
производство – 10.09.2021 г. ответникът е разполагал с всички правомощия да
предприеме изпълнителни действия срещу длъжника.
Пред първоинстанционния съд са събрани писмени доказателства и е
приложено копие от изп.д.№ 2021***0406523 по описа на ЧСИ Н. М..
След като е анализирал подробно събраните доказателства, поотделно
и в тяхната пълнота, районният съд е възприел фактическа обстановка, въз
основа на която е направил обосновани правни изводи за основателност на
исковата претенция.
Фактическите и правни изводи се споделят изцяло от настоящата
съдебна инстанция, поради което на основание чл.272 ГПК въззивният съд
препраща към мотивите на обжалвания съдебен акт.
В отговор на изложените във въззивната жалба оплаквания, по които
съгласно чл.269, ал.2 ГПК се дължи произнасяне от въззивния съд,
настоящият съдебен състав приема следното:
І. По допустимостта на предявения иск:
На първо място във въззивната жалба се навеждат доводи, че
обжалваното решение е недопустимо, тъй като районният съд се е произнесъл
по недопустим иск. Навеждат се доводи, не са били налице предпоставките на
предявяване на иск с правно основание чл.439 ГПК, тъй като изпълнителният
лист от 26.09.2019 г. е издаден въз основа на Решение № 2444/04.04.2019 г. по
в.гр.д.№ 15044/2018 г. по описа на СГС и по отношение на обективираното в
него вземане моментът, от който могат да бъдат релевирани факти, настъпили
след приключването на съдебното дирене пред съответната инстанция,
започва да тече от 05.03.2019 г. – датата на провеждане на последното
открито съдебно заседание във въззивната инстанция.
Предявеният отрицателен установителен иск черпи правното си
основание от разпоредбата на чл. 439, ал. 1 от ГПК, съгласно която
длъжникът може да оспорва чрез иск изпълнението - т. е. длъжникът оспорва
чрез иск вземането и материалната незаконосъобразност на изпълнението.
8
Този иск е средство за защита на длъжника по висящ изпълнителен процес, с
чието предявяване се цели да се установи, че изпълняемото право е
отпаднало, поради факти и обстоятелства, настъпили след съдебното му
установяване, но имащи правно значение за неговото съществуване (чл. 439,
ал. 2 ГПК).
В конкретния случай ищецът "*** Билд" ООД е активно процесуално
легитимиран да предяви иск с правно основание чл.439 ГПК с оглед
качеството си на длъжник в производството по изп.д.№ 2021***0406523 по
описа на ЧСИ Н. М., а ответникът "Енергоинвест 09" ЕООД е пасивно
процесуално легитимиран да отговаря по този иск с оглед качеството си на
взискател в изпълнителното производство.
В исковата молба са наведени твърдения, че след окончателното
приключване на съдебното дирене в производствата, по които са издадени
изпълнителните основания, въз основа на които е образувано изп.д.№
2021***0406523 по описа на ЧСИ Н. М., е настъпил нов факт по смисъла на
чл.439, ал.2 ГПК, който е основание за оспорване дължимостта на вземанията,
а именно – извършено извънсъдебно прихващане с насрещни вземания на
длъжника. Моментът на приключване на съдебното дирене по гр.дело №
67387/2016 г. по описа на СРС, действително е 05.03.2019 г. (датата на
провеждане на последното открито съдебно заседание във въззивното
производство по в.гр.д. № 15044/2018 г. по описа на СГС), но в исковата
молба от една страна се твърди, че е налице възникнало вземане в полза на
ищеца на последваща дата - 24.12.2019 г., а от друга страна новонастъпилият
факт, на който ищецът се позовава е извършено от него в хода на
изпълнителното производство прихващане със заявление, приложено към
възражение за недължимост на вземането вх. № 078906/24.11.2021 г. , т.е.
искът се основава на факти, настъпили след приключване на съдебното
дирене по исковото производство, по което са издадени изпълнителните
листове.
При тези съображения, настоящият съдебен състав намира, че
районният съд се е произнесъл по допустим иск, предявен от и срещу
процесуално легитимирани страни и обоснован с твърдения за факти,
настъпили след съдебното установяване на изпълняемото право, при което
допустим се явява и обжалваният първоинстанционен съдебен акт.
ІІ. По основателността на предявения иск:
За да бъде уважен предявения иск, в тежест на ищеца е да установи
съществуването на новонастъпилите факти след приключване на съдебното
дирене в производствата, по които са издадени изпълнителните основания, в
случая - твърдението си за извършено извънсъдебно прихващане.
На първо място, за да бъде извършено извънсъдебно прихващане е
необходимо да са налице насрещни вземания за пари или еднородни
заместими вещи, като активното вземане (вземането на прихващащия) е
изискуемо и ликвидно вземане, а пасивното вземане е изпълняемо.
Между страните не се спори, а и от приложените по делото
изпълнителни листове се установява наличието на следните вземания срещу
ищеца "*** Билд" ЕООД:
- по Изпълнителен лист от 24.09.2019 г., издаден по гр.дело №
67385/2016 г. по описа на СРС, в полза на „Енерго Ремонт Груп - 87“ ЕООД
срещу „*** Билд“ ЕООД за сумата от 1 087,79 лв. – главница, ведно със
9
законната лихва, считано от 29.07.2016 г., както и сумата от 600,00 лв. –
разноски по делото;
- по Изпълнителен лист от 24.09.2019 г., издаден по гр.дело №
70291/2016 г. по описа на СРС, в полза на „Енерго Ремонт Груп - 87“ ЕООД
срещу „*** Билд“ ЕООД за сумата от 1 402,01 лв. – главница, ведно със
законната лихва, считано от 29.07.2016 г., както и сумата от 686,08 лв. –
разноски по делото;
- по Изпълнителен лист от 26.09.2019 г., издаден по гр.дело №
67387/2016 г. по описа на СРС, в полза на „Енерго Ремонт Груп - 87“ ЕООД
срещу „*** Билд“ ЕООД за сумата от 13 233,65 лв. – главница, ведно със
законната лихва, считано от 06.07.2016 г., както и сумата от 2 414,00 лв. –
разноски по делото.
Представени са извлечения от автоматизираната система за
управление на делата на СРС и извлечение от портала за достъп до съдебни
дела на СГС, от които се установяват следните моменти на приключване на
съдебното дирене в производствата, по които е издадено всяко от
изпълнителните основания:
- по гр.дело № 67385/2016 г. по описа на СРС – на 14.06.2017 г.;
- по гр.дело № 70291/2016 г. по описа на СРС – на 01.06.2017 г. ;
- по гр.дело № 67387/2016 г. по описа на СРС, решението по което е
обжалвано пред СГС, за което е образувано в.гр.д. № 15044/2018 г. – на
05.03.2019 г.
От представените три договора за цесия, сключени на 05.05.2021 г., се
установява, че кредиторът „Енерго Ремонт Груп - 87“ ЕООД, като цедент, е
прехвърлил на ответното дружество „Енергоинвест 09“ ЕООД, като цесионер,
вземанията си срещу „*** Билд“ ЕООД по горепосочените изпълнителни
листове.
Между страните не се спори, а и от приложените по делото
изпълнителни листове се установява наличието на следните насрещни
вземания на ищеца "*** Билд" ЕООД:
- по Изпълнителен лист от 12.09.2018 г., издаден по гр.дело №
70290/2016 г. по описа на СРС, в полза на „*** Билд“ ЕООД срещу „Енерго
Ремонт Груп - 87“ ЕООД, за сумата от 9 607,20 лв. – договорна неустойка за
забава, ведно със законната лихва, считано от 28.10.2016 г. до окончателното
изплащане, както и сумата от 1 357,49 лв. – разноски по делото;
- по Изпълнителен лист от 11.02.2020 г., издаден по гр.дело №
4561/2018 г. по описа на PC – Враца, в полза на „*** Билд“ ЕООД срещу
"Енерго Ремонт Груп - 87“ ЕООД за сумата от 15 980,80 лв., представляваща
превишаващите неустойката вреди, ведно със законната лихва, считано от
19.10.2018 г. до окончателното изплащане, както исумата от 2 409,13 лв. –
разноски по делото.
По делото са приложени и заверени копия от съдебните решения по
горепосочените дела, като от извършените върху тях отбелязвания е видно, че
решението по гр.дело № 70290/2016 г. по описа на СРС е влязло в законна
сила на 26.06.2018 г., а решението по гр.дело № 4561/2018 г. по описа на PC –
Враца е влязло в законна сила на 24.12.2019 г.
При така установеното от фактическа страна може да бъде направен
извод, че ищецът "*** Билд" ЕООД и цедентът "Енерго Ремонт Груп - 87“
ЕООД имат насрещни парични вземания, които са както изискуеми, така и
10
ликвидни като безспорно установени с влезли в сила съдебни актове.
На второ място, за да бъде извършено прихващане е необходимо да е
налице идентичност на субектите по двете правоотношения. Разпоредбата на
чл. 103, ал. 3 ЗЗД допуска изключение в случай на цедиране на едно от
насрещните вземания, като предвижда, че когато не е дал съгласие за
цесията, длъжникът може да компенсира задължението си към цесионера със
свое вземане срещу цедента.
Както бе посочено, между страните не се спори, а и от приложените по
делото договори за цесия се установява, че "Енерго Ремонт Груп - 87“ ЕООД
е прехвърлил на ответното дружество „Енергоинвест 09“ ЕООД вземанията
си срещу „*** Билд“ ЕООД по посочените изпълнителни листове. По делото
е приложено уведомление изх. № 074/18.06.2021 г., с което „Енерго Ремонт
Груп - 87“ ЕООД уведомява ищцовото дружество „*** Билд“ ООД, че е
цедирал вземанията си на ответника „Енергоинвест 09“ ЕООД. Представена е
обратна разписка, от която е видно, че уведомлението е получено на
25.06.2021 г. и е заведено в ищцовото дружество с вх. № 020/25.06.2021 г.
Във въззивната жалба се навеждат доводи, че след получаването на
уведомлението по чл.99, ал.3 ЗЗД длъжникът "*** Билд" ООД е проявил
бездействие, поради което не може да извърши прихващане на задълженията
си към цесионера.
Непротиворечивата практика на ВКС (в този смисъл Решение № 247 от
02.03.2018 г. по т.д.№ 1873/2016 г., ІІ т.о., ТК; Решение № 330 от 11.02.2019 г.
по т.д.№ 2839/2017 г., ІІ т.о., ТК и др.), приема, че правото на длъжника, при
съобщена му цесия по чл.99, ал.3 ЗЗД, да прихване по чл.103, ал.3 ЗЗД
задължението си към цесионера със свое вземане към цедента, не е
обусловено от изразяване на несъгласие с цесията. За упражняването на това
право на компенсация е достатъчно длъжникът за не е изразил съгласие с
извършеното прехвърляне на вземането от предишния кредитор, като
непротивопоставянето на длъжника на цесията не се приравнява на изразено
съгласие с нея. Законът не изисква противопоставяне на цесията от длъжника,
нито приравнява липсата на такова противопоставяне на дадено от длъжника
съгласие, като съгласието не се презюмира. Тежестта на доказване на дадено
от длъжника съгласие с цесията се носи от лицето, което иска за се ползва от
този факт, а това е оспорващият правото на компенсация (цесионер или
цедент).
В случая ответникът не е ангажирал доказателства, от които да се
установява, че ищецът "*** Билд" ООД, в качеството си на длъжник по
посочените изпълнителни листове, е изразил съгласие с извършената цесия.
При липсата на изрично изразено съгласие, в негова полза се е породило
право да извърши прихващане на задълженията си към цесионера
"Енергоинвест 09" ЕООД със свои вземания към цедента "Енерго Ремонт
Груп-87" ЕООД.
На трето място, потестативното право на прихващане се осъществява
чрез изявление на прихващащия и за да породи предвидения в закона ефект –
погасяване на насрещните вземания до размера на по-малкото, изявлението
трябва да съдържа белезите, които индивидуализират всяко едно от тях по
страни, основание и размер, както и да достигне до адресата.
Към исковата молба е приложено заявление за прихващане на вземане
срещу задължение, адресирано от ищцовото дружество до „Енерго Ремонт
11
Груп - 87“ ЕООД и „Енергоинвест 09“ ЕООД, в което са описани
задълженията на „Енерго Ремонт Груп - 87“ ЕООД към „*** Билд“ ООД по
горепосочените изпълнителни листове, както и задълженията на „*** Билд“
ООД към „Енерго Ремонт Груп - 87“ ЕООД по горепосочените изпълнителни
листове, като е направено изявление, че на основание чл. 103, ал. 1 ЗЗД „***
Билд“ ООД прави прихващане на вземането си срещу задължението си, като в
резултат на това задълженията на „*** Билд“ ООД към „Енерго Ремонт Груп -
87“ ЕООД се погасяват, а „Енерго Ремонт Груп - 87“ ЕООД остава да дължи 9
931,09 лв. – главница, ведно със законната лихва, считано от 19.10.2018 г.
Представени са копия от обратни разписки и пликове, с които на 01.12.2021 г.
е изпратено изявлението за прихващане до цедента и цесионера на
регистрираните им адреси на управление, но видно от отбелязванията на
връчителя, писмата са се върнали в цялост като непотърсени в пощенската
станция в гр. София на 31.12.2021 г.
От приложеното копие на изпълнително дело № 2021***0406523 по
описа на ЧСИ Н. М. се установява, че с вх. № 078906/24.11.2021 г. по
изпълнителното дело е постъпило възражение за недължимост на вземането
по изпълнителните листове от длъжника „*** Билд“ ЕООД, с което е
направено възражение за прихващане на задължението към взискателя-
цесионер „Енергоинвест 09“ ЕООД с вземанията на „*** Билд“ ЕООД към
цедента „Енерго Ремонт Груп - 87“ ЕООД по изпълнителен лист от 12.09.2018
г., издаден по гр.дело № 70290/2016 г. по описа на СРС, и изпълнителен лист
от 11.02.2020 г., издаден по гр.дело № 4561/2018 г. по описа на PC – Враца,
като е посочено, че прихващането се извършва към датата на влизане в
законна сила на решенията, въз основа на които са издадени изпълнителните
листове, последното от които е влязло в сила на 24.12.2019 г. Във
възражението е обективирана и молба за прекратяване на изпълнителното
дело на основание чл. 433, ал. 1, т.1 ГПК. Към възражението е приложено
заявление за прихващане на вземане срещу задължение, адресирано от
ищцовото дружество до „Енерго Ремонт Груп - 87“ ЕООД и „Енергоинвест
09“ ЕООД. Със съобщение с изх. № 090142/25.11.2021 г. на взискателя
"Енергоинвест 09“ ЕООД е изпратено за становище постъпилото възражение,
като същото е връчено на негов представител на 30.11.2021 г. Постъпило е
становище вх. № 080275/02.12.2021 г. от взискателя „Енергоинвест 09“ ЕООД
по повод подаденото от длъжника възражение. С разпореждане от 25.11.2021
г. от помощник-частен съдебен изпълнител Д. Т. е отказано прекратяването на
№ 2021***0406523 по описа на ЧСИ Н. М.. Този отказ е обжалван от
длъжника „*** Билд“ ЕООД и с Решение № 109/25.01.2022 г. по гр.д. №
15325/2021 г. на СГС жалбата е оставена без уважение.
В хода на първоинстанционното производство е представено и ново
заявление за прихващане на вземане срещу задължение, адресирано от
ищцовото дружество до „Енерго Ремонт Груп - 87“ ЕООД и „Енергоинвест
09“ ЕООД, в което са описани задълженията на „Енерго Ремонт Груп - 87“
ЕООД към „*** Билд“ ООД по издадените изпълнителни листове, както и
задълженията на „*** Билд“ ООД към „Енерго Ремонт Груп - 87“ ЕООД по
издадените изпълнителни листове, като са конкретизирани дължимите
размери на лихвата за забава по изпълнителните листове, издадени в полза на
ищцовото дружество. Посочено е, че ликвидността на вземането по
изпълнителен лист от 12.09.2018 г., издаден по гр.д. № 70290/2016 по описа
12
на СРС е настъпила на 26.06.2018 г., като към тази дата ликвидните вземания
на „*** Билд“ ООД по този изпълнителен лист са общо в размер на 12 584,70
лв., включващи 9 607,20 лв. – главница, 1 620,01 лв. – законна лихва за
периода от 28.10.2016 г. до 26.06.2018 г. и 1 357,49 лв. – разноски. Направено
е изявление, че на основание чл. 104, ал. 2 ЗЗД двете насрещни вземания са
погасяват до размера на по-малкото от тях, в резултат на което към 26.06.2018
г. остава задължение на „*** Билд“ ООД към „Енерго Ремонт Груп - 87“
ЕООД в размер на 5 713,57 лв. Посочено е, че ликвидността на вземането по
изпълнителен лист от 11.02.2020 г., издаден по гр.д. № 4561/2018 г. по описа
на РС – Враца е настъпила на 24.12.2019 г., като към тази дата ликвидните
вземания на „*** Билд“ ООД по този изпълнителен лист са общо в размер на
20 307,78 лв., включващи 15 980,80 лв. – главница, 1 917,85 лв. – законна
лихва от 19.10.2018 г. до 24.12.2019 г. и 2 409,13 лв. – разноски, а
задълженията на „*** Билд“ ООД към „Енерго Ремонт Груп - 87“ ЕООД са в
размер на 6 581,78 лв., включващи 5 713,57 лв. – останалата сума след
прихващането и 868,21 лв. – законна лихва върху тази сума от 26.06.2018 г. до
24.12.2019 г. Направено е изявление, че на основание чл. 104, ал. 2 ЗЗД двете
насрещни вземания са погасяват до размера на по-малкото от тях, в резултат
на което към 24.12.2019 г. вземането на „Енерго Ремонт Груп - 87“ ЕООД е
погасено изцяло, като остава вземане на „*** Билд“ ООД към „Енерго Ремонт
Груп - 87“ ЕООД в размер на 13 726,00 лв. – остатък по изпълнителен лист от
11.02.2022 г., ведно със законната лихва, считано от 19.10.2018 г. Видно от
представеното извлечение от електронната поща на процесуалния
представител на ищеца, заявлението е изпратено до електронния адрес на
„Енерго Ремонт Груп - 87“ ЕООД на 31.05.2022 г.
При така възприетото от фактическа страна, настоящият съдебен
състав намира за установено по несъмнен начин, че ищецът, в качеството си
на прихващащ, е направил извънсъдебно изявление за прихващане, което е
било адресирано до цедента и цесионера и изпратено по пощата, но не е
могло да им бъде връчено, тъй като представител на дружествата не е намерен
и не е потърсил пратката. Впоследствие изявление за прихващане е
обективирано и в подаденото по изпълнителното дело възражение за
недължимост вх. № 078906/24.11.2021 г. Макар и това изявление да е
инкорпорирано в документ, адресиран до съдебния изпълнител, същото носи
всички белези на изявление за прихващане, тъй като се посочва, че се
извършва компенсиране на задължението към взискателя-цесионер
„Енергоинвест 09“ ЕООД с вземанията на „*** Билд“ ЕООД към цедента
„Енерго Ремонт Груп - 87“ ЕООД по изпълнителен лист от 12.09.2018 г.,
издаден по гр.дело № 70290/2016 г. по описа на СРС, и изпълнителен лист от
11.02.2020 г., издаден по гр.дело № 4561/2018 г. по описа на PC – Враца, като
е посочено, че прихващането се извършва към датата на влизане в законна
сила на решенията, въз основа на които са издадени изпълнителните листове,
последното от които е влязло в сила на 24.12.2019 г. Отделно от това към
възражението е приложено и заявление за прихващане на вземане срещу
задължение, адресирано от ищцовото дружество до „Енерго Ремонт Груп -
87“ ЕООД и „Енергоинвест 09“ ЕООД. Със съобщение изх. №
090142/25.11.2021 г. на взискателя „Енергоинвест 09“ ЕООД е изпратено за
становище постъпилото възражение и в подаденото от взискателя
„Енергоинвест 09“ ЕООД становище вх. № 080275/02.12.2021 г. са изложени
13
доводи на ответното дружество за неоснователност на направеното от
длъжника възражение за прихващане, т.е. несъмнено е установено, че
изявлението за прихващане е достигнало до неговото знание. Най-сетне, в
хода на съдебното производство на ответника е връчено първоначално
изготвеното заявление за прихващане и като приложение към исковата молба.
При изложеното, настоящият съдебен състав приема, че по несъмнен
начин е установено, че изявлението за прихващане на ищцовото дружество е
достигнало до ответника – цесионер.
По делото липсват данни така отправеното заявление за прихващане
да е достигнало до цедента „Енерго Ремонт Груп - 87“ ЕООД преди
завеждане на иска, но изготвеното в хода на съдебното производство
заявление за прихващане е изпратено на електронната поща на това
дружество. Доколкото цедентът не е страна в настоящето производство и
липсва изявление от негов представител относно получаването на
заявлението, настоящият съдебен състав намира, че фактът на изпращането на
електронната поща следва да бъде взет предвид на основание чл. 235, ал. 3
ГПК и е достатъчен, за да се приеме, че и цедентът е уведомен за отправеното
от ищеца изявление за прихващане.
Във въззивната жалба се прави възражение, че не е настъпил
погасителния ефект на прихващането, тъй като вземанията на ищеца не са
индивидуализирани, поради липсата на конкретно посочване на размера и
крайния момент на дължимата законна лихва. Според въззивника, тази липса
на конкретизация създава неяснота и компрометира ликвидността на
вземанията на прихващащия. Ликвидно е вземането, определено по основание
и размер, по което няма спор между страните по материалното
правоотношение, както и установеното с влязло в сила съдебно решение
вземане. Както бе посочено, в случая вземанията на ищеца са ликвидни, тъй
като са установени по основание и размер с влезли в сила съдебни решения.
За да породи предвидения в закона ефект, изявлението за прихващане трябва
да съдържа белезите, които индивидуализират всяко едно от вземанията по
страни, основание и размер. В отправените от ищеца заявления, вземанията са
индивидуализирани по страни, основание и размер. Действително в
отправените преди завеждане на съдебното производство заявление за
прихващане не е посочен конкретният размер и крайната дата на дължимата
лихва по неговите вземания, но този размер е определяем с оглед изричното
посочване, че прихващането се извършва към датата на влизане в законна
сила на последното от решенията, въз основа на които са издадени
изпълнителните листове, а именно - 24.12.2019 г. Освен това, този пропуск е
отстранен с отправеното в хода на съдебното производство заявление за
прихващане, в което са посочени и точните размери и периоди на дължимата
законна лихва.
Най-сетне следва да бъде отбелязано, че съдът намира за
неоснователни наведените от въззивника доводи, че изявлението за
прихващане е следвало да се направи от ищеца към момента на получаване на
съобщението за извършената цесия. Както правилно е отбелязано от
районния съд, прихващането е материалноправна възможност за защита на
длъжника, чието упражняването не е ограничено със срок.
В обобщение на изложеното, настоящият съдебен състав намира, че
правото на ищеца на прихващане е надлежно упражнено. При прихващане на
14
насрещни вземания същите се смятат погасени с обратна сила от първия
момент, в който прихващането е възможно да се осъществи, т.е. когато
активното вземане е било изискуемо, а пасивното – поне изпълняемо. С оглед
на това, като се съобрази обстоятелството, че към датата на влизане в сила на
решението по гр.д. № 70290/2016 г. по описа на СРС – 26.06.2018 г.,
прихващането на част от вземането на ищеца по издадения въз основа на този
съдебен акт изпълнителен лист от 12.09.2018 г., изцяло с насрещните
вземания на ответника по изпълнителен лист от 24.09.2019 г., издаден по
гр.дело № 67385/2016 г. по описа на СРС, и изпълнителен лист от 24.09.2019
г., издаден по гр.дело № 70291/2016 г. по описа на СРС, е било възможно, а
към датата на влизане в сила на решението по гр.дело № 4561/2018 г. по описа
на PC – Враца – 24.12.2019 г., прихващането на остатъка от вземането на
ищеца по изпълнителен лист от 12.09.2018 г., издаден по гр.дело №
70290/2016 г. по описа на СРС, и на част от вземането на ищеца по
изпълнителен лист от 11.02.2020 г., издаден по гр.дело № 4561/2018 г. по
описа на PC – Враца изцяло с насрещните вземания на ответника по
изпълнителен лист от 26.09.2019 г., издаден по гр.дело № 67387/2016 г. по
описа на СРС, е било възможно, съдът намира, че компенсацията е допустима
и е настъпил нейният ефект. Съобразно размера на вземанията се налага
извод, че към 24.12.2019 г. задълженията на длъжника към взискателя са
окончателно погасени с неговите вземания против праводателя на взискателя
(цедента) до размера на по-малката от двете суми, а именно до сбора на
вземанията на ищеца към ответника.
В обобщение на всичко изложено, настоящият съдебен състав намира,
че е настъпил погасителния ефект на прихващането и предявеният
отрицателен установителен иск с правно основание чл.439 ГПК е
основателен. Като е уважил иска, районният съд е постановил правилен и
законосъобразен съдебен акт, който следва да бъде потвърден.
ІІІ. По разноските:
С оглед изхода на спора пред въззивната инстанция, право на разноски
има въззиваемото дружество "*** Билд" ООД, поради което следва да му
бъдат присъдени направените такива за заплатено адвокатско възнаграждение
в размер на 1 708,80 лв. с вкл.ДДС, съобразно приложените договор за правна
защита и съдействие, фактура и списък по чл.80 ГПК.
Водим от горното, Врачанският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 366/21.06.2022 г. по гр.д.№ 171/2022 г.
на Районен съд-Враца.
ОСЪЖДА „Енергоинвест 09“ ЕООД, ЕИК: ***, със седалище и адрес
на управление: гр. ***, ДА ЗАПЛАТИ на „*** Билд“ ООД, ЕИК: ***, със
седалище и адрес на управление: гр. ***, сумата 1 708,80 лв., представляваща
договорено и изплатено адвокатско възнаграждение за въззивната инстанция.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС на РБ в едномесечен срок
от връчването му на страните.
Председател: _______________________
15
Членове:
1._______________________
2._______________________
16