№ 13512
гр. София, 21.03.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 25 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и първи март през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ЙОАННА Н. СТАНЕВА
като разгледа докладваното от ЙОАННА Н. СТАНЕВА Гражданско дело №
20241110170486 по описа за 2024 година
Производството е образувано по искова молба, подадена от М. М. Т. срещу „Изи Асет
Мениджмънт“ АД и „Файненшъл България“ ЕООД.
Исковата молба е редовна и предявените с нея искове са допустими.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответниците са подали отговор на исковата молба.
Ищецът е представил документи, които са допустими, относими и необходими за
изясняване на делото от фактическа страна, поради което следва да се приемат като писмени
доказателства.
Искането на ищеца по чл. 190 ГПК за задължаване на ответника да представи
счетоводна справка за извършени плащания по процесния договор, както и СЕФ е относимо
и допустимо и следва да се уважи.
Искането на ищеца за допускане на ССчЕ е допустимо и относимо, поради което
следва да бъде уважено.
Налице са предпоставките за насрочване на делото за разглеждане в открито съдебно
заседание.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА открито съдебно заседание на 22.05.2025г. от 14:00 часа, за когато да се
призоват страните като им се изпрати препис от настоящото определение, на ищеца- препис
и от отговора на исковата молба, подаден от „Изи Асет Мениджмънт“ АД и от „Файненшъл
България“ ЕООД.
ПРИЕМА представените от ищеца писмени документи като доказателства по делото.
ЗАДЪЛЖАВА „Изи Асет Мениджмънт“ АД на основание чл. 190 ГПК в 1-седмичен
срок от получаване на настоящото определение да представят Стандартен европейски
формуляр, както и счетоводна справка за извършени плащания по процесния договор. При
неизпълнение съдът по реда на чл. 161 ГПК може да приеме за доказани фактите и
обстоятелствата, за чието доказване страната е създала пречки.
ДОПУСКА изслушване на съдебно-счетоводна експертиза със задачи, посочени от
ищеца в исковата молба.
1
ОПРЕДЕЛЯ депозит за изготвяне на заключението по съдебно-счетоводна експертиза
в размер на 450 лева, вносим от ищеца в едноседмичен срок от съобщението.
НАЗНАЧАВА вещо лице М. В. В., специалност „счетоводство и контрол“.
Да се уведоми вещото лице след представяне на доказателства за внесен депозит.
ИЗГОТВЯ следния проект за доклад на основание чл. 140, ал. 3 вр. чл. 146, ал. 1 и ал.
2 ГПК:
Предявен е от М. Т. срещу „Изи Асет Мениджмънт“ АД установителен иск с правно
основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 22 от ЗПК за признаване за установено между М. Т. и „Изи
Асет Мениджмънт“ АД, че Договор за паричен заем № 5107948 от 30.04.2024г. е нищожен, а
при условията на евентуалност, че разпоредбата на чл. 4 от сключения договор е нищожна
на основание чл. 26, ал. 1, предл. 3 ЗЗД, както и че разпоредбата на чл. 2, т. 8 от договора,
определяща годишния процент на разходите е нищожна.
Предявен е от М. Т. срещу „Файненшъл България“ ООД установителен иск с правно
основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено между М. Т. и „Файненшъл
България“ ООД, че Договор за предоставяне на гаранция № 5107948 от 30.04.2024г. е
нищожен.
Ищецът М. Т. твърди, че на 30.04.2024г. сключила с „Изи Асет Мениджмънт“ АД
Договор за паричен заем № 5107948 от 30.04.2024г., съгласно който й била отпусната сума в
размер на 1400 лева, при фиксиран годишен лихвен процент от 50 %, ГПР- 64,69 %.
Договорът бил сключен за срок от 27 седмици като всяка вноска била в размер на 59,12 лева.
Съгласно чл. 2, т. 7 от договора следвало да се върне сума в общ размер от 1596,24 лева.
Съгласно чл. 4 от договора кредитоискателят се задължавал в срок до три дни от датата на
сключване на договора да предостави на заемодателя едно от следните обезпечения: две
физически лица- поръчители; банкова гаранция или одобрено от заемодателя дружество-
гарант. В същия ден бил подписан Договор за предоставяне на гаранция № 5107948 от
30.04.2024г. с „Файненшъл България“ ЕООД, по който се дължало възнаграждение в размер
на 941,76 лева, разсрочено на 27 вноски по 34,88 лева, платими заедно с погасителните
вноски. По този начин общото задължение по договора било 2538 лева. Сочи, че е погасила
предсрочно цялото задължение по договора. Поддържа, че договорът е недействителен
поради противоречие с чл. 11, т. 9 и т. 10 ЗПК, както и че бил посочен неверен ГПР,
несъответстващ на действително приложения в конкретното кредитно правоотношение.
Твърди, че в договора не били посочени в съответствие с изискването на ЗПК компонентите,
формиращи годишния процент на разходите. Счита, че договорът за предоставяне на
гаранция също бил нищожен като лишен от правно основание, сключен в нарушение на
добрите нрави и обезпечаващ нищожна кредитна сделка. Излага съображения, че с договора
за предоставяне на гаранция не се целяло реално обезпечаване на договора за кредит,
сключен с „Изи Асет Мениджмънт“ АД, доколкото плащайки задължението на потребителя
в полза на „Изи Асет Мениджмънт“ АД, кредиторът плащал вземането си сам на себе си.
Твърди, че действително приложеният ГПР надхвърля максимално допустимия размер.
Счита, че договорът за паричен заем, както и договорът за предоставяне на гаранция следва
да бъдат прогласени изцяло за недействителни, както и да бъде признато за установено
между страните, че М. Т. е дължала единствено връщане на заетата сума, а не и всички
други лихви и такси. Искането към съда е да уважи предявените искове. Претендира
разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от „Изи Асет
Мениджмънт“ АД, с който се оспорва редовността и допустимостта на подадената искова
молба. Излага съображения, че ищецът няма правен интерес от предявения иск. Поддържа,
че договорът за потребителски кредит е в съответствие с изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 9
ЗПК като лихвеният процент по договора бил фиксиран и бил ясно посочен в чл. 2, т. 6 от
договора. Счита, че договорът отговарял и на изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, тъй
като съдържал посочен ГПР и общата сума, дължима от потребителя. Поддържа, че
заемодателят нямал задължение да изчислява и посочва нов ГПР при промяна на условията
2
на договора. Твърди, че възнаграждението по договора за предоставяне на
гаранция/поръчителство не се включвало при изчисляване на ГПР, тъй като не било част от
общия разход по кредита за потребителя. Предоставянето на обезпечение не било условие за
предаване на заемната сума от заемодателя, а следвало заемополучателят да предостави
обезпечение единствено за да изпълни задълженията си по закон и да избегне
неблагоприятните последици от неизпълнението. Намира твърденията на ищеца, че
невключването на възнаграждението по договора за предоставяне на
гаранция/поръчителство в ГПР било заблуждаваща търговска практика за неоснователни.
Искането към съда е да прекрати производството, евентуално да отхвърли предявените
искове. Претендират разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба и от „Файненшъл
България“ ЕООД, с който се оспорва допустимостта на предявените искове и тяхната
основателност. Изложени са съображения, че действителността на договора за предоставяне
на гаранция не зависи от действителността на договора за паричен заем. Поддържа, че
договорът за предоставяне на гаранция не представлявал договор за поръчителство, а бил
договор за предоставяне на услуга по издаване на гаранция по договор за кердит. Предвид
което разпоредбите на чл. 138 и сл. от ЗЗД били неприложими към него. Счита, че
възнаграждението по договора за предоставяне на гаранция като насрещна престация срещу
задължението за обезпечаване на изпълнението на задълженията по договора за кредит не
противоречи или нарушава добрите нрави и закона. Искането към съда е да прекрати
производството като недопустимо, евентуално да отхвърли предявените искове.
Претендират разноски.
В доказателствена тежест на ищеца по исковете с правно основание чл. 26, ал. 1,
предл. 1 ЗЗД и чл. 26, ал. 2 ЗЗД е да докаже сключването на договор за заем и договор за
поръчителство, както и че клаузи от тях противоречат на закона, респ. че са нарушени
добрите нрави.
В доказателствена тежест на ответниците е да докажат, че при сключване на
договорите са спазени изискванията на ЗПК, както и че договорите не нарушават добрите
нрави.
ОБЯВЯВА за безспорни и ненуждаещи се от доказване между страните следните
обстоятелства: че между М. Т. и „Изи Асет Мениджмънт“ АД е бил сключен Договор за
паричен заем № 5107948 от 30.04.2024г., както и че между М. Т. и „Файненшъл България“
ООД е бил сключен Договор за предоставяне на гаранция № 5107948 от 30.04.2024г.
УКАЗВА на страните, че на основание чл. 7, ал. 3 ГПК съдът следи служебно за
наличието на неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител, като дава възможност
на страните да изразят становище по тези въпроси.
УКАЗВА на страните, че следва най-късно в първото по делото заседание да изложат
становището си във връзка с дадените указания и доклада по делото, както и да предприемат
съответните процесуални действия, като им УКАЗВА, че ако в изпълнение на
предоставената им възможност не направят доказателствени искания, те губят възможността
да направят това по-късно, освен в случаите по чл. 147 ГПК.
УКАЗВА на страните, че ако отсъстват повече от един месец от адреса, който са
съобщили по делото или на който веднъж им е било връчено съобщение, са длъжни да
уведомят съда за новия си адрес, като при неизпълнение на това задължение всички
съобщения ще бъдат приложени към делото и ще се смятат за редовно връчени.
ПРИКАНВА страните към спогодба, в който случай половината от внесената
държавна такса се връща на ищеца. УКАЗВА на страните, че за приключване на делото със
спогодба е необходимо лично участие на страните или на изрично упълномощен за целта
процесуален представител, за който следва да се представи надлежно пълномощно.
3
УКАЗВА на страните, че за извънсъдебно разрешаване на спора при условията на
бързина и ефективност може да бъде използван способът медиация. Ако страните желаят да
използват медиация, те могат да се обърнат към център по медиация или медиатор от
Единния регистър на медиаторите към Министерство на правосъдието
(http://www.justice.government.bg/MPPublicWeb/default.aspx?id=2).
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4