О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 260390
Пловдивският окръжен съд, гражданско въззивно отделение – девети състав,
в закрито заседание на двадесет и седми октомври две хиляди и двадесета година, в
състав:
Председател: Виолета Шипоклиева
Членове: Фаня Рабчева
Костадин Иванов
след като
разгледа докладваното от председателя в.ч.гр.дело № 2292 по описа за 2020година,
за да се произнесе, приема следното:
Производство по чл. 278 вр. чл. 274 ал.
1 т. 2 вр. чл.130 от ГПК.
Жалбоподателят „УМБАЛ
Свети Георги“ ЕАД – гр. Пловдив, чрез пълномощник адв. В.Б.,***, моли да бъде
отменено като неправилно Определение № 260612от 04.09.2020г. постановено по
гр.д. №8936/2020г. по описа на РС-Пловдив, ІІІ гр. състав, с което е оставено
без уважение искането на ищеца за изменение на предявения установителен иск по
чл. 422 от ГПК срещу ответника В. Н. В. в осъдителен и производството по делото
е прекратено като недопустимо.
Въззивният състав на ПдОС след като
констатира, че частната жалба е допустима – подадена от надлежна страна по
делото, в законния срок по чл. 275 ал. 1 от ГПК, срещу подлежащо на обжалване
валидно и допустимо определение на районния съд, разгледа частната жалба по
същество.
Разгледана по същество частната жалба се
явява основателна, поради следното:
За да постанови обжалваното
определение,районният съд излага съображения в насока на извода си, че
изменение на иска по реда на чл. 214 от ГПК, каквото е поискал ищеца, като
предявеният установителен иск да се счита за осъдителен, се явява недопустимо,
поради следното: От една страна, констатира, че предявеният установителен иск е
недопустим, доколкото исковата молба е депозирана след законовия едномесечен
срок по чл.415 ГПК. От друга страна,
намира, че в мотивите на т.11б от ТР № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС се приема,
че в производството по иска по чл.422, ал.1 ГПК, не намират приложение
правилата за изменение на иска по чл.214 ГПК. В т.н. цитира, че е допустимо въвеждане на друго основание, от което
произтича вземането, различно от това
въз основа на което е издадена заповедта за изпълнение, чрез предявяване на
осъдителен иск при условията на евентуалност. Като краен извод съдът намира,че
извършването на изменение на иска, чрез преминаване от установителен към
осъдителен не попада в посочената в ТР хипотеза за възможност за предявяване на
осъдителен иск, доколкото ищецът навежда същото основание като недопустимия
установителен иск.
Въззивният
състав на ПдОС не намира за правилен крайния извод на районния съд за
недопустимост на поисканото от ищеца с молба вх. № 263072/01.09.2020г.
изменение на предявения установителен иск по чл. 422 от ГПК да се счита за
осъдителен, както и изложените в тази насока съображения. В тази насока,
неправилно се счита, че в мотивите на т.11б от ТР № 4/2013г. по т.д.№4/2013г.
на ОСГТК на ВКС се приема, че в производството по иска по чл.422 ал. 1 от ГПК
не намират приложение правилата за изменение на иска по чл.214 от ГПК, без
конкретно да се цитират за кои правила точно се посочва в горецитираното ТР.
Видно е от
съдържанието на т.11б от ТР №4/2013г. , че изрично в последната са посочени
тези правила, както следва: „ В производството по иска, предявен по реда на чл.422,
респ. чл.415, ал.1 ГПК, не намират приложение правилата за изменение на иска по
чл.214 ГПК – за изменение на основанието чрез заменяне или добавяне на
друго основание, от което произтича вземането по издадената заповед за изпълнение,
както и за увеличение на размера на иска. Въвеждането на друго основание, от което
произтича вземането, различно от това въз основа на което е издадена заповедта за
изпълнение, може да се заяви чрез предявяване на осъдителен иск при условията на
евентуалност. За разликата между размера на вземането, предмет на издадената заповед
за изпълнение и пълния размер на вземането, при условията на чл.210, ал.1 ГПК може
да се предяви осъдителен иск в това производство“. Т.е. след като,само,
петитумът се променя, с оглед на търсената защита, при преминаване от
установителния иск по чл. 422 ал.1 от ГПК към осъдителен иск, докато
основанието на иска остава непроменено, очевидно е, че горецитираното ТР не
изключва в производството по чл. 422 от ГПК да се поиска на основание чл. 214
от ГПК – изменение на иска от установителен в осъдителен.
В тази
насока е и предходна практика на ВКС-Определение №622/18.08.2010г. по ч.т..д.№
382/2010г., Г.К.,ІІт.о; както и последваща съдебна практика –Определение
№162/09.06.2020г. по ч.ч.т.д.№221/2020г. на АК-Пловдив,ІІ състав; като в
последно цитираното определение се приема, че обстоятелството дали
установителният иск по чл.422от ГПК е подаден в преклузивния срок на закона,
няма значение за допускането на изменението на иска от установителен в
осъдителен, още повече, че издадената заповед за изпълнение е обезсилена в хода
на исковото производство.
В
случая, искът ще се счита за предявен с постъпване на исковата молба в съда-
като осъдителен иск. Ищецът има правен интерес от това изменение на иска, тъй
като и заповедта за изпълнение издадена по реда на чл.410 от ГПК, /по приложено
ч.гр.д.№762/20г. по описа на РС-Пловдив,ХVІІгр.с./ е обезсилена от
първоинстанционния съд.
Предвид
изложените съображения обжалваното определение на районния съд следва да бъде
отменено като незаконосъобразно; делото следва да бъде върнато на
първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия по
него.
Определението на въззивния съд е окончателно и не подлежи на касационно
обжалване, арг.чл. 274 ал. 3, ал. 4 от ГПК.
Водим от
гореизложеното и на основание чл.271 ал. 1 вр. чл. 278 ал. 4 от ГПК,
Пловдивският окръжен съд
О П Р Е Д Е Л И :
ОТМЕНЯ
постановеното в закрито заседание на 04.09.2020г. Определение № 260612 на
Пловдивски районен съд, гражданско отделение, ІІІ гражданско отделение, по гр.
дело № 8936 по описа на съда за 2020 година, В ЧАСТТА, с която ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д. №
8936 по описа за 2020 г. на Районен съд Пловдив, III граждански състав.
ВРЪЩА делото на първоинстанционния съд – РС-Пловдив,ІІІ гр.
състав, за продължаване на съдопроизводствените действия по него.
В останалата част, определението на районния съд не е
предмет на настоящата частна жалба.
Определението на въззивния съд е окончателно и не подлежи на касационно
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1/
2/