№ 1261
гр. Варна, 20.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми септември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Галина Чавдарова
Членове:Диана К. С.а
Радостин Г. Петров
при участието на секретаря Мария Д. Манолова
като разгледа докладваното от Галина Чавдарова Въззивно гражданско дело
№ 20223100501309 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по въззивна жалба, подадена от
ИзиРентБългария ЕООД, ЕИК *********, със седалище гр.Несебър, срещу
решение №260189/23.03.22г., постановено по гр.д. №13766/20г. на ВРС, в
частта, в която е осъдено ИзиРентБългария ЕООД да заплати на К. С. К. от
**** на осн. чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД сумата от 864лв, представляваща заплатена
на 20.07.20г. без правно основание сума, част от удържана от кредитна карта
на ищеца сума в общ размер на 1400лв във връзка с договор за наем на
автомобил 1000984, ведно със законната лихва, считано от 29.10.21г. до
окончателното изплащане на сумата за главница.
В жалбата са наведени оплаквания за недопустимост на
решението, тъй като исковата молба не отговаряла на изискването на чл.127,
ал.4 ГПК, и неговата неправилност. Въззивникът излага, че съдът е допуснал
процесуално нарушение като е отхвърлил искането му за разпит на свидетел.
Оспорва изводите на съда, формирани от извършен анализ на хронологичното
развитие на случката, като навежда довода, че ищецът е дал съгласие за
блокиране на сумата от 1400лв, която се е очаквало да покрие вредите и
1
поради това е върнат депозита от 500лв, като извършването на тези действия
в рамките на 1-2- минути било технически обосновано. Оспорва извода на
съда за липсата на основание за удържане на сумата, както и факта относно
времето на подписване на протокола. Моли да бъде отменено решението и да
бъде отхвърлен иска.
Възз.страна К. С. К. от ****, е депозирала отговор, с който счита
жалбата за неоснователна и моли обжалваното решение да бъде потвърдено.
За да се произнесе по спора Варненски Окръжен съд съобрази
следното:
Производството пред ВРС е образувано по предявен от К. С. К. от
**** срещу ИзиРентБългария ЕООД, ЕИК *********, иск с правно основание
чл. 55, ал.1, пр.1 от ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата
от 1400лева, представляваща получена без основание сума, ведно със
законната лихва от завеждане на иска до оконч.изплащане на сумата.
В исковата молба поддържа, че по силата на сключен между
страните договор за наем на лек автомобил №1000948/06.07.20г., на ищеца е
предоставен за временно ползване автомобил за периода 06.07.20г.-20.07.20г.,
като наемната цена от 215,55ш.ф. била заплатена предварително чрез
електронен ваучер. Твърди, че ищецът предоставил и депозит в размер на
500лв, която сума била блокирана по кредитната карта на наемателя. Твърди,
че на 20.07.20г. при връщане на наетия автомобил представител на ответника
заявил на ищеца, че следва да заплати допълнително сумата от 1400лв в
противен случай нямало да бъде приет автомобила. За да не изпусне самолет,
ищецът заплатил сумата от 1400лв с основание покупка, след което
депозитната сума била отблокирана. Счита, че процесната сума е платена без
основание, като автомобилът бил върнат в изправен вид и без щети.
В отговор на исковата молба ответникът ИзиРентБългария ЕООД
е депозирал писмен отговор, в който оспорва предявения иск. Не оспорва
наличието на облиг.отношения между страните, както и факта, че платената
като гаранция сума е върната. Излага, че автомобилът е предаден в отлично
състояние, като наемателят носел отговорност за вреди, в случай, че такива се
констатират при връщане на автомобила. Сочи, че при връщането на
автомобила се съставя приемо-предавателен протокол за състоянието му в
присъствието на наемателя и при неговото съгласие/несъгласие за забележки.
2
Твърди, че ищецът собственоръчно е попълнил полето, в което се посочват
нередностите, което било признание от негова страна. Сочи, че на ищеца е
обяснено от служител на ответника, че сумата се задържа за покриване на
причинени вреди, като след извършен повторен оглед щетите били оценени
на 864лв, която сума счита за платена с основание.
Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото
доказателства и като съобрази предметните предели на въззивното
производство, очертани в жалбата и отговора, приема за установено от
фактическа и правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.2 от ГПК, от
надлежно легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт,
поради което е процесуално допустима и следва да бъде разгледана по
същество.
Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК въззивният съд се
произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в
обжалваната му част, като по останалите въпроси той е ограничен от
посоченото в жалбата. В рамките на тази проверка настоящият състав намира
предявения иск с правно основание чл.55, ал.1, пр.1 от ЗЗД за процесуално
допустим, поради което и дължи произнасяне по същество на спора.
Наведените в жалбата оплаквания за недопустимост на решението не се
споделят от настоящия състав, доколкото изискването за посочване на
банкова сметка не е елемент от редовността на исковата молба, видно и от
разпоредбата на чл.129, ал.2 ГПК.
По делото няма спор, че между страните е сключен договор за
наем на автомобил за л.а.Рено Клио за периода 06.07.20г.-20.07.20г., както и
че ищецът е заплатил наемна цена за това чрез електронна платформа. Не се
спори още, че при получаване на автомобила същият е предоставил депозит в
размер на 500лв.
Съгласно нормата на чл.55, ал.1, предл. първо от ЗЗД подлежи на
връщане полученото при начална липса на основание /в тази насока е
Постановление №1 от 28.V.1979 г. по гр.д.№1/79 г. на Пленума на ВС/. За
успешното провеждане на иск с посоченото основание, ищецът следва да
докаже факта на имуществено разместване между него и ответника. От своя
страна ответникът следва да докаже, че престацията е получена на годно
основание.
В разглеждания случай ответникът е навел възражението, че
процесната сума е заплатена за покриване на причинени щети на наетия
3
автомобил, установени при връщане на автомобила. В тази връзка по делото е
представен приемо-предавателен протокол към договор №78797 за връщане
на автомобил Рено Клио, който протокол е двустранно подписан, вкл. и от
страна на ищеца. Видно от същият в полето за забележки/щети е вписан текст
на англ.език, а съгласно превода „Повреда на двете врати от страната на
пасажера. Клиентът има защита при друго дружество“. Така приетият в
първото с.з., проведено на 23.04.21г., протокол не е оспорен от ищеца с
твърдения за подписването му при липсата на текст в него, нито е оспорен
положения в него подпис. Предприетото в последващо с.з. оспорване на
документа с твърдения за добавяне на текст в него не може да се приеме за
своевременно сторено, доколкото независимо, че текстът е на чужд език, то
наличието на такъв текст е било видно за ищеца както към момента на
получаване на отговора на исковата молба, така и в първото с.з., в което е
приет като доказателство документа, с оглед изявленията на процесуалния му
представител в първото с.з. След като такова оспорване не е заявено до края
на първото с.з., то правото на ищеца за това е преклудирано. Ето защо
неправилно ВРС е открил производство по чл.193 ГПК за проверка
истинността на документа, както и неправилно е допуснал свидетелски
показания чрез разпита на св.Величкова в тази връзка, които не следва да
бъдат кредитирани в тази им част. С подписването на частния свидетелстващ
документ, какъвто се явява протокола, ищецът всъщност е признал
неизгодния за него факт за наличието на щети по върнатия автомобил.
Доказателства, които да обосноват извод за осъществена принуда спрямо
ищеца при подписване на протокола, каквито твърдения са наведени в
първото с.з., не са събрани, нито от показанията на св.Величкова може да се
формира такъв извод.
Съгласно общите условия към договора наемателят носи пълна
отговорност при нанесени щети по долната част на автомобила, както и на
интериора / чл.13, ал.7 от ОУ/, като тази разпоредба намира приложение в
случая доколкото ищецът не твърди и не установява да е сключил договора с
допълнителна такса „Пълно покритие“. По този начин рискът от увреждането
на вещта е възложен на наемателя, в чиято фактическа власт се намира тя.
Между страните по делото няма спор, че при връщане на автомобила ищецът
е заплатил сумата от 1400лв. С оглед установеният факт на щети по
автомобила при връщането му, съгласно приложения протокол, и като
съобразява горепосочената разпоредба от ОУ, то съдът извежда извода, че за
ищеца е възникнало задължението да покрие вредите, настъпили по време на
ползването на вещта.
Обстоятелството, че първоначално внесения депозит от 500лв е
върнат на ищеца не може да обоснове извод за освобождаването му от
отговорност, доколкото не само се установява констатирането на щети по
автомобила, но и връщането му е предшествано от заплащането на сумата от
1400лв, което е в съответствие и с изразеното в договора съгласие на ищеца
за удържане на сума от кредитна карта за поправка на наетия автомобил.
4
Такъв извод не следва и от записания час /11.00/ на приемо-предавателния
протокол, констатирано от съда в с.з. от 17.12.21г., тъй като дори и да се
приеме, че съставянето му е последващо заплащането, респ.възстановяването
на сумите /извършено в рамките на 2 минути/, то видно от показанията на
св.Величкова всички тези действия са предшествани от извършен оглед на
автомобила, констатациите от който съдът приема, че са отразени в
протокола.
Видно от заключението на събраната пред ВРС съдебно авто-
техническа експертиза, неоспорено от страните, стойността за възстановяване
на уврежданията е определена от ответника правилно съгласно
предоставената му методика. Доколкото обаче от представената имейл
кореспонденция, адресирана до ответника, се установява, че тази методика е
приложима от 01.08.20г., то съдът намира, че същата не може да намери
приложение в отношенията между страните, предхождащи влизането й в
сила. Ето защо следва да бъде възприето заключението на вещото лице,
установяващо обща стойност на възстановяване на уврежданията по средни
пазарни цени в размер на 628,68лв.
Предвид така изложеното съдът намира, че за ответника е
възникнало правото да получи сумата от 628,68лв за покриване на причинени
щети на наетия автомобил. Разликата над тази сума до размера от 864лв.,
възлизаща на 235,32лв, се явява заплатена при начална липса на основание,
поради което и се дължи нейното връщане.
С оглед на това първоинстанционното решение в частта му , в
която е уважен иска за горницата над 235,32лв до пълния размер от 864лв,
представляваща получена от ответника без правно основание сума, се явява
неправилно и следва да се отмени.
В съответствие с този изход на спора обжалваното решение следва
да се ревизира и по отношение на присъдените на страните разноски.
Съобразно уважената част от предявения иск дължимите на ищеца разноски
по съразмерност на уважената част на иска за първата инстанция са в размер
на 416,51лв.
Съразмерно с отхвърлената част за първа инстанция разноски се
следват и на ответната страна. Във връзка с направено пред ВРС възражение
за прекомерност на заплатеното адв.възнаграждение, то съдът като съобрази,
че същото с оглед цената на иска е определено близко към минимума,
предвиден в чл.7, ал.2, т.2 от Наредба №1 от 09.07.04г. за минималните
размери на адв.възнаграждения, при прилагане и на разпоредбите на чл.7, ал.9
и §2а от ДР на Наредбата, както и фактическата и правна сложност на делото,
5
намира, че не са налице основания за намаляване на същото по реда на чл.78,
ал.5 ГПК. Предвид това разноските, следващи се на ответника по
съразмерност за първа инстанция възлизат на 532,13лв. Транспортни
разноски и куриерски такси не следва да се присъждат, доколкото не са
съдебноделоводни разноски.
С оглед обжалвания с подадената въззивна жалба размер на
осъдителното решение и установената от въззивния съд частична
основателност на въззивната жалба на въззивника следва да се присъдят
разноски съобразно уважената част в размер на 327,15лв. От своя страна с
оглед отправеното искане на въззиваемата страна се следват разноски за
въззивното производство в размер на 122,56лв.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение №260189/23.03.2022г. на Варненски районен
съд, постановено по гр.д. №13766/2020г. на ВРС, в частта му, в която
ИзиРентБългария ЕООД, ЕИК *********, със седалище гр.Несебър, е осъдено
на осн. чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД да заплати на К. С. К., ЕГН **********, съдебен
адрес **********, сумата от 628,68лв, съставляваща горницата над
235,32лв до размера от 864лв, представляваща заплатена на 20.07.20г. без
правно основание сума, част от удържана от кредитна карта на ищеца сума в
общ размер на 1400лв във връзка с договор за наем на автомобил 1000984,
ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 29.10.21г. до
окончателното изплащане на сумата, както и в частта му, в която са
присъдени разноски в полза на К. С. К. на основание чл.78, ал.1 от ГПК за
горницата над 416,51лв до 756лв, като вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения от К. С. К., ЕГН **********, с адрес
***********, против ИзиРентБългария ЕООД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление гр.Несебър, к.к.Слънчев бряг, хотел Карлово, иск с
правно основание чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД за заплащане на сумата от 628,68лв,
съставляваща горницата над 235,32лв до размера от 864лв, представляваща
получена без основание сума, ведно със законната лихва върху тази сума,
считано от подаване на исковата молба до окончателното й изплащане, като
неоснователен.
6
ПОТВЪРЖДАВА решение №260189/23.03.2022г. на Варненски
районен съд, постановено по гр.д. №13766/2020г. на ВРС, в останалата му
обжалвана част.
ОСЪЖДА ИзиРентБългария ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр.Несебър, к.к.Слънчев бряг, хотел Карлово,
ДА ЗАПЛАТИ на К. С. К., ЕГН **********, с адрес ***********, сумата от
122,56лв, представляваща сторени съдебно-деловодни разноски за въззивното
производство, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА К. С. К., ЕГН **********, с адрес ***********, ДА
ЗАПЛАТИ на ИзиРентБългария ЕООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр.Несебър, к.к.Слънчев бряг, хотел Карлово, сумата от
859,28лв, представляваща сторени съдебно-деловодни разноски за
първоинстанционното и въззивно производство, на основание чл. 78, ал. 3
ГПК.
В необжалваната му част решението е влязло в сила.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване съгл. чл.280,
ал.3 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7