№ 2270
гр. София, 15.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 171 СЪСТАВ, в публично заседание на
десети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:МИРОСЛАВА АНГ.
ЙОРДАНОВА ВЕЛИКОВА
при участието на секретаря МИНКА Х. БАШОВА
като разгледа докладваното от МИРОСЛАВА АНГ. ЙОРДАНОВА
ВЕЛИКОВА Гражданско дело № 20211110146199 по описа за 2021 година
Производството е образувано въз основа на искова молба подадена от ЗК ЛИ АД ЕИК:
...............88 гр. София, БУЛ.С.Ш. 67 А, общ. Столична, обл. София против ДЗИ - ОЗ ЕАД
ЕИК: .................. гр. София, БУЛ.В.№...., Б, общ. Столична, обл. София, с която са
предявени установителни искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК, вр.чл. 411 от КЗ и
чл.86 от ЗЗД за сумата от главница от 02.08.2018г. в размер на 210,72 BGN /двеста и десет
лева и 72 стотинки/ регресно вземане по изплатено застрахователно обезщетение, ведно със
законна лихва от 19.05.2021г. до изплащане на вземането, мораторна лихва от 10.08.2020г.
до 07.04.2021 г. в размер на 14,11 BGN /четиринадесет лева и 11 стотинки/, държавна такса
в размер на 25,00 BGN /двадесет и пет лева/ Сумите се разделят както следва: За ДЗИ - ОЗ
ЕАД: главница в размер на 210,72 BGN /двеста и десет лева и 72 стотинки/, ведно със
законна лихва от датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК - 19.05.2021г. до
изплащане на вземането, мораторна лихва от 10.08.2020г. до 07.04.2021 г. в размер на 14,11
BGN /четиринадесет лева и 11 стотинки/, държавна такса в размер на 25,00 BGN /двадесет и
пет лева/, , за която сума е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК от 13.06.2021г. по
ч.гр.д.№ 28000/2021г. по описа на СРС, 171 състав.
Ответникът оспорва изцяло предявения иск.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните,
с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установено от фактическа страна
следното:
По делото е представен двустранен констативен протокол от 02.08.2018г., в който е
посочено, че на същата дата около 16:00 часа, водачът на лек автомобил „Н.К.“ с рег.№ .......
е паркирал пред хотел Авеню в гр.Б..При извършване на строителни дейности от К. 2009
1
ООД е увреден с пръски бетон лек автомобил „Н.К.“ с рег.№ ....... .В протокола са отразени
следните щети по превозното средство: предни ляв и десен калник,преден
капак,таван,предни лява е дясна врати,челно стъкло,предна броня.
Така описаният механизъм на ПТП се потвърждава и от събраните по делото гласни
доказателства – показанията на свидетеля Н. М.,която е паркирал , лекия автомобил„Н.К.“
при инцидента. Извод за механизма на ПТП може да се направи и от констатираните
увреждания при автомобилите, които съответстват да са настъпили в резултат от удар по
описания в протокола начин.
По делото не е спорно наличието на твърдените застрахователни правоотношения към
датата на събитието – между ищеца и собственика на лек автомобил „Н.К.“ с рег.№ ....... по
застраховка „Каско на МПС“ обективиран в полица № ........./04.08.2017 и между ответника и
К. 2009 ООД по задължителна застраховка застраховка „Професионална отговорност на
участниците в проектирането и строителствот“ обективирана в полица №
............/10.10.2017г..
Не се оспорва и, че по образуваната при ищеца преписка по щета № 0002-1461-18-410678 е
определено и платено застрахователно обезщетение в размер на 195.72 лева за
претърпените от процесното произшествие вреди.
По делото е прието, неоспорено от страните, заключение на АТЕ, съгласно което всички
увреждания на лек автомобил „Н.К.“ , отразени в описа на застрахователя, се намират в
пряка и причинно-следствена връзка с механизма на процесното събитие. Стойността
необходима за възстановяване на автомобила, изчислена на база пазарни цени към датата на
ПТП, е 258 лева.
При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:
Договорът за застраховка на лек автомобил „Каско” е вид имуществена застраховка, по
силата на който застрахователят поема задължение срещу заплащане на застрахователна
премия да заплати на застрахования застрахователно обезщетение при настъпване на
определен риск. Съгласно разпоредбата на чл. 411 от КЗ, застрахователят встъпва в правата
на застрахования, произтичащи от непозволено увреждане, с плащане на застрахователното
обезщетение. С встъпване на застрахователя в правата на увредения, той има правото да
предяви иск срещу причинителя на вредата, а в случаите, когато последният има сключена
застраховка „Професионална отговорност на участниците в проектирането и
строителствот“ и срещу застрахователя му. Основателността на предявения иск е
предпоставена от това по делото да бъде установено, че за застрахователя е възникнало
регресно право, а именно сключен между застрахователя и увреденото лице застрахователен
договор, действащ към датата на застрахователното събитие, настъпило застрахователно
събитие, плащане от страна на застрахователя на застрахователно обезщетение и сключен
договор за застраховка “Професионална отговорност на участниците в проектирането и
строителствот” между причинителя на вредата и ответното застрахователно дружество.
От събраните по делото доказателства се установява, че между застрахователя ЗК ЛИ АД
ЕИК: ...............88 и собственика на увредения автомобил има сключен договор за
застраховка „Каско”. При действието на този договор е била образувана ликвидационна
2
преписка във връзка с настъпило на 02.08.2018г. ПТП като е изплатено застрахователно
обезщетение в размер на 195.72лв.
С плащането на застрахователното обезщетение застрахователят е встъпил в правата на
застрахования, произтичащи от непозволено увреждане, като за удовлетворяване на
вземането си има правото да предяви пряк иск против делинквента или неговия
застраховател по застраховка “Професионална отговорност на участниците в проектирането
и строителството“. Основателността на предявения иск на застрахователя с правно
основание чл. 411от КЗ е поставена в зависимост от това дали в патримониума на
застрахования са възникнали права за обезщетяване на вреди, причинени от непозволено
увреждане.
От събраните по делото писмени и гласни доказателства се установява, че на 02.08.2018г.,че
при извършване на строителни дейности от К. 2009 ООД са причинени вреди на
застрахования при ищеца лек автомобил. Съгласно чл. 45, ал. 2 от ЗЗД вината на
причинителя на увреждането се предполага до доказване на противното. По делото не са
въведени твърдения за противното, поради което не са и ангажирани доказателства за
опровергаването на установената презумпция. От приетата по делото съдебно-
автотехническа експертиза се установява размерът на причинените вреди и причинната
връзка между тях и виновното деяние служители на К. 2009 ООД.
Следователно установяват се по делото наличието на предпоставките от фактическия състав
на чл. 411от КЗ за ангажиране отговорността на ответника в качеството му на застраховател
по застраховка “Професионална отговорност на участниците в проектирането и
строителството“ на прекия причинител, за възстановяване на застрахователното
обезщетение по застраховката „Каско”, изплатено от ищеца ЗК ЛИ АД на увреденото и
застраховано от него лице.
Обемът и съдържанието на суброгационното вземане на застрахователя по имуществената
застраховка спрямо прекия причинител на вредите и неговия застраховател по застраховка
“Професионална отговорност на участниците в проектирането и строителството“ са изрично
определени от закона - чл. 411, ал.1 КЗ , който постановява, че застрахователят по
имуществена застраховка встъпва в правата на увреденото застраховано лице до размера на
платеното застрахователно обезщетение и обичайните разходи за определянето му.
Съдът приема, че възприетите и описани от вещото лице повреди по автомобила, са
настъпили в резултат от процесното ПТП и за платеното за тях обезщетение следва да се
ангажира отговорността на ответника. Заключението в тази част е компетентно изготвено и
обосновано като вещото лице, изхождайки от установения механизъм на ПТП, е дал
категорично заключение, че всички повреди по изготвения опис от застрахователя са в
резултат от процесното ПТП.
Размерът на застрахователното обезщетение по имуществената застраховка се определя в
съответствие с клаузите на конкретния договор за имуществената застраховка и
разпоредбите на КЗ, като съгласно чл. 386, ал.2 КЗ то трябва да бъде равно на действително
претърпените вреди към деня на настъпване на събитието. Застрахователното обезщетение
за имуществени вреди на превозни средства, което се дължи от застраховател по застраховка
3
“Професионална отговорност на участниците в проектирането и строителството“ на
увредените трети лица, се определя по правилата на чл. 499 КЗ и клаузите на конкретния
застрахователен договор. Съгласно чл. 499, ал.2 КЗ, в разглежданите случаи, обезщетението
не може да надвишава действителната стойност на причинената вреда и се определя в
съответствие с приета от КФН наредба за методиката за уреждане на претенции за
обезщетение на вреди, причинени на МПС. Методиката обаче не дерогира приложението на
разпоредбите на КЗ и не ограничава отговорността на застрахователя да плати обезщетение
обхващащо действителната стойност на причинената вреда, а представлява указание за
изчисляване размера на щетите на МПС в случаите, когато обезщетението се определя от
застрахователя, на когото не са представени фактури за извършен ремонт в сервиз –
аргумент от чл.4 от Наредба № 24/2006 на КФН. При съдебно предявена претенция за
заплащане на застрахователно обезщетение, съдът следва да определи застрахователното
обезщетение по действителната стойност на вредата към момента на настъпване на
застрахователното събитие – чл.386 КЗ, като ползва заключение на вещо лице, но без да е
обвързан при кредитирането му да проверява дали не се надвишават минималните размери
по Методиката към Наредба № 24/08.03.2006г. /В този смисъл Решение № 52 от 8.07.2010 г.
на ВКС по т. д. № 652/2009 г., I т. о., Решение № 109 от 14.11.2011 г. на ВКС по т. д. №
870/2010 г., I т. о., Решение № 165 от 24.09.2013 г. на ВКС по т. д. № 469/2012 г., II т. о. и
др./. При частични вреди на МПС, какъвто е настоящият случай, размерът на вредите е равен
на разходите за части и труд, които следва да се извършат за отстраняване на тези вреди. С
тези разходи се намалява имуществото на застрахования собственик на автомобила, а
тяхното извършване е в пряка причинна връзка с настъпилото застрахователно събитие.
Размерът на тези разходи не следва да се намалява с коефициент за овехтяване, тъй като по
този начин би се достигнало до несъответствие на размера на обезщетението и размера на
вредата. Единственото ограничение на размера на обезщетението, което законът предвижда
е, че обезщетението не може да надвиши действителната стойност на увреденото
имущество.
По делото са представени доказателства, че за отстраняване повредите от процесното ПТП,
ищецът е платил застрахователно обезщетение в размер на 195.72 лева, което напълно
съответства на пазарните цени за ремонт, съгласно заключението на вещото лице. Тази сума
съответства на реалната възстановителна стойност на увреденото имущество, тъй като е
адекватна на стойността необходима за ефективното отстраняване на вредите причинени в
резултат на настъпилото ПТП и съответства на обезщетителния характер на
застрахователното правоотношение. Тази сума следва да бъде заплатена от застрахователя
по имуществената застраховка, респективно от застрахователя по застраховка
“Професионална отговорност на участниците в проектирането и строителството“” на прекия
причинител, при предявена регресна претенция срещу него с включени ликвидационни
разноски в размер на 15 лева или общо – 210.72 лева.
По тези съображения предявеният иск за главница следва да бъде уважен изцяло.
По иска с правно основание чл.86, ал.1 ЗЗД.
Съгласно 412, ал.3 КЗ, в срок 30 дни от представянето на всички доказателства по
4
регресната претенция, застрахователят трябва да определи и изплати размера на своето
задължение по предявената претенция, или мотивирано да откаже плащането. В конкретния
случай, няма спор че ответникът е получил на 10.07.2020г. изпратената до него регресна
покана като не е упражнил правата си по чл.412, ал.2 ГПК. Следователно е изпаднал в забава
и дължи мораторна лихва за периода от 10.08.2020г. до 07.04.2021г. чийто размер възлиза на
претендираната сума от 14.11 лева, поради което и искът с правно основание чл.86, ал.1 ЗЗД
следва да бъде уважен изцяло.
По разноските:
При този изход на спора, ищецът на основание чл.78, ал.1 ГПК има право на разноските
направени в заповедното производство в размер на 75 лева и в исковото производство в
размер на 415 лева.
Воден от горното, Софийски районен съд, 171 състав,
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от ЗК ЛИ АД ЕИК: ...............88 гр. София,
БУЛ.С.Ш. 67 А, общ. Столична, обл. София срещу ДЗИ - ОЗ ЕАД ЕИК: .................. ,
установителни искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК, вр.чл. 411 от КЗ и чл.86 от
ЗЗД за сумата от главница от 02.08.2018г. в размер на 210,72 BGN /двеста и десет лева и 72
стотинки/ регресно вземане по изплатено застрахователно обезщетение, ведно със законна
лихва от 19.05.2021г. до изплащане на вземането, мораторна лихва от 10.08.2020г. до
07.04.2021 г. в размер на 14,11 BGN /четиринадесет лева и 11 стотинки/, държавна такса в
размер на 25,00 BGN /двадесет и пет лева/ Сумите се разделят както следва: За ДЗИ - ОЗ
ЕАД: главница в размер на 210,72 BGN /двеста и десет лева и 72 стотинки/, ведно със
законна лихва от датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК - 19.05.2021г. до
изплащане на вземането, мораторна лихва от 10.08.2020г. до 07.04.2021 г. в размер на 14,11
BGN /четиринадесет лева и 11 стотинки/, държавна такса в размер на 25,00 BGN /двадесет и
пет лева/, , за която сума е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК от 13.06.2021г. по
ч.гр.д.№ 28000/2021г. по описа на СРС, 171 състав.
ОСЪЖДА ДЗИ - ОЗ ЕАД ЕИК: .................. да заплати на ЗК ЛИ АД ЕИК: ...............88 сумата
415 лева /четиристотин и петнадесет/ - съдебни разноски за исковото производство, както и
сумата 75 лева /седемдесет и пет / - разноски за заповедното производство по ч.гр.д.№
28000/2021г. по описа на СРС, 171 състав, на основание чл. 78, ал.1 от ГПК.
Решението може да се обжалва пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването на препис от него на страните.
5
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6