№ 273
гр. Айтос, 10.04.2023 г.
РАЙОНЕН СЪД – АЙТОС, ІІІ СЪСТАВ, в закрито заседание на десети
април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ИВАЙЛО КР. КЪНЕВ
като разгледа докладваното от ИВАЙЛО КР. КЪНЕВ Гражданско дело №
20222110100594 по описа за 2022 година
Предявени са искове с правно основание чл.124, ал.1 ГПК за признаване на собствеността на
ищцата по отношение на ответника Община П. въз основа присъединено владение към
праводателите на ищцата М.Г.П. и С.М.Г. от 26.08.1992 г. дo настоящия момент върху
съответните ид.ч. oт индивидуализирани поземлени имoти /съобразно уточнение, направено с
изрична молба от 30.03.2023г./ – сочейки, че се касае до вещна претенция за собственост върху
заявени, но невъзстановени /отказани/ по П86/25.10.1991 г. на ПК – П., П14/10.09.1991 г. на
ПК – П. и П169/03.02.1992г. имоти , находящи се в землището на с.П., община П., област Б.ка,
ЕКАТТЕ - 57790, които са предоставени на Община П. сьгласно Протоколно Решение №1 от
20.11.2008 г. на ОСЗ-Б. с план за земеразделяне. Поддържа се, че ищцата е наследник на прадядо
си М.Я., роден на *** г., починал на 13.09.1931 г., б.ж. на с. П., общ. П., обл. Б., на прабаба си Т.М.,
родена на *** г., починала на 20.03.1928 г., б.ж. на с. П., общ. П., обл. Б., на баба си Й.М. Г., родена
на *** г., починала на 04.08.1952 г., на дядо си М.Г.П., роден на *** г., починал на 11.11.1965 г.,
бивши жители на с. П., общ. П., обл. Б., както и на баща си С.М.Г. с ЕГН **********, починал на
26.06.2004 г., б.ж. на гр. С.. Имотите са били заявени за възстановяване от праводателите на
ищцата по посочените преписки. За правото си на собственост върху тези имоти ищцата се
позовава на наследство и давностно владение, което е присъединила към това на своите
праводатели, като владението е с начална дата от 28.08.1992 г. Ищцата твърди да е владяла
имотите несъмнено, спокойно, явно и поС.но, посещавала ги е периодически, поддържала ги е и ги
е обработвала, като някои от тях са били заградени. Въпреки това съгласно протоколно решение
№ 1 от 20.11.2008 г. на комисията по чл.19, ал.2 от ЗСПЗЗ назначена със Заповед № РД11-45 от
23.06.2008 г. на Директора на Областна Дирекция „Земеделие“ гр. Б., земите, предмет на
претенцията, са били предадени към остатъчния общински фонд, за което ищцата узнала едва след
като извършила справка в Областната и Общинската служба по земеделие и гори и в Община-П.,
което обусловя правния й интерес от предявяване на иск по чл.124, ал.1 ГПК. В молба от
30.03.2023г. ищцата е уточнила, че претендираните от нея вещни права са върху 4196,25/16785
ид.ч. oт 16785 кв.м., върху ¼ ид.ч. от ПИ с идент.№57790.1.148 /с площ от 5049кв.м./ и върху
3450/22418 ид.ч. от 22418 кв.м., които ид.ч. представляват наследствения дял на ищцата, който
получила от дядо си М.Г.П. върху заявени, но невъзстановени /отказани/ зем.земи по
преписките на М.Г.П. /П86/25.10.1991 г. на ПК – П. и П14/10.09.1991 г. на ПК – П./ , както и
върху още 9000/12647 ид.ч. от 12647 кв.м. и още 4500/105220 ид.ч. от 105220 кв.м. върху
заявени, но невъзстановени /отказани/ зем.земи по П169/03.02.1992г. на С.М.Г. /баща на
ищцата/.
Съдът констатира с оглед множеството направени уточнения от ищцата и от събраните по
делото доказателства /вкл. заключението на ВЛ по СТЕ-съгласно отменителното определение на
БОС по в.ч.гр.д №615/22г., съдържащо задължителни указания/, че посочените от ищеца имоти
съвпадат със заявените, но невъзстановени имоти по реда на ЗСПЗЗ съгласно приложените 3бр.
1
преписки на ОСЗ- П.. Установява се, че по заявление от Г.М.Г., с решение № 159/18.04.1994 г. по
преписка вх. № П14/10.09.1991 г. на ПК – П., е възстановено правото на собственост на
наследниците на М.Г.П. върху 27.168 дка земеделски земи в землището на с. П., общ. П., при общо
заявени за възстановяване със заявлението 54.2 дка земеделски земи, т.е. невъзстановени са
27.032 дка земеделски земи. С решение по протокол № 64/26.08.1992 г. по преписка вх. №
П86/25.10.1991 г. на ПК – П., по заявление от М.Г.П., е отказано правото на възстановяване на
собствеността с план за земеразделяне на общо 90. 2 дка земеделски земи, с мотив възстановяване
на земите по преписка вх. № П14/10.09.1991 г., т.е. невъзстановени са 63,032 дка земеделски
земи. Установява се и че по П169/03.02.1992г. бащата на ищеца - С.М.Г. има право на
възстановяване на собствеността върху имоти, заявени за възстановяване по от посоченото лице по
посочената преписка /л.285-286 от делото/. Следователно конкретизираните ид.ч. части,
собствеността върху които претендира ищцата от индивидуализираните зем.земи, се включват в
/представляващ части от/ имоти, които са заявени, но невъзстановени /отказани/ на М.Г.П., респ.
на С.М.Г.. Нито се установява, нито се твърди горепосочените решения да са обжалвани пред съда
по реда на чл. 14, ал. 3 ЗСПЗЗ. Съдът намира, че е ирелевантно, че ищцата не може да направи
конкретизация на размера на ид.ч., които се претендират от всеки от подробно
индивидуализираните множество недвижими имоти, т.к. размера на правата, собствеността върху
които претендира се включва /съвпада/ в този на площта върху зем.земи, които вече са били
заявени за възстановяване, но които са отказани да се реституират. Следователно искът по чл. 124,
ал. 1 ГПК е предявен по отношение на заявените, но невъзстановени по цитираните преписки
земеделски земи. Изложените от ищцата твърдения са насочени към обжалване на отказ на ОСЗ да
възстанови правото на собственост върху заявените земеделски земи, което обжалване се
реализира по специален ред, предвиден в ЗСПЗЗ, а не по исков ред. Съдебната практика
последователно и безпротиворечиво приема, че когато е било подадено заявление за
възстановянане на правото на собственост върху притежаваните преди колективизацията
земеделски земи, по което е постановен отказ, процесуалният ред, по който правоимащите могат да
защитят правата си, е чрез обжалване на решението на административния орган по реда и в
сроковете по чл. 14, ал.3 ЗСПЗЗ. Ако решението не е било обжалвано в определения от закона срок
или е потвърдено от съда, то влиза в сила и като стабилен административен акт не може да бъде
отменено или изменено, освен в предвидените в закона случаи. Наличието на специален ред за
защита срещу поставен отказ за възстановяване на правото на собственост върху земеделска земя
изключва възможността правоимащите да реализират правото си по общия исков ред чрез
предявяване на установителен иск за собственост по чл. 124, ал.1 ГПК /в т.см. Определение № 572
от 22.12.2015 г. по ч. гр. д. № 5738/2015 г. на ВКС, I ГО, постановено по идентичен казус като
настоящия, също и Определение № 1021 от 29.04.2022 г. на ОС - Б. по в. ч. гр. д. № 567/2022 г. и
Определение № 307 от 19.07.2022 г. на БАС по в. ч. гр. д. № 245/2022 г., постановени по предходни
дела на ищеца/. Доколкото с предявения иск се цели преодоляване на получения отказ, то искът е
недопустим, поради което производството следва да бъде прекратено.
С оглед горното и на осн. чл. 130 ГПК
ОПРЕДЕЛИ:
ВРЪЩА ИМ вх. №3190/13.12.21г. и ПРЕКРАТЯВА производството по гр. д. №
594/2022 г. по описа на РС Айтос.
Определението подлежи на обжалване пред ОС Б. в едноседмичен срок от получаване
на съобщението.
Съдия при Районен съд – Айтос: _______________________
2