Р Е Ш Е Н И Е №260048
гр. Б. , 10.05.2021
г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Б. СКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Наказателно отделение, 6 състав, в публичното
заседание на двадесет и пети март през две хиляди двадесет и първа година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Н. П.
при
секретаря И. Т., като разгледа докладваното от съдията АНД № 19 по описа за 2021 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.59- 63 от ЗАНН.
Предметът на
делото:
Наказателно постановление № *, издадено от А. З. И. - Началник група към
ОДМВР София, РУ Б. , с което на Г.Ц.Н., ЕГН **********, на основание чл. 175а, ал.1,
пр.3 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ е наложено административно наказание
– „глоба” в размер на 3000 /три хиляди/ лева и „лишаване от право да управлява МПС”
за срок от 12 месеца, за нарушение по чл. 104б, т. 2 от ЗДвП.
Становищата
на страните:
Наказаното
лице Г.Ц.Н. в подадена жалба оспорва като неправилно и незаконосъобразно процесното
наказателно постановление /НП/. Според въззивника липсата на определение за „дрифт“ в ЗДвП прави
недопустимо налагането на санкция за нарушение, което законодателят не е описал
и въздигнал в санкционен състав, което е основание за неговата отмяна.
В съдебното заседание жалбоподателят, редовно призован,
се представлява от адв. Б., който поддържа жалбата. В пледоарията си прави
искане процесното НП да бъде отменено по
съображенията изложени в жалбата. Претендира присъждане на направените в
съдебното производство разноски.
Въззиваемата
страна – Началник група към ОДМВР София, РУ Б. , редовно уведомена, не се явява
в открито съдебно заседание и не се представлява от надлежно упълномощен
процесуален представител, поради което и не изразява становище по жалбата.
Съдът, като прецени обхвата на съдебен контрол, събраните по делото
доказателства и направените доводи, приема за установено следното от фактическа
страна:
На 16.09.2020 г., около 21:45ч., в гр. Б. , при извършване
на обход от полицейските служители - М.Н.З.
и А.И.К., двамата забелязали лек автомобил М. *, с рег. № ** **** **, който се
движел посока от бул. Ц. О. към кръстовището с ул. П. Е. като извършвал маневри
наляво и надясно, преднамерено извеждайки горепосоченото МПС извън контрол,
чрез презавиване до загуба сцеплението на предните гуми.
Тези действия на
жалбоподателя били ясно възприети от свидетелите М.Н.З. и А.И.К. –полицейски
служители, които се движели с полицейския автомобил непосредствено срещу
автомобила на жалбоподателя. Те спрели автомобила за проверка. Снели
самоличността на жалбоподателя и на място, св.М.Н.З. съставил на жалбоподателя
АУАН, с бланков номер серия АA № * Актът бил предявен на жалбоподателя, той се
запознал със съдържанието му и го подписал без възражения.
В срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН от
страна на жалбоподателя не е постъпвало писмено възражение.
Въз основа на съставения АУАН е издадено процесното
наказателно постановление № *, издадено от
Началник група към ОДМВР - София, РУ – гр.Б. , с което на жалбоподателя,
на основание чл. 175а, ал.1, пр.3 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ е
наложено административно наказание – „глоба” в размер на 3000 /три хиляди/
лева, за нарушение по чл. 104б, т. 2 от ЗДвП
По доказателствата:
Така описаната фактическа обстановка ( която същевременно
правилно е възпроизведена, както в АУАН, така и в атакуваното НП ) се
установява въз основа на показанията на св. М.З., който в проведения разпит
изцяло потвърждава констатациите си, обективирани в АУАН. Думите на св. З. се
потвърждават и от казаното от св. А.К. - възприел непосредствено действията на Г.
Цонков Н.. Изложената от свидетелите информация е обективна, логически
последователна и безпротиворечива, предвид което съдът кредитира в цялост
изложеното от тях.
Следва да се акцентира върху обстоятелството, че
свидетелите З. и К. освен, че са преки свидетели са и първичен информационен
източник на доказателства. Същите са се
намирали със служебния си автомобил непосредствено пред и срещу този на
жалбоподателя. Съхранените им спомени за нарушението и неговия автор са ясни,
последователни и логични, както сами за себе си така и във връзка помежду им. Противостоящи доказателства на тези
възпроизведени с показанията на им липсват, напротив потвърждават се по
същество от жалбоподателя, който обаче възпроизвежда собствена интерпретация
спрямо тях, която не се приема от този съдебен състав. Не се установиха данни,
които да убедят съда в некоректност или неточност на показанията на тези
свидетели. Не на последно място, изложеното от свидетелите З. и К. се подкрепя
и от приобщения по делото АУАН серия АA № *, който съобразно нормата на чл.
189, ал. 2 ЗДвП се ползва с презумптивна доказателствена сила.
Събраните по
делото на основание чл.283 от НПК писмени доказателства /АУАН *, Заповед на МВР
*, като информативни, непредубедени и достоверни съдът ги постави в основата на
фактическите, респ. правните си изводи.
При така
установената фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи:
I. По приложенето на процесуалния закон:
Жалбата е
подадена от легитимирано да обжалва лице, посочено в наказателното
постановление като нарушител, в законоустановения срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, съдържа всички необходими реквизити, поради което същата е процесуално
допустима.
Актосъставителят
е компетентен орган /видно от приложената по делото Заповед *на МВР/, спазил е
срока по чл.34, ал.1 от ЗАНН.
В
6-шест месечния преклузивен срок по чл.34, ал.3 от ЗАНН е издадено и
обжалваното НП.
При съставянето
на акта и при издаването на наказателното постановление, не са допуснати
съществени процесуални нарушения. Актът за установяване на административно
нарушение е издаден при спазване на процедурата, предвидена в чл. 40 и чл. 43
от ЗАНН. Не са налице формални предпоставки за отмяна на НП.
II. По
приложението на материалния закон: Разгледана по същество жалбата е неоснователна по следните съображения:
При така
изяснената фактическа обстановка, правилно административнонаказващият орган е
приел, че от обективна и субективна страна, жалбоподателят е осъществил всички
съставомерни признаци на административно нарушение по смисъла на чл. 104б, т. 2 ЗДвП. Съобразно цитираната
норма, на водача на моторно превозно средство е забранено да използва пътищата,
отворени за обществено ползване, за други цели, освен в съответствие с тяхното
предназначение за превоз на хора и товари. В процения случай, както вече бе
обсъдено от фактическа страна, жалбоподателят е извършвал действия по
преднамерено извеждане на МПС извън контрол чрез презавиване до загуба
сцеплението на предните гуми.
Настоящият съдебен състав счита, че именно
предвид така реализираното презавиване на автомобила довело до загуба на
сцеплението на предните гуми, то е явно, че действията на жалбоподателя са
умишлени, а не плод на случайна и момента загуба на контрол. Именно подобен тип
поведение е запретено чрез нормата на
чл. 104б, т. 2 ЗДвП. С подобно поведение жалбоподателя Г. Цонков Н. е
консумирал състава на чл. 104б, т. 2 ЗДвП.
Правилно е определена и приложимата санкционна
норма, залегнала в текста на чл. 175а, ал. 1, пр. 3 ЗДвП, който предвижда
административна санкция "глоба" в размер на 3000 / три хиляди / лева
и лишаване от право да се управлява МПС за срок от 12 месеца, за извършване на
гореописаното нарушение. Наказващият орган е наложил наказания именно в така
посочените стойности, поради което преценката му се явява законосъобразна.
Следва да се посочи и че размерът на двете кумулативно предвидени наказания е
фиксиран, поради което не подлежи на каквато и да било ревизия от страна на
въззивния съд.
По приложението на чл. 28, б. "а" ЗАНН.
Съобразно разясненията, дадени с ТР № 1/ 2007
г. на ОСНК, съдът трябва в пълнота да изследва релевантните за изхода на спора
факти, като това включва и преценка за наличието, респективно отсъствието на
такива обстоятелства, дефиниращи случая като маловажен. Съгласно чл. 93, т. 9
от НК "маловажен случай" е този, при който извършеното престъпление (
в конкретния случай административно нарушение ), с оглед на липсата или
незначителността на вредните последици, или с оглед на други смекчаващи
обстоятелства представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с
обикновените случаи на престъпление от съответния вид. Тази разпоредба е
приложима и в процеса, развиващ се по реда на ЗАНН, съобразно изричната
препращаща норма на чл. 11 ЗАНН. При извършена самостоятелна проверка, съдът
счита, че процесният случай не разкрива белези, водещи до дефинирането му като
маловажен. В настоящия случай се касае за формално нарушение, поради което
факторът липса на вредни последици не може да бъде взет предвид при преценката
за маловажност на случая. Самото деяние не разкрива и смекчаващи отговорността
обстоятелства, които да налагат заключение за по-ниска степен на обществена
опасност, в сравнение с обикновените случаи на нарушения от този вид. Дори
напротив- ползването на обществен път за извършването на т. нар.
"дрифт" разкрива множество опасности, както за самия извършител, така
и за всяко трето лице, което по същото време и място преминава в близост до
него. Подобен тип опасни маневри се явяват основен фактор за настъпването на
голям брой пътно-транспортни произшествия и именно предвид това, подобен тип
поведение не следва да бъде поощрявано чрез прилагане на института, разписан в
чл. 28, б. "а" ЗАНН.
По разноските:
Съобразно
изхода по делото, разноски се следват на въззиваемата страна. Такива обаче, не
са претендирани, предвид което съдът не дължи по- нататъшно обсъждане на този
въпрос.
Предвид гореизложеното, атакуваното
наказателно постановление като законосъобразно, следва да бъде потвърдено в
своята цялост.
Така
мотивиран и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, Районен съд-Б. , въззивен състав
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № *,
издадено от А. З. И. - Началник група към ОДМВР София, РУ Б. , с което на Г.Ц.Н.,
ЕГН **********, на основание чл. 175а, ал.1, пр.3 от Закона за движение по
пътищата /ЗДвП/ е наложено административно наказание – „глоба” в размер на 3000
/три хиляди/ лева и
„лишаване от право да управлява МПС” за срок от 12 месеца, за нарушение по чл.
104б, т. 2 от ЗДвП.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с
касационна жалба пред Административен съд – София област по реда на АПК в
четиринадесет дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: