МОТИВИ към
ПРИСЪДА № 71/15.07.2020 г. , ПОСТАНОВЕНА ПО НОХД № 1178/2019 г. ПО ОПИСА НА ЯРС
Производството по делото е инициирано от обвинителен акт на ЯРП, с който подсъдимият Л.К.И. ***, е предаден на съд по обвинение за престъпление
по чл.129, ал.2, вр.
ал.1 от НК. Същото е във фаза след отмяна на Присъда № ***. по НОХД № ***г. на
ЯРС, с която подсъдимият е признат за виновен по предявеното му обвинение и
е осъден на една година лишаване от свобода, като изтърпяването на наложеното
наказание е отложено за изпитателен срок от три години. Предявения от
пострадалия Г. Б. граждански иск за присъждане на обезщетение за причинени имуществени
вреди в размер на 7429 лева е уважен изцяло, а искът за присъждане на
обезщетение за причинени неимуществени вреди е уважен частично – до размера от 10 000
лева, като за разликата до пълния претендиран размер от 20 000 лева е
отхвърлен, като неоснователен.
С отменителното Решение № ***. по ВНОХД № ***. на ЯОС делото е върнато за ново разглеждане от друг
състав на ЯРС, поради допуснати в разпоредителното заседание съществени
нарушения на
процесуалните правила, изразяващи се в това, че присъстващите страни не са
взели отношение и не са изслушани становищата им по всички подлежащи на
обсъждане въпроси, включително и по въпроса по чл.248, ал.1, т.3 от НПК.
В хода на
производството са приети за
съвместно разглеждане предявени от пострадалия Г. Б. против подсъдимия два граждански
иска - за присъждане на обезщетение за причинени имушествени вреди в размер на
7423,20 лева и за присъждане на обезщетение за причинени неимуществени такива в
размер на 20 000 лева, ведно със законната лихва върху всяка от сумите,
считано от датата на увреждането – 16.09.2018г. до окончателното им изплащане,
като пострадалият е конституиран в качеството на граждански ищец, както и в
качеството на частен обвинител, съобразно своевременно направеното искане.
В с.з. участващият по делото прокурор поддържа обвинението против подсъдимия
така, както е предявено, като го намира за доказано по безспорен начин от
събраните по делото доказателства. Пледира да бъде признат за виновен и
предлага да му се наложи наказание от една година лишаване от свобода, което да
бъде отложено от изтърпяване за изпитателен срок от три години. Не взема
становище по предявените граждански искове.
Гражданският ищец и частен обвинител, редовно призован, участва лично в
с.з. и с редовно упълномощен повереник – адвокат, който поддържа обвинението против подсъдимия наред с прокурора, както и основаващите се на обвинението граждански искове. Също намира обвинението за доказано и счита, че подсъдимият следва да бъде
признат за виновен. По отношение вида, размера и начина на изтърпяване на
наказанието, изцяло споделя становището на прокурора. Предявените
граждански искове намира за основателни и доказани и пледира за уважаването им
в пълен размер, както и за присъждане на направените по делото
разноски.
Подсъдимият, редовно призован, участва лично в с.з. Подробно обяснява
начина и причините за извършване на деянието, но не се чувства виновен и моли
да бъде оправдан. Не отрича, че на процесната дата ударил пострадалия с дебела
пръчка в областта на главата, но излага, че се намесил, за да защити болния си
син от поведението на самия пострадал, който го обиждал, псувал и държал клещи
в ръце. Твърди, че не му е нанасял други удари, както и че последният не е
губил съзнание, а е коленичил, след което се изправил без чужда помощ и се
отправил в посока към дома си. Обяснява също, че след като го ударил го е полял
с вода, но сочи, че го направил, за да измие кръвта от лицето му.
Редовно упълномощените защитници – адвокати застъпват становище за
недоказаност на обвинението, като считат, че то се основава на ненадеждни
доказателствени източници, доколкото разпитаните по делото свидетели са близки
роднини на жената, с която пострадалият живее на семейни начала, а заключението
на СМЕ се основава главно на техните показания. Заключението на експерта оценят
като противоречиво, без да конкретизират в какво се изразяват противоречията, и
в пледоарията по същество го оспорват чисто декларативно, с довода, че не го
приемат. В резюме считат, че липсват убедителни доказателства както по
отношение характера на причинените увреждания, така и относно това, същите да
са в причинна връзка
с поведението на подсъдимия. По тези съображения пледират подсъдимият да бъде
признат за невиновен и оправдан по предявеното му обвинение, а предявените
срещу него граждански искове да бъдат отхвърлени, като неоснователни и
недоказани. Алтернативно, в случай, че доводите за оневиняване на
подсъдимия не бъдат споделени, пледират при определяне на наказанието да се
вземе предвид емоционалното състояние, в което се е намирал в момента на
извършване на деянието.
За да постанови
присъдата си, съдът прие за установена следната фактическа обстановка:
Подс. Л.К.И., роден на *** г., бил
вдовец и живеел в ***, където заедно със сина си св. К.И. отглеждали крави. Бил
трудолюбив, добродушен и неконфликтен, и се ползвал с добро име сред жителите
на селото. След смъртта на съпругата си полагал грижи и за сина си, който
страдал от психично заболяване – БИПОЛЯРНО АФЕКТИВНО РАЗСТРОЙСТВО.
На 16.09.2018г. около 18:30
часа пастирът - свидетелят Христо К., и синът на подсъдимия - св. К.И.,
прибирали стадото крави от паша. По пътя към дома на подсъдимия една от кравите
минала близо до паркирания автомобил на постр. Б. и счупила страничното му
огледало. Св. С.Б. видял случващото се и съобщил за станалото на пострадалия.
Тъй като това не било инцидентен случай, св. Г.Б. се ядосал, излязъл на улицата
и тръгнал след стадото, за да потърси сметка за счупеното огледало. На висок
тон и видимо ядосан, пострадалият първо се обърнал към пастира, който го
насочил към собственика на животните – св. К.И.. В последователност, със същия
тон Б. рапочнал разговор със сина на подсъдимия във връзка със счупеното
огледало. Поради нарушеното критично мислене, редуцирания самоконтрол и
повишената дразнимост вследствие на заболяването си, св. К.И. също реагирал
остро на упрека, и в хода на разговора с пострадалия двамата се скарали. Започнали
да се псуват, да се обиждат и да се бутат. Подсъдимият, който бил в обора и
посрещал стадото, чул кавгата и излязъл на улицата. Като видял случващото се
между сина му и Б., подсъдимият взел вила от обора, приближил пострадалия в
гръб и с металната част на вилата му нанесъл силен удар в теменната област на
главата. От удара Б. паднал на земята и останал да лежи безжизнен, а подсъдимият
и синът му продължили да му нанасят удари с крака в областта на главата и
тялото. В един момент подсъдимият нанесъл силен удар с крак по лицето на Б., който
попаднал в областта на устата, при което му били избити предните четири зъба от
горната челюст. Тъй като пострадалият продължавал да лежи безжизнен на земята,
подсъдимият се изплашил, взел кофа с вода от обора. С водата полял Б., за да го
свести, след което се прибрал обратно. Междувременно, св. С.Б. и баща му, които
видели случващото се с пострадалия, отишли до него и му помогнали да се изправи
и да се прибере. В началото постр. Б. не можел да пази развовесие и да се придвижва
сам, поради което св. Ст. Б. и баща му го прикрепяли. Последните метри до дома
си пострадалият изминал без чужда помощ, като вървял неуверено, залитал и се олюлявал. По пътя установил, че лицето му
е в кръв и четирите му горни предни зъба липсват.
По-късно същия ден Б.
бил отведен за оказване на медицинска помощ в МБАЛ „Св. Пантелеймон“ АД – гр.
Ямбол и бил настанен на лечение в ХО. На 20.09.2019г. бил изписан и продължил
лечението в домашни условия. В продължение на около четири месеца след
изписването имал силно главоболие и световъртеж, изпитвал болки в областта на
венците, на мястото на липсващите зъби, и се хранел с течни и кашави храни.
От представените по
делото фактура № **********/20.09.2018г., издадена от МБАЛ „Св. Пантелеймон“ АД
– гр. Ямбол, и фактура № 77/05.06.2019г., издадена от АИППИМПДМ Дентална
клиника 32 ЕООД – гр. Сливен, се установява, че постр. Б. е направил разходи
във връзка с лечението си общо в размер на 7423,20 лева, от които 23.20 лева –
потребителска такса за болничния си престой в ХО, и 7400 лева за възстановяване
дефекти на зъбна редица на горна челюст (липсващи горни централни и странични
резци).
Видно от
заключението и показанията на вещото лице, изготвило назначената СМЕ, в
резултат на удара с вила в областта на главата, на постр. Б. било причинено
сътресение на мозъка, протекло с изпадане в безсъзнателно състояние, което
увреждане е довело до разстройство на здравето, временно опасно за живота, а от
удара с крак в областта на устата му било причинено травматично избиване на
предните четири зъба (резци) от зъбната редица на горната челюст, довело до
избиване на зъби, без които се затруднява дъвченето и говоренето. Освен това,
му били причинени болезнен травматичен оток на меките черепни обвивки на
тилната област на главава, две разкъсно-контузни рани в теменната област с
размери 5-6 см, разположени успоредно една на друга с разстояние около 4 см
между тях, контузия в областта на устата с изразени болезнени травматични отоци
на двете устни и контузия на левия крак с палпаторна и функционална болезненост
в областта на подбедрицата, които са довели до временно разстройство на
здравето, неопасно за живота.
От заключението и показанията на вещите лица по назначената комплексна психиатрично-психологична експертиза на личността на подсъдимия се установява, че същият не се води на
диспансерно наблюдение в психиатричен кабинет и не страда от психично заболяване. Към момента на извършване на
деянието е бил в ясно съзнание, без данни за продължително или краткотрайно
разстройство на съзнанието, без психопатологични възприятия и при интелект и
памет в рамките на нормата за възрастта и социалния опит. Можел е да възприема правилно фактите от значение за делото, да разбира свойството и
значението на извършеното и да ръководи действията си. Относно емоционалното му
състояние непосредствено преди и по време на извършване на деянието, вещите
лица дават заключение, че същият е бил в състояние на повишена тревожност и повишено психическо
напрежение, но със
запазен самоконтрол. Реакциите му по време на конфликта не са внезапни и импулсивни, а протичат във времето по
линията на ескалация на напрежението. Поради това и с оглед обстоятелството, че спомените за деянието са запазени изцяло, експертите заключават, че
подсъдимият не е действал в
състояние на физиологичен афект.
От заключението и
показанията на вещите лица, изготвили назначената комплексна психиатрично-психологична експертиза на личността на св. К.И. е видно, че същият страда от психично заболяване – Биполярно афективно разстройство. Сегашен епизод –
депресивен. Умерени затруднения при
социалната адаптация, и към момента на извършване на деянието не е бил способен
да възприема правилно фактите от значение за делото, да
разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи действията си. Експертите са единодушни, че въпреки повежданото лечение, св. К.И. се е намирал в състояние на хиподепресивен епизод и на психотично мотивирано поведение. Според вещите лица, наличието на хиподепресивни прояви коренно
променя способността на свидетеля да възприема
правилно фактите от действителността, както и да реагира съответно на възприетото. Затова заключават, че св. К. И. не е бил в
състояние да възприема в пълен обем
фактите от значение за делото и да дава достоверни показания за тях, както и че не е в състояние да участва пълноценно и
адекватно в наказателното производство.
Подсъдимият Л.К.И. е
на 73 години, с безупречна съдебна биография и добри характеристични данни. Към
момента на извършване на деянието не е осъждан или освобождаван от наказателна
отговорност по реда на глава осма, раздел ІV от НК. Занимавал се с отглеждане
на животни от 1990г. и се претитавал основно от това.
Горната фактическа
обстановка съдът прие за установена отчасти от обясненията на подсъдимия, отчасти
от показанията на св. К. И., от показанията на свидетелите Г. Б., Ст. Б., Д. Д.,
дадени по време на съдебното следствие, от показанията на свидетелите В. Т. и
М. Т., дадени пред друг състав на съда по НОХД № 556/2019г. на ЯРС в частта им,
в която бяха приобщени към доказателствения материал по реда на чл.281, ал.1,
т.1 от НПК, от показанията на св. Хр. К., дадени пред друг състав на съда по
НОХД № ***. на ЯРС и приобщени към доказателствата по реда на чл.281, ал.1, т.5
от НПК, от заключенията и показанията на вещите лица, изготвили назначените съдебномедицинска
и комплексни псиатрично-психологически експертизи, както и от писмените
доказателства по делото, които преценени поотделно и в тяхната съвкупност са
последователни, логични, взаимнодопълващи се и безпротиворечиви.
Съдът
не даде вяра на обясненията на подсъдимия и на
показанията на св. К.И. в частта им относно обстоятелствата, че подсъдимият
ударил пострадалия само веднъж, и то с дървена пръчка в областта на главата,
както и че вследствие на удара последният коленичил, без да губи съзнание, след
което се изправил сам и без чужда помощ се прибрал в дома си, тъй като в тази
им част същите са нелогични, изолирани и се опровергават по категоричен
начин от показанията на свидетелите Г. Б., Ст. Б., С.Г. и Д.. Показанията
на тези свидетели описват
по сходен начин както развоя на събитията на инкриминираната дата, така и
действията на подсъдимия, в зависимост от конкретните обстоятелства, при които
са възприели случващото се, и според това, на коя част от събитията са
присъствали. Преценени поотделно, показанията на всеки от горепосочените
свидетели са последователни, логични и кореспондират в пълна степен с
показанията им от ДП и с показанията им пред друг състав на съда по НОХД № ***.
на ЯРС, а преценени в съвкупност с останалите гласни доказателства и със
заключенията на вещите лица, са харномизиращи и взаимнодопълващи се, и затова съдът ги кредитира изцяло.
Действително,
свидетелият Г.Б. е пострадал, поради това си качество е зантересован от изхода
на делото и това му положение би могло да го накара да бъде тенденциозен и
недобросвестен при депозиране на показанията. В известна степен това важи и за
св. Д., с която пострадалият живее на семейни начала, както и за свидетелите С.Б.
и С.Г., които са близки роднини на Д.. В настоящия случай обаче, внимателният
прочит на показанията на пострадалия и на горепосочените свидетели, съвкупната
им преценката с останалия доказателствен материал и съпоставянето им с
показанията и заключенията на вещите лица, налагат извод за добросвестност и
достоверност, защото както по време на досъдебното производство, така и по
време на съдебното следствие, всеки от тях описва по сходен начин развоя на
събитията процесния ден, като по отношение на съставомерните обстоятелства и в
детайли показанията им, дадени по време на съдебното следствие хармонизират в
пълна степен с показанията им дадени по време на досъдебното производство, а и
пред друг състав на съда по НОХД № ***. на ЯРС, и кореспондират както помежду
си, така и с показанията на свидетелите Хр. К., Т. и Т., с писмените
доказателства и със заключението и показанията на вещото лице по назначената
СМЕ.
По отношение
състоянието на пострадалия и наличните му увреждания непосредствено след
извършване на деянието са налице беспорни писмени доказателства - епикриза по
ИЗ № 10473/16.09.2018г., издадена от ХО при МБАЛ „Св. Пантелеймон” АД – гр.
Ямбол, както и СМУ № 540/21.09.2018г., издадено от д-р Ч., като отразеното в медицинската
документация, че по анамнеза, снета по данни от болния, същият бил ударен с
вила и лопата в областта на главата и няма спомен за случилото се, и
установената липса на зъби по горната челюст, хармонизира в пълна степен с
показанията на свидетелите очевидци Ст. Б., С.Г. и Д.. Т.е., описаните в
епикризата и в СМУ увреждания на пострадалия могат да бъдат обяснени единствено
и само с посочения от свидетелите Ст. Б., Г. и Д. механизъм на причиняването им
– чрез нанасяне на удар с вила в теменната област на главата, както и чрез
нанасяне на множество удари в областта на тялото и главата на пострадалия, един
от които в областта на лицето. Според вещото лице, изготвило СМЕ, установените
при прегледа на пострадалия в МБАЛ „Св. Пантелеймон“ АД – Ямбол две
разкъсно-контузни рани в теменната област с размери 5-6 см, разположени
успоредно една на друга с разстояние около 4 см между тях, добре отговарят да са
получени от удар с металната част на вила, за който свидетелите Ст. Б., Ст. Г.
и Д. сочат в показанията си, че е бил нанесен подсъдимия, а установената липса
на четири предни зъба от горната челюст отговаря на описания от свидетелите Б.
и Г. механизъм – чрез нанасяне на удар с крак в областта на лицето. Поради
изложеното, тъй като показанията на свидетелите Г.Б., С.Б., С.Г. и Д. относно
причината за възникване на конфликта, поведението на пострадалия, механизма на
причиняване на уврежданията и техния автор хармонизират помежду си, подкрепят
се от писмените доказателства и кореспондират в пълна степен
със заключението на СМЕ, съдът ги намери за достоверни. В този контекст, с оглед изолираността на обясненията на
подсъдимия в
горепосочената им част, и като
взе предвид, че освен доказателствено средство, неговите обяснения са и
основното му средство за защита, съдът счете, че в тази им част същите представляват израз на защитна позиция и не следва да се
кредитират.
Не следва да се
дава вяра и на показанията на св. К.И. в частта им относно същите
обстоятелства, не само поради близкото му родство с подсъдимия и заключението на СППЕ, че
към момента на извършване на деянието, поради психичното си заболяване същият
не е могъл да въприема в пълен
обем фактите от значение за делото и да дава достоверни показания за тях, а главно поради изолираността им от показанията на свидетелите очевидци, които по
изложените по-горе съображения, като хармонизиращи помежду си и със
заключението и показанията на вещото лице, а и с писмените доказателства по
делото, се кредитират изцяло.
На последно място
следва да се посочи, че показанията на свидетелите Т. и Т., които не са очевидци
на конфликта, по никакъв начин не разколебават извода относно авторството на
деянието и характера на причинените увреждания, доколкото според заключението и
показанията на вещото лице, изготвило СМЕ, описаното от тези свидетели
поведение на пострадалия непосредствено след извършване на деянието е напълно
съвеместимо с характера и тежестта на причинените му увреждания.
При така установената
фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:
И от обективна, и от субективна страна подсъдимият И. е осъществил състава
на престъпление по чл.129 ал.2 вр. ал.1 от НК, тъй като на 16.09.2018 г. около 18.30 часа в ***, пред стопанска
постройка – обор, находяща се на ул. ***, чрез нанасяне на удар по главата в
областта на темето и на удари с крак в областта на устата на Г.С.Б. ***, му е причинил две средни телесни повреди, изразяващи
се в: 1. сътресение на мозъка, протекло с изпадане в пълно безсъзнателно
състояние, довело до разстройство на здравето, временно опасно за живота на
пострадалия, за срок не по-малко от 3-4 седмици при нормален ход на развитие на
оздравителните процеси, и 2. избиване на предните четири зъба (резци) от
зъбната редица на горната челюст, без които се затруднява дъвченето и
говоренето.
Фактът, че подсъдимият е автор на деянието се установи по безспорен начин
от както от обясненията на подсъдимия в кредитираната им част, така и от
показанията свидетелите Г.Б., С.Б., Д. и С.Г., които, по изложените по-горе
съображения съдът кредитира изцяло, като безпротиворечиви, хармонизиращи
помежду си и кореспондиращи с останалия доказателствен материал – с писмените
доказателства и със заключенията на вещите лица, изготвили назначените СМЕ и комплексни
СППЕ.
От обективна
страна
подсъдимият е осъществила всички признаци от състава на чл.129, ал.2 вр. ал.1
от НК. Вследствие на действията му по нанасяне на удар с вила в теменната
област на главата и по нанасяне на удар с крак в областта на устата на острадалия
Г.Б., на последния са причинени съответно сътресение
на мозъка, протекло с изпадане в безсъзнателно състояние, което увреждане е
довело до разстройство на здравето, временно опасно за живота, и травматично
избиване на предните четири зъба (резци) от зъбната редица на горната челюст,
довело до избиване на зъби, без които се затруднява дъвченето и говоренето. Т.е., обективно, в
резултат от действията на подсъдимия на пострадалия са причинени две средни
телесни повреди по смисъла закона.
От субективна страна
подсъдимият е действал с евентуален умисъл. Безспорно, действията му по
нанасяне на удар с вила в теменната област на главата и по нанасяне на удар с
крак в областта на устата на св. Б., обективират пряко намерението му за
нанасяне на увреждане в тези области. И макар същият да не е целял по този
начин да причини описаните по-горе увреждания – изпадане в безсъзнателно
състояние и избиване на четири предни зъба от зъбната редица на горната челюст,
имайки предвид силата и насочеността на употребената физическа сила (за което
свидетелства характера на самите увреждания), съдът счита, че същият е допускал
тази възможност.
Предвид изложеното,
съдът заключи, че подсъдимият действително е осъществил от обективна и от
субективна страна състава на престъплението по чл.129, ал.2 вр. ал.1 от НК,
поради което с присъдата си го призна за виновен по този текст от НК.
Основавайки се на заключението на вещите лица, изготвили назначената
комплексна съдебно-психологична и психиатрична експертиза по отношение на
подсъдимия, което се преценя като обосновано, задълбочено и компетентно,
изготвено е в съответствие с нормативните изисквания и съдържа обстойни и
научнообосновани изводи със съответната мотивировка по отношение на поставените
въпроси, съдът счете, че в случая няма основание за прилагане
привилегирования състав на чл.132, ал.1, т.2 от НК. Експертите са единодушни и
категорични по въпроса, че непосредствено преди, а и по време на извършване на деянието,
подсъдимият не се е намирал в състояние на физиологичен афект.
Обясненията на
подсъдимия, че е извършил деянието, за да защити болния си син от
поведението на самия пострадал, не обосновават и приложението на института на неизбежна
отбрана по смисъла на чл.12, ал.1 от НК, доколкото липсват доказателства, вкл.
и обясненията на самия подсъдим и показанията на св. К.И., пострадалият да е реализирал
поведение, насочено непосредствено срещу личността на когото и да било от тях. Липсват
доказателства и за упражнено от пострадалия физическо насилие спрямо подсъдимия
и сина му. Налице са единствено данни за отправена тежка обида по адрес на сина
на подсъдимия, но само по себе си, наличието на такова поведение не е
достатъчно за преквалифициране на деянието по привилегирования състав на чл.132
от НК. Необходимо е кумулативно с това, от насилието, тежката обида, клеветата
или противозаконното действие да са
настъпили тежки последици за подсъдимия или негови ближни, или поведението
му да е създало реална опасност за
възникване на такива последици, а в разглеждания случай не се установи
наличието на която и да било от законовите предпоставки.
ОТНОСНО НАЛОЖЕНОТО НА
ПОДСЪДИМИЯ НАКАЗАНИЕ
Санкцията на чл.129, ал.1 от НК предвижда за извършеното от подсъдимия престъпление наказание лишаване от
свобода до шест
години. В тази законова рамка съдът му
наложи наказание към законовия минимум от ЕДНА ГОДИНА ЛИШАВАНЕ ОТ
СВОБОДА, с оглед невисоката
степен на обществена опасност на личността му, предвид възрастта му, и на този
фон безупречната съдебна биография, добрите му характеристични данни, обстоятелството, че
дава подробни обяснения по обвинението, с което в значителна степен допринася
за разкриване обективната истина по делото, както и причините за извършане на
деянието, с оглед състоянието на повишена тревожност, в което е изпаднал при
вида на конфликта между пострадалия и болния му син, което е и основната
причина за извършване на деянието. От друга страна, съдът отчете сравнително високата степен на обществена
опасност на извършеното, обуславяща се от характера на засегнатите обществени
отношения, осигуряващи
неприкосновеността на човешкото здраве, степента на засягането им, предвид на това, че на
пострадалия са причинени две средни телесни повреди, че подсъдимият е упражнил интензивна
и неоправдана физическа сила, вкл. и с остър предмет – вила, нанасяйки минимум
два удара в жизненоважни части от тялото – в теменната област на главата и в
областта на лицето на пострадалия, съдът намери, че на фона на тези отегчаващи отговорността обстоятелства
изброените по-горе смекчаващи отговорността такива не са нито многобройни, нито
изключителни по своя характер, и не сочат за несъразмерност на предвиденото в
закона най-леко наказание от три месеца лишаване от свобода, за да обосноват
приложението на чл.55 от НК при определяне на наказанието, нито обосновават налагане на
по-леко по размер наказание.
ОТНОСНО НАЧИНА НА ИЗТЪРПЯВАНЕ НА НАКАЗАНИЕТО
На основание разпоредбата на чл.66, ал.1 от НК, съдът отложи от изтърпяване
наложеното на подсъдимия наказание лишаване от свобода за минимален изпитателен
срок от ТРИ ГОДИНИ, тъй като от една страна, са налице всички законови условия
за това – наложеното му наказание е в рамките до три години и същият е с чисто
съдебно минало. От друга страна, съдът счете, че поради ниската степен на
обществена опасност на личността на подсъдимия, а и поради възрастта му, за неговото
поправяне и превъзпитание не е необходимо същият да изтърпи ефективно
определеното му наказание.
ОТНОСНО ПРЕДЯВЕНИТЕ ГРАЖДАНСКИ ИСКОВЕ ОТ ГРАЖДАНСКИЯ ИЩЕЦ Г. Б.
Основанието за
ангажиране гражданската отговорност на подсъдимия е в разпоредбите на чл.45 и
следващите от ЗЗД, уреждащи института на непозволеното увреждане. Безспорно,
престъплението по чл.129, ал.2 вр. ал.1 от НК представлява противоправно
деяние, което е извършено виновно. Тъй като по изложените по-горе съображения,
подсъдимият беше признат за виновен по предявеното му обвинение, съдът намери
гражданските искове за доказани по основание. По категоричен начин е доказано
както наличието на вредоносен резултат – изпадане в безсъзнателно състояние от
степен на кома, довело до разстройство на здравето временно опасно за живота, и
избиването на четири предни зъба от зъбната редица на горната челюст,
довело до затрудняване дъвченето и говоренето, така и наличието на причинна връзка с
поведението на подсъдимия. Затова съдът намери, че в случая действително са
налице предпоставките за ангажиране и на гражданската отговорност на подс. Л.И..
По отношение
размера на обезщетението за причинени от деянието неимуществени вреди е
приложима и разпоредбата на чл.52 от ЗЗД, визираща принципа на справедливост.
Съгласно т.2 на ПП на ВКС № 4/1968 г. понятието „справедливост” не е абстрактно
и при определянето му следва да се изхожда от конкретните обстоятелства, сред
които характерът и начина на извършване на деянието, причинените морални
страдания, начина на причиняване, тяхната продължителност и др. Поради това,
имайки предвид обстоятелствата, свързани с начина на извършване на деянието –
чрез упражняване интензивна физическа сила, вкл. с остър предмет – вила, в
жизненоважна част от тялото – в областта на теменната област на главата и в
областта на лицето, характера на причинените телесни увреждания,
довели както
до затрудняване
дъвченето и говоренето, така и до разстройство на здравето, временно
опасно за живота на пострадалия, продължителния оздравителен период, преживяните от пострадалия
значителни физически и морални страдания и болки, както и
обстоятелството, че освен описаните две увреждания, всяко от които представлява
средна телесна повреда по смисъла на чл.129, ал.2 от НК, на Б. са били
причинени и леки телесни повреди, съдът уважи претенцията му за присъждане на обезщетение за причинени неимуществени вреди по справедливост до размера от 10 000 лева,
като искът в останалата му част до пълния претендиран размер от 20 000 лева
отхвърли, като неоснователен.
Тъй като от събраните по делото писмени доказателства – фактури № **********/20.09.2018г. и №
77/05.06.2019г., издадени съответно от МБАЛ „Св. Пантелеймон“ АД – гр. Ямбол и
от АИППИМПДМ Дентална клиника 32 ЕООД – гр. Сливен, се установява, че постр. Б.
е направил разходи във връзка с лечението си общо в размер на 7423,20 лева, искът
за присъждане на обезщетение за причинени имуществени вреди съдът уважи изцяло,
до пълния претендиран размер от 7423,20 лева.
С оглед направеното искане, върху всяка от исковите суми бе присъдена и
законна лихва, считано от датата на увреждането – 16.09.2018 г. до
окончателното им изплащане.
ПО ВЪПРОСА ЗА РАЗНОСКИТЕ
При този изход на делото, тъй като подсъдимият беше признат за виновен по предявеното му обвинение, на основание чл.189, ал.3 от НПК в негова тежест бяха присъдени направените по делото разноски
общо в размер на 1803 лева, 1543 лева от които вносими в приход на Републиканския
бюджет и по сметката на ОД на МВР – Ямбол, и 260 лева - в полза на бюджета на
съдебната власт и по сметката на ЯРС. Освен това, същият беше осъден да заплати
съответната ДТ, съразмерно с уважената част от гражданските искове, общо в
размер на 669,93 лева. На
същото основание, отново с оглед изхода на делото, подсъдимият беше осъден да заплати и разноските, направени от гражданския ищец и частен обвинител Г. Б.,
представляващи възнаграждение за упълномощаване на повереник, общо в размер на 3300
лева.
По изложените съображения съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: