№ 28
гр. Ямбол, 17.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ЯМБОЛ, II ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и първи януари през две хиляди двадесет и пета година
в следния състав:
Председател:Красимира В. Тагарева
Членове:Яна В. Ангелова
Светла Р. Д.
при участието на секретаря В.Д.Д.
като разгледа докладваното от Яна В. Ангелова Въззивно гражданско дело №
20242300500424 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на ЕТ „ИСИС- 60– И. И.“- гр. Ямбол, подадена
чрез пълномощника адв. Р. Я. от АК- Ямбол, против Решение № 598 от 06.11.2024 г. на
Ямболския районен съд, постановено по гр. д. № 1792/2024 г. по описа на този съд, с което
въззивникът е осъден да заплати на Г. Д. Г. от гр.**** сумата от 8 400 лв., представляваща
заплатено възнаграждение по сключен между страните договор за доставка и монтаж на
дограма от 10.02.2024 г., подлежаща на връщане на отпаднало основание, поради разваляне
на договора, ведно със законната лихва върху главницата от датата на предявяване на иска–
13.06.2024 г. до окончателното й изплащане, както и е осъден да заплати на ищеца
направените по делото разноски в размер на 1335.00 лв.
Оплакването във въззивната жалба е за неправилност на обжалваното решение,
като постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон и необоснованост.
Въззивникът твърди, че неправилно и необосновано ЯРС е приел, че са налице основанията
на чл. 265, ал. 2 ЗЗД- наличието на некачествено изпълнение, при което недостатъците са
толкова съществени, че правят работата негодна за използването й по предназначение, при
което ищецът правомерно е упражнил правото си да развали сключения договор. Поддържа,
че данни за наличие на пълно, забавено, лошо, несъответно на уговореното или частично
неизпълнение не са налице, а неизпълнената част от договора е незначителна и
недостатъците в едната си част представляват естетически дефекти, други са напълно
отстраними, а част от тях не могат да бъдат определени като недостатъци по дограмата-
липсата на гаранционни карти, техническа документация и т.н. Счита, че неоснователно и
необосновано ЯРС е възприел твърденията на ищеца за негодността на изделието за
доказани, въпреки, че установяването на този факт изисква специални знания и
квалификация, както и че съдът не е взел предвид факта, че работа е приета от възложителя
с изрично изявление на 28.02.2024 г. с подписване на удостоверение за приемане, издадената
1
данъчна фактура, която е приета от възложителя и е извършено окончателно заплащане на
възнаграждението за извършената работа, основанието за което съгласно разпоредбите на
сключеният между страните договор е възникнало след приемането на работата.
Въззивникът поддържа, че съдът не е съобразил разпоредбата на чл.264, ал.2 от ЗЗД, според
която поръчващият при приемането трябва да прегледа работата и да направи всички
възражения за неправилно изпълнение, освен ако се касае за такива недостатъци, които не
могат да се открият при обикновения начин на приемане или се появят по-късно, като за
такива недостатъци той трябва да извести изпълнителя незабавно, като в противен случай
работата се счита приета. Въззивникът се позовава и на това, че в приложеният към делото
приемо- предавателен протокол от 01.04.2024 г. не са отразени скрити недостатъци, а само
явни такива, като от обжалваното решение не било ясно защо съдът е направил извода, че
недостатъците са многобройни и съществени на база отразеното в приложените по делото
протоколи, без да са отчетени поетите от изпълнителя ангажименти за отстраняване на
забележките в срок до края на месец април, което сочи, че недостатъците са отстраними и
несъществени, при което е налице хипотезата на чл. 265, ал.1 от ЗЗД. По тези съображения
въззивникът моли за отмяна на решението на ЯРС изцяло, с постановяване на ново решение,
с което предявения иск да бъде отхвърлен като неоснователен, с присъждане на направените
разноски пред двете съдебни инстанции.
Въззиваемият Г.Д.Г. в подадения писмен отговор чрез пълномощника си адв. Е.Х.
от АК- Сливен, оспорва въззивната жалба като неоснователна. Изложени са съображения,
според които обжалваното решение е постановено в съответствие със закона, при спазване
на процесуалните правила и е обосновано, тъй като правните изводи на съда са изградени
въз основа на подробен анализ на доказателствата по делото. Споделят се изцяло като
правилни и обосновани изводите на ЯРС, че в случая са налице такива функционални
отклонения, които правят дограмата негодна за ползване както според уговореното в
договора, така и според обичайното й предназначение. Оспорени са твърденията във
въззивната жалба, че възложителят е приел работата и няма право на възражения за
некачественото изпълнение, тъй като в приемо- предавателния протокол възложителят
изрично е посочил, че са налице забележки и същите са описани в този протокол.
Въззиваемият поддържа, че съгласно доклада по делото и разпределението на
доказателствената тежест от съда, ответникът е следвало да установи, че е изпълнил
възложената му работа съобразно поръчката на възложителя, както и приемането на
работата, включително и чрез назначаване на експертиза, каквото искане той не е направил.
По изложените в отговора на въззивната жалба подробни доводи, въззиваемият настоява
жалба да бъде оставена без уважение, а решението на ЯРС като правилно и законосъобразно
да бъде потвърдено. Заявена е претенция за присъждане на разноски пред въззивната
инстанция.
В о.с.з. въззивната жалба се поддържа изцяло от пълномощника на въззивника- Р.
Я. от АК- Ямбол. Претендират се разноски пред двете съдебни инстанции.
Въззиваемият Г. Г. се явява лично в о.с.з. и настоява въззивната жалба да бъде
оставена без уважение, а обжалваното решение да бъде потвърдено по изложените в
отговора съображения, с присъждане на разноски пред въззивната инстанция.
ЯОС намира, че въззивната жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена
от легитимирана страна, в срок, поради което следва да се разгледа по същество.
За да се произнесе, въззивният съд установи следното:
Производството пред Ямболския районен съд е образувано по искова молба на Г.
Д. Г. от гр.**** за осъждане на ответника ЕТ „ИСИС- 60- И. И.“- гр. Ямбол да му заплати
сумата от 8 400.00 лв., дължима на отпаднало основание– развален договор за поръчка,
доставка и монтаж на дограма от 10.02.2024 г., в едно със законната лихва върху сумата,
считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане.
2
Исковата си претенция ищецът обосновал със сключен на 10.02.2024 г. между
страните по делото договор, по силата на ищецът поръчал, а ответника се задължил да
достави и монтира ПВЦ дограма „Златен дъб- Саламандър- 76 мм“ с водобранно крило,
обков Сингения, стъклопакет 36 мм Б+Б+4с.с8тк и 5 бр. комарници на малки прозорци с
нужното качество и придружени с гаранционни карти. На 28.02.2024 г. представители на
ответника доставили дограмата на адреса на ищеца в гр.**** и започнали монтажни
дейности. По време монтажа ищецът забелязал някои дефекти по дограмата, за които
уведомил ответника, а последният заявил, че след два дни ще ги отстрани. Монтажът бил
довършен след няколко дни, но нито един от дефектите не бил отстранен. Ответникът заявил
на ищеца, че не е изработвал дограмата и не може да я оправи. След няколко дни жилището
на ищеца било посетено от ответника и представител на фирмата, изработила дограмата,
дефектите били констатирани и било обещано да се изготви протокол за тях. На 01.04.2024 г.
ищецът заплатил по настояване на ответника остатъка от дължимата сума в размер на 400.00
лв., като била издадена фактура. Бил изготвен приемо– предавателен протокол, подписан от
страните, в който отклоненията и недостатъците на дограмата били описани. В протокола
било отразено и искането на ищеца да бъде изготвена нова дограма, а при невъзможност да
му се възстанови платената по договора сума в срок от 10 дни. Въпреки некачественото
изпълнение на договорните си задължения и недоставянето и монтирането в посочения в
протокола от 01.04.2024 г. срок на качествена дограма, ответникът не е възстановил на
ищеца заплатената сума. Ищецът поддържа, че с подписване на приемо– предавателния
протокол и с оглед искането за възстановяване на сумата, страните са развалили договора по
общо съгласие на 10.04.2024 г. В случай, че този му довод не бъде възприет, ищецът прави
евентуално изявление за развалянето му.
С отговора на исковата молба ответникът оспорил иска по основание и размер.
Признал е сключен между страните договор за поръчка на 10.02.2024 г., по който е изпълнил
задълженията си в срок и му е заплатено възнаграждение от възложителя, съгласно
уговореното. Възложителят е приел работата със забележки, които не са подробно описани.
Посочва се, че в приемо– предавателен протокол от 01.04.2024 г. са отразени недостатъци на
монтираната ПВЦ дограма, които в една част представляват естетически дефекти, други са
напълно отстраними, а трети не могат да бъдат определени като недостатъци. Ответникът
поддържа, че възложителят не е имал забележки относно монтажа на дограмата, а
поставените от възложителя изисквания не били приети от изпълнителя. За последния било
възникнало задължение да уведоми производителя на дограмата в срок от пет работни дни
от изготвяне на протокола за констатираните недостатъци и да върне обратна информация на
възложителя. На 04.04.2024 г. бил направен оглед в присъствието на производителя на
дограмата и бил съставен протокол, с който е уговорен срок за отстраняване на
недостатъците до края на м. април 2024 г. Ответникът сочи, че е във фактическа
невъзможност да отстрани констатираните недостатъци, тъй като е само доставчик и
монтажник на дограмата, а последната е изработена от трето за договора лице, многократно
е водил разговори с представител на фирмата изработила дограмата, но не е получил
съдействие. С отговора на исковата молба ответникът оспорва твърденията на ищеца, че
договорът е развален по общо съгласие с подписването на приемо- предавателния протокол
от 01.04.2024 г., оспорва и да са налице предпоставките за развалянето му. Твърди, че не са
данни за пълно, забавено, лошо, несъответно на уговореното или частично неизпълнение.
Дограмата била доставена и монтирана в срок, а сочените несъответния не били съществени
и не водели до извода работата да е негодна за нейното договорно или обикновено
предназначение, като твърди, че и към датата на подаване на отговора на исковата молба
дограмата била във владение на ищеца и се ползвала по предназначение.
След преценка на събраните по делото доказателства, ЯОС приема за установено
следната фактическа обстановка:
На 10.02.2024 г. между ищеца Г. Д. Г. като възложител и ответника ЕТ „ИСИС-
3
60- И. И.“ като изпълнител е бил сключен договор за изработка, именован Поръчка- договор
№ 89, по силата на който възложителят е възложил, а изпълнителят приел да достави и
монтира ПВС дограма златен дъб „Саламандър“- 76 мм с водобранно крило, обков Сигения,
стъклопакет 36 мм Б+Б+4s с нужното качество със сертификати; 5 бр. комарници и
подпрозоречни дъски. Общата стойност на договора възлиза на сумата от 8 400 лв.– за
изработване, доставка и монтаж, от която 8 000 лв., платими авансово, а окончателното
плащане е уговорено да бъде извършено в деня на приемането на извършената работа.
Срокът за изпълнение на договора е 20 работни дни. В част 2 от договора– допълнителни
споразумения, е налице удостоверяване от възложителя, че е обекта му е предаден на
28.02.2024 г. със забележки, описани в протокол между двете страни.
От представения по делото приемо- предавателен протокол към договора от
01.04.2024 г. , подписан от възложителя и представляващия изпълнителя, се установява, че
след доставяне и монтиране на дограмата са се констатирали следните съществени
отклонения и недостатъци- пукната рамка; къси стъклодържатели въз основа на неточен
размер на крилото; процепи в рамката на дограмите; неточно вътрешно разкрояване на
делителите; по-къси делители; недобре изработени държатели, гумички на стъклото, ъгли;
различно разстояние между крилата; непочистени/неокрайчени ъгли и ръбове; натегнато
крило; протрити гумени съединения; луфт в механизма на малките крила; дефектна дръжка;
грапава рамка на крилото; наличие на фуга между вратата и прозореца; липса на
гаранционна карта, сертификат за качество, техническа документация за поддръжка на
дограмата, сертификат за стъкла и обков, сертификат за качество за изработка на дограмата.
Страните по договора, с подписването на приемо- предавателния протокол от 01.04.2024 г.,
са се съгласили и са приели, че посочените в протокола отклонения и недостатъци на
дограмата и липсващите документи са съществени, като възложителят няма възражения
относно монтажа на дограмата от страна на изпълнителя. Съгласно вписаното в протокола,
възложителят е изискал изработване на нова дограма, без недостатъци, с необходимото
качество, а при невъзможност за това- възстановяване от изпълнителя на възложителя на
сумата по договора в срок 10 работни дни. При подписването на протокола изпълнителят се
е задължил да уведоми производителя на дограмата в срок от пет работни дни, считано от
подписването на протокола, както и в същия срок да уведоми възложителя за стъпките,
които ще бъдат предприети за изпълнение на изискванията.
Между страните не е налице спор, а по делото е установено, че при сключването
на договора на 10.02.2024 г. ищецът е заплатил на ответника авансово сумата от 8000.00 лв.
с квитанция към ПКО, а на 01.04.2024 г. и остатъка от дължимата по договора сума в размер
на 400.00 лв., за което ответника издал фактура № 1986 от 01.04.2024 г. с приложен към нея
фискален бон.
По делото е установено, че във връзка с некачествената изработка на дограма
ищецът е подал жалба до Комисия за защита на потребителите на 22.05.2024 г., по която е
извършена проверка при ответника и е установено, че търговецът е регистрирал негова
рекламация на дограма от 01.04.2024 г., последният счита рекламацията за основателна, но е
посочил, че е извършил само монтаж на дограмата, а същата е поръчал и е произведена от
„Елидис“ ЕООД гр. Бургас, която фирма единствено разполага с нужните детайли и може да
извърши ремонт и подмяна на дефектните такива. КЗП е уведомила ищеца, че търговецът е
пропуснал едномесечния срок да приведе стоката в съответствие с договора за продажба,
като за констатираните при проверката нарушения е съставен АУАН. Същият е приет като
доказателство по делото и от него е видно, че е съставен против ответника на 27.05.2024 г. за
нарушение по чл. 34, ал.2 от Закона за предоставяне на цифрово съдържание и цифрови
услуги и за продажба на стоки, за това, че е пропуснат едномесечния срок за ремонт или
замяна на стоката, предмет на рекламацията от страна на ищеца, считано от уведомяването
на продавача от потребителя. Във връзка със съставения против ответника АУАН на
25.06.2024 г. между него и КЗП е сключено споразумение за налагане на административно
4
наказание и неговия размер. Завеждането от ответника на направената на 01.04.2024 г.
рекламация от ищеца за ПВЦ дограма, се установява и от приложения по делото от КЗП в
копие Регистър на предявените рекламации, воден от ответника.
По делото от ответника е представен протокол от 04.04.2024 г., видно от
съдържанието на който, при извършения на посочената в протокола дата оглед на
монтираната в имота на ищеца дограма от представител на ответника и представител на
дружеството, изработило дограмата- „Елидис“ ЕООД гр. Бургас, е било констатирано, че
всички забележки, описани в протокол от 01.04.2024 г. отговарят на истината, като страните,
подписали протокола са се споразумели да се извърши следното– изработване на 4 бр. малки
крила; смяна на 4 броя по-дълги делители; смяна на късите стъклодържатели; смяна на
дефектни гуми на крилата; зачистване на необработените ъглови повърхности; поставяне на
допълнителни пластмасови повдигачи на всички крила; смяна на 1 бр. дръжка; залепване на
незаварените ъглови гумички на крилата; регулиране на всички отваряеми крила до степен
нормално отваряне и затваряне и незасичане на насрещниците след отстраняване на
описаните по- горе недостатъци. Срокът за извършване на ремонта е определен до края на
месец май 2024 г., а ако ремонта не е извършен в този срок, „Елидис“ ЕООД дължи
неустойка в размер на 1 % на ден от стойността на дограмата, закупена от ответника в
производството. След приключване на ремонта, ако е неодобрен от собственика на
дограмата, Г. Д. Г. може да предяви иск за изработване на нова дограма или връщане на
сумата за изработка.
При тази фактическа обстановка, която не е променена пред въззивната
инстанция, с обжалваното решение районният съд е уважил предявения иск, който правилно
е квалифицирал като такъв с правно основание чл. 55, ал.1, предл.3 от ЗЗД, във вр. чл. 265,
ал.2 от ЗЗД и е осъдил ЕТ „ИСИС 60– И. И.“ да заплати на Г. Д. Г. сумата от 8 400 лв.,
представляваща заплатено възнаграждение по сключен между страните договор за доставка
и монтаж на дограма от 10.02.2024 г., подлежаща на връщане на отпаднало основание,
поради разваляне на договора, ведно със законната лихва върху главницата от датата на
предявяване на иска – 13.06.2024 г. до окончателното й изплащане, както и разноски по
делото в размер на 1336.00 лв.
За да постанови този резултат, първоинстнационният съд е приел, че страните по
делото са обвързани от валиден договор за доставка и монтаж на алуминиева дограма от
10.02.2024 г., по който ищецът в качеството на възложител е изпълнил задължението си да
заплатил на ответника като изпълнител договореното възнаграждение от 8 400 лв. Приел е,
че доставената и монтирана в жилището на ищеца алуминиева дограма е със съществени
недостатъци, правещи я негодна за употреба според предназначението й, като по отношение
на този факт е приел, че е налице признание от ответника с подписването на протоколи от
01.04.2024 г. и 04.04.2024 г., както и е приел, че възложителят по договора е уведомил
своевременно изпълнителя за констатираните многобройни недостатъци на вещта. ЯРС,
позовавайки се на цитираната в решението съдебна практика на ВКС, постановена по реда
на чл.290 от ГПК, е приел, че с подаването на исковата молба ищецът е упражнил правото си
да развали договора при наличието на предпоставките по чл. 265, ал.2 от ЗЗД- наличието на
некачествено изпълнение, при което недостатъците са толкова съществени, че правят
работата негодна за използването й по предназначение. Като последица от развалянето на
договора е прието, че се прекратява облигационното правоотношение с обратна сила и като
последица от това всяка от страните трябва да върне това, което е получила поради отпадане
на основанието за получаването му.
ЯРС не е възприел възраженията на ответника, че отговорно за некачественото
изпълнение е трето лице, което фактически е изработило дограмата, която ответникът се е
задължил да достави и монтира по силата на договора между страните, като е приел, че тези
доводи са относими и могат да бъдат поддържани в друго производство, при предявен иск за
5
имуществени вреди против това трето за производството лице.
При така изложената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна
следното:
Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта- в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Съгласно разпоредбата на чл.269, ал.2 ГПК по
отношение на правилността на първоинстанционното решение въззивният съд е обвързан от
посоченото от страната във въззивната жалба, като служебно има правомощия да провери
спазването на императивните материалноправни разпоредби, приложими към процесното
правоотношение. В този смисъл е задължителното тълкуване на закона, дадено от ВКС с ТР
№1/2013 г. по т.д. № 1/2013 г. на ОСГТК- т.1.
При извършената служебна проверка по реда на чл. 269, изр. 1 ГПК, настоящият
съдебен състав намира, че обжалваното първоинстанционно решение е валидно и
допустимо, поради което същият дължи произнасяне по съществото на правния спор, в
рамките на заявените с въззивната жалба доводи, съобразно нормата на чл. 269, изр. 2 ГПК.
При преценка по същество въззивната жалба се прецени за неоснователна.
При изложената фактическа обстановка, която е непроменена пред въззивната
инстанция, правилно районният съд е приел, че страните са обвързани от валидно
облигационно правоотношение по договор за изработка от 10.02.2023 г., сключен в писмена
форма, чиято правна уредба се съдържа в разпоредбите на чл.258 и сл. от ЗЗД. Правилни и
обосновани са изводите на съда, че ищецът в качеството му на поръчващ по договора за
изработка, е изправна страна, тъй като същият е заплатил на възложителя уговореното с
договора възнаграждение в размер на 8 400.00 лв., по който факт между страните не е бил
налице спор.
Разпоредбата на чл. 264, ал.1 от ЗЗД урежда задължението на поръчващия да
приеме извършената съгласно договора работа. Приемането на работата обхваща фактически
и правни действия- реално предаване от изпълнителя и получаване от поръчващия на
готовия резултат и одобрение на изработеното, изявление, че изработеното съответства на
поръчаното. Ако изпълнителят е извършил работата съобразно поръчката на възложителя и
същата е без недостатъци, поръчващият е длъжен да я приеме. Ако поръчващият не прегледа
работата, или не направи всички възражения, или откаже да приеме изпълнената съобразно
договора работа, работата се счита приета, рискът преминава върху поръчващия и за него
възниква задължението да плати на изпълнителя уговореното възнаграждение /чл.264, ал.3 и
чл.266, ал.1 от ЗЗД/. Поръчващият има право да откаже да приеме работата, ако тя не
отговаря на поръчката, например ако е изработена вещ, която е различна от поръчаната, или
ако изпълнителят така се е отклонил от поръчката или изработеното има такива
недостатъци, че е негодно за договореното или обичайното му предназначение. В този
случай поръчващият не дължи заплащане на възнаграждение, има право да развали договора
и има право на обезщетение за претърпените от него вреди. Несъответствието може да се
изразява в наличието на явни или скрити недостатъци на извършената работа. При
предаване, респективно приемане на работата поръчващият следва да прегледа извършената
работа и ако констатира явни недостатъци или отклонения /такива, които са видими при
обикновен преглед на работата/ е длъжен да направи възраженията си пред изпълнителя
незабавно при предаване на работата или в уговорения в договора срок – чл. 264, ал. 2, изр. 1
ЗЗД. Ако са налице скрити недостатъци или отклонения, които не могат да бъдат установени
при обикновен преглед на извършената работа или се появят по-късно, поръчващият следва
да направи възраженията си веднага след открИ.ето им или в уговорения между страните
срок, освен ако изпълнителят е знаел за недостатъците или отклоненията. – чл. 264, ал.2, изр.
2 и 3 ЗЗД. В посочения смисъл е постоянната практика на ВКС, обективирана в множество
решения, постановени по реда на чл. 290 ГПК – например решение № 231/13.07.2011г. по т.
6
д. № 1056/2009г., ВКС, ТК, ІІ т. о., решение № 23/04.08.2014г. по т. д. № 1938/2013г., ВКС,
ТК, І т. о. и други.
От представените от страните писмени доказателства се установява, че
възложителят- ищец в производството, е изпълнил задълженията си по чл. 264 от ЗЗД, като
при приемането на извършената от изпълнителя работа е направил възраженията си за
множество явни съществени отклонения и недостатъци на вещта, които възражения са
обективирани в представените по делото протоколи от 01.04.2024 г. и от 04.04.2024 г.,
подписани и от изпълнителя- ответник по делото, и които по съществото си представляват
признание на неизгодни за изпълнителя факти. При недостатъци на престирания- резултат-
предмет на изработката, за възложителя се пораждат права, които следва да бъдат
упражнени по реда на чл. 265 от ЗЗД. Ако при извършване на работата изпълнителят се е
отклонил от поръчката или ако изпълнената работа има недостатъци, поръчващият може да
иска:поправяне на работата в даден от него подходящ срок без заплащане; заплащане на
разходите, необходими за поправката, или съответно намаление на възнаграждението. Ако
отклонението от поръчката или недостатъците са толкова съществени, че работата е негодна
за нейното договорно или обикновено предназначение, поръчващият може да развали
договора.
При установената по делото фактическа обстановка правилно районният съд е
приел, че макар и доставената и монтирана дограма от ответника да се намират във
фактическата власт на възложителя, липсва изрично изявление за приемане, както и
доказателства за приемане с конклудентни действия от възложителя и не може да се направи
извод, че работата е приета. Налице са доказателства и в тази насока е представеният по
делото приемо- предавателен протокол от 01.04.2024 г., както и отразеното в Част II от
договора за изработка, че възложителят не е приел извършената от изпълнителя работа, като
са неоснователни доводите на въззивника, че работата е приета от възложителя на
28.02.2024 г. с подписването на удостоверение за приемането, обективирано в част II от
договора и с извършването на окончателното плащане от възложителя, във връзка с което е
издадена фактурата от 01.04.2024 г. Приемане е налице, когато реалното получаване на
изработеното се придружава от изричното или мълчаливото изразено изявление на
поръчващия, че счита работата съобразена с договора. Именно за да може да се даде на
приемането значението на одобряването, законът предписва на поръчващия да прегледа
работата и да направи всички възражения за неправилно, неточно изпълнение, ако има
такива, като за явните недостатъци той трябва да уведоми изпълнителя при предаване на
работата, а за т. нар. скрити недостатъци, веднага след открИ.ето им. За да запази правата си
по чл. 265 от ЗЗД, възложителят следва да прояви активност и да прегледа извършената
работа при предаването, респ. приемането. Бездействието на възложителя и пропускът му да
прегледа работата и да направи възраженията си в посочените срокове води до предвидените
в чл. 264, ал.3 от ЗЗД неблагоприятни последици за него- при липса на възражения за
неточно изпълнение работата се счита за приета, т.е. одобрена от възложителя.
Доказателствата по делото сочат, че ищецът не е приел, респ. не е одобрил работата на
изпълнителя както изрично, така и мълчаливо, тъй като е направил всичките си възражения
за недостатъците на доставената и монтирана дограма, за които е уведомил изпълнителя, а
последния ги е приел, като се е задължил в срок да ги отстрани.
Правилно е прието от районния съд, че представените по делото протоколи от
01.04.2024 г. и от 04.04.2024 г., подписани и от ответника, установяват описаните в тях
многобройни недостатъци на монтираната в жилището на възложителя по договора дограма,
които не са отстранени от изпълнителя в предоставения му в протокола от 01.04.2024 г. срок-
10 работни дни, както и към датата на приключване на съдебното дирене пред въззивния
съд. В процесния случай, в тежест на изпълнителя е докаже по безспорен начин, че е
изпълнил точно в количествено и качествено отношение възложената му работа и отказа на
възложителя да приеме изработеното е неоснователен. Настоящият състав на ЯОС споделя
7
извода на първоинстанционния съд, че ответникът не е доказал изпълнение на възложената
му работа с качество, отговарящо на изискванията и стандартите за конкретната вещ и с
оглед нейното предназначение. Пълното доказване е онова, което води до несъмненост в
извода за осъществяването или не на даден релевантен за спора факт или обстоятелство
/Решение № 226/12.07.2011 г. по гр. дело № 921/2010 г. на ІV г.о. на ВКС/. В случая
доказателства за качествено изпълнение от страна на ищеца не са ангажирани, при което
следва извод, че точното изпълнение на договора не е доказано от изпълнителя по несъмнен
начин при условията на пълно и главно доказване.
Следва да се отбележи, че самото наличие на недостатъци и отказът на
възложителя да приеме изработеното, не прекратяват облигационното правоотношение
между страните. В този случая възложителят следва да упражни една от трите предвидени в
чл. 265, ал. 1 от ЗЗД възможности, а ако отклонението от поръчката или недостатъците са
толкова съществени, че работата е негодна за нейното договорно или обикновено
предназначение, поръчващият може да развали договора. Правилни са и се споделят изцяло
изводите на районния съд, че в случая са налице многобройни и съществени недостатъци на
доставената и монтираната в жилището на ищеца дограма, които я правят негодна за
употреба според обичайното й предназначение. По отношение на факта, че недостатъците са
многобройни и съществени, е налице признание от ответника с подписването на
протоколите от 01.04.2024 г. и 04.04.2024 г., а от вида на описаните в двата протокола
недостатъци и дейностите, свързани с тяхното отстраняване- изработване на изцяло нови
малки крила на дограмата, смяна на делители, стъклодържатели, смяна на дефектни гуми на
крилата, поставяне на допълнителни повдигачи на всички крила на дограмата, а в
последствие и регулиране на всички отваряеми крила до степен нормално отваряне и
затваряне и незасичане на насрещниците, следва извод, че в резултат на тези недостатъци
дограмата е негодна за употреба според нейното обичайно предназначение. Правилно
районният съд е приел, че ответникът не е установил при условията на пълно и главно
доказване, че установените недостатъци са отстраними, напротив, с подписването на
приемо- предавателния протокол от 01.04.2024 г. е приел направените от възложителя
възражения относно качеството на изработената и монтирана дограма и се е съгласил с
искането на възложителя да бъде изработена и монтирана нова дограма, без недостатъци и с
необходимото качество. Недоказани са по делото и поддържаните пред въззивния съд
доводи, че в случая неизпълнената част от договора е незначителна, както и тези, че част от
недостатъците на вещта представляват естетически дефекти, а други са напълно отстраними.
Както бе посочено и по- горе, в тежест на ответника е било да докаже с предвидените в ГПК
доказателвствени средства, включително и чрез назначаване и изслушване на съдебна
техническа експертиза, че недостатъците на доставената и монтирана от него в жилището на
ищеца дограма не правят последната негодна за нейното договорно или обикновено
предназначение, но такова доказване от страна на ответника не е проведено.
Правилно и съобразно константната съдебна практика, районният съд е приел, че
ищецът е упражнил правото си по чл.265, ал.2 от ЗЗД да развали договора с подаването на
исковата молба. По въпроса относно възможността договорът да бъде развален с връчване
на исковата молба е налице задължителна съдебна практика, постановена от ВКС по реда на
чл. 290 от ГПК- Решение № 286 от 26.02.1996 г. по гр.д. № 1294/1995 г. на ВС на РБ, IV г.о.,
Решение № 178 от 12.11.2010 г. по т.д. № 60/2010 г., II т.о. на ВКС, Решение № 37 от
22.03.2011 г. по гр. д. № 920/2009 г., IV г. о. на ВКС, в които се приема, че чл. 87 ЗЗД урежда
общите правила за разваляне на двустранните договори и тези правила са приложими, когато
в особената част на ЗЗД не са уредени особени правила за различните договори и когато
страните не са уговорили друг начин за развалянето. По общо правилно двустранният
договор се разваля поради неизпълнение по причина, за която длъжникът отговаря с
едностранно изявление от кредитора. Изявлението трябва да съдържа подходящ срок за
изпълнение, независимо от това дали падежът вече е настъпил, или настъпва по силата на
8
изявлението. Ако посоченият срок е подходящ, ефектът на развалянето настъпва, ако
длъжникът не изпълни до изтичането му, а ако изявлението не съдържа срок или срокът е
недостатъчен, ефектът на развалянето настъпва, ако длъжникът не изпълни до изтичането на
обективно подходящия с оглед на обстоятелствата срок. Затова се приема, че с исковата
молба може да бъде развален всеки двустранен договор, независимо от това дали в нея е
посочен подходящ срок за изпълнение, не е посочен никакъв срок, или посоченият срок е
недостатъчен. Договорът се счита развален с исковата молба, ако длъжникът не изпълни в
хода на производството по делото до изтичането на обективно подходящия с оглед на
обстоятелствата срок. В настоящия случай препис от исковата молба е връчен на ответника
на 25.06.2024 г., от която дата следва да се счита, че е уведомен за волеизявлението на ищеца
за разваляне на договора и до приключване на устните състезания пред въззивната
инстанция ответникът не е предприел необходимите действия и не е изпълнил основни
задължения по сключения между страните договор.
С развалянето на договора за изработка поради неизпълнение на задължения на
ответника е отпаднало и основанието, на което последният е получил сумата от 8 400 лв. въз
основа на представените по делото квитанция № 153 към ПКО от 10.02.2024 г. и фактура №
1986 от 01.04.2024 г., представляваща заплатено на ответника възнаграждение за доставка и
монтаж на ПВЦ дограма в жилището на ищеца по договор за изработка от 10.02.2024 г.
Получената от ответника сума е получена на отпаднало основание, поради което подлежи на
връщане. Налице са предпоставките на чл.55, ал.1, предл. трето от ЗЗД- ищецът е доказал
плащане на уговореното възнаграждение, а ответникът не е доказал, че е налице основание
да задържи получената сума, тъй като не е изпълнил основното си задължение по договора-
да достави поръчаната от ищеца вещ в съответното качество, което да я прави годна за
нейното обичайното предназначение.
С оглед горните съображения, правилно и обосновано искът за връщане на ищеца
от ответника на сумата в размер 8400.00 лв. е уважен като основателен и доказан, като
правилно е присъдена и законна лихва върху тази сума, считано от датата на предявяване на
иска - 13.06.2024 г. до окончателното изплащане.
При този изход на делото и на основание чл.78, ал.3 от ГПК право на разноските
пред въззивната инстанция има въззиваемия Г. Д. Г.. Страната е доказала разноски във
въззивното производство в размер на 700.00 лв.- заплатено адвокатско възнаграждение,
съгласно договор за правна помощ и съдействие от 05.12.2024 г., които следва да бъдат
възложени в тежест на въззивника.
Водим от изложеното, Ямболският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 598 от 06.11.2024 г., постановено по гр.д. №
792/2024 г. по описа на Ямболския районен съд.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.3 от ГПК ЕТ „ИСИС- 60– И. И.“- гр. Ямбол, с
ЕИК *********, представляван от И. С. И., да заплати на Г. Д. Г., с ЕГН ********** от
гр.****, сумата от 700.00 лв. разноски във въззивното производство.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС на РБ в едномесечен
срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
9
Членове:
1._______________________
2._______________________
10