РЕШЕНИЕ
№ 1860
гр. София, 24.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 103 СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ЧАВДАР АЛ. КОСТОВ
при участието на секретаря ДАРИНКА Н. ЦАНЕВА
като разгледа докладваното от ЧАВДАР АЛ. КОСТОВ Административно
наказателно дело № 20211110215369 по описа за 2021 година
при участието на секретаря Даринка Цанева като разгледа
докладваното от съдията н.а.х.д. № 15369/2021 г. и за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 58д - чл.63 от Закона за
административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано е по жалба на В. Г. Ц. депозирана чрез процесуалният му
представи адв. С. Ц. от САК, редовно упълномощен срещу Наказателно
постановление № 2197/04.10.2021 г. издадено от старши комисар К И М -
Директор на Столичната дирекция на вътрешните работи /СДВР/, с което на
жалбоподателя В. Ц. на основание чл. 209а, ал. 1 от Закон за здравето /ЗЗ/ е
наложено административно наказание "Глоба" в размер на 300 /триста/ лева,
за нарушение на чл. 209а, ал. 1, чл. 63, ал. 4 и чл. 63а, ал. 1 от Закон за
здравето във връзка с раздел I, т. 7 от Заповед № РД-01-743/31.08.2021 г. на
Министъра на здравеопазването.
В жалбата от В. Г. Ц. депозирана чрез адв. С. Ц. се сочи, че
обжалваното наказателно постановление е неправилно и незаконосъобразно,
поради което и се иска съдът да отмени същото.
1
В тази насока и на първо място се заявява, че изложената фактическа
обстановка и правната квалификация в АУАН и обжалваното наказателно
постановление се различава, а следва двата акта да са непротиворечиви и да
няма различия по отношение на констатираното нарушение, описанието на
фактическата обстановка и правната квалификация на деянието. В този
смисъл е твърди, че е в наказателното постановление е посочено, че с
описаното деяние твърдяното за нарушител лице е извършило нарушение на
разпоредбата на чл. 209а, ал. 1, чл. 63, ал. 4, чл. 63а, ал. 1 от Закон за здравето
във връзка с раздел I, т. 7 от Заповед № РД-01-743/31.089.2021 г. на
Министъра на здравеопазването, като се цитира съдържанието на нормата на
чл. 209а, ал. 1 от ЗЗ, която се посочва че е бланкетна, както и че са бланкетни
и нормите на чл. 63, ал. 4 и 7 и чл. 63а, ал. 1 или 2 от Закона за здравето и
препращат към Заповед № РД-01-743/31.08.2021 г. на Министъра на
здравеопазването, а в конкретният случай няма нарушение на посочената
заповед.
С оглед на изложеното и в жалбата се поддържа, че цитираната
заповед представлява нормативен административен акт и същата е следвало
да бъде обнародвана в държавен вестник, което обаче не е направено и е
невъзможно тази заповед да породи действие, поради незавършен фактически
състав, и тъй като няма задължително правило за поведение по посочената
заповед, то не може да има и нарушение по нея, а така също, че цитираната
заповед не е била актуална към датата на твърдяното нарушение - 17.09.2021
г., тъй като е била отменена, а въведените противоепидемични мерки са били
изменени на 02.09.2021 г. със Заповед № РД-01-748/02.09.2021 г., която е
влязла в законна сила на 07.09.2021 г., поради което и правната квалификация
на деянието не отговаря на действащата към този момент нормативна база.
В жалбата от В. Ц. се навеждат и доводи, че в наказателното
постановление е посочено, че е извършил две противоправни деяния и е
посочена правна квалификация за две нарушения - чл. 63, ал. 4 и чл. 63а, ал. 1
от Закон за здравето, както и че в НП не е конкретизирано място, където е
извършено деянието, като е посочено, че е вестибюл 2 на метростанция
"Сердика" 2, но не е конкретизира с точност, където се е намирал
жалбоподателя при така направената констатация, като се твърди, че Ц. се е
намира извън метростанцията и извън превозното средство като при
2
преминаване през "летящите" врати за влизане към метростанцията е
поставил защитно предпазно средство, покриващо носа и устата.
Не на последно място в жалбата се навеждат доводи, че са налице
основанията за квалифициране на деянието като "маловажен случай" и
приложение на чл. 28 от ЗАНН.
С оглед на всичко изложено и в жалбата от В. Ц., депозирана чрез адв.
С. Ц. от САК отново се иска съдът да отмени обжалваното наказателно
постановление и да присъди на жалбоподателя направените от същия по
делото разноски.
В съдебно заседание, в което е даден ход на делото по същество
жалбоподателят В. Ц., уведомен, не се явява като същият се представлява от
адв. С. Ц.а, редовно упълномощен, който отново пледира съдът да уважи
жалбата на доверителят му по изложените в нея съображения. Адв Ц.а
подържа, че свид. Й. Й. потвърдил, че лицето на което е съставила акт за
установяване на административно нарушение не е било вътре в
метростанцията, всъщност че не се установява точно къде е било, като
заявява, че според свидетеля вестибюлът е мястото на касата пред
метростанцията.
В тази насока и упълномощеният защитник на жалбоподателя
акцентира, че в конкретният случая по данни на самия жалбоподателя той е
тръгнал да влиза през плъзгащите се врати, бил е спрян от полицейският
служител и му е бил зададен въпрос защо е без маска, което е било извън
метростанцията, а жалбоподател отговорил, че няма задължение да носи
маска, докато не е в метростанцията, вследствие на което му е бил съставен
АУАН.
На следващо място адв. С. Ц. от САК поддърта, че видно от акта,
както и от наказателното постановление, не става ясно къде точно е бил
съставен този акт, като твърди, че е бил съставена в подлеза на метрото, което
е открито, а не закрито обществено място, а така също, че цитирана в акта и
наказателното постановление заповед на Министъра на здравеопазването не е
била актуална с актуалните ограничителни мерки с оглед ограничаването на
разпространяването на Ковид - 19, като адв Ц. претендира и присъждане на
направените по делото разноски.
Процесуалният представител на въззиваемата страна - Столичната
3
дирекция на вътрешните работи в лицето на главен юрисконсулт Димитър
Бонев, редовно упълномощен, пледира съдът да отхвърли подадената жалба
като неоснователна и недоказана и да остави в сила обжалваното наказателно
постановление като законосъобразно и правилно. В тази насока и гл. юрк.
Бонев подържа, че видно от представените по делото доказателства
обжалваното наказателно постановление е издадено в предвидената от закона
форма, от компетентен орган, в кръга на неговите правомощия.
На следващо място упълномощеният представител на въззиваеамата
страна пледира, че се установява, че на 17.09.2021 г. около 08.10 ч. в гр.
София жалбоподателят В. Ц. се е намирал на закрито обществено място –
метростанция „Сердика – 2“ и не е бил поставил защитна маска на лицето си
за еднократна и многократна употреба в условията на обявената в Република
България извънредна епидемична обстановка, с което жалбоподателят Ц.
виновно е нарушил разпоредбите на чл. 209а, ал. 1, чл. 63, ал. 4 и чл. 63, ал. 1
от Закон за здравето във връзка с раздел I, т. 7 от Заповед № РД-01-
743/31.08.2021 г на Министъра на здравеопазването.
Главен юрисконсулт Димитър Бонев акцентира също така, че
законосъобразно е определено наказанието "Глоба" в размер на 300 лева на
жалбоподателя В. Ц. в предвидения от закона минимума, както и че е спазена
административно – производствената процедура по издаване на
наказателното постановление, като изчерпателно е посочената фактическата
обстановка по отношение на извършеното нарушение.
С оглед на всичко изложено и гл. юрк. Бонев отново пледира съдът да
потвърди издаденото наказателно постановление като законосъобразно и
правилно, претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение и
прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.
В представени писмени бележки от гл. юрк. Д Б същият отново
навежда пространни доводи за правилност и законосъобразност на
издаденото наказателно постановление и се иска съдът да потвърди същото.
Софийски районен съд, като прецени събраните по делото
доказателства и наведените доводи, приема за установено следното от
фактическа и правна страна:
Жалбата е подадена в срок, от лице имащо право и интерес от
обжалването и в този смисъл е процесуално допустима.
4
Разгледана по същество, същата е основателна.
От фактическа страна:
На 17.09.2021 г. свидетелят Й. Й. - старши полицай в сектор
"Метрополитен" при ООП – СДВР, в присъствието на С Т съставил против
жалбоподателя В. Г. Ц. акт за установяване на административно нарушение
/АУАН/ бл. № 637063 за това, че на същата дата - 17.09.2021 г. около 08.10 ч.
в гр. София, на метростанция "Сердика II" на вестибюл 2 жалбоподателя В. Ц.
се намирал на закрито обществено място, без поставена защитна маска за
лице, в условията на обявена за Р България извънредна епидемична
обстановка с Решение № 325/2020 г. на Министерски съвет и удължена с
Решение № 72/26.01.2021 г. на Министерски съвет на Р България и не е
изпълнил противоепидемичната мярка на основание чл.63, ал. 4 и 11 и чл. 63в
от Закон за здравето въведена със Заповед № I, т. 7 от Заповед № РД-01-
743/31.08.2021 г. на Министъра на здравеопазването. Посочените фактически
констатации са квалифицирани в акта като нарушение на раздел I, т. 7 от
Заповед № РД-01-743/31.08.2021 г. на Министъра на здравеопазването.
Жалбоподателят В. Г. Ц. отказал да подпише акта, което било
удостоверено с подписа на един свидетел В. Т Ц, респективно Ц. отказал да
му бъде връчен препис от акта. Възоснова на така съставения акт и от старши
комисар К М - Директор на Столичната дирекция на вътрешните работи е
издадено обжалваното наказателно постановление, с което на жалбоподателя
В. Г. Ц. е наложено административно наказание "Глоба" в размер на 300
/триста/ лева.
Изложената фактическа обстановка съдът прие възоснова на
показанията на свидетеля Й. Й. и съдържащите се по административно -
наказателната преписка писмени доказателства.
Съдът възприе показанията на свид. Й. Й., който изяснява, че работи в
ООП - СДВР - Метрополитен като старши полицай, но заявява, че не си
спомня нищо за случая, тъй като е писал много актове, на лица, които не са
изпълнили задължението си за носене на маска, като сочи, че е сигурен че в
момента на съставяне на акта е имало заповед за съставяне на актове за
неносене на маска на закрити обществени места.
На следващо място свид. Й. сочи, че се влиза през летящите врати на
5
метростанцията на метрото, след което се влиза във вестибюла и че щом са
минати стъклените врати значи даденото лице вече е в метростанцията, но
няма спомен къде е написал акта.
Настоящият съдебен състав изгради своите изводи и възоснова на
писмените доказателства по делото.
От правна страна:
При разглеждане на дела по оспорени НП районният съд е винаги
инстанция по същество – чл. 63 от ЗАНН. Това означава, че следва да провери
законността, т.е. дали правилно са приложени процесуалният и материалният
закони, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя – арг. от чл.
314, ал. 1 от НПК вр. чл. 84 от ЗАНН. В изпълнение на това си правомощие,
съдът служебно констатира, че АУАН и НП са издадени от компетентни
органи, в предвидената от закона писмена форма.
Съдът обаче намира, че в процедурата по ангажиране на
административно - наказателната отговорност на жалбоподателя В. Г. Ц. са
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, довели до
ограничаване на правото на защита на жалбоподателя и представляващи
основание за отмяна на обжалваното наказателно постановление.
В тази насока следва да се отбележи, че с акт за установяване на
административно нарушение /АУАН/ бл. № 637063/17.09.2021 г.
административно - наказателната отговорност на жалбоподателя В. Ц. е
ангажирана за нарушение на - раздел I, т. 7 от Заповед № РД-01-
743/31.08.2016 г. на Министъра на здравеопазването, без да е посочено, какви
обществени отношения регулира тази заповед и без да са посочени
съответните норми от закона за здравето, които препращат към нея, т.е.
налице е непосочване на законните разпоредби, които са нарушени, с което е
допуснато нарушение на императивните изисквания на чл. 42, т. 6 от ЗАНН.
От друга страна, в атакуваното наказателно постановление №
2197/04.10.2021 г. отговорността на жалбоподателя В. Ц. е ангажирана за
нарушение на чл. 209а, ал. 1, чл. 63, ал. 4 и чл. 63а, ал. 1 от Закон за здравето
във връзка с раздел I, т. 7 от Заповед № РД-01-743/31.08.2021 г. на Министъра
на здравеопазването, а разпоредбите на чл. 63, ал. 4 и чл. 63а, ал. 1 от Закона
за здравето уреждат различни хипотези и не става ясно коя от двете е прието,
че е нарушена от страна на жалбоподателя Ц.а. Все в този смисъл, предвид, че
6
нормите на чл. 209,а, ал. 1, чл. 63, ал. 4 и чл. 63а, ал. 1 от Закона за здравето
са бланкетни същите препращат към нарушение на Заповед № РД-01-
743/31.08.2021 г. на Министъра на здравеопазването, както е посочено, но
същата не е бил актуална към дата на нарушението вменено на
жалбоподателя В. Ц., а именно -17.09.2021 г., поради което и съдът споделя
доводите в жалбата в тази насока. Тук следва да се отбележи, че посочената
заповед на министъра на здравеопазването е била отменен и въведените
противоепидемични мерки са били изменени на 02.09.2021 г. със Заповед №
РД-01-748/02.09.2021 г., която е влязла в сила на 07.09.2021 г. и именно тя е
следвало да бъде посочена в обжалваното наказателно постановление, което
обаче не е сторено от страна на наказващият орган, т.е. в случая е налице
неправилна правна квалификация на нарушението. С оглед на изложеното
съдът намира, че е налице неправилно посочване на законните разпоредби,
които са били нарушение виновно - чл. 57, ал. 1, т. 6 от ЗАНН, т.е налице е
несъответствие между фактически и правни изводи на наказващият орган,
което е основание за отмяна на санкционни акт, тъй като не позволява
формиране на еднозначни изводи относно волята на наказващият орган по
фактите и по приложимия закон.
На следващо място и за пълнота, отделно от изложеното, е
необходимо да се отбележи също така, че и посоченото в акта за
установяване на административно нарушение /АУАН/ и наказателното
постановление /НП/ нарушение, за което е ангажирана отговорността на
жалбоподателя В. Ц. и не е доказано.
В тази връзка и следва да се посочи, че свидетелят Й. Й. заявява
единствено, че работи в ООП – СДВР – Метрополитен и е писал много актове
за без маска, както и че щом се минат стъклените врати вече е съответната
метростанция, но няма спомен къде е написал акта и не си спомня за
конкретният случай, т.е. от събраните по делото гласни доказателства, не се
доказва безспорно фактическата обстановка изложена в АУАН и НП.
В подкрепа на изложеното е обстоятелството, че доколкото в ЗАНН
липсва изрична разпоредба по този въпрос, а чл. 84 от ЗАНН препраща към
разпоредбите на НПК, в случая е приложим чл. 16 от НПК и посоченият за
нарушител се счита за невиновен до доказване на противното.
Не на последно място следва да се посочи още, че в тежест на
7
административно – наказващият орган е да докаже фактическите констатации
изложени в АУАН и НП.
По изложените съображения и съдът намира, че обжалваното
наказателно постановление следва да бъде отменено като незаконосъобразно.
При този изход на производството, с оглед направеното от
процесуалния представител на жалбоподателя адв. С. Ц. от САК искане за
присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение и съобразявайки
уредбата по чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН във вр. с чл. 143, ал. 1 от АПК, разноски
следва да се присъдят в полза на жалбоподателя и в тежест на въззиваемата
страна – Столична дирекция на вътрешните работи. В настоящото
производство жалбоподателят В. Ц. е представляван от адв. С. Ц. от САК,
като от представения договор за правна защита и съдействие № 40/25.10.2021
г. е видно, че при неговото сключване жалбоподателят е заплатил в брой на
адв. С. Ц. сумата в размер на 300 /триста/ лева, представляваща адвокатско
възнаграждение. Съдът намира за неоснователно възражението за
прекомерност на така заплатеното адвокатско възнаграждение, доколкото
същото е в размера визиран в разпоредбата на чл. 18, ал. 2 във вр. с чл. 7, ал.
2, т. 1 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, преди измененията на наредбата с ДВ бр. 88 от
4.11.2022 г. Предвид изложеното, претендираните разноски за адвокатско
възнаграждение в цялост следва да бъдат възложени в тежест на Столична
дирекция на вътрешните работи. Що се касае до искането на процесуалния
представител на въззиваемата страна – СДВР за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение, съдът не намира за необходимо да се
произнася по същото.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т. 1 от ЗАНН, Софийски
районен съд:
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 2197/04.10.2021 г. издадено
от старши комисар К И М - Директор на Столичната дирекция на вътрешните
работи /СДВР/, с което на В. Г. Ц. на основание чл. 209а, ал. 1 от Закон за
здравето /ЗЗ/ е наложено административно наказание "Глоба" в размер на 300
/триста/ лева, за нарушение на чл. 209а, ал. 1, чл. 63, ал. 4 и чл. 63а, ал. 1 от
8
Закон за здравето във връзка с раздел I, т. 7 от Заповед № РД-01-
743/31.08.2021 г. на Министъра на здравеопазването.
ОСЪЖДА Столична дирекция на вътрешните работи /СДВР/ гр.
София да заплати на жалбоподателя В. Г. Ц., ЕГН ********** сумата от 300
/триста/ лева, представляваща заплатено възнаграждение за адвокатска
защита.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Административен съд – София - град, в 14-дневен срок от датата на
уведомяването на страните за изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9