РЕШЕНИЕ
№ 138
гр. Русе,
15.01.2024 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд - Русе, VI-ти състав, в публично заседание на деветнадесети
декември през две хиляди и двадесет и трета година, в състав:
СЪДИЯ: ЕЛИЦА ДИМИТРОВА
при
секретаря БИСЕРКА ВАСИЛЕВА като
разгледа докладваното от съдия ДИМИТРОВА адм. дело № 624 по описа за 2023 година, за да се произнесе,
съобрази следното:
Производството е по чл. 118 от
Кодекса за социално осигуряване (КСО) във вр. с чл. 145 и сл. от АПК.
Образувано е по жалба от М.Б.П. против решение № 2153-17-104/12.10.2023 г. на
директора на ТП на НОИ – Русе, с което е отхвърлена жалба № 1012-17-401/21.09.2023
г. и е потвърдено разпореждане № 2140-17-489/29.08.2023 г. на ръководителя по
пенсионно осигуряване, с което му е отказано отпускането на лична пенсия за
инвалидност поради общо заболяване, съгласно чл. 74, ал. 1, т. 4 и ал. 2 от КСО.
С жалбата и в съдебно заседание оспорващия
претендира да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно горепосоченото
решение и да бъде върнато на органа за ново произнасяне, като му бъде издадено
удостоверение за признаване на злополука настъпила с него за трудова. Счита, че
решението е постановено в противоречие с материалния закон, тъй като органът не
е признал документи за осигурителен стаж във връзка с това, че са му заплатени
болнични листи и обезщетения от трудова злополука. Твърди, че тъй като има
допълнително заболяване ще му бъде увеличен процентът от ТЕЛК, а като се признае
злополуката за трудова ще може да си получи пенсията. Относно
твърденията си представя писмени доказателства.
Ответникът – ТП на НОИ - Русе,
действащ в процеса чрез процесуален представител – гл. юрисконсулт Цв. Р.,
поддържа становище за неоснователност на жалбата и моли да бъде отхвърлена.
След като съобрази събраните по
делото доказателства, становищата на страните и релевираните от тях доводи и
след като извърши служебна проверка по чл. 168, ал. 1 АПК вр. с чл. 146 АПК, административният
съд приема за установено от фактическа
страна следното:
Административното
производство е образувано пред пенсионния орган по повод подадено от М.Б.П.
заявление вх. № 2112-17-442 от 07.07.2023 г., с което е поискал да му бъде
преценено правото на лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване. Към
заявлението е представил Експертно решение № 92289/13.10.2022 г. на ТЕЛК І
състав, УМБАЛ „Канев“, с което са му определени 50% трайно намалена работоспособност,
с дата на инвалидизиране 26.05.2022 г. и срок 01.10.2023 г. и трудова книжка № 21/01.02.1996
г.
От органите на ТП на НОИ – Русе е
съставен опис на осигурителен стаж на М.Б.П., в който е отразен - положен
осигурителен стаж до датата на инвалидизиране - 04 г. 01 м. 15 д.
На база представените документи и
наличните данни Ръководителя на „Пенсионно осигуряване“ при ТП на НОИ – Русе
след извършена преценка правото на пенсия издава Разпореждане № 2140-17-442/29.08.2023
г., с което отказва да отпусне пенсия за инвалидност поради общо заболяване на
жалбоподателя на основание чл. 74, ал. 1, т. 4 и ал. 2 от КСО. В издаденото
разпореждане е зачетен осигурителен стаж до датата на инвалидизиране 26.05.2022
г. – 04 г. 01 м. 15 дни, от които действителен осигурителен стаж – 03 г. 08 м.
и 15 дни и след датата на инвалидизиране 00 г. 01 м. 11 дни.
Прието е, че на жалбоподателя не се
следва лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване, тъй като няма 5
години осигурителен стаж, същият има осигурителен стаж до датата на
инвалидизиране 04 г. 01 м. 15 д., а съгласно чл. 74, ал. 1, т. 4 от КСО осигурените,
които са се инвалидизирали над 30 годишна възраст, придобиват право на пенсия за
инвалидност поради общо заболяване, ако имат придобит осигурителен стаж минимум
5 години, положен до дата на инвалидизиране, от които една трета трябва да е
действителен.
Разпореждането е получено от
жалбоподателя на 01.09.2023 г.
На 21.09.2023 г. в ТП на НОИ постъпва
жалба с вх. № 1012-17-401 от жалбоподателя срещу разпореждането по повод отказа
за отпускане на лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване като в нея
сочи, че не е зачетено за осигурителен стаж от органа времето от 25.06.2003 г.
до 02.08.2006 г. и от 18.06.2009 г. до 29.12.2010 г., които периоди са
изтърпяване на общо наказание в затвори Ловеч и Белене. За удостоверяване на
това обстоятелство към жалбата прилага копие на удостоверение издадено от
Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“. Счита, че за посочения период
следва да му бъде отпусната пенсия по Закона за политическа и гражданска
реабилитация на репресираните лица (ЗПГРРЛ).
С оспореното решение № 2153-17-104 от
12.10.2023 г. Директорът на ТП на НОИ – Русе е оставил в сила разпореждането с
мотиви, идентични с изложените в първоначалния административен акт, че предвид
събраните доказателства в административното производство към датата на инвалидизиране
(26.05.2022 г.) жалбоподателят П. е отговарял на условието за изискуемата
възраст по чл. 74, ал. 1, т. 4 от КСО, но същият има осигурителен стаж до
датата на инвалидизиране 04 г. 01 м. 15 д., като няма
придобит осигурителен стаж минимум 5 години до датата на инвалидизиране. Административният
орган е изложил мотиви, че наведената с жалбата претенция за зачитане на
осигурителния стаж като период на репресия от 25.06.2003 г. до 02.08.2006 г. и
от 18.06.2009 г. до 29.12.2010 г., през които жалбоподателят П. изтърпява общо
наказание по чл. 25 и чл. 24 от НК в затвора Ловеч и затвора Белене, е
неоснователна, като е приел, че лицето не попада в кръга на лицата по чл. 1, т.
1 от ЗПГРРЛ.
С тези мотиви административният орган
е отхвърлил жалбата като неоснователна.
Решението е връчено на адресата си на
19.10.2023 г., видно от известие за доставяне ИД PS 7000 1JHNCB
Z (л.2 от преписката).
Недоволен от така постановеното
решение жалбоподателя депозира жалба чрез ТП на НОИ – Русе на 23.10.2023 г. до
настоящия съд. С жалбата са представени писмени доказателства – амбулаторни
листи, епикризи, разпореждания на пенсионния орган, трудови договори, писмо от
ТП на НОИ София-град относно жалбата му срещу разпореждането препратена по
компетентност и писмо за предприети действия от ТП на НОИ София-град за
извършване на проверка в осигурител „Кемстийл“ ЕООД, относно деклариране на
трудова злополука.
Жалбата е насочена срещу годен за
обжалване административен акт, изхожда от надлежна страна, за която е налице
правен интерес от търсената защита и е подадена в преклузивния срок за
обжалване, поради което е допустима.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
При така установеното от фактическа
страна, се налагат следните правни
изводи:
Оспореното решение е издадено от
компетентен орган по чл. 117 от КСО – директорът на ТП на НОИ - Русе.
Потвърденото с него разпореждане също е издадено от компетентен орган. Двата
акта отговарят на изискванията на чл. 59, ал. 2 от АПК и съдържат всички
задължителни реквизити, включително фактическите и правни основания послужили за
издаването им. При издаване на решението както и на потвърденото с него
разпореждане не се установява да са допуснати съществени нарушения на
администартивнопроизводствените правила.
Съдът приема, че при издаването на процесното
решение и потвърденото с него разпореждане пенсионния орган е обсъдил всички
известни относими факти, поради което не е налице твърдяното от жалбоподателя
нарушение на закона, свързано с непризнаване на документи за осигурителен стаж
във връзка с това, че са му заплатени болнични листи и обезщетения от трудова
злополука.
Наследствените пенсии са уредени в
Раздел ІІ на КСО, като правото на пенсии за инвалидност поради общо заболяване
е регламентирано в чл. 74 от същия раздел.
Съгласно чл. 74, ал. 1, т. 4
осигурените лица придобиват право на пенсия за инвалидност поради общо
заболяване, ако са загубили работоспособността си и имат осигурителен стаж от 5
години, придобит до датата на инвалидизирането за лицата над 30-годишна
възраст.
Според цитираната разпоредба, за да
имат право на пенсия за инвалидност, поради общо заболяване лицата трябва да са
осигурени. За отпускане на пенсия за инвалидност поради общо заболяване
задължително условие за лицата, които към датата на инвалидизирането са над
30-годишна възраст е и да имат 5 години осигурителен стаж, придобит до датата
на инвалидизирането.
Законодателят е поставил като условие
за отпускане на пенсия за инвалидност поради общо заболяване - чл. 74, ал. 1,
т. 4, чл. 74, ал. 2 от КСО, лицата да са загубили
работоспособността си и да имат осигурителен стаж 5 г., придобит до датата на
инвалидизирането, според възрастта им. Част от този стаж следва да е и
"действителен стаж". В случая към датата на инвалидизиране П. е с
навършени 30 години, т. е. на 44 г., 06 месеца, 25 дни. След като към датата на
инвалидизиране е навършил 30 годишна възраст, той придобива право на лична
пенсия за инвалидност поради общо заболяване при 5 години осигурителен стаж –
чл. 74, ал. 1,
т. 4 КСО, положен до
датата на инвалидизиране, от които една трета ( 01 година 08 месеца) трябва да
е действителен – чл. 74, ал. 2 от КСО. Жалбоподателят П. обаче е
представил доказателства за осигурителен стаж придобит до датата на
инвалидизиране за период от 04г. 01 м. 15 дни, от които действителен
осигурителен стаж е 03г. 08м. 15 дни. Затова и правилно, както ръководителят на
ПО, така и директорът на ТП на НОИ Русе със своите актове приемат, че от
събраните доказателства не се установява полагането на осигурителен стаж от 5
години изискуем по чл. 74, ал. 1,
т. 4 КСО, положен до
датата на инвалидизиране, от които една трета ( 01 година 08 месеца) да е
действителен – чл. 74, ал. 2 от КСО и отказват по подаденото от М.П.
заявление да му се отпусне пенсия за инвалидност поради общо заболяване по реда
на чл. 74, ал. 1,
т. 4 от КСО.
Неоснователни
и недоказани се явяват, наведените в настоящото производство, твърдения на
жалбоподателя, че отговаря
на условието на чл. 74, ал. 1, т. 4 от КСО за придобит 5 годишен осигурителен
стаж до датата на инвалидизиране. Според жалбоподателя от представените с жалбата в настоящото производство писмени доказателства
- Писмо 1012-40-239#2 от 28.07.2023 г. (л.20) и Писмо 1019-21-1697#5 от
31.03.2023 г. (л.15) издадени от ТП на НОИ София – град, за заплатени болнични
листи и обезщетения от трудова злополука, които не са взети предвид от
административния орган следва, че неправомерно е лишен от правото да получава лична
пенсия за инвалидност.
В случая, пред административния орган
и в съдебното производство от оспорващия П. не се представиха писмени
доказателства, че същият е предприел действия по деклариране на трудовата
злополука или по обжалване на издаденото от ТЕЛК решение. Безспорно е и че в
случая към материалите по делото липсва издадено разпореждане на длъжностно лице
на ТП, което е индиция, че декларация от работодател не е постъпила и не е
образувана преписка. В противен случай, административният орган следва да
представи разпореждане, с което признава или не трудовата злополука. Видно от
представените в настоящето производство доказателства е, че с писмо Рег. №
1012-40-239#2 от 28.07.2023 г. жалбоподателят е бил информиран, че в ТП на НОИ София-град,
сектор „Трудови злополуки“ няма постъпили данни за злополука станала с него на
16.12.2020 г., както от самия жалбоподател,
така и от предприятието-осигурител „Кемстийл“ ЕООД, с което жалбоподателят твърди, че е имал
сключен трудов договор и е следвало именно то да декларира настъпилата трудова
злополука.
Административната процедура по
установяване на злополука за трудова започва с нейното деклариране пред ТП на
НОИ. Сезирането на административния орган е задължителна процесуална
предпоставка за започване на административното производство. Декларирането на
трудовата злополука е задължение за осигурителя/предприятието ползвател, но в
същото време е и право за определен кръг лица. Изпълнението на задължението,
както и упражняване правото за деклариране на трудовата злополука са обвързани
със срок, неспазването на който има различни правни последици. Декларирането на
трудовата злополука от задължените лица, извън указания 3-дневен срок е
основание налагане на административна санкция на основание чл. 349, ал. 1 от КСО.
Съгласно чл. 57, ал. 2 от КСО ако
осигурителят не декларира злополуката, пострадалия или неговите наследници имат
право в срок една година от злополуката да я декларират пред териториалното
поделение на Националния осигурителен институт. С правната норма е предвиден
преклузивен срок за деклариране на претърпяната трудова злополука, с изтичането
на който се погасява субективното право и съответстващото правно задължение на компетентния
административен орган. Упражняването на субективното право или изпълнението на
правното задъление след изтичането на преклузивния срок е лишено от правно основание
и няма да породи желаните правни последици.Такова от данните по делото не е
упражнено в срока.
На основание чл. 113, ал. 3 от Закона за здравето решенията на органите на
медицинската експертиза, които не са обжалвани или редът за обжалването им е
изчерпан, са задължителни за всички лица, органи и организации в страната.
След като с влязло в сила експертно
решение на ТЕЛК е определена дата на инвалидизация 26.05.2022 г., тя се явява
обвързваща за пенсионния орган и пряко рефлектира върху правото на М.П. на
пенсия за инвалидност поради общо заболяване, защото при навършена възраст над
30 години и призната ТНР 50% случаят му попада в приложното поле на чл. 74, ал.
1, т. 4 от КСО. В случая обаче отсъства една от кумулативно изискуемите
предпоставки за отпускане на лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване
на жалбоподателя - придобитият от лицето осигурителен стаж до датата на
инвалидизация е по-малък от посочения минимален 5 годишен размер в
разпоредбата.
По делото не са налице годни
доказателства, които да са индиция за придобит от касатора осигурителен стаж
над минимално изискуемия към релевантния за казуса момент, което опровергава
твърдението в касационната жалба за неправилното им признаване от ответника в
настоящето производство.
С оглед на това се налага извод, че
отричайки на заявителя правото на лична пенсия за инвалидност поради общо
заболяване по чл. 74, ал. 1, т. 4 от КСО, ръководителят на пенсионното
осигуряване е издал материално законосъобразен акт, който основателно е бил
потвърден по реда на административния контрол от директорът на ТП на НОИ –
Русе.
По
изложените съображения обжалваното решение се явява издадено при спазване на
всички изисквания за законосъобразността му, поради което подадената срещу него
жалба следва да бъде отхвърлена като неоснователна.
Водим от горното и на основание чл. 118, ал. 2 от КСО, във вр. с чл.
172, ал. 2 от АПК, съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на М.Б.П. против решение № 2153-17-104/12.10.2023
г. на директора на ТП на НОИ – Русе, с което е
потвърдено разпореждане № 2140-17-489/29.08.2023 г. на ръководителя по
пенсионно осигуряване и е отказано отпускането на лична пенсия за инвалидност
поради общо заболяване, съгласно чл. 74, ал. 1, т. 4 и ал. 2 от КСО.
Решението подлежи на
касационно обжалване пред Върховния административен съд на Република България
гр. София в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: