Р Е Ш Е Н И Е
№ ……… 17.06.2019 година град Стара Загора
В ИМЕТО НА НАРОДА
СТАРОЗАГОРСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД
VІІІ ГРАЖДАНСКИ състав
На четиринадесети май 2019 година
В публично заседание в
следния състав:
Председател: АНТОНИЯ ТОНЕВА
Секретар: ТЕОДОР ПЕТКОВ
Прокурор:
като разгледа докладваното от СЪДИЯ
АНТОНИЯ ТОНЕВА
гр.дело № 403 по описа за 2019 година и за да се произнесе, съобрази:
Предявен
е иск с правно основание чл.422 ГПК.
Ищецът „ФРОНТЕКС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ” ЕАД София твърди в
исковата си молба, че на 17.02.2014 г. между „БНП Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД,
ЕИК ********** и С.В.С. бил сключен Договор за потребителски паричен кредит с
номер CASH-10592660, по силата на който кредиторът предоставил на
кредитополучателя сума в размер на 600,00 лева, като последният се задължил да
я върне ведно с уговорената възнаградителна лихва /добавка, съставляваща
печалбата на кредитора/ на 24 седмични погасителни вноски. Кредитополучателят
удостоверил с подписа си получаването на заемната сума, от което следвало, че е
налице изпълнение от страна на кредитора на договорните му задължения.
Ответницата не изпълнила всички свои задължения по
договора и преустановила плащанията, като падежът на първата неплатена вноска
настъпил на 28.02.2014 г. Считано от следващия ден длъжникът изпаднал в забава.
В този случай съгласно договора се дължало договорно обезщетение за забава
/лихва за забава/, чийто размер се изчислява спрямо действащата законна лихва.
Крайният срок за изпълнение на договора настъпил на 08.08.2014 г., с което
ставал изискуем целият неизплатен остатък от главницата, ведно със законната лихва
и уговореното обезщетение за забава.
Ищецът заявява, че на 10.01.2017 г. между „БНП
Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД, ЕИК ********** и „ФРОНТЕКС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ” ЕАД, ЕИК
********* бил сключен договор за прехвърляне на вземания. По силата на договора
и на основание чл.99 ал.2 ЗЗД титуляр на вземанията по договора за паричен
заем, вкл. вземанията, претендирани в настоящото производство, ставало второто
дружество. Съгласно задължението си по чл.99 ал.3 ЗЗД, цедентът упълномощил
цесионера да уведоми длъжника за прехвърлянето на вземанията. В изпълнение на
задължението си за уведомяване, ищецът изпратил писмено уведомление до С.В.С.,
но пратката се върнала в цялост като непотърсена от адресата. Предвид това
ищецът предоставя в настоящото производство уведомление за връчване ведно с
исковата молба. /В този смисъл е и Решение № 123/24.06.2009 г. на ВКС по
т.д.№12/2009 г., II т.о., ТК/.
Поради неизпълнение от страна на кредитополучателя
на договорните му задължения ищецът подал заявление по чл. 410 от ГПК. По
образуваното ч.гр.д. № 4282/2018 г. по описа на РС Стара Загора била издадена
заповед за изпълнение; длъжникът в срок депозирал възражение.
Моли съда да постанови решение, с което да признае
за установено, че в полза на ищеца по отношение на длъжника С.В.С., съществуват
следните вземания, обективирани в заповед за изпълнение, издадена по ч.гр.д. №
4282/2018г. по описа на РС Стара Загора, а именно: 325,96 лева – главница;
84,04 лева – договорна възнаградителна лихва за периода от 28.02.2014г. до
08.08.2014г.; 144,59 лева – лихва за забава за периода от 01.03.2014г. до
07.08.2018г.; законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване
на заповед за изпълнение до окончателното изпълнение на задължението. Претендира
направените по настоящото дело и в заповедното производство разноски.
Ответницата С.В.С. не представя писмен отговор в
срока по чл.131 ГПК, не взема становище по исковата молба и не ангажира
доказателства.
Съдът
като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност
и като взе предвид становищата и доводите на страните, приема за установена
следната фактическа обстановка:
От
приложеното към настоящото дело ч.гр.дело №4282/2018г. по описа на СтРС се
установява, че на основание чл.411 ал.3 ГПК, съдът е издал заповед за
изпълнение, съгласно която е разпоредил длъжникът С.В.С. да заплати на кредитора „ФРОНТЕКС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ” ЕАД София
сумата от 325,96лв. главница, неизпълнено задължение по договор за паричен заем,
с 84,04лв. възнаградителна лихва от 28.02.2014г. до 08.08.2014г., с 144,59лв.
лихва за забава за периода от 01.03.2014г. до 07.08.2018г., ведно със законната
лихва върху главницата и разноски по делото 75,00лв. С разпореждане на
основание чл.415 ал.1 т.2 ГПК на заявителя е указано, че може да предяви иск
относно вземането си в едномесечен срок от връчване на разпореждането. В
указания срок заявителя е предявил иск относно вземането си.
По
делото не се оспорва от ответника и се установява от представения Договор за потребителски паричен кредит CASH-10592660 от 17.02.2014г., че
на 17.02.2014г. между „БНП Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД и ответницата С.В.С. е сключен договор, по силата на
който заемодателят е предоставил на ответницата сума в размер на 600,00лв., която
сума тя се задължила да върне на 24 седмични вноски от по 41,00 лв. Видно от погасителния план последната
вноска е следвало да бъде заплатена на 08.08.2014г. В общите условия, неразделна част от
договора за кредит е предвидено, че при забава на една или повече погасителни
вноски кредитополучателят дължи обезщетение за забава в размер на законната
лихва за периода на забавата върху всяка забавена погасителна вноска. (т.4 от
договора). В договора с подписа на ответника е удостоверено
получаването на заемната сума, което не се оспорва по делото.
От заключение на съдебно – счетоводната
експертиза, което не е оспорено от страните се установява, че между „БНП
Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД и ответницата е сключен договор за заем за сумата
от 600лв.; до датата
на цесията, след погасяване на част от главницата в размер на 274,04лв. и част
от договорната лихва в размер на 299,96лв., непогасеното задължение по договора
е както следва: 325,96лв. главница, 84,04лв. договорна лихва за периода
06.06.2016г. до 08.08.2014г. и 144,59лв. лихва за забава за периода
01.03.2014г. до 07.08.2018г. Вещото лице сочи, че ответницата е преустановила
плащания на 13.06.2014г., когато е внесла сумата от 41,00лв., с която е
погасена погасителна вноска №14 с падеж 30.05.2014г.
Предвид
горното съдът намира, че заемодателят е изпълнил договорното си задължение и е
предоставил на заемополучателя заемната сума, поради което в тежест на
ответника-заемополучател е да докаже, че е изпълнил насрещното си задължение по
договора да върне предоставеният му заем, ведно с договорените лихви в сроковете
уговорени в договора.
Ответницата, чиято е доказателствената
тежест, не ангажира доказателства, че е изпълнила задължението си да върне
изцяло предоставения й заем ведно с договорената лихва, поради което и с оглед
заключението на вещото лице съдът намира, че същата дължи сумата от 325,96лв. за главницата и 84,04лв.
договорна лихва за периода 06.06.2016г. до 08.08.2014г. От заключението на
експертизата се установява, че ответницата е преустановила плащанията след
заплащане на 13.06.2014г. на погасителна вноска №14 с падеж 30.05.2014г. С
оглед на това съдът намира, че след датата на падежа на погасителна вноска №15
– 06.06.2014г. ответницата е изпаднала в забава и дължи лихва за забава за
периода 07.06.2014г. до 07.08.2018г. /посочената от ищеца дата, предхождаща
подаването на заявлението/, която възлиза на 138,03лв. /служебно изчислена от
съда/.
Ищецът
е частен правоприемник на заемодателя по силата на договор за цесия от 10.01.2017г.
От същия е видно че „БНП Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД е прехвърлило възмездно
на цесионера „ФРОНТЕКС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ” ЕАД свои ликвидни и изискуеми вземания,
подробно индивидуализирани в Приложение №1 към договора, между които и
процесното вземане. Цедентът е упълномощил цесионера да уведоми длъжниците за
прехвърлянето на вземанията им, като ответницата е уведомена на 04.04.2019г. /с
получаването на исковата молба/ - решение №123 от 24.06.2009г. по т.д.
№12/2009г., ІІ т.о.
Предвид горното исковете за установяване вземането за главница
и договорна лихва се явяват изцяло основателни, а за установяване вземането за
лихва за забава се явява основателен и доказан до размера на 138,03лв. и за
периода 07.06.2014г. до 07.08.2018г., до който следва да бъде уважен. В
останалата част до претендирания размер и период искът за установяване
вземането за лихва за забава следва да бъде отхвърлен.
На
основание чл.78 ал.8 ГПК съдът счита, че следва да определи юрисконсултско
възнаграждение в полза на ищеца в размер на 100,00лв.
На
основание чл.78 ал.1 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца
направените по настоящото дело разноски, съразмерно с уважената част от
исковете в размер на 419,97лв.
Съгласно
т.12 ТР №4/18.06.2014г. на ВКС по тълк.дело №4/2013г. на ОСГТК, съдът следва да
се произнесе с осъдителен диспозитив с настоящото решение и по дължимостта на
разноските в заповедното производство. В изпълнение горното съдът намира, че
направените от ищеца в заповедното производство разноски следва да бъдат
възложени в тежест на ответника съобразно уважената част от иска в размер на 74,11лв.
Водим
от горните мотиви, съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на С.В.С., ЕГН **********, , че същата дължи
на „ФРОНТЕКС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ” ЕАД София, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр.София, район Лозенец, ул.Хенрик Ибсен №15 ет.7, представлявано от
Александер Викторов Грилихес, следните суми: 325,96лв. главница, неизпълнено
задължение по Договор за потребителски
паричен кредит с номер CASH-10592660 от 17.02.2014г., с 84,04лв.
възнаградителна лихва от 28.02.2014г. до 08.08.2014г., с 138,03лв. лихва за
забава за периода от 07.06.2014г. до 07.08.2018г., ведно със законната лихва
върху главницата от 23.08.2018г. до окончателното плащане, за изпълнението на
което парично задължение е издадена в полза на „ФРОНТЕКС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ” ЕАД
София, с п.а. против С.В.С., с
п.а. заповед №2413/27.08.2018г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.дело №4282/2018г. по описа на СтРС, като ОТХВЪРЛЯ иска за
установяване на вземането за лихва за забава за сумата над 138,03лв. до
претендираните 144,59лв. и за периода 01.03.2014г. до 06.06.2014г., като
неоснователен.
ОСЪЖДА
С.В.С., с п.а. ДА ЗАПЛАТИ на „ФРОНТЕКС
ИНТЕРНЕШЪНЪЛ” ЕАД София, с п.а. направените по настоящо делото разноски съразмерно
с уважената част от исковете в размер на 419,97лв., както и съразмерно сумата 74,11лв. разноски в заповедното ч.гр.д. №4282/2018г. по описа на Районен
съд Ст.Загора.
Решението
подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните,
пред Старозагорски Окръжен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :