№ 1591
гр. София, 21.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 8-МИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на четиринадесети юни през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Красимир Машев
Членове:Златина Рубиева
Петя Алексиева
при участието на секретаря Невена Б. Георгиева
като разгледа докладваното от Златина Рубиева Въззивно гражданско дело №
20221000500268 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 258 – чл.273 ГПК.
С решение №264924 от 21.07.2021г., постановено по гр. д. №
1651/2020г., Софийски градски съд, І ГО, 14 състав е отхвърлил предявеният
от „БПИ“ АД срещу „Еврокапитал- България“ ЕАД /н./ иск с правна
квалификация чл. 124, ал. 1 от ГПК, вр. с чл. 79 от ЗС за признаване за
установено спрямо ответника, че ищецът е собственик на недвижим имот, а
именно: УПИ VIII, отреден за „Паркинг и озеленяване“, находящ се в гр.
София, район „Лозенец“, местност „Лозенец II част“ в кв. 204 по плана на гр.
София, с площ 1500 кв.м., при граници на имота: бул. „Н.Й. Вапцаров“, бул.
„Черни връх“, ул. е о.т. 238а, 238б, 238в, 238г, нанесен в кадастралната карта
и кадастрални регистри, одобрени със Заповед РД-18-739/21.11.2017г. на
изпълнителния директор на АГКК, с идентификатор 68134.901.914, адрес: гр.
София, район Лозенец, бул. „Черни връх“, с площ 1581 кв.м., начин на трайно
ползване: за друг вид озеленени площи, съседи: имоти с идентификатори -
68134.901.1092, 68134.901.1091, 68134.901.1002, на основание осъществено
давностно владение, в периода от месец октомври 2000 г. до 07.02.2020 г.
като неоснователен.
1
Решението е обжалвано от ищеца по делото – „БПИ“ АД, чрез
процесуалния си представител, с възражения за извършени от първата
инстанция съществени процесуални нарушения, неправилност и
необоснованост на съдебния акт. В жалбата се сочи, че направеният от
първоинстанционния съд извод за недоказаност и неоснователност на
претенцията е неправилен и не се подкрепя от събраните по делото
доказателства. Излага се становище, че установените по делото факти не са
оценени правилно от съда, тълкувани са превратно и произволно, в резултат
на което решението е необосновано, а наред с това и постановено в
несъответствие с материалния закон. Релевира се оплакване, че решаващият
съд неправилно е интерпретирал показанията на св. Н. и Т. относно
ползваните от служителите електронни карти, осигуряващи достъп до
процесния паркинг. Прави се възражение, че съдът е игнорирал заявеното от
свидетелите, че в нито един момент от период от 20 години достъпът до
паркинга не е бил спиран по никакъв начин, нито са били предявени
претенции към паркинга от друго лице, което да осуети ползването му.
Изразява се несъгласие с направените в решението изводи, по отношение на
заявеното от св. Н. и потвърдено от св. Б., че осветлението и автоматиката,
която задвижва бариерата за паркинга, се захранват с електроенергия от
централното ел.табло на сградата, както и относно извършваните поправки.
Излага се становище, че и св. Б., доведен от ответната страна, и св. Н., са
посочили, че служители на „БПИ“ АД, които са обслужвали технически
сградата, са се грижели за осветлението и бариерата на паркинга, чието
захранване е било осигурено от сградата, собственост на ищцовото
дружество. От тези данни се прави извод, че и паркингът е бил във владение
на ищцовото дружество през цялото това време. Релевира се възражение за
неправилност на направения от първоинстанционния съд извод, че след
01.07.2005г. процесният имот е бил ползван от “Петрол” АД. В тази връзка се
поддържа, че по делото не са ангажирани доказателства, че процесният имот
е бил предаден в държане на “Петрол” АД. Прави се оплакване, че
неправилно съдът е приел, че всичко това се установявало от приемо -
предавателни протоколи от 22.06.2005г. и от 01.07.2005г. В тази връзка се
сочи, че от тези два документа се установява предаване на активи, но не и на
земя. Допълва се, че решаващият съд е извел своите изводи от документ,
който е следвало да бъде изключен от доказателствения материал по реда на
2
чл. 183 ГПК, тъй като приемо - предавателният протокол от 22.06.2005г. е бил
представен в заверен препис, но по реда на чл. 183 ГПК не е бил представен
оригинал. В жалбата се релевира оплакване, че неправилно съдът е направил
извод за недоказаност на исковата претенция, мотивирайки се с участието на
дружества, страни по делото в корпоративна група, както и с факта, че са
били регистрирани на един и същ адрес на управление. Излага се становище,
че именно поради тази причина ответното дружество е могло да отправи
своите възражения като собственик и да предприеме действия, годни да
прекъснат фактическата власт, установена от ищеца върху процесния имот,
нещо което дружеството не е сторило. Изразява се несъгласие с направените
от първата инстанция изводи, основани на показанията на св. Д.. В тази връзка
се твърди, че същият е бил изпълнителен директор на ищцовото дружество в
твърде отдалечен период от време, от края на който са изтекли повече от 10
години, в показанията му липсвала конкретика, а също така противоречали на
показанията на останалите свидетели, поради което не е следвало да бъдат
кредитирани, като се сочи, че тези възражения се отнасят и до показанията на
св. Б., освен в частта, в която съвпадат с показанията на св. Н.. Прави се
искане въззивният съд да отмени обжалваното решение и да постанови ново,
с което да уважи претенцията на ищеца.
Въззиваемата страна – „Еврокапитал-България“ ЕАД /н./ в срока по чл.
263, ал.1 от ГПК, чрез процесуалния си представител, е подала отговор на
въззивната жалба, с който я оспорва. В отговора се сочи, че внушенията във
въззивната жалба, че ищецът е упражнявал фактическа власт върху процесния
недвижим имот са неоснователни. Излага се становище, че следва да бъдат
потвърдени изводите на първоистанционния съд относно факта, че от датата
на придобиване на собствеността върху процесния имот, последният е бил
във владение единствено на „Еврокапитал-България” ЕАД, както и че през
целия този период, без прекъсване, ответникът е предоставял държането и
ползването на имота на дружеството „ПЕТРОЛ” АД, съгласно договор за
наем на недвижим имот сключен на 19.06.2005 г. Сочи се, че в подкрепа на
това са били представени изрични доказателства по делото. Поддържа се
твърдение, че при справка в Търговския регистър безспорно се установява, че
жалбоподателят „БПИ“ АД до края на 2015 г. е имал за едноличен собственик
на капитала дружеството „ПЕТРОЛ“ АД. Поради което се излага, че
житейски и правно необосновано е да се приеме, че жалбоподателят като
3
дъщерно дружество на „ПЕТРОЛ“ АД е упражнявало фактическа власт и е
формирало субективно отношение за владение върху имота чрез своя
принципал. Релевира се възражение, че жалбоподателят е тълкувал превратно
свидетелските показания в първоистанционното производство. В заключение
се поддържа, че след съвкупен анализ на изложеното от бившите
изпълнителни директори на дружеството „БПИ“ АД може да бъде направен
извод, че ищцовото дружество никога не е упражнявало владение върху
процесния имот. В отговора се прави искане въззивната инстанция да остави
без уважение въззивната жалба и да потвърди решението.
В открито съдебно заседание пред настоящия състав въззивникът, чрез
своя процесуален представител, поддържа подадената въззивна жалба.
Ответникът по жалбата, чрез пълномощника си, я оспорва. И двете страни по
спора предявяват претенция за присъждане на направените по делото
разноски.
Софийският апелативен съд, в настоящия си състав, като прецени
събраните по делото доказателства, както и становищата на страните,
съобразно разпоредбата на чл. 235 от ГПК намира за установено следното:
Предявен е положителен установителен иск с правно основание чл. 124,
ал.1 ГПК, вр. с чл. 79, ал.1 ЗС. За да постанови решението си по предявения
иск, първостепенният съд е приел, че след съвкупната преценка на събраните
писмени и гласни доказателства, не се установява материално-правната
легитимация на ищеца като собственик на процесния имот, на основание
придобивна давност за релевирания период от месец октомври 2000г. до
07.02.2020г.
Съгласно чл. 269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като
по останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания в
жалбата и в отговора на въззивната жалба.
Първоинстанционното решение е валидно и допустимо. Същото е и
правилно, като настоящият съдебен състав напълно споделя изводите на
първостепенния съд както относно правилно установените факти, въз основа
на събраните по делото доказателства, така и досежно привеждането на
същите към приложимите правни норми. Ето защо и на основание чл. 272 от
ГПК препраща към мотивите на първоинстанционния съд. Независимо от
4
това и във връзка с доводите във въззивната жалба въззивният състав намира
следното:
Придобивната давност е способ за придобиване право на собственост и
други вещни права върху чужда вещ, чрез фактическо упражняване на тези
права в продължение на определен от закона срок от време. Нормативната й
уредба се съдържа в разпоредбите на чл. 79-86 от ЗС. Нормата на чл. 79 от ЗС
регламентира фактическия състав на придобивната давност при
недобросъвестно и добросъвестно владение, включващ като елементи
изтичането на определен в закона период от време и владение по смисъла на
чл. 68, ал.1 от ЗС. Владението се характеризира с два основни признака:
обективен-упражняване на фактическа власт върху вещта /corpus/ и
субективен – намерението да се държи вещта като своя /animus domini/.
Владението трябва да е постоянно, непрекъснато, несъмнително, спокойно и
явно. Само доколкото елементите на фактическия състав на чл. 79 от ЗС са
налице по отношение на претендиращото собствеността лице и то ги
установи с пълно доказване, то исковата претенция може да бъде уважена.
В настоящия случай, от договор, обективиран в нотариален акт №119,
том I, peг. № 6071, дело № 115/2005г. от 19.05.2005г., се установява, че
„Евробанк“ АД, в качеството на продавач, е прехвърлило на „Еврокапитал-
България“ ЕАД, в качеството на купувач, собствеността върху УПИ VIII,
отреден за „Паркинг и озеленяване“, находящ се в гр. София, район
„Лозенец“, местност „Лозенец II част“, в кв. 204 по плана на гр. София,
целият с площ 1500 кв.м., при граници на имота: бул. „Н.Й. Вапцаров“, бул.
„Черни връх“, ул. с о.т. 238а, 238б, 238в, 238г. По делото не е проведено
производство по оспорване на представения пред съда документ и не е
осъществено доказване, опровергаващо неговата доказателствена сила,
поради което съдебният състав ще следва да зачете фактите, предмет на
удостоверителното изявление на нотариуса, издал документа в рамките на
своята удостоверителна компетентност. Поради което въззивният съд приема,
че е налице действителен договор, по силата на който ответникът е придобил
правото на собственост върху процесния паркинг.
Твърденията на ищеца в исковата молба са, че считано от месец
октомври 2000 г. дружеството е установило фактическа власт върху този
имот, владее го и го стопанисва като свой, като е осигурявало свои
5
представители, които да осъществяват физическо присъствие в имота, като
извършват явни действия по стопанисването му, в т.ч. събиране на такси от
водачите на автомобили, които паркират на паркинга, както и всякакви други
действия по поддръжка на имота в състояние годно за използването му като
паркинг.
Преценявайки основателността на твърденията на ищеца, че е придобил
имота по давност, като го е владял в продължение на повече от 10 години,
считано от месец октомври 2000г., въззивният съд намира, че първите
относими към това твърдение въпроси са свързани с началния момент на
фактическата власт и по какъв начин тази фактическа власт е установена.
За доказване на своите твърдения, ищецът е ангажирал гласни
доказателствени средства. При преценка на събраните свидетелски показания,
въззивният съд приема, че ищцовото дружество не доказа своето твърдение,
че считано от месец октомври 2000г. е установило фактическа власт върху
процесния паркинг. И двамата, доведени от дружеството свидетели Н. и Т.,
установяват, че считано от 2002г. служителите на фирмата „Техникъл
Сървисис Съпорт“, в която те работят, паркират, в т.ч. и самите те,
служебните и личните си автомобили. Показанията и на двамата свидетели по
този въпрос са категорични и непротиворечиви, поради което съдът ги
кредитира. Следователно най-ранните им впечатления от фактическото
положение датират от 2002г. Това е началният момент, от който ищецът може
да се позове на придобивна давност върху процесния имот, при условие, че
докаже всички елементи от фактическия състав на този оригинерен
придобивен способ.
Следващият спорен по делото въпрос е дали и по какъв начин ищецът е
установил фактическа власт върху имота, предмет на исковата му претенция.
По делото е приложен и приет договор за наем от 19.06.2005 г. /лист 75
от делото пред СГС/, от съдържанието на който е видно, че „Еврокапитал-
България“ ЕАД, в качеството си на наемодател, е предоставил на „Петрол“
АД, в качеството му на наемател, за временно и възмездно ползване
процесния недвижим имот. Към договора са представени и анекси от
03.01.2007г., 05.01.2009г., 05.01.2010г., 28.02.2014г. и от 25.07.2014г.
Съгласно приемо-предавателен протокол от 01.07.2005г. /лист 78 от делото/
„Еврокапитал-България“ ЕАД предава на „Петрол“ АД материални активи
6
във връзка с експлоатирането на имота като паркинг.
Неоснователно е възражението на жалбоподателя, че по делото не са
ангажирани доказателства, че процесният имот е бил предаден в държане на
“Петрол” АД. Действително, от цитирания по-горе приемо-предавателен
протокол, обективиращ предаването на 15 броя материални активи, не може
да се направи извод, че „Еврокапитал-България“ ЕАД реално е предал
държането на процесния имот на „Петрол“ АД, тъй като не е представен
приемо-предавателен протокол двустранно подписан от страните, съгласно
чл. 3 от договора за наем от 19.06.2005г. Безспорно обсъжданият договор за
наем не доказва пряко предаването на имота от наемодателя на наемателя. Но
този договор не може да бъде разгледан изолирано, тъй като по делото са
представени, приети и неоспорени 5 броя анекси към договора за наем от
19.06.2005г., с които страните предоговарят наемната цена и продължават
срока на договора, като в нито един от тях не е направено възражение от
страна на „Петрол“ АД, че имотът не му е бил предоставен за ползване. На
следващо място, видно от кореспонденцията между „Петрол“ АД и
„Еврокапитал-България“ ЕАД писмо, изх. № 47-00-2263/26.11.2019 г.,
подписано от представляващите „Петрол“ АД, дружеството сочи, че
преустановява изпълнението по договор за наем от 19.06.2005г. Приемо-
предавателният протокол от 01.07.2005г. е представен в оригинал в о.с.з.,
проведено на 18.01.2021г., в което първоинстанционният съдебен състав е
извършил констатация по представения оригинал и съдържащото се на лист
78 от делото ксерокопие, като е удостоверил, че копието е идентично с
оригинала. В този смисъл е без значение релевираното от жалбоподателя
възражение по отношение на приемо - предавателен протокол от 22.06.2005г.
В заключение: От съвкупната преценка на обсъдените доказателства,
настоящата инстанция приема за безспорно установено, че „Еврокапитал-
България“ ЕАД е предал на „Петрол“ АД държането върху процесния имот,
поради което последното е ползвало имота на облигационно основание,
считано от момента на съставянето на приемо-предавателния протокол -
01.07.2005 г., като наемното правоотношение е било със срок до 25.07.2019г.
На следващо място, от извършена по служебен път справка в
Търговския регистър, се установява, а и това не е спорно между страните, че
„Петрол“ АД е едноличен собственик на капитала на „БПИ“ АД до месец
декември 2015г., а след този момент, съгласно вписване от 12.12.2015г., е
7
извършена промяна в правноорганизационната форма на дружеството „БПИ“
ЕАД, което от ЕАД се трасформира в АД с мажоритарен собственик на
капитала „Петрол“ АД, притежаващ към датата на последното отразено
вписване 498 броя акции от 500 броя акции. Следователно „БПИ“ АД и
„Петрол“ АД са „свързани лица“ по смисъла на § 1 от ДР на ТЗ. От този факт
настоящият съдебен състав прави извод, че щом „Петрол“ АД е бил държател
на имота, /на основание сключения договор за наем/, то свързаното с него
лице „БПИ“ АД, дори и да е установило фактическа власт върху имота, то тя
е била установена също като държане, в който случай вещта се държи за
другиго. Наличието на основание, на което е установена фактическата власт,
изключва намерението да се владее за себе си. Постоянна и безпротиворечива
е съдебната практика, че след като веднъж фактическата власт върху имота е
установена като държане, колкото и време да продължи и каквото и да е
субективното отношение на държателя, тази фактическа власт не може да
доведе до придобиване на собственост по давност. Само ако държателят
промени намерението си и превърне държането във владение, в негова полза
започва да тече придобивна давност. Промяната в намерението и
преобръщането на държането във владение /interversio possessionis/ не трябва
да остане скрита, а трябва да намери външна изява в предприемане на
конкретни действия. Те трябва да бъдат насочени към съответния собственик
/в случая „Еврокапитал-България“ ЕАД/, както и да показват несъмнено, че
ищецът, който твърди, че упражнява фактическата власт, отрича правата на
собственика върху имота и го владее само за себе си. От момента на
изявяване на промяната в намерението от такова в държане за другиго във
владение за себе си с посочените, изискуеми от закона признаци, започва да
тече придобивната давност. В този смисъл настоящият съдебен състав ще
следва да разгледа твърдението на ищеца, че той е придобил имота по
давност.
По делото, от изложеното по-горе, съдът прие, че процесният паркинг е
бил предоставен за ползване на облигационно основание на трето за спора
лице /“Петрол“ АД/, считано от 01.07.2005г. Дори и да се приеме, че ищецът,
а не третото лице, фактически е ползвал този имот, за което по делото няма
ангажирани категорични доказателства, то ищецът не ангажира годни
доказателства, които по безспорен начин да установят извършени от него
действия, чрез които да е демонстрирал, че от държател се е превърнал във
8
владелец. Нито един от двамата свидетели не установи твърденията на ищеца,
че представители на дружеството са извършвали явни действия,
демонстриращи това намерение за своене, нито към 2002г., нито след 2005г.
Установеното от свидетелите обстоятелството, че захранването на
осветлението на паркинга се осъществява от сградата, чийто съсобственик е
„БПИ“ АД, заедно с „Еврокапитал-България“ ЕАД, не установява намерение
за своене. Тъй като житейски логично е ищецът, който е собственик на
сградата, която се намира в близост до процесния паркинг, да предоставя на
свързаното с него лице „Петрол“ АД, което е наемател на паркинга,
електричество. Без значение за настоящия спор са вътрешните отношения
между тези две дружества, в т.ч. техните уговорки кой ще заплаща разходите
за електричеството. В тази връзка е несъстоятелно възражението на
жалбоподателя, че тъй като свидетелите установили, че служители на „БПИ“
АД са се грижели за осветлението и бариерата на паркинга, чието захранване
е било осигурено от сградата, собственост на ищцовото дружество, то и
паркингът е бил във владение на ищцовото дружество. На първо място,
непревилно са интерпретирани показанията на св. Н., който заявява, че като
„експерт енергетик ми се е налагало да съдействам на хората, които
обслужват сградата, те също са към „БПИ“, затова знам, че осветлението на
паркинга и бариерата е от сградата на бул. „Черни връх“. От така изложеното
не следва извода, който прави жалбоподателят, защото никъде в своите
показания свидетелят не говори за конкретни служители на „БПИ“, които са
имали трудови функции освен сградата да обслужват и паркинга, да събират
такси от водачите на автомобили и „всякакви други действия по поддръжка
на имота в състояние годно за използването му като паркинг“. Свидетелят Т.
дори не знае, а само предполага, че осветлението за паркинга и захранването
за бариерата идват от централата на сградата. Без значение са използваните от
служителите –св. Н. и св. Т. електронни карти за достъп до паркинга. Нито
един от двамата свидетели не установи, че на паркинга е имало физическо
присъствие на служители на „БПИ“ АД, които да извършват явни действия по
поддръжка на имота. Действително свидетелят Б., доведен от ответното
дружество, излага, че двама служители на „БПИ“ АД са поправяли електро-
инсталацията на паркинга. Но дори това да е било така това не са правни
действия годни да установят намерение държането да се превърне във
владение. Постигнатите, между ответника и трето за спора лице /“Петрол“
9
АД/, уговорги за ползване на паркинга са създавали представа у собственика
„Еврокапитал-България“ ЕАД, че ищецът, който е дъщерно дружество на
наемателя, се намира в имота като държател и намерението за своене, ако е
имало такова до датата на подаване на исковата молба, е останало скрито за
собственика. В тази връзка е основателно възражението на ответното
дуржество, че ако ищецът е упражнявал владение, то е останало тайно до
подаване на исковата молба – 07.02.2020г. Следва да се посочи, че
установеното от двамата свидетели Н. и Т. обстоятелство, че никой не им е
пречел да влизат в паркинга също не е годно да установи владелчески
действия от страна на ищеца, тъй като, от изложеното по-горе, съдът прие, че
ищецът се е намирал в имота като държател, който е бил допуснат от
собственика да го ползва. Тези действия, колкото и време да са продължили,
не могат да доведат до придобиване на собствеността по давност, тъй като
фактическата власт е установена като държане. Без значение е и кой е
заплащал разходите за електричество, тъй като тези действия са свързани с
осъществяване на фактическото ползване на имота като търпимо действие и
от него нe може да се направи извод, че ищецът е установил владение.
Държателят трябва открито да демонстрира промяна в намерението за своене
на имота, като това се отнася и за търпимите действия - т.е. лицeтo, което ги
осъществява, следва да демонстрира настъпилата промяна - че започва да
осъществява фактическата власт с намерение за своене на имота. Освен това
посочените разходи обичайно се заплащат именно от лицето, което ползва
имота /без значение основанието за това - договор за наем или друго
правоотношение/, доколкото същите са свързани именно с ползването на
имота. По делото не са ангажирани никакви доказателства за демонстрирано
явно владение от страна на ищцовото дружество. Не се установява ищецът да
е декларирал имота пред органите на общинската администрация, нито за
него да са заплащани местни данъци и такси. Напротив, видно от
представените по делото платежни нареждания /за периода от 30.06.2011г. –
02.12.2019г./ тези налози са били заплащани от ответника.
В подкрепа на приетото от настоящия съдебен състав, че установената
от ищеца фактическа власт е в качеството му на държател, са показанията на
двамата свидетели на ответното дружество - Д. и Б., които са заемали
позицията на изпълнителен директор на „БПИ“ АД в периода 2002-2014 г. От
показанията им, по безспорен начин се установи, че в качеството им на
10
изпълнителни директори те са имали преки и непосредствени впечатления
както върху имуществото на дружеството, така и върху собствеността на
намиращия се в съседство на адреса му на управление процесен недвижим
имот и показанията им следва да бъдат кредитирани. Свидетелят Д. излага, че
паркингът преди 2005г. е бил собственост и ползван от намиращия се в крило
на административната сграда клон на „Евробанк“ АД, като определени места
от него са били предоставяни на „Петрол“ АД. Установява, че през 2005г.
паркингът е бил продаден на ответника „Еврокапитал- България“ ЕАД, което
кореспондира и с представения по делото нотариален акт от 19.05.2005 г. с
който продажбата е била извършена. Категоричен е, че в периода /2002-2006/,
през който е бил изпълнителен директор, не е декларирал пред никого
владелчески претенции за този имот, нито е плащал данъци. Свидетелят Б.
сочи, че като изпълнителен директор на ищеца в периода 2006-2014 г. е бил
запознат, че процесният имот е принадлежал на „Еврокапитал-България“ ЕАД
и не са били предявявани претенции към него от името на „БПИ“ АД. В
същото време, свидетелят излага, че в този период е бил и служител на
„Петрол“ АД, като в задълженията му влизало снабдяване на данъчни оценки
и скици за имоти, собственост на дъщерни дружества на „Петрол“ АД, като
скиците и оценките за процесния имот винаги са били издавани на името на
„Еврокапитал-България“ ЕАД. Необосновано е възражението на
жалбоподателя, че показанията на двамата свидетели не бива да бъдат
кредитирани, тъй като липсвало конкретика и противоречали на останалите
показания. Напротив показанията на свидетелите взаимно не си противоречат,
потвърждават се и от писмените документи, приложени по делото.
Неотговарящо на данните по делото е възражението на жалбоподателя, че
показанията на свидетеля Б. са противоречиви, тъй като бил посочил, че по
отношение на дванадесететажната сграда е налице съсобственост между
„БПИ“ АД и „Евробанк“. Навсякъде, където свидетелят говори за
съсобственост между тези две дружества, той пояснява, че става въпрос за
период от време, когато е бил изпълнителен директор предишният свидетел
/Д./, както и че тези факти са му станали известни след като е заел поста
изпълнителен директор. Но, когато говори за периода от своето управление,
той излага, че съсобствеността на сградата е между „БПИ“ и „Еврокапитал-
България“. В този смисъл показанията са точни, ясни и не са налице
противоречия.
11
В обобщение: Преценени поотделно и в съвкупност показанията и на
двамата свидетели категорично установяват, че в периода 2002-2014г. в
„БПИ“ АД е съществувала представа, че процесният имот е собственост
именно на „Еврокапитал-България“ ЕАД. След този период, от изложеното
по-горе, съдът прие, че не са налице доказателства, които по безспорен и
категоричен начин да установят, че ищцовото дружество е започнало да
владее имота, както и че са били извършени конкретни действия, с които да е
манифестирало спрямо ответното дружество, чрез неговия законен
представител, че започва да владее имота за себе си и да е отблъснало
владението на ответника повече от 10 години преди предявяването на иска.
На следващо място, ищецът не се е снабдил с нотариален акт за собственост,
не е демонстрирал към ответника в нито един момент промяна в намерението
си от държател на владелец. Владението не може да бъде съмнително, а то е
такова винаги, когато не може да се определи със сигурност дали владелецът
упражнява фактическата власт или дали има намерение да държи имота като
свой.
По изложените съображения, съдът приема, че твърдението на ищеца за
придобиване по давност на претендирания имот – собственост на ответното
дружество, остана недоказано. Поради което искът като неоснователен следва
да бъде отхвърлен, така като е приел и първостепенният съд.
С оглед на това първоинстанционното решение като правилно и
законосъобразно следва да бъде потвърдено.
При този изход на спора, въззивното дружество дължи на въззиваемото
дружество направените по делото разноски в размер на 4236лв. /с ДДС/ –
платено адвокатско възнаграждение, съгласно приложени доказателства за
извършеното плащане. С оглед фактическата и правна сложност, извършените
процесуални действия, цената на иска, участието на пълномощника на
ответника в съдебно заседание, съдът намира за неоснователно, релевираното
от ищеца по реда на чл. 78, ал.5 ГПК, възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение.
Мотивиран от горното, Софийски апелативен съд, ГО, 8 състав
12
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло решение №264924 от 21.07.2021г.,
постановено по гр. д. № 1651/2020г. от Софийски градски съд, І ГО, 14
състав.
ОСЪЖДА „БПИ“ АД с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. „Черни връх“ №43 да заплати на „Еврокапитал-
България“ ЕАД /н./, съдебен адрес: гр. София, бул. „Витоша“ №130, ет.1
сумата от 4236 лв. /с ДДС/ – адвокатско възнаграждение, на основание чл. 78,
ал.3 ГПК.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с касационна жалба пред Върховния
касационен съд при наличието на предпоставките на чл. 280 ГПК в
едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
13