Решение по дело №15332/2017 на Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е

гр. София, 18.10.2019 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Софийски градски съд, І Гражданско отделение, 2-ри състав, в публично заседание на двадесет и седми септември, две хиляди и деветнадесета година в състав:

                                             

Съдия: Евгени Георгиев

 

при секретаря Йоана Петрова разгледа докладваното от  съдия Георгиев гр. д. № 15 332 по описа за 2017 г. и

 

Р Е Ш И:

 

[1] ПРОГЛАСЯВА ЗА НИЩОЖНО на основание чл. 26, ал. 1, пр. 3 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) споразумение между Х.Ю.Ш. и ЗАД „Д.Б.: Ж.И З.“ АД от 03.11.2017 г. за изплащане на Х.Ш. на 5 000,00 лева обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на майка ѝ Ю.К.. Съдът прави това по иска по чл. 26, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД на Х.Ш. срещу ЗАД „Д.Б.: Ж.И З.“ АД.

 

[2] ОСЪЖДА ЗАД „Д.Б.: Ж.И З.“ АД да заплати:

1. на Х.Ш.:

- 67 000,00 лева на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ, връзка с чл. 429, ал. 1, т. 1 от Кодекса за застраховане (КЗ) обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на майка ѝ Ю.К. вследствие на пътно-транспортно произшествие (ПТП) от 12.03.2017 г., плюс законната лихва от 03.11..2017 г. до окончателното изплащане;

- 4,65 лева на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК разноски по делото;

2. на адвокат Г. – 2 150,71 лева на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК разноски по делото;

3. на СГС – 2 880,00 лева на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК държавна такса. Ищцата е с адрес в с. Подайва, община Исперих, ул. „******. Ответникът е с адрес в гр. София, бул. „Г. М. ***** *.

 

[3] ОТХВЪРЛЯ иска по чл. 432, ал. 1 от КЗ, връзка с чл. 429, ал. 1, т. 1 от КЗ на Х.Ш. за разликата над 67 000,00 лева до 150 000,00 лева.

 

[4] ОСЪЖДА Х.Ш. да заплати на ЗАД „Д.Б.: Ж.И З.“ АД 50,87 лева разноски по делото и 107,10 лева юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК.

 

[5] Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред САС в двуседмичен срок от уведомлението.

 

[6] Ако ответникът обжалва изцяло решението, с въззивната си жалба той следва да представи доказателство, удостоверяващо внасянето на 1 440,00 лева държавна такса по сметка на САС, а, ако обжалва частично решението, той следва да внесе 2% държавна такса върху обжалваната сума и представи вносен документ. При неизпълнение съдът ще върне въззивната жалба. Ищцата не дължи държавна такса и разноски.

 

МОТИВИ НА СЪДА ЗА ПОСТАНОВЯВАНЕ НА РЕШЕНИЕТО

 

Производството е исково, пред първа инстанция.

 

I. ОБСТОЯТЕЛСТВА, ТВЪРДЕНИ ОТ СТРАНИТЕ, И ИСКАНИЯ НА СТРАНИТЕ КЪМ СЪДА

 

1. На ищеца

 

[7] Х.Ш. заявява в искова молба от 24.11.2017 г., че на 12.03.2017 г. е починала майка ѝ Ю.К., вследствие на ПТП, предизвикано от П.К.. Гражданската отговорност (ГО) на П.К. е била застрахована при ответника ЗАД „Д.Б.: Ж.И З.“ (ЗДРАВЕ). Х.Ш. е поискала от ЗДРАВЕ да ѝ заплати обезщетение. Тя е сключила споразумение със ЗДРАВЕ за изплащането на 5 000,00 лева обезщетение, което ЗДРАВЕ е направил.

 

[8] Х.Ш. твърди, че споразумението е нищожно поради нееквивалентност на престациите, което е в противоречие с добрите нрави. Според нея споразумението е и унищожаемо, защото тя го е сключила при крайна нужда. Затова тя моли съда:

1.            да прогласи нищожността на споразумението поради накърняване на добрите нрави;

2.            да прогласи унищожаемостта на споразумението поради крайна нужда, ако съдът отхвърли първия иск;

3.            да осъди ЗДРАВЕ да ѝ заплати 150 000,00 лева обезщетение за неимуществените вреди, претърпени от смъртта на майка ѝ;

4.            да осъди ЗДРАВЕ да ѝ заплати законната лихва върху обезщетението за неимуществени вреди от 03.11.2017 г. до окончателното изплащане (исковата молба, л. 2-3; уточнителната молба, л. 46; молбата, с която ищцата е заявила, че се отказва от иска за унищожаемост на споразумението поради заплашване л. 78; определението на съда за прекратяване на производството по иска за унищожаване поради заплашване, л. 99; определението на съда за допускане увеличение на иска, л. 146-гръб).

 

2. По писмения отговор на ответника

 

[9] ЗДРАВЕ е оспорил предявените искове. Той е заявил, че:

1. сключеното споразумение не противоречи на добрите нрави; ищцата не е била в състояние на крайна нужда, а споразумението не е подписано при явно неизгодни условия;

2. ищцата не е претърпяла твърдените вреди;

3. търсеното обезщетение е прекомерно;

4. пострадалата е допринесла за настъпването на смъртта си, защото е вървяла попътно на автомобила по средата на пътното платно в тъмната част на денонощието, облечена в тъмни дрехи. Затова ЗДРАВЕ моли съда да отхвърли исковете. Ако съдът уважи първия иск на ищцата, ЗДРАВЕ моли съда да осъди ищцата да му заплати 5 000,00 лева, изплатени по споразумението, както и 566,41 лева законна лихва от 03.11.2017 г. до 17.12.2018 г. (писмения отговор, л. 58-61; отговора, л. 85-86; молбата, л. 104).

 

II. ОБСТОЯТЕЛСТВА, КОИТО СЪДЪТ УСТАНОВЯВА, СЛЕД КАТО СЕ ЗАПОЗНА С ФАКТИЧЕСКИТЕ ТВЪРДЕНИЯ НА СТРАНИТЕ И СЪБРАНИТЕ ПО ДЕЛОТО ДОКАЗАТЕЛСТВА

                       

1. Обстоятелства, които съдът установява

 

[10] Ю.К. е била родена на *** г. Тя е имала само една дъщеря ищцата Х.Ш., която е била родена на *** г. (удостоверението за наследници, л. 33).

 

[11] Ю.К. и Х.Ш. са живеели заедно в с. Чудомир в дома на Е.И., с когото Х.Ш. живее на съпружески начала. Тримата са се грижели за дома, хранели са се заедно, помагали са си. Двете жени са имали близка емоционална връзка (показанията на свидетелите О., Исуфов, Османова, л. 143-146).

 

[12] На 12.03.2017 г. около 19:00 часа П.К. е управлявал лек автомобил „БМВ“ с 85 км/ч по околовръстния път на гр. Търговище при 60 км/ч максимално разрешена скорост. По същото време Ю.К. е вървяла в същата посока на движение, вдясно на платното, с тъмни дрехи. Поради движението на лекия автомобил с превишена и несъобразена скорост, както и поради вървенето на Ю.К. попътно на автомобила е настъпило ПТП, от което е починала Ю.К..

 

[13] С влязла в сила присъда наказателният съд е признал П.К. за виновен за причиняването на смъртта на Ю.К.. Като смекчаващо вината обстоятелство наказателният съд е отчел, че Ю.К. е вървяла попътно на автомобила (присъдата, л. 111-113).

 

[14] Х.Ш. е приела много тежко смъртта на майка си; променила се е като човек; затворила се е в себе си. Когато тя мисли за случилото, се натъжава и търси утеха. Тя често плаче (показанията на свидетелите, л. 143-146).

 

[15] На 03.11.2017 г. ЗДРАВЕ и Х.Ш. са сключили споразумение, с което ищцата е приела ЗДРАВЕ да ѝ заплати 5 000,00 лева за неимуществени вреди от смъртта на Ю.К. (споразумението, л. 39-40). Не се спори, че ЗДРАВЕ е заплатил на Х.Ш. тази сума. Към този момент са били ниски доходите на Х.Ш. и Е.И., с когото са живеели на съпружески начала. За погребението на Ю.К. те са получили 150,00 лева от кметството, като Х.Ш. е продала златни пръстени, които е имала, за да заплатят разходите по него (показанията на свидетеля Исуфов, л. 145).

 

[16] Съдът е освободил ищцата от заплащането на държавна такса. Тя е заплатила 10,00 лева за съдебни удостоверения (л. 116) и е била представлявана безплатно от адвокат (л. 123). ЗДРАВЕ е заплатил 90,00 лева депозит за свидетел (л. 106) и 5,00 лева за издаване на съдебно удостоверение (л. 107).

 

2. Обстоятелства, за които съдът е събрал противоречива информация

 

[17] В съдебно заседание и тримата разпитани свидетели са заявили, че преди смъртта си Ю.К. е живеела с Х.Ш. и Е.И. в с. Чудомир (л. 144-146). Свидетелката О. е била разпитана и на досъдебното производство, като е заявила, че Ю.К. е живеела сама в с. Завет (л. 21). Постоянният адрес на Ю.К. е бил в с. Д., а настоящият е бил в гр. Исперих (справката, л. 149).

 

          [18] Съдът приема, че Ю.К. е живеела с Х.Ш. и Е.И. в с. Чудомир, защото това се установява от показанията на тримата разпитани свидетели, между които е и свидетелката О.. Поведението им при разпита не усъмни съда в достоверността на споделеното от тях.

 

[19] Постоянният и настоящ адрес на Ю.К. само навеждат, че би могло тя да е живяла в с. Духовец или гр. Исперих, но нито един от свидетелите не е заявил това, а липсват други доказателства в подкрепа на това, че тя е живеела в с. Духовец или гр. Исперих. Липсват каквито и да е други доказателства за това, че Ю.К. е живеела в с. Завет, освен показанията на свидетелката О. на досъдебното производство, но те не са събрани непосредствено от съда и доказателствената им стойност е ниска. Затова съдът приема, че към момента на смъртта си Ю.К. е живеела с Х.Ш. и Е.И. в с. Чудомир.

 

III. ПРИЛОЖИМО КЪМ СПОРА ПРАВО, СЪОТНАСЯНЕ НА УСТАНОВЕНИТЕ ФАКТИ КЪМ ПРИЛОЖИМОТО ПРАВО И РЕШЕНИЕ ПО ДЕЛОТО

       

[20] Ищцата е предявила два основни иска. Първият иск е по чл. 26, ал. 1, пр. 3 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД). Вторият иск е по чл. 432, ал. 1 от КЗ, връзка с чл. 429, ал. 1, т. 1 от КЗ за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди. Тя е предявила и евентуален на първия иск, който е по чл. 33, ал. 1 от ЗЗД.

 

1. По иска по чл. 26, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД

 

[21] Съгласно чл. 26, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД, нищожни са договорите, които противоречат на добрите нрави (чл. 26, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД). Следователно предпоставките за уважаването на иска са: 1. да е налице договор между ищцата и ответника; 2. договорът да противоречи на добрите нрави; 3. ищцата да иска прогласяването на нищожността на договора.

 

[22] Съдът установи, че е налице договор-споразумение между ищцата и ответника, а ищцата иска прогласяването на нищожността му. Налице са първата и третата предпоставки за уважаването на иска. Съдът следва да установи дали е налице втората предпоставка за уважаването на иска – договорът да противоречи на добрите нрави поради твърдяната нееквивалентност на престациите по него.

 

[23] Когато е налице значителна нееквивалентност на престациите по един договор, той противоречи на добрите нрави (решения на ВКС: 62-2018-I Т. О. по т. д. 1490/2017 г.; 24-2016-III Г. О. по гр. д. 2419/2015 г.; 615-2010-III Г. О. по гр. д. 1208/2009 г.). За да прецени в конкретния случай дали е налице нееквивалентност на престациите, съдът следва да прецени дължало ли се е обезщетение на ищцата и в какъв размер.

 

[24] Съгласно чл. 429, ал. 1, т. 1 от КЗ, с договора за застраховка "Гражданска отговорност" застрахователят се задължава да покрие в границите на определената в застрахователния договор застрахователна сума отговорността на застрахования за причинените от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди, които са пряк и непосредствен резултат от застрахователното събитие. Увреденото лице, спрямо което застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя по застраховка "Гражданска отговорност" (чл. 432, ал. 1 от КЗ). Съпругата и низходящите на починалия вследствие на застрахователно събитие имат право на обезщетение за неимуществени вреди (т. III.2. от ППВС 4/1961 г.).

 

[25] Следователно, за да се е дължало обезщетение на ищцата, е било необходимо:

1. тя да е била низходяща на починал вследствие на застрахователно събитие, покрито от застраховка ГО;

2. виновно за настъпването на това застрахователно събитие (ПТП) да е било трето лице;

3. ГО на виновния причинител на застрахователното събитие да е била застрахована при ответника;

4. вследствие на смъртта на своя наследодател ищцата да е претърпяла неимуществени вреди.

 

[26] Съдът установи, че:

1. Х.Ш. е дъщеря на Ю.К., която е участвала в ПТП, което е било покрит риск по застраховка ГО;

2. Ю.К. е починала вследствие на ПТП;

3. ПТП е било причинено от П.К. (присъдата е задължителна за настоящия съд в тази ѝ част), чиято ГО е била застрахована при ЗДРАВЕ;

4. Х.Ш. е претърпяла болки, страдания и неудобства от смъртта на Ю.К.. Следователно ЗДРАВЕ е дължал на Х.Ш. обезщетение за неимуществени вреди. Съдът следва да определи размера на дължащото се обезщетение.

 

[27] Преди да определи размера на обезщетението обаче, съдът следва да даде отговор на въпроса към кой момент се определя обезщетението за неимуществени вреди. От 2009 г. насам, съдебната практика приема, че моментът на определянето на обезщетението е датата на увреждането, а размерът му не следва да се влияе от последващи промени в икономическата обстановка (Решения на ВКС: 95-2009-I Т. О. по т. д. 355/2009 г.^[1]; 658-2010-IV Г. О. по гр. д. 1 781/2009 г.). Ето защо съдът приема, че следва да определи обезщетението за неимуществени вреди към датата на застрахователното събитие (ПТП) – 12.03.2017 г.

 

[28] При определянето на обезщетението към датата на увреждането съдът следва да отчита още два фактора. Първият фактор са конкретните икономически условия и нивата на застрахователно покритие към момента на увреждането (Решения на ВКС: 83-2009-II Т.О. по т. т. 795/2008 г.^[2]; 1-2012-II Т.О. по т. д. 299/2011 г.).

 

[29] Вторият фактор е практиката на по-високостепенни съдилища за присъждане на обезщетения за неимуществени вреди по близки случаи, постановявана в период, близък до момента на увреждането по настоящото дело.^[3] Макар настоящият съд да не е обвързан от тези размери, голямото му отдалечаване от тях, без да има големи различия в установените обстоятелства, би създало впечатление за необоснованост на решението на съда и за правна несигурност, а оттам и недоверие към съдебната система. Затова съдът отчита и този фактор.

 

[30] Съдът установи, че към 12.03.2017 г. Ю.К. е била на 83 години, а дъщеря ѝ Х.Ш. е била на 50 години. Те са живеели заедно в с. Чудомир в дома на Е.И., с когото Х.Ш. е живеела на съпружески начала. Тримата са се грижели за дома, хранели са се заедно, помагали са си. Двете жени са имали близка емоционална връзка.

 

[31 Х.Ш. е приела много тежко смъртта на майка си; променила се е като човек; затворила се е в себе си. Когато тя мисли за случилото, се натъжава и търси утеха. Тя често плаче.

 

[32] Минималният размер на застрахователните суми по застраховка ГО за неимуществени вреди от смърт на едно лице е бил 700 000,00 лева до 01.01.2010 г. След 01.01.2010 г. размерът вече е 1 000 000,00 лева (§ 27 от ПЗР на КЗ(отм)), а след 11.06.2012 г. този размер е 2 000 000,00 лева (чл. 266 от КЗ (отм)).

 

[33] Икономическата обстановка в страната също се е променяла, което се е отразило на размерите на минималната работна заплата. Тя е била:

- 360,00 лева от 01.01.2015 г. до 30.06.2015   г. ^[4];

- 380,00 лева от 01.07.2015 г. до 31.12.2015 г.^[5];

- 420,00 лева от 01.01.2016 г. до 31.12.2016 г.^[6].

- 460,00 лева от 01.01.2017 г. до 31.12.2017 г.^[7]. Увеличението на МРЗ е 21,05% от втората половина на 2015 г. до 12.03.2017 г.

 

[34] В правно-информационната програма „Сиела“, сайта на САС и сайта на ВКС, съдът откри две решения на САС, чиито предмет е бил обезщетяването на неимуществени вреди от смърт на родител вследствие на ПТП през 2015 г. С тях САС е определил следните обезщетения за неимуществени вреди:

- 120 000,00 лева (за голямата дъщеря на починалата, живееща в Гърция) и 125 000,00 лева (за нейните двама сина и малка дъщеря) за ПТП от 23.10.2015 г. - решение на САС 1090-2018-1-ви с-в по гр. д. 6 566/2017 г. ^[8];

- 130 000 лева за ПТП от 12.10.2015 г. - решение на САС 168-2018-12-ти с-в по гр. д. 5 099/2017 г. ^[9].

 

[35] Съдът отчита всички установени обстоятелства и всички фактори за определяне на обезщетение за неимуществени вреди. Съдът отчита, че по цитираните решения на САС децата на починалия родител са били на по-ниска възраст отколкото в настоящия случай, когато те са имали по-голяма нужда от родителя. Също така и починалите родители са били на по-ниска възраст, отколкото в настоящия случай. Същевременно МРЗ към 2015 г. е била с 21% по-ниска отколкото към 12.03.2017 г. Затова съдът приема, че 120 000,00 лева е справедливо обезщетение за вредите, които Х.Ш. е претърпяла от смъртта на своята майка.  

 

[36] ЗДРАВЕ е възразил, че Ю.К. е допринесла за настъпването на смъртта си, защото е вървяла попътно на автомобила по средата на пътното платно в тъмната част на денонощието, облечена в тъмни дрехи. Възражението е основателно.

 

[37] Обезщетението за вреди следва да бъде намалено само ако увреденият е допринесъл за настъпването им. За да е налице съпричиняване приносът на увредения трябва да е конкретен (Решения на ВКС: 59-2011-I Т. О. по т. д. 286/2010 г.; 45-2009-II Т. О. по т. д. 525/2008 г.). Не всяко поведение на пострадалия, действие или бездействие, дори и когато не съответства на предписаното от закона, може да бъде определено като съпричиняващо вредата. Като такова може да бъде определено само действието или бездействието, чието конкретно проявление се явява пряка и непосредствена причина за произлезлите вреди (Решение на ВКС 169-2012-II Т. О. по т. д. 762/2010 г.).

 

[38] Пешеходците са длъжни да се движат по тротоара или банкета на пътното платно, а, когато няма такива, те следва да се движат по платното за движение, противоположно на посоката на движението на пътните превозни средства, по възможност най-близо до лявата му граница (чл. 160, ал. 1 и ал. 2, т. 1 от ППЗДвП). В случая съдът установи, че Ю.К. се е движила по пътно платно, което е нямало банкет или тротоар, но не най-вляво и не в противоположна посока на движението на автомобилите в нейната лента на движение. Следователно тя е нарушила правило за движение по пътищата. Ако тя не е направила това, ПТП не би възникнало. Ето защо съдът приема, че Ю.К. е допринесла за настъпването на ПТП.

 

[39] П.К. обаче също е нарушил правило за движение, като е управлявал автомобила с превишена скорост. Ако той не е управлявал автомобила с превишена, а с разрешената скорост, той би могъл да предотврати ПТП. Затова съдът приема 40% на съпричиняване.

 

[40] При този процент на съпричиняване на Х.Ш. се дължи 72 000,00 лева обезщетение. ЗДРАВЕ ѝ е заплатил 5 000,00 лева, което е 14,4 пъти по-малко от дължимото. ВКС е приемал, че е нарушение на добрите нрави, ако договор за продажба е сключен при цена 12 пъти по-ниска от действителната (Решение на ВКС 615-2010-III Г. О. по гр. д. 1208/2009 г.). Целта на процесното споразумение е била да обезщети Х.Ш. за неимуществените вреди от смъртта на нейната майка. Несъмнено тази цел не се постига чрез изплащането на обезщетение, което е 14,4 пъти по-ниско от дължащото се. Ето защо съдът приема, че процесното споразумение противоречи на добрите нрави.

 

[41] Налице е и последната предпоставка за уважаването на иска. Затова съдът прогласява нищожността на процесното споразумение. Съдът не разглежда евентуалния иск по чл. 33, ал. 1 от ЗЗД, защото не се осъществи условието за това – съдът да отхвърли иска по чл. 26, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД.

 

2. По иска по чл. 432, ал. 1 от КЗ, връзка с чл. 429, ал. 1, т. 1 от КЗ за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди

 

[42] В пар. 25 от решението съдът посочи предпоставките за уважаването на иска, а в пар. 26 установи наличието им. Съдът установи, че ЗДРАВЕ дължи на Х.Ш. 72 000,00 лева обезщетение, а ѝ заплатил само 5 000,00 лева. Следователно ЗДРАВЕ дължи на Х.Ш. още 67 000,00 лева обезщетение. Съдът приема, че ответникът не е предявил насрещен иск, а е възразил, че е заплатил на ищцата 5 000,00 лева.

 

3.            По разноските

 

[43] Ищцата търси разноски. Тя е направила такива за 10,00 лева и е била представлявана безплатно от адвокат.

 

[44] Съгласно чл. 78, ал. 1 от ГПК, ищецът има право на разноски съобразно уважената част от иска. Съдът уважава искове на ищцата за 72 000,00 лева при предявени искове с цена 155 000,00 лева. Затова съдът осъжда ЗДРАВЕ да заплати на ищцата 4,65 лева разноски по делото (10,00х72 000/155 000,00). Съдът осъжда ЗДРАВЕ да заплати на адвокатГ. 2 150,71 лева разноски по делото (155 000,00-100 000,00х0,02+3 530,00х72 000,00/155 000,00). Съдът осъжда ЗДРАВЕ да заплати по сметка на СГС 2 880,00 лева държавна такса на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК (72 000,00х0,04).

 

[45] Ответникът също търси разноски. Той е направил такива за 95,00 лева и е бил представляван от юрисконсулт.

 

[46] Съгласно чл. 78, ал. 3 от ГПК, ответникът има право на разноски съобразно отхвърлената част от иска. Съдът отхвърля исковете на ищцата за 83 000,00 лева при предявен размер от 155 000,00 лева. Затова съдът осъжда ищцата да заплати на ответника 50,87 лева разноски по делото (95,00х83 000,00/155 000,00) и 107,10 лева юрисконсултско възнаграждение (200,00х83 000,00/155 000,00).

Съдия: