Решение по дело №1882/2023 на Административен съд - Бургас

Производството е по реда на чл.63в от Закона за административните нарушения и наказания/ЗАНН/, вр. чл.208 и сл. от Адмиистративнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по касационна жалба и частна жалба на К.В.М. ***, вилна зона, ул. „22-ра“ №7 против решение № 102 от 25.07.2023 г. и определение №73 от 31.08.2023 г., постановени по административнонаказателно дело №464/2022 по описа на Районен съд Айтос.

С решение №102 от 25.07.2023 г. е изменено наказателно постановление/НП/ № 22-0237-000249/18.11.2022 г. на началник група, Районно управление/РУ/ Айтос, ОД МВР Бургас, с което за нарушение по чл.21, ал.2 от Закона за движението по пътищата/ЗДвП/ и на основание чл.182, ал.5, вр.ал.2, т.4 ЗДвП му е наложена глоба в размер на 600.00/шестстотин/ лева и е лишен от право да управлява МПС за срок от 6/шест/ месец, като съдът е преквалифицирал приложената санкционна норма от 182, ал.5 ЗДвП на чл.182, ал.2, т.4 ЗДвП и е намалил наложеното наказание на глоба в размер на 300.00/триста/ лева.

С определение №73 от 31.08.2023 г. е оставено без уважение искането на касационния жалбоподател за допълване на решението в частта за разноските.

Касационният жалбоподател, редовно уведомен, не се явява и не се представлява. В жалбите твърди, че решението, респ. определението са неправилни. Иска да се отменят решението и измененото с него наказателно постановление, както и определението, с което е оставено без уважение искането му за допълване на решението в частта за разноските и да му бъдат присъдени такива, съобразно отменената санкция. Претендира разноски.

Ответникът, редовно уведомен, не се явява и не се представлява и не е взел становище по жалбите.

Представителят на Окръжна прокуратура Бургас дава заключение за неоснователност на касационната и частна жалби.

Касационната жалба, подадена в срока по чл. 211, ал.1 АПК, от надлежна страна, е допустима.

Разгледана по същество e неоснователна, при следните съображения:

Предмет на оспорване пред районния съд е било наказателно постановление/НП/ № 22-0237-000249/18.11.2022 г. на началник група, Районно управление/РУ/ Айтос, ОД МВР Бургас, с което на основание чл.182, ал.5, вр.ал.2, т.4 ЗДвП, на К.В.М. *** е наложена глоба в размер на 600.00/шестстотин/ лева и е лишен от право да управлява МПС за срок от 6/шест/ месеца, за това, че на 24.01.2022 г. в 12.17 часа в община Айтос, на път ІІІ-208, км.92+577, до бензиностанция „Орел 2001“, вход/изход на гр.Айтос, при ограничение на скоростта за движение извън населено място до 50 км./ч., въведено с пътен знак В 26, управлявал собствения си лек автомобил марка „Мерцедес“, модел „Ц 220 ЦДИ“ с рег.№ B7819PB с наказуема скорост 81 км./ч. след приспаднат толеранс от 3 км./ч. в полза на водача. Нарушението е установено и заснето със стационарно автоматизирано техническо средство и квалифицирано по чл.21, ал.2 ЗДвП от административнонаказващия орган/АНО/, който приел, че същото е извършено при системност. За извършеното е съставен акт за установяване на административно нарушение/АУАН/ №475811/17.08.2022 г., въз основа на който е издадено оспореното пред районния съд НП.

За да постанови оспореното решение, с което е изменил наказателното постановление, районният съд е приел, че в административнонаказателното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения. Фактическата обстановка, отразена в АУАН, ползващ се с доказателствена сила по смисъла на чл.189, ал.2 ЗДвП, се подкрепя и от изготвената снимка от паметта на автоматизираното техническо средство, на която се изобразени датата, точния час на нарушението и регистрационния номер на МПС. Установена е несъмнено самоличността на нарушителя, тъй като К.М., като собственик на автомобила, е посочил в декларацията по чл.188, ал.1 ЗДвП, че го е управлявал по времето, когато е заснета скоростта. Съдът е обосновал извод, че нарушението е извършено от него виновно, но не е системно, по смисъла на §6, т.62 ДР ЗДвП, поради което не е осъществен състава на административно нарушение по чл.182, ал.5 ЗДвП, а този по чл.182, ал.2, т.4 ЗДвП. По изложените съображения и на основание чл.63, ал.7, т.1, вр.чл.63, ал.2, т.4, вр.чл.58д, т.1 ЗАНН, районният съд е изменил наказателното постановление, като е преквалифицирал приложимата санкционна норма от чл.182, ал.5 ЗДвП на чл.182, ал.2, т.4 ЗДвП и е намалил наложеното наказание на глоба в размера на 300.00/триста/ лева.

Така постановеното решение е валидно, допустимо и правилно.

Районният съд е изяснил всички релевантни за спора факти, при редовно събрани и подробно анализирани доказателства, въз основа на които е формирал правилни правни изводи.

Неоснователно е възражението на касационния жалбоподател, че не е управлявал автомобила по време на нарушението. Деянието и обстоятелствата свързани с извършването му, самоличността и вината на нарушителя са установени по несъмнен и категоричен начин от събраните по делото доказателства. В тази връзка настоящата инстанция изцяло споделя мотивите на районния съд, към които препраща по реда на чл.221, ал.2, изр.2 АПК.

Неоснователно е възражението, че неправилно е извършена преквалификация от районния съд. Съгласно чл.63, ал.7, т.1 ЗАНН съдът изменя акта по чл. 58д ЗАНН, когато се налага да приложи закон за същото, еднакво или по-леко наказуемо нарушение, без съществено изменение на обстоятелствата на нарушението. В конкретния случай, съдът е съобразил тази норма и е изменил наказателното постановление, прилагайки закон за по-леко наказуемо нарушение, без съществено да измени обстоятелствата на нарушението. Ето защо са неоснователни доводите на касатора, че не е могъл да се защити по факти, които не са му били предявени. Тезата, че АНО е можел първоначално да го санкционира като му издаде електронен фиш на основание чл.182, ал.2, т.4 ЗДвП за глоба в размер на 300.00 лева, която е можел да заплати с 30 % по-малко, съгласно чл.189, ал.9 ЗДвП, касае хипотетична възможност, която не е реализирана, тъй като е издадено НП. Отделно е и ирелевантна за настоящия процес.

По изложените съображения, районният съд е постановил правилно решение, което при липса на касационни основания за отмяна, следва да се остави в сила.

По отношение на частната жалба:

Частната жалба е подадена в предвидения от закона срок, от надлежна страна, поради което е допустима.

Разгледана по същество, частната жалба е основателна.

С обжалваното определение районният съд е оставил без уважение искането на М. да допълни решение №102 от 25.07.2023 г., в частта за разноските. Поискал е присъждане на сторените от него разноски в пълен размер от 1 130.00 лева.

За да постанови това определение, районният съд е приел, че размерът на наказанието е намален в резултат на извършена преквалификация на нарушението и не се касае за частична отмяна, която да повлияе дължимостта на разноските. Посочил е, че на жалбоподателя не се следват разноски, тъй като е доказана вината за извършеното административно нарушение. Позовал се е на ТР № 3 от 08.04.1985 г. по н.д.№ 98/84 г., съгласно което производството по обжалване на НП е особен вид наказателно производство и за разноските в същото важат правилата относно делата за престъпления от общ характер, следователно ако НП бъде потвърдено или изменено, разноските се възлагат на нарушителя, защото с виновното си поведение е станал причина те да бъдат направени, а при отмяна на НП разноските остават за сметка на държавата, тъй като жалбоподателят не е извършил нарушението и не е станал причина да се направят разноски.

Определението е неправилно.

Според правилото на чл.63д, ал.1 ЗАНН, в производството пред съд страните имат право на присъждане на разноски по реда на АПК. В чл.143 АПК е уредена отговорността за разноски при отмяна и при отхвърляне на жалбата против оспорения административен акт, а според чл.144 АПК, за неуредените случаи следва да се приложат правилата на ГПК/чл.78 ГПК/. С решение № 102 от 25.07.2023 г., постановено по административнонаказателно дело № 464/2022 г. по описа на Районен съд Айтос съдът е изменил НП в частта му относно санкцията, като е преквалифицирал приложимата санкционна норма от 182, ал.5 ЗДвП на чл.182, ал.2, т.4 ЗДвП и е намалил наложеното наказание на „глоба“ в размер на 300.00/триста/ лева, което по същество представлява потвърждаване на НП в една част и отмяна - в друга/ определение №10291/01.08.2018 г., по адм.дело № 8147/2018 г. на ВАС, І отд./. Следователно и с оглед изхода на спора на К.В.М. се следват разноски в размер на 565.00/петстотин шестдесет и пет/ лева, съразмерно с уважената част, съгласно правилото на чл.78 ГПК, приложимо на основание чл.144 АПК.

Мотивиран така и на основание чл.221, ал.2 АПК, Административен съд Бургас, двадесет и шести състав,

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 102 от 25.07.2023 г., постановено по административнонаказателно дело № 464/2022 г. по описа на Районен съд Айтос.

ОТМЕНЯ определение № 73 от 31.08.2023 г. постановено по административнонаказателно дело № 464/2022 г. по описа на Районен съд Айтос и вместо него ПОСТАНОВЯВА

ОСЪЖДА Областна дирекция на Министерството на вътрешните работи/ОД МВР/ Бургас да заплати на К.В.М. ***, вилна зона, ул. „22-ра“ №7, разноски в размер на 565.00/петстотин шестдесет и пет/ лева.

Решението е окончателно.

	Председател:
	Членове: