РЕШЕНИЕ
№ ……….
Гр. Варна,
………………... 2019 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд – Варна, ІІІ състав, в открито съдебно заседание на деветнадесети септември
две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Дарина
РАЧЕВА
при секретаря Калинка Ковачева и с участието
на прокурора от ВОП , като разгледа докладваното от
съдията адм. дело № 1600 по описа на Административен съд – гр. Варна за 2019
година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и следващите, вр. чл. 10, ал. 6 от Закона за семейни помощи за деца.
Образувано е по жалба от Е.И.А. ***, ЕГН **********, срещу Заповед № ЗСПД/Д-В/8511/23.05.2019 г. на Директора на Дирекция „Социално подпомагане“ – Варна, с която й е отказана месечна помощ по чл. 8д, ал. 1 от ЗСПД за детето З.Д.А..
В жалбата се твърди, че в заповедта е допусната грешка, тъй като З. се намира в България, а не в чужбина. Моли заповедта да бъде отменена.
Ответникът в производството, Директорът на Дирекция „Социално подпомагане“ – Варна изразява становище за неоснователност на жалбата. Посочва, че е действал при обвързана компетентност, като от събраните доказателства е установил, че детето З. не се намира в България. Моли жалбата да бъде отхвърлена.
Съдът, след като се съобрази с изложените в жалбата основания, доводите на страните и събраните доказателства, приема за установено следното:
Жалбата е подадена в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК от лице с правен интерес от обжалването – заявител на исканата помощ, поради което се явява допустима. Разгледана по същество жалбата е основателна.
От административната преписка се установява, че на 14.05.2019 г. Е.И.А. е подала заявление-декларация за отпускане на месечни помощи за отглеждане на дете с трайно увреждане по чл. 8д от ЗСПД за детето си З.Д.А., ЕГН **********.
Към заявлението е представено Експертно решение № 02377/07.06.2017 г., с което на З. е определена 91 % степен на увреждане с чужда помощ, със срок на определения процент – 01.06.2020 г.
След проверка на заявлението, в него е отбелязан доклад на социалния работник, че съгласно справка от ОДП – Варна, детето е напуснало България на 25.08.2018 г. и до момента не е влязло.
Към преписката е представено писмо от Областна дирекция на МВР – Варна изх. № 365000-18585/15.05.2019 г., с което на въпрос относно задграничните пътувания на семейството на Е. и З. Ангелови е дадена информация, че З. е излизала от България на 04.04.2018 г. и на 25.08.2018 г., но няма данни да е влизала през периода 01.04.2018 – 16.05.2019 г.
Въз основа на постъпилата информация е издадено обжалваното решение, с което на основание чл. 8д от Закона за семейни помощи за деца и чл. 24а от Правилника за прилагане на ЗСПД е отказана поисканата помощ на основание чл. 8д, ал. 1 и чл. 3, т. 2 от ЗСПД, тъй като детето не се отглежда в страната.
Съгласно твърденията на жалбоподателката, детето З. живее постоянно и се отглежда в България, като е била в България и в момента на подаване на заявлението за помощи.
За установяване на това обстоятелство служебно е изискана справка от Главна дирекция „Гранична полиция“ относно задграничните пътувания на З. А.. Според информацията в справката, няма данни З.Д.А. да е преминавала през ГКПП на територията на България през м. октомври 2018 г., както се твърди от жалбоподателката. Съгласно обяснението в справката, след 01.01.2007 г. българските граждани не подлежат на задължителна проверка в автоматизираната информационна система на МВР, поради което данните за всички пътувания не са изчерпателни и автоматизираният информационен фонд „Граничен контрол“ не може да бъде източник на информация относно местонахождението в/извън Република България на тези лица.
Разпитана е свидетелката Т. А. А., свекърва на жалбоподателката, относно местонахождението на З.. Тя заявява, че тя лично полага грижи за З. и че З. се е намирала и през м. май 2019, и се намира към датата на заседанието в България. Посочва още, че са водили детето в „Социално подпомагане“ заедно с Е. когато са пускали жалба срещу отказа. Твърди, че детето не може да стои само и не може да се обслужва, затова се нуждае от надзор и помощ по всяко време, поради което живее и пътува заедно с роднините си – майка, баба, сестра.
При така установените факти и в рамките на задължителната проверка по чл. 168 от АПК съдът приема следното:
Заповедта е издадена от компетентен орган, на когото с чл. 10, ал. 4 и 5 от Закона за семейни помощи за деца е възложено издаването на заповеди за отпускане и за отказ за отпускане на помощи по този закон. Заповедта е в надлежна писмена форма, със законоустановените реквизити, и съдържа мотиви, които да позволят упражняването на съдебен контрол за законосъобразността й.
Съдът счита, че при издаването на заповедта са допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила и на материалния закон.
Заявлението е подадено за помощ по чл. 8д, ал. 1 от ЗСПД. Съгласно тази разпоредба, месечни помощи за отглеждане на дете с трайно увреждане до 18-годишна възраст и до завършване на средното образование, но не по-късно от 20-годишна възраст, се предоставят на родители (осиновители), когато отглеждат деца с трайни увреждания, независимо от доходите на семейството, при условие че детето живее постоянно в страната и не е настанено за отглеждане извън семейството.
От събраните доказателства се установява, че З. е дете с трайно увреждане, което не е навършило 18 годишна възраст и се отглежда в семейството. Отказът не е мотивиран с неизпълнението на последната предпоставка по чл. 8д, ал. 1 от ЗСПД, а именно, че З. не живее постоянно в страната, а с чл. 3, ал. 2 от ЗСПД – че детето не се отглежда в страната.
Причината за този извод е изисканата в административното производство справка, според която З. е излязла от България на 04.04.2018 г. и на 25.08.2018 г., но няма данни да е влизала в страната.
При издаване на отказа, административният орган се е позовал на посочената справка, независимо от служебно известното му обстоятелство, че базата данни на „Гранична полиция“ не предоставя изчерпателна информация относно задграничните пътувания на българските граждани, и независимо от очевидното противоречие в самите данни, доколкото няма как З. да е излязла повторно на 25.08.2018 г., ако след предходното си излизане на 04.04.2018 г. не е влизала в страната.
При това положение, в изпълнение на задължението си по чл. 35 от АПК за пълно и всестранно изясняване на фактите и обстоятелствата от значение за случая, административният орган е следвало да събере допълнително доказателства, например данни от семейството, от съседи, да извърши посещение на място, за да установи дали З. се намира в страната и откога. За административния орган е било налице и задължение по чл. 9 и чл. 12 от АПК при необходимост да напъти заявителката Е.А. да декларира писмено в съответствие с чл. 43 от АПК обстоятелствата относно местонахождението и пребиваването на З. в България, доколкото официалната информация за това не е пълна и достоверна и няма изискване за доказване по определен начин или с определени средства. Няма и доказателства, които безспорно да свидетелстват, че въпреки пребиваването на семейството й в България, З., която видно от диагнозата и обясненията на роднините й, не е в състояние да живее и да се обслужва сама, се намира в друга държава без семейството си.
От събраните в съдебното производство доказателства съдът приема за установено, че към момента на подаване на заявлението-декларация З. се е намирала в България и е пребивавала повече от 183 дни последователно, считано от приблизителната дата на връщането й, в края на м. октомври 2018 г., до датата на подаване на заявлението – 14.05.2019 г., каквото е другото изискване на чл. 8д, ал. 1 от ЗСПД за постоянно местоживеене в страната.
Това обосновава извод за незаконосъобразност на отказа, както и за несъответствието му с целта на закона. Чл. 8д, ал. 4 и 5 от ЗСПД определя, че целта на месечните помощи е да подпомогнат семействата в отглеждането на децата с трайни увреждания в семейна среда и тяхното социално включване, за задоволяване на основните и специфичните поради увреждането потребности на децата с трайни увреждания, както и за осигуряване на грижа и подкрепа в домашна и семейна среда за децата с определени 90 и над 90 на сто вид и степен на увреждане или степен на трайно намалена работоспособност, които се отглеждат от семействата.
По гореизложените съображения съдът намира, че обжалваната заповед следва да бъде отменена като постановена при съществени процесуални нарушения, в противоречие с материалния закон и целта на закона.
Тъй като естеството на акта не позволява решаването на въпроса по същество, представената административна преписка в оригинал следва да бъде върната на Директора на Дирекция „Социално подпомагане“ – Варна със задължение да се произнесе с нов акт в 7-дневен срок от получаване на преписката в съответствие с дадените от съда указания по тълкуване и прилагане на закона.
Водим от горното и на основание чл. 172 и чл. 173, ал. 2 от АПК, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Заповед № ЗСПД/Д-В/8511/23.05.2019 г. на Директора на Дирекция „Социално подпомагане“ – Варна, с която на Е.И.А. ***, ЕГН **********, е отказана месечна помощ по чл. 8д, ал. 1 от ЗСПД за детето З.Д.А. за м. май 2019 г.
ИЗПРАЩА преписката на Директора на Дирекция „Социално подпомагане“ – Варна за ново произнасяне по заявление-декларация вх. № ЗСПД/Д-В/8511/14.05.2019 г. при спазване на указанията в настоящото решение, в 7-дневен срок от получаването.
На основание чл. 10, ал. 6, изр. второ от Закона за семейни помощи за деца, решението не подлежи на обжалване.
Съдия: