Решение по адм. дело №927/2025 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на Глава Х от АПК във вр. с чл. 172, ал. 5 от ЗДвП.

Образувано е по жалба от Ц. Г. Д., чрез адв. М., против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 25-0819-000429/16.04.2025г. на началник група сектор „Пътна полиция“ – Варна ОД на МВР – Варна, с която на основание чл. 171, т. 4 от ЗДвП – изземване на свидетелство за управление на водач на МПС, на който са му отнети всички контролни точки и не е изпълнил задължението си по чл. 157, ал. 4 от ЗДвП, а именно водач на когото са отнети всички контролни точки не е върнал свидетелството за управление на МПС в съответната служба на МВР.

В жалбата се релевират доводи за незаконосъобразност на оспорената заповед, поради допуснати при постановяването й процесуални нарушения, както и такива на материалния закон, с оглед на което се отправя искане за нейната отмяна.

В съдебно заседание жалбоподателят, чрез процесуалния си представител поддържа жалбата. По съществото на спора моли да се отмени обжалваната заповед като неправилна и незаконосъобразна. Сочи, че от представените по делото доказателства, а именно справка на нарушител на жалбоподателя е видно, че посочените в заповедта наказателни постановления са влезли в сила, както следва: НП № 1016 от 2011 г. на Сектор ПП – Шумен е влязло в сила на 27.03.2014г.; НП № 9712 от 2011г. на Сектор ПП – Варна е влязло в сила на 08.05.2014г. и НП № 5476 от 2012г. на Сектор ПП – Варна е влязло в сила на 08.05.2014г. В случая на 15.05.2014г. на Д. му е било издадено свидетелство за управление на МПС, т.е. една седмица по-късно, след като е бил лишен от всички контролни точки. Предвид тези констатации възниква въпроса, защо му е било издадено изобщо свидетелство за управление. В случая би трябвало да му бъде направен отказ, поради липса на контролни точки, а му се търси отговорност почти 11 години по-късно след случилото се.

Моли за решение в изложения смисъл с присъждане на сторените по делото разноски.

Ответникът, чрез гл. юрисконсулт Й. оспорва жалбата. По съществото на спора моли да бъде постановено решение, с което да се потвърди, като правилна и законосъобразна, издадената заповед. Видно от представената административна преписка заповедта е издадена от компетентен орган при стриктно спазване разпоредбите на ЗДвП. Безспорно от приложените документи е видно, че последното НП е влязло в сила на 08.05.2014г., а лицето е подало заявление за подновяване на свидетелството си за управление на 28.04.2014г. Към момента на подаване на заявлението за издаване на ново свидетелство за управление на МПС последното НП не е било влязло в сила, поради което към този момент не е отговаряло на условията за отказ и му е било издадено. Към момента на връчване не се извършва проверка по системата, поради което и едва сега при подновяване на новото си свидетелство за управление на МПС е установено, че жалбоподателят е останал без нито една контролна точка и са налице основанията свидетелството му да бъде отнето. Претендира за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

След преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено от фактическа страна, следното:

По делото не е налице спор по фактите. На жалбоподателят Ц. Г. Д., [ЕГН] са отнети всички 39 контролни точки с влезли в законна сила наказателни постановления както следва: НП № 1016/2011 от 25.03.2011 г. по описа на Сектор "Пътна полиция" при ОДМВР - Шумен, влязло в законна сила на 27.03.2014 г. - отнети 7 КТ; НП № 9712/2011 от 20.01.2012 г. по описа на Сектор "Пътна полиция" при ОДМВР - Варна, влязло в законна сила на 08.05.2014 г. - отнети 20 КТ; НП № 5476/2012 от 20.09.2012 г. по описана Сектор "Пътна полиция" при ОДМВР - Варна, влязло в законна сила на 08.05.2014 г. - отнети 12 КТ.

Предвид горното с процесната Заповед за прилагане на ПАМ № 25-0819-000429/16.04.2025г. на Началник група сектор „Пътна полиция“ – Варна ОД на МВР – Варна на основание чл. 171, т. 4 от ЗДвП е наредено изземване на свидетелство за управление на водача на МПС, на който са му отнети всички контролни точки и не е изпълнил задължението си по чл. 157, ал. 4 от ЗДвП, а именно водач на когото са отнети всички контролни точки не е върнал свидетелството за управление на МПС в съответната служба на МВР.

Към доказателствата по делото са приобщени уведомление по чл. 26, ал. 1 от АПК и уведомление по чл. 61, ал. 1 от АПК. Приети са и доказателства за компетентност на органа издал акта - Заповед № 365з - 8226/30.12.2021 г. Заповед № 8121з - 1632/02.12.2021 г. Приобщена е и справка за нарушител/водач, ведно с Протокол за доброволно предаване с УРИ № 819р - 14529/22.04.2025 г., част от административната преписка приета по делото съдържаща и НП№ 9712/11 от 20.01.2012 г. с докладна записка с УРИ № 11348/19.03.2014 г., НП № 5476/12 от 20.09.2012 г., докладна записка с УРИ № 11348/19.03.2014 г., НП№ 1016/11 от 25.03.2011 г., докладна записка с УРИ № 11348/19.03.2014 г.

При така установената фактическа обстановка и в резултат от проверката за законосъобразност на оспорения индивидуален административен акт съгласно чл. 168, ал. 1 от АПК на всички основания по чл. 146 от АПК, настоящият състав на съда намира следното:

Жалбата е подадена в законоустановения срок, от лице с правен интерес, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество е неоснователна.

Оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в изискуемата от закона писмена форма, съответства на изискванията за форма на административен акт, визирани в чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК. При издаването на оспорения акт не са допуснати съществени нарушения на административно производствените правила. Не е налице такова нарушение, което ако не беше допуснато да би се стигнало и до друго решение на поставения пред административният орган въпрос, поради което не е налице отменително основание по чл. 146, т. 3 от АПК.

Заповедта е издадена и в съответствие с материалния закон.

ПАМ са актове на държавно управление от категорията индивидуални административни актове и следва да бъдат подчинени на принципа на законност по отношение на издаването и изпълнението им. Материално-правните предпоставки, с които се предвиждат такива мерки подлежат на стриктно и ограничително тълкуване, т. к. с прилагането им се засяга директно правната сфера на адресата. Чрез прилагането на ПАМ се дава легален израз на държавна принуда, упражнявана в предвидените от закона случаи, поради което те следва да бъдат прилагани само в конкретно изброени в закона случаи, както и от компетентен орган (съобразно визирания в цитираната норма кръг от длъжностни лица). Наложената ПАМ е преустановителна и цели преустановяване на управлението на МПС от лице, което е неправоспособно, поради отнемането на всички контролни точки.

Нарушението станало причина за прилагане на ПАМ е посочено в нормата на чл.157 ал.4 от ЗДвП, а именно: водач, на когото са отнети всички контролни точки, губи придобитата правоспособност и е длъжен да върне свидетелството за управление в съответната служба на Министерството на вътрешните работи.

По делото не е налице спор, че на жалбоподателя са отнети всички контролни точки. Ирелевантно за настоящото производство е възражението на жалбоподател, че не е трябвало да му бъде издавано свидетелство за управление на МПС през 2014г. В действителност се установява от приложените доказателства, че последно издаденото НП е влязло в сила на 08.05.2014г., а лицето е подало заявление за подновяване на свидетелството си за управление на 28.04.2014г., т.е. към момента на подаване на заявлението за издаване на ново свидетелство за управление на МПС последното НП не е било влязло в сила. Независимо от горното и след влизане в сила на НП жалбоподателят не е върнал свидетелството за управление. Отдалеченост във времето от издаване на свидетелството през 2014г. до настоящия момент не обосновава незаконосъобразност на издадената заповед по чл.171 т.4 от ЗДвП, съгласно който се изземва свидетелството за управление на лице, което не е изпълнило задължението си по чл. 157, ал. 4 ЗДвП. Жалбоподателят не оспорва, че не е изпълнил задължението визирано в нормата на чл.157 ал.4 ЗДвП и това се установява по несъмнен начин.

В този смисъл съдът намира за неоснователни възраженията в жалбата и изложени по съществото на спора, тъй като не намират опора в ЗДвП и Наредба № Iз-2539 от 17.12.2012 г. за определяне максималния размер на контролните точки, условията и реда за отнемането и възстановяването им, списъка на нарушенията, при извършването на които от наличните контролни точки на водача, извършил нарушението, се отнемат точки съобразно допуснатото нарушение, както и условията и реда за издаване на разрешение за провеждане на допълнително обучение, поради което не е налице отменително основание по чл.146 т. 4 АПК.

Поради изложеното съдът приема, че оспореният административен акт е законосъобразен и жалбата следва да бъде отхвърлена.

При този изхода на спора, съдът намира, че на основание чл. 143, ал. 3 от АПК във вр. с чл. 37 от ЗПП, във вр. с чл. 24 от НЗПП на ОД МВР Варна следва да бъдат присъдени направените по делото разноски в размер на 100 лв. за юрисконсултско възнаграждение.

Предвид на нормата на чл. 172, ал. 5, изр. 2 от ЗДвП, настоящото съдебно решение е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.

Воден от горното и на основание и на основание чл. 172, ал. 2 предл. последно АПК, съдът

Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Ц. Г. Д., [ЕГН], от гр. Варна, подадена чрез адв. М., против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 25-0819-000429/16.04.2025г. на началник група сектор „Пътна полиция“ – Варна ОД на МВР – Варна.

ОСЪЖДА Ц. Г. Д., [ЕГН], от гр. Варна, да заплати на ОД на МВР – Варна сумата в размер на 100 /сто/ лева представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Решението не подлежи на касационно обжалване на основание чл. 172, ал. 5, изр. 2 от ЗДвП.