Р Е Ш Е Н И Е
№ 81/06.08.2020
Град Варна
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД
Наказателно
отделение
На девети
юли
Година
две хиляди и двадесета
В
публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ПАВЛИНА ДИМИТРОВА
ЧЛЕНОВЕ:
АНГЕЛИНА ЛАЗАРОВА
ГЕОРГИ ГРЪНЧЕВ
Секретар:
Г. Ненчева
Прокурор:
Вл. Чавдаров
като
разгледа докладваното от Председателя П. Димитрова НДВ № 152 по описа на съда за 2020г., за да се произнесе взе
предвид:
Производството
е по Глава
тридесет и трета от НПК.
Образувано е на основание чл. 422, ал. 1, т. 5 от НПК по искане на осъдения за престъпление от общ характер М.В.М.
чрез защитника му – адв. М. Р. М. ***/ за възобновяване на НОХД № 158/2020 г. по описа
на Районен съд – Разград.
В искането са релевирани основанията за възобновяване по чл. 422 ал. 1 т. 5 вр. чл.348
ал. 1 т. 2
от НПК – допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, с твърдение за наличие на предпоставките на чл. 24
ал. 1 т. 6 от НПК вр. с чл. 4 от Протокол № 7 към ЕКПЧ. Сочи се, че е налице
идентичност на фактите, предмет на споразумението
по наказателното дело от общ характер и на гражданското дело по Закона за
защита от домашно насилие (ЗЗДН). Искането е за възобновяване на наказателното производство по НОХД №158/2020г .по описа на
РС-Разград и отмяна на определението от 06.03.2020г., с което е одобрено
споразумение за решаване на делото, като се
прекрати наказателното производство срещу осъденото лице.
В съдебно заседание пред настоящата инстанция, проведено
чрез видеоконферентна връзка с ОС-Разград, искателят М.В.М., както и защитникът
му- адв. М. Р. М. ***/ не се явяват.
Представителят на Апелативна прокуратура – Варна
намира молбата на осъдения за неоснователна, като подробно аргументира
становището си.
Варненският Апелативен съд, като провери данните по
делото, съобрази становищата и доводите на страните в пределите на правомощията
си, направи следните констатации:
Пред първоинст. съд -
РС-Разград е било образувано НОХД № 158/20г по описа на същия съд възоснова на
внесено от прокурор при РП-Разград споразумение за решаване на наказателното производство
във връзка с извършено от обвиняемото
лице-искател М.В.М. деяние по чл. 144 ал. 3 вр. ал. 1 от НК. Същото е било подписано от прокурора, защитника на обвиняемото лице- адв. М. Р. М. и обвиняемия М.В.М.. В деня на проведеното открито съдебно заседание по реда на глава 29 от НПК–
06.03.2020г, страните – прокурорът и защитникът – адв. М. Р. М. със
съгласието на подсъдимото лице М. /както и последният/, са подписали споразумение за решаване на делото, като са изразили това си
желание и в устна форма - л. 9 и 10 от НОХД. Решаващият съд е вписал в съдебния
протокол съдържанието на окончателното
споразумение, което отново е било подписано от прокурора, защитника и
подсъдимия – л.10 и 11 от НОХД, като с протоколно определение от
същата дата е одобрил, на основание чл.384 вр. чл. 382 ал. 7 от НПК
споразумението за решаване на
делото между прокурор от РП - Разград и защитника на подсъдимия М. В. М. - адв. М. Р. М.. Със споразумението подсъдимият М.В.М. се е признал за виновен в извършването на
престъпление по чл. 144 ал. 3 вр. ал. 1 от НК в това, че на 31.08.2019 г. в с.Гецово, общ. Разград, отправил
закана с престъпление спрямо майка си - Росица Киранова Маринова от
гр.Разград, която би могла да възбуди основателен страх за осъществяването й и
деянието е извършено в условията на домашно насилие. За така извършеното престъпление подсъдимият М. се е съгласил при условията на чл.55 ал. 1 т. 2 б.“б“ от НК да му бъде наложено наказание „Пробация“ при следните пробационни мерки:
а/
на основание чл. 426 ал.1 вр. чл. 42а ал.З т. 1 вр. ал.2 т. 1 вр. ал.1 от НК- „задължителна
регистрация по настоящ адрес“ за срок от една година с явяване и подписване
пред съответния пробационен служител или определено от него длъжностно лице два
пъти седмично;
б/ на основание чл. 426 ал.2 вр. чл. 42а ал.З т. 1 вр.
ал.2 т.2 вр. ал.1 НК- „задължителни периодични срещи с пробационен служител в
пробационната служба“ по настоящ адрес за срок от една година.
Определението на РС-Разград е влязло в сила на 06.03.2020 г., а
искането на осъденото лице М. В. М. за
ревизията му по реда на възобновяването е подадено до ВКС на 18.05.2020г. (вх. № 3472 на ВКС от същата
дата, изпратено по компетентност на
АС-Варна с Разпореждане на Председателя на І НО на ВКС от същата дата), поради
което съставът на АС-Варна намира, че
е допустимо - подадено от
процесуално легитимирана страна по чл. 420 ал. 2 от НПК, срещу акт, подлежащ на
възобновяване съгласно чл. 419 ал. 1 от НПК, в законоустановения от чл. 421 ал.
3 от НПК шестмесечен срок от влизане в сила на атакуваното определение.
Разгледано по същество, искането
на осъдения М.В.М. е неоснователно.
В настоящия случай влезлите в сила
съдебни актове - определение на РС-Разград по НОХД № 158/20г, с което
е одобрено споразумението и решението по гражданско дело № 1662/19г отново на РС-Разград, касаят битов инцидент между подсъдимия и майка му Р. Маринова, състоял се на 31.08.2019 год.в
с. Гецово, в дома на дъщеря й. Проявата на домашно насилие, извършена от подс. М. В.М. и довела до прилагане на мерките по
ЗЗДН, се е изразила във физически действия- нанасяне
на удари и ритници по външната врата на дома, както и словесно насилие чрез отправяне
на заплахи по отношение на живота и здравето на майка му /Росица Маринова/, съставляващи
като цяло проява на домашно насилие по отношение на последната. Аналогични обстоятелства са изложени в споразумението, одобрено от наказателния съд. В този смисъл доводите на искателя за идентичност на деянията – предмет на влязлото в сила споразумение и на решението на гражданския съд по
ЗЗДН са правилни, доколкото материалите
по делото установяват наличие на „тъждество на „историческия акт”, разбиран като съвкупност
от неразривно свързани помежду си факти“ /съгласно практиката на ЕСПЧ, СЕС и ВКС/.
Изследвайки
обаче характера на
производството по ЗЗДН, не може да бъде споделено
виждането на искателя, че то е наказателно и попада в приложното поле на чл. 4 от Протокол № 7
към ЕКПЧ, т. к. обществените отношения, защитавани от
НК и ЗЗДН, до голяма степен се припокриват.
Нормата
на чл. 1 ал. 1 от ЗЗДН урежда правата на лицата, пострадали от домашно насилие, мерките за защита
и реда за тяхното налагане, а ал. 2 предвижда, че гражданската,
административно-наказателната и наказателната отговорност не се изключват само
поради факта, че са взети мерки за защита. Очевидно е, че законът не е насочен
към санкциониране на дееца, а към преустановяване на съществуващите прояви на
домашно насилие и предотвратяване на последващи такива. Самите мерки за защита,
в по-голямата си част са свързани с ограничаване на контактите между
извършителя и пострадалия от акта на домашно насилие. От друга страна, използваният в чл. 5, ал. 4 от ЗЗДН термин „глоба” сам по
себе си не дава основание да се счита, че производството по ЗЗДН е с
наказателен характер, доколкото подобна санкция може да бъде наложена и за
деяния, определяни в практиката на ЕСПЧ като дисциплинарни нарушения. За да се
приеме, че е налице наказателна санкция по смисъла на чл. 4 от Протокол № 7 към
ЕКПЧ, следва да се установи, че тя цели постигане на поправителен и възпиращ
ефект спрямо наказаното лице. В действителност глобата по чл. 5, ал. 4 от ЗЗДН
представлява компенсаторен механизъм за това, че съдът е бил сезиран със
специфични прояви между лица, намиращи се в родствени или семейни отношения или
живеещи на съпружески начала. Изложеното дава основание да се приеме, че макар да се отнася до относително неограничен кръг лица,
а не до определена социална или професионална категория субекти, както ЗЗДН
като цяло, така и глобата по чл. 5, ал. 4 от ЗЗДН не обосновава наказателен
характер на производството и изключва приложението на принципа ne bis in idem.
В
този смисъл твърденията на искателя за наличие на предпоставките на чл. 24, ал. 1, т. 6 от НПК вр. с чл. 4 от Протокол № 7 към ЕКПЧ,
респ. за допуснато
процесуално нарушение от страна на първостепенния съд- РС-Разград при
одобряване на споразумение с идентичност на фактите по гражданското дело по ЗЗДН, се явяват неоснователни, което от
своя страна обуславя извод за липса на основания за възобновяване на делото с
отмяна на влязлото в сила определение за одобряване на споразумението и прекратяване
на наказателното производство срещу осъденото
лице, каквото
искане се прави.
Водим от изложеното, съставът на АС-Варна
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ БЕЗ
УВАЖЕНИЕ искането за
възобновяване на наказателното производство по НОХД № 158/2020 г. по описа
на Районен съд – Разград, направено от М.В.М. чрез защитника
му – адв. М. Р. М. ***/.
Решението не подлежи на обжалване и протест.
Председател: Членове: 1.
2.