ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 611
гр. Перник , 15.07.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в закрито
заседание на петнадесети юли, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:АНТОНИЯ АТ. АТАНАСОВА-
АЛЕКСОВА
Членове:ТАТЯНА ИВ. ТОДОРОВА
МАРИНЕЛА КР. МАРИНОВА-
СТОЕВА
като разгледа докладваното от МАРИНЕЛА КР. МАРИНОВА-СТОЕВА
Въззивно гражданско дело № 20211700500393 по описа за 2021 година
Производство по чл. 437, ал. 1, във вр. чл. 435, ал. 2, т. 7 ГПК.
Образувано по частна жалба с вх. № 16450 от 25.03.2021 г., по описа на ЧСИ
С. Б., с рег. № *** от КЧСИ, подадена от М. С. С., чрез пълномощника му – адв. С.И.,
в качеството му на длъжник по изп. дело № 20217530400423 по описа на ЧСИ С. Б., с
район на действие ОС – Перник, срещу произнасяне на ЧСИ, изразяващо се в
определяне на разноски по посоченото изпълнително дело, обективирано в Покана за
доброволно изпълнение изх. № ***г., в частите относно определените такси по ТТР
към ЗЧСИ и определеното адвокатско възнаграждение.
В жалбата се излагат съображения на първо място, че разноски за адвокатско
възнаграждение не са дължими, тъй като такива не са извършени-няма доказателства за
реалното им заплащане. На следващо място, при условията на евентуалност, се сочи,
че възнаграждението в размер на 400 лв. е прекомерно и се иска намаляването му до
минималния предвиден размер в НМРАВ. Иска се намаляване и на начислените такси
и разноски по изпълнението, като същите се определят върху действителния размер на
дълга, включващ главница и лихва, а не и върху адвокатското възнаграждение. Иска се
отмяна на атакувания акт в обжалваните части като незаконосъобразен.
Взискателят Община Радомир, чрез пълномощника си адв. Б. Б., подава
писмени възражения в рамките на законоустановения срок. Счита жалбата за
недопустима като подадена извън срока по чл. 436, ал.1 ГПК. По същество излага
съображения за неоснователност. Релевира възражение за недължимост в
производството на разноски, евентуално за прекомерност на претендираните такива от
жалбоподателя.
Съдебният изпълнител е изложил становище по жалбата съгласно чл. 436, ал.
1
3 от ГПК, в което описва хронологически извършените действия по изп. производство
и обосновава неоснователност на жалбата.
След като се запозна с депозираната жалба и приложените по делото
доказателства, настоящата съдебна инстанция намира жалбата за недопустима, по
следните съображения:
На 11.02.2021 г. при ЧСИ С. Б. е образувано изп. производство под №
20217530400423 за вземане на Община Радомир срещу М. С. С., в размер на 152,29 лв.,
установено с АУЗД № ***г.
На длъжника С. е изпратена ПДИ с изх. № *** г., връчена редовно на
09.03.2021 г.,чрез неговия син В. С., в която е посочено, че задължението му възлиза на
913,39 лева, от които 117,24 лева – главница, 35,05 лева – неолихвяема сума, 7,16 лева
– лихви, 286,80 лева - разноски в изпълнителното производство и сумата от 67,13 лева
- такса по т. 26 от ТТР към ЗЧСИ, както и други дължими суми - 400 лева /в т.ч. ДТ,
адв. възнаграждение, възнаграждение за пазач и пр./.
Вземането за такси и разноски, сторени в изпълнителното производство, не е
материализирано в изпълнителния лист, въз основа на който е образувано същото. То
обаче се събира в това производство, дори и реализираното в него притезание да е
непарично такова. В последния случай, при липса на доброволно плащане на
разноските от страна на длъжника, вземането на взискателя за тях ще може да се
реализира в изпълнителното производство, чрез някой от предвидените за изпълнение
на паричните задължения изпълнителни способи. Тъй като тези разноски се събират от
длъжника в хода на производството по принудителното изпълнение, а не след неговото
приключване, то ще се счита за приключило, след като бъде реализирано изпълняемото
право и бъдат събрани разноските по изпълнението. Това налага размерът им да бъде
установен в течение на самото производство. Необходимо е да бъде установено, че
внесените суми са действително дължими се по изпълнителното производство, поради
което за длъжника е възникнало задължение за възстановяването им. Това става с
надлежен акт на органа по изпълнението, поради което е необходимо последният да
определи дължимите се по изпълнението разноски по основание и размер, като
възложи плащането им на длъжника.Вземането за разноски по изпълнението се
реализира принудително в производството по изпълнението именно въз основа на този
акт на съдебния изпълнител, без за това да е необходимо издаването на изпълнителен
лист. Затова този акт представлява пряко изпълнително основание. Съгласно чл. 434
ГПК съдебният изпълнител е задължен да документира извършеното от него
изпълнително действие чрез изготвяне на предвидения за целта протокол, в който
наред с другите факти се посочват и направените разноски по изпълнението. Това
документиране по съществото си е произнасяне на съдебния изпълнител по отношение
на разноските по изпълнението, но липсва законово задължение при приключване на
всеки отделен изпълнителен способ или на производството по принудително
изпълнение всички произнасяния по разноските по реда на чл. 434 ГПК да бъдат
обобщени в един окончателен акт на съдебния изпълнител, в който да се определи
общото задължение на длъжника за разноските по изпълнението. При липсата на
такова законово задължение, то не може да бъде създадено по тълкувателен път. Затова
използвания в чл. 435, ал. 2 ГПК израз "постановление за разноски", следва да се
тълкува не в буквалния смисъл, а като всеки акт на съдебния изпълнител, с който той
се произнася по задължението на длъжника за разноски по изпълнението. Това важи и
2
за разноските, посочени в поканата за доброволно изпълнение. В тази си част поканата
съдържа произнасяне по отношение на размера на разноските, които не са
удостоверени в изпълнителното основание и издадения въз основа на него
изпълнителен лист. Това произнасяне може да бъде оспорвано от длъжника по реда на
чл. 435, ал. 2 ГПК, като това оспорване обаче не го лишава от възможността да
изпълни задължението си по изпълнителния лист в срока за доброволно изпълнение. /
т. 2 от тълкувателно решение № 3 от 10.07.2017 г. по тълк. д. № 3/2015 г., ОСГТК на
ВКС/. Според сега действащата норма на чл. 435, ал. 2, т. 7 от ГПК длъжникът може да
обжалва разноските по изпълнението. Заради противоречие в практиката при
предходната редакция на текста, която предвиждаше, че на контрол подлежи
постановлението по разноските е постановена т. 2 от тълкувателно решение № 3 от
10.07.2017 г. по тълк. д. № 3/2015 г., ОСГТК на ВКС. Настоящият състав приема, че
така установеното разрешение в цитирания тълкувателен акт съответства на
измененията на нормата на ал. 2 от чл. 435 ГПК.
В настоящия случай, жалбата срещу произнасянето на съдебния изпълнител
по разноските, обективирано в поканата за доброволно изпълнение, е насочена
принципно срещу подлежащ на обжалване акт, но е подадена след изтичане на
двуседмичния срок по чл. 436, ал. 1 ГПК, който е започнал да тече от датата на
връчване на поканата за доброволно изпълнение -09.03.2021г. и е изтекъл на
23.03.2021г., а жалбата е подадена на 25.03.2021г., т. е два дни след изтичане на
преклузивния срок. Не намира опора в кориците на делото твърдените на
жалбоподателя, че поканата за доброволно изпълнение му е връчена на 11.03.2021г.
Следователно жалбата е подадена след изтичане на срока за обжалване, поради което
се явява недопустима като просрочена и поради тази причина, без да се разглеждат
аргументите по същество, същата следва да бъде оставена без разглеждане.
В съответствие с изложеното, съдът приема, че депозираната жалбата е
недопустима и следва да се остави без разглеждане, а производството по делото – да се
прекрати.
Мотивиран от горното, съставът на Пернишкия окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частна жалба с вх. № 16450 от 25.03.2021 г.,
по описа на ЧСИ С. Б., с рег. № *** от КЧСИ, подадена от М. С. С., чрез
пълномощника му адв. С.И., в качеството му на длъжник по изп. дело №
20217530400423 по описа на ЧСИ С. Б., с район на действие ОС – Перник, срещу
произнасяне на ЧСИ, изразяващо се в определяне на разноски по посоченото
изпълнително дело, обективирано в Покана за доброволно изпълнение изх. № ***г., в
частите относно определените такси по ТТР към ЗЧСИ и определеното адвокатско
възнаграждение, като процесуално недопустима.
ПРЕКРАТЯВА производството по в. гр. д. № 393/2021 г. по описа на
Окръжен съд-Перник.
Определението може да се обжалва с частна жалба в едноседмичен срок от
съобщението до страните пред Апелативен съд-София.
3
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4