Определение по дело №371/2023 на Окръжен съд - Варна

Номер на акта: 1360
Дата: 2 октомври 2023 г. (в сила от 2 октомври 2023 г.)
Съдия: Диана Колева Стоянова
Дело: 20233100900371
Тип на делото: Търговско дело
Дата на образуване: 29 юни 2023 г.

Съдържание на акта Свали акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1360
гр. Варна, 02.10.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в закрито заседание на втори октомври през
две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Диана К. Стоянова
като разгледа докладваното от Диана К. Стоянова Търговско дело №
20233100900371 по описа за 2023 година
Производството образуването по искова молба и уточнителна към нея
молба от И. А. Б. срещу „ДЗИ Общо Застраховане" ЕАД.
В срока по чл.131, ал. 1 от ГПК е постъпил писмен отговор от
ответника.
С оглед редовността на проведената процедура по размяна на книжа и
допустимостта на предявените искове, на основание чл. 140 от ГПК, съдът
следва да насрочи делото и да се произнесе по доказателствените искания,
като допусне доказателствата, които са относими, допустими и необходими;
както и да определи размер и срок за внасянето на разноски за събиране на
доказателства.
Съдът на основание чл. 140, ал. 1 от ГПК изготви следния проект
доклад по делото:
Производството е образувано по предявени от И. А. Б. срещу „ДЗИ
Общо Застраховане" ЕАД искове с правно основание чл. 432 от КЗ и чл. 86
ЗЗД за осъждане на ответника за сумите, както следва: 55 000 лева,
представляваща обезщетение за нанесените й неимуществени вреди,
изразяващи се в претърпените от нея болки и страдания от загубата на сина
си В. Н. Б., вследствие на ПТП, настъпило на 22.08.2020 г., виновно
причинено от С. А. С., като водач на МПС „Ш. К.", peг. № СА **** РР,
застрахован по риска „Гражданска отговорност" със застрахователна полица
№ BG/06/120001832758, ведно със законната лихва върху главницата, считано
от 02.10.2020 г. до окончателното й изплащане; 20 108.34 лева,
представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху
платената извънсъдебно сума, представляваща обезщетение за
неимуществени вреди от 95 000 лева, считано от 02.10.2020 г. до 02.11.2022
г.; 3 125 лева, представляваща обезщетение за нанесените й имуществени
вреди, изразяващи се в заплатени разходи за изработката и монтажа на
триплексна плоча – паметна плоча за сина й В. Б. от „Гранит 2011“ ЕООД,
ведно със законната лихва върху главницата за имуществени вреди, считано
от 25.11.2022 г. до окончателното изплащане на сумата;.
Обстоятелства, от които се твърди, че произтича претендираното
1
право:
В исковата молба се твърди, че на 22.08.2020 г., около 12.40 часа, на
път по път III - 902 на около 4 км преди с. Рогачево, настъпва
пътнотранспортно произшествие по вина на С. А. С., която като водач на
автомобил „Ш. К.", peг. № СА **** РР е нарушила правилата за движение по
пътищата, като не е изпълнила задължението си да пропусне преминаващите
ППС с предимство и непропускайки лек автомобил „Н.П. 2.5 Д", с pen № ТХ
**** АК, управляван от Г. Т. П., поради което е последвал сблъсък, в резултат
на което е пострадал пътникът В. Н. Б., който е бил с опасност за живота. В
следствие на причинените травматични увреждания от настъпилото ПТП на
30.08.2020 г. е настъпила смъртта на В. Н. Б..
За произшествието е съставен Констативен протокол за ПТП с
пострадали лица № 1/2020 г., издаден от РУ на МВР - Албена. Образувано е
наказателно производство, като с Присъда № 61 от 11.04.2023 г., по НОХД №
420/2023 г. по описа на Софийски градски съд, С. А. С. е призната за виновна,
за това, че по непредпазливост причинила смъртта на В. Н. Б., за което й е
наложено наказание „лишаване от свобода" за срок от осем месеца, отложено
с три годишен изпитателен срок, както и наказание „лишаване от право да
управлява МПС" за срок от една година.
Към датата на ПТП по отношение на автомобила на водача С. е имало
сключена застраховка „Гражданска отговорност" по застрахователна полица
№ BG/06/120001832758 с ответника, който следва да заплати обезщетение за
вредите, причинени от застрахования.
Предявена била застрахователна претенция от И. А. Б., майка на
починалия В. Н. Б., да й бъде заплатено застрахователно обезщетение в
размер на 150 000 лева за претърпените от нея неимуществени вреди,
изразяващи се във формата на морални болки, страдания, негативни
изживявания, тъга и психически дискомфорт, причинени от
преждевременната и невъзратима загуба на сина й, в резултат на което е
образувана преписка по щета № 43072952000170 при застрахователното
дружество. След преглед на изисканите документи, застрахователят с писмо
№ 0-92-14788/04.11.2022 г. е определил и заплатил обезщетение в размер на
95 000 лева. Платеното обезщетение се счита от ищцата за крайно
недостатъчно, поради което се претендира в настоящото производство такова
в размер на 55 000 лева – разликата над платения до претендирания размер.
Предявена била и застрахователна претенция от ищцата да й бъде
заплатено застрахователно обезщетение в размер на 3 125 лева за
претърпените от нея имуществени вреди, изразяващи се в разходи, направени
за изработката и монтажа на триплексна плоча за гроба на починалия В. Н. Б.,
по която с писмо с изх. № 0-92-15354/15.11.2022г. застрахователят е
постановил отказ.
Въвеждат се твърдения, че претенцията на И. А. Б. за неимуществени
вреди се обосновавала с това, че е била налице дълбока и силна емоционална
2
връзка между нея и синът й В. Н. Б., с когото дълго време живеели в един
апартамент в разбирателство и без конфликти и смъртта му била преживяна
изключително тежко нея. Излага се, че е била съкрушена, сломена
психически, изпаднала в тежки състояния, наложили посещението й при
психиатър. Въпреки приема на успокоителни лекарства, често имала силно
главоболие. И до днес не била в състояние да преживее загубата на сина си и
изпитвала непреодолима тъга и негативни душевни изживявания, тъй като с
него са се намирали в отношения на взаимна обич, доверие и привързаност.
По отношение на претенцията за присъждане на обезщетение за
имуществени вреди ищцата уточнява, че това са разходи, сторени за
изработването и поставянето на паметна плоча на починалия й син В. Б.,
които са в пряка последица от непозволеното увреждане, причинено от
застрахованото лице.
С посочване на разпоредбите на чл. 497, ал. 1, т. 1 КЗ се обосновават
претенциите за заплащане на законни лихви.
По изложените съображения се претендира осъждане на ответника да
заплати процесните суми, както и сторените по делото разноски.
По делото е постъпил отговор от ответната страна „ДЗИ Общо
Застраховане" ЕАД в срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК.
Излагат се съображения, че предявените искове са неоснователни и ги
оспорва по основание и размер.
За безспорни се сочат обстоятелствата: валидността на
застрахователния договор по застраховка „Гражданска отговорност",
обективиран в полица № BG/06/120001832758, сключен относно л. а. „Ш. К."
с рег. № СА **** РР, към датата на процесното събитие, както и наличието на
заведена извънсъдебна претенция, регистрирана под номер 43072952000170.
Оспорва иска за неимуществени вреди по основание и размер,
като счита, че определеното и заплатено обезщетение от
застрахователното дружество в размер на 95 000 лева представлява
пълно и цялостно възмездяване на претърпените от ищцата вреди, при
съобразяване с принципа на справедливост по чл. 52 от ЗЗД.
Прави се възражение за съпричиняване към настъпването на
вредоносния резултат от страна на починалия, а именно към настъпването
на собствените му травми, посредством противоправно поведение - пътувал
без поставен предпазен колан в нарушение на разпоредбите на чл. 137а от
ЗДвП. Коефицентът на приноса се определя да е в размер 50%.
Излагат се съображения, че претендираната сума за неимуществени
вреди е силно завишена, несъответна на обичайно присъжданите суми от
съдилищата и на принципа за справедливост. В условията на евентуалност
счита, че предявеният размер не е редуциран с приноса на пострадалия за
настъпването на процесното ПТП.
3
Доколкото се оспорва основателността на главния иск, то се оспорва и
основателността на акцесорния иск - за лихвата за забава върху
претенцията за обезщетяване на неимуществените вреди.
Оспорва се основателността на претендираното обезщетение за
забава, изчислено върху платената главница за неимуществени вреди в
размер на 95 000 лева, считано от 02.10.2020г. до 02.11.2022г., като
ответникът посочва, че дружеството не е изпадало в забава, тъй като ищецът
при предявяване на застрахователната си претенция е следвало да представи
допълнителни документи.
Ответникът оспорва по основание и размер претенцията за
имуществени вреди поради липсата на представен платежен документ, както
и акцесорния иск - за лихвата за забава върху главния иск за обезщетяване
на имуществените вреди.
По изложените съображения, моли съдът да отхвърли предявените
искове като неоснователни и недоказани, а при условията на евентуалност -
размерът на исковата претенция да бъде редуциран, съобразно със съдебната
практика по аналогични случаи и с приноса от страна на пострадалото лице за
настъпване на вредоносния резултат. Претендира се присъждане на сторените
в производството разноски.
Прави особено искане за обединяване на настоящото производство с
търговски дела № 372/2023г. и № 373/2023г., двете по описа на ВОС, на
основание чл. 213 ГПК, заведени по отношение на претърпените от Н. Н. К. и
К. Н. Б. и страдания във връзка със смъртта на брат им В. Б., тъй като касаят
един и същ предмет и установяването на едни и същи факти.
На основание чл. 146, ал. 1, т. 5 от ГПК съдът указва на ищцата, че
носи доказателствената тежест да докаже, че на посочената дата е настъпило
ПТП с посочения механизъм, че в следствие на ПТП е настъпила смъртта на
В. Н. Б., че пострадалото лице е син на ищцата, че са претърпени твърдяните
неимуществени и имуществени вреди, които са в пряка връзка с настъпилата
смърт, че между ответника и виновния водач е налице валиден договор за
застраховка със срок на действие, покриващ датата на ПТП, че е предявена
претенцията за изплащане на обезщетение. По отношение на акцесорния иск
за присъждане на лихва върху обезщетението следва да се установи, че
ответникът е изпаднал в забава от посочената начална дата и дължи
обезщетение за забава в претендирания размер.
На основание чл. 146, ал. 1, т. 5 от ГПК указва на ответника, че
следва да установи положителните факти, на които се позова, изключващи
отговорността му, включително и фактите за наличие на съпричиняване на
вредите, а именно, че пострадалото лице е допринесло за причиняването на
вредоносния резултат, тъй като е пътувало без поставен предпазен колан.
На основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 от ГПК съдът приема за
безспорно между страните и ненуждаещо се от доказване:
4
че лек автомобил марка „Ш. К.", peг. № СА **** РР към дата
22.08.2020г. е бил застрахован по риска „Гражданска отговорност" със
застрахователна полица № BG/06/120001832758 в ответното дружество;
че по вина на С. А. С. на 22.08.2020 г. е настъпило ПТП;
че В. Н. Б. е починал в резултат на ПТП;
че И. А. Б. е майка на пострадалото лице В. Н. Б.;
заплащането от ответника извънсъдебно на сумата в размер на 95 000
лева, представляваща обезщетение за претърпените от ищцата
неимуществени вреди вследствие на смъртта на сина й.
На основание чл. 300 от ГПК съдът указва на страните, че влязлата в
сила присъда по НОХД № 420/2023 г. по описа на СГС е задължителна за
гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието,
относно това, дали е извършено деянието, неговата противоправност и
виновността на дееца.
На основание чл. 146, ал. 2 от ГПК съдът намира, че не са налице
факти по отношение, на които страните не сочат доказателства.
На основание чл. 140, ал. 1 от ГПК съдът намира, че делото подлежи
на разглеждане по реда на общия исков процес.
По предварителните въпроси, по отношение особеното искане на
ответника, съдът намира искането за неоснователно, тъй като макар
претенциите да биват основани частично на общи факти, то във всяко едно
производство ще бъдат установявани различни по вид претърпени вреди и с
обединяването на производствата не би се постигнал по-голяма ефективност
или бързина.
Горните мотиви обуславя т отхвърляне на същото.
На основание чл. 140, ал. 1 от ГПК, съдът следва да се произнесе по
допускане на доказателствата.
Следва да бъдат допуснати за приемане представените с исковата молба
писмени доказателства, като допустими и относими към предмета на спора.
Искането на ищцата, на основание чл. 190, ал. 1 от ГПК, за задължаване
на ответната страна да представи препис от застрахователна полица №
BG/06/120001832758, валидна към 20.08.2020г. на МПС с рег. № СА **** РР,
задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите" и
всички документи по нея, следва да бъде оставено без уважение, доколкото не
се оспорва наличието на валидно застрахователно правоотношение.
Искането на ищцата, на основание чл. 190, ал. 1 от ГПК, за задължаване
на ответната страна да представи препис от всички документи по щета №
43072952000170, следва да бъде уважено. Наличните документи са
релевантни към установяване на периода на забавата по претенцията за
обезщетение за същата.
5
Следва да бъде уважено искането на ответника да бъде изискано НОХД
№ 420/2023 г. по описа на Софийски Градски съд, като относимо и
допустимо.
С исковата молба е обосновано искане за назначаване на СППЕ с
посочените в нея задачи, целящи установяване психическото състояние на
ищцата вследствие претърпяната загуба на сина й, което съдът намира за
относимо и допустимо.
В отговора на исковата молба е направено искане за допускане на
комплексна СМАТЕ. Поставените в отговора на исковата молба задачи на
експертизата са относими към предмета на спора, тъй като целят
установяването на релевираното от ответника възражение за съпричиняване.
За установяване на преживяните от ищцата болки, страдания и стрес
следва да бъдат допуснати гласни доказателства чрез разпита на двама
свидетели при режим на довеждане.
За установяване на възражението за съпричиняване на вредоносния
резултат следва да бъдат допуснати и исканите от ответника гласни
доказателства чрез разпита на С. А. С., при режим на призоваване на
посочения в отговора на исковата молба адрес.
Искането на ищцата да й бъде издадено съдебно удостоверение за
снабдяване с документ, удостоверяващ плащане от страна на ищцата към
„Гранит 2011“ ЕООД по договор за изработка и монтаж на триплексна
паметна плоча за гърба с колан размер 70/115 инж. В. Н. Б., следва да бъде
уважено, доколкото е свързано с установяване на размера и настъпването на
имуществените вреди.
Предвид изложеното и на основание чл. 140, ал. 1 и ал. 3 от ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОСТАНОВЯ разглеждане на делото по общия исков ред.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ответника за съединяване
на производствата по настоящото дело с т.д. № 372/2023 г. и т.д. №
373/2023г., двете по описа на ВОС и постановяване на общо решение, на
основание чл. 213 ГПК.
НАСРОЧВА производството по делото за 21.11.2023г. от 9.30ч., за
която дата и час да се призоват страните, чрез приложение № 1, ведно с
настоящото определение, а на ищеца и препис от отговора на исковата
молба.
ДОПУСКА СЪБИРАНЕТО на приложените към исковата молба
писмени доказателства.
6
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищцата, на основание чл. 190
ГПК да бъде задължен ответника да представи препис от застрахователна
полица № BG/06/120001832758, валидна към 20.08.2020г. на МПС с рег. №
СА **** РР, задължителна застраховка „Гражданска отговорност на
автомобилистите" и всички документи по нея.
ЗАДЪЛЖАВА на основание чл. 190 ГПК ответника да представи до
датата на съдебното заседание препис от всички документи по щета №
43072952000170, като УКАЗВА на ответника, че непредставянето на
документа ще се преценява съобразно чл.161 ГПК.
ДОПУСКА СЪДЕБНО-ПСИХИАТРИЧНА ЕКСПЕРТИЗА със
задача вещото лице след запознаване с материалите по делото,
медицинската документация и след личен преглед на ищцата, да даде
заключение следните въпроси:
1. Как се е отразила смъртта на сина на ищцата върху психичното й
здраве, преживяла ли е остра стресова реакция и душевно разстройство,
довели до промяна в социалното и емоционално функциониране на
същата? Вещото лице да посочи какво е било психичното състояние на
ищцата към датата на инцидента.
2. Какво е психичното състояние на ищцата към настоящия момент,
нуждае ли се от психотерапия с оглед превъзмогване на болката и
страданията от загубата на сина й В. Б.
3. Налице ли е постравматичен стрес у ищцатав резултат на загубата
на сина й. В резултат на инцидента има ли засилено чувство за
безпомощност, неемоционалност и други негативни емоции
ОПРЕДЕЛЯ депозит за възнаграждение на вещо лице в размер на
300.00 лв., вносими от бюджета на съда.
ОПРЕДЕЛЯ ЗА ВЕЩО ЛИЦЕ Светлин Върбанов Върбанов.
ДОПУСКА КОМПЛЕКСНА СЪДЕБНА АВТОТЕХНИЧЕСКА И
МЕДИЦИНСКА ЕКСПЕРТИЗА със задача вещите лица след запознаване с
материалите по делото, оглед на място, медицинската документация, както и
доказателствата по НОХД да дадат заключение по поставените в отговора на
исковата молба въпроси.
ОПРЕДЕЛЯ депозит за възнаграждение на вещо лице в размер на
400.00 лв. в част техническа и в размер на 400.00 лв. в част медицинска,
вносим от ответника в едноседмичен срок от съобщението, с представяне на
7
доказателства за това в същия срок.
ОПРЕДЕЛЯ ЗА ВЕЩИ ЛИЦА Й. М. и Д. Д..
Вещите лица да се призоват след внасяне на депозита.
ДАВА ВЪЗМОЖНОСТ на ищците да ангажират гласни
доказателства, чрез разпита на двама свидетели при режим на водене в
съдебно заседание за установяване следните факти: преживените ищцата
болки, страдания и стрес.
ДАВА ВЪЗМОЖНОСТ на ответника да ангажира гласни
доказателства, чрез разпита на С. А. С., при режим на призоваване на
посочения в отговора на исковата молба адрес, за установяване на
твърденията по възражението за съпричиняване на вредоносния резултат от
пострадалото лице, че същото е пътувало без предпазен колан.
ОПРЕДЕЛЯ депозит за призоваване на свидетеля в размер на 150 лв.,
платим от ответника в седмичен срок от връчване на определението с
представяне на доказателства за това в същия срок.
ИЗИСКВА за послужване НОХД № 420/2020г. по описа на СГС.
ДА СЕ ИЗДАДЕ съдебно удостоверение на ищцата за снабдяване с
документ, удостоверяващ плащане от страна на възложителя до изпълнителя
„Гранит 2011“ ЕООД по договор за изработка и монтаж на триплексна
паметна плоча за гърба с колан размер 70/115 инж. В. Н. Б..
Съдът приканва страните към спогодба като им разяснява, че
сключването на спогодба е доброволен способ за уреждане на спора и има
преимущество пред спорното производство. При спогодба платената
държавна такса се връща на половина на ищеца, респективно страните ще
заплатят държавни такси от 2%, вместо от 4%.
НАСОЧВА на основание чл.11, ал.2 от Закона за медиацията страните
към разрешаване на спора си чрез медиация. Указва на същите, че чрез
Медиатора могат да постигнат доброволно разрешаване на спора, като там
може да им бъде помогнато за постигане на споразумение, което да бъде
утвърдено в съда.
УКАЗВА НА СТРАНИТЕ , че при използван способ чрез медиация,
страните могат да решат и други свои конфликтни отношения, извън
предмета на съдебния спор и сключат по тях споразумение. Участието в
медиация е доброволно, като процедурата се развива пред трето неутрално и
безпристрастно за спора лице - медиатор.
8
УКАЗВА НА СТРАНИТЕ , че медиацията може да бъде осъществена
в Център за медиация към Окръжен съд - Варна, адрес гр. Варна, ул. „Ангел
Кънчев" №12, ет.4 , в сградата, в която се помещава СИС при ВРС.
Участие в медиация страните могат да заявят с подаване на заявление, на
тел. 052 623 362, като могат да поискат и допълнителна информация на e-mail:
*********@***.**.
ДА СЕ ИЗПРАТИ на страните бланка - заявление за участие в
медиация.
УКАЗВА НА страните и техните процесуални представители, че в
съдебно заседание следва информират съда за участието си в процедура по
медиация или причините за невъзможността от такова участие.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
9