Р Е Ш Е Н И Е № 31
гр. МОНТАНА, 3 февруари 2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – МОНТАНА, в открито съдебно заседание на 13 01 2022
г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РЕНИ ЦВЕТАНОВА
при секретаря: ДИМИТРАНА ДИМИТРОВА като разгледа докладваното от СЪДИЯ РЕНИ ЦВЕТАНОВА, пети състав,
Адм.д. № 429 по описа за 2021 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е по реда на чл.
18 от Наредба № 11 от 06.04.2009 г. за условията и реда за прилагане на мярка
214 "Агроекологични плащания" от Програмата за развитие на селските
райони за периода 2007 - 2013 г., вр. § 35, ал. 3 от ПЗР към Закона за
изменение и допълнение на Закона за подпомагане на земеделските производители
/ЗПЗП/.
Образувано е по жалба на М.П.В.,***, чрез
адв. Н.М. против Акт за установяване на публично държавно вземане № 01-6500/9550#9
от 21.07.2021 г. на Зам.изпълнителен директор на ДФ „Земеделие” София.
В жалбата се твърди, че АУПДВ № 01-6500/9550#9/21.07.2021 г. е издаден в резултат на
незаконосъобразно прекратяване на агроекологичен ангажимент по мярка 214
„АЕП" от ПРСР 2007-2013 г. След получаването на писмо с изх. №
01-6500/9550/08.11.2016 г. М.В. представя документи за площите, по отношение на
които й е невъзможно да спази поетият агроекологичен ангажимент, а именно: Анекс
към договор за наем на пасища, мери - публична общинска собственост от 09.05.2012
г. и Заповед № 133/01.02.2016 г. на Кмета на Община Монтана. Видно от Анекса, в полза на частни лица, на 25.11.201З г., са възстановени земеделски
земи, при което общата площ на наетите общински земи е намаляла. За това
обстоятелство оспорващата е уведомила ДФЗ още при настъпването му през 2013 г.,
което е видно и от предоставеното от нея обяснение към писмото на Фонда от 08.11.2016
г., което уведомяване не е оспорено от административния орган в хода на производствата
по прекратяване на агроекологичния ангажимент и установяване на публичното
държавно вземане. По силата на втория документ, на 01.02.2016 г. е загубила
правото да ползва останалите наети от нея общински земеделски земи с обща площ
от 536.012 дка или към 01.02.2016 г. единствените площи, за които е имала
възможност да изпълнява поетият агроекологичен ангажимент са били притежаваните
от нея земеделски земи, които са с обща площ от 2.32 ха. Въпреки това Държавен
фонд „3емеделие” само частично е съобразил представените документи и е
определил новата референтна площ, взимайки предвид само невъзможността на М.В.
да изпълнява агроекологичния си ангажимент по отношение на общинските земи, за
които е загубила правото да ползва след постановената от кмета на Община
Монтана заповед и е игнорирал представения Анекс към договора за наем, с който
анекс същата е загубила правото да ползва частично възстановените на частни
лица земеделски земи. В резултат на този пропуск референтната площ
неоснователно е била определена на 6.01 ха вместо действителната площ от 2.32
ха. Поради незаконосъобразното определяне на референтната площ,
административният орган погрешно е установил и процента на припокриване на
площта от пресичане. Действителният процент на припокриване е 98.28%, следователно,
през последната пета година от поетия ангажимент по мярка 214 „Агроекологични
плащания", М.В. е отговаряла на изискването на разпоредбата на чл. 24, ал.
2 от Наредба № 11/06.04.2009 г. С оглед на изложеното не са налице основанията на
чл. 18, ал. 3, т. 3, вр. чл. 24, ал. 2 от Наредба № 11 за прекратяване на агроекологичната
помощ, предоставена на М.В. и основанието по чл. 18, ал. 4, б. „в" от
Наредба № 11 за възстановяване на 20% от получената финансова помощ, поради
което оспореният от М.В. АУПДВ се явява незаконосъобразен и като такъв следва
да бъде отменен. При постановяване на АУПДВ №
01-6500/9550#9/21.07.2021 г. не е взето под внимание нормата на чл.18, ал. 6 от
Наредба № 11, според която, в случаите на форсмажорни или изключителни
обстоятелства агроекологичният ангажимент се прекратява и не се изисква
частично или пълно възстановяване на получената от земеделския стопанин
финансова помощ. „Отчуждаване на голяма част от стопанството, ако това не е
могло да бъде предвидено в деня, в който е поет ангажиментът" е едно от
възможните форсмажорни или изключителни обстоятелства, съгласно № 1, т. 4, б.
„в" на Наредба № 11. В настоящия случай, такова форсмажорно или
изключително обстоятелство се явява загубата от
страна на М.В. на правото да ползва на валидно правно основание земеделските
земи за разликата над 2.32 ха до 6.01 ха поради прекратяване на наемното й
правоотношение спрямо тези земи в резултат от тяхното възстановяване на частни
лица. Действително, макар да не е налице отчуждаване в
буквален смисъл на стопанството на М.В., извършеното възстановяване на част от
наетите от нея общински земи, представлява непредвидено и непредвидимо обстоятелство, което е настъпило след поемане на ангажимента към
ДФЗ през 2012 г. и лишаващо я от правото да заяви за ползване площи в общ
размер на 3.33 ха. Дори да съществува законово основание за прекратяване на
агроекологичния ангажимент, липсва основание за частичното възстановяване на
получената финансова помощ, поради което процесният АУПДВ е незаконосъобразен и
на това основание. В съдебно заседание жалбата се поддържа от адв. Н.М., който
моли отмяна на издадения акт, както и присъждане на разноските по делото. Твърди,
че незаявените парцели са такива, които са възстановени на собствениците на
имотите, след сключването с Общината на договора за наем, за което Общината е
прекратила и договора за наем. Не може да отговори на въпроса зададен от съда,
а именно на какво основание не са заявени имотите, установени като такива от
вещото лице и които са извън представените доказателства – Заповед и Анекс,
които са представили с жалбата пред фонда.
Ответната страна, чрез юрк Н.Й., в с.з.
оспорва жалбата и счита, че изложените възражения по прекратяване на
агроекологичния ангажимент са неотносими към предмета на спора, тъй като има
издаден и влязъл в сила акт за прекратяване на агроекологичния ангажимент. Моли
да се отхвърли подадената жалба и се потвърди оспореният АУПДВ. Твърди, че актът
е издаден от компетентен по място, материя и степен орган и е издържан в
предписаната по чл. 59, ал. 2 от АПК форма, включително съдържа изложения на
фактическите и правни основания за издаването му, които кореспондират помежду
си. При издаването му не са допуснати съществени нарушения на
административнопроизводствените правила, които да водят до неговата отмяна,
като същият е и материално законосъобразен. Моли да се има предвид, че съгласно
разпоредбата на чл. 27, ал. 3 от ЗПЗП е въведено задължение на РА да предприема
необходимите действия за събиране на недължимо платените и надплатени суми по
схеми за плащания и проекти, финансирани от ЕФ и от държавния бюджет, съгласно
чл. 162, ал. 2, т. 8 от ДОПК, които представляват публично държавно вземане.
Моли също така да се има предвид, че в настоящия случай, последното е
установено с влязло в сила уведомително писмо за прекратяване на
агроекологичния ангажимент за кампания 2016 г. По делото също така безспорно е
установен и размерът на получената сума за кампаниите, описани в оспорения акт.
Моли, с оглед изхода на делото, да им бъде присъдено юрисконсултско
възнаграждение в минимален размер.
Административен съд Монтана след като
обсъди сочените в жалбата основания във връзка със събраните по делото
доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:
С Разпореждане от 25.10.2021 г. и 07 01
2022 г./л. 124, л. 144, на гърба/ настоящият състав е разпределил доказателствената
тежест между страните, като при условията на чл. 171, ал. 5 и чл. 9, ал. 3 от АПК на страните са дадени допълнителни указания.
Съгласно Заявление за регистрация 2012
г. оспорващата е кандидатствала по мярка 214 „Агроекологични плащания” 2012 с
направление „Възстновяване и поддържане на затревени площи с висока природна
стойност”.
С Уведомително писмо изх № 01-6500/9550
от 08 11 2016 г. на Зам Изпълнителен Директор на ДФЗ, получено на ръка на 21 11
2016 г. /л. 31/, М.В. е уведомена, че в резултат на извършени административни
проверки процентът на припокриване на заявените за текущата кампания парцели е
под 90 %. С писмото е даден 15 дневен срок да бъдат представени доказателства за
установяване на обстоятелствата по влязлото в сила изменение на ЗСПЗЗ. По това
писмо на 21 11 2016 г. оспорващата е представила доказателства, а именно:
Договор за наем от 09 05 2012 г. с Община Монтана, Анекс към този Договор
сключен на 25 11 2013 г. и Заповед № 133 от 01 02 2016 г. на Кмета на Община Монтана
за прекратяване наемните правоотношения за части от имоти, изрично посочени в
Заповедта, поради разпоредбата на чл. 37и от ЗСПЗЗ /л. 160-167/.
С Уведомително писмо изх № 01-6500/9550
от 17 12 2018 г. на Зам Изпълнителен Директор на ДФЗ, ведно с Приложение № 1
към него, получени на ръка на 23 01 2019 г., М.В. е уведомена за открито
производство по издаване на административен акт за прекратяване на многогодишен
ангажимент по мярка 214 „Агроекологични плащания” от ПРСР 2007 – 2013 за
кампания 2016 г. С писмото е даден 7 дн.ср. за представяне на възражения и
доказателства. По това писмо е постъпило обяснение вх. № 01 6500/9550 от 01 02
2019 г. /л. 168/, с което са представени Договор за наем от 09 05 2012 г. с
Община Монтана, Анекс към този Догвор, сключен на 25 11 2013 г., Заповед № 133
от 01 02 2016 г. на Кмета на Община Монтана за прекратяване наемните
правоотношения за части от имоти, изрично посочени в Заповедта, поради
разпоредбата на чл. 37и от ЗСПЗЗ и пълна история на имот 040101 и имот 065025.
С Уведомително писмо изх № 01-6500/9550#3 от 08 02 2019 г. на Зам Изпълнителен Директор на ДФЗ, получено на ръка на
25 02 2019 г. /л. 28/, М.В. е уведомена, че въз основа на постъпило възражение
срещу открито производство по прекратяване на многогодишния ангажимент по Мярка
214 и след разглеждане на представените с това възражение доказателства, ДФЗ –
РА е приел, че за част от площите е доказана невъзможност да се спази поетият
ангажимент, в резултат на изменението на пар. 15 и чл. 37и, ал. 1 от ЗСПЗЗ и
площите, за които тези обстоятелства са доказани, са изключени от ангажимента,
в резултат на което новата референтна площ е в размер на 6,01 ха. В писмото в
табличен вид са посочени номерата на парцелите и кадастралните номера, за които
не са представени доказателства. Със същото е даден 7 дневен срок за нови
възражения и доказателства.
С Уведомително писмо за прекратяване на
агроекологичен ангажимент по мярка 214 „Агроекологични плащания” от ПРСР 2007 –
2013 за кампания 2016 г. изх. № 01 – 6500/9550#5 от 15 05 2019 г. на Зам Изпълнителен Директор на ДФ „Земеделие”, този
административен орган е отказал финансова помощ и е прекратил Агроекологичния
ангажимент. Писмото е получено на 04 06 2019 г.
С Уведомително писмо изх № 01-6500/9550#7 от 13 07 2020 г. на Зам Изпълнителен Директор на ДФЗ, оспорващата е
уведомена за откриване на производство по издаване на акт за установяване на
публично държавно вземане. В писмото са посочени изплатените за всяка една година
суми и въз основа на чл. 18, ал. 4, б. „в” от Наредба № 11/2009 г., дължимата
сума, която следва да се възстанови е 20 % от 54915,84 лева, което се равнява
на 10983,17 лева. Писмото е получено на ръка на 24 08 2020 г. /л. 21/
С възражение 01-6500/9550#8 от 01 09
2020 г. /л. 20/, в отговор на Уведомителното писмо оспорващата пояснява, че
голяма част от ангажимента е базиран на сключен договор на 09 05 2012 г. с
Община Монтана, като през 2014 г. ангажимента е бил намален, което намаление не
е било пречка за неговото изпълнение, но с издаването на Заповед № 133/01 02
2016 г. намаляването на площите е надминало границата от 10%, което е причина,
за да не може да се изпълни поетият ангажимент. Твърди, че това обстоятелство
не е могло да бъде предвидено по време поемането на ангажимента, поради което
се позовава на § 1, т. 4, б. „в” от Наредба № 11/2009 г. и счита, че следва да
бъде приложен текста на чл. 18, ал. 6 от Наредбата.
С оспорения акт на
основание чл. 18. ал. 3 и ал. 4. б. „в", във връзка с чл.
24, ал. 1 и ал. 2 от Наредба № 11 от 06.04.2009 г., чл. 59, ал. 1 и ал. 2 от АПК, чл. 165 и чл. 166
от ДОПК, чл. 20а, ал. 1, ал. 2 и ал. 4 от ЗПЗП е определено публично държавно
вземане в размер на 10983,17 лв. В акта е посочено, че с влязъл в сила Акт за
прекратяване на агроекологичен ангажимент по мярка 214 „АЕП” от ПРСР 2007 –
2013 г. с изх. № 01 – 6500/9550 от 15 05 2019 г. е прекратен агроекологичният
ангажимент. Посочени са получените за периода 2012 – 2015 суми, чийто общ размер
е 54915,84 лв. като 20 % от тази сума се
равнява на 10983,17 лв. Посочено е също така, че в писмото, с което лицето е
уведомено за откриване на производството са изложени фактическите
обстоятелства, въз основа на които е прието, че са налице основания за издаване
на АУПДВ, а представените възражения не са приети за основателни.
Със Заповед № 03-РД/2891#2/16 06 2021
г. на Зам изпълнителен директор на ДФ „Земеделие” /л. 15/ П*** Д*** С*** са
делегирани правомощия по издаване на актове за установяване на публични
държавни вземания по всички схеми и мерки по директни плащания, за които реда
за подаване на заявления за подпомагане е уреден или е бил уреден в Наредба № 5
от 27 02 2009 г. за условията и реда за подаване на заявления по схеми и мерки
за директни плащания.
С Протоколно Определение от 18 11
2021 г. е открито производство по оспорване на „Справка агроекологичен
ангажимент – М.П.В.” /л. 133-135/.
С изслушаното заключение на вещото лице Д.Д.,
специалност геодезия и картография, неоспорено от страните по делото, което
съдът приема за дадено обективно, безпристрастно и обосновано, пълно и в
съответствие с доказателствата по делото, се установява, че за кампания 2016 г.
от референтна площ 6,01 ха, останала след адаптирането на ангажимента, оспорващата
не е заявила 3,69 ха, а е заявила 2,32 ха площ. Незаявените площи са отразени в
Таблица 1 на заключението /л. 148/. Площта от географското пресичане е 2,28 ха. В забележка под таблицата вещото
лице пояснява, че за графи 4 и 5, с черен шрифт са изписани номерата и площите
на кадастралните имоти, за които ДФЗ подава информация, че няма представен
документ валиден за адаптирането на ангажимента и същият остава като такъв,
като сбора им за всеки парцел дава площта в графа 2. Този сбор /тези части от
имоти/ не са заявени от бенефициента. С червени цифри са площите, за които са
представени документи и сборът от тях е отпаднал от ангажимента. За колони 1 и
2, с удебелен шрифт са посочени целите референтни незаявени парцели /с цялата
им площ от 3,33 ха/. Референтната площ преди адаптиране е 48,12 ха, но площта
от референтната кампания, т.е. след изключване на площите предмет на прекратени
договори само по причина изменението в ЗСПЗЗ, е 6,01 ха. В такъв случай процента на припокриване е
37,94 % (2,28 ха/6,01 ха). Изчислението е извършено съобразно указаното в чл. 24, ал. 2 от Наредбата, а
именно: „като всяка година поне 90 % от площта по съответното направление се
припокрива географски с площта, за която има поет агроекологичен ангажимент“,
т.е. географското припокриване, изразено в отношение между заявената площ за
съответната Кампания към площта на поетия ангажимент. В с.з. вещото лице
пояснява, че имотите, които са в червено /графа 4/ са признати от фонда, че
попадат в основанията по изменението, отпадат от ангажимента и всъщност не се
включват в изчисленията. За останалите имоти, няма данни какво е основанието да
не бъдат заявени и изчисленията за определяне на процента е извършен върху
базата на тези незаявени имоти, който е 37,94 %.
При така изложената фактическа
обстановка съдът намира от правна страна следното:
Жалбата е против индивидуален
административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 от АПК, подадена от надлежно
легитимирано лице - адресата на акта, на което се засягат законни негови права
и интереси. Обжалваният акт е получен на ръка на 31 08 2021 г., както е отбелязано
вьрху самия него /л. 14/, а жалба против него е подадена на 13 09 2021 г.,
видно от печат на ДФ Земеделие /л. 3/ или същата е подадена в законоустановения
14 дневен срок, поради което същата се явява допустима за разглеждането й по
същество.
Спорът между страните е дали оспорващата
има минимум 90 % от площта по съответното направление, която да се припокрива
географски с площта, за която има поет агроекологичен ангажимент, респ. дали
незаявените през 2016 г. парцели са такива, които попадат в изменението на чл.
37и, ал. 1 и 4 и § 15 от ПЗР на ЗСПЗЗ и/или са възстановени по реда и условията
на същия закон, което е създало отчуждаване от стопанството на оспорващата,
респ. създало е невъзможност същите да бъдат заявени и за тях да бъде продължен
ангажимента, което от своя страна да се счита за форсмажорно обстоятелство.
Съгласно § 35, ал. 3 от ПЗР на ЗПЗП -
Министърът на земеделието и продоволствието издава наредби по прилагането на Програмата
за развитие на селските райони за периода 2007 - 2013 г.
Съгласно § 6 от ПЗР на Наредба № 11 от 6.04.2009 г. за условията и реда
за прилагане на мярка 214 "Агроекологични плащания" от Програмата за
развитие на селските райони за периода 2007 - 2013 г. /Наредба № 11/2009 г./ - Наредбата се издава
на основание § 35, ал. 3 от преходните и
заключителните разпоредби към Закона за изменение и допълнение на Закона за
подпомагане на земеделските производители и отменя Наредба № 12 от
2008 г. за условията и реда за прилагане на мярка 214 "Агроекологични
плащания" от Програмата за развитие на селските
райони за периода 2007 - 2013 г.
Съгласно чл. 27, ал. 7 от ЗПЗП -
Дължимостта на подлежаща на възстановяване безвъзмездна финансова помощ поради
неспазване на критерии за допустимост, ангажимент или друго задължение от
страна на ползвателите на помощ и бенефициентите по мерките и подмерките от
програмите за развитие на селските райони, извън основанията по ал. 6, се
установява с издаването на акт за установяване на публично държавно вземане по
реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс.
Съгласно чл. 7, ал. 1 и 2 от Наредба №
11 - Агроекологичните дейности или направления се изпълняват
за период от пет последователни години. Срокът по ал. 1 започва да тече от началото на годината на подаване на
"Заявление за подпомагане", което през първата година на
кандидатстване е и "Заявление за плащане". През всяка следваща година
до изтичане на срока по ал. 1 кандидатите за подпомагане подават
"Заявление за плащане".
Съгласно чл. 18, ал. 3, т. 1 от Наредба
№ 11/2009 г. - Държавен фонд "Земеделие" прекратява агроекологичния
ангажимент и подпомаганите лица възстановяват получената финансова помощ по
съответното направление съобразно разпоредбите на ал. 4, когато: преустановят
прилагането на агроекологичните дейности по съответното направление преди изтичане
на срока по чл. 7, ал. 1, според който агроекологичните дейности или
направления се изпълняват за период от пет последователни години. Алинея четвърта
на чл. 18, б. „в”, гласи че подпомаганите лица възстановяват получената до
момента финансова помощ заедно със законните лихви в зависимост от годината на
първоначално одобрение по мярката до годината, в която е прекратен
агроекологичният ангажимент, както следва: до края на петата година - 20 %.
Съгласно чл. 18, ал. 7 от Наредба №
11/2009 г. - Случаите на форсмажорни или изключителни обстоятелства заедно със
съответните доказателства (документи, издадени от компетентен административен
орган) се съобщават в писмена форма на ДФЗ - РА от земеделския стопанин или от
друго упълномощено от него лице или от неговите правоприемници в рамките на 10
работни дни от датата, на която земеделският стопанин или упълномощеното от
него лице или неговите правоприемници са в състояние да направят това.
Съгласно чл. 24, ал. 1, 2 и 3 от Наредба № 11/2009 г.
- Агроекологичните дейности или направления по чл. 2, ал. 1, т. 1, буква
"а", т. 2, 3, 4 се извършват върху едни и същи площи за едни и същи
блокове на земеделското стопанство в петгодишен период от поемане на
агроекологичното задължение. Одобрената площ за извършване на агроекологични
дейности или направления по чл. 2, ал. 1, т. 1, буква "а", т. 2, 3, 4
може да бъде намалена с не повече от 10 %, като всяка година поне 90 % от
площта по съответното направление се припокрива географски с площта, за която
има поет агроекологичен ангажимент. При намаляване на одобрената площ за
извършване на агроекологични дейности или направления по ал. 2 подпомаганите
лица не поемат ново агроекологично задължение за петгодишен период и
финансовата помощ за текущата година се изчислява на база на намалената площ.
Съгласно § 1, т. 4, б. „в“ от ДР на Наредба № 11/2009
г. - По смисъла на тази наредба: 4. "Форсмажорни или изключителни
обстоятелства" са: отчуждаване на голяма част от стопанството, ако това не
е могло да бъде предвидено в деня, в който е поет ангажиментът.
Съгласно § 15, ал. 1 и ал. 3 от ПЗР на ЗСПЗЗ (ДВ, бр.
61 от 2015 г.) - Ползвателите, сключили договори за наем или аренда на пасища,
мери и ливади от държавния и общинския поземлен фонд преди 24 февруари 2015 г.,
са длъжни в срок до 1 февруари 2016 г. да приведат договорите в съответствие с
изискванията на чл. 37и, ал. 1 и 4. Договорите за наем или аренда на пасища,
мери и ливади от държавния и общинския поземлен фонд, които не са приведени в
съответствие в срока по ал. 1 или 2, се прекратяват от кмета на общината,
съответно директора на областната дирекция "Земеделие".
Оспореният акт е издаден от
компетентен орган, в кръга на неговите правомощия, в който смисъл е Заповед №
03-РД/2891#2/16 06 2021 г. на Зам изпълнителен директор на ДФ
„Земеделие”.
Настоящият състав не установява нарушение на формата
на оспорения акт. Специална форма за този вид и характер актове не е предвидена
в Наредба № 11/2009 г. или ЗПЗП, поради което по аналогия приложение намира чл.
59 от АПК. Актът съдържа реквизитите на цитирания текст, в това число правните
основания и фактическите обстоятелства за неговото издаване, изложени са и
мотиви, обосноваващи неговото издаване, като в тази връзка следва да се отчетат
и съображенията изложени в Уведомително писмо изх № 01-6500/9550#7 от 13 07 2020 г. на Зам Изпълнителен Директор на ДФЗ.
Този състав на съда не установява да
е допуснато съществено процесуално нарушение при издаване на акта, което само
по себе си да обуславя незаконосъобразност на издадения акт. Видно от
доказателствата по делото производството е открито с Уведомително писмо, което
е надлежно получено и с което на оспорващата са осигурени обективни процесуални
възможности за вземане на становище и представяне на доказателства, каквито са
и представени.
По отношение на предходно издаденият акт
по прекратяване на агроекологичния ангажимент, който акт не е обжалван и е
влязъл в законна сила акт, което обстоятелство не е спорно, следва да се има
предвид, че със същия единствено е постановено прекратяване на ангажимента, но
без с него да се установява задължение, което да бъде събирано по реда на ДОПК,
в който смисъл е разпоредбата на чл. 18, ал. 3, във връзка с ал. 4 от Наредба №
11. Няма законова пречка, обаче, в отделно производство, в случай на наличието
на задължения по възстановяване на получената финансова помощ, същите да бъдат надлежно
установени, като предпоставките за тяхната дължимост следва да бъдат установени
в същото производство, тъй като само влизането в сила на акта за прекратяване
на ангажимента не е достатъчно да обоснове и установи такива задължения. С
оглед на това и възражението на юрк Й., че обстоятелствата по установяване на
допуснато нарушение на чл. 24 от Наредба № 11 са неотносими и преклудирани в
предходното производство по прекратяване на агроекологичния ангажимент, е
неоснователно и несъответно на нормата на чл. 18, ал. 3, т. 1, във връзка с ал.
4, вр. с чл. 7, ал. 1 и чл. 24, ал. 2 от цитираната Наредба № 11. Въпреки че АО
е прекратил ангажимента с влязъл в сила акт, то това прекратяване не създава автоматично
задължения за възстановяване на получената от него помощ, тъй като тези
задължения не са и не могат да бъдат резултат само и единствено от
прекратяването на ангажимента, а от други, различни на този факт обстоятелства.
В подкрепа на това е и чл. 18, ал. 6, който текст предвижда, че не всяко
прекратяване на поет агроекологичен ангажимент има за последица възстановяване,
било то частично или пълно, на получената от земеделския стопанин финансова
помощ.
По отношение на това последно
обстоятелство и за да се установи дали оспорващата М.В. дължи възстановяване на
получената финансова помощ по поетия от нея многогодишен ангажимент, т.е. дали
е допуснала нарушение на чл. 24, ал. 2, във вр. с чл. 7, ал. 1 от Наредба № 11,
а именно: в петгодишния период дали одобрената
площ за извършване на агроекологични дейности/направления е намалена с повече
от 10 %, т.е. поне 90 % от площта по съответното направление се припокрива
географски с площта, за която има поет ангажимент, съдът е допуснал и
изслушал заключение на вещо лице. Заключението на вещото лице не е оспорено от
страните и съдът го кредитира като дадено обективно, безпристрастно, пълно,
ясно и обосновано, съответно на доказателствата по делото и въз основа на него
приема, че процентът на географско припокриване на заявените за 2016 год. площи
е по-малък от 90 % в сравнение с референтните площи, за които ангажимента
продължава след приспадане на площите, които попадат под условията на § 15, ал. 1 и ал. 3 от ПЗР на ЗСПЗЗ. В тази връзка, както
от доказателствата по делото, така и от заключението на вещото лице се
установи, че ДФ Земеделие е приел обективната невъзможност за продължаване на
ангажимента за част от заявените площи и същите не са обект на изчисление при
определяне на процента от географското припокриване. Същевременно в това
производство оспорващата не установи и не представи доказателства за
фактическото и правно основание, поради които същата не е заявила площта от
3,69 ха, които площи при географското пресичане са 2,28 ха и съставляват по-малко
от 90 % в сравнение с референтните площи, за които ангажимента след неговото
адаптиране, т.е. след актуализиране на площите, за които няма представени
документи за обективна невъзможност от ползване, продължава. Площите, които
попадат под основанията на чл. 34и, ал. 1 и ал. 4, във връзка с пар. 15 от
ЗСПЗЗ остават извън изчисленията извършени от АО, т.е. същите не са включвани в
референтната площ за съответната година. По делото не са представени и доказателства,
от които да е видно, че всичките или част от незаявените площи са възстановени
при условията и по реда на ЗСПЗЗ, каквото е твърдението в жалбата, което прави
това твърдение необосновано, съответно неоснователно. Представената пълна
история на имот 040101 и имот 065025, също не установява тези твърдения, тъй
като тези имоти са взети предвид от АО и не са включвани при извършване на
изчисленията, което е видно от таблицата в заключението на вещото лице, поради
което и твърдението, че представеният Анекс не е взет предвид
остава неоснователно.
Извън горното, дори и да съществуват
основания, които да освобождават оспорващата от възстановяване на получената
финансова помощ, то за това същата е следвало своевременно, в рамките на 10
работни дини, да уведоми ДФ „Земеделие”, в който смисъл е чл. 18, ал. 7 от
Наредба № 11/2009 г., което изискване не е изпълнено.
По отношение на откритото производство
по оспорване на „Справка агроекологичен ангажимент – М.П.В.”, настоящият състав
счита, че това доказателство няма самостоятелна доказателствена стойност, като в
производството не се установи неистинност, поради което същата не следва да
бъде изключвана от доказателствата по делото.
За пълнота следва да се отбележи, че въпреки,
че в оспорения акт като правни основания за неговото издаване са посочени
текстовете на чл. 162, ал. 2, т. 8 и т. 9 от ДОПК и чл. 27, ал. 3, 5 и 7 от
ЗПЗП, то тези текстове нямат отношение към неговото съдържание, тъй като не
променят постановеното волеизявление по установяване на задължения, а не по
тяхното събиране. Обстоятелството, че са посочени повече правни основания, не
се отразява върху законосъобразността на акта.
С оглед на гореизложеното и при
извършената служебна проверка съгласно чл. 168 от АПК съдът намира оспореният
административен акт за издаден от компетентен орган, в кръга на неговите
правомощия, в съответната форма и при спазване на административнопроизводствените
правила, материалният закон и в съответствие с неговите цели.
При този изход на делото основателно се
явява искането на процесуалния представител на ответната страна за заплащане на
юрисконсултско възнаграждение.
Мотивиран от горното и на основание чл. 172, ал. 1 и ал. 2 от АПК съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ като неоснователна жалбата на М.П.В.,***,
чрез адв. Н.М. против Акт за установяване на публично държавно вземане №
01-6500/9550#9 от 21.07.2021 г. на Зам.изпълнителен директор на ДФ „Земеделие”
София.
ОСЪЖДА М.П.В.,*** ДА ЗАПЛАТИ на ДФ
„Земеделие” София сумата от 80 лева юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в 14
дневен срок от съобщаването му на страните чрез Административен съд Монтана
пред Върховен Административен съд.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ :