МОТИВИ
по ВНОХД 3061/2018г. по описа на Софийски градски съд – Наказателно
отделение, 9 въззивен състав
Производството е по реда на глава XXI
от НПК.
С присъда от 29.11.2017г.
по НОХД 16886/2010г. по описа на Софийски районен съд – Наказателно отделение,
98 състав, подс. С.И.И. е признат за невиновен в извършване на престъпление по
чл. 215, ал.2, т.4 вр. ал.1 вр. чл. 20, ал.2 вр. ал. 1 вр. чл. 29, б. „Б“ от НК.
Със същата присъда подс. А.Д.Д. е
признат за виновен в извършването на престъпление по чл. 215, ал.2, т.4, пр.2,
вр. ал.1 вр. чл. 20, ал.2 вр. ал.1 вр.
чл. 29, б. „А“ и б. „Б“ от НК като му е наложено наказание лишаване от свобода
за срок от три години, изтърпяването на което е отложено с определен изпитателен
срок от пет години на основание чл. 66, ал.1 от НК. С присъдата подс. А.Д. е
оправдан да е извършил деянието в съучастие със С.И.И..
Със същата присъда на основание чл. 189,
ал.3 от НПК съдът е възложил направените в хода на производството разноски в
тежест на подсъдимия А.Д..
Срещу присъдата в законоустановения срок
е постъпил протест на прокурор при СРП с искане за отмяна на същата в частта, в
която подс. С.И.И. е признат за невиновен по повдигнатото му обвинение. В него
се излага становище, че присъдата е неправилна, тъй като в хода на съдебното
следствие са събрани и проверени доказателства, въз основа на които се доказва
несъмнено извършеното от подсъдимите престъпление. Според прокурора не следва
да бъдат кредитирани показанията на св. М.К., тъй като същите изцяло
противоречат на всички събрани в хода на съдебното следствие доказателства.
Предвид изложеното намира присъдата в частта, в която подс. С.И. е признат за
невиновен по повдигнатото му обвинение, е неправилна и моли да бъде отменена и
постановена нова осъдителна такава.
Срещу присъдата е постъпила и жалба от
защитата на подс. А.Д. - адв. Й.Й.. В
нея се изразява несъгласие с постановената присъда като се излагат доводи за
липса на знание у Д., че вещта е била предмет на престъпно посегателство. Иска
се отмяна на присъдата и постановяване на нова, с която осъденият подсъдим да
бъде оправдан.
В открито съдебно заседание пред
въззивния съд представителят на СГП поддържа протеста. Намира, че постановеният
съдебен акт е неправилен, тъй като не е съобразен със събраните по делото
доказателства. Счита, че съдът не е следвало да кредитира показанията на св. М.К.,
тъй като неговите твърдения се опровергават от факта, че същият се е признал за
виновен в извършено престъпление в съучастие с А.Д. и със С.И.. Моли за
уважаване на протеста.
Защитата на подс. А.Д. в лицето на
упълномощен пред въззивната инстанция адв. Й.не поддържа жалбата. Оспорва
протеста. Посочва, че присъдата срещу А.Д. е обоснована и законосъобразна, като
съдът е определил справедливо наказание при условията на чл. 66 от НК.
Защитата на подс.С.И. – адв. А. моли
протестът да не бъде уважен. Посочва, че няма нито един свидетел, който да е
разпознал подсъдимия като извършител на деянието.
Подсъдимият А.Д. е редовно уведомен за
въззивното съдебно заседание, но не се явява, за да заяви личната си позиция по
атакувания съдебен акт.
В правото си на лична защита подс. С.И.
се присъединява към казаното от защитника си.
В правото си на последна дума подсъдимият
И. моли да бъде потвърдена оправдателната присъда.
Софийски градски съд, след като обсъди
доводите в протеста и жалбата, както и тези, изложени в съдебно заседание, и
след като в съответствие с чл. 314 от НПК провери изцяло правилността на атакуваната
първоинстанционна присъда, констатира, че са налице основания за нейната
частична отмяна.
Съобразявайки събраните по делото
доказателства, настоящият съдебен състав прие за установена следната фактическа
обстановка:
Подсъдимият А.Д.Д. е роден на ***г***,
български гражданин, неженен, с начално образование, осъждан, безработен, ЕГН: **********.
Подсъдимият С.И.И. е роден на ***г***,
живущ ***, български гражданин, неженен, с основно образование, осъждан,
безработен, ЕГН: **********.
Търговско дружество „У.ЛП“ ООД по повод
на своята строителна дейност притежавало машина за подова замазка марка
„Турбозол“. На 14.01.2009г. управителят на дружеството – св. М.оставил машината
в двор - част от обект на дружеството, находящ се в гр. София, ул. „********, където
през нощта охранявал св. А.Т.. На следващия
ден – 15.01.2009г. около обяд св. М.установил, че машината я няма. За това
обстоятелство той сигнализирал 01РУ-СДВР. След като била открадната от
неизвестен и неустановен по делото извършител, машината попаднала във
владението на подс. А.Д., подс. С.И. и св. М.К.. Те знаели и били наясно с факта,
че машината е предмет на друго престъпление – кражба. Така на неустановена дата
през м. януари 2009г. в тъмната част на денонощието и след като машината вече
била открадната от неустановени по делото лица, тримата я транспортирали с
помощта на моторно превозно средство – лек автомобил с неустановена марка и
модел, до дома на св. П.В., находящ се в гр. София, кв. „********. Извикали го
отвън да им помогне, като го помолили да оставят машината в двора му, понеже
при тях нямало място. Подс. Д. му разказал, че машината им била дадена от
собственик на обект, където работели, тъй като нямал пари да им плати, но като
събере пари и им заплати дължимото, щял да си вземе машината обратно. Св. П.В.се
съгласил да прибере машината като подс. Д., св. В.и подс. И. я избутали в двора
и оставил под навеса за складиране на дърва. След като подс. И., подс. Д. и св.
В.оставили машината никой от тях не се свързал със св. В.. Той започнал да се
притеснява, че чужда вещ стои толкова дълго в двора му и след около 15 дни се
свързал с подс. А.Д., който успокоил свидетеля, казвайки му, че разговарял с работодателя
си, който му обещал, че ще му плати до 2-3 дни, след което ще си вземе машината
обратно.
Междувременно била извършена проверка по
заявената от св. М.кражба на машината и започнало разследване. По този повод служители
на 01 РУ-СДВР започнали да проверяват различни обекти и места в кв. „Христо
Ботев“, които се намирали в близост до мястото на отнемането на вещта. При
проверката в двора на св. В. била открита оставената от подс. Д., подс. И. и
св. В.машина за замазка. Свидетелят В. бил извикан от районния инспектор, за да
обясни произхода на машината и разказал, че св. В.и подс. Д., както и подс. С.И.
са оставили машината в двора му да я пази временно. Св. В. дал показания и
доброволно предал машината за замазка. Полицейските служители съставили
протокол за оглед на вешествено доказателство и фотоалбум като било установена
идентичност между намерената в двора на В. машина и отнетата от „Уникастрой
ЛП“ООД. Машината била върната на ощетеното дружество.
Съгласно заключението на
съдебно-оценителната експертиза стойността на машината за замазка, марка
„Турбозол“ към момента на извършване на инкриминираното деяние е 6 846.00 лв.
Така възприетата фактология се подкрепя
от събраните в досъдебното и съдебното производство гласни и писмени
доказателства и доказателствени средства – показанията
на свидетелите В.М., П.В./включително и приобщените по реда на чл. 281, ал.4 от НПК показания от досъдебното производство –л. 19 от досъдебното производство/, П.М.,
М.К., протокол за разпознаване на лица /л. 31 от досъдебното производство/, протокол
за оглед на веществени доказателства /л.47 от досъдебното производство/ и
фотоалбум към него, протокол за доброволно предаване /л.16 от досъдебното
производство/, фотокопие на документ за закупуване /л. 5 от досъдебното
производство/, удостоверение на СГС /л.23 от досъдебното производство/, решение
на СГС /л.24 от досъдебното производство/, както и от способа за доказване,
каквото е заключението на съдебно-оценителна експертиза /л.26 от досъдебното
производство/ .
Настоящият
съдебен състав кредитира изцяло показанията на св. В.М.като логични и
непротиворечиви относно споделените от него факти. В хода на съдебното следствие лицето демонстрира липса
на спомен по отношение на някои обстоятелства, за които е дал показания пред
разследващите органи, което обосновано е мотивирало районния съд да използва
процесуалния способ, предвиден в чл. 281, ал.1, т.2 от НПК. Въззивният съдебен
състав счита, че поради изтеклия продължителен период от време и индивидуалните
паметови способности на всеки отделен човек е напълно нормално обсъжданото лице
да не си спомня с точност отделни елементи от хронологията на случилото се. С
оглед горните уточнения в хода на досъдебното производство св. М.е категоричен
за времето, когато установил липсата на машината, а също и за мястото, където е
станало това. Подробно индивидуализира инкриминираната движима вещ и дава сведения
за начина, по който се е сдобил с нея. Последното обстоятелство се потвърждава
от наличното писмено доказателство по делото, а именно фотокопие на документ за
закупуване /л.5 от досъдебното производство/, видно от който вещта - предмет на
престъплението, е закупена от свидетеля за сумата от 5000 евро. Несъмнено
съответни на останалите доказателствени материали са показанията му, в които
посочва, че след установяване на кражбата М.се е свързал с органите на реда.
На следващо
място този съдебен състав съобрази показанията на св. П.В., който изнася
информация, релевантна към предмета на делото. В хода на съдебното следствие районният
съд е констатирал противоречие в показанията му, а също и липса на спомен по
отношение на някои факти и обстоятелства, за които В. е дал показания пред
разследващите органи, което обосновано е мотивирало решаващия съд да използва
процесуалната техника, предвидена в чл. 281, ал.4 вр. ал.1, т.1 и т.2 от НПК.
Въззивният съд счита, че поради изтеклия продължителен период от време е
напълно логично обсъжданият свидетел да не помни някои детайли от случилото се,
поради което се довери на казаното от него в хода на досъдебното производство.
От друга страна е нужно да се отбележи,
че разказът му пред съда относно принадлежността на процесната машина влиза в
колизия с останалия доказателствен материал, а също и с версията на същият този
свидетел, изложена пред разследващите органи, което също мотивира настоящият
съдебен състав да не подходи с доверие към показанията му в тази им част. И
това е така, защото твърденията му, че заедно с подс. Д. е присъствало и друго
– непознато за свидетеля лице, който бил собственик на инкриминираната движима
вещ се опровергава напълно освен от останалите доказателства, също така и от
споделеното от самият В. в досъдебното производство, където е категоричен кога,
къде и кои лица са му донесли машината.
След тези
уточнения и въз основа разказа на св. В. пред разследващите органи несъмнено се
установява времето, мястото и начина на извършване на инкриминираното деяние,
неговото авторство в лицето на подсъдимия А.Д., подсъдимия С.И., както и св. М.К.
/за когото делото е приключило със съдебно споразумение/, вида на оставената
движима вещ. Тези показания не стоят изолирани, а намират опора в приобщения
протокол за доброволно предаване /л.16 от досъдебното производство/, видно от
който П.В.е предал процесната машина като е обяснил, че същата му е оставена от
подс. А.Д. и св. М.К., както и в протокола за разпознаване на лица /л.31 от досъдебното
производство/, в който е обективирано извършеното разпознаване, при което св. В.
е разпознал в подс. С.И. лицето, което заедно с подс. Д. и св. М.К. е оставило
инкриминираната движима вещ в двора на
дома му.
Без съмнение
показанията на св. В. се явяват основен доказателствен източник относно
авторството на извършеното деяние, тъй като в показанията си, депозирани пред
разследващите органи назовава поименно тези, които са оставили машината в къщата
му, а именно - подс. А.Д., който основно е разговарял с него и му е споделил,
че тази машина му е предоставена от човек, при когото са работили, но не е имал
пари да си плати, св. М.К. и подс. И.. Действително се констатира колебливост
по отношение на името на подс. С.И. /доколкото В. го назовава И.И./, но сам
свидетелят уточнява, че не е сигурен в посоченото от него име, поради което се
спира на конкретни външни белези, които да го индивидуализират, а впоследствие разпознава именно подс. С.И.
при извършеното процесуално-следствено действие като лицето, което заедно с
подс. Д. и св. М.К. е оставило машината у тях в процесната вечер.
На свой ред настоящият
състав прецени и показанията на св. М.К. /спрямо когото наказателното
производство е приключило със съдебно споразумение, като М.К. се е признал за
виновен по повдигнатото му обвинение в престъпление по чл. 215, ал.2, т.4, пр.2
вр. с ал.1 вр. с чл. 20, ал.2, вр. с ал.1, вр. с чл. 29, б. „а“ и б.“б“ от НК/,
като подобно на районния съд кредитира същите частично, доколкото в голямата си
част се явяват недостоверни, нелогични и опровергани от останалите
доказателствени материали, кредитирани от съда. И настоящият съдебен състав не
подходи с доверие към версията му, че лично е говорил със св. В. да прибере
машината като заедно с него е бил св. П.М. и неговия брат, а едва по-късно е
намерил подс. Д. и подс. И. в кафене в квартала и те са му помогнали да избута
машината в двора на къщата. Горното се опровергава напълно от показанията на
св. В., в които е категоричен, че не св. К., а именно А.Д. е лицето, с което е
разговарял и което му е обяснило как и защо ще оставят инкриминираната вещ в
неговия двор. Същият свидетелства, че подс. А.Д. е бил придружаван от подс. С.И.
и св. М.К. без да потвърждава заявеното от св. К., че е бил там заедно със св. П.М. и брат му.
В случая
допълнителен довод за недостоверност на казаното от св. В.се съдържа и в показанията
на св. П.М., чрез които той изнася информация за осъществено от страна на подс.
А.Д. въздействие дотам, че под негово влияние М.да свидетелства, че е взел
процесната машина от посочена от Д. къща и я е закарал в друг двор, който
отново подс. Д. му показал. Св. П.М. е категоричен, че нито е виждал процесната
движима вещ, нито знае какво
представлява. Поради това и настоящият съдебен състав прие показанията на св. М.К.
като такива, целящи да доведат до благоприятен изход от наказателното
производство по отношение на подсъдимите Д. и И..
На следващо
място съдът обсъди показанията на св. П.М., който достоверно пресъздава
събитията от началото на 2009г. и поведението на подс. Д. и добросъвестно
признава, че е взел пари, за да направи неистинско признание. Съдът се довери
на тези показания, доколкото същите освен логични и последователни напълно си
кореспондират с тези на св. В., който подробно разказва как и при какви
обстоятелства е прибрал машината в дома си, а също и кои конкретно са били
лицата, които са оставили същата като не
сочи св. П.М. да е бил сред тях.
Въззивният съд,
кредитира като обективно отразеното в протокол за разпознаване на лица и
предмети, намиращо се на л.31 от досъдебното производство, при което
процесуално-следствено действие св. П.В.е разпознал подс. С.И. като човекът,
който през месец януари 2009г. заедно с подс. А.Д. и св. М.К. му е докарал
процесната машина. Това писмено доказателствено средство отговаря на всички
изисквания на процесуалния закон, визирани в разпоредбите на чл.
170
и 171
НПК.
В конкретния случай, непосредствено преди да се извърши разпознаването, разпознаващото
лице е разпитано дали познава лицето, чието разпознаване предстои,
особеностите, по които е можело да бъде разпознато, както и за обстоятелствата,
при които го е възприел. Подсъдимият С.И. е идентифициран от св. В., а в
протокола за съответното разпознаване е посочено по кои конкретни белези е
разпознат. Преди разпознаването не са давани навеждащи сведения, не са били
показвани снимки, а самото разпознаване е протекло при стриктно спазване на
изискванията на закона - при осигурена на разпознаващия възможност да разгледа
и възприеме външния вид на разпознаваните субекти. На следващо място, извършеното
разпознаване е протекло с участието на две поемни лица, които са присъствали от
началото до края. Същите са подписали протокола без каквито и да е възражения. Протоколът
за извършеното разпознаване съдържа всички необходими реквизити от външна
страна, пълно и ясно описва следственото действие и неговото съдържание напълно
се потвърждава от гласните доказателствени източници.
Относими към предмета на доказване и имащи значение за изясняване на
фактическата обстановка по делото са приобщените писмени доказателства и
доказателствени средства. При служебната проверка, съдът не откри да са
допуснати процесуални нарушения, още повече съществени при събирането на
същите, които да обосновават изключването им от доказателствения материал по
делото. При съпоставяне както помежду им, така и със свидетелските показания и
заключението на експертизата се затвърдиха изводите относно стеклите се
събития.
Като компетентно изготвено и в пълнота
отговарящо на поставените задачи съдът кредитира заключението на изпълнената в
хода на производството съдебно-оценителна експертиза. Съгласно заключението
стойността на машината за замазка марка „Турбозол“ към момента на извършване на
инкриминираното деяние е 6 846лв.
При тези фактически дадености, съдът счита,
че по делото се доказа по един несъмнен и категоричен начин, че подс. С.И. е
извършил от обективна и субективна страна вмененото му престъпление по чл. 215, ал.2, т.4, пр.2, вр.ал.1, вр. чл. 20, ал.2, вр. ал.1, вр. чл. 29, ал.1,б."б" от НК.
От обективна страна подсъдимият С.И. на
неустановена дата през месец януари 2009г. в гр. София в съучастие като
съизвършител с М.К. и подс. А.Д. с цел да набави за себе си имотна облага е
укрил чужда движима вещ – машина за подова замазка марка „Турбозол“ на стойност
6 846.00 лв., собственост на „У.ЛП“ ООД с управител В.М.М., за която
знаел, че е придобита от другиго чрез престъпление – кражба като е извършил
деянието в условията на опасен рецидив.
Вещното укривателство е вторична престъпна
дейност, насочена срещу собствеността и предпоставя осъществено от другиго
престъпно посегателство, в резултат на което е придобита инкриминираната чужда
движима вещ.
По делото не се установи кой е извършителя на
кражбата на машината за подова замазка марка „Турбозол“, но въз основа
показанията на св. В. и останалите доказателствени материали се установи, че
същата се е намирала във фактическа власт и е била укрита именно от подс. С.И.,
подс. А.Д. и св. М.К..
Изпълнителното деяние на престъплението се
изразява в придобиване, укриване или спомогане да бъдат отчуждени чужди вещи,
придобити от другиго чрез престъпление. В настоящия случай е осъществено
изпълнителното деяние "укриване", тъй като подсъдимият С.И. заедно с
подс. Д. и св. В.поставил инкриминираната машина в двора на св. П.В., така че
нейното местонахождение е било неизвестно за лицата, които имат право да знаят
къде се намира същата. Вещта е била придобита от неизвестни по делото лица чрез
престъпление „кражба“.
В случая авторството на престъплението в
лицето на подс. С.И. е безспорно доказано. Несъмнено въз основа на
свидетелските показания се установи, че подс. А.Д. е помолил св. В. да прибере
инкриминираната машина в двора си и че бил придружаван от св. В.и подс. И.. Св.
В. потвърждава присъствието на подсъдимия процесната вечер, а в проведеното
процесуално-следствено действие разпознаване на лице св. В. разпознава в подс. С.И.
лицето, което заедно със подс. Д. и св. М.К. е оставило инкриминираната машина
в къщата му.
Квалификацията "опасен рецидив" по чл.
29, ал.1, б. "б" от НК се обуславя от предходните осъждания на подсъдимия. Отношение
към квалификацията „опасен рецидив“ имат следните присъди: Присъда по НОХД №
8533/2005г. на СРС, влязла в сила на 15.12.2005г. за извършено престъпление по
чл. 195, ал.1, т.4 и т.7 във вр. с чл. 194, ал.1 и във вр. с чл. 28, ал.1 от НК, за което му е наложено „лишаване от свобода“ за срок от шест месеца; НОХД №
10472/2005г. на СРС, влязла в сила на 18.04.2006г. за извършено престъпление по
чл. 195, ал.1, т.4 и т.7 във вр. с чл. 194, ал.1, за което му е наложено
наказание „лишаване от свобода“ за срок от четири месеца; НОХД № 1299/2006г. на
СРС, влязла в сила на 23.11.2006г. за извършено престъпление по чл. 195, ал.1,
т.3 и т.7, вр. с чл. 194, ал.1 и вр. с чл. 28, ал.1, вр. с чл. 20, ал.2, вр. с
ал. 1 и вр. с чл. 18, ал.1 от НК, за което му е наложено наказание „лишаване от
свобода“ за срок от шест месеца; НОХД № 3594/2006г. на СГС, влязла в сила на
18.01.2008г. за извършено престъпление по чл. 311, ал.2, пр.4, във вр. с ал.1,
т.12 във вр. с чл. 129, ал.2, пр.2 от НК, за което му е наложено наказание
„лишаване от свобода“ за срок от две години, чието изпълнение е било отложено
за четири години на основание чл. 66, ал.1 от НК; НОХД № 2079/2006г. на СРС,
влязла в сила на 04.02.2008г. за извършено престъпление по чл. 343Б, ал.1 от НК, за което му е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от шест
месеца.
Деянието е извършено при форма на вината пряк умисъл
по смисъла на чл. 11, ал.2 от НК. Подсъдимият И. е съзнавал общественоопасния характер на деянието,
предвиждал е общественоопасните последици и е искал тяхното настъпване. Подсъдимият
е бил със съзнанието, че вещта е придобита чрез престъпление, но въпреки това я
е укрил, предоставяйки същата в двора на св. П.В.. Налице е и специалната цел –
подсъдимият И. е целял да набави имотна облага за себе си.
Налице е общност на умисъла между подс. С.И.,
подс. А.Д. и св. М.К..
Въз основа на така установената фактическа
обстановка подс. А.Д. е осъществил от обективна и субективна страна състава на
престъплението вещно укривателство по чл. 215,
ал.2, т.4, пр. 2, вр. с ал.1, вр. чл. 20, ал.2, вр. с ал.1, вр. чл. 29, ал.1,
б. „а“ и б. „б“ от НК, за това че на неустановена дата през месец януари 2009г.
в гр. София в съучастие като съизвършител със М.К. и подс. С.И. с цел да набави
за себе си имотна облага е укрил чужда движима вещ – машина за подова замазка
марка „Турбозол“ на стойност 6846.00 лв., собственост на „У.ЛП“ ООД с управител
В.М., за която предполагал, че е придобита от другиго чрез престъпление - кражба,
в условията на опасен рецидив.
Изпълнителното деяние на престъплението се
изразява в придобиване, укриване или спомогне да бъдат отчуждени чужди вещи,
придобити от другиго чрез престъпление. В настоящия случай е осъществено
изпълнителното деяние "укриване", тъй като подсъдимият Д. е отишъл
при св. П.В.и е разговарял с него с молба да укрие машината, като същата е
поставена в положение, че нейното местонахождение е било неизвестно за лицата,
които имат право да знаят къде се намира.
В случая авторството на престъплението в
лицето на подс. А.Д. се установява несъмнено от свидетелските показания. Св. П.В.,
който е категоричен, че именно подс. Д. е бил лицето, което го е помолило да
укрие машината като си е измислил причина, поради която същата се намира в
неговата фактическа власт. Безспорно се установи, че той е бил придружаван от
св. М.К. и подс. С.И., като заедно са избутали машината в двора на къщата.
Квалификацията "опасен рецидив" по
чл. 29, ал.1, б. „а“ и"б" от НК се обуславя от предходните осъждания на подсъдимия. Отношение
към квалификацията на престъплението имат следните осъждания: по НОХД №
3672/2001г. на СРС, влязла в сила на 24.02.2004г., за извършено престъплене по
чл. 129, ал.2, пр. 2, вр. с ал.1 от НК, за което му е наложено наказание
„лишаване от свобода“ за срок от две години и шест месеца и по НОХД №
6036/2004г. на СРС, влязла в сила на 24.02.2005г., за извършено престъпление по
чл. 195, ал.1, т.4 във вр. с чл. 194, ал.1 и във вр. с чл. 197, ал.1, т.3 от НК, за което му е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от три
месеца.
Деянието е извършено при форма на вината пряк
умисъл по смисъла на чл. 11, ал.2 от НК. Подсъдимият Д. е съзнавал общественоопасния характер на деянието,
предвиждал е общественоопасните последици и е искал тяхното настъпване.
Подсъдимият е бил със съзнанието, че вещта е придобита чрез престъпление, но
въпреки това я е укрил, предоставяйки същата в двора на св. П.В.. Налице е и
специалната цел – подсъдимият Д. е целял да набави имотна облага за себе си.
Налице е общност на умисъла между подс. Д.,
подс. И. и св. М.К..
За извършеното престъпление законодателят е
предвидил в разпоредбата на чл. 215, ал.2 от НК наказание лишаване от свобода от 3 до 10 години и глоба от 5 000 лв.
до 10 000 лв., а преди измененията на закона през 2010г. – „глоба“ от 1 000лв.
до 3 000лв.
В конкретния случай, при определяне вида и
размера на наказанието на подсъдимия С.И., съдът намира, че следва да се
приложи и разпоредбата на чл. 2, ал. 2 НК
за по-благоприятния закон. След извършването на деянието – през месец януари
2009 г. до влизането на присъдата в сила са последвали различни закони относно размера
на наказанието, което следва да се наложи на подсъдимия, предвидено за
извършеното от него престъпление. Следва за подс. И. да се приложи законът,
който е най-благоприятен за него, поради което и в конкретния случай
предвиденото в закона наказание „глоба“ следва да бъде наложено в размер от 1 000
лв. до 3 000 лв.
Съдебния състав при преценката си относно
наказанието, което да наложи на С.И. за извършеното от него престъпление,
съгласно нормата на чл. 54 от НК,
съобрази следните индивидуализиращи деянието и дееца обстоятелства:
На първо място отчете смекчаващо
обстоятелство и това е изключително дългия времеви период от извършване на
престъплението до постановяване на присъдата – почти 10 години. Като отегчаващи
обстоятелства съдебния състав отчете осъжданията на подсъдимия извън тези
обуславящи квалификацията опасен рецидив. При тези индивидуализиращи деянието и
дееца обстоятелства съдът прие, че санкцията му за стореното в настоящият
случай, следа да бъде в минималния размер предвиден от законодателя и прие за
адекватно и справедливо такова наказание лишаване от свобода за срок от 3
години и глоба в размер на 1 000 лева.
Предходните осъждания и вида на наказанието,
което следва да му се наложи в този казус, изключват възможността за прилагане
на разпоредбата на чл. 66 НК.
Поради описаното съдът прецени, че наказанието
лишаване от свобода в размер на три години следва да се търпи при първоначален
строг режим на основание 57, ал.1, т.2 от ЗИНЗС. То ще изолира С.И. за
сравнително продължителен период от обществото и ще го лиши от възможността да
извършва престъпления.
При индивидуализация на наказателната
отговорност на подсъдимия А.Д. и настоящият съдебен състав прецени като
смекчаващо обстоятелство изминалия дълъг период от време от извършване на
престъплението до налагане на наказанието.
Поради описаното съдът прецени, че наказание лишаване
от свобода в размер на три години, какъвто е определил и районен съд и какъвто
е минималният, предвиден в закона размер, ще съответства както на степента на
обществена опасност на деянието, така и на дееца. Предходните осъждания и вида
на наказанието, което следва да се наложи на подс. Д., изключват възможността
за налагане на санкцията, при условията на чл. 66 от НК, тъй като подсъдимият Д.
не е реабилитиран. С изтърпяването на това наказание, подсъдимият ще има
възможност да преосмисли постъпката си и да съобрази в бъдеще поведението си
със законоустановените порядки в обществото. Пред същия стои възможността да се
поправи и през срока на изтърпяване на наказанието, през който ще бъде изолиран
от неблагоприятната среда, в която се е формирал като личност и да се подготви
за законосъобразен начин на живот. За реализирането на последната възможност,
съдът счете, че наказанието следва да бъде в наложения размер и изтърпяно при
първоначален строг режим, съгласно 57, ал.1, т.2 от ЗИНЗС. То би било адекватна
санкция на извършеното престъпление и негов реален коректив. Именно поради това
и съдът отмени приложението на разпоредбата на чл.66, ал.1 НК от районен съд,
но не наложи наказание глоба, въпреки пропуска на решаващия съд, тъй като не е
сезиран с въззивен протест по отношение на това наказание.
На основание чл. 189, ал.3 от НПК съдът възложи в
тежест на подсъдимия С.И. направените по делото разноски в размер на 16.67 лв.,
които следва да заплати в полза на държавата, както и държавна такса в размер
на 5.00 лева за служебно издаване на изпълнителен лист.
Присъдата на районния съд бе потвърдена в останалата й
част.
Така
мотивиран съдът постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.