Определение по дело №577/2022 на Административен съд - Стара Загора

Номер на акта: 237
Дата: 6 април 2023 г.
Съдия: Златко Димитров Мазников
Дело: 20227240700577
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 15 август 2022 г.

Съдържание на акта Свали акта

                   П  Р  О  Т  О  К  О  Л

 

Година 2023                                                                  Град Стара Загора

Старозагорски административен съд                             VIII състав

На шести април                                                               Година 2023

В публично заседание в следния състав:

 

                                                                   Председател: Златко Мазников

                                               

Секретар: Николина Николова

Прокурор: 

Сложи за разглеждане докладваното от съдия Златко Мазников Административно дело № 577 по описа за 2022 година.

 

 

          На именното повикване в 10:50 часа се явиха:

 

ЖАЛБОПОДАТЕЛ: Д.Х.Д. – редовно уведомен по реда на чл. 138, ал. 2 от АПК, не се явява и не изпраща представител.

 

ОТВЕТНИК: ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР НА ОБРАЗОВАНИЕТО И НАУКАТА – редовно уведомен по реда на чл. 138, ал. 2 от АПК, не се явява и  не се представлява.

 

СЪДЪТ ДОКЛАВА постъпилата от жалбоподателя чрез пълномощника му адв. Б.Д. молба вх. № 1948 от 04.04.2023 г., с която на основание чл. 155, ал. 1 и 3 от АПК оттегля жалбата си и моли на основание чл. 159, т. 8 от АПК производството по делото да бъде прекратено, като на основание чл. 143, ал. 2 от АПК му бъдат присъдени разноски по делото – 40 лева, представляващи заплатени държавни такси за разглеждане на жалбата му и на подадената в хода на производството частна жалба, и 1000 лева, представляващи адвокатско възнаграждение на представлявалия го адвокат, определен при условията на чл. 38, ал. 2 във връзка с ал. 1, ал. 1, т. 3 от Закона за адвокатурата във връзка с чл. 8, ал. 1 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

 

СЪДЪТ ДОКЛАВА, че в молба вх. № 1948 от 04.04.2023 г., подадена от името на жалбоподателя чрез пълномощника му, изрично е отбелязано, че на основание чл. 80 от ГПК с нея се представя списък на разноските, какъвто обаче не е представен, което е видно и от липсата на описание на такъв списък сред приложените към молбата документи („Прилагам: Препис от Молбата за ответника; Пълномощно от 02.04.2023 г.“).

 

СЪДЪТ ДОКЛАВА, че към молба вх. № 1948 от 04.04.2023 г., подадена от името на жалбоподателя чрез пълномощника му, е приложено пълномощно от 02.04.2023 г., съгласно т. 1 от което адв. Б.Д. изрично е упълномощен от жалбоподателя с правото да оттегли жалбата, а според т. 2 от него адвокатската помощ ще бъде осъществена безплатно при условията на 38, ал. 1, т. 3 от Закона за адвокатурата, като пълномощникът ще реализира правото си на адвокатско възнаграждение на основание ал. 2 от цитираната разпоредба във връзка с чл. 8, ал. 3 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. 

 

СЪДЪТ ДОКЛАДВА постъпилото от процесуалния представител на ответника допълнително становище вх. № 1301 от 06.03.2023 г. с изложени съображения по съществото на спора, но с което с прави и искане за прекратяване на производството, тъй като оспореното писмо, издадено от заместник-министър на образованието и науката, имало уведомителен характер и не представлявало индивидуален административен акт, алтернативно – поради липса на правен интерес от оспорване, тъй като с измененията на Наредбата за държавните изисквания към съдържанието на основните документи, издавани от висшите училища, в сила от 01.01.2023 г., процедурата за издаване на холограмни стикери била отменена и била заменена с генерирането на електронен номер, а на 16.02.2023 г. висшето училище е заявило издаване на електронен номер на дипломата на жалбоподателя и такъв е бил генериран – 68243ЕА. 

 

СЪДЪТ, за да се произнесе по направените от името на жалбоподателя и на ответника чрез процесуалните им представители искания за прекратяване на производството по делото, съобрази следното:

Производството е образувано по жалба на Д.Х.Д. ***, чрез пълномощника му адв. Б.Д. от САК, против писмо изх. № 94-3076 от 24.06.2022 г. на заместник-министър на образованието и науката.

Предвид дадените указания с определение № 10976 от 30.11.2022 г. по адм. дело № 10921/2022 г. на Пето отделение на ВАС, направените във връзка с тях уточнения на жалбата – л. 61, и представеното заверено копие на притежавана от жалбоподателя диплома, издадена му от българско висше учебно заведение – л. 63-66, оспореното писмо има характер на индивидуален административен акт, подлежащ на обжалване по реда на чл. 145 и сл. от АПК – отказ за признаване на дипломата му от държавата чрез предоставяне на холограмен стикер за нея по реда на Наредбата за държавните изисквания към съдържанието на основните документи, издавани от висшите училища, преди измененията й, в сила от 01.01.2023 г.

Съгласно чл. 155, ал. 1 от АПК оспорващият може да оттегли оспорването при всяко положение на делото, т.е. без да е необходимо съгласието на ответника или заинтересованите страни, ако такива участват в производството, като според ал. 3 на същия член оттеглянето на оспорването извън съдебно заседание се прави с писмена молба, какъвто е и разглежданият случай – жалбоподателят оттегля жалбата си с нарочна писмена молба, подадена от негово име чрез пълномощника му, упълномощен изрично с това право.

С оттеглянето на оспорването съдът следва да се счита за десезиран, т.е. не дължи произнасяне по жалбата, въз основа на която е образувано производството, включително и по нейната допустимост, а именно от такъв характер са възраженията на ответника, обуславящи направените от него искания за прекратяване на производството.

С оглед на изложеното съдът намира, че производството по делото следва да бъде прекратено поради оттегляне на оспорването – чл. 159, т. 8 от АПК, а не на основанията, сочени от ответника.

Относно  разноските: такива се претендират от жалбоподателя на основание чл. 143, ал. 2 от АПК, но не и от ответника – чл. 143, ал. 3 от АПК.

Съгласно чл. 143, ал. 2 от АПК подателят на жалбата има право на разноски и при прекратяване на делото поради оттегляне на оспорения от него административен акт. В случая, имайки предвид изложеното по-горе относно характера на оспореното писмо – отказ за признаване от държавата на притежавана от жалбоподателя диплома, издадена му от българско висше учебно заведение, чрез предоставяне на холограмен стикер за нея по реда на Наредбата за държавните изисквания към съдържанието на основните документи, издавани от висшите училища, преди измененията й, в сила от 01.01.2023 г., и съобразявайки измененията в цитираната Наредба, в сила от 01.01.2023 г., с които процедурата за издаване на холограмни стикери е заменена с генериране на електронен номер, а и ответникът в допълнително си становище с вх. № 1301 от 06.03.2023 г., и жалбоподателят в молбата си с вх. № 1948 от 04.04.2023 г. твърдят, че след 01.01.2023 г. такъв електронен номер е генериран за дипломата на жалбоподателя и последният я е получил с вписан в нея електронен номер, съдът намира, че с това ответникът е валидирал (признал от името на държавата) дипломата на жалбоподателя, приравняващо се на оттегляне на оспорения акт и издаване акта, чието издаване е отказано, прилагайки действащата към момента нормативна уредба относно неговата форма, т.е. налице е хипотезата на чл. 143, ал. 2 от АПК и жалбоподателят има право на разноски, като такива следва да му бъдат присъдени в размер на 40 лева, представляващи заплатени държавни такси за разглеждане на жалбата му и на подадената в хода на производството частна жалба до ВАС.

Относно искането за присъждане на разноски в размер на 1000 лева, представляващи адвокатско възнаграждение на представлявалия жалбоподателя адвокат, определен при условията на чл. 38, ал. 2 във връзка с ал. 1, ал. 1, т. 3 от Закона за адвокатурата, съдът намира, че същото е неоснователно, поради което разноски от този вид и в такъв размер не следва да бъдат присъждани на жалбоподателя. Това е така, защото искането, макар и чрез адвоката, е направено от името на жалбоподателя и то като заявена от него претенция за разноски, а съгласно цитираните разпоредби в този случай адвокатското възнаграждение се присъжда на адвоката и то по изрично направено от него искане за това, каквото до приключване на делото не е направено.

Воден от изложените съображения, съдът на основание чл. 159, т. 8, предложение първо във връзка с чл. 155, ал. 1 и 3 от АПК и чл. 143, ал. 2 от АПК

 

                                                О П Р Е Д Е Л И :

                                     

          ПРЕКРАТЯВА производството по адм. дело № 577/2022 г. по описа на Административен съд Стара Загора, поради оттегляне на жалбата.

 

          ОСЪЖДА  Министерството на образованието и науката да заплати на Д.Х.Д. ***, ЕГН **********, сумата от 40 (четиридесет) лева, представляваща направени по делото разноски за държавни такси.

 

          ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване от жалбоподателя и ответника с частна жалба в 7-дневен срок от съобщаването му, ведно с препис от него, пред Върховния административен съд.  

 

         ПРОТОКОЛЪТ се изготви в съдебно заседание, което приключи в 11:18 часа.

 

 

  ПРЕДСЕДАТЕЛ:

                                     

 

          СЕКРЕТАР: