О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 278
от 21.03.2023 г., гр. Хасково
Административен
съд – Хасково, в закрито заседание на двадесет и първи март, две
хиляди двадесет и трета година, в състав:
съдия: Биляна Икономова
като разгледа адм.
д. № 209/2023 г. по описа на Административен съд - Хасково, докладвано от
съдията, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.
135, ал. 1 - ал. 2 във вр. с чл. 133, ал. 1 АПК.
Образувано е по жалба на Й.Б. /U. B./, гражданин на
Република Турция, срещу действие на Началника на ГПУ – Свиленград по изпълнение
на Заповед за прилагане на принудителна административна мярка /ПАМ/ „забрана за
влизане на чужденец в Република България“ с рег. № 4536 РАМ-17 от 02.02.2023 г.
на Началника на ГПУ – Свиленград.
Посочено е, че на 17.02.2023 г. жалбоподателят се е опитал да влезе в
Република България, но е получил отказ от страна на граничните власти. Твърди
се, че Началникът на ГПУ – Свиленград – орган по изпълнението, изпълнява
заповедта, която не е влязла в сила и на която не е допуснато предварително
изпълнение.
С разпореждане от 28.02.2023 г. жалбата е оставена без движение, като е
указано на жалбоподателя да уточни в какво се изразява действието по изпълнение
на оспорената заповед за прилагане на ПАМ и от кой орган в действителност е
извършено това действие – от Началника на ГПУ – Свиленград или от служител при
ГКПП Капитан Андреево, гр. Свиленград, съответно – дали се оспорва действие по
изпълнение на акта или се касае за оспорване на отказ за влизане в страната от
17.02.2023 г.
В молба от пълномощника на жалбоподателя се конкретизира, че жалбата не е
подадена срещу отказа от 17.02.2023 г., а срещу действието на Началника на ГПУ
– Свиленград по изпълнение на издадената от него заповед за прилагане на ПАМ за
срок от три години, считано от 02.02.2023 г. до 01.02.2026 г., което изпълнение
се изразява във въвеждане в системите на МВР на забраната и недопускане на
жалбоподателя да навлезе на територията на Република България.
От фактическа страна се
установява следното:
Заповед за прилагане на ПАМ „забрана за влизане на чужденец в Република
България“ с рег. № 4536 РАМ-17 от 02.02.2023 г. на Началника на ГПУ –
Свиленград, е оспорена от Й.Б., съдебното производство по чиято жалба е
прекратено, а делото - изпратено по подсъдност на Административен съд
София-град /Определение № 193/20.02.2023 г. по адм. дело № 189/2023 г. по описа
на Административен съд – Хасково/.
На 17.02.2023 г. по отношение на Й.Б. е обективиран отказ за влизане
в страната от контролиращ служител при ГКПП Капитан Андреево, издаден на
основание чл. 10, ал. 1, т. 4 ЗЧРБ – вписан е със забрана за влизане в
страната, в националния списък.
Към молба на жалбоподателя от 16.03.2023 г. е приложено писмо от Дирекция
„Миграция“, видно от което при направена справка се установява вписване на
наложената спрямо Й.Б. ПАМ в автоматизираните информационни системи на
МВР.
От правна страна:
1. В конкретния случай не намира приложение разпоредбата на чл. 133, ал. 1,
изр. Първо АПК, тъй като не се установява жалбоподателят да има постоянен адрес
съгласно дефиницията по чл. 93, ал. 1 ЗГР или друг адрес на територията на
Република България, на който той да е вписан по смисъла на чл. 91 и чл. 3, ал.
2, т. 2 ЗГР.
2. Съгласно чл. 10, ал. 1, т. 4 ЗЧРБ отказва се издаване на виза или
влизане в страната на чужденец, когато има данни, че извършва търговия с хора и
незаконно въвеждане в страната и извеждане на лица в други държави.
Отказът за влизане в страната на чужденец представлява индивидуален
административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 АПК, който засяга чужденеца
неблагоприятно и чието обжалване не е изключено по закон, поради което и при
спазване принципа на чл. 120, ал. 2 от Конституцията на Република България
подлежи на оспорване по реда и условията на АПК пред компетентния
административен съд. В тази посока е и установената съдебна практика.
Съгласно чл. 133, ал. 1, изр. Второ АПК „когато посоченият в акта адресат
има постоянен адрес или седалище в чужбина, споровете се разглеждат от
Административния съд - град София“.
В конкретния случай, независимо от твърдението на жалбоподателя, че не
оспорва отказа за влизане в Република България, съдът намира, че този въпрос
подлежи на изследване от компетентния съд, определен съгласно правилата на
местната подсъдност, а именно – Административен съд София – град.
3. Съгласно чл. 10, ал. 1, т. 14 ЗЧРБ „отказва се издаване на виза или
влизане в страната на чужденец, когато е включен в информационния масив на
нежеланите за страната чужденци по чл. 21а, ал. 1“ с. з.
Съгласно чл. 21а, ал. 1 ЗЧРБ „Министърът на вътрешните работи, министърът
на външните работи, председателят на Държавна агенция „Национална сигурност“
или упълномощени от тях длъжностни лица могат периодично да включват чужденци в
информационния масив на нежеланите в страната чужденци при наличието на
основанията по чл. 10, ал. 1“ от с.з.
От тълкуването на тези две разпоредби се обуславя извод, че включването на
чужденеца в информационния масив на нежеланите в страната чужденци при
наличието на основанията по чл. 10, ал. 1 ЗЧРБ представлява основание за отказ
от влизане в страната, който отказ като индивидуален административен акт
подлежи на обжалване по съдебен ред при спазване на принципа на чл. 120, ал. 2
от Конституцията на Република България. Именно в това съдебно производство
чужденецът може да упражни правото си на защита, чрез оспорване на основанията
за издаване на акта, в т. ч. и включването в информационния масив на нежеланите
в страната чужденци по реда на чл. 21а ЗЧРБ, съответно и въз основа на кои
фактически основания по чл. 10, ал. 1 ЗЧРБ чуждият гражданин е включен в този
информационен масив /Решение № 1200/24.01.2020 г. по адм. дело № 4558/2019 г.
на ВАС, Седмо отделение/.
„Безпротиворечиво в практиката по прилагане на чл. 10, ал. 1 във всичките
му хипотези, е тълкуването на закона в смисъл, че самото включване в
информационния масив не подлежи на самостоятелен съдебен контрол, а
законосъобразността му се преценява при оспорване на крайния акт“ /Така вж.
Решение № 13436 от 29.10.2020 г. по адм. дело № 3673/2020 г., ІV отд. на ВАС/.
В конкретния случай, предвид уточнението на жалбоподателя, че оспорва
изпълнението от страна на Началника на ГПУ – Свиленград на заповедта за
прилагане на ПАМ, изразяващо се във въвеждане в системите на МВР на забраната и
недопускане на жалбоподателя да навлезе на територията на Република България,
съдът намира, че компетентен е Административен съд София – град, определен
съгласно правилата на местната подсъдност /чл. 133, ал. 1, изр. Второ АПК/.
4. Отделно от това, дейността на компетентните органи по чл. 21а от ЗЧРБ е
различна от постановяването на принудителни административни мерки по чл. 44 от
ЗЧРБ, каквато се явява и наложената на жалбоподателя, както и от действията по
изпълнението на заповедите, с които се налагат тези ПАМ. Така вж. Определение №
13603 от 13.11.2014 г. по адм. д. № 12969/2014 г., VІІ отд. на ВАС.
5. Съгласно чл. 135, ал. 1 и ал. 2, изр. Първо АПК всеки съд решава сам
дали заведеното пред него дело му е подсъдно, като ако намери, че то не му е
подсъдно, го изпраща на надлежния съд.
Съдът намира, че делото не му е подсъдно, като същото следва да бъде изпратено
на Административен съд София - град.
Така мотивиран и на основание чл. 135, ал. 2, изр. Първо във връзка с чл.
133, ал. 1, изр. Второ АПК Административен съд-Хасково
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА производството по адм. д. № 209/2023 г. по описа на Административен
съд - Хасково.
ИЗПРАЩА делото по подсъдност на Административен съд София -
град.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване на основание чл. 135, ал. 8 АПК.
ПРЕПИС от определението да се изпрати на жалбоподателя,
както и за сведение на Началника на ГПУ – Свиленград, на основание чл. 138, ал.
3 АПК.
Съдия: