Определение по дело №230/2022 на Административен съд - Варна

Номер на акта: 401
Дата: 10 февруари 2022 г.
Съдия: Ралица Добрева Андонова
Дело: 20227050700230
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 3 февруари 2022 г.

Съдържание на акта

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

                     /10.02.2022 год., гр.Варна

 

 

ВАРНЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ХХVІ с-в, в закрито заседание на десети февруари през две хиляди и двадесет и втора година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАЛИЦА АНДОНОВА

 

като разгледа докладваното от съдията адм.д. № 230/2022г по описа на съда, за да се произнесе, съобрази следното:

 

Производството е образувано по жалба от Н.А.Н., ЕГН **********,***, с твърдяно правно основание чл.39 ал.1 от ЗЗЛД, и с посочен ответник – Трето РУП при ОДМВР- Варна / министъра на вътрешните работи. В жалбата се излага, че в периода 23.11.2019г по 05.08.2020г различни разследващи полицаи при Трето РУП са предоставили на Елка Цанева и/или на роднините й и/или на Илкгюн Мюмюн по ДП №87/20г на Трето РУП лични данни на жалбоподателя (че срещу него е имало и други производства/наказателни преписки), известни им във връзка с преписка №15994/19г, ДП №258/20г и ДП №540/20г – и трите на Трето РУП.

Формулирано е искане съдът да приеме за установено, че между 23.11.2019г – 05.08.2020г неизвестен полицейски служител или ОДМВР-Варна или министърът на вътрешните работи са извършили нарушение на личните данни на Н., като са информирали Елка Цанева или близките й, че в Трето РУП /Второ РУП – Варна има и „други наказателни преписки“ срещу жалбоподателя, без той да е давал съгласието си да бъде предоставяна такава информация на трети лица.

Съдът в този си състав намира, че не е компетентен да разгледа и да се произнесе по така заявения спор като първа инстанция.

Съгл.чл.39 ал.1 от ЗЗЛД при нарушаване на правата му по Регламент (ЕС) 2016/679 и по този закон субектът на данни може да обжалва действия и актове на администратора и на обработващия лични данни пред съда по реда на Административнопроцесуалния кодакс. Тексът е еднозначен, ясен и разбираем и без граматическо тълкуване – на обжалване пред съда подлежат актове и действия на администратора и на обработващия лични данни, и по-конкретно откази по чл.37а и откази по заявления на субекта на данните по чл.37б от ЗЗЛД, например – отказ по заявление на осн.чл.20 от Регламент (ЕС) 2016/679 за предоставяне на лични данни; отказ по заявление по чл.17 от Регламента за заличаване на лични данни, и т.н. Жалбоподателят не сочи да е депозирал такива заявления пред някой от ответниците в качеството му на администратор или обработващ личните му данни, и не твърди да е получавал откази по тях, поради което в случая липсват подлежащи на обжалване пред настоящия съд по реда на чл.39 от ЗЗЛЗ като първа инстанция действия или бездействия, представляващи индивидуални административни актове в някоя от хипотезите на чл.21 от АПК.

Нещо повече – срокът за обжалване на такива евентуални действия или актове пред съда е пропуснат от жалбоподателя. Според чл.12 от Регламент (ЕС) 2016/679  администраторът предоставя на субекта на данни информация относно действията, предприети във връзка с искане по членове 15—22, без ненужно забавяне и във всички случаи в срок от един месец от получаване на искането. При необходимост този срок може да бъде удължен с още два месеца, като се взема предвид сложността и броя на исканията. Администраторът информира субекта на данните за всяко такова удължаване в срок от един месец от получаване на искането, като посочва и причините за забавянето. Когато субектът на данни подава искане с електронни средства, по възможност информацията се предоставя с електронни средства, освен ако субектът на данни не е поискал друго. Тълкуването на нормата на чл.12 от Регламент (ЕС) 2016/679 показва, че посоченият едномесечният срок е свързан единствено със задължението на администратора на лични данни да предостави на заявителя информация за това какви действия е предприел по подаденото заявление, а не да извърши в този едномесечен срок поисканото от него действие – в случая заличаването на лични данни. Доколкото в Регламента не се съдържа срок, в който администраторът на лични данни следва да извърши поисканата административна дейност (предоставяне на данни, заличаване на данни и пр.), съдът приема, че приложим е срокът, посочен в националното законодателство, конкретно – този по чл.149 ал.1 от АПК. Жалб.Н. сочи, че неправомерните действия на служители на Трето РУП са извършени в периода 23.11.2019г – 05.08.2020г, а жалбата му пред съда е подадена през м.02.2022г, така че в случая той е пропуснал срока за надлежно обжалване на евентуални действия и актове (каквито в случая липсват). Не на последно място – съдът счита за неприложима новелата на чл.12 §4 от Регламента, уреждаща задължението на администратора да уведоми в определен срок заявителя, че няма да предприема действия по искането, защото по настоящото дело не се обжалва неизпълнение на задължението за уведомяване по цитирания текст.

Видно от изложеното в жалбата, и още повече – от двукратно формулираното от Н. искане – да бъде прието за установено, че ответниците са извършили нарушение на личните му данни, като са ги предоставили на трето лице/лица без неговото съгласие, тя представлява сезиране по реда на чл.38 и следващите от ЗЗЛД за нарушаване на правата му като субект на данни по Регламент (ЕС) 2016/679 и по този закон. Според изричното законодателно предвиждане на този текст, компетентен административен орган да разгледа и да се произнесе с акт по същество по тази жалба е КЗЛД – само ако решението й е неблагоприятно за заявителя, то подлежи на обжалване пред съответния административен съд съгл.чл.38в ал.5 от ЗЗЛД. Наличието на решение на КЗЛД по твърдяното нарушение при обработката на личните данни на Н. е абсолютна положителна процесуална предпоставка за допустимост на производството пред административния съд за проверка на законосъобразността му. Съответно – липсата на такова решение съставлява липса на подлежащ на обжалване ИАА по см.чл.159 т.1 от АПК, т.е. основание за прекратяване на недопустимо образуваното съдебно производство, след което и на осн.чл.130 ал.3 и ал.4 от АПК жалбата на Н. следва да бъде изпратена по подведомственост на КЛЗД.

При този изход на делото отпада необходимостта от произнасяне по искането на Н. за освобождаване от ДТ и молбата за отвод на настоящия съдия-докладчик.

Мотивиран от изложеното и съобразно компетенциите си по чл.159 т.1 и вр.чл.130 ал.4 от АПК, съдът

 

 

О П Р Е Д Е Л И :

 

 

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ като процесуално недопустима жалбата на Н.А.Н., ЕГН **********,***, с твърдяно правно основание чл.39 ал.1 от ЗЗЛД, и с посочен ответник – Трето РУП при ОДМВР- Варна / министъра на вътрешните работи, за нарушение по чл.38 и сл. от ЗЗЛД, извършено в периода 23.11.2019г – 05.08.2020г от служители на Трето РУП при ОДМВР-Варна, и

ПРЕКРАТЯВА образуваното по нея производство по адм.д.№230/2022г. по описа на Административен съд – гр. Варна, ХХVІ с-в.

ИЗПРАЩА делото като преписка на Комисията за защита на личните данни – София, по подведомственост.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховен административен съд в 7-дневен срок от съобщаването му на Н.Н. и на КЗЛД.

Преписи от определението да се връчат на посочените лица.                                                        

 

 

 

 

                                                            АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: