№ /10.02.2022 год., гр.Варна
ВАРНЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ХХVІ с-в, в закрито заседание
на десети февруари през две хиляди и
двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАЛИЦА АНДОНОВА
като разгледа докладваното
от съдията адм.д. № 230/2022г по описа на съда,
за да се произнесе, съобрази следното:
Производството
е образувано по жалба от Н.А.Н., ЕГН **********,***,
с твърдяно правно основание чл.39 ал.1 от ЗЗЛД, и с посочен ответник – Трето
РУП при ОДМВР- Варна / министъра на вътрешните работи. В жалбата се излага, че
в периода 23.11.2019г по 05.08.2020г различни разследващи полицаи при Трето РУП
са предоставили на Елка Цанева и/или на роднините й и/или на Илкгюн Мюмюн по ДП
№87/20г на Трето РУП лични данни на жалбоподателя (че срещу него е имало и
други производства/наказателни преписки), известни им във връзка с преписка
№15994/19г, ДП №258/20г и ДП №540/20г – и трите на Трето РУП.
Формулирано е искане съдът да приеме за
установено, че между 23.11.2019г – 05.08.2020г неизвестен полицейски служител
или ОДМВР-Варна или министърът на вътрешните работи са извършили нарушение на
личните данни на Н., като са информирали Елка Цанева или близките й, че в Трето
РУП /Второ РУП – Варна има и „други наказателни преписки“ срещу жалбоподателя,
без той да е давал съгласието си да бъде предоставяна такава информация на
трети лица.
Съдът в този си състав намира, че не е
компетентен да разгледа и да се произнесе по така заявения спор като първа
инстанция.
Съгл.чл.39 ал.1 от ЗЗЛД при нарушаване
на правата му по Регламент (ЕС) 2016/679 и по този закон субектът на данни може
да обжалва действия и актове на администратора и на обработващия лични данни
пред съда по реда на Административнопроцесуалния кодакс. Тексът е еднозначен,
ясен и разбираем и без граматическо тълкуване – на обжалване пред съда подлежат
актове и действия на администратора и на обработващия лични данни, и
по-конкретно откази по чл.37а и откази по заявления на субекта на данните по
чл.37б от ЗЗЛД, например – отказ по заявление на осн.чл.20 от Регламент (ЕС)
2016/679 за предоставяне на лични данни; отказ по заявление по чл.17 от
Регламента за заличаване на лични данни, и т.н. Жалбоподателят не сочи да е
депозирал такива заявления пред някой от ответниците в качеството му на
администратор или обработващ личните му данни, и не твърди да е получавал
откази по тях, поради което в случая липсват подлежащи на обжалване пред
настоящия съд по реда на чл.39 от ЗЗЛЗ като първа инстанция действия или
бездействия, представляващи индивидуални административни актове в някоя от
хипотезите на чл.21 от АПК.
Нещо повече – срокът за обжалване на
такива евентуални действия или актове пред съда е пропуснат от жалбоподателя.
Според чл.12 от Регламент (ЕС) 2016/679
администраторът предоставя на субекта на данни информация относно
действията, предприети във връзка с искане по членове 15—22, без ненужно
забавяне и във всички случаи в срок от един месец от получаване на искането.
При необходимост този срок може да бъде удължен с още два месеца, като се взема
предвид сложността и броя на исканията. Администраторът информира субекта на
данните за всяко такова удължаване в срок от един месец от получаване на
искането, като посочва и причините за забавянето. Когато субектът на данни
подава искане с електронни средства, по възможност информацията се предоставя с
електронни средства, освен ако субектът на данни не е поискал друго.
Тълкуването на нормата на чл.12 от Регламент (ЕС) 2016/679 показва, че
посоченият едномесечният срок е свързан единствено със задължението на
администратора на лични данни да предостави на заявителя информация за това
какви действия е предприел по подаденото заявление, а не да извърши в този
едномесечен срок поисканото от него действие – в случая заличаването на лични
данни. Доколкото в Регламента не се съдържа срок, в който администраторът на
лични данни следва да извърши поисканата административна дейност (предоставяне
на данни, заличаване на данни и пр.), съдът приема, че приложим е срокът,
посочен в националното законодателство, конкретно – този по чл.149 ал.1 от АПК.
Жалб.Н. сочи, че неправомерните действия на служители на Трето РУП са извършени
в периода 23.11.2019г – 05.08.2020г, а жалбата му пред съда е подадена през
м.02.2022г, така че в случая той е пропуснал срока за надлежно обжалване на
евентуални действия и актове (каквито в случая липсват). Не на последно място –
съдът счита за неприложима новелата на чл.12 §4 от Регламента, уреждаща
задължението на администратора да уведоми в определен срок заявителя, че няма
да предприема действия по искането, защото по настоящото дело не се обжалва
неизпълнение на задължението за уведомяване по цитирания текст.
Видно от изложеното в жалбата, и още
повече – от двукратно формулираното от Н. искане – да бъде прието за
установено, че ответниците са извършили нарушение на личните му данни, като са
ги предоставили на трето лице/лица без неговото съгласие, тя представлява
сезиране по реда на чл.38 и следващите от ЗЗЛД за нарушаване на правата му като
субект на данни по Регламент (ЕС) 2016/679 и по този закон. Според изричното
законодателно предвиждане на този текст, компетентен административен орган да
разгледа и да се произнесе с акт по същество по тази жалба е КЗЛД – само ако
решението й е неблагоприятно за заявителя, то подлежи на обжалване пред
съответния административен съд съгл.чл.38в ал.5 от ЗЗЛД. Наличието на решение
на КЗЛД по твърдяното нарушение при обработката на личните данни на Н. е
абсолютна положителна процесуална предпоставка за допустимост на производството
пред административния съд за проверка на законосъобразността му. Съответно –
липсата на такова решение съставлява липса на подлежащ на обжалване ИАА по
см.чл.159 т.1 от АПК, т.е. основание за прекратяване на недопустимо
образуваното съдебно производство, след което и на осн.чл.130 ал.3 и ал.4 от АПК жалбата на Н. следва да бъде изпратена по подведомственост на КЛЗД.
При този изход на делото отпада
необходимостта от произнасяне по искането на Н. за освобождаване от ДТ и
молбата за отвод на настоящия съдия-докладчик.
Мотивиран от изложеното и съобразно компетенциите си
по чл.159 т.1 и вр.чл.130 ал.4 от АПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ
БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ като процесуално
недопустима жалбата на Н.А.Н., ЕГН **********,***,
с твърдяно правно основание чл.39 ал.1 от ЗЗЛД, и с посочен ответник – Трето
РУП при ОДМВР- Варна / министъра на вътрешните работи, за нарушение по чл.38 и
сл. от ЗЗЛД, извършено в периода 23.11.2019г – 05.08.2020г от служители на
Трето РУП при ОДМВР-Варна, и
ПРЕКРАТЯВА образуваното по нея производство по адм.д.№230/2022г.
по описа на Административен съд – гр. Варна, ХХVІ с-в.
ИЗПРАЩА делото като преписка на Комисията за защита на личните
данни – София, по подведомственост.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховен
административен съд в 7-дневен срок от съобщаването му на Н.Н. и на КЗЛД.
Преписи от определението да се връчат на посочените
лица.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: