Р Е Ш Е Н И Е № 260130/29.10.2020г.
гр. Ямбол, 29.10.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ЯМБОЛСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, гражданска колегия в открито съдебно заседание на дванадесети октомври
две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ВЕСЕЛА СПАСОВА
с участието на секретаря Й. П.като
разгледа докладваното от съдия В. Спасова гр. дело № 114/ 2020 г., за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по
подадената искова молба от „Теленор България“ ЕАД -гр.София, представлявано от
адв.Ц., срещу А.А.Я. ***. Ищецът
твърди, че е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение срещу ответника, която е връчена по реда на чл. 47
ал.5 от ГПК. Заявителят е подал заявлението поради това, че между страните е сключен договор за предоставяне на мобилни услуги № ********от
17.11.2017 г., при месечна абонамента
такса от 14,99 лв. с ДДС, като е предоставено
устройство за ползване на услугите-мобилен
апарат. Абонатът
за отчетния
период на потребление от 20.12.2017 г. до 19.02.2018 г. не е изпълнил задължението си да заплати дължимите месечни
абонаменти и
използваните от него услуги. Издадени са фактури: № ********/20.01.2018 г. с настъпил падеж на 04.02.2018 г. за 99.45 лв. и фактура № *****/20.02.2018
г. с настъпил падеж на 07.03.2018 г.
за 14.99 лв. Поради виновно неизпълнение на договора, довело до едностранното му прекратяване,
ответницата дължи на „Теленор“ неустойка в размер на 72.45 лв. по фактура № *****/20.04.2018 г. с
настъпил падеж на 05.05.2018 г., чийто размер е
съобразен с постигната с Комисия за защита на
потребителите извънсъдебна спогодба от 12.01.2018 г., с която е уговорено, че
максималният размер на неустойката не може да надвишава трикратния размер на
стандартните месечни абонаменти и е
добавена разликата между стандартната цена на мобилното устройство без отстъпка, съгласно
актуалната ценова листа към момента на сключването на договора за мобилни
услуги - 17.11.2017
г. и преференциалната му цена, заплатена в брой, съответстваща на оставащия срок на
договора. Поради
това се иска да бъде прието за установено, че ответникът дължи сумата общо от 186.89 лв., както и законната
лихва върху нея, считано от подаване на заявлението по заповедното производство
и съдът да го осъди да заплати разноските по настоящото дело и по ч.гр.д. № ***/2019 г. на
ЯРС.
В с.з. ищецът не изпраща
представител. Поддържа исковете с писмена молба.
В срока за отговор особеният
представител на ответника намира исковете за допустими. Във връзка с основателността
им прави искане за представяне на общите условия към предлаганите от ищеца
услуги, от които да са видни срокът за плащане на фактурите, условията за
упражняване на правото на оператора да прекрати едностранно договора,
основанието за възникване на задължение за неустойка и за определяне на размера
й, основанието за получаване от ищеца на цената на мобилното устройство и за
определяне на размера й. Заявява, че ще вземе становище по основателността на
исковете след представяне на документа. След представяне на доказателствата
представителят пледира за уважаване на исковете.
Съдът въз основа на доказателствата
приема за установено от фактическа страна следното:
Не е
спорно сключването на описания в исковата молба Договор за мобилни услуги № ********от 17.11.2017 г., представен по делото. В договора се съдържа клауза,
че при прекратяването му през първоначалния срок по вина на потребителя или при
нарушение на задълженията му, последният дължи неустойка в размер на сумата от стандартните месечни абонаменти до края
на договора и в случаите, когато е предоставено устройство
– и разликата между ценнаа на мобилното устройство без абонамент, съгласно последаната актуалната
ценова листа към момента на прекратяване на договора и заплатената
му цена в брой. Съгласно договора на
ответницата е предоставено устройство „Теленор”, модел „М100 White“.
Представени са и издадените фактури,
цитирани от ищеца, с настъпил падеж.
Представени са Общи условия на „Теленор България " ЕАД за взаимоотношения с потребителите на електронни съобщителни услуги, (в сила от 10.09.2010 г., изменени през
От заключението на вещото лице по счетоводната
експертиза се установява, че за
процесния период в билинг системата, през която
се извършва фактурирането
на телекомуникационните
услуги от ищеца за клиент ответника, няма данни
да са
извършвани плащания по процесните
фактури. Плащани са суми по предходни фактури. Към датата на подаване на заявлението
по чл.410 от ГПК - 14.11.2019 г., размерът на неплатените
месечни абонаменти, услуги по процесните фактури е посоченият в
исковата молба. Неустойката е общо 72,45
лв. и е формирана в съответствие с условията на договора. Претендира се
по-малка разлика между стойностите на устройството, посочени като критерии за
изчисляване на неустойката в исковата молба.
Представена е Спогодба от 11.01.2018
г. между КЗП и ищеца, съдържаща цитираната от ищеца уговорка, че максималният размер на неустойката не може да надвишава
трикратния размер на стандартните месечни абонаменти, като потребителят дължи и разликата в стойността
на предоставеното устройство, формирана по цитирания начин- като разлика между стандартната цена на мобилното устройство без отстъпка, съгласно
актуалната ценова листа към момента на сключването на договора за мобилни
услуги и заплатената му цена, съответстваща на оставащия срок на договора.
Издадена е заповед за изпълнение по
чл. 410 от ГПК въз основа на подадено от ищеца заявление срещу ответника за
процесните вземания, видно от приложеното ч.гр.д. № ***/2019 г. на
ЯРС. Заповедта е връчена на ответника по реда на чл. 47 ал.5 от ГПК.
Въз основа на горното съдът прави
следните правни изводи:
Предявени са
обективно съединени установителен искове с правно основание чл.422 от ГПК, във
вр. с чл. 79 ал.1 пр.1 и чл. 92 от ЗЗД.
Съгласно чл. 79 от ЗЗД, ако
длъжникът не изпълни точно задължението си, кредиторът има право да иска
изпълнението заедно с обезщетение за забавата или да иска обезщетение за
неизпълнение.
В случая вземането на ищеца
произтича от сключен между страните договор за предоставяне на мобилни
телефонни услуги. Валидността на договора не е спорна. Длъжникът е извършвал
плащания на задължения за предходен период за предоставените услуги. По делото
се установи, че е налице неплащане на задълженията на ответника за процесния
период. Т.е. за срока на ползване на услугите длъжникът следва да заплати
тяхната стойност, на основание валидните клаузи на договора. Насрещните
задължения на потребителя са посочени в заключението на вещото лице. Поради
това исковете са основателни и следва да се уважат, вкл. и този за неустойка.
Законът за електронните съобщения урежда
изрично случаите на недължимост на неустойка в
хипотези на безвиновно прекратяване от потребителя на
договор за мобилни услуги -в чл. 228, ал. 5 вр. с ал. 3 -при едностранно прекратяване на срочен договор за мобилни
услуги в периода на влизането му в сила и в чл. 229а, ал. 1 -при едностранно прекратяване на безсрочен договор
за мобилни услуги. Извън изрично
уредените случаи уговарянето на неустойка при
предсрочно прекратяване на договор за мобилни услуги, което има действие
занапред, е допустимо (арг. и от чл.
228, ал. 1, т. 4, б. "в" ЗЕС), т.е.
законът изрично признава правото на кредитора да обезпечи изпълнението с
неустойка. В процесния случай договорната клауза е в съответствие със
специалния закон, като касае обезпечаването на срочен договор извън посочените
законови хипотези на недължимост на неустойка.
Искът за
неустойка се основава на клауза в индивидуалния договор. Самото прекратяване е
уредено в Общите условия. Задължението за неустойка се предпоставя от неспазване на задължение от потребителя, който в случая не е заплатил предоставените мобилни
телефонни услуги. Прекратяването на услугите е безспорен факт, т.е.
операторът е упражнил правото си да прекрати договора едностранно. Клаузата дерогира общото правило на чл.
87, ал. 1 ЗЗД, като не предвижда форма, в която изявлението на кредитора да бъде
отправено към длъжника. Т.е. може да бъде и конклудентно – с действията по прекратяване на услугите. Тези действия стават неминуемо достояние на
абоната. Самата искова молба играе ролята на покана по смисъла на чл. 87 от ЗЗД. В този смисъл е практиката на ВКС (Решение № 218/29.11.2016 г. по гр.д.№
1306/2016 г., IV г.о., Решение № 4/23.06.2017 г. по т.д.№ 50183/2016 г., IV г.о. и др.). Ответникът
не е изпълнил паричното си задължение до приключване на съдебното дирене, до
който момент може да се приеме, че му е предоставен достатъчен срок от
кредитора. Поради това е налице и вторият елемент от фактическия състав,
пораждащ задължение за неустойка. Ищецът не претендира договорения с клиента
размер на неустойката - сумата от стандартните за съответната програма месечни
абонаменти до края на срока на договора, а по-малък, договорен с КЗП. Претендира
и по-малка сума на разликата в цените на предоставеното устройство, от
изчислената от вещото лице съобразно тази спогодба. Следователно искът следва
да се уважи в претендирания размер.
Искането на ищеца за присъждане на
разноските е основателно и следва да се уважи съгласно чл. 78 ал.1 от ГПК-съразмерно
на уважената част от исковете. Съгласно Тълкувателно
решение № 4/2013 г. от 18.06.2014 г. на ОСГТК на ВКС, съдът следва да присъди разноските по заповедното
производство в исковото производство. Водим от горното ЯРС
Р
Е Ш И:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, че А.А.Я. ***, ***, ЕГН **********, дължи на „Теленор България“
ЕАД -гр.София ЕАД, ЕИК********* гр.София, район
Младост, жк Младост 4, Бизнес Парк София, сграда 6, сумата от 186.89 лв., представляваща
потребени и незаплатени далекосъобщителни услуги и неустойка, ведно със законната лихва върху
главницата от датата на подаване на заявлението в съда - 14.11.2019 г.
до изплащане на сумата, за които е издадена
заповедта за изпълнение по ч.гр.д. № ***/2019 г. на ЯРС.
ОСЪЖДА А.А.Я.
да заплати на „Теленор България“ ЕАД
-гр.София направените по делото разноски в размер на 838 лв., както и разноски
по заповедното производство в размер на 385 лв.
Решението
подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред ЯОС.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: