№ 10663
гр. София, 04.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 87 СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ЕЛИ Д. АНАСТАСОВА
при участието на секретаря ИЛИАНА Б. ВАКРИЛОВА
като разгледа докладваното от ЕЛИ Д. АНАСТАСОВА Гражданско дело №
20221110119805 по описа за 2022 година
Производството е по реда на Дял І, глава ХІІ от ГПК.
Образувано е по предявени от .... срещу .... обективно съединени искове с
правно основание чл. 411 КЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за следните суми: сума в размер на
1043.33 лева – представляваща изплатено от ищеца застрахователно обезщетение по
застраховка „Каско”, ведно със законната лихва от датата на ИМ – 13.04.2022год. до
изплащане на вземането и сума в размер на 83.76 лева – обезщетение за забава за
периода от 28.06.2021г. до 12.04.2022г.
Релевират се доводи, че на 21.03.2021г. в гр. ...., управлявайки лек авТ.бил с
марка „....“, с рег. № ...., водачът му реализира ПТП, при което уврежда лек авТ.бил с
марка „....“, с рег. № ...., който към момента на увреждането има сключена валидна
застраховка в .... – полица № 50500100003755/2019г. Изплатена е сума, представляваща
застрахователно обезщетение, в размер на 2056.67 лева.
Съгласно двустранен протокол за ПТП вина за настъпването му имат водачите
и на двата леки авТ.били, вследствие на което са настъпили материални щети.
Делинквентът е представил валидна към момента на ПТП застраховка „Гражданска
отговорност”, сключена при ответника. След изплащане на застрахователното
обезщетение и суброгирането в правата на застрахованото лице от .... е изпратена
регресна покана за възстановяване на сумата от 1043.33 лева /с включена сумата от
15.00 лева – ликвидационни разноски/, но ответникът не е заплатил претендираната
сума. Претендира разноски.
В указания законоустановен едномесечен срок по реда на чл.131 от ГПК е
постъпил отговор от ответната страна, в който изразява становище по допустимостта и
основателността на исковата претенция. Заявява, че вината за процесното ПТП е на
водача на застрахования в ищцовото дружество лек авТ.бил. В условията на
евентуалност оспорва размера на предявения иск като твърди, че същият е завишен.
Претендира разноски.
1
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 87 състав, като прецени събраните по
делото доказателства по реда на чл.235, ал.2, във вр. с чл.12 ГПК, по свое
убеждение, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявен e иск с правно основание чл. 411 КЗ.
В тежест на ищеца .... е да установи кумулативното наличие на следните
предпоставки: 1/. да докаже предпоставките на деликтната отговорност на лицето
причинило увреждане, 2/. характерът и размерът на вредите; 3/. наличие на
застрахователно правоотношение по застраховка „Каско” за релевантния период; 4/.
плащането на застрахователно обезщетение и 5/. наличие на застрахователно
правоотношение на делинквента с ответника, по договор за застраховка Гражданска
отговорност.
Относно първата предпоставка за уважаване на иска – наличие на
предпоставките на деликтната отговорност на лицето причинило увреждане, следва да
се изложи следното: фактическият състав на деликтната отговорност, регламентирана в
нормата на чл. 45 ЗЗД включва елементите: поведение, противоправност на
поведението, вина, настъпили вреди при или по повод извършването на процесното
деяние, причинна връзка между вредите и противоправното, виновно поведение на
непосредствения извършител.
От представения по делото двустранен констативен протокол за ПТП от
21.03.2021г. /л. 16/ се установява, че на 21.03.2021г. в гр. .... се е осъществило пътно-
транспортно произшествие с участници – Т. Т., управляващ лек авТ.бил с марка „....“, с
рег. № .... и С. Р., управляващ лек авТ.бил с марка „....“, с рег. № ..... В съдържанието
на самия протокол не се съдържа извънсъдебно признание за неблагоприятен факт. На
лекия авТ.бил с марка „....“, с рег. № .... са нанесени щети. Във връзка с вината за
настъпване на процесното ПТП, от приетата по делото САТЕ, неоспорена от страните и
кредитирана от съда като обективна и професионално изготвена се установява
следното: от техническа гледна точка за водача на лек авТ.бил с марка „....“, с рег. №
.... произшествието би било предотвратимо при условие, че при движение по тясна
квартална улица същият е имал по-голяма дистанция спрямо предно движещия се
авТ.бил, който с поведението си би показал намерението си да паркира, при което
водачът на лек авТ.бил с марка „....“, с рег. № .... би имал възможност плавно да намали
скоростта и да индикира своето спиране, при което движещият се зад него авТ.бил
също би могъл своевременно да намали скоростта си и да спре; за водача на лек
авТ.бил с марка „....“, с рег. № .... произшествието би било предотвратимо при условие,
че същият като съобрази, че се движи по тясна улица и има авТ.били пред него, е
спазвал по-голямо отС.ие и дистанция спрямо движещия се пред него лек авТ.бил с
марка „....“, с рег. № .... и да се движи с такава скорост, която да му позволи при
възникнала опасност да намали и да спре при необходимост. При разпита на вещото
лице в проведеното на 15.05.2024г. открито съдебно заседание /л. 156, стр.2 и сл./ се
установява, че произшествието не би настъпило ако лекият авТ.бил с марка „....“, с рег.
№ .... е разполагал с необходимата дистанция и своевременно е могъл да спре, както и
е имал своевременна реакция като е възможно по-късната му реакция да е допринесла
за настъпване на процесното ПТП; няма изходни дела водачът на лекия авТ.бил с
марка „....“, с рег. № .... да е спрял рязко; ако водачът на лекия авТ.бил с марка „....“, с
рег. № .... е спрял по-бавно и се е придвижвал леко до окончателното си спиране, то
тогава и водачът на лек авТ.бил с марка „....“, с рег. № .... би имал възможност при
конкретните условия да спре своевременно.
Във връзка с гореизложеното следва да се посочи, че по делото са събрани
гласни доказателства, получени чрез разпита на свидетеля на ищеца Т. В. Т. /разпитан
2
по делегация – л. 139 и сл./ и на свидетеля на ответника С. Д. Р. /л. 102, стр. 2 и сл./. От
показанията на свидетеля на ищеца Т. се установява следното: свидетелят Т. заявява,
че водачът на другия авТ.бил е спрял рязко, поради което не е имал възможност да
реагира своевременно; заявява, че вината за процесното ПТП е негова, тъй като той се
е намирал в задната кола.
От показанията на свидетеля на ответника С. Д. Р. се установява следното:
свидетелят Р. заявява, че към момента на процесното ПТП същият е бил спрял като
водачът на другия авТ.бил го е ударил; улицата е била много тясна; другият водач се е
движел с несъобразена за процесната улица скорост.
Във връзка със становището на ищеца, че в случая е налице съпричиняване
като и двамата водачи са допринесли за процесното ПТП следва да се посочи следното:
съгласно константната практика на ВКС изводът за наличие на съпричиняване по
смисъла на чл.51, ал.2 ЗЗД предполага доказани по безспорен начин конкретни
действия или бездействия на пострадалия, с които той обективно е способствал за
появата на вредоносния резултат, като е създал условия за настъпването му или го е
улеснил /в този смисъл са Решение №206/12.03.2010г. по т. д. № 35/2009г. на II т.о. на
ВКС, Решение №59/10.06.2011г. по т. д. № 286/2011г. на I т.о. на ВКС, Решение
№98/24.06.2013г. по т.д.№596/12г. на II т.о. на ВКС и Решение №99/08.10.2013г. по т.
д. № 44/2012г. на II т.о. на ВКС/. В случая в производството от приетата по делото
САТЕ, както и от събраните гласни доказателства, получени чрез разпита на свидетеля
С. Д. Р. се установява, че от техническа гледна точка за водача на лек авТ.бил с марка
„....“, с рег. № .... произшествието би било предотвратимо при условие, че при
движение по тясна квартална улица същият е имал по-голяма дистанция спрямо
предно движещия се авТ.бил, който с поведението си би показал намерението си да
паркира, при което водачът на лек авТ.бил с марка „....“, с рег. № .... би имал
възможност плавно да намали скоростта и да индикира своето спиране, при което
движещият се зад него авТ.бил също би могъл своевременно да намали скоростта си и
да спре. Ето защо настоящият състав следва да обоснове извода, че е налице 20%
съпричиняване.
Относно следващата предпоставка за уважаване на иска, а именно –наличие на
застрахователно правоотношение по застраховка „Каско” за релевантния период,
следва да се посочи, че с изготвения по делото доклад /л. 55/ същото е отделено като
безспорно установено в отношенията между страните.
Относно следващите предпоставки за уважаване на иска, а именно –плащането
на застрахователно обезщетение и наличие на застрахователно правоотношение на
делинквента с ответника, по договор за застраховка Гражданска отговорност, с
изготвения по делото доклад /л. 55/ същите са отделени като безспорно установени в
отношенията между страните.
Относно последната предпоставка за уважаване на иска, а именно – доказване
на размера на вредите, следва да се вземат предвид следните съображения: при
настъпване на застрахователното събитие, застрахователят е длъжен да плати
застрахователно обезщетение, съгласно чл.343, ал.1 КЗ , като по правилата на чл.499,
ал. 2 КЗ обезщетението трябва да бъде равно на размера на вредата към деня на
настъпване на събитието. Нормата на 411 КЗ установява, че с плащането на
застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в правата на застрахования
срещу причинителя на вредата – до размера на платеното обезщетение (което, на
основание чл.499, ал. 2 КЗ, трябва да бъде равно на размера на вредата към деня на
настъпване на застрахователното събитие), както и обичайните разноски направени за
неговото определяне. По правилата на чл.411 КЗ застрахователят по имуществена
застраховка (в случая - ищецът) може да предяви вземанията си направо към
застрахователя на причинителя на вредата по застраховка “Гражданска отговорност” (в
случая - ответникът).
3
От заключението на допуснатата съдебно-автотехническа експертиза, което
съдът цени като безпристрастно и компетентно изготвено, се установява, че вредите,
нанесени на процесния лек авТ.бил се намират в причинно-следствена връзка с
описания механизъм на ПТП. Вещото лице е посочило още, че пазарната стойност на
щетите възлиза на сумата от 2443.30 лева /л. 153/ като доколкото се доказа наличие на
съпричиняване от страна на водача на застрахования в ищцовото дружество авТ.бил в
размер на 20%, то искът е основателен и доказан за сумата от 488.66 лева /20% х
2443.30 лева/.
Следователно искът е основателен и доказан за сумата от 488.66 лева като за
разликата до пълния предявен размер от 1043.33 лева следва да се отхвърли като
неоснователен.
Върху присъдената главница, ответникът дължи и законната лихва, считано от
предявяване на иска – 13.04.2022г. до окончателното изплащане на сумата.
По иска с правно основание чл.86 ЗЗД:
Вземането за законна лихва възниква от фактически състав, включващ
елементите: главно парично задължение, настъпила негова изискуемост и
неизпълнение на същото, като предметът на това вземане е обезщетение за вредите,
които неизпълнението обективно и закономерно причинява. Вземането за лихва е
акцесорно, но има известна самостоятелност спрямо главното, като правопораждащият
го състав включва релевиране на неизпълнение – липса на дължимо поведение по
отношение на главното задължение.
Съгласно чл. 412, ал. 3 КЗ, забавата на ответника като застраховател на
отговорността на делинквента по отношение на застрахователя на увредения настъпва
след изтичане на 30 дни от представянето на доказателствата за установяване на
основанието или размера на вредата /в този смисъл е и Решение № 165/24,10,2013г. по
т. д. № 469/2012г. на ВКС, ТК, II отделение/. Приложим е принципът, регламентиран в
нормата на чл. 84, ал. 2 ЗЗД, доколкото задължението за представяне на
доказателствата за установяване на основанието или размера на вредата Когато
задължението е без срок за изпълнение, длъжникът изпада в забава от деня, в който
бъде поканен от кредитора. В този смисъл са Решение № 48/30.04.2009г. по т.д. №
677/08г. на І т.о., Решение № 126/02.10.2009г. по т.д.№ 290/09г. на ІІ т.о., Решение №
89/30.06.2010г. по т.д.№ 985/09г. на І т.о., както и Решение № 29/07.05.2009г. по т.д.№
535/08г. на ІІ т.о., Решение № 178/21.10.2009г. по т.д.№ 192/09г. на ІІ т.о.; Решение №
86/10,07,2012г. по гр. д. № 467/2011г. по описа на ВКС, ТК, I т.о./. Доколкото
регресната покана по процесната щета е получена от ответника на 28.05.2021г. /л. 35/,
следователно искът е основателен за процесния период от 28.06.2021г. до 12.04.2022г.
Размерът на законната лихва е нормативно определен на основание чл.86, ал.2
ЗЗД - основният лихвен процент на Българската народна банка за периода, увеличен с
10 пункта /чл. единствен от ПМС № 72 от 8 април 1994 г. за определяне на законната
лихва по просрочени задължения в левове и във валута/, поради което акцесорният иск
по чл.86, ал.1 ЗЗД е основателен и доказан за сумата от 39.24 лева, определена по реда
на чл. 162 ГПК чрез математическа операция, за извършването на която не са
необходими специални знания, с каквито съдът да не разполага. Следователно
предявеният иск следва да се уважи за сумата от 39.24 лева като за разликата над
сумата от 39.24 лева до пълния предявен размер от 83.76 лева следва да се отхвърли
4
като неоснователен и недоказан.
По отговорността за разноските:
С оглед изхода на спора право на разноски възниква за двете страни по делото,
съразмерно с уважената/отхвърлената част от иска. На основание чл. 78, ал. 1 ГПК на
ищеца, съобразно представения списък по чл. 80 ГПК /л. 155/ следва да се присъдят
разноски по съразмерност в общ размер на сумата от 370.02 лева /сумата от 100.00 лева
– ДТ; сумата от 350 лева – депозит за САТЕ; сумата от 310.00 лева – адвокатско
възнаграждение; сумата от 30.00 лева – депозит за свидетел/.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК на ответника следва да се присъдят разноски в
общ размер от 53.16 лева, съразмерно отхвърлената част от иска за юрисконсултско
възнаграждение в размер на 100.00 лева, определено съобразно чл. 78, ал. 8 ГПК, вр.
чл. 37 ЗПП.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ...., с ЕИК ...., със съдебен адрес: .... да заплати на ...., с ЕИК ..., със
седалище и адрес на управление: ...., на основание чл. 411 КЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД
следните суми: сума в размер на 488.66 лева – неизплатено регресно вземане на ищеца
за платено по имуществена застраховка застрахователно обезщетение за вредите,
причинени на лек авТ.бил с марка „....“, с рег. № .... от настъпило на 21.03.2021г. в гр.
София ПТП, ведно със законната лихва върху главницата от предявяване на исковата
молба – 13.04.2022г. до окончателното й изплащане и сума в размер на 39.24 лева –
обезщетение за забава за периода от 28.06.2021г. до 12.04.2022г., както и на основание
чл. 78, ал. 1 ГПК сума в размер на 370.02 лева – разноски по съразмерност за
първоинстанционното производство пред СРС като ОТХВЪРЛЯ предявените искове,
както следва: искът за главница за разликата над сумата от 488.66 лева до пълния
предявен размер от 1043.33 лева и искът за обезщетение за забава за разликата над
сумата от 39.24 лева до пълния предявен размер от 83.76 лева.
ОСЪЖДА ...., с ЕИК ..., със седалище и адрес на управление: .... да заплати на
...., с ЕИК ...., със съдебен адрес: ...., на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сума в размер на
53.16 лева – разноски по съразмерност за първоинстанционното производство пред
СРС
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
5
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6