Р Е Ш Е Н И
Е № 260960
гр. Пловдив, 21.10.2020 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, V-ти гр.с., в открито съдебно заседание на четиринадесети октомври две хиляди и двадесета
година, в състав
Председател:
Дафина Арабаджиева
секретар: Петя Мутафчиева, като разгледа докладваното от съдията гр.дело №
18166 по описа на съда за 2019 г., за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е
образувано въз основа на искова молба от „ЕВН България Топлофикация“ ЕАД, ЕИК
*********, седалище и адрес на управление гр. Пловдив, ул.“ Христо Г. Данов“ №
37 против Л.И.К., ЕГН ********** в
качеството на наследник на Н.И. К.,
починала на *** г. с правно основание
чл. 422, във връзка с чл.415 от ГПК във вр. с чл. 79 и чл. 86 ЗЗД за признаване
на установено в отношенията между страните, че
ответникът дължи на „ЕВН България Топлофикация“ ЕАД следните суми, а именно: 231,27 лв. – главница, представляваща
стойността на платената топлинна енергия за периода 01.05.2017 г. до 30.09.2018 г., ведно с
обезщетение за забавено плащане на главницата за периода 04.07.2017 г. -20.06.2019г., в размер на 29,38 лв., за които суми е издадена Заповед
за изпълнение на парично задължение по ч. гр. дело №10345/2019г., по описа
на ПРС.
Сочи се, че съгласно
чл.153, ал. 1 от ЗЕ, ответникът, като собственик на имот, находящ се в гр. П.
има качеството клиент на топлинна енергия и съгласно чл.34, ал. 1 от ОУ е
длъжен да заплаща месечни дължими суми в 30 дневен срок след изтичане на
периода, за който се отнасят. При неизпълнение на тази разпоредба чл.35, ал.1
от ОУ предвижда клиентите да се задължат с обезщетение в размер на законната лихва от
деня на забавата. В изпълнение на законоустановените задължения „ЕВН България
Топлофикация“ ЕАД е доставило до
сградата, а търговецът извършил разпределението на топлинна енергия е разпределил за имота на ответника топлина
енергия в размер на горепосочената
стойност и период. Твърди се, че начислената на ответника топлинна енергия е
доставена и разпределена в пълно съответствие с изискванията на ЗЕ и
подзаконовите нормативни актове.
Тъй като ответникът не
заплатил в срок задълженията си, то той дължал и обезщетение за забавено плащане на главницата
за горепосочения период. За събиране на сумите ищецът депозирал заявление за
издаване на заповед за изпълнение, което било уважено и в срок постъпило
възражение от ответника, което обусловило правния интерес от предявяване на
настоящите искове. Моли се исковете да се уважат. Претендират се разноски за
заповедното и настоящото исково производство.
Ответникът чрез особен
представител оспорва изцяло предявените от ищеца искове по основание и размер,
като счита същите за неоснователни и
моли да се отхвърлят. Оспорва също, че е потребител на услугата, стойността на
която ищецът претендира. На първо място твърди, че липсва облигационно
отношение между страните, тъй като претендираната сума. Оспорва редовността, годността и изправността
на абонатната станция на топломерите, водомерите и средствата за търговско
измерване на количеството топлинна енергия в абонатната станция. Оспорва
правилността на начисляване и
разпределение на доставените до абонатната станция количества топлоенергия.
Твърди, че не са използвани реални показатели, като се оспорва да е извършван
контрол на СТИ по ЗИ. Счита, че в настоящия случай е налице нелоялна търговска
практика. Сочи, че вписванията в
счетоводните книги, не са водени точно. Излагат се доводи, че за имота не
следва да се начислява ТЕ, отдавана от щранг лира. Относно обезщетението за забава, сочи, че същото,
като акцесорно вземане, също е неоснователно. Моли исковете да се отхвърлят.
Съдът, след като обсъди
събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, и с оглед
изявленията на страните, намира следното от фактическа и правна страна:
Съгласно чл. 150, ал. 1 Закона за
енергетиката продажбата
на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна
енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия,
предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от Държавната комисия по
енергийно и водно регулиране (ДКЕВР). Легална дефиниция на понятието
„потребител” е дадена в § 1, т. 42 от ДР на Закона за енергетиката
/обн. ДВ, бр. 107 от 2003 г./, според който по смисъла на този закон потребител
на енергия за битови нужди е физическо лице - собственик или ползвател на имот,
което ползва топлинна енергия с носител гореща вода или пара за отопление,
климатизация и горещо водоснабдяване. Липсата на представен договор, сключен
между ищцовото дружество и ответника не обосновава извод за липса на качеството
потребител на топлинна енергия. Липсва
противоречие и в съдебната практика в тази насока. Нормите на чл.150 от ЗЕ предвиждат възникването на договорни отношения
по продажба на топлинна енергия по силата на публикувани общи условия, без да е
необходимо изрично писмено съгласие на потребителите. Следователно правото на
собственост или на ползване на върху
апартамента води до създаване на договорни отношения по продажба на топлинна
енергия с топлофикационното дружество и до възникване на задължението и да
заплаща стойността на изразходваната топлоенергия.
От приетата по делото като писмено
доказателство справка от служба по вписванията, се установява, че ответникът е
собственик на процесния имот, поради и което има качеството потребител по
смисъла на закона.
От приетото по делото, като писмено доказателство удостоверение за
наследници се установява, че ответницата Н.К. е починала в хода на делото на ***
г., като е конституирана като ответника наследникът й Л.К..
От приетото по делото писмено доказателство – декларация за актуализация на
клиентски данни се установява, че ответницата Л.К. е депозирала декларацията на
27.01.2020 г. пред ищцовото дружество, като е заявила, че желае актуализация на
клиентски данни за процесния клиентски номер. На същата дата е депозирала и
заявление за услуга смяна на клиент за обект на регулиран пазар. В заявлението е посочила, че желае смяна на
ИТН ***- гр. П.
В протокол за монтаж /подмяна на
средства за търговско измерване от 14.06.2016 г. е отразена подмяна на СТИ. От
приетото Свидетелство за проверка на СИ се установява, че поставеният топломер
е със срок на валидност на проверката 14.05.2018 г. Прието е като писмено доказателство и
свидетелство за проверка на СИ, в което се сочи, че същото е със срок на
валидност на проверката 29.04.2020 г.
По делото са приети Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови
нужди от “Топлофикация Пловдив”ЕАД на потребителите в гр.Пловдив. Съгласно
чл.3, ал.1 ОУ купувач на топлинна енергия може да бъде физическо лице,
потребител на топлинна енергия за битови нужди, който е собственик или титуляр
на вещно право на ползване на имот в топлоснабдена сграда. Съгласно чл.4, ал.1
ОУ продавачът е длъжен да доставя в абонатните станции на сградите топлинна
енергия за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, а според чл.13,
ал.1, т.1 ОУ купувачът е длъжен да заплаща дължимите суми за топлинна енергия в
срок. Съгласно чл.18 ОУ търговското измерване и отчитане на продадената
топлинна енергия се извършва чрез средство за търговско измерване – топломер,
монтиран в абонатната станция на границата на собственост. Отчетеното по този
начин количество потребена топлинна енергия за сградата се разпределя между
отделните имоти, присъединени към абонатната станция, от избран от тях
търговец, чрез системата за дялово разпределение. Установява се, че посочените
общи условия са публикувани в един местен и един национален ежедневник.
По делото е прието заключение на
съдебно-техническа експертиза, изготвено от вещото лице след справка в ищцовото
дружество и справки за разпределена ТЕ от Бруната ЕООД. Заключението е прието по делото,
като обективно, пълно и компетентно изготвено и не е оспорено от страните. От заключението
се установява, че жилищният блок в гр. П. е бил включен към топлопреносната
мрежа на ищцовото дружество, като през процесния период в блока е ползвана
топлоенергия (ТЕ) за отопление и битово горещо водоснабдяване (БГВ). Топлинното
счетоводство на блока през процесния период се води от фирма за дялово
разпределение „Бруната“ ЕООД, като в имота няма монтирани отоплителни тела тип радиатор.
През имота на ответника преминава 2 бр. щранг – лири с мощност 594 W в помещение „Баня“ и 594 W в помещение „Коридор“, които
не се отчитат с уред. Установено е, че в имота на ответника няма монтирано водомерно
устройство за топла вода за отчитане изразходваното количество ТЕ за БГВ и
такава компонента не се начислява.
През процесния период отчитането на ТЕ по топломера в АС е извършвано чрез
преносим терминал ежемесечно от абонатчици на ищцовото дружество. Количеството
ТЕ, намалена със загубите на ТЕ в АС е подавано на Нелбо ЕАД за разпределение
по потребители. Разпределението на ТЕ за
отопление в етажната собственост е извършвано сезонно визуално от отчетените показания на
ИРУ. Абонатната станция, към която е присъединена сградата на ответника, е
функционирала през периода, като е подавала ТЕ за отопление и БГВ. Подадена е
общо 350,881051 MWh ТЕ за разпределение, от които са отчислени технологични
разходи в размер на 26,864976 MWh за сметка на ищцовото дружество. През процесния период
всички отоплителни тела тип радиатор са били отсъединени
към топлопреносната мрежа в блока и ТЕ
за същите не е начислявана. Установява се, че отопляемият обем в имота е 116
куб.м. През имота на ответника преминават горепосочените 2 бр. щранг лири, като
същите не са снабдени с уреди за отчет и изразходваното количество ТЕ за
отопление от същите се начислява по максимална нормативна мощност на
отоплителното тяло. Установява се, че през процесния период в имота на
ответника няма монтирани ИРУ за визуален отчет и водомер, като имотът е
отстъединен от частта за БГВ. Сочи се, че за имота на ответника са прилагани
изискванията на т.6.7 във връзка с т. 6.5. от Методиката за дялово
разпределение на ТЕ в сгради етажна собственост
приложение към чл. 61, ал.1 от Наредба 16-334/06.04.2007 г. за
топлоснабдяването на 2 бр. щранг-лири по максимална нормативна мощност, поради
липса на уред за отчет. Количеството ТЕ, разпределено в имота на ответника за
периода 01.05.2017 г.- 30.09.2018 г. по
месеци, показано в приложената към експертизата таблица е общо 2,19498 МWh, от които 0,79282 МWh за отдадената от сградната инсталация, 1,40216
МWh за отопление от щранг-лира и 0,0 MWh за БГВ. Установява се, че няма разлика
между разпределеното от топлинния счетоводител количество ТЕ и начисленото от
ищцовото дружество.
От приетото по делото заключение на съдебно – счетоводната експертиза,
изготвено на основание установеното от СТЕ, представените от ищцовото дружество
начислени количества ТЕ, нормативно определената цена за ТЕ за битови нужди,
както и справка БНБ за основен лихвен процент, се установява, че претендираната
главница и законна лихва съответстват на установените такива. Вещото лице посочва, че за периода от
01.11.2015 г. до 30.04.2018 г. по партидата на ответника не са издадени
кредитни известия. Описаните в таблицата фактури са осчетоводени по надлежния
ред, включени са в дневник за продажбите и справка – декларация по ЗДДС,
заведена е аналитична партида на ответника, водено е редовно счетоводството при
ищцовото дружество относно продажбата на ТЕ на ответника за процесния период.
С оглед на приетия по делото акт за
собственост на процесния имот и с оглед разпоредбите на ЗЕ и общите условия,
съдът приема, че за процесния период, по силата на чл. 153, ал. 1 от ЗЕ,
ответникът е в договорни правоотношения с ищеца по делото, при общоизвестните
общи условия за продажба на топлинна енергия от "ЕВН България
Топлофикация" ЕАД и всички собственици и титуляри на вещно право на
ползване в сграда-етажна собственост, присъединени към абонатна станция, са
клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово
разпределение на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цената за
доставената топлинна енергия.
Освен заплащането на съответната топлинна енергия, постъпила в собствения
им имот, потребителите са длъжни да заплатят и тази за сградна инсталация.
В Тълкувателно Решение № 2/2016 от 25.05.2017 по т.д. № 2/2016 г. по описа
на ВКС, ОСГК, е прието, че за
отношенията, възникващи при доставяне на топлинна енергия за битови нужди в
сграда – етажна собственост, се прилагат разпоредбите на Закона за
енергетиката, които не противоречат на разпоредбата на чл.62 във връзка с пар.1
от Допълнителните разпоредби на Закона за защита на потребителите.Съобразно
разпоредбата на чл. 142, ал. 2 от ЗЕ, топлинната енергия за отопление на
сграда-етажна собственост се дели на топлинна енергия, отдадена от сградната
инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за
отопление на имотите. Топлинната енергия за сградна инсталация се разпределя
между всички потребители, съобразно отопляемия обем на отделните имоти - чл. 143, ал. 3 от ЗЕ. Количеството топлинна
енергия, отдадена от сградната инсталация, зависи не от потребеното количество
топлинна енергия в отделните имоти, а от вида и топлофизичните особености на
сградата, на отоплителната инсталация и пр. фактори. Сградната инсталация е
обща етажна собственост - чл. 140, ал. 3 от ЗЕ и чл. 38, ал. 1 от ЗС, и чрез
нея се затоплят не само индивидуалните имоти, но и ограждащите стени на
имотите, подове тавани и пр., т. е. нал. е топлообмен, в резултат на който се
повишава температурата в цялата сграда. Ето защо, всички собственици на имоти,
находящи се в сграда-етажна собственост следва да участват в разпределението на
отдадената от сградната инсталация топлинна енергия, без оглед на това дали и
каква част от тази енергия се използва за отопляване на собствения му имот. В
този смисъл е и изричната разпоредба на чл. 153, ал. 6 от ЗЕ потребителите в
сграда-етажна собственост, които прекратят топлоподаването към отоплителните
тела в имотите си, остават потребители на топлинна енергия, отдадена от
сградната инсталация и от отоплителните тела в общите части на сградата.
От приетото по делото и неоспорено от страните заключение на съдебно –
техническата експертиза по делото съдът установява, че за процесния период
абонатната станция е работила, като е подавала ТЕ на отопление и за битово горещо
водоснабдяване (БГВ).
Неоснователни са и възраженията на ответника за неоснователност на
предявения иск, поради липса на документи, удостоверяващи извършването на необходимите метрологични проверки на
топломерите, доколкото същите биха могли да се отразят на размера на
доставеното количество топлоенергия за отопление и БГВ, а не на основателността
на предявената претенция. В случая не се установява да е налице несъответствие
между подадена топлоенергия за разпределение, отчислени технологични разходи и
съответно начислени за другите обекти в етажната собственост доставени услуги.
От приетото по делото заключение на
съдебно - техническа експертиза, неоспорено от страните, се установява, че абонатната станция е
функционирала за процесния период от време, като няма данни да е спирана и да
са възниквали проблеми, както и че технологичните разходи са отчислявани в
съответствие със закона. Освен това ответникът живее в топлоснабдена сграда,
която е в режим на етажна собственост, с оглед на което на основание чл. 153,
ал. 6 от ЗЕ, въпреки че не е ползал отоплителните тела в апартамента си, в
жилището му има монтирана щранг лира, която е подавала ТЕ за отопление, а и
ищецът дължи топлоенергия за сградната инсталация.
Количеството топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, зависи не
от потребеното количество топлинна енергия в отделните имоти, а от вида и
топлофизичните особености на сградата, на отоплителната инсталация и други
фактори, като всички съсобственици участват в разпределението на отдадената от
сградната инсталация /обща част/ топлинна енергия, без оглед на това каква част
се използва за отопляване на собствения имот и каква температура е постигната в
имота на потребителя. От заключенията на съдебно-счетоводната и
съдебно-техническата експертизи, приети от съда се установява, че начислените
на ответника суми са правилно определени, при съобразяване на действащите
нормативни изисквания и при ползване на информацията от фирмата за топлинно счетоводство.
Разпределението на топлинната енергия в сграда - етажна собственост
/каквато е тази, в която се намира процесният апартамент/, се извършва по
система за дялово разпределение, съобразно чл. 139, ал.1 ЗЕ. Общото консумирано
количество топлинна енергия в сграда - етажна собственост, присъединена към
една абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, се разпределя за
горещо водоснабдяване и за отопление, съобразно чл. 140а ЗЕ. Съобразно
разпоредбата на чл. 142, ал. 2 ЗЕ топлинната енергия за отопление на
сграда-етажна собственост се дели на топлинна енергия, отдадена от сградната
инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за
отопление на имотите. Топлинната енергия за сградна инсталация се разпределя между
всички потребители, съобразно отопляемия обем на отделните имоти - чл. 145, ал.
3 ЗЕ. Количеството топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, зависи
не от потребеното количество топлинна енергия в отделните имоти, а от вида и
топлофизичните особености на сградата, на отоплителната инсталация и др.
фактори. Сградната инсталация е обща етажна собственост - чл. 140, ал. 3 ЗЕ и
чрез нея се затоплят не само индивидуалните имоти, но и ограждащите стени на
имотите, подове, тавани и т.н., т. е. налице е топлообмен, в резултат на който
се повишава температурата в цялата сграда. Ето защо, всички собственици на
имоти, находящи се в сграда-етажна собственост следва да участват в
разпределението на отдадената от сградната инсталация топлинна енергия, без оглед
на това каква част от тази енергия се използва за отопляване на собствения му
имот. В този смисъл е и изричната разпоредба на чл. 153, ал. 6 ЗЕ, според която
потребителите в сграда-етажна собственост, които прекратят топлоподаването към
отоплителните тела в имотите си, остават потребители на топлинна енергия,
отдадена от сградната инсталация и от отоплителните тела в общите части на
сградата.
Съдът възприема изцяло заключението на СТЕ, като компетентно и обективно
дадено, неоспорено от страните, според което през имота на ответника минава 2
бр. щранг-лири, като потребената топлоенергия от същите се начислява по
максимална нормативна мощност, тъй като същата не се отчита с ИРУ. Щранг-лирата
е посочена като отоплително тяло в Наредба № 16-334/06.04.2007 г. за
топлоснабдяването, което служи за отдаване на топлина и при наличието й в
сградата се начислява енергия за отопление. Начисленият разход за щранг-лирата
е в пряка зависимост от нейните размери и мощност. Тя е част от отоплителната
инсталация на имота, а не от сградната инсталация, поради което топлинната
енергия, отдадена от нея се заплаща като дял от енергията за отопление на
имота, а не като дял от енергията, отдадена от сградната инсталация.
Следователно, предвид установеното, че се касае за отоплително тяло, което през
отоплителните сезони е действащо, се налага извод, че се дължи заплащане на
топлинна енергия за отопление, във връзка с неговата работа.
Начинът на разпределение и начисляване на потребената от ответника топлинна
енергия според вещото лице по СТЕ е бил извършван в съответствие с нормативните
изисквания. В. л. е изготвило експертизата, като е ползвало не само
предоставени му от ищеца данни, а и такива от топлинния счетоводител, относно
дяловото разпределение, а е извършило и самостоятелни изчисления. Заключението
не е оспорено, няма основание да не се кредитира, доколкото експертът е
отговорил обективно и компетентно на поставените му задачи.
Конкретният размер на задълженията на абоната се установява от в. л. по
ССЕ, поради което съдът намира, че
предявените искове за главница и лихва са изцяло основателн и доказани
по размер, поради което исковете следва да се уважат изцяло.
С оглед изхода на спора на
основание чл. 78, ал.1
ГПК следва да се присъдят
разноски в полза на ищеца, съразмерно на уважената част от исковите претенции.
Ищецът е направил разноски в размер на
75 лв. в заповедното производство и 725 лв. в исковото производство, като съдът
определя размер на юрисконсултското възнаграждение в исковото производство на
основание чл. 78, ал. 8 ГПК във вр. с
чл. 25 от Наредбата за заплащането на правната помощ – 100 лв. От така
претендираните и направени разноски следва да се присъдят в полза на ищеца разноски в общ размер от 800
лв., от които сумата от 75 лв. разноски в заповедното производство и сумата от
725лв. в исковото производство.
По изложените съображения съдът
Р
Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Л.И.К., ЕГН ********** в качеството на
наследник на Н.И. К., починала на ***
г. дължи на „ЕВН България Топлофикация” ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. „Христо Г.
Данов“ № 37 следните суми, а
именно: 231,27 лв. – главница, представляваща
стойността на платената топлинна енергия за периода 01.05.2017 г. до 30.09.2018 г., ведно с
обезщетение за забавено плащане на главницата за периода 04.07.2017 г. -20.06.2019г., в размер на 29,38 лв., за които суми е издадена Заповед
за изпълнение на парично задължение по ч. гр. дело №10345/2019г., по описа
на ПРС
ОСЪЖДА
Л.И.К., ЕГН ********** в качеството на наследник на Н.И. К., починала на *** г. ДА
ЗАПЛАТИ НА ЕВН България Топлофикация” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. Пловдив, ул. „Христо Г. Данов“ № 37 сумата от 75 лв.- разноски по ч.гр.д. № 10345/2019
г. по описа на ПРС и сумата от 725 лв.- разноски по гр.д. № 18166/2019
г. по описа на ПРС..
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване пред ОС – Пловдив в двуседмичен срок от връчването
му.
Препис
от решението да се връчи на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/
Вярно с
оригинала.
ПМ