№ 132
гр. Варна, 09.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Милен П. Славов
Членове:Петя Ив. Петрова
Мария Кр. Маринова
при участието на секретаря Олга Ст. Желязкова
като разгледа докладваното от Петя Ив. Петрова Въззивно гражданско дело
№ 20253000500027 по описа за 2025 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по в.гр.д. 27/2025 г. по описа на Варненския
апелативен съд е образувано по три въззивни и две частни жалби на страните
както следва:
-По въззивна жалба на Д. С. Ф., подадена чрез адв. К.М., против
решение № 914/06.08.2024 г., постановено по гр.д. № 400/2024 г. по описа на
Варненския окръжен съд В ЧАСТИТЕ, с които са отхвърлени исковете му:
срещу И. Г. Д. за заплащане на възнаграждение по неформален договор за
поръчка, съчетан с упълномощителна сделка от 01.10.2019г. с предмет
осъществяване на процесуална защита в производствата по т.д. № 1537/2017г.
по описа на СГС, в.т.д. № 2350/2022г. на САС и т.д. № 2684/2021г. на ВКС,
определено по реда на чл. 36, ал. 3 ЗА с решение № 1018/09.11.2023г.,
допълнено с решение № 1097/11.01.2024г. и двете на Висшия адвокатски
съвет, за разликата над присъдената сума от 25 000 лв. с ДДС до
претендираната от 95 624, 65 лв. с ДДС, ведно със законна лихва от датата
на депозиране на исковата молба - 22.02.2024г. до окончателното изплащане
на задължението; срещу В. С. Д. за заплащане на възнаграждение по
неформален договор за поръчка, съчетан с упълномощителна сделка от
01.10.2019г. с предмет осъществяване на процесуална защита в
производствата по т.д. № 1537/2017г. по описа на СГС, в.т.д. № 2350/2022г. на
САС и т.д. № 2684/2021г. на ВКС, определено по реда на чл. 36, ал. 3 ЗА с
решение № 1018/09.11.2023г., допълнено с решение № 1097/11.01.2024г. и
двете на Висшия адвокатски съвет, за разликата над присъдената сума от 8
000 лв. с ДДС до претендираната от 18 740 лв. с ДДС, ведно със законна
лихва от датата на депозиране на исковата молба - 22.02.2024г. до
1
окончателното изплащане на задължението; и в частта, с която въззивникът е
осъден да заплати разноски на насрещната страна, съобразно отхвърлената
част от исковете.
Въззивникът е настоявал, че решението на окръжния съд в обжалваната
отхвърлителна част е неправилно като постановено при съществено
нарушение на съдопроизводствените правила, в противоречие с материалния
закон и е необосновано, като е молил за отмяната му в същата част, за
уважаване на исковете до пълния претендиран размер и за присъждане на
сторените по делото разноски.
Ответниците В. С. Д. и И. Г. Д., (последната чрез адв. А.), са подали,
обективирани в насрещните им въззивни жалби, отговори на въззивната
жалба на Д. Ф., с които са оспорили същата и по съображения за
неоснователността й са молили за оставянето й без уважение и за
потвърждаване на решението в отхвърлителната му част.
-По насрещна въззивна жалба от В. С. Д., против решение №
914/06.08.2024 г., постановено по гр.д. № 400/2024 г. по описа на
Варненския окръжен съд В ЧАСТИТЕ, с които: същият е осъден да заплати
на Д. С. Ф. сумата от 8 000 лв., представляваща неизплатено възнаграждение
по неформален договор за поръчка, съчетан с упълномощителна сделка от
01.10.2019г. с предмет осъществяване на процесуална защита в
производствата по т.д. № 1537/2017г. по описа на СГС, в.т.д. № 2350/2022г. на
САС и т.д. № 2684/2021г. на ВКС, определено по реда на чл. 36, ал. 3 ЗА с
решение № 1018/09.11.2023г., допълнено с решение № 1097/11.01.2024г. и
двете на Висшия адвокатски съвет, ведно със законната лихва от датата на
депозиране на исковата молба - 22.02.2024г. до окончателното изплащане на
задължението; и въззивникът е осъден за заплащане на разноски.
Въззивникът е навел подробни оплаквания за неправилност на
решението на окръжния съд в обжалваната му осъдителна част, поради
допуснати нарушения на материалния и на процесуалния закон, като е молил
за отмяната му в същата част с отхвърляне на иска и присъждане на сторените
по делото разноски.
-По насрещна въззивна жалба от И. Г. Д., подадена чрез адв. А.,
против решение № 914/06.08.2024 г., постановено по гр.д. № 400/2024 г. по
описа на Варненския окръжен съд, В ЧАСТИТЕ, с които: въззивницата е
осъдена да заплати на Д. С. Ф. сумата от 25 000 лв. с ДДС -
възнаграждение по неформален договор за поръчка, съчетан с
упълномощителна сделка от 01.10.2019г. с предмет осъществяване на
процесуална защита в производствата по т.д. № 1537/2017г. по описа на СГС,
в.т.д. № 2350/2022г. на САС и т.д. № 2684/2021г. на ВКС, определено по реда
на чл. 36, ал. 3 ЗА с решение № 1018/09.11.2023г., допълнено с решение №
1097/11.01.2024г. и двете на Висшия адвокатски съвет, ведно със законната
лихва от датата на депозиране на исковата молба - 22.02.2024г. до
окончателното изплащане на задължението; и същата е осъдена за заплащане
на разноски.
Въззивницата е навела оплаквания за неправилност на решението на
окръжния съд в обжалваната му осъдителна част по подробно развити
съображения за допуснати от окръжния съд нарушения на процесуалния и на
2
материалния закон. Молила е за отмяна на обжалваното решение в същата
част с отхвърляне на иска и присъждане на сторените по делото разноски.
Д. С. Ф. е подал писмен отговор на двете насрещни въззивни жалби на
ответниците, с който е оспорил същите и по съображения за
неоснователността на оплакванията и по правилността на обжалваното
решение в осъдителната му част, е молил за оставяне на жалбите без уважение
и за потвърждаване на решението на окръжния съд в осъдителната част.
-По частна жалба на Д. С. Ф., подадена чрез адв. К.М., против
определение № 4884/07.11.2024 г., постановено по гр.д. № 400/2024 г. по
описа на Варненския окръжен съд по реда на чл. 248 ГПК, поправено по
реда на чл. 247 ГПК с определение №813/12.02.2025 г. по същото дело В
ЧАСТТА, с която по молбата на В. С. Д. и И. Г. Д. е изменено решение № 914
от 06.08.2024 година, постановено по гр. дело № 400 по описа на Варненския
окръжен съд за 2024 година в частта за разноските и Д. С. Ф. е осъден да
заплати на И. Г. Д. допълнително сумата от 617,91 лева с вкл. ДДС,
представляващи разноски за адвокатско възнаграждение над присъдената
сума от 711,50 лева с ДДС, както и е осъден да заплати на В. Д. допълнително
сумата от 732,43 лева с вкл. ДДС, представляващи разноски за адвокатско
възнаграждение над присъдената му сума от 569,16 лева., на осн. чл. 78, ал.3
ГПК.
По оплаквания за недопустимост на обжалваното определение в
посочената част, евентуално – по такива за неговата неправилност –
незаконосъобразност и необоснованост, жалбоподателят е молил за
обезсилването му, евентуално – за отмяната му в обжалваната част с
отхвърляне на молбата и присъждане на разноски.
В. С. Д. и И. Г. Д., чрез адв. А., са подали писмен отговор на частната
жалба, с която са оспорили същата и по съображения за неоснователността й,
са молили за отхвърлянето й и за потвърждаване на определението в
обжалваната от ищеца част.
- По частна жалба на И. Г. Д., подадена чрез адв. А., уточнена с
молба от 07.03.2025 г. (след приключване на производството по чл. 247
ГПК), против определение № 4884/07.11.2024 г., постановено по гр.д. №
400/2024 г. по описа на Варненския окръжен съд, поправено по реда на чл.
247 ГПК с определение №813/12.02.2025 г. по същото дело в частта, с която
е оставена без уважение молбата й вх. № 23629/24.09.2024 г. за изменение на
решение № 914/06.08.2024 г., постановено по гр.д. № 400/2024г. по описа на
Окръжен съд – Варна, в частта за разноските: - чрез увеличаване на
присъдените в нейна полза разноски за адвокатско възнаграждение, в частта за
разликата над присъдената й сума в общ размер на 1329,41 лв. до
претендираната такава от 7356,45 лв.; - чрез намаляване на присъдените в
полза на ищеца Д. С. Ф. суми, дължими от нея, както следва: сумата от 50 лв.,
представляваща разноски в обезпечителното производство по ч.гр.д. №
148/2024г. на Окръжен съд – Варна, както и сумата от 226, 48 лв.,
представляваща разноски по изпълнително дело № 20247160400049, във
връзка с налагане на обезпечителните мерки, дължими на основание чл. 78, ал.
1 ГПК; - чрез намаляване на присъдената в полза на адв. К. М. сума, дължима
от ответницата Д., а именно: сумата от 600 лв., представляваща адвокатско
3
възнаграждение за оказана безплатна правна помощ под формата на
процесуално представителство, от която 200 лв. в производството по ч.гр.д. №
148/2024г. на ВОС, 200 лв. за производството по в.ч.гр.д. № 109/2024г. на
ВАпС и 200 лв. по налагане на обезпечителните мерки в изпълнително дело №
20247160400049, дължими на основание чл. 38, ал. 1, т. 3 от Закона за
адвокатурата.
Жалбоподателката е навела оплаквания за неправилност на
обжалваното определение в посочената му част, като е молила за отмяната му
в същата и за уважаване на молбата й по чл. 248 ГПК за изменение на
решението в частта на разноските чрез: - присъждане в нейна полза на
разноски за адвокатско възнаграждение за горницата над 1329,41 лв. до
претендираните такива от 7356,45 лв.; - за отмяна на осъждането й за
заплащане на разноски на Д. С. Ф. от 50 лв. за обезпечителното производство
и 226, 48 лв. – за налагане на обезпечението по изп.дело; - за отмяна на
осъждането й за заплащане на адв. К. М. на адвокатско възнаграждение от 600
лв. за оказана безплатна правна помощ под формата на процесуално
представителство на ищеца в обезпечителното производство и в
производството по налагане на обезпечителните мерки.
Д. С. Ф., чрез адв. К.М., е подал писмен отговор на частната жалба,
допълнен с молба от 01.04.2025 г. след уточнението на частната жалба, с който
е оспорил същата и по съображения за частичната й недопустимост,
евентуално по такива за неоснователността й е молил за оставяне без
разглеждане (по недопустимите оплаквания в жалбата) и по същество - без
уважение на жалбата.
В съдебно заседание пред настоящата инстанция, всяка от страните,
чрез своя процесуален представител (а ищецът Ф. и ответникът Д. и лично в
съдебно заседание), е поддържала съответно въззивната, насрещните въззивни
и частните си жалби и отговорите по тях и е настоявала за присъждане на
разноски по приложен списък, като ищецът – и за заплащане в полза на адв.
М. на възнаграждение по чл. 38, ал.2 ЗА за безплатно оказана адвокатска
защита на колега. Ищецът е възразил за прекомерност срещу разноските за
адвокатско възнаграждение на ответниците. Страните са депозирали и
писмени бележки по съществото на спора.
Съдът на осн. чл. 269 от ГПК, след като извърши служебна проверка,
намира обжалваното решение за валидно и допустимо.
Производството пред окръжния съд е било образувано по искова молба
на Д. С. Ф., с която са предявени осъдителни искове по чл.36, ал.3 ЗА, вр. чл.
36, ал.1 ЗА, вр. чл.280 ЗЗД: - срещу И. Д. за заплащане на сумата от 95 624, 65
лв. с ДДС, претендирана като неизплатено възнаграждение по неформален
договор за поръчка, съчетан с упълномощителна сделка от 01.10.2019г. с
предмет осъществяване на процесуална защита в производствата по т.д. №
1537/2017г. по описа на СГС, в.т.д. № 2350/2022г. на САС и т.д. № 2684/2021г.
на ВКС, определено по реда на чл. 36, ал. 3 ЗА с решение № 1018/09.11.2023г.,
допълнено с решение № 1097/11.01.2024г. и двете на Висшия адвокатски
съвет, ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба -
22.02.2024г. до окончателното изплащане на задължението; - срещу В. Д. за
заплащане на сумата от 18 740 лв. с ДДС, претендирана като неизплатено
4
възнаграждение по неформален договор за поръчка, съчетан с
упълномощителна сделка от 01.10.2019г. с предмет осъществяване на
процесуална защита в производствата по т.д. № 1537/2017г. по описа на СГС,
в.т.д. № 2350/2022г. на САС и т.д. № 2684/2021г. на ВКС, определено по реда
на чл. 36, ал. 3 ЗА с решение № 1018/09.11.2023г., допълнено с решение №
1097/11.01.2024г. и двете на Висшия адвокатски съвет, ведно със законната
лихва от датата на депозиране на исковата молба - 22.02.2024г. до
окончателното изплащане на задължението.
Ищецът е поддържал, че е адвокат, както и че по възлагане от
ответниците – съпрузи е осъществил процесуална защита на интересите им в
производството по т.д. № 1537/2017г. по описа на СГС, по което те са били
конституирани като трети лица – помагачи на ответника “АВИОНАМС” АД
по евентуално съединени искове на синдиците на “КТБ” АД /в
несъстоятелност/ по чл. 59, ал. 5 и чл. 59, ал. 3 от Закона за банковата
несъстоятелност. Твърдял е, че е осъществил защитата по делото пред три
инстанции и до окончателното приключване на делото на 07.02.2023 г. с
определение по т.д. № 2684/2021г. на ВКС с благоприятен за ответниците
резултат, като по делото е депозирал молби, становища, явявал се е в съдебно
заседание във всяка една инстанция, лично и чрез надлежно преупълномощен
от него адвокат, изразил е становище по същество на спора, представил е
писмена защита, изготвил и депозирал е въззивна жалба срещу
първоинстанционното решение, както и отговор на подадената срещу
решението на САС касационна жалба от “КТБ” АД /в несъстоятелност/.
Изложил е още, че ответниците го упълномощили с пълномощно от
01.10.2019г., но писмен договор с уговорено адвокатско възнаграждение не са
подписали. Ответниците отказвали да зачетат труда му, поради което и на осн.
чл. 36, ал.3 ЗА Висшият адвокатски съвет с решение № 1018/09.11.2023г.,
допълнено с решение № 1097/11.01.2024г., му определил възнаграждение по
реда на чл. 36, ал. 3 ЗА в претендираните по настоящото дело размери, което
ответниците отказвали да платят.
С писмения си отговор ответниците са оспорили исковете по
съображения за недопустимостта им, евентуално такива за неоснователността
им, като са молили за прекратяване на производството, евентуално – за
отхвърляне на исковете с присъждане на разноските. Заявили са, че
действително са били конституирани като трети лица - помагачи на страната
на “АВИОНАМС” АД в производството по т.д. № 1537/2017г. по описа на СГС
и са упълномощили адв. Ф. да ги представлява по делото. Възраженията за
недопустимост на иска са извели с аргументите, че при липсата на писмен
договор с определено възнаграждение, според специалния закон (ЗА),
адвокатският съвет (АС) определя възнаграждението по чл. 36, ал.3 ЗА, като в
този случай решението на АС създавало само основание да се иска заповед за
изпълнение съгл. чл. 37 ЗА и възможност да се предяви установителен (по чл.
422 ГПК), а не осъдителен иск, като по установителния иск ищецът следвало
да докаже само извършването на работата (качествено и в срок), за която е
натоварен, от което следвало да му се плати възнаграждение за нея на
основание решението на АС. В другия случай, съгл. общия закон и чл. 286
ЗЗД, доверителят бил длъжен да плати възнаграждение само ако е уговорено,
а съгл. 36, ал.2 ЗА възнаграждението се уговаряло с договор между адвоката
5
и клиента. При осъдителния иск, който се предявявал по общия ред, освен
основанието ищецът следвало да докаже и размера му, което не можело да
стане със заместващо волята на клиента решение на Адвокатския съвет,
защото в това производство те не участвали и не били обвързани от
решението на АС. Т.е. в случаите на определено по реда на чл. 36, ал.3 ЗА
възнаграждение от АС бил допустим единствено установителния иск по чл.
422 ГПК, след проведено заповедно производство. Поддържали са, че след
консултации с други адвокати и преценка на предложения за цена на
адвокатската услуга, вкл. тази на адв. Я., упълномощили адв. Ф. да ги
представлява, поради добрите им лични взаимоотношения, доверието в него и
уверенията му, че „ще помага“, че възнаграждението му няма да е повече от
12 000 лв. с ДДС (което било и най-ниското предложено), че се ползва с
авторитет в правните среди и че приключването на едно от вече заведените
еднотипни дела ще предопредели изхода и на останалите. Месеци след
приключване на делото, те били уведомени от адв. Ф. за претенциите му за
заплащане на възнаграждение по това дело. Не били уведомени за
проведеното производство по молбата на адв. Ф. по реда на чл. 36, ал.3 ЗА и
не са участвали в производството през ВАС, а и не са имали такова право.
Изложили са като безспорно, че всеки има право на възнаграждение за
положения труд, включително и адвокатът за осъществената от него поръчка,
но в случая възразявали срещу начина, по който това се правело, като се
държала сметка за интересите и правата на клиента, който бил в
неравностойно спрямо адвоката положение, тъй като не притежавал
необходимата правна експертиза. В тази връзка са сочили, че ищецът поел
поръчката без да положи дължимата грижа да охрани интересите им, а и
съответно – своите, като им разясни, че ще дължат възнаграждението, което
постфактум претендирал от тях и че ако не бъде договорено, то можело да
бъде определено без тяхно знание и съгласие по специално установения ред
по чл. 36 ЗА. Развили са съображения за неоснователност на претенциите,
поради недобросъвестно и неточно изпълнение на работата от адвоката в
разрез с конкретни разпоредби на ЗА (чл. 2 ЗА, чл.40 ЗА) и Етичния кодекс на
адвоката (чл.4, чл. 11, чл. 16, ал.1 и чл.12, ал.2 ЕКА). Позовали са се на
неточно изпълнение, изразяващо се в неполагане на дължимата грижа от
адвоката при защитата им: не договорил възнаграждението и така лишил
ответниците от възможността да искат възмездяване на тези вреди от
„Авионамс“ АД; не представил намиращо се в него допълнително
споразумение и договор за заместване в дълг и не поискал привличането на
действителния цесионер - “Джайден Юнайтед България” ЕООД; изложил
идентични с тези на “КТБ” АД /в несъстоятелност/ съображения за липса на
правен интерес от конституирането им; не изложил съображения за
неоснователност на главния иск по делото; ненужно изготвил, отделна от тази
на ответника, въззивна жалба от третите лица – помагачи; подал
самостоятелна молба за отправяне на преюдициално запитване, което било
ненужно, както и ползвал експертизата на друг адвокат; не изготвил писмена
защита пред въззивната инстанция; не уведомил ответниците, че при
отсъствие на посочено възнаграждение в писмен договор, то същото може да
бъде определено от адвокатския съвет по реда на чл. 36, ал. 3 ЗА; не
информирал ответниците за техните права и задължения в контекста на
съдебното дело, включително и за финансовите тежести, които следва да
6
поемат. Навели са възражения за нарушения на Директива 2011/83/ЕС от
25.10.2011г. и разпоредбите на ЗЗП по твърдения, че адвокатът злоупотребил с
доверието им, нарушил изискването за „информирано съгласие“, а
поведението му водело до нелоялна и заблуждаваща търговска практика.
Възразили са срещу размера на претенциите и реда за определянето им,
включително и по съображения за: липсата на договор между адвоката и
клиента по чл. 36, ал.2 ЗА; липса на справедлив и обоснован размер на
адвокатско възнаграждение; такива за нищожността на решението на Висшия
адвокатски съвет по чл. 36, ал.3 ЗА и липсата на обвързаност на ответниците
от това решение, тъй като не са участвали в производството пред ВАС;
нищожността и неприложимостта на Наредба № 1/09.07.2004г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, съгласно
постановеното решение на СЕС от 25.01.2024г.; Евентуално са възразили
срещу изчисления по Наредба № 1/09.07.2004г. размер на възнаграждението
предвид релевантните за случая разпоредби на Наредбата и при недължимост
на възнаграждение при евентуално съединяване на искове и също в
евентуалност – и такива за необходимост от изчисляване на възнаграждението
почасово само за времето за изготвяне на отговори, жалби и т.н. и
придвижване на адвоката до съда – подробно посочено в таблица в общ размер
от 4 300 лв. Заявили са възражение за прихващане на евентуално присъдените
на ищеца суми с насрещни техни вземания от ищеца, представляващи
обезщетения за вреди в размер от 95 624,65 лв. за ответницата И. Д. и 18 740
лв. – за ответника В. Д., причинени им от лошо изпълнение/неизпълнение на
договора за поръчка или за причинени вреди поради неизпълнение на
законови задължения на ищеца (от неизпълнение на задълженията на
адвоката: да изпълни възложената му работа с грижата на добър стопанин; да
избере подходящ заместник с оглед твърдението, че адв. Й. се явил в о.с.з. и
поддържал искането за прекратяване на делото по отношение на ответниците,
но не постигнал резултат; отклонил се от поръчката, защото тя включвала
представителство пред българските съдилища, без изготвяне на
преюдициални запитвания; не дал отчет за изпълнение на поръчката и от
лишаването на ответниците от правото да бъдат информирани за хода на
делото и да дават следващи нареждания за изпълнението й; както и поради
всички твърдения за неизпълнение на договора в раздел VI от отговора на
исковата молба) и от невъзможността за овъзмездяването им от привляклата
ги в делото страна.
Съдът на осн. чл. 269 от ГПК, след като извърши служебна проверка,
намира обжалваното решение за валидно и допустимо.
Възражението за недопустимост на иска е неоснователно. В случаите
на определено по реда на чл. 36, ал.3 Закона за адвокатурата (ЗА) адвокатско
възнаграждение от АС са допустими както установителният иск по чл. 422
ГПК за съществуване на вземането след проведено заповедно производство,
съгл. чл. 37 от ЗА, така и осъдителният иск за заплащане на адвокатското
възнаграждение по мандатното правоотношение - договора за правна защита и
съдействие с определено по реда на чл. 36, ал.3 ЗА адвокатско
възнаграждение. Това е така, тъй като основанието на осъдителната
претенция е специалният договор за поръчка – за адвокатска услуга, сключен
между страните и уреден в ЗА, а липсващото му съдържание – уговорката за
7
възнаграждението – заместено от повелителната норма на същия закон, която
прогласява принципът за възмездност на адвокатския труд (чл. 36, ал.1 ЗА:
адвокатът или адвокатът от Европейския съюз има право на възнаграждение за
своя труд.) и определя начина на формиране на адвокатското възнаграждение
- чл. 36, ал.3 ЗА (при липса на договор, по искане на адвоката, адвоката от
Европейския съюз или клиента адвокатският съвет определя възнаграждение
съгласно наредбата на Висшия адвокатски съвет). В зависимост от
собствените си виждания, кредиторът решава дали да инициира
диференцираната процедура на заповедното производство или да се насочи
към общия исков ред, за да постигне осъдително решение, съдебна спогодба и
др., като в този смисъл е последователната и бепротиворечива съдебна
практика (така и решение №132 от 08.07.2013 г. на ВКС по гр.д.№ 653/2012 г.,
г.о.).
По правилността на решението, съдът намира следното:
Установена с доказателствата по делото е следната фактическа
обстановка: Ищецът Д. Ф. е адвокат, вписан в регистъра на Адвокатска
колегия – Варна и е регистриран по ЗДДС. Ответниците са съпрузи.
Ответникът В. Д. е член на управителния съвет на ЗК „Армеец“ АД от 2008 г.,
а ответницата И. Д. е едноличен собственик на капитала и управител на „Гала
инс брокерс“ ЕООД, като и двете дружества имат търговска дейност в сферата
на застрахователните услуги и предлагат и сключват полици по застраховки за
правни разноски и професионална отговорност на адвоката, видно от
обявената в Агенцията по вписванията, ТР информация. На 21.04.2017 г. по
искова молба на синдиците на “КТБ” АД (в несъстоятелност) е било
образувано т.д. № 1537/2017 г. по описа на Софийски градски съд с предмет
съединени в евентуалност искове чл. 59, ал. 5 ЗБН и по чл. 59, ал. 3 ЗБН срещу
дружеството “АВИОНАМС” АД: за прогласяване за недействителни по
отношение на кредиторите на несъстоятелността на “КТБ” АД (в
несъстоятелност) на извършени множество прихващания от “АВИОНАМС”
АД, измежду които и тези, направени с писмени изявления с вх. №
10968/05.11.2014г. и № 10971/05.11.2014г., с които “АВИОНАМС” АД е
уведомил банката за придобито от цедента В. Д. (настоящ ответник) вземане в
размер на 47 000 евро, произтичащо от договор за преференциален безсрочен
депозит с договор за цесия и за придобито от цедента И. Д. (настояща
ответница) вземане в размер на 762314,84 лв., произтичащо от два договора за
преференциални безсрочни депозити, прехвърлени с цесионен договор, с
които е погасил свои задължения, произтичащи от договори за банкови
кредити след определената с решение за откриване производство по
несъстоятелност начална дата на неплатежоспособността - 20.06.2014г.,
съвпадаща с датата на поставяне на банката под специален надзор; и
евентуални – за прогласяване за недействителни по отношение на кредиторите
на несъстоятелността на извършените прихващания, предвид придобиване на
активното вземане от кредитора “АВИОНАМС” АД преди датата на
откриване производството по несъстоятелност, но с твърдения, че към
момента на придобиване на вземанията ответникът е знаел, че е настъпила
неплатежоспособността. По това дело, въз основа на молба на ответника за
привличане на помагачи, с определение от 31.05.2018г. съдът на основание чл.
219 ГПК с мотив за обоснован от ответника правен интерес от наличието на
8
регресни права, е конституирал И. и В. Д.и (цеденти на “АВИОНАМС” АД)
като трети лица – помагачи на страната на ответника “АВИОНАМС” АД по
делото. Преди конституирането им като помагачи, ответниците са поискали
правен съвет от адв. Д. Я. във връзка с искането на “АВИОНАМС” АД за
конституирането им като помагачи и такъв писмено той им дал на 21.03.2018г.
и е предложил поемане на защитата им по делото при необходимост и при
ценови условия за покриване на конкретни разходи и възнаграждение от
25 000 лв. за всички инстанции. По делото не е представено запитването на
клиентите до адвоката и конкретните въпроси, като към този момент още не е
било известно дали ответниците ще бъдат привлечени и дали делото би
продължило на три инстанции. Няма спор, че този адвокат (адв. Я.) не е
упълномощен от ответниците за защитата им по делото и те не са сключили
договор с него. Не се спори, че след конституирането им като помагачи на
31.05.2018г., ответниците се свързали по телефона (на 11.09.2018 г.) с адв. Ф.
(ишецът по делото), за да поеме представителството им по делото, но поради
отсъствието му от страната, на 14.09.2018 г. те лично депозирали до съда
молба за продължаване на срока по чл. 63 ГПК за организиране и представяне
на защитата им (за становище по исковете и по доказателствените искания). В
молбата са посочили, че желаят да участват в производството, но поради
обема, характера и сложността на материята и въпросите, разглеждани от тях,
не са в състояние сами да организират защитата си, поради което са се
обърнали за съдействие към техния семеен и доверен адвокат Д. С. Ф. от ВАК,
който бил в чужбина, но след завръщането си ще поеме защитата им по
делото. В молбата са изтъкнали, че единствено на адв. Ф. имат пълно доверие
и разчитат именно на неговия професионализъм. Останалите конституирани
по делото трети лица - помагачи не са взели участие в делото нито лично,
нито, чрез упълномощен представител. С определение от 28.09.2018 г. делото
е било спряно до произнасянето на КС на Република България по к.д. №
11/2018г., на осн. чл. 229, ал. 1, т. 6 ГПК и е било възобновено с определение
от 12.07.2019 г. след отклоняване на искането от КС. На 01.10.2019 г.
ответниците Д.и са упълномощили адв. Ф. и адв. К. да ги представляват по
делото (т.д. № 1537/2017г. на СГС) до окончателното му приключване пред
всички инстанции, включително и с правата адвокатът: да прави искания, да
оттегля искания, да подписва съдебна спогодба, да образува други
производства срещу същия длъжник, както и да преупълномощава други
адвокати с правата по пълномощното, вкл. и с тези по чл. 34, ал. 3 ГПК.
Защитата на ответниците е била поета от адв. Ф., който на 16.10.2019 г. е подал
мотивирана молба до съда за ревизия на определението за привличане на Д.и
като помагачи на цесионера “АВИОНАМС” АД и за заличаването им като
такива по подробно мотивирани съображения за липсата на предпоставките за
привличането, липсата на регресни права заради неизвършено плащане, както
и за неоснователно натоварване на доверителите му с разноски единствено за
каузата на ответника, неподлежащи на възвращаемост по арг. чл. 78, ал.10 от
ГПК, отделно и с риска да бъдат осъдени за разноски от главните страни в
процеса, както и натоварени с разход за адвокатски хонорар в минимален
размер, съобразно Наредба №1/2004 г. от 20 066 лв. за всяка инстанция, който
разход според адв. Ф., е неоправдан и би бил сторен от клиентите му
единствено за подпомагане защитата на ответника, който нямал ясно
обосновани регресни права и не твърдял такива. Молбата е докладвана от съда
9
в съдебно заседание на 25.10.2019г., в което Д.и са били представлявани от
преупълномощен от адв. Ф. адвокат - адвокат Й., който устно обосновал
становището на адв. Ф., но въпреки това молбата не е била уважена от съда.
Ход на делото в това заседание не е бил даден, поради настъпило внезапно
препятствие за адвоката на ответника. В съдебно заседание от 12.12.2019 г.,
адв. Ф. е представлявал помагачите Д.и, като е изразил становище за
неоснователност на исковете и отново е обосновал искане за отмяна на
определението за привличане на помагачите, което е било отхвърлено от съда.
С постановеното по делото решение № 541/09.04.2020г., поправено с решение
№ 1134/31.07.2020г., предявените от “КТБ” АД (в несъстоятелност) срещу
“АВИОНАМС” АД и при участие на помагачите Д.и главни искове по чл. 59,
ал. 5 ЗБН, са били уважени. Срещу това, неблагоприятно за подпомаганата
страна решение, адвокат Ф. като пълномощник на помагачите – настоящи
ответници, е подал в срока (който за помагачите е започнал да тече от
различна за подпомаганата страна дата) подробно мотивирана въззивна жалба,
която заедно с въззивната жалба на подпомаганата страна е пренесла спора
пред въззивната инстанция по в.т.д. № 2350/2020г. по описа на САС. На
18.09.2020г., адв. Ф. (като пълномощник на помагачите Д.и) и процесуалните
представители на “АВИОНАМС” АД са подали идентични молби с искане за
отправяне на преюдициално запитване до СЕС, на осн. чл. 630 ГПК, като от
електронната кореспонденция между тях, се установява участието на адв. Ф. в
изготвянето на проекта му още към 22.06.2020 г. На 05.10.2020 г. адвокат Ф. е
депозирал и допълнителна молба по чл. 267 ДФЕС, в съставянето на която е
участвал адв. З. Т. (така разменената електронна кореспонденция с В. Д. от
01.10.2020 г. и признанието на този факт от ищеца). С определение от
21.10.2020г., производството по делото е било спряно на осн. чл. 229, ал. 1, т. 6
ГПК до произнасянето на Конституционния съд на Република България по к.д.
№ 9/2020 г. С решение № 8/27.05.2021г. на КС по к.д. № 9/2020г., са били
обявени за противоконституционни разпоредби от ЗБН, вкл. и § 8 от ПЗР на
ЗИД на ЗБН (обн. ДВ, бр. 22, доп. ДВ, бр. 33 от 2019г., в сила от 19.04.2019г.).
След възобновяване на производството по делото, на 23.06.2021г. е било
проведено съдебно заседание, в което исканията за отправяне на
преюдициално запитване са били оттеглени (предвид произнасянето на
Конституционния съд), като адв. Ф. е развил подробно доводите си за
неоснователност на исковете, аргументирайки се с приложена съдебна
практика. С постановеното по делото решение № 421/07.07.2021г. по в.т.д. №
2350/2020г. на САС, първоинстанционният съдебен акт е бил отменен и вместо
него - предявените главни и евентуални искове са били отхвърлени. За
постановеното благоприятно решение, ищецът е уведомил ответника В. Д. на
електронната му поща, прилагайки и съдебния акт. Решението е било
обжалвано от синдиците на „КТБ“ АД (в несъстоятелност), като адв. Ф. е
изготвил аргументиран отговор на касационната жалба, за което е уведомил В.
Д. на електронната му поща на 07.12.2021г. и му е пратил копие от отговора.
С определение № 50048/07.02.2023г. на ВКС по т.д. № 2684/2021г., въззивното
решение не е било допуснато до касационно обжалване и спорът окончателно
е приключил с благоприятното решение, за което адв. Ф. е уведомил ответника
В. Д. на електронната му поща на 09.02.2023г.
На 15.06.2023г. ищецът адв. Д. Ф. е депозирал искане до АК - Варна за
10
определяне на адвокатско възнаграждение в хипотезата на чл. 36, ал. 3 ЗА за
процесуално представителство на настоящите ответници И. и В. Д.и по т.д. №
1537/2017 г. по описа на Софийски градски съд пред трите съдебни инстанции.
С решение № 107/12.07.2023г. Адвокатският съвет при АК – Варна е
определил възнаграждение съобразно Наредба № 1/09.07.2004г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, действаща към
момента на извършване на същите поотделно и за всяка инстанция за защита
срещу един иск, което в общ размер за защитата на И. Д. е възлизало на 55
361, 72 лв. с ДДС, а за В. Д. - на сумата от 10 849, 47 лв. с ДДС, на осн. чл. 36,
ал. 3 ЗА. Сезиран с жалба от адв. Ф., Висшият адвокатски съвет с решение №
1018/09.11.2023г., допълнено с решение № 1097/11.01.2024г., е отменил
решението на Адвокатския съвет от 12.07.2023г. и е определил
възнаграждения на адв. Ф. по чл. 36, ал. 3 ЗА за процесуално
представителство, защита и съдействие пред три инстанции на И. Д. в размер
на сумата от 95 624, 65 лв. с ДДС и на В. Д. в размер на сумата от 18 740 лв. с
ДДС.
От приетите от настоящата инстанция доказателства – договор за
спогодба от 12.09.2023 г., подписан между ответника В. Д. и ищеца адв. Д. Ф.,
определение на ВКС № 110 от 22.02.2021 г. по т.д. № 1503/2020 г., с което не е
допуснато касационно обжалване и решение на ВКС № 60155/14.12.2021 г. по
т.д. № 2822/2017 г., постановено по чл.290 ГПК, се установява, че още преди
привличането на Д.и (на 31.05.2018г.) като помагачи и преди
упълномощаването на адв. Ф. за защитата им като помагачи на ответника
“АВИОНАМС” АД по т.д. № 1537/2017 г. по описа на Софийски градски съд,
ответникът В. Д. е възложил на адв. Ф. защитата на „Черно море 2001“ АД по
две дела, заведени през 2016 г. и 2017 г. (т.д. № 2016/2016 г. на СГС и т.д.
1443/2017 г. на СГС) от синдиците на „КТБ“ (в несъстоятелност) срещу това
дружество с предявени искове по чл. 59, ал.2 и ал.3 от ЗБН и чл.26 ЗЗД и
такива по чл. 59, ал.5 от ЗБН, с които е било оспорено, извършено от това
дружество като длъжник на банката прихващане (и претендирана
нищожността му) с вземане от същата банка за сумата от 360 000 лв.,
придобито по договор за цесия от 31.10.2014 г. от настоящия ответник В. Д. -
цедент. Според изявленията на страните в спогодбата от 12.09.2023 г., по
възлагането от Д. адвокат Ф. е бил единствен упълномощен адвокат и е
осъществил пълната защитата на дружеството „Черно море 2001“ АД по
делата, приключили с благоприятен за това дружество резултат с посочените
окончателни актове на ВКС през 2021 г. В този случай и съгласно подписана
спогодба от 22.10.2019 г. цесионерът е следвало да заплати сумата от 360 000
лв. на цедента Д.. Установено е също, че между адв. Ф. и ответникът Д. е била
налице и уговорка за заплащане на възнаграждение на адв. Ф. за възложените
му от Д. адвокатски услуги единствено при благоприятен за „Черно море
2001“ АД резултат, както и че вече при наличието на такъв, възнаграждението
е било договорено между страните в размер на 60 000 лв. и е било платено от
ответника Д. – на адв. Ф.. С тази спогодба не са уредени отношенията между
адвокат Ф. и ответниците Д. за възложената му от тях защита по т.д. №
1537/2017 г. по описа на Софийски градски съд.
Изложеното обосновава извода, че между страните е бил сключен
договор за правна защита и съдействие по т.д. № 1537/2017 г. по описа на
11
Софийски градски съд, предвид възлагането от ответниците – на ищеца на
поръчка за осъществяване на правна защита по търговското дело до
окончателното му приключване, снабдяването на адвоката с представителна
власт - упълномощаването му на 01.10.2019 г. за това и извършеното от
адвоката процесуално представителство по делото с отчитане на клиентите.
Възраженията за липсата на договор за адвокатска услуга са неоснователни.
Между страните няма спор, че писмен договор не е изготвен. Няма и
постигнато съгласие нито за безплатна защита, нито за конкретен размер на
адвокатско възнаграждение. Ответниците са възразили, че ищецът е „обещал
да помага“, но не са доказали наличие на уговорка за безплатна защита, респ.
отказ на адвоката от правото му на възнаграждение, т.е. действия на адвоката,
от които да може по несъмнен начин да се направи извод, че той не желае да се
ползва от правото си да получи конкретно определено възнаграждение.
Твърдения за такива действия и няма по делото. Недоказано е и твърдението
на ответниците, че ищецът ги уведомил, че услугите му няма да струват
повече от 12 000 лв., като доказателства това да е сторено от ищеца няма по
делото. Напротив, един от аргументите в молбата на адв. Ф. до съда за ревизия
на определението за привличане на ответниците като помагачи, е че е
неоправдано от гледна точка на разноските, които те биха понесли,
включително и тези за заплащането на адвокатско възнаграждение, което дори
в минималния предвиден в Наредба 1/2004 г. на АС размер би бил около
20 066 лв. за всяка инстанция, което е опора за извод на липса на съгласие на
адвоката за осъществяване на безплатна защита или за такава при договорени
условия за размер на възнаграждение до 12 000 лв.
При наличие на изрично пълномощно за процесуално
представителство по делото, както и на доказателства за реално осъществено
по делото такова от страна на ищеца- адвокат Ф. правно ирелевантни за спора
са липсата в случая на писмен договор за правна защита и съдействие,
причините, поради които такъв договор не е бил подписан и липсата на
договореност относно определен размер на адвокатско възнаграждение. Това е
така (както последователно се застъпва в практиката на ВКС по подобни
дела), защото отношенията между адвокат и клиент по повод оказване на
правна защита и съдействие, включително процесуално представителство, се
уреждат при специалната регламентация по Закона за адвокатурата. Поначало
законът предполага дължимото възнаграждение за положения от адвоката
труд да бъде уговорено с договор –чл. 36, ал. 2 от ЗА, но това не е
императивно изискване – писмен договор може и да няма, без това да лишава
адвоката от правото да получи възнаграждение – чл. 36, ал. 3 от ЗА. За
разлика от пълномощното за процесуално представителство, което трябва да е
в писмена форма (а устно само по изключение – чл. 25, ал. 1 от ЗА), за
договора между адвокат и клиент не е предвидена писмена форма. Съгласието
е валидно и ако не е оформено писмено. Въпросът дали договорът по чл. 36 от
ЗА е сключен писмено и дали доказателства за наличието му са представени
по делото, по което адвокатът се е задължил да оказва правно съдействие,
няма отношение към въпроса възникнало ли е задължение за клиента да плати
адвокатско възнаграждение и изискуемо ли е то. Възнаграждението може да
бъде дължимо и тогава, когато договорът между адвокат и клиент не е в
писмена форма или когато е в писмена форма, но не е представен по делото,
12
по което адвокатът се е задължил да окаже правно съдействие. В отклонение
от общото правило на чл. 286 от ЗЗД, съгласно което възнаграждение за
изпълнение на поръчката се дължи само, когато е уговорено, възнаграждение
по договор за процесуално представителство, сключен с адвокат, се дължи
винаги и за всяка инстанция – чл. 36, ал. 1 от ЗА. При липса на писмен
договор или когато страните по този договор не са определили размера му,
възнаграждението, по искане на адвоката или клиента, се определя на осн. чл.
36, ал.3 ЗА от Адвокатския съвет съгласно наредбата на Висшия адвокатски
съвет (Наредба №1 от 09.07.2004 г., която до изм. ДВ, бр.14 от 2025 г. е със
заглавие „за минималните размери на адвокатските възнаграждения“, а след
това – „за възнаграждения за адвокатска работа“), а изискуемостта на
вземането настъпва от момента на изпълнение на поръчката – от
извършването на уговореното от страните правно действие. Именно, поради
уреждането на отношенията между адвокат и клиент със специалния Закон за
адвокатурата и предвидената от законодателя възмездност на адвокатския
труд, възраженията на ответниците с аргументи, черпени от общата уредба на
договора за поръчка и от чл. 286 ЗЗД, са неоснователни. В случая, при
наличието на установена възмездност на адвокатския труд и липсата на
уговорено между страните възнаграждение за възложената от ответниците на
ищеца правна защита и съдействие по делото, съгласно императивната норма
на чл. 36, ал.3 ЗА, размерът на възнаграждението се определя от адвокатския
съвет по наредбата на Висшия адвокатски съвет, което в случая е сторено. Т.е.
законодателят е уредил изрично тази хипотеза в закон, препращайки към
специалните правила на наредбата при определяне размера на
възнаграждението. В случая договор за правна защита и съдействие между
страните има и той е основанието за заплащане на адвокатско възнаграждение,
поради което и неоснователни са всички възражения и оплаквания на
ответниците за липсата на основание за заплащане на адвокатско
възнаграждение и доводите, развити от тях в тази връзка.
Трайна е и последователна съдебната практика, че съдът няма
правомощия и не определя размера на възнаграждението при липса на
уговорка между страните за размера му (така решения на ВКС по гр.д.
№3762/2017 г. на III г.о., № 3961/2013 г. II т.о.; № 576/2017 г., IV г.о.), като това
става в разписаното от закона производство пред адвокатския съвет и с
постановяване на решение от него, последното - предпоставящо развитието на
съдебните производства както по установителния иск за съществуването му,
така и по осъдителния иск за заплащането му. Именно, защото в
производството пред адвокатския съвет възложителите на адвокатската услуга
не участват, то се развива без разглеждане на възраженията им, а при наличие
на такива, решението на АС не ги обвързва директно. Затова, в съдебните
производства (по установителния иск по чл. 422 ГПК или по осъдителния по
чл. 36, ал.3 ЗА) и направени възражения, съдът не е обвързан от решението на
адвокатския съвет и извършва самостоятелна преценка за справедливостта и
обосноваността на определения от адвокатския съвет по реда на чл. 36, ал.3
ЗА размер на адвокатското възнаграждение, предвид разпоредбите на чл. 36,
ал.2 ЗА и чл. 14, ал.2 от Етичния кодекс на адвоката, след преценка на
събраните по делото доказателства и извършва самостоятелна преценка за
това дължи ли се същото и какъв е неговия размер. Отговор в този смисъл на
13
въпроса дали съдът е обвързан от решението на адвокатския съвет за
определяне на възнаграждението или извършва самостоятелна преценка за
това дължи ли се същото и какъв е неговия размер, е даден с решение №
271/19.05.2025 г. на ВКС по гр.д. № 1107/2024 г., IV г.о. в производството по
чл. 290 ГПК. Ето защо, макар и да не участват в производството пред
адвокатския съвет, възраженията на ответниците срещу размера на
възнаграждението се разглеждат от съда по иска с тяхно участие. Предвид
всичко това, неоснователни са оплакванията на въззивниците - ответници
срещу обжалваното решение по съображения, че съдът недопустимо
(включително и предвид, че искът не е конститутивен), замествал с решението
си липсващата воля на страните, подменял волята им, създавал права,
определял цена по договор, определял размер на адвокатското
възнаграждение, включително и развитите оплаквания през призмата на
възможността съдът единствено да намалява адвокатското възнаграждение
поради прекомерност само в хипотезата на чл. 78, ал.5 ГПК, при отговорност
за разноските на другата страна.
Както бе посочено по-горе, в случая няма сключен писмен договор
между ищеца - адвокат и ответниците – негови клиенти, в който те да са
договорили възнаграждението, както и че по отношение на това
правоотношение се прилага специалния закон – ЗА и по отношение на
възнаграждението – чл. 36, ал.3 ЗА. Адвокатската услуга, при която
възнаграждението е определено от Адвокатския съвет по този ред, не попада
под защитата на Закона за защита на потребителите и съответните директиви
на ЕС в областта на потребителската защита Директива 2011/83/ЕС на
Европейския парламент и на Съвета от 25 октомври 2011 година относно
правата на потребителите, за изменение на Директива 93/13/ЕИО на Съвета и
Директива 1999/44/ЕО на Европейския парламент и на Съвета и за отмяна на
Директива 85/577/ЕИО на Съвета и Директива 97/7/ЕО на Европейския
парламент и на Съвета, а цитираните от ответниците решения на СЕС са
неотносими към конкретния случай. Това е така, тъй като въпросът за
потребителската защита по отношение на адвокатската услуга, би бил
относим към хипотеза на договорено такова възнаграждение, включително и
на договорено от страните отнасяне за определянето му с друг акт (наредба,
тарифа, общи правила и т.н.), а случаят не е такъв. В процесния казус изобщо
няма договаряне между страните, нито дори споразумение за отнасяне на
въпроса за определяне на адвокатското възнаграждение към акт уреждащ
същото и стоящ извън договора между адвокат и клиент. Напротив, именно
липсата на договаряне на страните относно размера на адвокатското
възнаграждение е в основата на настоящите отношения между ищеца и
ответниците, а липсващото им договаряне за размера на възнаграждението
(т.е. липсата на съвпадащи волеизявления на двете страни по договора за
правна защита) е заместено от повелителната норма на специалния закон
чл.36, ал.3 ЗА, като в този случай в правомощията на съда (по възраженията на
страните) е преценката за справедливостта и обосноваността му (като се има
предвид и това, че правото да инициира производството по чл. 36, ал.3 от ЗА е
предоставено както в полза на адвоката, така и в полза на клиента). Уредената
в специалния закон (чл. 36, ал.3 ЗА) процедура за попълване на липсващия
елемент от договора за адвокатска защита (именно поради непостигнато от
14
двете страни съгласие за него и предвид принципната му възмездност), не
подлежи на преценка за равнопоставеност на страните, защото не е следствие
на договора между адвокат и клиент и неотносимо е позоваването на
потребителска защита при положение, че договарянето на адвокатското
възнаграждение е задължение на двете страни (не може едната да го договори,
както неоснователно сочат ответниците) и такова не е постигнато. Няма как да
се държи отговорна едната страната по договора за неизпълнено задължение
по постигане на взаимно съгласие за размера на възнаграждението. Дори и при
положени усилия от едната страна, такова може да не се постигне.
Затова възраженията на ответниците, свързани с твърдяната и
неприложима в случая (съгласно казаното по-горе) потребителска защита,
следва да бъдат разглеждани в аспекта на твърдения за неспазване на
специалните изисквания за работата на адвоката, уредени в ЗА и Етичния
кодекс, изискващи добросъвестното водене на работата. Така: съгл. чл. 2, ал.1
и ал.2 от ЗА, упражняването на адвокатската професия е дейност, предвидена
в Конституцията, за правно съдействие и защита на свободите, правата и
законните интереси на физическите и юридическите лица, като тя се
осъществява в съответствие с принципите на независимост, изключителност,
самоуправление и самоиздръжка, а при упражняването на адвокатската
професия адвокатът или адвокатът от Европейския съюз се ръководи от
законните интереси на клиента, които е длъжен да защитава по най-добрия
начин със законни средства; съгл. чл. 40 от ЗА, адвокатът или адвокатът от
Европейския съюз е длъжен да упражнява съвестно своята професия и чрез
своето поведение при нейното упражняване и извън нея да бъде достоен за
необходимите за професията доверие и уважение; той се ръководи от
върховенството на закона и е длъжен да защитава правата и законните
интереси на клиента си по най-добрия начин; длъжен е точно да осведоми
своя клиент за неговите права и задължения; не може да си служи със
средства и похвати, които имат за цел създаване на неоправдани пречки от
гледна точка на закона и на адвокатската етика; длъжен е да бъде безкористен
и независим при изпълнение на професионалните си задължения и да не
допуска въздействие и влияние при осъществяване на дейността си както от
неговите лични интереси, така и от трети лица и техните интереси.; съгл. чл. 1
от ЕКА, в правова държава и в общество, основано на върховенството на
закона, адвокатът има особена роля, като неговите задължения не се изчерпват
с изпълнението на дадения му мандат, а произтичат и от традициите на
вековната професия- той трябва да служи както на интересите на
правосъдието, така и на законните интереси и права на физическите и
юридическите лица, които са му поверени да отстоява и защитава; адвокатът
изпълнява непрестанно многообразните си правни и етични задължения; за да
може да бъде спечелено и запазено уважението, необходимо за осъществяване
на посочените в ал. 1 функции, към клиента, към адвокатската професия,
съдебната власт и другите власти и обществото; чл. 4 ЕКА
взаимоотношенията (на адвоката) с неговия клиент се градят на основата на
доверието, което е и в основата на отношенията между адвокатите и между
тях и властите, като такива отношения не могат да съществуват, ако има
съмнение в честността, личното достойнство и почтеността на адвоката; чл. 9
ЕКА – адвокатът отстоява на законните интереси на клиента; чл.11, ал. 4 ЕКА,
15
адвокатът е длъжен да съветва и защитава клиента си компетентно, грижливо,
добросъвестно и своевременно; той осведомява клиента си за развитието на
възложената му работа и при поискване отговаря на въпроси, поставени му от
клиента във връзка с провежданата защита и др.
В случая, нарушения на горните изисквания към адвоката няма
доказани по делото, предвид следното:
По възраженията за липса на изпълнение на предвидените в ЗА и ЕКА
задължения на адвоката за добросъвестно, компетентно, грижливо, съвестно,
своевременно и качествено водене на работата и нейното отчитане и по тези за
злоупотреба с доверие:
Твърденията са, че ищецът е злоупотребил с доверието им, че се
възползвал се от близостта си с тях, бил приятел на семейството и успял да ги
убеди да променят решението си и да не възложат поръчката на адв. Я., като
вместо това с конкретно посочени аргументи за добро професионално име и
по-изгодни условия на заплащане, да доверят защитата си на него.
Твърденията за злоупотреба са недоказани. Установено е по делото, че
страните са били в близки приятелски отношения отпреди възлагането на
защитата им на адв. Ф. по делото. Както бе посочено по -горе в решението, не
е доказано постигнато съгласие между страните по финансовите условия на
договора за адвокатска защита, включително и наличие на „обещания“ от адв.
Ф. за конкретно посочено максимално възнаграждение. Защитата не е
възложена на адв. Я., а на адв. Ф., като изборът на ответниците, поради
гореизложеното, не може да бъде обвързан с твърдяните от тях, като обещани
им от адв. Ф., финансови условия. По принцип мотивите за избора на адвокат
са без значение за казуса, в който адвокатско възнаграждение не е договорено.
Независимо от това, обаче събраните доказателства сочат, че възлагането на
адвокатската защита на адв. Ф. е станало при вече възложена му от ответника
Д. такава по две дела, заведени от синдиците на „КТБ“ АД в несъстоятелност
срещу дружеството „Черно море 2001“ АД, по което въпреки, че не е бил
страна, нито помагач, Д. е имал интерес от защитата на дружеството, която
възложил на адв. Ф. и за което през 2023 г., след постигнатия положителен
резултат, е платил на адв. Ф. възнаграждение от 60 000 лв., изчислено върху
интерес от 360 000 лв. Този факт, заедно с молбата до съда по чл. 63 ГПК, в
която ответниците са посочили, че само на адв. Ф. имат доверие за защитата
им и искат той да ги представлява, опровергават сега твърдяното за мотивите
им да упълномощят адв. Ф. и твърденията за злоупотреба с близките им
отношения и за неинформиран избор на адвокат. Освен това все в насока на
информирано направен избор на адвокат са данните по делото за
дългогодишен опит и познания на ответниците в областта на
застрахователните услуги, предвид че ответникът В. Д. е член на
управителния съвет на ЗК „Армеец“ АД от 2008 г., а ответницата И. Д. е
едноличен собственик на капитала и управител на „Гала инс брокерс“ ЕООД,
като и двете дружества имат търговска дейност в сферата на
застрахователните услуги и предлагат и сключват полици по застраховки за
правни разноски и професионална отговорност на адвоката. Затова, всички
оплаквания на ответниците в жалбите им, касаещи твърденията за злоупотреба
от адвоката в тази връзка, са неоснователни.
По твърденията, че адв. Ф. не разяснил на клиентите си, че ще му
16
дължат възнаграждението, което постфактум претендирал от тях, както и че
ако такова не бъде договорено, то може да бъде определено без тяхно знание и
съгласие по специално установения ред за определяне на адвокатско
възнаграждение по чл. 36 ЗА: Както бе посочено по-горе в решението,
постигането на съгласие за размера на възнаграждението е задължение на
двете страни, а при положение, че не се твърдят и доказват конкретни
действия на адв. Ф., с които усилията на другата страна за постигане на такова
да са били провалени или такива за неоснователно отхвърляне на отправено
му предложение за адвокатско възнаграждение в справедлив размер, то за
последиците от липсата на договорен с ответниците размер на
възнаграждението, той не може да бъде държан отговорен. Предвид, че трудът
на адвоката не е договорен като безплатен, то адвокатско възнаграждение за
възложената му от клиентите работа е дължимо, което ответниците знаят (те
самите сочат това; имат професионален и житейски опит; ответникът Д. е
заплатил на същия адвокат възнаграждение за възложена на адвоката защита
на „Черно море 2001“ АД). Претенцията на клиентите за разяснения по
правото на адвоката да претендира възнаграждението си за възложения му от
тях и положен от него труд, в случай че те не му платят такова, не е никак
свързано с тяхната защита и задълженията на адвоката във връзка с
възложената му поръчка за правна защита и съдействие по търговското дело и
няма отношение към изпълнение на адвокатските му задължения, поради
което и няма нарушения на задълженията му по ЗА и ЕКА. Все защото в
постигането на съгласие за размера на възнаграждението участват
ответниците, то възлагането в отговорност на адвоката на липсата на
договарянето му и от там – и за невъзможността за овъзмездяване на
разноските за такова от „Авионамс“ АД, е несъстоятелно (твърдението е, че
ако адв. Ф. бил договорил възнаграждение и то било платено, сега
ответниците биха имали правото да търсят възмездяване на вредите,
причинени от поведението на „Авионамс“ АД с искането му за
конституирането им като помагачи).
По твърдението, че адв. Ф. не представил на съда допълнителното
споразумение към договорите за цесия и договора за заместване в дълг от
04.11.2014 г., с нотариална заверка на подписите, т.н. „скрито споразумение“,
от съдържанието на които се установявало, че облагодетелстваното по
цесиите лице било “Джайден Юнайтед България” ЕООД, а не „Авионамс“ АД,
което можело да доведе до ревизиране на определението за привличането им
като помагачи, както и че адв. Ф. пропуснал да поиска привличане на
“Джайден Юнайтед България” ЕООД като помагач в процеса: Ответниците не
са доказали твърдението си, че адв. Ф. е бил уведомен за тези документи по
делото в производството пред първата инстанция и че те са му били
предоставени от клиентите – ответници (такива няма по търговското дело), за
да се разсъждава дали при това положение ответниците е нямало да бъдат
привлечени като помагачи от „Авионамс“ АД, поради което и възраженията в
тази връзка, включително и процесуално неиздържаната такава за възможност
трети лица да привличат помагачи, са несъстоятелни.
Няма регламентирано задължение адвокатът да представя по делото
писмена защита, поради което и възраженията, че такава той не изготвил за
пред първата инстанция, са неоснователни.
17
Предвид, че първоинстанционното производство е завършило с
неблагоприятен за подпомаганата страна резултат, напълно в съответствие с
качествената правна защита е подаването на въззивна жалба за помагачите от
адв. Ф. в срока за обжалване, отделно и независимо от подпомаганата страна.
Затова и възраженията за липса на необходимост от такава и съответно за
заплащането й, са неоснователни.
Неоснователно е и твърдението, че адвокатът не е информирал
клиентите си за водената работа, предвид събраните доказателства, че същият
своевременно ги е информирал за предприетите действия и резултата на всяка
инстанция на електронната поща на ответника Д., както и че са поддържали
телефонна връзка и са провеждали срещи за обсъждане на делото.
Оплакванията, че това не е сторил спрямо ответницата са заявени едва с
въззивната жалба, а и са неоснователни, предвид че двамата ответници са
съпрузи и от хода на водената кореспонденция става ясно, че ответникът Д. е
поддържал контакта за двамата с адвоката. Т.е. по делото е доказано
изпълнението от адвоката на задължението му по чл.11, ал. 4 ЕКА да
осведомява клиентите си за развитието на възложената му работа. Затова и
възраженията в тази връзка и всички оплаквания в насрещните жалби в тази
насока са неоснователни.
По твърдението за нарушение на общото изискване за „информирано
съгласие“ поради това, че адв. Ф.: не е разяснил правата и задълженията на
ответниците по конкретното дело, какво е тяхното положение като цесионери,
процесуалното им качество в процеса и следващите права и задължения; има
ли нарушаване на законите от страна на ответниците със сключването на
цесионните договори с „Авионамс“ АД, в какво се изразява и какви са
възможните негативни последици за тях; какви са финансовите тежести, които
ответниците трябва да поемат в полза на ищеца срещу предлаганите
адвокатски услуги и при какви условия бе се съгласил да ги предостави на
ответниците; какъв е прекия материален интерес на ответниците в исковете на
синдиците на „КТБ“ АД в несъстоятелност срещу „Авионамс“ АД и че той
има значение за определяне на възнаграждението; че привличането им като
помагачи предполага още едно съдебно производство, в което те ще са
обвързани от мотивите на решението срещу подпомаганата страна при
неблагоприятен изход и ще има още разноски: Ответниците не са доказали по
делото да са отправили тези въпроси към адвоката, да са поискали и да не са
получили от него разяснения по тях, доколкото задължението на адвоката,
въведено в етичния кодекс по чл.11, ал. 4 ЕКА е той да отговаря на въпроси,
поставени му от клиента във връзка с провежданата защита, при поискване.
Затова и всички възражения в тази връзка и за липсата на „информирано
съгласие“ са неоснователни.
Така, предвид изложеното, всички възражения срещу дължимостта на
адвокатско възнаграждение за положения от ищеца, по възлагане на
ответниците труд по конкретното дело, са неоснователни. Възнаграждение на
адвоката се дължи, предвид изложеното по-горе в решението и след
извършената самостоятелна преценка на съда с оглед наведените с отговора
на исковата молба възражения и в съответствие с разрешението в
постановеното по реда на чл. 290 решение № 271/19.05.2025 г. на ВКС по гр.д.
№ 1107/2024 г., IV г.о. (че по иск за неизпълнено задължение за заплащане на
18
адвокатско възнаграждение съдът извършва преценка за справедливостта и
обосноваността на определения от адвокатския съвет по реда на чл. 36, ал. 3
ЗА размер на адвокатското възнаграждение, предвид разпоредбите на чл. 36,
ал. 2 ЗА и чл. 14, ал. 2 от Етичния кодекс на адвоката след преценка на
събраните по делото доказателства и не е обвързан от решението на
адвокатския съвет за определяне на възнаграждението, като извършва
самостоятелна преценка за това дължи ли се същото и какъв е неговият
размер).
Възнаграждението на адвоката се дължи в справедлив и обоснован
размер. На първо място, следва да се посочи, че преценката за справедливото
и обосновано възнаграждение изобщо не е равнозначна на намаляване на
адвокатското възнаграждение в хипотезата на чл. 78, ал.5 от ГПК, която е
приложима в отношенията между представляваната и противна по спора
страна, възразяваща срещу размера му, а не в отношенията между
представляван клиент и представител адвокат. Намаляването поради
прекомерност не се отразява на договореното между представляваната страна
и представителя адвокат възнаграждение – то остава такова, каквото е
договорено, респективно – определено по реда на чл. 36, ал. 3 ЗА (настоящата
хипотеза). В случая окръжният съд не е прилагал разпоредбата на чл. 78, ал.5
от ГПК, а е извършил преценка за размера на адвокатското възнаграждение в
хипотезата на чл. 36, ал.3 ЗА, поради което и оплакванията на ответниците в
тази връзка са несъстоятелни.
По въпроса за минималните размери на адвокатските възнаграждения,
в посоченото решение № 271/19.05.2025 г. на ВКС по гр.д. № 1107/2024 г., IV
г.о. е казано, че следва да се съобрази и решението на СЕС по дело C-438/22,
според което посочените в Наредба № 1/09.01.04 за минималните размери на
адвокатските възнаграждения размери на адвокатските възнаграждения могат
да служат единствено като ориентир при служебното определяне на
възнаграждения - те не обвързват съда и подлежат на преценка с оглед цената
на предоставените услуги, като се съобразява интересът, видът на спора,
фактическата и правна сложност на делото, количеството извършена работа и
съдът има право да определи възнаграждение и в по-малък размер от
минималния, определен в наредбата. Настоящият състав на съда съобразява
също, че правилата на наредбата уреждат по ясен, разбираем, предвидим и
общодостъпен начин изчисляването на адвокатското възнаграждение за
конкретните адвокатски услуги, като за процесуалното представителство,
защита и съдействие по граждански дела, което е от значение в случая, за една
инстанция, те са вида на спора, броя на исковете, материалния интерес, броя
на заседанията и др. конкретно посочени и са ясен ориентир и за обичайното
минимално възнаграждение в посочените хипотези и при съобразяване на
обема на свършената работа.
В случая, определените в съответствие с чл. 36, ал.3 ЗА с решението на
ВАС размери на адвокатски възнаграждения на адв. Ф. по двете
правоотношения с всеки от ответниците са съответно в общ размер от
95624,65 лв. с ДДС (сбор от 40 263 лв., 40 263 лв. и 15 098,65 лв.) за
процесуалното представителство на И. Д. и в общ размер от 18 740 лв. с ДДС (
сбор от 7 890,53 лв., 7 890,53 лв. и 2 958,95 лв.) за процесуалното
представителство на В. Д., за защитата по два иска срещу всеки и при
19
материален интерес по всеки иск, съответно за Д. от 762 314, 84 лв. и за Д. от
47 000 евро (91 924 лв.) за производството пред първа и въззивна инстанции и
за отговор в производство по допускане до касационно обжалване.
Предвид изложеното по-горе, извършената от адв. Ф. работа по
правната защита и съдействие на ответниците и процесуално
представителство по търговското дело е осъществена в пълен обем, с
необходимата за това задълбоченост и дължима грижа за интересите на
клиентите му. Така в производството пред първата инстанция, на 16.10.2019 г.
адв. Ф. е подал мотивирана молба до съда за ревизия на определението за
привличане на Д.и като помагачи на цесионера “АВИОНАМС” АД и за
заличаването им като такива по подробно мотивирани съображения за липсата
на предпоставките за привличането, липсата на регресни права заради
неизвършено плащане, както и за неоснователно натоварване на доверителите
му с разноски; преупълномощил е адвокат Й., който е участвал в съдебно
заседание на 25.10.2019г. и поддържал молбата на адв. Ф.; адв. Ф. е
представлявал помагачите Д.и в съдебно заседание от 12.12.2019 г., като е
изразил становище за неоснователност на исковете и отново е обосновал
искане за отмяна на определението за привличане на помагачите. Срещу
неблагоприятното за подпомаганата страна първоинстанционно решение,
ищецът е подал въззивната жалба, както и молба с искане за отправяне на
преюдициално запитване до СЕС, подал е и допълнителна молба по чл. 267
ДФЕС, в чиято подготовка е ангажирал и участието на адвокат с експертиза в
тази област; осъществил е процесуално представителство в заседанието пред
въззивната инстанция на 23.06.2021г., в което е развил аргументирано и
подробно доводите си за неоснователност на исковете, аргументирайки се с
приложена съдебна практика, а в производството за допускане до касационно
обжалване пред ВКС е подал аргументиран отговор на касационната жалба,
като периодично и своевременно е информирал клиентите си за развитието на
делото и е бил на тяхно разположение във връзка с казуса, като освен това по
делото е постигнал и желания от Д.и благоприятен резултат с отхвърляне на
исковете срещу подпомаганата страна.
Делото с участието на ищеца като пълномощник на настоящите
ответници (т.д. № 1537/2017г. на СГС) се е отличавало със значителна правна
сложност, като то е продължило с години - от 01.10.2019 г. до 07.02.2023 г.,
развило се е пред три инстанции, имало е за предмет съединени искове по чл.
59, ал. 5 и по чл. 59, ал. 3 от Закона за банковата несъстоятелност (ЗБН) и е
протекло при липса на установена безпротиворечива практика на съдилищата,
(заради приложимостта на разпоредбата на чл. 59, ал. 5 ЗБН в редакцията й
след изм. с ДВ, бр. 98/24.11.2014г., в сила от 28.11.2014г. по отношение на
действителността на прихващания, извършени преди влизане в сила на
изменението; създадена правна несигурност от законодателя с обратното
действие на нормата с изменение в ЗБН, обн. ДВ, бр. 22/2018г., като съгласно §
8 ЗИДЗБН, чл. 59, ал. 5, 6, 7 и 8 се прилагат от 20.06.2014г.; сезиране на
Конституционния съд за обявяване за противоконституционни разпоредби от
ЗБН, вкл. и § 8 от ПЗР на ЗИД на ЗБН и постановеното решение №
8/27.05.2021г. на КС по к.д. № 9/2020г., с което са обявени за
противоконституционни разпоредби от ЗБН, вкл. и § 8 от ПЗР на ЗИД на ЗБН
(обн. ДВ, бр. 22, доп. ДВ, бр. 33 от 2019г., в сила от 19.04.2019г.)), като искът
20
на синдиците е бил уважен от първата инстанция. Затова, оплакванията на
въззивника – ищец срещу извода на окръжния съд за липсата на сложност на
делото, са основателни.
Предвид изложеното за наличието на пълен обем на извършената от
адвоката работа по делото, за правна сложност на делото, при съобразяване
вида и броя на исковете, извършените процесуални действия пред всяка
инстанция (посочена по-горе) и материалния интерес на всеки от двата иска за
ответницата Д. от по 762 314,84 лв. (това е и размера на цедираното от нея
вземане от банката, а не цената на исковете срещу подпомаганата страна) и
материалния интерес на всеки от двата иска за ответника Д. от по 91 924 лв.
като равностойност на 47 000 евро (размер на цедираното от него вземане, а не
цената на исковете срещу подпомаганата страна) и съобразно Наредба №
1/2004 г. в приложимата към извършване на последното действие във всяка
инстанция редакция (съответно към 12.12.2019 г., 24.06.2021 г. и 08.12.2021 г.),
която служи като ориентир при изчисляване на възнаграждението, съдът
намира, че справедливият и обоснован размер на дължимото адвокатско
възнаграждение за защитата на ответницата Д., изчислено съгл. чл. 7, ал.2, т.5
(за производството пред първата и въззивната инстанция) и чл. 9, ал.3 (за
отговор на касационна жалба), вр. § 2а (с ДДС) и чл. 2, ал.5 (за всеки иск) по
Наредбата е в общ размер от 95624,65 лв. с ДДС (сбор от: 40 263 лв. с ДДС -
за първата инстанция, 40 263 лв. с ДДС – за въззивната инстанция и 15 098,65
лв. с ДДС - за отговор на касационна жалба), а справедливият и обоснован
размер на дължимото адвокатско възнаграждение за защитата на ответника Д.
е в общ размер от 18 740 лв. с ДДС (сбор от: 7 890,53 лв. с ДДС - за първата
инстанция; 7 890,53 лв. с ДДС – за въззивното производство и 2 958,95 лв. с
ДДС – за отговор на касационната жалба). В тези размери исковете за
заплащане на адвокатско възнаграждение се явяват основателни.
По оплакването на ответниците за процесуално нарушение във връзка с
липсата на произнасяне по възражението за прихващане на ответниците:
С отговора на исковата молба и с уточнение в молба от 05.06.2024 г.,
ответниците са заявили, че предявяват възражение за прихващане с твърдяни
техни насрещни вземания от ищеца за обезщетения за вреди в размери
съответно от 95 624,65 лв. за И. Д. и от 18 740 лв. за В. Д., съответни на
уважените претенции срещу тях и произтичащи от невъзможността им да
компенсират тези суми от лицето, което ги е привлякло като помагачи в
делото и които вреди са им били причинени от лошо
изпълнение/неизпълнение на договора за поръчка или неизпълнение на
законовите задължения на ищеца: да изпълни възложената му работа с
грижата на добър стопанин; да избере подходящ заместник с оглед
твърдението, че адв. Й. се явил в о.с.з. и подържал искането за прекратяване на
делото по отношение на ответниците, но не постигнал това; отклонил се от
поръчката, тъй като тя включвала представителство пред българските
съдилища, но без изготвяне на преюдициални запитвания; не дал отчет за
изпълнение на поръчката и лишил ответниците от правото да бъдат
информирани за хода на делото и да дават следващи нареждания за
изпълнението й; както и поради всички твърдения за неизпълнение на
договора в раздел VI от отговора на исковата молба. Това възражение е
недопустимо и правилно не е прието за разглеждане от окръжния съд, поради
21
което няма процесуално нарушение в тази връзка и съдът не дължи
произнасяне по него. Това е така, тъй като заявените като правопораждащи
отговорността на ищеца вреди са всъщност идентични на възраженията им
срещу исковете и срещу дължимостта на адвокатското възнаграждение,
поради което и няма как при отхвърляне на тези възражения и уважаване на
исковете, същите отречени възражения за лошо изпълнение да бъдат
разглеждани като пораждащи вреди на ответниците, т.е. възражението е
вътрешнопротиворечиво, като освен това сочените от ответниците като
пораждащи обезщетенията им от ищеца вреди, са твърдяни като бъдещи
такива, от (евентуалната им) невъзможност да получат тяхното овъзмездяване
от привляклата ги в процеса като помагачи страна. Затова и всички
оплаквания на въззивниците – ответници в тази връзка са неоснователни.
С оглед изложените съображения, предявените искове са изцяло
основателни и следва да бъдат уважени. С обжалваното решение, окръжният
съд е достигнал до различен краен извод за частична неоснователност на
исковете, поради което решението му в отхвърлителната част следва да бъде
отменено – и исковете уважени до пълния претендиран размер.
С оглед изхода от спора и на осн. чл. 78, ал.1 от ГПК ответниците
дължат на ищеца сторените от него разноски в производството по делото,
поради което и решението подлежи на отмяна и в частта на осъждането на
ищеца за заплащане разноски на ответниците. Решението на окръжния съд
следва да бъде потвърдено в частта, с която ответниците И. Г. Д. и В. С. Д. са
осъдени (общо) да заплатят на ищеца Д. С. Ф. сумата от 1 103,71 лв.,
представляваща сторени по делото съдебно - деловодни разноски за заплатена
държавна такса, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК и на адв. К. М. сумата от 1 500
лв., представляваща адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна
помощ под формата на процесуално представителство в производството по
гр.д. № 400/2024г. на ВОС, на основание чл. 38, ал. 1, т. 3 от Закона за
адвокатурата, съобразно уважената от първата инстанция част от исковете, за
които разноски не е подадена молба по чл. 248 ГПК за изменение на
решението. Сторените от ищеца разноски за държавна такса пред окръжния
съд по двата иска и в пълен размер, са съответно от 3 825 лв. за иска срещу
ответницата Д. и 749,50 лв. за иска срещу ответника Д.. С оглед уважените
части от исковете от настоящата инстанция, допълнителната част от сторените
разноски за държавна такса за първоинстанционното производство за И. Г. Д.
се равнява на сумата от 2 824,99 лв. (4% върху допълнително уважен размер
от 70 624,65 лв.), а за ответника Д. - сумата от 429,60 лв. (4% върху
допълнително уважен размер от 10 740 лв.). Предвид, че с решението си
окръжният съд е осъдил ответниците общо за държавната такса от 1103,71 лв.,
т.е. по 551,85 лв., този размер следва да бъде приспаднат от сторените
разноски за пълната такса по иска срещу всеки от ответниците и остатъка -
съобразен с изчислената такса върху уважената допълнително от настоящата
инстанция част от исковете. Така, при съобразяване, че 749,50 лв. е пълния
размер на платената от ищеца държавна такса по иска срещу ответника В. Д. и
отчитайки осъждането на този ответник за сумата от 551,85 лв. (надхвърлящо
дължимото, но при липсата на молба по чл. 248 ГПК в тази част), то
допълнително на ищеца следва да бъдат присъдени разноски за държавна
такса за първоинстанционното производство, дължими от този ответник, в
22
размер на сумата от 197,65 лв., представляваща разликата между двете суми.
Разноските от ответницата Д., при отчитане на пълния размер на платената от
ищеца такса за иска срещу нея (3 825 лв.), присъдената вече сума от окръжния
съд (551,85 лв.) и липсата на молба по чл. 248 ГПК, настоящата инстанция
следва да присъди разноски върху допълнително уважената част от иска в
пълния размер от 2 824,99 лв.
Предвид, че присъденото от първата инстанция възнаграждение на
адвокат М. по чл. 38, ал.2 ГПК в съразмерната на уважената част е 1 500 лв., то
пълният му размер по двата иска, се равнява на сумата от 5 208,33 лв., а в
съотношение спрямо исковете срещу ответниците е съответно от 4 187,49 лв.
за иска срещу ответницата Д. и 1020,84 лв. за иска срещу ответника Д.. При
съобразяване на осъждането на ответниците общо за сумата от 1 500 лв., т.е.
по 750 лв. всеки от тях и след приспадането на тази сума от пълния размер на
възнагражденията по всеки иск, то разликата която се дължи от ответницата
Д. допълнително на адв. М. за възнаграждение за производството пред първата
инстанция е 3 437,49 лв., а тази от ответника Д. – на адв. М. е 270,84 лв.
По жалбите срещу определение № 4884/07.11.2024 г., постановено по
гр.д. № 400/2024 г. по описа на Варненския окръжен съд по реда на ч. 248
ГПК, поправено по реда на чл. 247 ГПК с определение №813/12.02.2025 г. по
същото дело:
Неоснователно е оплакването на ищеца за недопустимост на частната
жалба на насрещната страна срещу определението по чл. 248 ГПК, предвид че
жалбата е депозирана в срок, но е била нередовна, като уточненията й са
направени по указания на съда, в предоставения срок и след поправяне по
реда на чл. 247 ГПК на определението по чл.248 ГПК, включително и по
отношение на липсващия отхвърлителен диспозитив.
Определението по чл.248 ГПК е частично недопустимо и оплакванията
на ищеца (жалбоподател) в тази връзка са основателни, предвид
произнасянето от окръжния съд свръх петитум в частта на осъждането на
ищеца Д. Ф. за заплащане на разноски за адвокатско възнаграждение на
ответника В. Д. над поисканото в молбата по чл. 248 ГПК за допълнително
присъждане на такива в частта за горницата над сумата от 501,50 лв. до 732,43
лв. и в тази част определението подлежи на обезсилване с прекратяване на
производството по чл. 248 ГПК.
С оглед изхода от спора пред настоящата инстанция, определението по
чл. 248 ГПК, поправено по реда на чл.247 ГПК, подлежи на отмяна в частите
на допуснатото изменение на решението с допълнително осъждане на ищеца
за заплащане на разноски на ответниците за адвокатско възнаграждение, както
и в частите, с които е отхвърлена молбата по чл. 248 ГПК за присъждане в
полза на И. Д. на разноски за адвокатско възнаграждение за производството
пред първата инстанция. Затова и не подлежат на разглеждане оплакванията в
частната жалба на ищеца и на ответницата в тази насока.
По оплакванията в частната жалба на ответницата Д. срещу
определението по чл. 248 ГПК, с което е оставена без уважение молбата й за
изменение на решението в частта за разноските чрез намаляване на
присъдените в полза на ищеца Д. С. Ф. суми, дължими от нея, както следва:
сумата от 50 лв., представляваща разноски в обезпечителното производство по
23
ч.гр.д. № 148/2024г. на Окръжен съд – Варна, както и сумата от 226,48 лв.,
представляваща разноски по изпълнително дело № 20247160400049, във
връзка с налагане на обезпечителните мерки, дължими на основание чл. 78, ал.
1 ГПК; - чрез намаляване на присъдената в полза на адв. К. М. сума, дължима
от ответницата Д., а именно: сумата от 600 лв., представляваща адвокатско
възнаграждение за оказана безплатна правна помощ под формата на
процесуално представителство, от която 200 лв. в производството по ч.гр.д. №
148/2024г. на ВОС, 200 лв. за производството по в.ч.гр.д. № 109/2024г. на
ВАпС и 200 лв. по налагане на обезпечителните мерки в изпълнително дело №
20247160400049, дължими на основание чл. 38, ал. 1, т. 3 от Закона за
адвокатурата: Разноските в обезпечителното производство по обезпечаване на
бъдещия иск на ищеца срещу ответницата Д., включително по налагане на
обезпечението, се дължат в настоящото производство с оглед изхода от спора,
като те са посочени от ищеца в списъка по чл. 80 ГПК по пера и са доказани
като реално сторени с приложените доказателства. Те са за внесена такса за
молбата за обезпечение от 40 лв. и за издаване на обезпечителни заповеди от
10 лв. (общо 50 лв.), както и за такси и разноски при образуване на
изпълнителното дело от 121,48 лв. (посочени по пера в уведомлението от
съдебния изпълнител на л. 196 от делото) и такива за вписване и заличаване
на възбрани и запор към АВ и по ТТРЗЧСИ от 105 лв. (съответно 35 лв., 30 лв.
и 40 лв.) или 226,48 лв. (сбор от 121,48 лв. и 105 лв.).
Уместността на обезпечението и обезпечителната нужда
(съображенията са за липса на такава, предвид притежаването на достатъчно
имущество от ответниците, знание на ищеца за това и липса на засегнати
негови права), при положение на уважена молба за обезпечаване на бъдещия
иск и направена преценка на предпоставките при допускането му от съда в
производството по чл. 390 ГПК, не може да бъде разглеждано в
производството по чл. 248 ГПК, поради което и оплакванията в тази насока са
неоснователни. Доколкото, обаче съдът присъжда тези разноски с оглед изхода
от спора, същите са дължими съразмерно с уважената част от иска за
първоинстанционното производство (25 000 лв. от 95 624,65 лв.) и се равняват
на сумата от 59,21 лв. (част от 226,48 лв.) и на сумата от 13,05 лв. (част от 50
лв.). В този смисъл, молбата на ответницата Д. по чл. 248 ГПК е била
основателна в посочените части, като е следвало в същите да бъде уважена.
Разноските за адвокатско възнаграждение на адв. М. от общо 600 лв. е в
справедлив и обоснован размер и съобразено с ориентирите по Наредба
1/2004 г. за съответния вид дело, съответно 200 лв. по молбата за обезпечение
на бъдещия иск, 200 лв. за защита в производството по обжалване на
обезпечението и 200 лв. за образуване на изпълнителното дело по налагане на
обезпечението. Съразмерната с резултата на окръжния съд част от същото е в
размер на 156,60 лв. и до този размер, молбата на ответницата Д. е следвало
да бъде уважена и адвокатското възнаграждение - съответно намалено на
156,60 лв. В този смисъл, постановеното по реда на чл. 248 ГПК определение
следва да бъде частично отменено и искането – частично уважено. С оглед
изхода от делото пред настоящата инстанция, разноските на ищеца за
обезпечителното производство и тези на адв. М. за адвокатско възнаграждение
в това производство, следва да бъдат присъдени до пълния им размер,
съответно И. Д. следва да заплати на Д. Ф. допълнително сумата от 36,95 лв.
24
(разликата над 13,05 лв. до 50 лв.) и сумата от 167,27 лв. (разликата над 59,21
лв. до 226,48 лв.), както и в полза на адв.М. - допълнително сумата от 443,40
лв. (разликата над 156,60 лв. до 600 лв.).
За производството пред настоящата инстанция, с оглед изхода от спора,
на осн. чл. 78, ал.1 ГПК ответниците дължат на ищеца заплащане на сторените
от него разноски за заплащане на държавна такса, посочени по списъка по чл.
80 ГПК и платени по делото, изчислени съобразно обжалвания интерес по
всеки иск, като ответницата Д. дължи сумата от 1 412,49 лв., а ответникът Д. –
сумата от 214,80 лв. Разноски за производството по чл. 248 ГПК не се
присъждат, съгласно възприетата от настоящия състав на съда практика на
ВКС. Ответниците следва да заплатят в полза на адвокат М. адвокатско
възнаграждение за безплатно оказана правна защита и съдействие на ищеца по
делото на осн. чл. 38, ал.2 вр. чл. 38, ал.1, т.3 ГПК в справедлив и обоснован
размер, който при отчитане на фактическата и правна сложност на делото,
извършената от адв. М. работа по подаване на въззивна жалба, отговори на
насрещните въззивни жалби, процесуално представителство в съдебно
заседание, изготвяне на писмена защита и съобразявайки материалния
интерес (95 624,65 лв. и 18 740 лв.) и ползваната като ориентир Наредба
№1/2004 г. за възнагражденията за адвокатска работа, включително и при
съобразяване задължителния характер на даденото тълкуване на чл.101, пар. 1
ДФЕС с решение от 25.01.2024г. по дело С-438/22 на СЕС, че посочените в
наредбата размери на адвокатските възнаграждения могат да служат
единствено като ориентир при определяне на възнаграждения, но без да са
обвързващи за съда и при съобразяване и на претендираните разноски за
адвокатско възнаграждение от насрещната страна (9 960 лв. и 2 508 лв.),
намира че същото следва да бъде определено в размери съответно - дължим от
ответницата И. Д. от 8 299,97 лв. и от ответника Д. - от 2 086,60 лв.
По изложените съображения, Апелативен съд - гр.Варна,
РЕШИ:
ОБЕЗСИЛВА определение № 4884/07.11.2024 г., постановено по
гр.д. № 400/2024 г. по описа на Варненския окръжен съд по реда на чл. 248
ГПК, поправено по реда на чл. 247 ГПК с определение №813/12.02.2025 г. по
същото дело, с което е изменено решение № 914/06.08.2024г., постановено по
гр.д. № 400/2024 г. по описа на Окръжен съд - Варна, в частта за разноските на
осн. чл. 248 ГПК, като: Д. С. Ф. е осъден да заплати на В. С. Д. допълнително
разноски за адвокатско възнаграждение над присъдената с решението сума,
само В ЧАСТТА за горницата над 501,50 лв. до 732,43 лв. (т.е. за 230,93
лв.) и прекратява производството по чл. 248 ГПК в тази част.
ОТМЕНЯ определение № 4884/07.11.2024 г., постановено по гр.д. №
400/2024 г. по описа на Варненския окръжен съд по реда на чл. 248 ГПК,
поправено по реда на чл. 247 ГПК с определение №813/12.02.2025 г. по
същото дело, в частите, с които: - е изменено решение № 914/06.08.2024г.,
постановено по гр.д. № 400/2024 г. по описа на Окръжен съд - Варна, в частта
за разноските, на осн. чл. 248 ГПК, като: Д. С. Ф. е осъден да заплати на И. Г.
Д. сумата от 617, 91 лв. с ДДС, представляваща разноски за адвокатско
25
възнаграждение над присъдената сума от 711,50 лв., на осн. чл. 78, ал. 3 ГПК и
на В. С. Д. сумата от 501,50 лв., представляваща разноски за адвокатско
възнаграждение над присъдената сума от 569,16 лв., на осн. чл. 78, ал. 3 ГПК; -
е оставена без уважение молба вх. № 23629/24.09.2024 г. на И. Г. Д. за
изменение на решение № 914/06.08.2024 г., постановено по гр.д. № 400/2024г.
по описа на Окръжен съд - Варна, в частта за разноските, чрез увеличаване на
присъдените в нейна полза разноски за адвокатско възнаграждение в частта за
разликата над присъдената й сума в общ размер на 1329,41 лв. до
претендираната такава от 7356,45 лв.
ОТМЕНЯ определение № 4884/07.11.2024 г., постановено по гр.д. №
400/2024 г. по описа на Варненския окръжен съд по реда на чл. 248 ГПК,
поправено по реда на чл. 247 ГПК с определение №813/12.02.2025 г. по
същото дело, в частите, с които: - е оставена без уважение молба вх. №
23629/24.09.2024 г. в частта, с която се претендира изменение на решение №
914/06.08.2024 г., постановено по гр.д. № 400/2024г. по описа на Окръжен съд
- Варна, в частта за разноските, чрез намаляване на присъдените в полза на
ищеца Д. С. Ф. суми, дължими от ответницата И. Г. Д., представляващи
разноски в обезпечителното производство по ч.гр.д. № 148/2024г. на Окръжен
съд – Варна и разноски по изпълнително дело № 20247160400049, във връзка
с налагане на обезпечителните мерки до размер съответно на 13,05 лв. (от
общо 50 лв.) и до размер от 59,21 лв. (от общо 226, 48 лв.), като вместо това,
ОПРЕДЕЛИ:
ИЗМЕНЯ по реда на чл. 248 ГПК решение № 914/06.08.2024 г.,
постановено по гр.д. № 400/2024 г. по описа на Варненския окръжен съд в тази
част на разноските, като същата се чете: „Осъжда И. Г. Д., ЕГН **********,
гр. Варна, * “*”, ул.”*- та” № *, подн. “*” да заплати на Д. С. Ф., ЕГН
**********, гр. Варна, ул.”*” № *, ап. * сумата от 13,05 лв., представляваща
разноски в обезпечителното производство по ч.гр.д. № 148/2024г. на Окръжен
съд - Варна и сумата от 59,21 лв., представляваща разноски по изпълнително
дело № 20247160400049, във връзка с налагане на обезпечителните мерки,
съразмерна на уважената част от иска, на осн.чл. 78, ал. 1 ГПК“.
ПОТВЪРЖДАВА определение № 4884/07.11.2024 г., постановено по
гр.д. № 400/2024 г. по описа на Варненския окръжен съд по реда на чл. 248
ГПК, поправено по реда на чл. 247 ГПК с определение №813/12.02.2025 г. по
същото дело, в частта, с която е оставена без уважение молба вх. №
23629/24.09.2024 г. за изменение на решение № 914/06.08.2024 г., постановено
по гр.д. № 400/2024г. по описа на Окръжен съд - Варна, в частта за разноските,
чрез намаляване на присъдените в полза на ищеца Д. С. Ф. суми, дължими от
ответницата И. Г. Д., представляващи разноски в обезпечителното
производство по ч.гр.д. № 148/2024г. на Окръжен съд – Варна и разноски по
изпълнително дело № 20247160400049, във връзка с налагане на
обезпечителните мерки за останалата част от 13,05 лв. (от общо 50 лв.) и от
59,21 лв. (от общо 226,48 лв.).
ОТМЕНЯ определение № 4884/07.11.2024 г., постановено по гр.д. №
400/2024 г. по описа на Варненския окръжен съд по реда на чл. 248 ГПК,
поправено по реда на чл. 247 ГПК с определение №813/12.02.2025 г. по
същото дело, в частите, с които: - е оставена без уважение молба вх. №
23629/24.09.2024 г. в частта, с която се претендира изменение на решение №
26
914/06.08.2024 г., постановено по гр.д. № 400/2024г. по описа на Окръжен съд
- Варна, в частта за разноските, чрез намаляване на присъдената в полза на
адв. К. М. сума, дължима от ответницата И. Г. Д., представляваща адвокатско
възнаграждение за оказана безплатна правна помощ под формата на
процесуално представителство в производството по ч.гр.д. № 148/2024г. на
ВОС, за производството по в.ч.гр.д. № 109/2024г. на ВАпС и по налагане на
обезпечителните мерки в изпълнително дело № 20247160400049, дължими на
основание чл. 38, ал. 1, т. 3 от Закона за адвокатурата до размер на 156,60 лв.
(от общо 600 лв. - по 200 лв. за всяко от трите производства), като вместо
това, ОПРЕДЕЛИ:
ИЗМЕНЯ по реда на чл. 248 ГПК решение № 914/06.08.2024 г.,
постановено по гр.д. № 400/2024 г. по описа на Варненския окръжен съд в тази
част на разноските, като същата се чете: „Осъжда И. Г. Д., ЕГН **********,
гр. Варна, * “*”, ул.”*- та” № *, подн. “*” да заплати на адв. К. М., личен
номер *, гр. Варна, ул.”*” № * сумата от 156,60 лв. за оказана безплатна
правна помощ под формата на процесуално представителство в
производството по ч.гр.д. № 148/2024г. на ВОС, за производството по в.ч.гр.д.
№ 109/2024г. на ВАпС и по налагане на обезпечителните мерки в
изпълнително дело № 20247160400049, дължими на основание чл. 38, ал. 1, т.
3 от Закона за адвокатурата, съразмерно с уважената част от иска“.
ПОТВЪРЖДАВА определение № 4884/07.11.2024 г., постановено по
гр.д. № 400/2024 г. по описа на Варненския окръжен съд по реда на чл. 248
ГПК, поправено по реда на чл. 247 ГПК с определение №813/12.02.2025 г. по
същото дело, в частта, с която е оставена без уважение молба вх. №
23629/24.09.2024 г. за изменение на решение № 914/06.08.2024 г., постановено
по гр.д. № 400/2024г. по описа на Окръжен съд - Варна, в частта за разноските,
чрез намаляване на присъдената в полза на адв. К. М. сума, дължима от
ответницата И. Г. Д., представляваща адвокатско възнаграждение за оказана
безплатна правна помощ под формата на процесуално представителство в
производството по ч.гр.д. № 148/2024г. на ВОС, за производството по в.ч.гр.д.
№ 109/2024г. на ВАпС и по налагане на обезпечителните мерки в
изпълнително дело № 20247160400049, дължими на основание чл. 38, ал. 1, т.
3 от Закона за адвокатурата за останалата част от 156,60 лв. (от общо 600
лв.)
ОТМЕНЯ решение № 914/06.08.2024 г., постановено по гр.д. №
400/2024 г. по описа на Варненския окръжен съд В ЧАСТИТЕ, с които: - са
отхвърлени исковете на Д. С. Ф.: срещу И. Г. Д. за заплащане на
възнаграждение по неформален договор за поръчка, съчетан с
упълномощителна сделка от 01.10.2019г. с предмет осъществяване на
процесуална защита в производствата по т.д. № 1537/2017г. по описа на СГС,
в.т.д. № 2350/2022г. на САС и т.д. № 2684/2021г. на ВКС, определено по реда
на чл. 36, ал. 3 ЗА с решение № 1018/09.11.2023г., допълнено с решение №
1097/11.01.2024г. и двете на Висшия адвокатски съвет, за горницата над
присъдената сума от 25 000 лв. с ДДС до претендираната от 95 624, 65 лв.
с ДДС, ведно със законна лихва от датата на депозиране на исковата молба -
22.02.2024г. до окончателното изплащане на задължението; срещу В. С. Д. за
заплащане на възнаграждение по неформален договор за поръчка, съчетан с
упълномощителна сделка от 01.10.2019г. с предмет осъществяване на
27
процесуална защита в производствата по т.д. № 1537/2017г. по описа на СГС,
в.т.д. № 2350/2022г. на САС и т.д. № 2684/2021г. на ВКС, определено по реда
на чл. 36, ал. 3 ЗА с решение № 1018/09.11.2023г., допълнено с решение №
1097/11.01.2024г. и двете на Висшия адвокатски съвет, за горницата над
присъдената сума от 8 000 лв. с ДДС до претендираната от 18 740 лв. с
ДДС, ведно със законна лихва от датата на депозиране на исковата молба -
22.02.2024г. до окончателното изплащане на задължението; - Д. С. Ф. е осъден
да заплати на И. Г. Д. сумата от 711, 50 лв., както и на В. С. Д. сумата от
569,16 лв., представляващи сторени по делото съдебно - деловодни разноски,
на осн. чл. 78, ал. 3 ГПК, като ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВИ:
ОСЪЖДА И. Г. Д., ЕГН **********, гр. Варна, * „*“, ул.“*– та“ № *,
подн. “*” да заплати на Д. С. Ф., ЕГН **********, гр. Варна, ул.“*“ № *, ап.
*, сумата от 70 624,65 лв., (разликата над присъдената сума от 25000 лв. с
ДДС до претендираната от 95 624,65 лв. с ДДС), представляваща
възнаграждение по неформален договор за поръчка, съчетан с
упълномощителна сделка от 01.10.2019г. с предмет осъществяване на
процесуална защита в производствата по т.д. № 1537/2017г. по описа на СГС,
в.т.д. № 2350/2022г. на САС и т.д. № 2684/2021г. на ВКС, определено по реда
на чл. 36, ал. 3 ЗА с решение № 1018/09.11.2023г., допълнено с решение №
1097/11.01.2024г. и двете на Висшия адвокатски съвет, ведно със законната
лихва от датата на депозиране на исковата молба - 22.02.2024г. до
окончателното изплащане на задължението, на осн. чл. 36, ал.3 ЗА, вр. чл.36,
ал.1 ЗА, вр. чл.280 ЗЗД.
ОСЪЖДА В. С. Д., ЕГН **********, гр. Варна, * „*“, ул.“*– та“ № *,
подн. “*” да заплати на Д. С. Ф., ЕГН **********, гр. Варна, ул.“*“ № *, ап.
* сумата от 10 740 лв., (разликата над присъдената сума от 8 000 лв. с
ДДС до претендираната от 18 740 лв. с ДДС), представляваща
възнаграждение по неформален договор за поръчка, съчетан с
упълномощителна сделка от 01.10.2019г. с предмет осъществяване на
процесуална защита в производствата по т.д. № 1537/2017г. по описа на СГС,
в.т.д. № 2350/2022г. на САС и т.д. № 2684/2021г. на ВКС, определено по реда
на чл. 36, ал. 3 ЗА с решение № 1018/09.11.2023г., допълнено с решение №
1097/11.01.2024г. и двете на Висшия адвокатски съвет, ведно със законната
лихва от датата на депозиране на исковата молба - 22.02.2024г. до
окончателното изплащане на задължението, на осн. чл. чл.36, ал.3 ЗА, вр. чл.
36, ал.1 ЗА, вр. чл.280 ЗЗД.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 914/06.08.2024 г., постановено по гр.д.
№ 400/2024 г. по описа на Варненския окръжен съд В ЧАСТИТЕ, с които:
-И. Г. Д. е осъдена да заплати на Д. С. Ф. сумата от 25 000 лв. с ДДС,
представляваща неизплатено възнаграждение по неформален договор за
поръчка, съчетан с упълномощителна сделка от 01.10.2019г. с предмет
осъществяване на процесуална защита в производствата по т.д. № 1537/2017г.
по описа на СГС, в.т.д. № 2350/2022г. на САС и т.д. № 2684/2021г. на ВКС,
определено по реда на чл. 36, ал. 3 ЗА с решение № 1018/09.11.2023г.,
допълнено с решение № 1097/11.01.2024г. и двете на Висшия адвокатски
съвет, ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба -
22.02.2024г. до окончателното изплащане на задължението;
28
-В. С. Д. е осъден да заплати на Д. С. Ф. сумата от 8 000 лв. ,
представляваща неизплатено възнаграждение по неформален договор за
поръчка, съчетан с упълномощителна сделка от 01.10.2019г. с предмет
осъществяване на процесуална защита в производствата по т.д. № 1537/2017г.
по описа на СГС, в.т.д. № 2350/2022г. на САС и т.д. № 2684/2021г. на ВКС,
определено по реда на чл. 36, ал. 3 ЗА с решение № 1018/09.11.2023г.,
допълнено с решение № 1097/11.01.2024г. и двете на Висшия адвокатски
съвет, ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба -
22.02.2024г. до окончателното изплащане на задължението;
- ответниците И. Г. Д. и В. С. Д. са осъдени да заплатят на ищеца Д. С.
Ф. сумата от 1103,71 лв., представляваща сторени по делото съдебно -
деловодни разноски за заплатена държавна такса, на основание чл. 78, ал. 1
ГПК, както и на адв. К. М. сумата от 1500 лв., представляваща адвокатско
възнаграждение за оказана безплатна правна помощ под формата на
процесуално представителство в производството по гр.д. № 400/2024г. на
ВОС, на основание чл. 38, ал. 1, т. 3 от Закона за адвокатурата.
- И. Г. Д. е осъдена да заплати на Д. С. Ф. сумата от 13,05 лв.,
представляваща разноски в обезпечителното производство по ч.гр.д. №
148/2024г. на Окръжен съд - Варна и сумата от 59,21 лв., представляваща
разноски по изпълнително дело № 20247160400049, във връзка с налагане на
обезпечителните мерки, на осн.чл. 78, ал. 1 ГПК.
- И. Г. Д. е осъдена да заплати на адв. К. М., личен номер *, гр. Варна,
ул.”*” № * сумата от 156,60 лв. за оказана безплатна правна помощ под
формата на процесуално представителство в производството по ч.гр.д. №
148/2024г. на ВОС, за производството по в.ч.гр.д. № 109/2024г. на ВАпС и по
налагане на обезпечителните мерки в изпълнително дело № 20247160400049,
дължими на основание чл. 38, ал. 1, т. 3 от Закона за адвокатурата.
ОСЪЖДА И. Г. Д., ЕГН **********, гр. Варна, * „*“, ул.“*– та“ № *,
подн. “*” да заплати на Д. С. Ф., ЕГН **********, гр. Варна, ул.“*“ № *, ап.
*: - сумата от 2 824,99 лв. –допълнително разноски за държавна такса по иска
срещу нея, сторени в производството пред окръжен съд; - сумата от 36,95 лв.
допълнително разноски за заплащане на ДТ за молба за обезпечение на иска и
за издаване на обезпечителна заповед (горницата над 13,05 лв. до 50 лв.);-
сумата от 167,27 лв., допълнително разноски за налагане на обезпечението в
изпълнителното дело (горницата над 59,21 лв. до 226, 48 лв.);- сумата от
1 412,49 лв. – разноски за държавна такса за настоящата въззивна инстанция;
ОСЪЖДА И. Г. Д., ЕГН **********, гр. Варна, * „*“, ул.“*– та“ № *,
подн. “*” да заплати на адвокат К. М., ЛН * АК-Варнa, ул. „*“ №* на осн. чл.
38, ал.2 ЗА вр. чл. 38, ал.1, т.3 ЗА:- сумата от 3 437,49 лв. – допълнително, за
оказаната от нея безплатна адвокатска защита на ищеца по този иск в
производството пред окръжния съд; - сумата от 443,40 лв. – допълнително,
представляваща адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал.2 ЗА, за
производството по ч.гр.д. № 148/2024 г. на ВОС по молбата за обезпечаване на
бъдещ иск, за защита на ищеца в производството по частната жалба на
насрещната страна срещу обезпечението по в.ч.гр.д. № 109/2024 г. и за защита
в производството по изпълнение на допуснатото обезпечение ИД 49/2024 г. на
ЧСИ Н.Г.ев; -сумата от 8 299,97лв., представляваща адвокатско
29
възнаграждение за оказаната от нея безплатна адвокатска защита на ищеца по
този иск за въззивното производство.
ОСЪЖДА В. С. Д., ЕГН **********, гр. Варна, * „*“, ул.“*– та“ № *,
подн. “*” да заплати на Д. С. Ф., ЕГН **********, гр. Варна, ул.“*“ № *, ап.
*:- сумата от 197,65 лв., представляваща допълнително разноски за държавна
такса по иска срещу него, сторени в производството пред окръжен съд;-
сумата от 214,80 лв. – разноски за държавна такса, сторени пред въззивната
инстанция;
ОСЪЖДА В. С. Д., ЕГН **********, гр. Варна, * „*“, ул.“*– та“ № *,
подн. “*” да заплати на адвокат К. М., ЛН * АК-Варнa, ул. „ *“ №* на осн.
чл. 38, ал.2 ЗА вр. чл. 38, ал.1, т.3 ЗА: - сумата от 270,84 лв. – допълнително,
за оказаната от нея безплатна адвокатска защита на ищеца по иска срещу
ответника Д. в производството пред окръжния съд; - сумата от 2086,60 лв.,
представляваща адвокатско възнаграждение за оказаната от нея безплатна
адвокатска защита на ищеца по иска срещу ответника Д. за въззивното
производство.
Решението може да бъде обжалвано пред ВКС на РБ, в едномесечен
срок от връчването му на страните и при условията на чл.280 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
30