Решение по дело №986/2022 на Софийски районен съд

Номер на акта: 850
Дата: 20 февруари 2023 г. (в сила от 20 февруари 2023 г.)
Съдия: Веселка Николова Йорданова
Дело: 20221110200986
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 24 януари 2022 г.

Съдържание на акта Свали акта


РЕШЕНИЕ
№ 850
гр. София, 20.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 101-ВИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и първи юни през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:ВЕСЕЛКА Н. ЙОРДАНОВА
при участието на секретаря БИСТРА П. ТОДОРОВА
като разгледа докладваното от ВЕСЕЛКА Н. ЙОРДАНОВА
Административно наказателно дело № 20221110200986 по описа за 2022
година
за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.58 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на К. К. И., с ЕГН: **********, с адрес /адрес/
срещу Наказателно постановление (НП) № 20–4332–020974 от 02.12.2020 г.,
издадено от Началник група към СДВР, отдел „Пътна полиция“ при СДВР
(ОПП – СДВР), с което на жалбоподателя, на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 от
Закона за движението по пътищата(ЗДвП), е наложена глоба в размер на
300,00 (триста) лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6
(шест) месеца за нарушение на чл. 140, ал.1 от ЗДвП.
Жалбоподателят не е доволен от издаденото наказателно постановление
и моли същото да бъде изцяло отменено. Същият не оспорва фактическите
констатации в акта и постановлението, но твърди, че към посочената дата се е
намирал под задължителна карантина, след прибирането си от Германия.
Отделно от това на същата дата е потърсил медицинска помощ, във връзка с
влошаване на здравословното му състояние, поради което не е имал
1
възможност да регистрира автомобила си по надлежния ред.

Въззиваемата страна – Началник група към СДВР, ОПП – СДВР,
редовно призована, не се явява, не изпраща представител и не релевира
становище по жалбата.
Софийски районен съд, след като разгледа жалбата, обсъди
доводите в нея и се запозна с материалите по делото, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
С акт за установяване на административно нарушение Серия GA №
227369 от 15.04.2020 г.(АУАН), съставен от Б.З.К. на длъжност „младши
автоконтрольор“ при ОПП – СДВР, е установено, че на 15.04.2020 г. в 14:50
часа в гр. София, по ул. „Петър Горанов“, с посока на движение от бул. „Д-р
Петър Дертлиев“ към ул. „605-та“, жалбоподателят К. К. И. управлявал лек
автомобил „БМВ 320 И“ с рег.№ /ххххх/. При извършената му проверка до бл.
643, било установено, че автомобилът не е регистриран по надлежния ред –
срокът на регистрационните табели е изтекъл, до 14.04.2020 г. Водачът не
носи свидетелство за управление на МПС /СУМПС/ и контролен талон /КТ/
към СУМПС.
В акта е отразено, че са нарушени разпоредбите на чл. 140, ал.1, пр.1 от
ЗДвП, чл. 100, ал.1, т.1 от ЗДвП. В срока по чл. 44, ал.1 от ЗАНН не са
постъпили възражения срещу така съставения акт.
Въз основа на съставения АУАН в ОПП – СДВР била образувана
административно-наказателна преписка (АНП). С писмо рег. № 4332р-22620
от 14.05.2020 г. на Зам.-началник на ОПП – СДВР материалите по АНП били
изпратени на 09 РУ – СДВР, с оглед наличието на данни за осъществен състав
на престъпление по чл. 345, ал. 2 от НК.
След извършена проверка от 09 РУ – СДВР материалите били
изпратени на Софийска районна прокуратура(СРП). С постановление на
прокурор при СРП от 02.11.2020 г., по пр. пр. № 40683/2020 г. по описа на
СРП, е отказано да бъде образувано досъдебно производство за престъпление
от общ характер.
В мотивите на постановлението прокурорът посочил, че от събраните
по преписката доказателства безспорно се установява, че на 15.04.2020 г. в
2
14:50 часа в гр. София, по ул. „Петър Горанов“, с посока на движение от бул.
„Д-р Петър Дертлиев“ към ул. „605-та“, жалбоподателят К. К. И. е управлявал
лек автомобил „БМВ 320 И“ с рег.№ /ххххх/, който не е регистриран по
надлежния ред –срокът на регистрационните табели е изтекъл на 14.04.2020 г.
При така установената фактическа обстановка прокурорът достигнал до
правния извод, че е налице хипотезата на чл.9, ал.2 от НК, поради което не
следва да бъде образувано досъдебно производство. Деянието само формално
осъществявало признаците на чл.345, ал.2 от НК, но поради своята
малозначителност не е общественоопасно. В тази връзка е посочено, че
моторното превозно средство е било с поставени временни регистрационни
табели, издадени именно за него. Отделно от това проверката на
жалбоподателя е извършена един ден след изтичане на срока на валидност на
регистрационните табели, което обосновава извод за по-ниската степен на
обществена опасност. Прокурорът разпоредил препис от постановлението
заедно с преписката, да се изпрати на ОПП – СДВР за сведение и преценка за
образуване на административно-наказателно производство срещу
жалбоподателя.
Въз основа на горепосоченото Постановление на СРП за отказ да се
образува досъдебно производство е издадено атакуваното НП от Началник
група към СДВР, отдел „Пътна полиция“ при СДВР, с което на
жалбоподателя, на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП, е наложена глоба в
размер на 300,00 (триста) лева и лишаване от право да управлява МПС за срок
от 6 (шест) месеца за нарушение на чл. 140, ал.1 от ЗДвП.
Горната фактическа обстановка се установява от приложените по реда
на чл. 283 от НПК писмени доказателства.

При така очертаната фактическа обстановка съдът приема от
правна страна следното:

Жалбата е подадена от лице, спрямо което е наложено административно
наказание, т.е. от субект с надлежна процесуална легитимация, като същата е
подадена в преклузивния седемдневен срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, поради
което е процесуално допустима.
3
Разгледана по същество жалбата е основателна по следните
съображения: Съдът констатира, че в хода на административно -
наказателното производство са били допуснати съществени процесуални
нарушения досежно констатираното нарушение, представляващи
самостоятелно основание за отмяна на атакуваното наказателно
постановление.
При издаването на НП е допуснато съществено процесуално
нарушение, изразяващо се в непълнота на описаното нарушение. Според чл.
140, ал. 1, изр. първо от ЗДвП, по пътища, отворени за обществено ползване,
се допускат само МПС, които са регистрирани и са с табели с регистрационен
номер, поставени на определените за това места. В наказателното
постановление е посочено, че жалб.К. К. И. управлявал лек автомобил „БМВ
320 И“ с рег.№ /ххххх/, като при извършената му проверка, било установено,
че автомобилът не е регистриран по надлежния ред –срокът на
регистрационните табели е изтекъл, до 14.04.2020 г.
В санкционната норма на чл. 175, ал. 3 от ЗДвП се сочи, че се наказва
с "лишаване от право да управлява" МПС за срок от 6 до 12 месеца и с глоба
от 200 до 500 лв. водач, който управлява МПС, което не е регистрирано по
надлежния ред или е регистрирано, но е без табели с регистрационен номер. В
атакуваното НП наказващият орган, отбелязва че МПС не е регистрирано по
надлежния ред, но не е посочил, кой според него е реда за регистрация на
процесното МПС. Нарушената материална норма, чл. 140, ал. 1 ЗДвП, не
съдържа в състава си "надлежен ред", поради което и принципното
непосочване в НП на този ред, не съставлява съществено процесуално
нарушение. Когато обаче наказващият орган посочва, че деецът управлява
нерегистрирано по надлежния ред МПС, следва да посочи кой е реда. При
издадено НП, деецът се защитава срещу описаното в санкционната част
административно обвинение, което в случая е непълно. Безспорно е, че
жалбоподателят е допуснал нарушение, изразяващо се в това, че управлява
нерегистриран в Р.България автомобил, с изтекъл срок на регистрационните
табели. Жалбоподателят е нарушил забраната по чл. 140, ал. 1 ЗДвП, тъй като
допуска на път, отворен за обществено ползване автомобил, който не е
регистриран. Когато с НП лицето е наказано за това, че управлява МПС,
което не е регистрирано по надлежен ред, правото на защита на дееца изисква
4
той да знае кой е този ред, въз основа на който го санкционира наказващия
орган, а не да тълкува какви са били неговите мотиви за това. В НП следва да
намери място фактическото описание на конкретното проявление на деянието
в обективната действителност - на онова деяние, което е вменено, че е
извършено. Това изискване е с цел да може деецът да установи механизма на
формиране на правните изводи на наказващия орган и съответствието между
фактическите и правните изводи. Както бе посочено по-горе, материалната
норма на чл. 140, ал. 1 ЗДвП не изисква наказващият орган да сочи кой е реда
за регистрация. Нарушението според тази норма е допускането на
нерегистрирано МПС на пътя и именно тази забрана е нарушена, при
управление на нерегистриран автомобил. Когато обаче се вменява вина за
управление на нерегистрирано по надлежен ред МПС, за да се гарантира
правото на дееца да се защити именно срещу посочения в НП ред, то същият
следва да бъде посочен, а не да се остави на преценката на дееца или съда да
тълкуват волята на наказващия орган.
Законово задължение на водача е да не допуска на път, отворен за
обществено ползване, какъвто е пътния участък, сочен в АУАН и НП, МПС,
което не е регистрирано и е с табели с регистрационен номер, поставени на
определените за това места. При описание на това нарушение в НП е
допуснато съществено процесуално нарушение, което засяга правото на
защита на страна в процеса и е самостоятелно основание за отмяна на НП.
Нормата на чл. 57, ал.1, т. 5 от ЗАНН изисква да се посочат конкретни
факти и обстоятелства, които като се подведат под съответната правна норма,
да осъществяват предвидения в нея състав на административно нарушение.
Посочването единствено на общи признаци не съответства на горепосочената
разпоредба на ЗАНН. В този смисъл следва да се подчертае, че нормата на чл.
57 от ЗАНН е императивна, тъй като осигурява правото на защита на
привлеченото към административно - наказателна отговорност лице, в чието
съдържание се включва правото му да разбере конкретното нарушение, което
се твърди, че е извършено и адекватно да организира защитата си. Така
допуснатото процесуално нарушение не би могло да бъде санирано, тъй като
не е от категорията на тези, които могат да бъдат преодолени по реда на чл.
53, ал. 2 от ЗАНН именно поради обстоятелството, че е довело до
ограничаване правата на жалбоподателя в административно - наказателното
производство.
5
Предвид изложеното, съдът счита, че неоснователно е била ангажирана
административно – наказателната отговорност на жалбоподателя, поради
което и атакуваното наказателно постановление следва да бъде отменено като
незаконосъобразно.

Водим от горното, Софийски районен съд,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление (НП) № 20–4332–020974 от
02.12.2020 г., издадено от Началник група към СДВР, отдел „Пътна полиция“
при СДВР (ОПП – СДВР), с което на жалбоподателя К. К. И., с ЕГН:
**********, с адрес /адрес/на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 от Закона за
движението по пътищата(ЗДвП), е наложена глоба в размер на 300,00 (триста)
лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 (шест) месеца за
нарушение на чл. 140, ал.1 от ЗДвП.


Решението подлежи на обжалване пред Административен съд -
София град в четиринадесет дневен срок от получаване на съобщението
за изготвянето му.

След влизане в сила на решението, материалите по пр. пр. № 40683/2020
г., по описа на СРП да се върнат на СРП.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6

Съдържание на мотивите Свали мотивите


Производството е по реда на чл.58 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на К. К. И., с ЕГН: **********, с адрес /адрес/
срещу Наказателно постановление (НП) № 20–4332–020974 от 02.12.2020 г.,
издадено от Началник група към СДВР, отдел „Пътна полиция“ при СДВР
(ОПП – СДВР), с което на жалбоподателя, на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 от
Закона за движението по пътищата(ЗДвП), е наложена глоба в размер на
300,00 (триста) лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6
(шест) месеца за нарушение на чл. 140, ал.1 от ЗДвП.
Жалбоподателят не е доволен от издаденото наказателно постановление
и моли същото да бъде изцяло отменено. Същият не оспорва фактическите
констатации в акта и постановлението, но твърди, че към посочената дата се е
намирал под задължителна карантина, след прибирането си от Германия.
Отделно от това на същата дата е потърсил медицинска помощ, във връзка с
влошаване на здравословното му състояние, поради което не е имал
възможност да регистрира автомобила си по надлежния ред.

Въззиваемата страна – Началник група към СДВР, ОПП – СДВР,
редовно призована, не се явява, не изпраща представител и не релевира
становище по жалбата.
Софийски районен съд, след като разгледа жалбата, обсъди
доводите в нея и се запозна с материалите по делото, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
С акт за установяване на административно нарушение Серия GA №
227369 от 15.04.2020 г.(АУАН), съставен от Б.З.К. на длъжност „младши
автоконтрольор“ при ОПП – СДВР, е установено, че на 15.04.2020 г. в 14:50
часа в гр. София, по ул. „Петър Горанов“, с посока на движение от бул. „Д-р
Петър Дертлиев“ към ул. „605-та“, жалбоподателят К. К. И. управлявал лек
автомобил „БМВ 320 И“ с рег.№ /ххххх/. При извършената му проверка до бл.
643, било установено, че автомобилът не е регистриран по надлежния ред –
срокът на регистрационните табели е изтекъл, до 14.04.2020 г. Водачът не
носи свидетелство за управление на МПС /СУМПС/ и контролен талон /КТ/
към СУМПС.
В акта е отразено, че са нарушени разпоредбите на чл. 140, ал.1, пр.1 от
ЗДвП, чл. 100, ал.1, т.1 от ЗДвП. В срока по чл. 44, ал.1 от ЗАНН не са
постъпили възражения срещу така съставения акт.
Въз основа на съставения АУАН в ОПП – СДВР била образувана
административно-наказателна преписка (АНП). С писмо рег. № 4332р-22620
от 14.05.2020 г. на Зам.-началник на ОПП – СДВР материалите по АНП били
изпратени на 09 РУ – СДВР, с оглед наличието на данни за осъществен състав
на престъпление по чл. 345, ал. 2 от НК.
1
След извършена проверка от 09 РУ – СДВР материалите били
изпратени на Софийска районна прокуратура(СРП). С постановление на
прокурор при СРП от 02.11.2020 г., по пр. пр. № 40683/2020 г. по описа на
СРП, е отказано да бъде образувано досъдебно производство за престъпление
от общ характер.
В мотивите на постановлението прокурорът посочил, че от събраните
по преписката доказателства безспорно се установява, че на 15.04.2020 г. в
14:50 часа в гр. София, по ул. „Петър Горанов“, с посока на движение от бул.
„Д-р Петър Дертлиев“ към ул. „605-та“, жалбоподателят К. К. И. е управлявал
лек автомобил „БМВ 320 И“ с рег.№ /хххххх/, който не е регистриран по
надлежния ред –срокът на регистрационните табели е изтекъл на 14.04.2020 г.
При така установената фактическа обстановка прокурорът достигнал до
правния извод, че е налице хипотезата на чл.9, ал.2 от НК, поради което не
следва да бъде образувано досъдебно производство. Деянието само формално
осъществявало признаците на чл.345, ал.2 от НК, но поради своята
малозначителност не е общественоопасно. В тази връзка е посочено, че
моторното превозно средство е било с поставени временни регистрационни
табели, издадени именно за него. Отделно от това проверката на
жалбоподателя е извършена един ден след изтичане на срока на валидност на
регистрационните табели, което обосновава извод за по-ниската степен на
обществена опасност. Прокурорът разпоредил препис от постановлението
заедно с преписката, да се изпрати на ОПП – СДВР за сведение и преценка за
образуване на административно-наказателно производство срещу
жалбоподателя.
Въз основа на горепосоченото Постановление на СРП за отказ да се
образува досъдебно производство е издадено атакуваното НП от Началник
група към СДВР, отдел „Пътна полиция“ при СДВР, с което на
жалбоподателя, на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП, е наложена глоба в
размер на 300,00 (триста) лева и лишаване от право да управлява МПС за срок
от 6 (шест) месеца за нарушение на чл. 140, ал.1 от ЗДвП.
Горната фактическа обстановка се установява от приложените по реда
на чл. 283 от НПК писмени доказателства.

При така очертаната фактическа обстановка съдът приема от
правна страна следното:

Жалбата е подадена от лице, спрямо което е наложено административно
наказание, т.е. от субект с надлежна процесуална легитимация, като същата е
подадена в преклузивния седемдневен срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, поради
което е процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата е основателна по следните
съображения: Съдът констатира, че в хода на административно -
2
наказателното производство са били допуснати съществени процесуални
нарушения досежно констатираното нарушение, представляващи
самостоятелно основание за отмяна на атакуваното наказателно
постановление.
При издаването на НП е допуснато съществено процесуално
нарушение, изразяващо се в непълнота на описаното нарушение. Според чл.
140, ал. 1, изр. първо от ЗДвП, по пътища, отворени за обществено ползване,
се допускат само МПС, които са регистрирани и са с табели с регистрационен
номер, поставени на определените за това места. В наказателното
постановление е посочено, че жалб.К. К. И. управлявал лек автомобил „БМВ
320 И“ с рег.№ /ххххх/, като при извършената му проверка, било установено,
че автомобилът не е регистриран по надлежния ред –срокът на
регистрационните табели е изтекъл, до 14.04.2020 г.
В санкционната норма на чл. 175, ал. 3 от ЗДвП се сочи, че се наказва
с "лишаване от право да управлява" МПС за срок от 6 до 12 месеца и с глоба
от 200 до 500 лв. водач, който управлява МПС, което не е регистрирано по
надлежния ред или е регистрирано, но е без табели с регистрационен номер. В
атакуваното НП наказващият орган, отбелязва че МПС не е регистрирано по
надлежния ред, но не е посочил, кой според него е реда за регистрация на
процесното МПС. Нарушената материална норма, чл. 140, ал. 1 ЗДвП, не
съдържа в състава си "надлежен ред", поради което и принципното
непосочване в НП на този ред, не съставлява съществено процесуално
нарушение. Когато обаче наказващият орган посочва, че деецът управлява
нерегистрирано по надлежния ред МПС, следва да посочи кой е реда. При
издадено НП, деецът се защитава срещу описаното в санкционната част
административно обвинение, което в случая е непълно. Безспорно е, че
жалбоподателят е допуснал нарушение, изразяващо се в това, че управлява
нерегистриран в Р.България автомобил, с изтекъл срок на регистрационните
табели. Жалбоподателят е нарушил забраната по чл. 140, ал. 1 ЗДвП, тъй като
допуска на път, отворен за обществено ползване автомобил, който не е
регистриран. Когато с НП лицето е наказано за това, че управлява МПС,
което не е регистрирано по надлежен ред, правото на защита на дееца изисква
той да знае кой е този ред, въз основа на който го санкционира наказващия
орган, а не да тълкува какви са били неговите мотиви за това. В НП следва да
намери място фактическото описание на конкретното проявление на деянието
в обективната действителност - на онова деяние, което е вменено, че е
извършено. Това изискване е с цел да може деецът да установи механизма на
формиране на правните изводи на наказващия орган и съответствието между
фактическите и правните изводи. Както бе посочено по-горе, материалната
норма на чл. 140, ал. 1 ЗДвП не изисква наказващият орган да сочи кой е реда
за регистрация. Нарушението според тази норма е допускането на
нерегистрирано МПС на пътя и именно тази забрана е нарушена, при
управление на нерегистриран автомобил. Когато обаче се вменява вина за
управление на нерегистрирано по надлежен ред МПС, за да се гарантира
3
правото на дееца да се защити именно срещу посочения в НП ред, то същият
следва да бъде посочен, а не да се остави на преценката на дееца или съда да
тълкуват волята на наказващия орган.
Законово задължение на водача е да не допуска на път, отворен за
обществено ползване, какъвто е пътния участък, сочен в АУАН и НП, МПС,
което не е регистрирано и е с табели с регистрационен номер, поставени на
определените за това места. При описание на това нарушение в НП е
допуснато съществено процесуално нарушение, което засяга правото на
защита на страна в процеса и е самостоятелно основание за отмяна на НП.
Нормата на чл. 57, ал.1, т. 5 от ЗАНН изисква да се посочат конкретни
факти и обстоятелства, които като се подведат под съответната правна норма,
да осъществяват предвидения в нея състав на административно нарушение.
Посочването единствено на общи признаци не съответства на горепосочената
разпоредба на ЗАНН. В този смисъл следва да се подчертае, че нормата на чл.
57 от ЗАНН е императивна, тъй като осигурява правото на защита на
привлеченото към административно - наказателна отговорност лице, в чието
съдържание се включва правото му да разбере конкретното нарушение, което
се твърди, че е извършено и адекватно да организира защитата си. Така
допуснатото процесуално нарушение не би могло да бъде санирано, тъй като
не е от категорията на тези, които могат да бъдат преодолени по реда на чл.
53, ал. 2 от ЗАНН именно поради обстоятелството, че е довело до
ограничаване правата на жалбоподателя в административно - наказателното
производство.
Предвид изложеното, съдът счита, че неоснователно е била ангажирана
административно – наказателната отговорност на жалбоподателя, поради
което и атакуваното наказателно постановление следва да бъде отменено като
незаконосъобразно.

Решението подлежи на обжалване пред Административен съд -
София град в четиринадесет дневен срок от получаване на съобщението
за изготвянето му.

След влизане в сила на решението, материалите по пр. пр. № 40683/2020
г., по описа на СРП да се върнат на СРП.


РАЙОНЕН СЪДИЯ:
4