№ 766
гр. ***, 17.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ***, III-И СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Петина Кр. Николова
при участието на секретаря Мариана Любч. Митева
като разгледа докладваното от Петина Кр. Николова Гражданско дело №
20243630100971 по описа за 2024 година
Предявен е иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. трето от ЗЗД.
Делото е образувано по искова молба, подадена от Регионална инспекция по опазване
на околната среда и водите – гр. ***, представлявана от директора С. И., със седалище гр.
***, ул. „***“ № 71, срещу Г. Г. И. с ЕГН ********** от гр. ***, ул. „***“ № 31, вх. А, ап. 13.
В исковата молба се твърди, че ищецът прекратил трудовото правоотношение с ответницата
като й заплатил обезщетение по чл. 222, ал. 1 от КТ. Същевременно обаче по иск на
ответницата уволнението й било отменено и тя била възстановена на работа и ищецът бил
осъден да й заплати обезщетение за времето, през което е останала без работа. Счита, че в
този случай ответницата дължи връщане на обезщетението по чл. 222, ал. 1 от КТ. Поканил я
да върне сумата, но тя не я възстановила. Моли съда да я осъди да възстанови неоснователно
платената сума в размер на 747,09 лв., ведно със законната лихва от датата на завеждане на
исковата молба до окончателното плащане и сторените по делото разноски.
В съдебно заседание ищецът поддържа всички изложени в исковата молба твърдения
и излага становище за основателността на иска.
В предоставения на ответника едномесечен срок е постъпил отговор. В становището
по съществото на делото се отрича отговорността на ответницата като се твърди, че липсват
доказателства на служителя да е превеждано обезщетение по цитираната заповед. Твърди, че
посочените в платежното суми нямат нищо общо с посочената в заповедта сума, както и не
става ясно за какво е изплатена тази сума, тъй като посоченото основание било неясно –
било посочено обезщетение по чл. 222 от КТ, без да е посочено по коя алинея или по коя
заповед. Освен това счита, че това са добросъвестно получени суми по смисъла на чл. 271,
1
ал. 1 от КТ и не дължи връщането им, а на основание ал. 2 от същата разпоредба,
служителят, допуснал неоснователното им плащане, дължи тяхното възстановяване.
В съдебно заседание процесуалния представител на ответника поддържа изложеното
в отговора като развива същите възражения, включително и тези за недопустимост на
производството.
Съдът, като съобрази твърденията на страните и представените по делото
доказателства, установи следното от фактическа и правна страна:
От събраните по делото доказателства се установява, че между РИОСВ – *** и Г. Г.
И. е имало сключен трудов договор, въз основа на който ответницата е заемала длъжността
„Главен специалист“ в Дирекция „АФПД“. Трудовото правоотношение между страните било
прекратено на 26.07.2021 г. На основание подадена от работника декларация, че не е
постъпила на работа в срок от един месец от прекратяване на трудовото й правоотношение,
директорът на РИОСВ издал заповед № 310 от 01.09.2021 г. да й бъде изплатено
обезщетение по чл. 222, ал. 1 от КТ. Видно от съдържанието на тази заповед било
определено обезщетение по посочения текст в размер на 910 лв. за периода 26.07.2021 г. до
25.08.2021 г., от които директорът разпоредил да се приспаднат 10 % данък по ЗДДФЛ в
размер на 91 лв.. Определен бил и размерът на осигуровките върху тази сума, които се
дължат за сметка на работодателя. От доказателствата по делото се установява, че при
издаването на тази заповед работодателят не е съобразил, че работникът също дължи
осигуровки върху тази сума, а данъкът по ЗДДФЛ се изчислява след като бъдат приспаднати
тези осигуровки (дължимите от работника, а не от работодателя). Видно от приложения по
делото фиш, изготвен от ТРЗ програмата на работодателя сумата след приспадане на
дължимите осигуровки за периода възлиза на 830,10 лв. Върху тази сума работникът дължи
данък по ЗЗДФЛ, който в случая е 83,01 лв., а не както е посочено в заповедта – 91 лв. След
приспадане и на дължимия данък на Г. Г. И. е следвало да бъде изплатена сумата в размер на
747,09 лв. Точно тази сума й е преведена с платежно нареждане от 08.09.2021 г. В
платежното нареждане изрично е посочено, че става дума за обезщетение по чл. 222 от КТ.
Наистина не е уточнено по коя точно алинея на чл. 222 от КТ се дължи това обезщетение, но
по делото няма спор, че служителката е имала право само на такова по чл. 222, ал. 1 от КТ и
по нито една от другите хипотези. Предвид това съдът намира, че платената сума е именно
определеното й въз основа на заповед № 310 от 01.09.2021 г. на директора на РИОСВ
обезщетение по чл. 222, ал. 1 от КТ, но след правилното приспадане на дължимите от нея
осигуровки и данъци.
С решение на съда влязло в законна сила на 07.07.2023 г. заповедта, с която е
прекратено трудовото правоотношение между РИОСВ и ответницата, е била отменена и тя е
възстановена на работа. Със същото съдебно решение съдът е определил и обезщетение по
чл. 225, ал. 1 от КТ, което РИОСВ да заплати на Г. Г. И. – обезщетение за времето, в което тя
е останала без работа в резултат на незаконосъобразното уволнение – в размер на 2192,27 лв.
за периода от 26.08.2021 г. до 05.11.2021 г. С решение по гр.д. № 2063/2023 г. на ШРС й е
определено допълнително обезщетение по чл. 225, ал. 1 от КТ в размер на 3119,83 лв. за
2
периода от 06.11.2021 г. до 23.01.2022 г. и от 31.01.2022 г. до 25.02.2022 г. В рамките на
цитираното производство РИОСВ като ответник е направил възражение за прихващане на
платеното обезщетение по чл. 222, ал. 1 от КТ с дължимото от него такова по чл. 225, ал. 1 от
КТ, но това възражение не е било разгледано от съда – както бе посочено вече в
определението, с което съдът е оставил без уважение искането на ответницата да прекрати
производството като недопустимо, съдът само бегло е споменал това искане на
работодателя, но нито му е дал правна квалификация, нито не е изложил мотиви по него.
Следователно липсва произнасяне на съда по възражението за прихващане, а това означава,
че липсва и формирана сила на присъдено нещо по това искане.
Предвид изложеното по-горе се установява, че на ответницата Г. Г. И. е заплатено
обезщетение за това, че е останала без работа на две различни основания – на основание чл.
222, ал. 1 от КТ и на основание чл. 225, ал. 1 от КТ. Трайна е съдебната практика, че е
недопустимо съчетаването на двете вземания. Прекратяването на трудовото й
правоотношение е причината тя да получи обезщетението по чл. 222, ал. 1 от КТ. С отмяната
на уволнението отпада и основанието тя да получи това обезщетение. Практиката на
съдилищата в тази връзка е абсолютно еднопосочна. Ответницата дължи връщане на
полученото на отпадналото основание по силата на чл. 55, ал. 1, предл. трето от ЗЗД. В
настоящия случай е неприложима разпоредбата на чл. 271 от КТ. В случая не става дума за
недължимо получени суми, които работникът е получил добросъвестно. В конкретния
случай процесната сума е платена напълно основателно и е била дължима към момента на
нейното изплащане. Основанието за нейното плащане обаче е отпаднало с обратна сила.
Именно за това работникът дължи нейното връщане.
С оглед на това съдът намира, че искът с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. трето
от ЗЗД за изцяло основателен като ответницата следва да бъде осъдена да заплати на ищеца
сумата в размер на 747,09 лв., ведно с лихва за забава, считано от подаване на исковата
молба на 17.04.2024 г. до окончателното плащане.
За разноските:
Страните, чрез процесуалните си представители, са направили изрично искане съдът
да им присъди направените по делото разноски.
Предвид основателността на предявения иск и с оглед разпоредбата на чл. 78, ал. 1 от
ГПК, съдът намира, че ответницата следва да бъде осъдена да възстанови на ищеца
направените разноски, включително и определено от съда юрисконсултско възнаграждение.
Наистина ищецът не е представил списък на разноските, но това не освобождава съда от
задължението да се произнесе по разноските, когато страната е направила такова искане.
Видно от съдържанието на текста на чл. 80, изр. второ от ГПК, страната, която не е
представила списък на разноските не може да иска изменение на решението в частта за
разноските. Това обаче не означава, че съдът не следва с решението си да й присъди такива.
Предвид това съдът намира, че следва да осъди ответницата да заплати на ищеца
сумата в размер на 50 лв. – държавна такса и юрисконсултско възнаграждение по чл. 25, ал.
3
1 от Наредбата за заплащане на правната помощ в размер на 100 лв.
Водим от всичко гореизложено и на основание чл. 235 от ГПК, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Г. Г. И. с ЕГН ********** от гр. ***, ул. „***“ № 31, вх. А, ап. 13, ДА
ЗАПЛАТИ на Регионална инспекция по опазване на околната среда и водите – гр. ***,
представлявана от директора С. И., със седалище гр. ***, ул. „***“ № 71, сумата от 747,09
лв. (седемстотин четиридесет и седем лева и девет стотинки), представляващи платено на
08.09.2021 г. на отпаднало основание (отменена заповед за прекратяване на трудово
правоотношение) обезщетение по чл. 222, ал. 1 от КТ, ведно със лихва за забава в размер на
законната лихва върху главницата, считано от 17.04.2024 г. до окончателното плащане на
задължението.
ОСЪЖДА Г. Г. И. с ЕГН ********** от гр. ***, ул. „***“ № 31, вх. А, ап. 13, ДА
ЗАПЛАТИ на Регионална инспекция по опазване на околната среда и водите – гр. ***,
представлявана от директора С. И., със седалище гр. ***, ул. „***“ № 71, сумата в размер на
150 лв. (сто и петдесет лева), представляващи сторени от ищеца разноски в производството,
от които 50 лв. – държавна такса и 100 лв. – юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване от страните в двуседмичен срок, който започва да
тече от връчване на съобщенията за изготвянето му на страната.
Съдия при Районен съд – ***: _______________________
4