№ 4989
гр. С., 20.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 31 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и шести февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:МИРОСЛАВ В. СТОЯНОВ
при участието на секретаря ГЕРГАНА Н. БАРАКОВА
като разгледа докладваното от МИРОСЛАВ В. СТОЯНОВ Гражданско дело
№ 20231110161421 по описа за 2023 година
Предявен е иск по реда на чл. 422 вр. чл. 415 ГПК от Л. Г. С., ЕГН: **********,
адрес: гр. С., ул. „М.“ № 21, ет. 3, срещу „Уиз Еър Унгария“ АД, дружество,
регистрирано в Република Унгария, чрез „Уиз Еър Унгария Црт. - клон България“,
ЕИК: *********, седалище и адрес на управление: гр. С., ж.к. зона „Летище С.“, сграда
„ИВТ“, с правно основание чл. 7, § 1, б. „б“ от Регламент (ЕО) № 261/2004 на
Европейския парламент и на Съвета от 11.02.2004 г. относно създаване на общи
правила за обезщетяване и помощ на пътниците при отказан достъп на борда и отмяна
или голямо закъснение на полети, и за отмяна на Регламент (ЕИО) № 295/91, за
признаване на установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 400 евро,
представляваща обезщетение за отменен полет № ****** по маршрут С. (Република
България) – Айндховен (Кралство Нидерландия), плануван за 01.07.2022 г., ведно със
законната лихва върху главницата от 18.08.2023 г. до окончателното изплащане, за
която е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 46550/2023 г. на СРС.
Ищецът твърди, че сключил договор за въздушен превоз с ответника при
горните параметри, явил се навреме на летището, но полетът бил отменен по
неизвестни за него причини, без да са налице извънредни обстоятелства, обуславящи
отмяната на процесния полет. Сочи, че ответникът му изплатил обезщетение от 480
евро под формата на Уиз кредити, което представлява стойността на закупения билет за
същия полет, тоест било упражнено правото му на възстановяване стойността на
самолетния билет, но и че съгласно чл. 5 от горния регламент има право и на
обезщетение от опериращия въздушен превозвач за отмяна на полета по чл. 7 от
регламента.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът оспорва предявения иск като твърди, че
претендираното обезщетение е платено преди завеждане на делото.
Съдът, като обсъди събраните доказателства и доводите на страните,
приема за установено следното от фактическа и правна страна:
1
По допустимостта на иска:
Искът е предявен от заявителя в заповедното производство и настоящ ищец по
реда и в срока по чл. 415, ал. 1 ГПК след възражение в срок от длъжника, на основание
чл. 422, ал. 1 ГПК за суми и периоди, за които е издадена процесната заповед за
изпълнение.
По основателността на исковете:
Предмет на делото е иск с правно основание чл. 422, вр. чл. 415 ГПК, вр. чл. 7, §
1, б. „б“ от Регламент (ЕО) 261/2004 г. относно създаване на общи правила за
обезщетяване и помощ на пътниците при отказан достъп на борда и отмяна или голямо
закъснение на полети, и за отмяна на Регламент (ЕИО) № 295/91, за признаване за
установено дължимостта на сумата по издадена заповед за изпълнение от 25.08.2023 г.
по ч.гр.д. № 46550/2023 г. по описа на СРС, 31-ви с-в.
В тежест на ищеца е да докаже наличието на валидно възникнало облигационно
правоотношение между страните въз основа на договор за въздушен превоз на
пътници, по силата на който ответникът се е задължил на съответната дата да изпълни
уговорения полет до съответна дестинация, в това число и закупуването от страна на
ищеца на самолетни билети за полетите, размера на обезщетението за отменен полет,
дължимо от превозвача.
В тежест на ответника при установяване на горните обстоятелства е да докаже
точно и навременно изпълнение на облигационното задължение по извършване на
полета, респ. дали и кога пътникът е бил информиран за отмяната на полета (чл. 5, § 4
от Регламент № 261/2004 г.); че неизпълнението му се дължи на извънредни
обстоятелства, които не са могли да бъдат избегнати, дори при вземане на всички
разумни мерки (чл. 5, § 3 от Регламент № 261/2004 г.); че на ищеца е било предложено
премаршрутиране, което му позволява да замине не по-късно от един час преди
началото на полета по разписание и да достигне неговия краен пункт на пристигане за
по-малко от два часа след времето за пристигане по разписание (чл. 5, § 1, б. „iii“ от
Регламент № 261/2004 г.), както и че е погасил дълговете.
Регламент № 261/2004 г. очертава фактическия състав на правото на парично
обезщетение, като въвежда две предпоставки за възникването му в полза на пътника –
същият да има потвърдена резервация за полет и превозвачът да е отменил полета. В
конкретния случай страните не спорят, че ищецът закупил от ответника самолетни
билети за полет № ******, който е следвало да бъде изпълнен на 01.07.2022 г. по
дестинация С. – Айндховен, че полетът е отменен по смисъла на Регламента, т.е.
същият не е изпълнен, както и че разстоянието между летище С. (начален пункт) и
летище Айндховен (краен пункт) е над 1 500 км.
Посочените обстоятелства са отделени с проекта за доклад по делото като
безспорни и ненуждаещи се от доказване. Проектът за доклад е обявен за окончателен
доклад по делото в проведеното открито съдебно заседание от 26.02.2024 г. Отделно от
това, обстоятелството, че между страните е възникнало валидно облигационно
правоотношение въз основа на договор за въздушен превоз на пътници, по силата на
който ответникът се е задължил на 01.07.2022 г. да изпълни полет № ****** от С. до
Айндховен, се установява и от приложената по делото бордна карта. Бордната карта е
документ, издаван от превозвача, даващ право на пътника да се качи на самолет,
осъществяващ определен полет, като съдържа номер на полет, име на пътник, дата и
час на излитане и на пристигане, краен час за качване на самолета, място на борда,
баркод. Представеният от ищеца документ съдържа всички посочени белези, поради
2
което е безспорно установено възникването на валидно облигационно отношение
между страните по договор за въздушен превоз на пътници.
Между страните не е налице спор и относно обстоятелството, че за ищеца е
възникнало правото да получи обезщетение по реда на чл. 7, § 1, б. „б“ от Регламент
(ЕО) 261/2004 г. в размер на 400 евро. Не се твърди от ответника, респ. не се
установява по делото, че са били налице обстоятелства, изключващи отговорността на
опериращият въздушен превозвач за заплащане на обезщетение по чл. 7, § 1 от
Регламент – пътникът да е бил своевременно уведомен за отмяната на полета при
условията на чл. 5, § 1, б. „в“, т. „i“, „ii“ или „iii“, или че отмяната на полета е
причинена от извънредни обстоятелства, които не са могли да бъдат избегнати, дори да
са били взети всички необходими мерки съгласно чл. 5, § 3 от Регламента. Между
страните не се спори и с доклада по делото е отделено за безспорно и ненуждаещо се от
доказване, че ответникът е заплатил на ищеца сумата от 480 евро с левова
равностойност от 938,79 лв. под формата на Уиз кредити, като спорът между страните
се концентрира върху това дали с това плащане ответникът е погасил именно
задължението за обезщетение по чл. 7, § 1, б. „б“ от Регламент (ЕО) 261/2004 г. или
същото представлява възстановяване на стойността на закупени от ищеца за него и
членовете на семейството му (общо четирима пътници) билети за отменения полет.
Съгласно чл. 5, § 1 от Регламент (ЕО) 261/2004, отмяната на полет, какъвто е
настоящият случай, поражда правото на пътника на три различни форми на помощ от
опериращия въздушен превозвач, а именно: а) право на възстановяване стойността на
билетите или премаршрутиране, съгласно чл. 8 от Регламента; б) право на грижа,
съгласно чл. 9 от Регламента; в) право на обезщетение по чл. 7 от Регламента, ако
пътникът не е бил информиран за отмяната достатъчно рано, като посочените права на
пътника са самостоятелни такива.
Разпоредбата на чл. 8, § 1 от Регламента предвижда, че когато се прави
позоваване на този член, на пътниците се предлага избор между: a) възстановяване до
седем дни по силата на член 7, параграф 3, на пълната стойност на билета на цената, на
която е купен, за част или части от неосъществения път и за част или части от вече
осъществения път, ако полетът повече не изпълнява предназначението си по
отношение на първоначалния план за пътуване, заедно с, когато е уместно, обратен
полет до първоначалния пункт на излитане, при първа възможност; б)
премаршрутиране, при сравними транспортни условия, до техния краен пункт на
пристигане при първа възможност; или в) премаршрутиране, при сравними
транспортни условия, до техния краен пункт на пристигане на по-късна дата, удобна за
пътника, в зависимост от наличността на свободни места. В конкретния е безспорно по
делото, че процесният полет е бил отменен, като не се твърди, респ. не се установява
превозвачът да е предложил на пътника премаршрутиране по реда и при условията на
чл. 8, § 1, б. „б“ и „в“, поради което за ищеца е възникнало право да иска
възстановяване на стойността на заплатения от него билет.
При тълкуването на разпоредбата на чл. 5, § 1 във вр. с чл. 8, § 1 от Регламента,
настоящият съдебен състав намира, че уредените в чл. 5, § 1 права на пътника са
самостоятелни и възстановяването на стойността на билета по реда на чл. 8, § 1, б. „а“
не освобождава превозвача от отговорността му по чл. 7, § 1 от Регламента.
Предвиденото в чл. 7 от Регламент (ЕО) 261/2004 обезщетение е в твърд фиксиран
размер и презумптивно обхваща обичайно търпените вреди. С предвиденото
обезщетение се цели да бъдат поправени стандартизирано и незабавно вредите, каквито
са неудобствата, дължащи се на отмяна на полета от въздушния превозвач, без да
3
трябва пътниците да понасят неудобствата, свързани с воденето на дело за вреди и
пропуснати ползи пред компетентните национални юрисдикции. С такава
предварително определена сума се цели обезщетяване само за вредите, които са почти
еднакви за всички засегнати пътници.
За установяване на основанието на извършеното от ответника плащане на
сумата от 480 евро като писмено доказателство по делото е приета кореспонденция,
водена между страните, чиято автентичност не е оспорена от тях. От същата се
установява, че във връзка с отменения полет, ищецът е заявил, че той и неговото
семейство желаят да получат обезщетение в размер на пълната стойност на
извършеното от тях плащане за отменения полет под формата на Уиз кредити плюс 20
% от тарифата на превозвача. От съдържанието на кореспонденцията не се установява
изявление на ищеца за получаване на обезщетение по чл. 7 от Регламента. Това е така,
тъй като размерът на обезщетенията по чл. 7, § 1 е фиксиран – 250 евро, 400 евро и 600
евро, като във водената между страните кореспонденция не се съдържа изявление на
ищеца, че претендира обезщетение в някой от посочените размери, поради което тезата
на ответника, че заплатената от него сума под формата на Уиз кредити представлява
именно обезщетение по чл. 7 от Регламента, е несъстоятелна и недоказана. Напротив,
настоящия съдебен състав въз основа на събраните по делото писмени доказателства
намира, че волята на ищеца е била да получи именно стойността на заплатените от него
билети за полет № ******, който е бил отменен. Видно от приложените по делото
имейл-потвърждение от 15.02.2022 г. и фактура № 103463779Z от 17.02.2022 г. ищецът
е направил резервация за двупосочни билети по маршрут С.-Айндховен-С., с
планирана датата на отпътуване от С. на 01.07.2022 г. и обратно от Айндховен на
17.07.2022 г., освен за себе си и за още трима пътници – Павлина Маринова, Кристиян
Паунов и Борис С., т. е. общо за четирима пътници, за които е заплатил сума в общ
размер на 2 184,88 лв. Тезата на ответника, че заплатената от него сума в общ размер
на 1 047,83 лв. под формата на Уиз кредити представлява сбор от левовата
равностойност на сумата от 480 евро (938,79 лв.), както и обезщетение за направените
от ищеца транспортни разходи от 26,90 лв. и разходи за храна и напитки от 37,14 лв.,
не се подкрепя и при сумиране на посочените вземания, доколкото техният сбор е не 1
047,83 лв., а 1 002,83 лв. При това положение възражението на ответника, че е
заплатил на ищеца претендираното от него обезщетение остана недоказано при
условията на пълно и главно доказване.
С оглед гореизложеното, съдът намира, че предявеният иск е доказан по
основание и размер, поради което следва да бъде уважен изцяло.
По разноските
При този изход на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК право на разноски има
единствено ищецът, който своевременно е направил искане за присъждане на такива.
Същият е сторил разноски в настоящото производство в общ размер на 425 лв., от
които 25 лв. – държавна такса и 400 лв. – адвокатско възнаграждение, съгласно
договор за правна защита и съдействие от 13.02.2024 г. и още толкова в заповедното
производство, които следва да му бъдат присъдени изцяло.
По изложените съображения, съдът
РЕШИ:
4
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по реда на чл. 422 вр. чл. 415 ГПК, че „Уиз
Еър Унгария“ АД, дружество, регистрирано в Република Унгария, действащо чрез
„Уиз Еър Унгария Црт. – клон България“, ЕИК: *********, седалище и адрес на
управление: гр. С., ж.к. зона „Летище С.“, сграда „ИВТ“, дължи на Л. Г. С., ЕГН:
**********, адрес: гр. С., ул. „М.“ № 21, ет. 3, на основание чл. 7, § 1, б. „б“ от
Регламент (ЕО) № 261/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 11.02.2004 г.
относно създаване на общи правила за обезщетяване и помощ на пътниците при
отказан достъп на борда и отмяна или голямо закъснение на полети, и за отмяна на
Регламент (ЕИО) № 295/91, сумата от 400,00 (четиристотин) евро, представляваща
обезщетение за отменен полет № ****** по маршрут С. (Република България) –
Айндховен (Кралство Нидерландия), плануван за 01.07.2022 г., ведно със законната
лихва върху главницата от 18.08.2023 г. до окончателното изплащане, за която е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 25.08.2023
г. по ч. гр. д. № 46550/2023 г. на СРС, 31-ви състав.
ОСЪЖДА „Уиз Еър Унгария“ АД, дружество, регистрирано в Република
Унгария, действащо чрез „Уиз Еър Унгария Црт. – клон България“, ЕИК: *********,
седалище и адрес на управление: гр. С., ж.к. зона „Летище С.“, сграда „ИВТ“, дължи на
Л. Г. С., ЕГН: **********, адрес: гр. С., ул. „М.“ № 21, ет. 3, на основание чл. 78, ал. 1
ГПК, следните суми:
425 лева – разноски за производството по ч. гр. д. № 46550/2023 г. на СРС, 31-ви
състав.
425 лева – разноски за исковото производство.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5