РЕШЕНИЕ
№ 563
гр. Враца, 19.12.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД - ВРАЦА, V състав,
в публично заседание на 04.12.2019 г. /четвърти декември две хиляди и деветнадесета
година/ в състав:
АДМ. СЪДИЯ: МИГЛЕНА
РАДЕНКОВА
при секретаря МАРГАРИТКА АЛИПИЕВА като
разгледа докладваното от съдия РАДЕНКОВА адм. дело № 593 по описа на АдмС –
Враца за 2019 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 156, вр. чл. 144, ал. 1 от Данъчно-осигурителния процесуален
кодекс (ДОПК), вр. чл. 10, ал.1 и чл. 4, ал. 1 от Закона за местните
данъци и такси (ЗМДТ).
Образувано
е по жалба на „А.Т.“ ЕООД, представлявано от управителя Н.М.С., чрез
пълномощника адв. В.Ч., против акт за установяване на задължение по чл. 107,
ал. 3 от ДОПК /АУЗД/ №
3280-1/21.05.2019 г., за данъци върху недвижими имоти и такса битови отпадъци с
лихвите към тях за периода от 2015 г. до 2018 г. за сумата от 5064.99 лева, издаден
от инспектор приходи в Дирекция „Местни данъци и такси” при Община Враца,
потвърден с Решение № 2155/05.07.2019 г. на Директора на Дирекция „Местни
данъци и такси“ при същата община.
В
жалбата са релевирани доводи за незаконосъобразност на оспорения акт по
съображения за противоречието му с материалния закон. Жалбоподателят поддържа,
че с оглед на установената и обявена по съдебен ред с Решение № 388/10.08.2015
г. по гр. дело №209/2014 г. по описа на ОС – Враца, нищожност на сключения
между Община Враца и „А.Т.” ЕООД Договор за покупко-продажба чрез конкурс от
26.07.2007 г.на недвижим имот, с идентификатор 12259.1027.15 по КККР на гр.
Враца, следва да се счита, че дружеството не е придобило собствеността върху
имота, предмет на договора и не е имало качеството на задължено лице по чл. 11,
ал. 1 от ЗМДТ за същия – обект на облагане с местни данъци и такси.
Твърди,
че задълженията за ДНИ и ТБО по 3 бр. декларации по чл. 14 от ЗМДТ с вх. №№
3019; 3020 и 3021 от 29.06.2010 г. за недвижим имот, представляващ земя и
сграда в гр. Враца са погасени за 2015 г. чрез плащане към НАП в производството
по несъстоятелност на дружеството по търг. дело № 59/2015 г. по описа на ОС –
Враца, предявени от НАП и приети от синдика в одобрения от съда списък по чл.
688, ал. 1, т. 1 от ТЗ. Плащането е извършено съгласно одобрената от съда първа
частична сметка за разпределение, посочено е в мотивите на Решение № 64 от
10.04.2019 г., с което производството по несъстоятелност е прекратено. Позовава
се на мотивите към решението на Директора на дирекция „МДТ“, с което е потвърден
оспорения акт, че сумата по разпределението е изплатена от НАП към Община Враца
и е постъпила в сметката на общината на 13.12.2017 г. Сочи, че задълженията за
ДНИ и ТБО, установени за 2016 г., 2017 г. и 2018 г. въз основа на същите
декларации са погасени на основание чл. 739, ал. 1 от ТЗ, поради
непредявяването им в производството по несъстоятелност. Иска се отмяна на АУЗД,
като незаконосъобразен и необоснован със следващите се от това законни последици
и присъждане на направените разноски по делото.
Ответникът,
Директор на Дирекция „МДТ“ при Община Враца, не се представлява в съдебно
заседание. От процесуалния му представител е депозирано писмено становище за
неоснователност на жалбата. Изложени са доводи, че установяването на
нищожността на сделката по съдебен ред не заличава с обратна сила установеното
публично задължение и/или плащане към бюджета. Поддържа, че за данъчните цели
релевантен е фактът на деклариране на правото на собственост, като настъпилите
промени в собствеността, вкл. и обявяването на придобивната сделка за нищожно,
имат значение на нововъзникнали факти, които следва да се декларират от
задължения субект и имат действие занапред. Претендира присъждане на разноски
за юрисконсултско възнаграждение.
По
делото са представени писмени доказателства, както и заверено копие от
образуваната пред органа административна преписка.
Административният съд, като се запозна
с доводите и съображенията на страните, доказателствата в административната
преписка и след служебна проверка на оспорения акт, съобразно вмененото му
задължение по чл. 168, ал. 1 от АПК, намира за установено следното:
С Акт за установяване на задължение по
чл. 107, ал. 3 от ДОПК, № 3280/21.05.2019 г., издаден от инспектор по приходи в
Дирекция „МДТ“ в Община Враца, по отношение на оспорващото дружество са
установени задължения за ДНИ и ТБО за периода 2015 – 2018 година в общ размер
на 5065,99 лева, от които 1203,04 лв. дължима главница за ДНИ, с лихви за
просрочие към 21.05.2019 г. – 390,37 лв. и ТБО с дължима главница в размер на
2701,06 лева, с лихви за просрочие към същия период в размер на 771,52 лева. Аналитично
с конкретизирани характеристики в табличен вид са представени задълженията за
недвижими имоти с партидни номера ********* 001; ********* 002 и ********* 003,
с посочено правно основание, година, размер, внесена сума, дължима главница,
дължима лихва и общ размер на задължението за съответния период.
Недоволно от така постановения АУЗД
дружеството го е оспорило пред Директора на Дирекция “МДТ“ в Община Враца, с
жалба рег.№ 2600-1967/10.06.2019 г. Въз
основа на така подадената жалба, Директорът на Дирекция „Местни
данъци и такси“ в качеството му на ръководител на звеното по местни приходи в
Община Враца на основание чл. 4, ал. 5 от ЗМДТ, с Решение № 2155/05.07.2019 г. е потвърдил
оспорения АУЗД.
В
решението са изложени съображения, въз основа на които е прието, че АУЗД е
издаден от компетентен орган, а ДНИ и ТБО за съответните години са изчислени на
база подадени декларации от „А.Т.“ ЕООД, задълженията не са платени в срок и не
е извършвана ревизия на дружеството, като същите са установени в сроковете по
чл. 109 от ДОПК. Посочено е, че за данъчни цели правната връзка между обекта на
облагане и субекта се установява въз основа на декларираното от правния субект
и релевантен е факта на деклариране на правото на собственост с подаване на
първата декларация като собственик на новопридобит имот. Задължено лице по ЗМДТ
до влизане в сила на съдебно Решение № 388/2015 г. е оспорващото дружество,
което се е легитимирало като собственик и е имало качеството на задължен субект
до влизане в сила на посоченото решение – 09.06.2017 г. От направена справка в
имотни регистър, органът установил, че липсва промяна в собствеността на
имотите по 3 бр. декларации по чл. 14 ЗМДТ с вх. №№ 3019; 3020 и 3021 от
29.06.2010 г. и към момента на издаване на акта дружеството се явява задължено
за данък и такса лице на основание чл. 10, ал. 1, респ. чл. 64, ал. 1 от ЗМДТ. С
оглед така установеното е прието, че ДНИ и ТБО за посочените имоти са дължими и
АУЗД № 3280-1/21.05.2019 г. е потвърден.
При така установената фактическа
обстановка съдът намира от правна
страна, че оспорването е направено от надлежна страна, в законоустановения
преклузивен, против индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 ал. 1
от АПК, подлежащ на оспорване, поради което е допустима. Разгледана по
същество, същата е неоснователна по следните съображения:
Оспореният
АУЗД е издаден в предвидената от закона писмена форма и от компетентен орган –
инспектор приходи в отдел МДТ при Община Враца, съобразно нормата на чл. 4, ал.
1 и ал. 3 от ЗМДТ и правомощията, предоставени му със заповед № 1611/14.09.2018
г. на Кмета на Община Враца /л. 80/.
От
фактическа страна по делото не е спорно, а и се установява от събраните доказателства,
че с Решение № 388/10.08.2015г., постановено по гр. Дело №209/2014г. по описа
на Окръжен съд – Враца, влязло в законна сила на 09.06.2017г., е прогласена нищожността
на договор за покупко-продажба на недвижим имот по реда на ПМС № 235/1996г. от
18.04.2006г., с който
Община Враца е продала на „А.Т.“ ЕООД поземлен
имот с идентификатор № 12259.1027.16, находящ се в гр.Враца, ул.“Г.А.“ с
площ от 1 135 кв. м., с трайно предназначение на територията – урбанизирана,
начин на трайно ползване – ниско застрояване /до 10 м./, при съседи: п.и.№№
12259.1027.15, 12259.1027.17 и 12259.1027.12 и на договор за покупко-продажба на недвижими имоти чрез конкурс от
26.07.2007г., с който Община Враца е продала на „А.Т.“ ЕООД поземлен
имот с идентификатор № 12259.1027.15, находящ се в гр.Враца, ул.“Г.А.“ с
площ от 1 607 кв.м. с трайно предназначение на територията – урбанизирана,
начин на трайно ползване – ниско застрояване /до 10 м./, при съседи: п.и.№№
12259.1027.17, 12259.1027.12 и 12259.1027.16, поради невъзможен предмет.
Спорният
по делото въпрос се свежда до това, какви са правните последици от нищожността
на договора от гледна точка на възникването, съществуването и дължимостта на
изпълнението от „А.Т.“
ЕООД на
публичноправните задължения към Община Враца – на задълженията за заплащане на
данък върху недвижимите имоти и на такса за битови отпадъци и съответно дали
нищожността на гражданскоправната сделка релевира наличието на хипотезата на
„недължими” от дружеството местни данъци и такси.
В
случая „А.Т.“ ЕООД
е подало данъчни декларации, и е представило документ за собственост. Органът е
открил данъчна партида, по която за всеки от периодите е извършено плащане на
правилно определени задължения за местни данъци и такси за 2015 година. В
случая не се отрича силата на присъдено нещо на констативното решение, с което
се прогласява нищожност на придобивното основание на дружеството. Органът по
приходите следва да зачете същото при последващо данъчно облагане на имота в
бъдеще. Сумите по възникналите и изпълнени задължения за заплащане на местни
данъци и такси могат да бъдат търсени за възстановяване от страната по
договора, който е прогласен за нищожен, защото засягат възникнали облигационни отношения,
но не и общинския бюджет. ТБО в действителност се дължи от собственика, но
освобождаване от задължение за плащане на ТБО може да има, когато услугата не
се използва и е подадена изрична декларация в този смисъл. В случая не се
спори, че услугата е била предоставяна и имотът е бил ползван. Без правно
значение е фактът, че не собственикът, а трето лице - по силата на съдебното
решение, е ползвало процесния имот. За посочения от органа период дружеството е
ползвало имотите. То е подало декларации и е платило задълженията за за имотите
за 2015 г.
Действително,
обратното действие при обявената нищожност на правните сделки има сила не само
между страните по атакуваната сделка, но и по отношение на трети лица. В този
смисъл безспорно между страните е обстоятелството, че титуляр на правото на
собственост от облигационноправна гледна точка не е „А.Т.“ ЕООД.
Също така безспорно е, че съгласно чл. 11 от ЗМДТ, данъчно задължените лица са
собствениците на облагаемите с данък недвижими имоти, а такса битови отпадъци,
съгласно чл. 64 от ЗМДТ се заплаща от лицата по чл. 11 от ЗМДТ. Решението на
гражданския съд безспорно следва да се зачита от всички съдилища, учреждения и
общини в Република България.
Зачитането
на силата на присъдено нещо обаче се състои в задължението на всеки държавен
или общински орган да възприеме като свое скрепеното със сила на присъдено нещо
съдебно установяване и да изхожда от него в своята служебна дейност спрямо
лицата, обвързани от СПН, като се откаже от всякакво преразглеждане и
пререшаване на въпроса, разрешен със СПН, когато той обуславя отговор на
въпрос, по който държавният или общински орган се произнася. Няма спор, че
сделката между общината и дружеството не е породила изначало вещноправен ефект
и за собственик на имота през процесния период се счита Община Враца.
От друга страна, съществено за настоящото производство е публично-правното
отношение задължен субект – административен орган, в контекста на дължимостта
на местните данъци и такси като публични вземания. Разпоредбата на чл. 10, ал.
1 от ЗМДТ обвързва дължимостта на данъка за недвижими имоти с конкретния обект
- недвижим имот. Нормата на чл. 11, ал. 1 от ЗМДТ посочва като данъчнозадължени
субекти собствениците на тези имоти. В публичното правоотношение едно лице се легитимира
като собственик, заявява се като задължен субект пред общината, с писмено
уведомление и задължение за подаване годишна данъчна декларация за облагане на
имота. От този момент нататък той се счита задължено лице по смисъла на закона
за дължимите местни данъци и такси. Предпоставките за възникване на
задължението за внасянето им са регламентирани в чл. 11 и чл. 15 от ЗМДТ.
Първата от тях е лицето да е собственик на конкретен недвижим имот, ползвател
или концесионер. Началният момент на дължимостта на данъка е уреден в чл. 15 от ЗМДТ. При прехвърляне на имота приобретателят дължи данъка от началото на
месеца, следващ месеца, през който е настъпила промяната в собствеността или
ползването, освен ако данъкът е платен от прехвърлителя - чл. 15, ал. 2 от ЗМДТ.
Ефектът
на прогласяване нищожността на покупко-продажбата поражда правото на
дружеството-несобственик да предяви иск за неоснователно обогатяване или
получено без основание, или на отпаднало основание, изразяващо се в стойността
на недължимо платените ДНИ и ТБО. Възстановяване на платеното в полза на друг
правен субект следва да се реализира по гражданскоправен ред. За
административния орган следва да е без значение кой е платил публичните
задължения. В случая, плащането е извършено от юридическо лице, придобило
качеството на данъчнозадължен субект по смисъла на ЗДМТ към момента на възникване
на публичното вземане.
Налице
е ясно разграничение относно реда и условията за придобиване качеството
собственик и последиците от прогласяване нищожността на сделката в гражданските
правоотношения и в публичното правоотношение, при наличие на конкретни законови
изисквания за придобиване качеството на данъчнозадължено лице. Съществено за
настоящото производство е публично-правното отношение задължен субект – община,
в контекста на дължимостта на ДНИ и ТБО. Наличието на собственост и качеството
собственик, по смисъла на ЗМДТ разкриват сложен фактически състав, необвързан
пряко от последиците на гражданско-правната отмяна на прехвърлителната сделка.
Понятието недължимост в тази хипотеза има конкретно значение само в
облигационните отношения между страните по прехвърлителната сделка. В този
смисъл е Решение № 13096 от 03.12.2015 г.,
постановено по адм. дело № 3515/2015 г. на ВАС, Седмо отделение.
По
отношение на твърденията, че задълженията за ДНИ и ТБО по три броя декларации,
установени за 2015г., са погасени чрез плащане към НАП в производството по
несъстоятелност на дружеството-жалбоподател, съдът намира същите за
неоснователни и недоказани.
Видно
от представените доказателства – л. 90-97 от делото, във връзка с
производството по несъстоятелност на „А.Т.“
ЕООД, *** от НАП, ЦУ, Отдел „Търговска несъстоятелност“ е преведена сумата от
5134,26 лева за погасяване на приети в производството по несъстоятелност
публични задължения за ДНИ и ТБО. Сумата от 5134,26 лева е послужила за
погасяване на 1785,51 лева за ДНИ за 2013г., 2014г. и 2015г.; 193,33 лева лихва
за ДНИ за 2013г.; 2824,60 лева за ТБО за 2013г., 2014г. и 2015г. и 330,82 лева
за лихва за ДНИ за 2013г.
В
оспореният АУЗД
по чл. 107, ал. 3 от ДОПК № 3280-1/21.05.2019 г., сумите за ДНИ и ТБО за
2015г. са отчетени като внесени, но за същите са дължими единствено лихви.
С оглед на изложеното, АУЗД №
3280-1/21.05.2019 г., издаден от орган по местните приходи при община Враца и
потвърден от директора на дирекция „Местни данъци и такси“, с който са
установени задължения от 3904,10 лева - за ДНИ в размер на 1203,04 лева, ТБО в
размер на 2701,06 лева и дължими лихви в размер на 1161,89 лева, е материално
законосъобразен. Жалбата е неоснователна и следва да бъде отхвърлена.
При този изход на спора, в полза на
ответника следва да бъдат присъдени направените по делото разноски за
юрисконсултско възнаграждение в размер на 200 лева, на основание чл. 144 от АПК, вр. чл. 78, ал. 8 от ГПК, чл. 37, ал. 1 от ЗПП и чл. 24 от Наредбата за
заплащането на правната помощ.
Водим от
горното, съдът
Р Е Ш
И :
ОТХВЪРЛЯ
жалбата на „А.Т.“ ЕООД, представлявано от управителя Н.М.С., против Акт за
установяване на задължение по чл. 107, ал. 3 от ДОПК № 3280-1/21.05.2019 г., за данъци върху
недвижими имоти и такса битови отпадъци с лихвите към тях за периода от 2015 г.
до 2018 г. за сумата в общ размер от 5064.99 лева, издаден
от инспектор приходи в Дирекция „Местни данъци и такси” при Община Враца,
потвърден с Решение № 2155/05.07.2019 г. на Директора на Дирекция „Местни
данъци и такси“ при същата община.
ОСЪЖДА
„А.Т.“ ЕООД, представлявано от управителя Н.М.С. ДА ЗАПЛАТИ на Община Враца направените по делото разноски в размер
на 200,00 лева юрисконсултско възнаграждение.
Решението е окончателно и не подлежи
на обжалване, на осн. чл. 160, ал. 6, изр. 2 от ДОПК.
Административен
съдия: