Р Е Ш Е Н И Е
№…..
Димитровград, 07.01.2020г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Районен съд –Димитровград,
на десети декември две хиляди и деветнадесета година
в публичното заседание в следния
състав:
СЪДИЯ
: ОГНЯН ГЪЛЪБОВ Членове:
Съдебни
заседатели:
Секретар: Силвия Димова
Прокурор
като разгледа докладваното от съдията
гр.д.№1415 по описа за 2019г., за да
се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с
правно основание чл.222 ал.1 от КТ.
Ищецът Ф.С.С.
твърди, че работил в ответното дружество „**“АД, като невъоръжена охрана. Със
Заповед №299/08.05.2019г. трудовото му правоотношение било прекратено, на
основание чл.328 ал.1 т.2 от КТ, поради съкращаване на щата. В заповедта било
отбелязано, че следва да му бъде платено обезщетение за неползван платен
годишен отпуск за три дни. Ищецът поддържа, че се регистрирал като безработен и
с Разпореждане №262-00-370-2/20.05.2019г., на основание чл.54ж ал.1 вр.чл.54г
ал.1 от КСО, му било спряно отпуснатото обезщетение, считано от 09.05.2019г., с
мотиви, че работодателя трябвало да му изплати обезщетение за оставане без
работа по чл.222 ал.1 от КТ за периода от 09.05.2019г. до 08.06.2019г. С
Разпореждане №262-00-370-3/10.06.2019г. изплащането на отпуснатото му
обезщетение за безработица в размер на 19,92 лева дневно, отново му било
възстановено. Заявява, че до настоящия момент ответникът не му е заплатил
обезщетение за оставане без работа по чл.222 ал.1 от КТ за периода от
09.05.2019г. до 08.06.2019г., като от проведени устни разговори със служител от
администрацията, разбрал, че ответника няма намерение да му заплаща такова.
Иска съдът да постанови решение, с което да осъди ответното дружество да
заплати на ищеца сумата от 550,88 лева, представляваща неизплатено обезщетение
за оставане без работа за периода от 09.05.2019г. до 08.06.2019г., ведно със
законната лихва, считано от 09.05.2019г. до окончателното изплащане на
вземането. Претендира присъждане и на направените по делото разноски за
адвокатско възнаграждение.
Ответникът **“АД депозира отговор на исковата молба, в
който поддържа, че предявения иск е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
Заявява, че след прекратяване на трудовото правоотношение ищецът не се явил да
поиска устно или писмено изплащане на дължимото обезщетение по чл.222 ал.1 от КТ, като не представил трудова книжка, документ от БТ-Димитровград или друг
документ, който да удостоверява, че е останал без работа след прекратяване на
трудовия му договор. Не представил и актуална банкова сметка *** от бившия
работодател. Поради това, ответникът счита, че задължението за изплащане на
обезщетението не било ликвидно и изискуемо към датата на прекратяване на
трудовото правоотношение, а едва след изтичане на срока по чл.222 ал.1 от КТ и
то при представяне на доказателства пред работодателя, че ищеца е останал без
работа. На следващо място оспорва твърдението, изложено в исковата молба, че някой
от „администрацията“ е заявил, че дружеството няма намерение да заплати
обезщетението за оставане без работа. Заявява, че въпреки дадените му от съда
указания, ищецът не доказал размера на претендираното обезщетение. Поддържа, че
при евентуално уважаване на предявения иск, законната лихва следва да се дължи
от датата на подаване на исковата молба, а не от датата на прекратяване на
трудовото правоотношение. В този случай съдът следвало да възложи и разноските
по делото върху ищеца, тъй като ответното дружество не било дало повод за
завеждане на делото. На последно място, прави възражение за прекомерност на
платеното от ищеца адвокатско възнаграждение. Претендира присъждане на
направените деловодни разноски.
Съдът, като
прецени събраните по делото доказателства- поотделно и в тяхната общност,
приема за установено от фактическа страна следното:
Видно от
приетия като доказателство по делото препис от Уведомление до ищеца от
18.04.2019г. е, че ответното дружество го е уведомило, че предвид приета нова
щатна структура се съкращават пет щатни бройки на длъжността невъоръжена
охрана, като се разкриват две щатни бройки на длъжност „портиер“, дневна смяна.
Тези нови щатни бройки били свободни, а на ищеца било предложено да заеме една
от тях, като заяви това чрез подаване на писмена молба.
Със
Заповед за прекратяване №299/08.05.2019г., на основание чл.328 ал.1 т.2 от КТ,
работодателят е прекратил трудовото правоотношение с Ф.С.С., поради съкращаване
на щата, считано от 09.05.2019г. Разпоредено е на работника да се изплати
обезщетение по чл.224 ал.1 от КТ за три дни неизползван платен годишен отпуск.
Съгласно
Служебна бележка за доходи от трудови правоотношения по чл.45 ал.2 т.1,2 и 3 от ЗДДФЛ, издадена от ответното дружество на 01.07.2019г., Ф.С.С. е получил
облагаем доход по чл.24 от ЗДДФЛ в размер на 4000,79 лева. От него са били
удържани задължителни осигурителни вноски по реда на КСО и ЗЗО в размер на
550,88 лева и авансово удържан/внесен данък по чл.42 от ЗДДФЛ в размер на
344,99 лева.
Видно от
приетото като доказателство по делото Разпореждане №262-00-370-1/20.05.2019г.
на НОИ, ТП-Хасково, предвид заявление вх.№262-00-370/13.05.2019г. от Ф.С.С., с
регистрация в АЗ на 13.05.2019г., същият има осигурителен стаж след
31.12.2001г. в размер на 14г. и 8 месеца. Осигурителния му доход за периода от
01.05.2017г. до 30.04.2019г. е в размер на 16532,86 лева, среднодневния
осигурителен доход е 33,20 лева, а дневното парично обезщетение за безработица
/60% от 33,20 лева/ е 19,92 лева. На ищеца е било отпуснато обезщетение за
безработица, считано от 09.05.2019г. до 08.03.2020г. в размер на 19,92 лева
дневно.
С
Разпореждане №262-00-370-2/20.05.2019г. НОИ, ТП-Хасково, на основание чл.54ж
ал.1 вр.чл.54г ал.1 от КСО е спряло изплащането на отпуснатото парично
обезщетение за безработица на ищеца, считано от 09.05.2019г., поради дължащо му
се обезщетение за оставане без работа по чл.222 ал.1 от КТ за периода от
09.05.2019г. до 08.06.2019г.
Съгласно
Разпореждане №262-00-370-3/10.06.2019г. на НОИ, ТП-Хасково, на основание чл.54ж
ал.1 вр.чл.54г ал.3 от КСО, е възобновено изплащането на отпуснатото на ищеца
обезщетение за безработица за периода от 09.06.2019г. до 08.04.2020г. в размер
на 19,92 лева дневно, предвид изтичане на
периода на обезщетението за ставане без работа по чл.222 ал.1 от КТ.
В
проведеното на 05.11.2019г. съдебно заседание по делото съдът извърши проверка
на представената от ищеца трудова книжка, като установи, че в нея е отбелязано
прекратяването на трудовото му правоотношение с ответното дружество на
09.05.2019г. След тази дата в трудовата книжка няма други отбелязвания за
възникнало до 05.11.2019г. ново трудово правоотношение с участие на ищеца.
За
изясняване на обстоятелствата по делото, по искане на ответника, съдът допусна
до разпит в качеството на свидетел ***- главен счетоводител на „**“АД. В своите
показания тя посочва, че освен главен счетоводител изпълнявала и функцията на
служител „ТРЗ“. Нейно задължение били дейностите, свързани с трудови възнаграждения
и обезщетения. Познавала ищеца като служител на фирмата и твърди, че той не
уведомил нито нея нито някой от ръководството й, че е безработен и му се дължи
обезщетение по чл.222 от КТ. В случай, че той бил уведомил някой от
ръководството на дружеството за изплащането на това обезщетение, то тя също
задължително щяла да бъде уведомена, тъй като отговаряла за допускането и
изплащането на този вид обезщетения.
При така
установената фактическа обстановка съдът достига до следните правни изводи:
Безспорно установено
по делото е, че ищецът е работил в ответното дружество до 09.05.2019г., когато
трудовото му правоотношение е било прекратено на основание чл.328 ал.1 т.2 от КТ, поради съкращаване на щата. Няма спор, че той е останал без работа, като от
09.05.2019г. до 05.11.2019г., когато съдът извърши справка в трудовата му
книжка, в нея няма отбелязвания за сключени нови трудови договори. Не се спори
между страните, че ищецът е регистриран като безработен и му е отпуснато
обезщетение за оставане без работа за периода от 09.05.2019г. до 08.03.2020г.,
което е било спряно за периода от 09.05.2019г. до 08.06.2019г., поради дължимо
обезщетение по чл.222 ал.1 от КТ, а след това възобновено за периода от
09.06.2019г. до 08.04.2020г.
Спорно по делото е
дължи ли ответното дружество на ищеца обезщетение по чл.222 ал.1 от КТ и какъв
е неговия размер; бил ли е уведомен работодателя за възникналото право на
работника на горепосоченото обезщетение за оставане без работа и кога е станало
това.
Съгласно разпоредбата
на чл.222 ал.1 от КТ, при уволнение поради съкращаване в щата, работникът или
служителят има право на обезщетение от работодателя. Обезщетението е в размер
на брутното му трудово възнаграждение за времето, през което е останал без
работа, но за не повече от месец. С акт на МС, с колективен трудов договор или
с трудовия договор може да се предвижда обезщетение за по-дълъг срок. Ако в
този срок работникът или служителят е постъпил на работа с по-ниско трудово
възнаграждение, той има право на разликата за същия срок.
В настоящият случай,
от представената по делото Заповед за прекратяване №299/08.05.2019г., издадена
от ответното дружество на основание чл.328 ал.1 т.2 от КТ, се установява, че трудовото
правоотношение на Ф.С.С. е било прекратено от работодателя, поради съкращаване
на щата, считано от 09.05.2019г. В този смисъл, предвид това, че трудовия
договор на ищеца е прекратен без виновно поведение от негова страна,
работодателят му дължи обезщетение съгласно разпоредбата на чл.222 ал.1 от КТ,
но при наличие и на другата визирана в нея предпоставка- след прекратяване на
трудовото правоотношение работника да е останал без работа. От извършената от
съда проверка на трудовата книжка на ищеца се установи, че след прекратяване на
трудовия му договор с ответника на 09.05.2019г. в нея няма отбелязване на нови
трудови правоотношения, като същия през периода от горепосочената дата до
05.11.2019г. е бил безработен. Последното се установява и от представените по
делото преписи от Разпореждане №262-00-370-1/20.05.2019г., Разпореждане
№262-00-370-2/20.05.2019г. и
Разпореждане №262-00-370-3/10.06.2019г. на НОИ, ТП-Хасково, от които е
видно, че ищеца е регистриран като безработен в Бюро по труда, отпуснато му е
било обезщетение за оставане без работа за периода от 09.05.2019г. до
08.03.2020г., което е било спряно за времето от 09.05.2019г. до 08.06.2019г.,
поради дължимо обезщетение по чл.222 ал.1 от КТ, а след това възобновено за
периода от 09.06.2019г. до 08.04.2020г.
Предвид изложеното,
съдът счита, че в случая са налице двете
предпоставки по чл.222 ал.1 от КТ за изплащане на обезщетение на ищеца, а
именно трудовия му договор е прекратен от работодателя поради съкращение в
щата, като работника е останал без работа след това за периода от 09.05.2019г.
до 05.11.2019г.
На следващо място,
размерът на дължимото обезщетение се равнява на брутното трудово възнаграждение
на ищеца за времето, през което е останал без работа, но за не повече от месец.
Действително, с акт на МС, с колективен трудов договор или с трудовия договор
може да се предвижда обезщетение за по-дълъг срок, но по делото не бяха
представени доказателства в тази насока. Предвид това, обезщетението, което
работодателя дължи на работника по чл.222 ал.1 от КТ следва да бъде определено
в размер на брутното му трудово възнаграждение за един месец. В исковата молба
ищецът претендира да му бъде изплатено обезщетение за оставане без работа за
периода от 09.05.2019г. до 08.06.2019г. в размер на 550,88 лева. С
определението си по чл.140 от ГПК съдът изрично указа на ищеца, че в негова
тежест е да докаже какъв е размера на претендираното обезщетение. Въпреки това,
същият не представи никакви доказателства относно получаваното от него брутно
месечно трудово възнаграждение, нито поиска назначаване на съдебна експертиза,
която да установи този размер. От представените от ищеца писмени доказателства
в т.ч. и Служебна бележка за доходи от трудови правоотношения, издадена на
01.07.2019г. от работодателя, не се установява конкретно размера на получавания
от работника месечен брутен трудов доход. Действително в същата служебна
бележка се посочва сумата от 550,88 лева, която е идентична с тази в петитума
на исковата молба, но тя представлява не получено трудово възнаграждение, а
удържани задължителни осигурителни вноски по реда на КСО и ЗЗО.
Същевременно от
приетото като доказателство по делото Разпореждане №262-00-370-1/20.05.2019г. на
НОИ, ТП-Хасково, е видно, че Ф.С.С. има средно дневен осигурителен доход от
33,20 лева. Дневното парично обезщетение за безработица на същия е в размер на
60% от 33,20 лева или равно на 19,92 лева на ден. В този смисъл брутното
трудово възнаграждение на ищеца за един пълен отработен месец от 20 работни дни
следва да бъде в размер на 664 лева.
Предвид изложеното,
съдът намира, че предявения иск с правно основание чл.222 ал.1 от КТ се явява
основателен и доказан. От събраните по делото доказателства безспорно се
установи, че ищецът е останал без работа за повече от един месец след като
работодателя е прекратил трудовото му правоотношение на основание чл.328 ал.1
т.2 от КТ-поради съкращаване на щата. Ето защо и на основание чл.222 ал.1 от КТ
ответникът дължи на работника обезщетение за оставане без работа за времето от
09.05.2019г. до 08.06.2019г. Размерът на това обезщетение, съгласно
горепосочената законова разпоредба е брутното трудово възнаграждение на ищеца
за един месец. С исковата молба се претендира обезщетение от 550,88 лева, което
е по-малко от минималната работна заплата за страната за 2019г.- 560 лева,
както и от размера на изчислената по-горе от съда, въз основа на данните от Разпореждане
№262-00-370-1/20.05.2019г. на НОИ, ТП-Хасково, брутно трудово възнаграждение на
Ф.С. за пълен отработен месец- 664 лева. Поради това, съдът счита, че исковата
претенция се явява основателна и доказана именно до размера на сумата, посочена
в исковата молба- 550,88 лева, като тя представлява неплатено на работника
обезщетение за оставане без работа през периода от 09.05.2019г. до 08.06.2019г.
Направеното от ищеца
искане за присъждане на законна лихва върху сумата от 550,88 лева, считано от
09.05.2019г., съдът намира за неоснователно и недоказано. Работодателят дължи
изплащане на обезщетението по чл.222 ал.1 от КТ след като работника докаже, че
след уволнението е останал без работа повече от един месец. В този смисъл
обезщетението евентуално се дължи след изтичане на един месец от прекратяване
на трудовото правоотношение. Законната лихва върху това обезщетение съответно
се дължи от датата, на която то е станало изискуемо и не е било платено.
Същевременно, за да възникне задължение за работодателя да плати въпросното
обезщетение работника следва да поиска изплащането му писмено или устно, като
представи и надлежни доказателства за оставането си без работа след
уволнението. В настоящия случай, ищецът не представи никакви доказателства, че
преди депозиране на исковата молба в съда е отправил искане до ответното
дружество да му заплати обезщетението по чл.222 ал.1 от КТ, като е представил
доказателства, че е останал без работа след уволнението за повече от един
месец. Поради това, съдът счита, че въпросното искане за заплащане на
обезщетение е направено от работника едва с депозиране на исковата молба в съда
и връчването й на ответника на 02.09.2019г. Именно от тази дата работодателят е
узнал за правото на работника да получи обезщетение по чл.222 ал.1 от КТ и като
не е платил същото дължи законна лихва върху размера му. Предвид изложеното, на
ищеца следва да се присъди законна лихва върху сумата от 550,88 лева считано от
02.09.2019г. до окончателното изплащане на задължението, като иска за
присъждане на законна лихва за времето от 09.05.2019г. до 01.09.2019г. е
неоснователен и следва да се отхвърли.
При този изход на
делото, на основание чл.78 ал.1 от ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати
направените от ищеца деловодни разноски. Искането на ответното дружество за
възлагане на деловодните разноски на ищеца, съобразно разпоредбата на чл.78
ал.2 от ГПК, съдът намира за неоснователно. Действително по делото не се
установи ищеца да е отправял първоначално искането си за обезщетение по чл.222
ал.1 от КТ към работодателя и той да му е отказвал изплащането на такова.
Отправянето на такова искане първо до работодателя обаче не е предпоставка за
предявяване на иск с правно основание чл.222 ал.1 от КТ от работника пред съда.
За да бъде освободен ответника от плащане на направените от ищеца деловодни
разноски, той следва да не е дал повод с поведението си за завеждане на делото
и да е признал иска. В случай, че се приеме, че работодателя не е знаел за
задължението си да заплати на ищеца обезщетение за оставане без работа и поради
това не е изплатил същото, то освен това той следва да направи и признаване на
предявения против него иск. Както с отговора на исковата молба, така и в хода
на съдебното производство пълномощника на ответника не направи изрично
признаване на иска, а оспорваше същия. Поради това и не са налице
предпоставките на чл.78 ал.2 от ГПК за освобождаването му от задължението да
заплати деловодни разноски на ищеца.
На последно място основателно
е възражението на ответника за прекомерност на платеното от ищеца адвокатско
възнаграждение. Видно от представения по делото Договор за правна защита и
съдействие от 07.08.2019г., ищецът е платил в брой възнаграждение за адвокат в
размер на 450 лева. Съгласно разпоредбата на чл.7 ал.1 т.1, предл.последно от
Наредба №1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения,
за трудови дела с определен интерес, адвокатското възнаграждение се определя
съобразно ал.2. Видно от разпоредбата на чл.7 ал.2 т.1 от Наредбата, при
интерес до 1000 лева минималното адвокатско възнаграждение е 300 лева. Предвид
това, че предявения от ищеца иск е за сумата от 550,88 лева, то на основание
чл.7 ал.2 т.1 от Наредбата минималното адвокатско възнаграждение е в размер на
300 лева. Настоящият правен спор не е с голяма правна и фактическа сложност, а
пълномощника на ищеца се яви и участва само в първо по делото съдебно
заседание, в което не бяха разпитвани свидетели или приемани експертизи. Поради
това и размерът на възнаграждението му следва да бъде редуцирано до минималния
предвиден размер от 300 лева. В този смисъл ответникът следва да бъде осъден да
заплати на ищеца разноски за адвокатско възнаграждение 300 лева, както и
държавна такса за предявения иск в размер на 50 лева в полза на Държавата, по
сметка на РС-Димитровград.
Мотивиран така,
съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА „**“АД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление в
Димитровград, ул.“***, ДА ЗАПЛАТИ на Ф.С.С., с ЕГН **********,***, сумата от
550,88 лева /петстотин и петдесет лева и осемдесет и осем стотинки/,
представляваща обезщетение по чл.222 ал.1 от КТ за оставане без работа, за
периода от 09.05.2019г. до 08.06.2019г., ведно със законна лихва, считано от
02.09.2019г. до окончателното изплащане на вземането, както и направените по
делото разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 300 /триста/ лева,
като иска за присъждане на законна лихва върху главницата за периода от
09.05.2019г. до 01.09.2019г. ОТХВЪРЛЯ, като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА „**“АД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление
в Димитровград, ул.“***, ДА ЗАПЛАТИ в полза на Държавата, по сметка на
РС-Димитровград, държавна такса за предявения иск в размер на 50 /петдесет/
лева.
Решението може да бъде обжалвано пред Окръжен съд-Хасково
в двуседмичен срок от съобщението за неговото обявяване.
СЪДИЯ: