РЕШЕНИЕ
№ 538
гр. Враца,
11.12.2019 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ВРАЦА,
шести състав, в публично заседание на 14.11.2019г.
/четиринадесети ноември две хиляди и деветнадесета година/
в състав:
АДМ. СЪДИЯ: ТАТЯНА КОЦЕВА
при секретаря
Даниела Монова, като разгледа докладваното от съдия Коцева
адм. дело № 568 по описа на АдмС – Враца за 2019г., и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.145 АПК,
във връзка с чл.405а, ал.7 КТ.
Образувано е по жалба на „Г.“ ЕООД, ЕИК * със
седалище и адрес на управление:***, представлявано от управителя Ж. С. Г.
против Постановление за обявяване на ТПО от 09.07.2019г., издадено от Т. Г. И.
– * при Дирекция “Инспекция по труда“- Враца, с което е обявено на основание
чл.405а, ал.1 КТ ТПО между дружеството - жалбоподател и
лицето И. Т. Ц. С жалбата се твърди, че постановлението е незаконосъобразно и се иска
неговата отмяна. Твърди се, че не познава лицето И. Ц., проверката е извършена
във вр. със станала злополука, лицето не е работило за дружеството и не му е
заплащано никакво възнаграждение, не е било в никакви правоотношения с
дружеството, нито трудови, нито граждански. Претендират се разноски по делото.
В съдебно заседание жалбоподателят се
представлява от адв.С.Г., която поддържа жалбата. Моли за отмяна на оспореното
постановление за обявяване на ТПО от 9.07.2019г., като незаконосъобразно. Излагат
се съображения за това. Претендират се разноски по делото, съгласно представен
списък.
За ответника Дирекция “Инспекция по труда“
гр. Враца в с.з. се явява юрисконсулт М.
К., която оспорва жалбата. Моли за решение, с което да се потвърди оспореното
постановление за обявяване на ТПО, като законосъобразно. Излагат се съображения
за наличие на предпоставките за обявяване на ТПО. Оспорва претендираните
разноски. Съображения за това са изложени и в представена по делото писмена
защита.
Настоящият съдебен състав, като прецени събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност и обсъди доводите на
страните, приема за установено следното от фактическа
страна:
Във връзка със
спазването на трудовото законодателство и станал смъртен инцидент с лицето И. Т. Ц. при
рязане на дървета в местността „К.“, намираща се в землището на с.О. К.,
в района на издадено позволително за сеч №0472882/03.01.2019г. от Горско стопанство гр.М. на „ГТ
ЛД-*“ ЕООД с.Л. д. е извършена проверка на място
от инспектори при Дирекция “Инспекция по труда” гр.Враца. При проверката е прието за установено, че дружеството е наело починалото
лице И. Ц. с ЕГН ********** да извършва рязане на дървета в района на с. О.К.,
без сключен трудов договор. Последвало е издаване от Дирекция “Инспекция по
труда“ гр.Враца, * Т. И. на 9.07.2019г. оспореното в настоящото производство
Постановление за обявяване на трудовото
правоотношение. В същото е посочено, че дружеството е наело починалото лице И. Ц. с ЕГН ********** да
извършва рязане на дървета в района на с. О. К.
с работно време от 9.00ч. до 17.00 часа срещу дневно трудово
възнаграждение в размер от 40.00 лева, но не е уредил отношенията си по
предоставяне на работна сила от лицето И. Ц., като трудови правоотношения чрез
сключване на писмен трудов договор, в нарушение на чл.1, ал.2 КТ. Посочени са и
събраните доказателства-обяснение от В.Р.Т.-очевидец и декларация от същия. С
постановлението на основание чл.405а, ал.1 КТ е обявено съществуването на
трудово правоотношение между И. Т.Ц.,***, изпълняващ длъжност „*“ в с.О. К. и „ГТ ЛД-*“ ЕООД с. Л. д., представлявано от
управителя Ж. С. Г., като същото е връчено на дружеството на дата 10.07.2019г. /стр.11/.
Във вр. с извършената
проверка е съставен и протокол № 1923192 с дата 09.07., 10.07. и
19.07.2019г. от лицата извършили
проверката, като в същия е отразено, че по работни места проверката е извършена
на 9.07.2019г., а по документи на 10.07.2019г. в офиса на дружеството, отразено
е в т.1 на протокола констатираното
нарушение във вр. със станалия инцидент с лицето И.Т. Ц. и липсата на сключен
трудов договор с него, в нарушение на чл.61, ал.1 вр. чл.1, ал.2 КТ. Посочено е,
на основание чл.405а, ал.2 КТ обявяване
на ТПО между лицето и дружеството. Дадени са и задължителни за изпълнение
предписания. Протокола е връчен на дружеството на 19.07.2019г./стр.13/.
По делото са приложени:
позволителни за сеч, издадени на
дружеството, разрешително за достъп на ФЛ
до територии, в които се провежда добив на дървесина от 3.01.2019г., в
което са посочени поименно лицата,
договор за добив на дървесина №81/21.12.2017г. между ДГС „М.“ и „Г.“ ЕООД/стр.63/
и анекс към договора от 21.12.2017г./стр.27/. Приложена е и декларация от
лицето В.Р.Т. с дата 9.07.2019г. 14.20ч., в която лицето декларира, че работи в
„Г.“ ЕООД, на длъжност „*“, обект с.О. К., с работно време от 9.00ч. до
17.00ч., няма сключен трудов договор и получава на ден 40.00 лева. Налице е и
обяснение от лицето В.Т. от 9.07.2019г. във вр. със станалата трудова злополука
със смъртен случай в което посочва, че
от 1.07.2019г. заедно с И.Ц. са били наети от Т., представител на дружеството
да режат дърва в землището на с. О. К. На 9.07.2019г. към 11.00 часа И. се
опитал да отреже едно наклонено дърво и по време на рязане дървото го ударило и
той починал/стр.29-30/.
Налице е и обяснение от 10.07.2019г. от
управителя на дружеството Ж. Г./стр.31/, в което се посочва, относно случая че
във фирмата има назначени двама работници
със свидетелства за резачи, не познава лице с име И. Т.и не е наеман на
работа на обекта. Присъствието му там е било без нейно знание и съгласие и на
9.07.2019г. е била на работа.
Приложен е и регистър на уведомления за
трудови договори от 9.07.2019г. и от който е видно, че лицето И.Т. не
фигурира/стр.32/. Налице е и извадка от книгата за проведен инструктаж от
дружеството на работниците и в която също не фигурира лицето/стр.34/. Във вр. със станалата злополука с лицето и
констатираното нарушение за липса на сключен трудов договор на дружеството е
съставен и АУАН №06-001210/19.07.2019г./стр.39/. Приложени са и 4 бр. протоколи
от разпити на свидетели с дата 19.07.2019г., дадени пред следовател в СО в
ОП-Враца, от лицата В.М., В.Т., Л.М. и И.П., /стр.42-55/. Същите са оспорени от процесуалния
представител на жалбоподателя, поради което лицата са дали писмени показания по
делото, с изкл. на Л.М.. Приложен е и
трудов договор №21/5.10.2016г. сключен между дружеството и лицето Г. В.Г. и от който е видно, че заема длъжността*
горски дървен материал/стр.79/.
Представени са от страна на жалбоподателя
и приети, като доказателства по делото свидетелство за регистрация на
земеделска и горска техника част І и приложената към него Заповед № 4/4.10.2012 г. с която е наредено М.
М. М. – *към жалбоподателя, да работи с моторен трион; свидетелство за
регистрация на земеделска и горска техника част І и приложената към него Заповед №15/6.10.2016 г. с която е наредено Г.
В. Г. – * към жалбоподателя, да работи с моторен трион; списък на квалифицирани работници в горското,
рибното и ловното стопанство,произвеждащи за пазара. /стр.96-104/.
По делото по искане на страните са събрани
и гласни доказателства.
От разпита на св. Т. Г. И., * в
Д“ИТ“-Враца и извършил проверката се установява, че на 9.07.2019г. е получен
сигнал за станал смъртен инцидент в с. О. и той и колежката му Т. заминали за
там. Провели разговори с очевидеца на злополуката В. Р. и др.
момчета работещи на сечището. От разговорите и от факта, че позволително за сеч
е дадено на фирмата-жалбоподател установили, че дружеството наема лица, като
организирано ги извозва от две села, същите се докарват с автомобили в с.О.и
оттам се извозват с товарни автомобили до сечището. Това става ежедневно от
8.00ч. сутринта и се прибират към 17.00ч.
Лицето В.Р. е неграмотен, той е написал неговите показания на бял лист и
му ги е прочел и същия ги е подписал.
Декларацията я написало едно момче, същата му е прочетена и той я подписал.
Цялата обстановка по станалата злополука я получили от устни разговори с
очевидци и въз основа на тях издали постановлението.
Нито един от работниците на сечището нямал трудов договор. На следващия ден
ходили при дружеството да проверят дали имат сключени трудови договори.
От показанията на св. Г. Г./* на
управителя на дружеството/ се установява, че знае за случая на 9.07.2019г. И.не
е наеман и не е бил във фирмата. Когато имат спечелено сечище на търг от
Държавно лесничейство имат работници, които са с признати специалности и свидетелства, като един от тях праща да
реже дърва. Всички дървета които трябва да се отрежат са маркирани и затова
пращат само специализиран работник. Пострадалото лице не е наемано. Работниците
които идват да товарят отсечените дървета се спазаряват за извършена работа,
плащат веднага, тези работници нямат работно време, във фирмата нямат постоянна
работа за общи работници, имат наети по трудови договори около 15 човека. До
сечището работниците се придвижват с кола или бус, някой път те осигуряват
превоза. В деня на злополуката е бил извикан от И.П., който е извикал други 2-3
момчета. Той няма трудов договор с дружеството, викат ги за ден –два. Имат
две-три резачки които се водят на работниците и не предоставят такива на
хамалите.
От показанията на св. Г. Г. се установява,
че е * във фирмата, има правоспособност. И. Ц. е виждал един, два пъти и е
идвал да товари дърва. Викан е от И.П.. Момчетата идват само да товарят дърва и
извозват, плаща им се при извозване. В деня на злополуката е бил на друг обект.
Той извършва сеч на обекта. При получаване на обекта, горският го въвежда в
дадено сечище, показва границите и започва сеч на обекта. Приготвя дървата и
след това момчетата идват да ги извозят.
От показанията на св. В.Р.Т. се
установява, че си спомня за злополуката с * му И. Ц., не познава Ж.Г. С бус
ходят по асфалт, а след това с камионни в гората, не ходят само когато вали,
няма сключени трудови договори, ходят по 5-6 човека, на групи по 2-3, режат,
събират, товарят и претоварват. В деня
на злополуката е режел той и * му И. Не са инструктирани преди да работят. И. е
работил с него един месец на сечището, там са ходили два дена, а преди това на
други сечища. Не може да пише, казал е какво да се пише в декларация и я подписал.
Той е подписал декларацията и обяснението. Всяка вечер им е плащано. Качвали се
в гората към 8,30-9,00ч. и приключвали вечерта към 19,30-20,00часа. Нямат
определено време, те сами си го определят. Не е извикал И., той е говорил с Т.
за него, резачката не е негова, а на Т. Не е ходил на курс да работи с резачка,
един-два пъти е имало готови дърва.
От показанията на св. В.М. се установява,
че на него му се обадил Л. да отиде на сечището и той му плащал. На работа е
бил от два дни и не е имал договор, другите също. Не е инструктиран, плащали му
всяка вечер. Сутрин ходили към 8.00 часа. Не е работил на друго сечище и не
познава И. и другите момчета.Познава И.П. и не знае да търси работници. Сами
решили да режат, дърветата били маркирани. Няма документ, не е резач, плащат на
кубик. Не знае чия е резачката, с която е рязал И. Работил е точно два дена,
няма сключен договор, има си друга работа.
От показанията на св. И.П. се установява,
че в момента на злополуката е закаран с бус, който е на шефа, няма договор,
работят на бригади, виждал е пострадалото момче, то не е било редовен работник,
работи по 1-2 дена и след това го няма по една седмица. Няма резчака и не реже, не знае на кой е
резачката. Г. реже, защото има документ. Нямат работно облекло и не е провеждан
инструктаж. Плащано им е в зависимост от изкараното. Не е викал И., същия е
извикан от В.. Нямат работно време, може да приключат в 10ч.,12ч. да работят до
вечерта късно. Работят заедно с Т.и той му дава парите и си ги делят.
От показанията на св.Т.Н. се установява,
че И. Ц. му е *. Не знае, че е работил на сечището където е станал инцидента.
Не знае дали му е плащано възнаграждение, като е работил. Също е ходил на
сечището и е работил, не е имал договор. Отива се на сечището, реже се, идва
камион и се товари. Плаща се вечер. Резач е, но няма документ. Познава Г.,
който се занимава с рязането на дърва. Работил е там до преди 3г.
Въз основа на така установената
фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:
Съгласно чл. 21, ал.1 и 4 от Устройствения
правилник на ИА "Главна инспекция по труда" при и по повод изпълнение
на служебните си задължения инспекторът е контролен орган и има правомощията,
установени в Кодекса на труда, като при установяване на нарушение на
законодателството инспекторът издава постановление по чл.405а КТ за обявяване съществуването на трудово
правоотношение. Оспореното постановление
е издадено от * при Дирекция “Инспекция
по труда” гр.Враца, който притежава качеството на контролен орган на
инспекцията по труда, следователно постановлението е издадено от компетентен орган и в кръга на
неговите правомощия. Същото е в писмена форма,
съдържа както правните, така и фактически основания за издаването му. Издадено е след извършване на проверка на
място в деня на злополуката 9.07.2019г., при която контролните органи
установяват няколко работещи на сечището, както и след проведени разговори с лицата
установяват, че починалото лице И. Т. Ц. няма сключен
трудов договор с дружеството.
Съгласно чл.405а, ал.1 КТ, когато се установи, че работна сила се
предоставя в нарушение на чл.1, ал.2 съществуването на трудовото правоотношение
се обявява с постановление, издадено от контролните органи на инспекцията по
труда, като в тези случаи съществуването на трудовото правоотношение може да се
установява с всички доказателствени средства, а в постановлението се определя
началната дата на възникването на трудовото правоотношение. Нормата на чл.405а,
ал.2 КТ регламентира, че постановление по ал.1 се издава и при смърт на
работника или служителя, настъпила до установяване на нарушението на чл. 1, ал.
2, като съобразно ал.5 на работодателя не се дава предписание по ал. 4 в случай
на смърт на работника или служителя.
От
събраните по делото писмени и гласни доказателства не се установява по безспорен начин, че лицето И. Ц. е
изпълнявало трудови функции с определено работно място, определено работно
време и уговорено трудово възнаграждение, без да е сключен трудов договор в
писмена форма с работодателя му, в нарушение на чл.1, ал.2 вр. чл. 61, ал.1 КТ. В случая контролният орган е
констатирал описаното само и единствено от проверка на място и проведени разговори
с лицата очевидци, като се е позовал и на попълнена декларация от лицето В.Р. и
дадени от него писмени обяснения, но липсват други доказателства за наличието
на трудово правоотношение между страните. Липсват доказателства, че И. Ц. е
имал постоянна заетост, че е бил всеки ден на работа по смисъла на чл.136, ал.1 КТ и е бил обвързан с конкретно работно време. В действителност в декларацията
попълнена от В.Р. е отбелязано работно време от 9ч. до 17ч., но декларацията е подписана именно от това лице и
ползва само него по отношение на декларираните в нея факти и не може да се приеме, че Ц. е работил също при тези условия, декларирани от друго
лице. Още повече че при неговия разпит в с.з. същия дава показания, че нямат
определено работно време, те сами си го определят. От дадените от него
обяснения е видно, че от 1.07.2019г. работят заедно с И. и са били наети от Т.
представител на „Г.“ ЕООД, а в дадените
от него показания в с.з. заявява, че И. е работил с него един месец и на това
сечище от два дни, като в деня на злополуката е режел той и И. От показанията
на св. Г. се установява, че лицето не е наемано от дружеството, същото е
извикано от И.П., като това се установява и от показанията на св. Г. Докато от показанията на св. П. се установява,
че е виждал пострадалото момче, не е бил редовен работник, работи по 1-2 дена и
след това го няма. И. е бил извикан от В.,
нямат работно време, плащането им е в зависимост от изкараното. Също така от показанията на Т.Н. *на пострадалото
лице се установява, че не е знаел, че* му е работил на сечището, където е
станал инцидента и не знае дали му е заплащано възнаграждение, като е работил.
От дадените обяснения от управителя на дружеството Ж. Г. е видно, че не познава
лице И. Т. и не е наеман на работа на обекта. Тоест от събраните по делото
писмени и гласни доказателства, които са противоречиви не може да се направи
извод за наличие на съществуващо трудово правоотношение между дружеството –
жалбоподател и пострадалото лице към момента на настъпване на злополуката.
Напротив, от събраните доказателства по делото се извежда извод за наличие на
нерегулярно престиране на работна сила без определено работно време, без
конкретна длъжност, не се установява и
безспорно кое лице е наемало лицата, тъй като всички свидетели
говорят за лице на име Т., но по делото липсват данни същото да
представлява дружеството или да е упълномощен представител.
Събраните
доказателства не установяват възлагане на работа от страна на жалбоподателя
спрямо починалия. Не е било уговорено престиране на работна сила, не е налице
предоставяне на работна сила в условията на продължителност, непрекъснатост и
повторяемост на функциите и задълженията за определяем от работодателя период
от време, на определено работно място, със средства собственост на оспорващия,
при реално получавано месечно възнаграждение с постоянен размер, както и време
за работа и почивка, както и извършване на работата по указания и под контрола
на работодателя.
Няма
данни да е имало контакти и уговорки между работещите и управителя на
дружеството или упълномощено от него лице във връзка с конкретния
обект. Той не е определил тяхното работно време, конкретните трудови
функции на всеки един от тях, дължимото възнаграждение за положения
труд на всеки един и т.н. Напротив, работещите са били оперативно самостоятелни
при осъществяване на дейността. Същите сами са определили кой ще работи, какво
ще изпълняват за деня, като са се разделяли на групи, както и до кога ще работят на обекта. Не се
установява по безспорен начин, че в деня на злополуката пострадалото лице е
било *, тъй като резачката е била на В. с когото е работил, а той сам я взел,
за да отреже едно дърво. Обстоятелството,
че лицата са били извозвани със служебен автомобил до сечището, в каквато
насока дават показания разпитаните по делото свидетели също не може да обоснове извод за наличие на трудово правоотношение.
В
случая единственото безспорно е, че към
датата на трагичния инцидент, на 9.07.2019г. И. Ц. е бил на сечището. Не са
налице доказателства по делото, от които да е видно какви точно трудови
задължения е бил длъжен да изпълнява Ц., по чие нареждане и срещу какво
възнаграждение, както и какво е било работното му време. При издаване на
постановлението органите на Дирекция "Инспекция по труда" – Враца са
се позовали единствено на обясненията на В.Т. и на
попълнената от него декларация, но в обясненията липсват твърдения Ц. да се е
уговорил с представител на дружеството-жалбоподател за престиране на труд срещу заплащане. Това
не се установява и от събраните по делото гласни доказателства. Следователно от събраните по делото
доказателства не се установява възлагане на работа от страна на "“Г.“
ЕООД. При това положение липсват характеристиките на трудов договор.
С
оглед на изложеното изводите на
административния орган за наличие на трудово правоотношение между дружеството и
постарадолото лице И. Ц. са неправилни и необосновани. Съгласно разпоредбата на
чл.170, ал.1 АПК в тежест на административния орган е да установи по безспорен
и категоричен начин, че са налице фактическите основания за издаване на
процесното постановление, което той не е сторил. В хода на проведеното
административно производство не са били изяснени обстоятелствата относно
правоотношенията, съществували между лицата, работили на 9.07.2019г. в добива
на дървесина на въпросното сечище и
възложителя на работата. В тази насока
следва да се вземе предвид и факта, че при извършената проверка от ответника е
установено, че нито едно от лицата, които са били на сечището не е имало
сключен трудов договор, но липсват данни в протокола от проверката да е
направена такава констатация по отношение на другите лица, а само по отношение
на пострадалото лице.
С
оглед на изложеното и предвид изричната разпоредба на чл.168, ал.1 АПК съдът
намира оспорения административен акт за издаден от компетентен орган, в кръга
на неговите правомощия и в съответната форма, но в нарушение на
материалноправните и процесуалноправни норми и несъответен с целта на закона и
като такъв следва да бъде отменен.
При
този изход на спора на оспорващия следва да се присъдят направените по делото
разноски, съгласно представения списък, като искането е направено своевременно. На
жалбоподателя следва да се присъдят разноски в общ размер на 550.00 лева, от
които 50.00 лв. –държавна такса и 500.00 лева-адвокатско възнаграждение, като
от представения по делото договор за правна защита и съдействие/стр.6/ е видно,
че същото е договорено и платено в брой. От страна на ответника е направено
възражение по отношение на претендираните разноски, но заплатеното адвокатско
възнаграждение в размер на 500.00 лева е в минимален размер, съгласно чл.8,
ал.3 от Наредба №1/2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, поради което и същото се присъжда в пълен размер.
Водим от горното и на основание чл.172,
ал.2 АПК, Съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Постановление за
обявяване на ТПО от 09.07.2019г., издадено от Т. Г. И. – * при Дирекция “Инспекция по труда“-
Враца, с което е обявено на основание чл.405а, ал.1 КТ ТПО между „ГТ ЛД-*“ ЕООД с.Л. д., представлявано от
управителя Ж. Г. и
лицето И.Т. Ц..
ОСЪЖДА Дирекция „Инспекция по труда“-Враца да заплати
на „ГТ ЛД-*“ ЕООД с.Л. д., ЕИК *, представлявано от управителя Ж. Г. разноски по делото в размер на 550.00/петстотин и петдесет/ лева.
Решението подлежи на касационно обжалване
в 14-дневен срок от съобщаването му на страните чрез АдмС-Враца пред ВАС-София,
на които на основание чл.138 АПК да се изпрати препис от решението.
|
АДМ.СЪДИЯ : |
|