РЕШЕНИЕ
№ 140
гр. Бургас, 12.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, IV ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ, в закрито заседание на дванадесети ноември през две хиляди
двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Георги Д. Пепеляшев
Членове:Даниел Н. Марков
ГЕОРГИ ХР. ИВАНОВ
като разгледа докладваното от Георги Д. Пепеляшев Въззивно наказателно
дело от общ характер № 20212100600805 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
С Присъда № 260067 от 27.04.2021 г., постановена по НОХД №
4341/2020 г., Районен съд – гр. Бургас е признал подсъдимия Н. З. Ж., ЕГН
********** за виновен в това, че на 11.03.2019 г. в гр. Бургас пред магазин за
алкохол и цигари, находящ се на ул. „Цар Калоян“ № 58, чрез конклудентни
действия – направа на жест с ръка, сочещ прерязване на гърло, се заканил с
убийство на З. М. В. и това заканване би могло да обуслови у В. основателен
страх за осъществяването му, поради което на основание чл. 144, ал. 3, вр. ал.
1 от НК, вр. чл. 54 от НК му е наложил наказание „лишаване от свобода“ за
срок от три месеца, като на основание чл. 66, ал. 1 от НК е отложил
изпълнението на така наложеното наказание за изпитателен срок от три
години.
С присъдата, БРС е осъдил подсъдимия Ж. да заплати на З. В. сумата от
500 лева, представляваща разноски за адвокатско възнаграждение.
С оглед признаване на подсъдимия за виновен, с присъдата съдът му е
възложил направените по делото съдебно-деловодни разноски.
Присъдата е обжалвана от подсъдимия Н.Ж., чрез защитника му – адв.
Димитринка Радева от АК – Бургас. С въззивната жалба и допълнението към
нея се прави искане за отмяна на постановения първоинстанционен съдебен
акт като неправилен, и постановяване на нова присъда, с която подсъдимият
1
бъде признат за невиновен и оправдан по повдигнатото му обвинение.
Излагат се съображения, че мотивите към обжалваната присъда са вътрешно
противоречиви, както и че е недопустимо тълкуване и разширяване на
значението на казаното от свидетелите, както и тяхното превратно
възприемане, както е направил в мотивите си БРС. Сочи се, че дори да се
приеме, че деянието е осъществено по начина, по който се твърди,
интензитетът на действията са от естество да обосноват приложението на чл.
9, ал. 2 от НК, тъй като интензитетът на твърдените конклудентни действия
не са от естество да възбуди основателен страх от осъществяването на
заканата. Защитата се позовава на решение на БОС, с което е потвърдена
оправдателна присъда, постановена от същия състав на БРС.
В съдебно заседание пред въззивната инстанция подсъдимият се явява
лично. Защитникът му – адв. Радева поддържа жалбата и допълнението към
нея, като моли първоинстанционната присъда да бъде отменена и постановена
нова, с която подзащитният й бъде признат на невиновен. При условията на
алтернативност моли да бъде приложен чл. 9, ал. 2 от НК, като се приеме, че
макар и формално деянието да осъществява белезите на предвидено в закона
престъпление, поради своята малозначителност, липсва обществена опасност
или тя е явно незначителна.
В дадената от съда последна дума, подсъдимият Ж. моли да бъде
оправдан.
Пред въззивната инстанция частната обвинителка З. В. не се явява, като
за нея се явява повереникът й – адв. Веселина Василева от БАК. Последната
намира подадената въззивна жалба и допълнение към нея за неоснователни.
Моли присъдата на БРС като правилна и законосъобразна да бъде потвърдена
в наказателно –осъдителната й част, както и в частта, където са присъдени
направените по делото разноски.
Представителят на Бургаска окръжна прокуратура намира, че
въззивната жалба е неоснователна. Счита, че присъдата е правилна и
законосъобразна, като съдът правилно е кредитирал свидетелските показания
на пострадалата В., която пряко и непосредствено е възприела действията,
извършени от подсъдимия. Държавното обвинение посочва, че конфликтът
между В. и Ж. е започнал седмица преди извършване на престъплението,
предмет на настоящото дело, като след извършена служебна проверка е
констатирано, че на 13.09.2021 г. в Апелативен съд – Бургас е подлежащо на
разглеждане производство по възобновяване на прекратеното наказателно
дело от районен съд, по което е повдигнато обвинение срещу подсъдимия за
осъществено деяние по чл. 131, т. 12 от НК, отново с пострадала свидетелката
В.. Моли присъдата да бъде потвърдена.
Бургаският окръжен съд, след като се запозна с доводите, изложени в
жалбата и допълнителното изложение към нея, и тези, изразени в съдебно
2
заседание, прецени събраните по делото доказателства и служебно провери на
основание чл. 313 и чл. 314 НПК законността, обосноваността и
справедливостта на атакувания съдебен акт, намери за установено следното:
Подсъдимият Н. З. Ж. е роден на *** г. в гр. ***. Той е *** гражданин,
***, с *** образование, ***. Видно от представената справка за съдимост Ж. е
***.
Подсъдимият Ж. и частната обвинителка В. се познавали във връзка
възникнал между двамата конфликт на 04.03.2019 г. На посочената дата В.
имала запазен час в козметично студио, находящо се на ул. ***, № *** в кв.
***, гр. Бургас, като между нея от една страна и подсъдимия Ж. и св. С. К., с
която Ж. живеел – от друга страна, възникнал спор относно паркиране, като
във връзка с този конфликт било образувано ДП № 251/2019 г. по описа на
Първо РУ на МВР – Бургас за извършено от Ж. престъпление по чл. 131, ал.
1, т. 12, вр. чл. 130, ал. 1 от НК спрямо В..
Седмица след този инцидент – на 11.03.2019 г. частната обвинителка В.
отново имала запазен час за същото козметично студио. След като
приключила процедурата, св. Н. М. поканила В. да пият по кафе, като двете
отишли пред магазина на св. Й. С., находящ се на ул. *** в кв. „***“, гр.
Бургас. В. първоначално не се съгласила да остане, тъй като се страхувала да
не мине оттам подсъдимия и да не й направи нещо, но двете свидетелки я
убедили, че няма нищо страшно. В. се съгласила и трите седнали на една
маса, която била на тротоара на улицата, като пили кафе, пушили цигари и
разговаряли.
Докато трите жени стояли на кафето и разговаряли, по улицата
преминал подсъдимия, управлявайки лек автомобил марка „БМВ“. В колата
до него била и св. К.. Първоначално Ж. подминал В. и двете свидетелки, но в
последствие се върнал на заден ход, спрял пред тях и без да излиза от
автомобила си, направил жест с ръка пред гърлото си, което символично
изразявал прерязване. Действията на подсъдимия били възприети от частната
обвинителка и свидетелката С., като възприемайки ги, В. пребледняла.
Свидетелката М. забелязала промяната във вида на В. и се обърнала към
улицата, като също видяла подсъдимия Ж.. Частната обвинителка се
разплакала, като се обадила на св. Н. М. и му разказала какво се е случило.
Непосредствено след това В., придружавана от св. С. отишли до
3
сградата на Първо РУ на МВР – Бургас и подали сигнал за случилото се.
Описаната фактическа обстановка съдът е извел, въз основа на
събраните по делото гласни и писмени доказателства – показанията на
свидетелката З. В. – дадени на съдебно следствие, както и прочетените по
реда на чл. 281, ал. 5, вр. ал. 1, т. 1 от НПК, Й. С., дадени на съдебно
следствие и прочетените по реда на чл. 281, ал. 5, вр. ал. 1, т. 1 от НПК, Р. Я.,
дадени на съдебно следствие, Н. М., дадени на съдебно следствие, както и
прочетените по реда на чл. 281, ал. 4, вр. ал. 1, т. 2, пр. 2 от НПК, Н. М. –
прочетени по реда на чл. 281, ал. 5, вр. ал. 1, т. 2, пр. 1 от НПК и С. К., дадени
на съдебно следствие, от заключението на изготвената по делото
психиатрична експертиза, справка за съдимост на подсъдимия и от другите
приложени по делото писмени и веществени доказателства.
Настоящият съдебен състав намира, че показанията на пострадалата –
св. В. – дадени на досъдебното производство и приобщени по реда на чл. 281,
ал. 4, вр. ал. 1, т. 1 от НПК, на свидетелките Н. М., приобщени по реда на чл.
281, ал. 5, вр. ал. 1, т. 2, пр. 1 от НПК и Й. С., чл. 281, ал. 4, вр. ал. 1, т. 1 от
НПК са последователни и вътрешно безпротиворечиви, като същите
кореспондират както помежду си, така и с останалия доказателствен материал
по делото.
На съдебно следствие пред първоинстанционният съд подсъдимият Ж.
не е дал обяснения. Настоящата инстанция кредитира частично обясненията
на подсъдимия, дадени на досъдебно производство, а именно в частта,
отнасяща се до това, че Ж. и пострадалата В. се познават във връзка с
конфликт, възникнал на 04.03.2019 г., както и че между двамата след това е
имало визуални контакти. Твърдяното от подсъдимия, че след възникналия
между него и В. конфликт за паркомясто, последната в следващите дни не
спирала да го тормози, съдът намира за неоснователно. По делото по
безспорен начин се установи, че на 11.03.2019 г. подсъдимият управлявайки
лекия си автомобил, минал покрай пострадалата, като след като първоначално
я подминал, се върнал на заден ход и й направил жест с ръка, сочещ
прерязване на гърло.
На основание приетата за установена фактическа обстановка,
обосновано и законосъобразно районния съд е извел правната квалификация
на извършеното от подсъдимия Н. З. Ж. на 11.03.2019 г. в гр. Бургас, пред
4
магазин за алкохол и цигари, находящ се на ул. „Цар Калоян“ № 58, чрез
конклудентни действия – направа на жест с ръка, сочещ прерязване на гърло
се заканил с убийство на З. М. В. и това заканване би могло да обуслови у В.
основателен страх за осъществяването му.
Правните изводи на съда са съобразени с доказателствата по делото,
установената фактическа обстановка и със закона. Въззивният съд не намира
основания за приемане на някакви по-различни изводи от правна страна.
От обективна страна е налице деяние, извършено от подсъдимия Ж.
против обществени отношения свързани с личната свобода на гражданите.
Деянието е извършено при форма на вината – пряк умисъл по смисъла
на чл. 11, ал. 2 от НК – деецът е съзнавал общественоопасния характер на
извършеното, предвиждал е общественоопасните последици и е искал
настъпването на тези последици. За това говорят действията на подсъдимия, а
именно, подминавайки мястото, на което се е намирала В., Ж. са върнал на
заден ход с автомобила си, като съвсем съзнателно е отправил жеста към нея,
като е осъзнавал неговото значение.
Във въззивната жалба и допълнението към нея, както и в съдебно
заседание се излагат доводи за прилагане на чл. 9, ал. 2 от НК, но същите не
се споделят от настоящият въззивен състав. Малозначителността по смисъла
на чл. 9, ал. 2 от НК е комплексен изразител на обществената опасност на
деянието, респективно на нейната липса или на явната й незначителност.
Същата обаче се оценява не самостоятелно, а с оглед предмета на
конкретното престъпление и неговите последици, особеността на дееца,
мотивите за извършване на деянието и др. В случая не може да се приеме, че
извършеното от подсъдимия деяние не е общественоопасно поради своята
малозначителност, макар формално да осъществява състава на престъпление.
Това е така, доколкото въпреки интензитета на извършеното – само с един
жест, личността на подсъдимия, както и обстоятелствата при които е
извършено престъплението, налагат извода, че деянието на подсъдимия Ж. е
общественоопасно, защото засяга значително обществените отношения,
свързани с личната свобода на гражданите. Конкретната престъпна
деятелност на подсъдимия е вследствие на възникнал между Ж. и В. на
04.03.2019 г. конфликт за паркомясто, с оглед на което В. е подала сигнал в
МВР – Бургас и по което е било образувано досъдебно производство, като е
5
ирелевантно към делото дали това ДП в последствие е било прекратено.
За престъпленията по чл. 144, ал. 3, вр. ал. 1 НК се предвижда
наказание „лишаване от свобода“ до шест години. При определяне на
наказанието, първостепенният съд е взел предвид, че подсъдимият Ж. не е
осъждан и спрямо него няма данни за други противообществени прояви.
Също така е отчел и интензитетът на действията му, които се изчерпват с
един жест, макар и достатъчен за съставомерността на извършеното.
Правилно и законосъобразно първоинстанционният съд е приел, че в случая
не са налице нито многобройни, нито изключителни смекчаващи
отговорността обстоятелства, поради което и е приел, че наказанието следва
да се определи с приложение на чл. 54 от НК. Така отмерена санкцията, съдът
намира, че е правилно определена, като същата е справедлива и напълно
съответна на обществената опасност на деянието и на дееца. Същата е
достатъчна да мотивира подсъдимия да се поправи, превъзпита, да
преосмисли и да коригира за в бъдеще поведението си, както и да повлияе
предупредително върху останалите членове на обществото.
Правилно и законосъобразно районният съд е постановил така
наложеното наказание от три месеца лишаване от свобода да не бъде
изтърпявано ефективно, като на основание чл. 66 от НК е отложил същото за
изпитателен срок от три години.
В съответствие с осъдителната присъда, правилно и законосъобразно
първоинстанционният съд е осъдил подсъдимия да заплати направените по
делото разноски, както и разноските, направени от частната обвинителка,
отнасящи се до заплатено адвокатско възнаграждение.
По изложените съображения и на основание чл.338, вр. чл.334, т.6 от
НПК, Бургаският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА присъда № 260067/27.04.2021 г., постановена от
Районен съд, гр. Бургас по НОХД № 4341/2020 г.
6
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7