№ 13947
гр. София, 15.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 42 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и трети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Г К
при участието на секретаря М С
като разгледа докладваното от Г К Гражданско дело № 20231110157516 по
описа за 2023 година
Предявен е иск с правно основание чл.124,ал.1 от ГПК от К. Б. Х.,ЕГН
**********,с адрес П,в.з.*****,с пълномощник адв.К. Б.,с адрес гр.С,против
„С В“АД,ЕИК *****,със седалище и адрес на управление гр.С,с искане да
бъде постановено решение,с което да бъде признато за установено,че ищцата
не дължи сумата от 680,46 лева за вода и ВиК услуги,представляваща част от
сумата от 818,71 лева,начислена по фактура от 07.08.2023 г. за клиентски
номер **********.
Ищцата твърди,че партида с клиентски номер ********** е открита на
името на ищцата Х. ( с предишно фамилно име Л ) като съгласно
фактура,издадена на 07.08.2023 г. на ищцата е начислена стойност за вода и
ВиК услуги в размер на 818,71 лева,от които ищцата оспорва дължимост на
сума от 680,46 лева. Исковата претенция се основава на твърдения,че между
страните липсва договорно правоотношение,ако бъде възприето,че договорно
правоотношение съществува,то начислената вода е начислена в нарушение на
чл.21 от общите условия. Ищцата Х. счита,че сумата от 680,46 лева е
префактурирана от предишни периоди и се явява погасена по давност.
Позовава се на тригодишна погасителна давност. Ищцата моли съда да
постанови решение,с което да уважи исковата претенция.
В срока за подаване на писмен отговор е депозиран такъв от ответника
„С В“АД,с който е оспорено твърдението,че между страните договор не
съществува,в която насока ответникът сочи,че със заявление от 12.10.2018 г.
ищцата е поискала откриване на партида,както и към заявлението е
представено доказателство за притежавано право на собственост,считано от
31.08.2018 г. Ответникът сочи,че начислената стойност за вода и ВиК услуги е
определена при съобразяване индивидуалното потребление,както и общото
потребление. Твърди се,че индивидуалното потребление е начислено при
1
съобразяване показанията на водомера в имота. Оспорено е твърдението на
ищцата за настъпила погасителна давност,защото периодът е от 25.07.2022 г.
до 27.07.2023 г. Ответната страна моли съда да отхвърли исковата претенция.
Софийският районен съд,първо гражданско отделение,42 състав,като
обсъди представените по делото доказателства,поотделно и в тяхната
съвкупност,при спазване изискванията на чл.235 от ГПК,приема за установено
следното :
Видно от фактура,издадена на 07.08.2023 г. от „С В“АД с получател К.
Б. Л,общо дължимата сума за вода и ВиК услуги възлиза на 800,83 лева.
Представено е заявление за промяна на титуляр на партида,подадено от
К. Б. Л за имот в с.П в.з. Б на основание придобито право на собственост по
документ от 31.08.2018 г.
Според справка от Агенция по вписванията на основание договор за
покупко-продажба на недвижим имот от 31.08.2018 г. К. Б. Л се легитимира
като собственик на вилна сграда в м.Б на П,*****,в същия ден е учредена и
договорна ипотека върху същия имот с ипотекарен длъжник К. Б. Л.
От приетото заключение по изслушаната съдебно-счетоводна
експертиза се установява,че във фактура от 07.08.2023 г. са включени
задължения за реално потребена вода по индивидуален водомер в размер на 75
куб.м.,които са на стойност 138,24 лева,както и общо количество вода в размер
от 369,179 куб.м. на стойност 680,47 лева. Потреблението на вода,отчетено по
общия водомер е 10012 куб.м. като общият брой партиди е 119,от които 21 са с
временно преустановяване на услуги. От заключението се установява,че
индивидуалното потребление по всички партиди е общо 4944,336 куб.м.,а
общото потребление е 5067,764 куб.м.,представляващо разликата между
отчетеното количество вода по общия водомер и отчетите по индивидуалните
партиди.
При така установената фактическа обстановка съдът достигна до
следните правни изводи :
По допустимостта на исковата претенция :
С оглед твърденията на ищцата Х.,че не дължи паричната сума,която не
е заплатена,съдът приема,че съществува правен интерес от предявяване на
отрицателния установителен иск.
По основателността на исковата претенция :
Когато е предявен отрицателен установителен иск,ответникът по иска
носи доказателствената тежест да установи,че вземането,което е оспорено от
ищцовата страна,съществува и е в претендирания от ответника размер. С оглед
обстоятелството,че доказателствената тежест е възложена на
ответника,ответникът следва да проведе пълно доказване на
правопораждащите вземането факти. Софийският районен съд приема за
неоснователен доводът на ищцата Х.,че между страните не съществува
договорно правоотношение. Легалната дефиниция на понятието потребител
на ВиК услуги е уредена съгласно § 1,т.2 от Допълнителните разпоредби към
Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационите услуги и
според легалната дефиниция като потребител се възприема собственикът или
носителят на вещно право на ползване върху имота. Съдът счита,че
2
представените по делото доказателства позволяват да бъде възприето,че
ищцата Х. е потребител на ВиК услуги като собственик на водоснабдения
имот,защото от справката от Агенцията по вписванията се установява,че на
основание сключен договор за покупко-продажба ищцата се легитимира като
собственик на процесния водоснабден имот,а и ищцата Х. е подала заявление
за откриване на партида,което представлява изявление,насочено към
възникване на договорно правоотношение с ответното дружество. Така
мотивиран,съдът приема,че отрицателният установителен иск не може да
бъде уважен на основание липса на договорно правоотношение,тъй като съдът
счита,че ангажираните по делото доказателства установяват наличието на
облигационна връзка между страните. Софийският районен съд счита,че
предявеният отрицателен установителен иск за признаване за установено,че
ищцата Х. не дължи сумата от 680,46 лева подлежи на уважаване,тъй като
тази парична сума съответства на начисленото общо потребление,за което
ответното дружество не доказва по какъв начин е формирано,както и не
установява наличието на основание за начисляване на общо потребление на
стойност,надвишаваща индивидуалното потребление в процесния имот. В
тази насока съдът,отчитайки заключението по съдебно-счетоводната
експертиза приема,че ищцата Х. отговаря за заплащане на парична сума в
размер от 138,24 лева,съответстваща на индивидуалното потребление в
имота,докато за начислената парична сума като общо потребление исковата
претенция по отрицателния установителен иск,предявен за сума от 680,46
лева подлежи на уважаване. В конкретния случай от заключението по
съдебно-счетоводната експертиза се установява,че общият топломер отчита
вода за 119 индивидуални партиди,а за 21 партиди е посочено преустановено
предоставяне на услуги. В хипотезата,когато общият топломер се отнася до
повече индивидуални обекти,чл.32,ал.2 от Наредба № 4 за условията и реда за
присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и
канализационни системи предвижда,че първо се отчита общият водомер,за
което следва да бъде поставено съобщение и да бъде поканен представител на
собствениците,а след това се отчитат индивидуалните водомери като ал.3 от
същата разпоредба сочи,че разликата между отчетеното количество вода от
общия водомер и отчетените количества вода по индивидуалните партиди се
разпределя между всички потребители пропорционално на индивидуалното
потребление. Когато разликата между отчета по общия водомер и отчетите по
индивидуалните водомери надвишава 20 %,за доставчика възниква
задължение да уведоми собствениците и да бъде формирана комисия за
установяване причините за получаваната разлика. Софийският районен
съд,отчитайки липсата на проведено доказване от страна на ответника да е
спазил изискването отчетите на общия водомер да се извършват в
присъствието на представител на собствениците,както и липсата на проведено
доказване от страна на ответника,че са уведомени собствениците за
констатираната разлика между показанията на индивидуалните водомери и на
общия водомер,намира,че исковата претенция,предявена за сумата от 680,46
лева подлежи на уважаване. За да счете,че исковата претенция по
отрицателния установителен иск подлежи на уважаване,съдът взе предвид,че
липсват представени от ответника доказателства за наличието на предвидено
в закон или в общите условия основание за изключване на част от
потребителите от начисляване на консумация на вода и заплащане на вода и
3
ВиК услуги. С оглед обстоятелството,че според експертното заключение
количества общо потребление са начислявани по 98 индивидуални партиди и
не са начислявани по 21 партиди,съдът счита,че начислената сума за общо
потребление не е доказана по основание и по размер,поради което
отрицателният установителен иск,предявен от ищцата Х.,подлежи на
уважаване. Софийският районен съд,отчитайки обстоятелството,че според
експертното заключение количеството общо потребление надвишава отчетите
по индивидуалните партиди,т.е. разликата значително надвишава
предвидената съгласно чл.32,ал.5 от наредбата разлика от 20 %,както и при
съобразяване допуснатото неизпълнение на задължението от страна на
дружеството доставчик да уведоми собствениците,респективно да бъде
сформирана комисия за изясняване причините за наличието на драстична
разлика между показанията на общия водомер и сбора от показанията на
индивидуалните водомери,приема,че ответникът не е провел доказване
наличието на предпоставки да претендира парична сума за общо потребление
в размер от 680,47 лева,поради което отрицателният установителен иск,че
ищцата не дължи сумата от 680,46 лева подлежи на уважаване. Обхватът на
договорната отговорност на потребителя на вода и ВиК услуги включва
заплащането на отчетените количества вода по индивидуален водомер в имота
на потребителя,както и количествата вода,определени чрез разпределение на
общо потребление,когато е спазен предвиденият ред за определяне размера на
тези задължения според нормативната уредба. Ако е допуснато отклонение от
нормативната уредба или е нарушено предвидено правило,какъвто е
конкретният случай,за изясняване причините за разликата между общия
водомер и сбора от индивидуалните водомери,ответникът – доставчик на вода
и ВиК услуги не е доказал наличието на основание да претендира парична
сума в съответен размер,поради което исковата претенция по отрицателния
установителен иск подлежи на уважаване. Изводът на съда за основателност
на отрицателния установителен иск не се променя предвид ал.7 на чл.32 от
наредбата,според която установяването на разлики над 20 % не е основание за
неплащане на изразходваното количество вода. Съдът счита,че в хипотезата на
предявена искова претенция и наличието на правен спор между страните
относно начина на начисляване на количеството общо потребление,съответно
на стойността на общото потребление,уважаването или отхвърлянето на иска
следва да се основава на ангажирани в хода на производството доказателства
дали е спазен редът на определяне количеството вода от общо потребление и
ако не бъде доказано,че е спазен този ред,съдът следва да приеме,че
претендираната сума като общо потребление е недължима,защото не е
доказано наличието на нормативно установено основание за нейното
начисляване. Изложените съображения мотивираха съда да счете,че
отрицателният установителен иск подлежи на уважаване.
При този изход на делото и като съобрази,че ищцата претендира
присъждането на съдебноделоводни разноски съдът приема,че следва да бъдат
присъдени 50 лева внесена държавна такса,а с оглед обстоятелството,че
ищцата е представлявана от адвокат по реда на чл.38,ал.2 от ЗА съдът
намира,че на адв.К. Б. следва да бъде присъдена сумата от 480 лева –
адвокатско възнаграждение за процесуално представителство,в който размер е
включено и дължимото възнаграждение предвид провеждането на три
съдебни заседания по делото.
4
Водим от гореизложеното, Софийският районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.124,ал.1 от ГПК по
отношение на „С В“АД,ЕИК *****,със седалище и адрес на управление
гр.С,представлявано от В Т,че К. Б. Х.,ЕГН **********,с адрес П,в.з.***** не
дължи сумата от 680,46 лева ( шестстотин и осемдесет лева четиридесет и
шест стотинки ) за вода и ВиК услуги,представляваща част от сумата от
818,71 лева,начислена по фактура от 07.08.2023 г. за клиентски номер
**********.
ОСЪЖДА „С В“АД,ЕИК *****,със седалище и адрес на управление
гр.С,представлявано от В Т да заплати на основание чл.81 от
ГПК,вр.чл.78,ал.1 от ГПК на К. Б. Х.,ЕГН **********,с адрес П,в.з.*****
сумата от 50 ( петдесет ) лева заплатена държавна такса.
ОСЪЖДА „С В“АД,ЕИК *****,със седалище и адрес на управление
гр.С,представлявано от В Т да заплати на адвокат К. И. Б.,ЕГН **********,с
адрес гр.С,сумата от 480 ( четиристотин и осемдесет ) лева адвокатско
възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийски
градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5