Р Е Ш Е Н И Е
№ 71 27.05.2022 г. град Търговище
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд-
гр.Търговище,
на двадесет
и седми април две хиляди двадесет и втора
година,
в публично съдебно заседание, в
следния състав:
Председател -
Албена Стефанова
Секретар – Стоянка И.,
като разгледа
докладваното от председателят административно
дело № 314 по описа за 2021 г. на съда, за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на Глава деветнадесета от ДОПК.
Образувано е по жалба на „Лессервиз“
ЕООД, ЕИК ********* с настоящи седалище и адрес на управление: гр.София, ж.к.
„Надежда“, бл.272,вх.Ж,ет.7,ап.171 представлявано от управителя Г. Гр. Г.,
подадена чрез адвокат К. С.от АД „С. П. и С.“, с посочен по делото съдебен
адрес:*** срещу Ревизионен акт /РА/ № Р-03000320000939-091-001/26.10.2020г.
издаден от В. Г. Хр.-Началник сектор „Ревизии и Н.К. И.-главен инспектор по
приходите, потвърден с Решение №303/14.01.2021г. на Директора на Дирекция
„ОДОП“ – Варна.
Жалбоподателят
оспорва изцяло горепосочения Ревизионен
акт, с който в тежест на „Лессервиз“ ЕООД, ЕИК ********* са установени задължения за Корпоративен
данък /КД/ по ЗКПО за периода от 01.01.2013г.-31.12.2016г. в общ размер на
главница от 24525.01 лева и лихви от 13296.26 лева.
В жалбата като основание се навеждат
нарушения на процесуалния и на
материалния закон. Излага се становище, че при издаване на РА не е спазена
законовата процедура по чл.122 от ДОПК. Навежда се, че ЗВР не е връчена
надлежно на ревизираното лице, че към датата на възлагане на ревизията е
изтекъл срока по чл.109 от ДОПК, както и че на оспорващото дружество не е
връчено надлежно уведомление по чл.124 от ДОПК. Излага се становище, че
ревизионното производство е образувано след изтичане на погасителната давност
за ревизионния период от 01.01.2013г.-31.12.2013г. Излагат се твърдение, че
всички описани в оспорения акт -МПС на дружеството, са с дизелово гориво, като
закупеното гориво-бензин и газ пропан-бутан е използвано за зареждане на
бензинови косачки, резачки, моторни триони, ямкокопател, мотокар, газокар, като
извършваната с тях дейност е във връзка с предмета на дейност на дружеството.
Излагат се доводи, обосноваващи неправилност на изводите на ревизиращия орган
по отношение на непризнаването на разходите за материали, отчетени по сметка
601 по фактури, издадени от „БГ Груп“ ООД гр.Попово, както и по отношение
непризнаването на разходите за цялото количество гориво, поради нередовно
представени-пътни листи, пътни книжки, данни за лицата управлявали съответните
МПС и изминатия пробег. Моли се РА
изцяло да бъде отменен като
незаконосъобразен.
В
съдебно заседание оспорващото дружество се представлява от адвокат К. С.от
АК-Варна, която поддържа жалбата на изложените в нея основания и доводи.
Представя писмена защита, в която излага подробни доводи обосноваващи, че от
така събраните по делото писмени доказателства и от заключението на вещото лице
по ССЕ безспорно по делото се установява, че не са били налице основанията по
чл.122, ал.1,т.4,т.5 и т.8 от ДОПК за провеждане на процедурата по чл.122 от ДОПК. Излага се становище, че органът по приходите е определил свой размер на
приходите и на разходите и свой собствен счетоводен резултат, което не е в
правомощията на ревизиращия орган.
Излагат се доводи обосноваващи, че неправилно ревизиращият орган е
мотивирал отказа си за признаване на
цялото количество гориво с това, че не са били представени изисканите пътни
листи, пътни книжки и данни за лицата, управлявали съответните МПС и изминатия
пробег. Моли се оспорения РА 9да бъде изцяло отменен. Претендира се присъждане
на направените по делото разноски. Възразява се срещу претендирания размер на
юрисконсултско възнаграждение като се навежда, че същото следва да се определи
по Наредбата за правна помощ, до колкото ответника се представлява от
юрисконсулт, а не от адвокат.
Ответникът
по оспорването – Директорът на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна
практика“ /ОДОП/-Варна при ЦУ на НАП не се явява лично. Представлява се от гл.юрисконсулт М.Н.К., която представя писмени
бележки. В тях се излага становище че оспорения РА е втори по ред, издаден на
основание чл.155, ал.4 от ДОПК. Навежда се че в тези случаи не се образува ново
ревизионно производство, а се възстановява висящността на вече образувано
такова. Излага се твърдение че първоначалната ЗВР е връчена на 18.03.2019г.,
с което срока по чл.109, ал.1 от ДОПК се
явява спазен. Излага се становище, че доколкото данъчната основа е определена
от ревизиращия орган по особения ред на чл.122 от ДОПК, за нея са неприложими
правилата на материалния закон за формиране на данъчна основа. Навежда се че
тъй като стойността на данъчната основа по РА и по ССЕ е една и съща, следва да
се приеме че същата е правилно определена от ревизиращия орган в оспорения акт.
Излагат се подробни доводи обосноваващи правилност на изводите на ревизиращия
орган относно непризнаването на на разходи по фактури, издадени от „БГ Груп“
ООД, както и на разходи за горива за всички ревизирани данъчни периоди. Моли се
жалбата на „Лессервиз“ ЕООД гр.Попово да бъде отхвърлена като неоснователна.
Претендира се присъждане на юрисконсулско възнаграждение, определено по реда на
чл.161, ал.1 от ДОПК, като се излагат доводи за неприложимост на разпоредбите
на чл.78, ал.8 от ГПК, ЗПП и НЗПП по дела за оспорване на РА.
След преценка на събраните по делото
доказателства, съдът констатира следното:
Ревизионното производство е при
условията на чл.155, ал.4 от ДОПК във връзка с Решение №365/12.02.2020г. на Директора
на Дирекция ОДОП Варна, с което е отменен РА №Р-03002519001120-091-001/19.11.2019г.
с указания за издаване на нов ревизионен акт, като законосъобразно се установят
задълженията на дружеството по ЗКПО за периода 01.01.2013г.-31.12.2016г.
Първото ревизионно производство за
установяване на задълженията по ЗКПО от
2013г. е образувано със ЗВР №Р-03002519001120-020-001/22.02.2019г. Посочената
Заповед е връчена на „Лессервиз“ ЕООД, с тогавашни седалище и адрес гр.Попово, обл.Търговище, Южна промишлена
зона №135, по електронен път на 18.03.2019г.
Със Заповед № Д-2273/20.12.2018г. на
Директора на ТД на НАП-Варна, В. Г. Хр.-началник сектор „Ревизии“ ” при ТД на
НАП – Варна е определен за орган по приходите, който да издава заповеди за
възлагане на ревизии , съгласно чл.112 от ДОПК, считано от 02.01.2019г
Производство по издаване на процесния
РА е започнало въз основа на ЗВР № Р-03000320000939-020-001/17.02.2020 г.,
издадена от В. Г. Хр.-началник сектор „Ревизии“ ” при ТД на НАП – Варна. С посочената Заповед на „Лессервиз“
ЕООД, ЕИК ********* е възложена ревизия с обхват: за задължения за корпоративен
данък /КД/ за периода 01.01.2013г.-31.12.2016г. Заповедта е връчена на
дружеството по ел.път на 05.03.2020г.
Със ЗИЗВР № Р03000320000939-020-002/03.06.2020 г. на издадена
от В. Г. Хр.-началник сектор „Ревизии“ ” при ТД на НАП – Варна е изменен срока
на ревизията до 05.08.2020г. Заповедта е връчена на дружеството по ел.път на
13.06.2020г. Ревизионното производство е било спряно със Заповед №
Р-03000320000939-023-001/10.06.2020 г., връчена по ел.път на 13.06.2020г. и
възобновено със „Заповед № Р-03000320000939-143-001/13.07.2020 г., връчена по
ел.път на същата дата.
За резултатите от ревизията е издаден
Ревизионен доклад /РД/№
Р-03000320000939-092-001/23.09.2020 г.Последния е издаден от определените в ЗВР
длъжностни лица-М. Й. Ц. - главен инспектор по приходите и Н.К. И. - главен
инспектор по приходите. РД е връчен на дружеството по ел път на 29.09.2020г.
Въз основа на така изготвения РД е издаден процесния РА №
Р-03000320000939-091-001/26.10.2020г. издаден от В. Г. Хр.-Началник сектор„Ревизии
и Н.К. И.-главен инспектор по приходите.
Не се спори по делото, че Заповед
№Д-2273/20.12.2018г. по чл.112 от ДОПК, издадена от М. К., Заповед за възлагане
на ревизията/ЗВР/ № Р-03000320000939-020-001 от 17.02.2020г. издадена от В. Г.
Хр.-началник сектор „Ревизии, ЗИЗВР № Р-03000320000939-020-002 от 03.06.2020г.,
Заповед за спиране на производство № 03000320000939-023-001 от 10.06.2020г. от
10.06.2020г., Заповед за възобновяване на производство №03000320000939-143-001
от 13.07.2020г. издадени от В. Г. Хр., Ревизионен доклад /РД/ №
Р-03000320000939-092-001 от 23.09.2020г. издаден от М. Й. Ц.- гл.инспектор по
приходите, Н.К. И. -гл.инспектор по приходите и Ревизионен акт №
Р-03000320000939-091-001/26.10.2020г. издаден от В. Г. Хр.-Началник сектор „Ревизии
и Н.К. И.-главен инспектор по приходите, са подписани от лицата, посочени като
техни издатели, с актуални КЕП и на датите, посочени в тях.
РА е с обем на ревизията съвпадащ с
обема, възложен с ЗВР № Р-03000320000939-020-001/17.02.2020 г. и съобразно
указанията по Решение №365/12.02.2020г. на Директора на Дирекция ОДОП Варна.
В
хода на ревизионното производство е установено следното:
Дружеството „Лессервиз“ ЕООД, ЕИК ********* е декларирало пред
НАП, че извършва основна
икономическа дейност - производство на други изделия от дървен материал.
В хода на
ревизионното производство е изготвено искане за представяне на документи и писмени обяснения изх.№ Р-03000320000939-040-001/26.02.2020 г., с което от
ревизираното лице с изискана пълна счетоводна и търговска документация, в т.ч. всички фактури за покупки
и продажби за периода от 01 .01.2013 г. до 31.12.2016 г., документи за извършени плащания
/банкови извлечения, касови книги, ПКО, РКО и други платежни документи/, сключени договори и анекси,
счетоводни регистри и всички
други относими доказателства, касаещи процесния период. Изискани са оборотни ведомости и главна книга за периода
от 01.01.2013 г. до 31.12.2016 г. Искането е връчено на емейл адрес на дружеството чрез представляващия „Лессервиз“ ЕООД - Радослав Иванов
Тонев,
назначен постоянен синдик по Определение № 273/15.08.2018 г.
на Окръжен съд -Търговище. В хода на ревизионното производство са изготвени и изпратени нарочни
искания за представяне на
документи до Г. Гр. Г., в качеството му трето лице, съхраняващо документите, необходими за извършване на
ревизията, както и до Радослав Иванов
Тонев, синдик на „Лессервиз“ ЕООД, съответно ИПДПОТЛ № Р-03000320000939-041-001/15.04.2020г. и №Р-03000320000939-041-002/15.04.2020г.
С
Протокол № 1036439/21.05.2020 г. е документирана извършена проверка в
деловодството на ТД на НАП Варна, офис Русе и е установено, че към датата на
проверката не са налице постъпили документи във връзка с ИПДПОЗЛ №
Р-03000320000939-040-001/26.02.2020г.
Предвид
установените факти, ревизиращият екип е приел, че са налице обстоятелства по
чл.122, ал.1, т.4, т.5 и т.8 от ДОПК.
На основание чл.
124, ал. 1 от ДОПК, на ревизираното лице
е връчено
Уведомление
№
Р-03000320000939-113-001/22.05.2020 г., с което същото е уведомено, че основата за
облагане с корпоративен данък за периода 01.01.2013 г. - 31.12.2016 г. ще бъде определена по реда на чл. 122 и сл. от ДОПК. Уведомлението е връчено на
дружеството на 03.06.2020г.
На
ревизираното дружество е връчено също така и и уведомление по чл. 17 от ДОПК №
Р-03000320000939-139-001/22.05.2020 г., както и ИПДПОЗЛ от 22.05.2020 г. , с
което е изискана декларация по чл. 124, ал. 3 от ДОПК. Уведомлението е връчено
на 03.06.2020г. От страна на ревизираното лице не е взето становище, както и не
са представени декларации по чл. 124, ал. 3 от ДОПК за процесните години.
За
ревизираната 2013г. органите по приходите са
приели сумата в размер на
28527,23 лв. като неотчетен от дружеството по съответния ред
приход от дейността на дружеството за 2013г., тъй като сумата е посочена в 8
фактури, издадени от дружеството на „Кори-транс“ ЕООД, НЛРРС-СЛРБ и „БГ Груп“
ООД, които са включени в дневниците за продажби и справки-декларации по ЗДДС.
Процесните фактури, са отразени като получени дневниците за покупки на СД по
ЗДДС при контрагентите.
Като
разходи за 2013г.органите по приходите са установили такива в размер на 61012,79
лв., представляващи осчетоводените разходи на „Лессервиз“ ЕООД в размер на
159799,41 лв. /декларирани по ГДД 177454,18 лв./, намалени с: 3218,64 лв. -
непризнати разходи, отразени по счетоводна сметка 609 „Други разходи“, без
представени първични документи; 661791.28
лв. - непризнати разходи, отразени по счетоводна сметка, 601 „Разходи за
материали“, вт.ч. -32964,35 лв. по фактури, издадени от „БГ Груп“ ООД и „Кори
транс“ ЕООД без представени първични счетоводни документи, удостоверяващи
извършения разход /стр.18 от РД/; -31826,93 лв. разходи по фактури за закупени
горива, за които липсва основание за изписаният разход за гориво, тъй като не
са представени доказателства за използването на горивата в дейността на
дружеството - пътни листи на МПС с отразени маршрути и пробег в км., разходна
норма на посочените МПС и разходвани горива по видове, в литри.; 2000,00 лв. -
непризнат разход по фактура № **********/07.09.2013 г., издадена от „Агротрейд
Къмпани“ ЕООД, с предмет на доставката „гатер—банцинг, осчетоводен неправилно
по сметка 601 „Разходи за материали“, вместо по сметка 204 „Машини, съоражения
и оборудване“. Прието е че придобитият гатер- банцинг представлява дълготраен
материален актив и като такъв покупката му не следва да се отчита като текущ
разход. Не са признати като разходи и 28776.70 - отразени по счетоводна сметка
602 „Разходи за външни услуги“, в т.ч.:
28703,31 лв., отразени в счетоводството като пощенски разходи, за който не
са представени първични документи, както и осчетоводен разход по фактура №
**********/28. 09.2013 г., издадена от „Жасмин 2001“ ЕООД с предмет „хотел,
туристически данък /, за който не са представени доказателства, че разходът е
свързан с дейността на дружеството.
За
ревизираната 2014г. органите по приходите са
приели сумата в размер на 360,30
лв. като неотчетен по съответния ред приход от дейността на дружеството за 2014
г. Прието е че след анализ на издадените от дружеството фактури за извършени
продажби и регистрираните обороти в ЕКАФП през 2014 г., се установява, че на 16.04.2014 г. е регистрирано получено
плащане в размер на 432,36 лв. с данъчна основа - 360,30 лв. и ДДС - 72,06 лв.,
регистрирано в ЕКАФИ, за което не е издадена фактура и не е отчетен приход.
Полученото плащане не е отразено в представените счетоводни регистри, отчитащи
получени плащания, клиенти и приходи от продажби.
Като
разходи за 2014г. органите по приходите са установили такива в общ размер на
130636,02 лв., представляващи осчетоводените разходи на „Лессервиз“ ЕООД в
размер на 168185,58 лв. /декларирани по ГДД 227399,40 лв./, намалени с: 36659.27 лв. - непризнати разходи отразени по
счетоводна сметка 601 „Разходи за материали“, в т.ч. 13522,35 лв. по фактури от „БГ Груп“ ООД, издадени
през 2013г., 22865,34 лв. разходи по фактури за закупени
горива, за които липсва основание за изписания разход за гориво, тъй като не са
съставени документи, удостоверяващи използването на горивата в дейността на
предприятието - пътни листи на МПС с отразени маршрути и пробег в км., разходна
норма на посочените МПС и разходвани горива по видове, в литри, 271,58 лв. по фактури, издадени през 2013г.; 890,29 ДВ. - непризнат разход отразен по счетоводна
сметка 602 „Разходи за външни услуги“ по фактури от 2013г. с предмет вода и ел.
енергия.
За
ревизираната 2015г. органите по приходите са
приели сумата в размер на 716,50 лв. като неотчетен по съответния ред приход от
дейността на дружеството за 2015 г. След анализ на издадените от дружеството
фактури за извършени продажби и регистрираните обороти в ЕКАФП през 2015г.,органите
по приходите са приели за установено, че
на 07.07.2015 г. е
налице получено плащане, регистрирано в
ЕКАФП в размер на 329,97 лв., в т.ч. данъчна основа - 274,98 лв. и ДДС - 54,99
лв., за което не е издадена фактура и не е отчетен приход. Полученото плащане
не с отразено в представените счетоводни регистри, отчитащи получени плащания,
клиенти и приходи от продажби. Установено е също така, че фактура №
**********/21.10.2015 г., издадена на ЕТ „Симов-Дентал-Лукс - Мима Симова“, с
данъчна основа 441,52 лв. и ДДС - 88,30. лв. е платена в брой на 21.10.2015 г. Фактурата не
е намерила отражение в представените счетоводните регистри, отчитащи клиенти, получени
плащания и приходи
Като
разходи за 2015г. органите по приходите са установили такива в общ размер на 94803,01 лв., представляващи осчетоводените разходи на „Лессервиз“ ЕООД
в размер на 116970,84 лв. /декларирани по ГДД 100858,41 лв./, намалени с: 21558,83
лв. - непризнати разходи отразени по счетоводна сметка 601 „Разходи за
материали“, в т.ч. 1285,66 лв. разходи по 3 броя фактури- несвързани с дейността на дружеството /електрически
четки за зъби, диван, фризер/, 671,69 лв.
непризнати разходи по 2 бр. фактури /стр.36 от РД/, издадени от доставчиците за
получени стоки/материали и услуги през 2014 г., 19601,48 лв. разходи по фактури за закупени горива, за които липсва „
основание за изписания разход за гориво, тъй" като не са съставени
документи, удостоверяващи изразходването на горивата за дейността на
предприятието – пътни „листи на МПС с отразени маршрути и пробег в км.,
разходна норма на посочените
МПС и разходвани горива по видове, в литри;
609.00 лв. - непризнати разходи отразен по
счетоводна сметка 602 „Разходи за външни услуги“, по 6 бр. фактури, издадени от
доставчиците за получени услуги през 2014г, осчетоводени по дебита на
счетоводна сметка 602 „Разходи за външни услуги“ през 2015 г.
За
ревизираната 2016г. органите по приходите са
приели сумата в размер на 2397,00
лв. като неотчетен по съответния ред приход по фактури № **********/13.12.2016
г. и № **********/19.12.2016 г. на обща стойност 2876,40 лв., в т.ч. данъчна
основа - 2397,00 лв. и ДДС - 4790,40 лв., представени от „Лессервиз“ ЕООД. При извършена
служебна проверка в ревизионното производство в информационните масиви на НАП е
установено, че фактура № **********/19.12.2016 г. е отразена като получена в
дневник за покупки на СД по ЗДДС при контрагента.
Като
разходи за 2016г. органите по приходите са установили такива в общ размер на 32754,08 лв., представляващи осчетоводените разходи на
„Лессервиз“ ЕООД в размер на 71598,87 лв. декларирани по ГДД 71598,87 лв./,
намалени с: 2108,04 лв. - непризнати
разходи отразени по счетоводна сметка 601 „Разходи за материали“, вт.ч.:
869,80 лв. непризнати разходи по 5 бр. фактури,
издадени от доставчиците за получени стоки/материали и услуги през 2015г.,
1239,08 лв. разходи по фактури за закупени
горива, описани за които липсва
основание за изписания разход за гориво, тъй като не са съставени документи,
удостоверяващи изразходването на горивото за дейността на предприятието - пътни
листи на МПС с отразени маршрути и пробег в км., разходна норма на посочените
МПС и разходвани горива по видове,в литри, 34.17 лв. - непризнати разходи,
отразени по счетоводна сметка 602 „Разходи за външни услуги“, по 6 бр. фактури
издадени от доставчиците за получени услуги през
предходната 2015г., осчетоводени по дебита на счетоводна сметка 602 „Разходи за
външни услуги" през 2016г.; 35535,84 лв. - непризнати разходи за отписани
вземания по счетоводна сметка 609 „Други разходи“, за които не са представени
документи, установяващи основанието за направения разход; 1145,84 лв. -
непризнати разходи, представляващи разлика между отчетната и балансовата
стойност на продадания ДМА, осчетоводени по дебита на счетоводна сметка 709
„Други приходи от дейността", през 2016 г.
Въз
основа на така приетите за установени приходи и разходи от дейността на
дружеството за ревизирания период,
ревизиращият орган е определил по реда на чл.122 от ДОПК данъчна основа за
облагане за всяка от ревизираните години, като разлика между установените в
хода на ревизията размери на приходите и разходите, коригирани с увеличенията и
намаленията за данъчни цели по чл. 54 ал. 1 и ал.2 и чл.70 ал. 1 и ал.2 от ЗКПО, както следва: за 2013г. данъчна
основа в размер на 102945,83 лв. и дължим корпоративен данък в размер на
10294,58 лв.; за 2014г. данъчна основа в размер на 54348,41 лв. и дължим корпоративен
данък в размер на 5434,84 лв.; за 2015г. данъчна основа в размер на 15991,75
лв. и дължим корпоративен данък в размер на 1599,18 лв.; за 2016г. данъчна
основа в размер на 71964,05 лв. и дължим корпоративен данък в размер на 7196,41
лв.
За
констатациите от ревизията е съставен Ревизионен доклад № Р-03000320000939-092-001/23.09.2020 г. Срещу констатациите по РД от страна на дружеството е
подадено възражение с вх.№25030/14.10.2020г.
На 26.10.2020г. е издаден оспорения
Ревизионен акт №
Р-03000320000939-091-001/26.10.2020г.
С Ревизионният
акт са установени задължения в тежест на „Лессервиз“ ЕООД, ЕИК ********* за
Корпоративен данък /КД/ по ЗКПО за периода от 01.01.2013г.-31.12.2016г. в общ
размер на главница от 24525.01 лева и лихви от 13296.26 лева; както следва: за
2013 данък-главница в размер на 10294,58
лв. и лихва в размер на 6870,51 лв.; за 2014г. данък-главница
в размер на 5434,84 лв. и лихва в размер на 3074,90 лв.;
за 2015г. данък-главница в размер на 1599,19лв.
и лихва в размер на 741,94лв.;
за 2016г. данък-главница в размер на 7196,41лв.
и лихва в размер на 2608,91лв.
Ревизионният
акт е връчен на дружеството на 27.10.2020г. Същият е обжалван изцяло от „Лессервиз“
ЕООД гр.София по административен ред пред Директора на Дирекция ОДОП-Варна при ЦУ на НАП с жалба с
вх.№ Р-№УИ-8-2/10.11.2020г.
По подадената жалба е
постановено Решение №303/14.01.2021г. на
Директора на Дирекция ОДОП-Варна при ЦУ на НАП. С посоченото Решение
Ревизионния акт в обжалваната му част е изцяло потвърден.
В решението си решаващият орган е приел за
правилно определени по реда на чл.122 от ДОПК, размерите на данъчните основи, като
разлика между установените в хода на ревизията размери на приходите и разходите,
за облагане с корпоративен данък за 2013г,2014г.,2015г. 2016г. както по размер
така и по основания.
Решението е съобщено на дружеството
на 07.05.2021г. съгласно приложената разписка /стр.461 от данъчната преписка/.
Жалбата срещу РА е подадена от „Лессервиз“
ЕООД, ЕИК ********* гр.София до
Административен съд-Търговище на 21.05.2021г. по пощата съгласно приложения по
делото пощенски плик.
Не се спори по делото относно обстоятелството, че основната
икономическа дейност на оспорващото дружество през ревизирания период е производство на други изделия от дървен
материал.
Съгласно
заключението на вещото лице предоставените документи свързани със счетоводната отчетност на
дружеството и воденото от дружеството счетоводство, дават възможност за
установяване на данъчна основа за облагане с корпоративен данък за всяка една от
годините от 2013 г. до 2016 г., още повече, че и начина на определяне на
размера на приходите и разходите от органа по приходите в обжалвания РА се
базира на анализ на оборотите по счетоводните сметки за приходи и разходи в
съпоставка с представените първични счетоводни документи и информацията от
подадените от дружеството официални документи - Справки-декларации по ЗДДС , ДД
по чл.92 от ЗКПО и годишен финансов отчет.
В
съдебно заседание вещото лице допълни, че по начина, по който е водено
счетоводството на дружеството и от документите, които са представени в хода на
ревизионното производство ревизиращият орган е можел да установи основата за
облагане с данъци. В съдебно заседание вещото лице допълни, че това което е
поискано от дружеството като съдействие е оказано.
От
заключението на вещото лице се установява, че от съдържащите се в данъчната
преписка по делото копия на първични счетоводни документи за приходите и
разходите на дружеството, както и с представените счетоводни справки и регистри
не са налице такива, които да са повредени или такива , които да са негодни за
установяване на обстоятелствата , които са документирани в тях.
Съгласно
заключението на вещото лице по допуснатата
Съдебно-счетоводна експертиза ревизиращия екип е формирал нов счетоводен
финансов резултат, който е преобразувал за данъчни цели, а не данъчна основа.
Експертът счита, че формирането на данъчните задължения е следвало да бъде на
база декларирания счетоводен финансов резултат в подадените ГДД за отчетните
години от 2013г. до 2016г., който да бъде преобразуван за данъчни цели с
корекциите на приходите и разходите, установени в хода на ревизията. Независимо
от това експертът дава заключение, че размерите на дължимия корпоративен данък
и за четирите ревизирани години съвпада с установените с РА размери, а именно
както следва: за 2013г. при данъчен финансов резултат 102945.83, размерът на
дължимия КД е от 10294.58 лв.; за 2014г. при данъчен финансов резултат от
54348,41лв. дължимия КД е от 5434 84лв.; за 2015г. при данъчен финансов резултат от 15991,75лв.
дължимия КД е от 1599,18лв; за 2016г. при данъчен финансов резултат от
71964,05лв. дължимия КД е от 7196,41лв.
Вещото
лице дава заключение, че разходите за гориво, които не са признати от
ревизиращия орган не са отразени по съответния ред предвиден в ЗКПО, като
същите не следва да се признаят на това основание, а не по причина, че липсват
първични счетоводни документи. В съдебно заседание вещото лице излага
заключение че всички останали констатации на ревизиращия орган за
непризнаването на разходите на дружеството за ревизирания период са правилни.
В
съдебно заседание вещото лице допълни, че при така изчислените в заключението
по ССЕ размери на дължимия КД, размерите
на лихвите установени с РА са правилно определени.
Така установената
фактическа обстановка се подкрепя от събраните по делото писмени доказателства
и от заключението по допуснатата по делото съдебно-счетоводна експертиза.
При така приетото за установено от фактическа страна, съдът намира
жалбата за допустима като подадена срещу
такава част от РА, която е била обжалвана по административен ред като задължителна
положителна процесуална предпоставка, съгласно чл.156, ал.3 от ДОПК. Жалбата е
подадена в срока по чл.156, ал.1 от
ДОПК, от надлежна страна и при наличие на правен интерес.
По основателността на жалбата съдът намира следното:
Оспорения РА №03000320000939-091-001/29.10.2020г.
е втори поред и е издаден на основание чл.155, ал.4 от ДОПК след отмяна с Решение
№ 365/ 12.02.2020г. на Директора на дирекция ОДОП – Варна на РА № Р03002519001120-091/19.11.2019г.
С отмяната на един РА и връщането на преписката на ревизиращия орган за
издаване на нов ревизионен акт на основание чл.155 ал.4 от ДОПК не се образува
ново производство, а се възстановява висящността на вече образуваното такова с
първата ЗВР.
Съгласно чл.109 ал.1 от ДОПК не се образува производство за установяване
на задължения за данъци по този кодекс, когато са изтекли 5 години от
изтичането на годината, в която е подадена декларация или е следвало да бъде подадена
декларация. Следователно за задълженията на дружеството по ЗКПО за 2013г.,
декларацията се подава през 2014г. Срокът по чл.109 ал.1 от ДОПК започва от 01.01.2015г.
и се явява изтекъл на 31.12.2019г.
В конкретния случай по делото е
доказано, че първото ревизионно производство за установяване на задълженията на
дружеството по ЗКПО за 2013г. е образувано със ЗВР №.03002519001120-020-001/22.02.2019г.
Заповедта е връчена на „Лессервиз“ ЕООД, ЕИК, ********* по електронен път на 18.03.2019г.
Предвид изложеното съдът приема, че с връчването на първоначалната ЗВР №Р-03002519001120-020-001/22.02.2019г.
срокът по чл.109 ал.1 от ДОПК за образуване на производство за установяване на
задълженията на дружеството за 2013г. в настоящото ревизионно производство се
явява спазен.
Заповедта за възлагане на ревизията е издадена от компетентен орган, при
спазване на изискването на чл.112, ал.2,т.1 от ДОПК.
На дружество „Лессервиз“ ЕООД, ЕИК, ********* са връчени уведомление по
чл.124, ал.1 от ДОПК и по чл.17 от ДОПК.
Ревизионното производство е проведено и РД е издаден от оправомощените със
ЗВР лица. РА е издаден от компетентни
органи и подписан от тях с валидни квалифицирани електронни подписи. Предмета и
обхватът на ревизията по РА изцяло
съвпада с тези по ЗВР и е в съответствие с указанията дадени с Решение № 365/
12.02.2020г. на Директора на дирекция ОДОП – Варна.
Ревизионния доклад и Ревизионния акт съдържат мотиви. РД е съобщен на „Лессервиз“
ЕООД, ЕИК *********.
По изложените
съображения съдът намира обжалвания РА за постановен от компетентен орган, при
спазване на процесуалните правила и на законовите изисквания за форма и
съдържание.
По отношение на съответствието на
обжалвания РА с материалния закон, съдът намира следното.
От събраните по делото доказателства преценени в тяхната съвкупност съдът
приема, че по делото не се доказа наличието на някое от обстоятелствата по
чл.122, ал.1,т.4,т.5 и т.8 от ДОПК. Не се излагат обаче конкретни възражения от
страна на дружеството относно установените в хода на ревизията неотчетени от
него приходи по фактури за извършени продажби за 2013г., 2014г. и 2015г. и 2016г. Посочените
констатациите на органа се и доказват от така събраните по делото писмени
доказателства. На основание изложеното съдът приема за доказано по делото, че в
хода на ревизионното производство са били налице данни за укрити приходи на
дружеството. Предвид изложеното съдът приема, че ревизионното производство се
явява законосъобразно проведено по реда
на чл.122 от ДОПК, при наличие на основание по чл.122, ал.1,т.2 от ДОПК.
Едновременно с гореизложено от
заключението по ССЕ по делото се доказа, че независимо по кой от двата метода
ще се определят размерите на данъчните основи за облагане с КД за всяка от
ревизираните години- при прилагане на чл.122, ал.2 от ДОПК или преобразуване на счетоводния финансов
резултат по реда на ЗКПО, размерите на данъчните задължения на дружеството за
КД и за четирите ревизирани години са едни и същи и изцяло съответстват с
установените с РА размери. По изложените съображения съдът приема за правилно
определени в оспорения РА данъчните основи за облагане с КД и за четирите ревизирани
години. От заключението на вещото лице по делото се установи и правилно
определяне и на размерите на лихвите по РА, за невнесения срок КД за
ревизирания период.
От заключението на вещото лице по делото се доказа, че непризнатите от
ревизиращия орган разходи за гориво, реално не са отразени по предвидения по
ЗКПО ред и същите следва да не се признаят като такива, тъй като не е спазен
законовият ред за тяхното отразяване. С оглед това заключение на експерта както
и липсата на представени доказателства, удостоверяващи използването на горивата
в дейността на дружеството, съдът приема, че същите правилно не са признати за
разходи на дружеството през ревизирания период. Всички останали констатации на
ревизиращия орган във връзка с
непризнатите на дружеството разходи за ревизирания период са правилни, съгласно заключението на вещото
лице и становището му, изложено в съдебно заседание.
При доказано в конкретния случай обстоятелство по чл.122, ал.1 от ДОПК на
основание чл.124, ал.2 от ДОПК,
фактическите констатации в РА се смятат
за верни до доказване на противното.
В настоящото производство фактическите констатации на оспорения РА по отношение размерите на неотчетените от „Лессервиз“
ЕООД, ЕИК ********* приходи по фактури от продажби не бяха оборени от оспорващото
дружество по съответния ред и с ангажиране на доказателства.
По изложените съображения съдът приема
оспорения РА за постановен при правилно
приложение на материалния закон.
На основание всичко гореизложено, съдът намира, че следва жалбата на
„Лессервиз“ ЕООД, ЕИК ********* гр.София
срещу Ревизионен акт № №
Р-03000320000939-091-001/26.10.2020г. изцяло да бъде отхвърлена като
неоснователна.
При така следващия се от правния спор резултат, следва искането на
процесуалния представител на ответника по оспорването за присъждане на
разноски да бъде уважено.
Нормите на ГПК са приложими само за неуредените в ДОПК въпроси. Редът за
присъждане на разноски по административни дела за обжалване на ревизионни
актове е изрично уреден в чл.161 от ДОПК, поради което разпоредбите чл.78 ал.8
от ГИК и на ЗПП и НЗПП са неприложими по дела за оспорване на РА. Съгласно
чл.161 ал.1 изр.2 от ДОПК на ответника се
присъждат разноски съобразно отхвърлената част от жалбата На администрацията
вместо възнаграждение за адвокат се присъжда за всяка инстанция юрисконсултско възнаграждение
в размера на минималното възнаграждение за един адвокат. Минималното
възнаграждение за един адвокат съобразно чл.36 от Закона за адвокатурата е
възнаграждението по Наредбата за минималните размери на адвокатските
възнаграждения.
При изцяло отхвърляне на оспорването по жалбата и и материален интерес в
общ размер на 37 821.27 лева на ответника следва да бъдат присъдени разноски за
юрисконсултско възнаграждение, определено на основание чл.161, ал.1 от ДОПК и
чл.8, ал.1,т.4 от Наредба №1/09.07.2004г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения в размер на 1664.64 лева.
Воден от горното и на основание чл.160, ал.1 от ДОПК, чл.161, ал.1 от ДОПК, съдът
Р Е Ш
И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на „Лессервиз“ ЕООД, ЕИК ********* с настоящи седалище и
адрес на управление: гр.София, ж.к. „Надежда“, бл.272,вх.Ж,ет.7,ап.171
представлявано от управителя Г. Гр. Г., подадена чрез адвокат К. С.от АД „С. П.
и С.“, с посочен по делото съдебен адрес:*** срещу Ревизионен акт /РА/ №
Р-03000320000939-091-001/26.10.2020г. издаден от В. Г. Хр.-Началник сектор„Ревизии
и Н.К. И.-главен инспектор по приходите, потвърден с Решение №303/14.01.2021г.
на Директора на Дирекция „ОДОП“ – Варна, с който в тежест на „Лессервиз“ ЕООД, ЕИК ********* са установени задължения за Корпоративен
данък /КД/ по ЗКПО за периода от 01.01.2013г.-31.12.2016г. в общ размер на
главница от 24525.01 лева и лихви от 13296.26 лева.
ОСЪЖДА „Лессервиз“ ЕООД, ЕИК ********* с настоящи седалище и адрес на
управление: гр.София, ж.к. „Надежда“, бл.272,вх.Ж,ет.7,ап.171 представлявано от
управителя Г. Гр. Г. да заплати на Национална агенция по приходите /НАП/-София
разноски по делото в размер на 1664.64лв. /хиляда шестстотин шестдесет и четири
лева шестдесет и четири стотинки/.
Решението подлежи на обжалване и
протестиране пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от неговото
съобщаване.
Препис от решението да се изпрати на
страните.
Председател: