Решение по дело №86/2020 на Административен съд - Пазарджик

Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 496/22.7.2020г.

 

гр. Пазарджик,

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

 

Административен съд – Пазарджик, ХІ състав, в открито съдебно заседание на двадесет и четвърти юни, две хиляди и двадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ :  Десислава Кривиралчева

                                                                  ЧЛЕНОВЕ:  1. Христина Юрукова                                                                                                                                              2.   Светомир Бабаков

При секретаря Янка Вукева и с участието на прокурора Станка Димитрова разгледа докладваното от съдия Юрукова касационно административно дело № 86, по описа на съда за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по касационна жалба на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“, подадена чрез юрк. Ч., и касационна жалба на Т.Т.К. срещу Решение № 417/02.07.2018 г., постановено по АД № 136/2018 г. на Административен съд Пазарджик.

ГДИН обжалва решението в частта, с която е осъдена да заплати на Т.Т.К., ЕГН **********, в момента в Затвора Пазарджик, с посочен съдебен адрес ***, адв. В.С. обезщетение в размер на 250,00лв. (двеста и петдесет лв.) за претърпени неимуществени вреди за периода от 04.12.2017г. до 08.12.2017г. включително, както и законовата лихва върху тази сума, считано от 01.02.2018г., до окончателното й изплащане. Излагат се съображения, с които се счита, че решението е необосновано и неправилно. Иска се отмяна на решението, отхвърляне на жабата, евентуално намаляване размера на обезщетението.

Т.К. обжалва решението в частта, в която предявеният от него иск по чл. 284 ЗИНЗС против Главна дирекция " Изпълнение на наказанията", при Министерство на правосъдието гр. София, е отхвърлен над сумата от 250 лева до пълния размер от 16 000 лева. Изложени са съображения за неправилност на съдебния акт в обжалваната му част поради допуснати нарушения на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяната му и постановяването на друго, с което предявеният иск бъде уважен изцяло. Представя отговор по касационната жалба на  Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" при Министерство на правосъдието, като я оспорва като неоснователна.

Представителят на Окръжна прокуратура Пазарджик изразява становище за неоснователност на касационните жалби и предлага решението да бъде оставено в сила.

След като прецени доказателствата по делото, във връзка с доводите и съображенията на страните, Административен съд Пазарджик, ХІ състав приема следното:

Касационните жалби са подадени в законоустановения срок, от надлежни страни, с оглед на което са процесуално допустими.

С обжалваното решение Административен съд Пазарджик е осъдил Главна дирекция " Изпълнение на наказанията", да заплати на Т.Т.К., ЕГН **********, в момента в Затвора Пазарджик, обезщетение в размер на 250,00лв. (двеста и петдесет) за претърпени неимуществени вреди за периода от 04.12.2017г. до 08.12.2017г. включително, както и законовата лихва върху тази сума, считано от 01.02.2018г., до окончателното й изплащане. Административен съд е осъдил ГДИН да заплати на ищеца разноски по производството в размер на 500 лева, както и ГДИН да заплати в полза на Административен съд Пазарджик по сметка за държавните такси, сума за възнаграждения на вещо лице в размер на 300,00лв. /триста лв./ С обжалваното решение са отхвърлени исковите претенции на Т.Т.К., ЕГН **********, в момента в Затвора Пазарджик, да бъде осъдена Главна дирекция „Изтърпяване на наказанията“ към Министъра на правосъдието, гр. София да заплати на ищеца сумата – за разликата от 250,00лв. до пълния заявен размер от 16000,00лв., за претърпени неимуществени вреди за периода от 04.12.2017г. до 08.12.2017г., както и законовата лихва върху тази сума, считано от 01.02.2018г., до окончателното изплащане на сумата.

За да постанови този резултат, съдът е приел, че предявеният иск е частично основателен поради противоправно бездействие на длъжностни лица от ГДИН, което съставлява нечовешко, унизително отношение спрямо него по чл. 3 от ЕКЗПЧОС и на чл. 3 от ЗИНЗС. Установени са лошите битови условия в наказателната килия, изразяващи се в липсата на достъп до санитарен възел през цялата част от денонощието в нея и необходимостта от непрекъснатото наличие на кофа за физиологичните нужди, нарушение на хигиенните и битови стандарти(за което аргументи са налични и в заключението на вещото лице по делото). По отношение на останалата част от претенцията на ищеца искът е отхвърлен.

Решението е правилно.

Настоящата инстанция споделя съображенията, изложени в мотивите на обжалваното решение. Съдът е приел, че по отношение на уважената част от иска са налице всички изискуеми материалноправни предпоставки за ангажиране отговорността на ответника за вреди по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ – налице е незаконосъобразно фактическо бездействие от страна на затворническата администрация, изразяващо се в неизпълнение на задължения да осигурят на лишения от свобода по време на изтърпяване на наказание – изолиране в наказателна килия на нормални битови условия. От тези фактически бездействия Т.К. е претърпял негативни изживявания от вида на твърдените от него, като съдът е отчел влошеното здравословно състояние. Негативните изживявания са правилно определени в пряка причинно-следствена връзка с лошите битови условия в наказателната килия в Затвора Пазарджик.

Съгласно разпоредбата на чл.284, ал.5 от ЗИНЗС, приложима с оглед препращащата норма на § 49 от ПЗР на ЗИНЗС и към настоящото дело, неимуществените вреди, претърпени от лошите битови условия в местата за лишаване от свобода се предполагат до доказване на противното.

Ответникът в процеса не е доказал, че условията на изтърпяване на наказанието „Изолиране в наказателна килия“ в Затвора Пазарджик отговарят на минимално изискуемите стандарти в местата за лишаване от свобода, съхраняващ физическото и психическото здраве на затворниците и ненакърняващ човешкото им достойнство .

Правилно и в съответствие с изискванията на чл.52 от ЗЗД съдът е определил и размера на обезщетението, отчитайки спецификата на увреждащите бездействия, характеристиките на вредите, интензитета и периода на увреждане, влошеното здравословно състояние.

По изложените съображения не са налице посочените в касационните жалби отменителни основания. Обжалваното решение е обосновано, съответства на материалния закон и при постановяването му не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, поради което следва да бъде оставено в сила. При този краен извод разноски не следва да бъдат присъждани.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение

 

Р Е Ш И:

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 417/02.07.2018 г., постановено по АД № 136/2018 г. по описа на Административен съд Пазарджик.

Решението е окончателно.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/

 

 

                                                                           ЧЛЕНОВЕ: 1./п/

 

                                                                        

 2./п/