Р Е Ш Е Н И Е
№ 22/ 04.02.2021 г., град Добрич
В И М
Е Т О Н А
Н А Р
О Д А
Административен
съд - Добрич, в публично заседание на двадесет и пети януари, две хиляди двадесет
и първа година, І състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИРА ИВАНОВА
при
участието на секретаря ВЕСЕЛИНА САНДЕВА разгледа докладваното от председателя
адм. д. № 600 по описа на съда за 2020 г. и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по чл. 197, ал. 2 от Данъчно-осигурителния
процесуален кодекс (ДОПК) във връзка с чл. 121, ал. 2 от ДОПК.
Образувано е по жалба на „***“ АД, ЕИК ****,
със седалище и адрес на управление: гр. Добрич, ул.“****“ № 9, представлявано
от Изпълнителния директор В.В.З., подадена чрез адв. Бисерка ***, АК - Добрич,
срещу Решение № 243/ 09.11.2020 г. на Директора на ТД на НАП Варна (Решението),
с което е потвърдено Постановление за налагане на предварителни обезпечителни
марки (ПНПОМ) с изх. № С180008-023-0003198/ 23.10.2020 г., издадено от старши публичен
изпълнител при ТД на НАП Варна, офис – Добрич, ****.
Според жалбоподателя Решението и ПНПОМ
са незаконосъобразни. Счита за неправилен изводът на административния орган, че
при издаване на ПНПОМ не е допуснато нарушение. В тази връзка настоява, че
ПНПОМ не съдържа фактически основания за издаването му. Посочен е
предполагаемият размер на публичното вземане, но не е обосновано защо се счита,
че може да възникне затруднение за събирането му. Прави възражение, че по
отношение аргумента „затруднение“ публичният изпълнител не е изложил обоснован
анализ на факти относно разполагаемото имущество на евентуалния длъжник, за да
мотивира, че същото няма да позволи или ще затрудни изпълнението на публичното
задължение в установения с ревизионния акт размер. Добавя, че предполагаемият
размер на очакваното публично задължение не е доказателство за наличие на
затруднение. При тези съображения иска да бъде отменено Решението, с което е
потвърдено ПНПОМ и наложения с него запор върху МПС, собственост на „***“ АД, с
обща балансова стойност 84627.42 лв. При уважаване на жалбата претендира
съдебно-деловодни разноски.
В съдебно заседание жалбоподателят,
редовно призован, представлява се от адв. ***, която поддържа жалбата по
изложените в нея доводи. Представя доказателства за заплащане на установените с
РА задължения изцяло. Иска отмяна на оспорения акт, претендира разноски по
приложения към делото Списък на разноските.
Ответникът, в съдебно заседание, редовно
призован, не се явява, представлява се от старши юрисконсулт ***, редовно
упълномощена, която оспорва жалбата. Представя доказателства за липса на
задължения на дружеството към датата на съдебното заседание в подкрепа на това,
че задължението по РА е платено, справка от информационната база на НАП, от
която се установява, че ревизионното производство на дружеството е приключило с
издаден на 29.12.2020 г. Ревизионен акт, както и извлечение от издаден
Ревизионен акт (РА), във връзка с ревизионното производство по който е издадено
ПНПОМ. Настоява да бъде оставена жалбата без разглеждане поради отпаднал
интерес в хода на съдебното производство, алтернативно да бъде оставена без
уважение жалбата като неоснователна. Иска присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
Съдът, като прецени оспорвания
административен акт, взе предвид становищата на страните и представените по
делото доказателства, приема за установено следното:
Предмет на оспорване е Решение № 243/
09.11.2020 г. на Директора на ТД на НАП Варна, с което е потвърдено
Постановление за налагане на предварителни обезпечителни марки с изх. №
С180008-023-0003198/ 23.10.2020 г., издадено от старши публичен изпълнител при
ТД на НАП Варна, офис – Добрич, ****.
Жалбата е допустима, като подадена в
срока по чл. 197, ал. 2 от ДОПК, от лице, имащо интерес от обжалване и при
изчерпан административен контрол. Настоящият състав приема, че не е налице
отпаднал интерес от обжалване, поради това че задължението по РА е заплатено от
дружеството към датата на съдебното заседание. Вярно е, че заплащането изключва
необходимостта от продължаване на обезпечителната мярка, но през периода, през
който е била наложена, тази мярка е създала необходимост у дружеството за
доказване на неговата коректност като търговец, поради което интересът от
установяване на съответствието на мярката с изискванията на закона не е
отпаднал. Освен това съдът дължи
произнасяне по същество с оглед гарантираната законова възможност на
жалбоподателя за евентуална защита на интересите си по реда на чл. 203 и
следващите от АПК във връзка със Закона за отговорността на държавата и
общините за вреди, за обезщетение, ако са налице такива, причинени му от
незаконосъобразен административен акт. С оглед на това възражението на
ответника за недопустимост на жалбата поради отпаднал интерес от оспорване е
неоснователно и жалбата следва да бъде разгледана по същество.
Разгледана по същество, жалбата е
основателна. Съображенията за това са следните:
С искане за
предварително обезпечаване на задължения и мотиви за налагане на предварителни
обезпечителни мерки (ПОМ) № Р - 03000819008560-039-001 от 21.10.2020 г. на
орган по приходите при ТД на НАП - Варна е направено предложение да бъдат
наложени мерки за предварително обезпечаване на задълженията на "***"
АД, които ще бъдат установени в резултат на ревизия, възложена със ЗВР № Р-03000819008560-020-001/
27.12.2019 г. В искането е посочено, че при ревизията са установени
допълнителни задължения във връзка с непризнато право на приспадане на данъчен
кредит по фактури, за които е установено, че не е налице доставка. По отношение
имущественото състояние е отразено, че ревизираното лице е представило
изисканите Сд-41, Сд-42, и Сд-43, приложени към искането. В таблица е
представен очакваният размер на задължение за корпоративен данък от 2047.53 лв.
като главница и 947.11. лв. лихва, изчислена към 21.10.2020 г., както и
53731.28 лв. задължение за ДДС и лихва в размер на 27170.65 лв. към 21.10.2020
г.(л. 23) Към искането са приложени Справка № 1 за наличните недвижими имоти на
дружеството – 107 на брой, с балансова стойност над 3 200 000 лв.
общо.; Справка № 2 за наличните МПС, общо 304 на брой, както и Справка № 3 за
наличните стоки, машини, оборудване, стопански инвентар, 967 общо на брой.
Въз основа на Искането
на 23.10.2020 г. от публичен изпълнител при ТД на НАП Варна, офис - Добрич е издадено
Постановление за налагане на предварителни обезпечителни марки с изх. №
С180008-023-0003198, с което е наложен запор върху товарен автомобил марка RENAULT, модел ПРЕМИУМ, рег. № ТХ5032ХН, с балансова стойност
28951.44 лв.; товарно ремарке и полуремарке марка SHMITZ, модел СКИ 24 СЛ 06-7.2, рег. № ТХ9478ЕХ, с балансова
стойност 27837.99 лв. и товарно ремарке и полуремарке марка SHMITZ, модел СКИ
24 СЛ 06-7.2, рег. № ТХ9479ЕХ, с балансова стойност 27837.99 лв.(л. 16)
Същото е мотивирано с това, че ще се затрудни
събирането на публично вземане в предполагаем размер от 83896.57 лв., както и
че при ревизията са установени допълнителни задължения във връзка с непризнато
право на приспадане на данъчен кредит по фактури, за които е установено, че не
е налице доставка.
До Централния
регистър на особените залози и Областна дирекция на МВР – Добрич е изпратено
съобщение за наложения запор.(л. 14 - 15)
Срещу Постановлението
за налагане на предварителни обезпечителни мерки е подадена жалба по
административен ред (л. 9) Във връзка с жалбата е представено Становище от
старши публичния изпълнител, ****, издал ПНПОМ, в което същият сочи, че в хода
на ревизия, възложена с конкретна заповед за възлагане на ревизия (цитира
различен № на ревизия от този, посочен в искането за налагане на ПОМ) са
установени обстоятелства за допълнително определяне на задължения в очакван общ
размер от 83896.57 лв. към 21.10.2020 г., както и че е издаден Ревизионен
доклад от 21.10.2020 г., съответно че с ПНПОМ е удовлетворено искането на
ревизиращия екип. По отношение възражението на жалбоподателя, че при издаване
на ПНПОМ не е извършен обоснован анализ относно разполагаемото имущество, публичният
изпълнител указва, че е извършен анализ на активите на дружеството и е избрана
мярка, която да не води до сериозно възпрепятстване на дейността на лицето,
като същата е наложена до размера на предполагаемото вземане.(л. 12) Към датата
на Становището е приложена Справка от Информационната система на НАП, от която
е видно, че дружеството няма непогасени публични задължения.
Административният
орган е разгледал жалбата и приложените към административната преписка
доказателства и в резултат е потвърдил ПНПОМ с Решение № 243/ 09.11.2020 г.
В Решението е
посочено, че при извършената служебна проверка за законосъобразност на
оспореното ПНПОМ, се налага извод, че същото е издадено от компетентен орган -
публичен изпълнител, в кръга на предоставените му от закона правомощия, въз
основа на мотивирано искане от орган по приходите в хода на ревизионно
производство, в предписаната от закона форма, при спазване на процесуалните
правила и изискванията на приложимия материален закон за налагане на ПОМ. На
следващо място са анализирани предпоставките за налагане на ПОМ съобразно
нормата на чл. 121, ал. 1 ДОПК, като е указано, че публичният изпълнител е в условията на
обвързана компетентност, както по отношение на предполагаемия размер на
бъдещите задължения, така и по отношение на мотивите, обуславящи налагането на
предварителните обезпечителни мерки, и се ползва от преценката на ревизиращия
орган. Горестоящият орган е допълнил, че налагането на ПОМ се извършва по време
на висящо производство, каквото е в случая ревизионното производство, че налагането
на обезпечителни мерки, в условията на бъдещо (предполагаемо) вземане,
наличието и размера на което може и да не се потвърди в края на ревизията, но
се мотивира с опасността удовлетворението на бъдещото вземане да е невъзможно
или да бъде значително затруднено. В тази връзка изрично е отбелязал, че преценката
за възможното затруднение се прави при съпоставка между предполагаемия размер
на задължението и наличните материални активи на бъдещия длъжник. Относно
възражението за липса на мотиви от страна на органа по приходите, съответно
публичният изпълнител за налагане на обезпечителната мярка, е счел същото за
неоснователно, като е изтъкнал, че необходимостта от налагане на
обезпечителната мярка е в преценка на органа по приходите, извършващ ревизията,
а публичният изпълнител има задължение за налагане на такъв вид обезпечителна
мярка, която да съответства на условията на чл. 121, ал. 3 от ДОПК, т.е. да не
препятства дейността на лицето сериозно. С оглед на това е приел, че с
налагането на запор върху 3 броя МПС не се възпрепятства дейността на
дружеството, а има за последица единствено предотвратяване на сделки с
имуществото на субекта и след запора дружеството не е лишено от експлоатирането
на транспортните средства. В този смисъл е отразил, че налагането на запор
върху МПС е по-благоприятно в сравнение с налагането на запор върху банковите
сметки, което би могло да доведе до затрудняване на финансовите операции на
дружеството. При тези доводи е потвърдил ПНПОМ.
Решението е
съобщено на 18.11.2020 г.(л. 37), а жалбата е подадена на 24.11.2020 г. чрез
куриерска фирма „Спиди“ (л. 5).
При извършената
служебна проверка на законосъобразността на оспореното Решение съдът намира, че
то е издадено от компетентния съгласно чл. 197, ал. 1 ДОПК административен
орган и в рамките на неговите правомощия, при спазване на
административнопроизводствените правила и в необходимата форма. Същото се отнася
и до контролирания с обжалваното Решение акт, а именно потвърденото ПНПОМ.
Съобразно
разпоредбата на чл. 197, ал. 3 ДОПК съдът отменя наложената обезпечителна
мярка, ако длъжникът представи обезпечение в пари, безусловна и неотменяема
банкова гаранция или държавни ценни книжа; не съществува изпълнително основание
и не са спазени изискванията за налагане на предварителни обезпечителни мерки
по чл. 121, ал. 1 ДОПК и чл. 195, ал. 5 ДОПК. Тази правна регламентация
предопределя и обхвата на съдебната проверка.
Не е налице
първата предпоставка за отмяна ПНПОМ, доколкото липсват данни и доказателства длъжникът
да е представил обезпечение в пари, безусловна и неотменяема банкова гаранция
или държавни ценни книжа.
На следващо място,
не са налице хипотезите на чл. 195, ал. 5 от ДОПК, тъй като обезпечителните
мерки са предварителни, т. е. не се предприемат за обезпечаване на вече
установени и изискуеми публични вземания и следователно не е приложимо
изискването за съществуване на изпълнително основание.
С оглед горното преценката
на съда се свежда до това дали при издаването на ПНПОМ са спазени изискванията
по чл. 121, ал. 1 от ДОПК.
Формалните изисквания за налагането на
предварителните обезпечителни мерки са спазени - налице е искане от ревизиращ
орган по приходите, отправено в хода на извършвана на жалбоподателя и
неприключила ревизия, т.е. е изпълнено изискването за висящо ревизионно производство,
както правилно е приел горестоящият орган.
Правилен е и
изводът, че наложените обезпечителни мерки няма да затруднят сериозно дейността
на дружеството, доколкото запорът не е наложен върху банкови сметки, а върху
МПС, като по същността си налагането на запора не е пречка за ползването на
съответните МПС.
Правилен е доводът
на административния орган, че защитата на фиска е от особено значение и налага
да се предприемат мерки в тази насока при наличие на обстоятелство за възможни
публични вземания. Необходимостта обаче от предприемане на мерки не може да
бъде произволна, а следва да бъде обоснована чрез съпоставка между
предполагаемия размер на задължението и наличните материални активи на бъдещия
длъжник, както е посочил в Решението си административният орган. Въпреки обаче
това посочване не е изложил никакви мотиви как тази съпоставка обуславя извод
за наличие на опасност удовлетворението на бъдещото вземане да е
невъзможно или да бъде значително затруднено. Липсата на мотиви в тази насока
правят възражението на жалбоподателя за липса на анализ по отношение опасността
основателно.
Вярно е, че разписаната
с текста на чл. 121, ал. 1 от ДОПК цел на предварителните обезпечителни мерки е
да се предотврати извършването на сделки
и действия с имуществото на дружеството, вследствие на които събирането на
задълженията за данъци и задължителни осигурителни вноски ще бъде невъзможно
или значително ще се затрудни. Същевременно обаче съгласно чл. 195, ал. 2 от ДОПК обезпечение се извършва, когато без него ще бъде невъзможно или ще се
затрудни събирането на публичното задължение, включително когато е разсрочено
или отсрочено. Разгледани във взаимовръзка тези норми навеждат на извода, че налагането
на предварителни обезпечителните мерки се извършва по преценка на органите по
приходите. В този смисъл, както ревизиращият орган има задължение реално да
прецени дали да отправи искане за налагане на обезпечителните мерки, което в
случая е било сторено почти година след възлагане на ревизията, така и
публичният изпълнител не действа при условията на обвързана компетентност, щом
има направено искане, а е длъжен да извърши самостоятелна преценка дали без
налагането на мерките събирането на задълженията за данъци и задължителни
обезпечителни мерки ще бъде невъзможно или значително ще се затрудни. Същевременно,
доколкото ПНПОМ представлява индивидуален административен акт, то съгласно
нормата на чл. 59, ал. 1, т. 4 АПК, то при издаването му следва да бъдат
посочени фактическите и правни основания за това. В случая са посочени правните
основания, но липсва посочване на конкретните факти, конкретната съпоставка, от
която е изведено заключението за наличие на опасност за удовлетворяване на
евентуалното вземане на Държавата.
Независимо, че в мотивите на Решението е посочено, че публичният изпълнител е извършил анализ на имущественото състояние на длъжника и опасността предполагаемото публично задължение да не бъде събрано, то такъв анализ в преписката липсва. Както в искането за налагане на ПОМ, така и в ПНПОМ, съответно в потвърдителното Решение, има посочване само на това, че са установени допълнителни задължения във връзка с непризнато право на приспадане на данъчен кредит по фактури, за които е установено, че не е налице доставка, съответно евентуален размер на задължение и че ревизираното лице е представило справки за имуществото си. Вярно е, че в Решението са посочени и бройките имоти, МПС, техника и инвентар, но липсва извод как при наличие на това имущество, което е на значително по – висока стойност от евентуалното публично вземане, е налице опасност от затрудняване или невъзможност за събирането му. В този смисъл не е налице реален анализ на имущественото състояние на жалбоподателя, на опасността да извърши действия на разпореждане с имуществото си и да затрудни събирането на евентуалното публичното вземане във връзка с търговската му дейност, липсва оценка на досегашното му поведение като изряден или неизряден платец на публични задължения. Същевременно по делото са представени от страна на ответника доказателства, че жалбоподателят няма непогасени публични задължения. Няма и нито данни, нито доказателства, че дружеството има някакви тежести върху притежаваното от него имущество. Нещо повече, което съдът съобразно текста на чл. 142, ал. 2 АПК следва да съобрази, че към момента на приключване на съдебното производство е издаден вече РА, като дружеството е заплатило изцяло установените задължения с РА, независимо че е обжалвало същия. Анализът на оспорения акт и събраните по делото доказателства в тази връзка водят до извода, че жалбата по изложените в нея оплаквания се явява основателна, като рискът за невъзможност/затруднение за събиране на вземането е бил необоснован, а оттам и издадените ПНПОМ и Решение неправилно, като издадени в противоречие с материалния закон.
С оглед изложеното
съдът намира, че в случая предварителните обезпечителни мерки са наложени
формално, без позоваване на конкретни факти и данни, въз основа на които да
може да се направи обоснован извод, че без налагането им събирането на
вземанията, произтичащи от ревизията, ще бъде невъзможно или сериозно
затруднено.
Обстоятелството,
че с оглед вида на обезпечителна мярката мярка –запор върху МПС, наличието на
множество други МПС, както и че налагането на обезпечителните марки не
възпрепятства и не затруднява търговската дейност на жалбоподателя, не
освобождава органите по приходите от необходимостта да обосноват своите актове
и да ги подкрепят с конкретни фактически данни.
Формалният подход при налагането на предварителните обезпечителни мерки не отчита обстоятелството, че всяко наложено обезпечение върху имущество на търговец се отразява неблагоприятно върху търговските му отношения с трети лица, като създава съмнения за неговата надеждност, платежоспособност и добросъвестност. За да се избегне този формален подход, законодателят е въвел специалните изисквания по чл. 195, ал. 2 и чл. 196, ал. 1, т. 3 от ДОПК за мотивиране на обезпечителната нужда и съответна на нея мярка при налагането на обезпечителни мерки по реда на Глава ХХІV от ДОПК чрез посочване на конкретни факти и обстоятелства за всеки отделен случай.
Оспореното Решение
на Директора на ТД на НАП и потвърденото с него Постановление
за налагане на предварителни обезпечителни мерки не са съобразени със специалните изисквания по чл. 196, ал. 1, т. 3,
във връзка с чл. 195, ал. 2, във връзка
с чл. 121, ал. 2 от ДОПК за мотивиране на обезпечителната нужда, с оглед на
което следва да бъдат отменени като незаконосъобразни.
С оглед изхода на спора
и своевременно стореното от процесуалния представител на жалбоподателя искане за
присъждане на разноски по делото, същото следва да бъде уважено в заявения
размер от общо 650.00 лв. (шестотин и петдесет лева), от които 50.00 лв.
държавна такса и 600.00 лв. адвокатско възнаграждение, договорено и платено,
съгласно приложените по делото доказателства (л. 47, 49, 50).
По изложените
съображения и на основание чл. 197, ал. 4, във връзка с чл. 197, ал. 3 от ДОПК,
във връзка с чл. 121, ал. 2 от ДОПК, Административен съд - Добрич, Първи състав
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ по жалба на
„***“ АД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр. Добрич, ул. “****“
№ 9, представлявано от Изпълнителния директор В.В.З., Решение № 243/ 09.11.2020
г. на Директора на ТД на НАП Варна и потвърденото с него Постановление за
налагане на предварителни обезпечителни марки с изх. № С180008-023-0003198/
23.10.2020 г., издадено от старши публичен изпълнител при ТД на НАП Варна, офис
– Добрич.
ОСЪЖДА Териториална
дирекция на Националната агенция за приходите - Варна да заплати на „***“ АД,
ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр. Добрич, ул. “****“ № 9,
представлявано от Изпълнителния директор В.В.З., сумата от 650 лв. (шестотин и
петдесет лева) за съдебно – деловодни разноски по делото.
Решението не
подлежи на обжалване.
СЪДИЯ: