Разпореждане по дело №53/2020 на Софийски градски съд

Номер на акта: 2021
Дата: 14 февруари 2020 г. (в сила от 12 октомври 2020 г.)
Съдия: Нели Бойкова Алексиева
Дело: 20201100900053
Тип на делото: Търговско дело
Дата на образуване: 9 януари 2020 г.

Съдържание на акта

Р А З П О Р Е Ж Д А Н Е

гр. София, 14.02.2020 г.

 

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ТО, VІ-22 състав, в закрито заседание на четиринадесети февруари две хиляди и двадесета година, в състав:

 

                                 ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕЛИ АЛЕКСИЕВА

 

като се запозна с т. дело № 53 по описа на СГС, ТО за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

С разпореждане от 10.01.2020 г. на ищеца е дадена възможност да отстрани нередовности на исковата молба по чл. 127, ал. 1, т. 4 и т. 5 от ГПК, в едноседмичен срок от съобщението.  Указанията касаят индивидуализация на предявения с исковата молба иске, като на ищеца е указано да отстрани несъответствията между изложените в исковата молба фактически твърдения и посочи конкретно основание да претендира процесната сума от ответника В исковата молба от една страна се твърди, че сумата се иска на отпаднало основание от ответника, а от друга страна  липсват твърдения сумата да е предоставена на ответника, тъй като се твърди, че процесната сума  е цената, на която ищецът е закупил от трето неучастващо  по делото като страна лице вземане срещу ответника. В срока за изпълнение на указанията е подадена молба от 30.01.2020 г., с която указанията на съда, касаещи уточняване предмета на делото са останали неизпълнени. С тази молба отново се сочи, че сумата се претендира като платена от ищеца във връзка с разваления по вина на ответника договор. При така направените уточнения не може да се приеме, че са отстранени констатираните от съда противоречия относно основанието на предявения иск. Напротив, ищецът продължава да излага противоречиви фактически твърдения за основанието на иска, от една страна продължава да поддържа, че основанието на претенцията е връщане на дадено във връзка с развален по реда на чл. 87, ал. 1 от ЗЗД договор, а от друга не излага никакви твърдения за предоставено на насрещната страна благо, което подлежи на връщане след развалянето на договора. Сключването на договор за цесия с трето лице, с който е прехвърлено на ищеца вземане на това трето лице срещу ответника, съответно плащането на цената по този договор от ищеца на третото лице, няма връзка с неизпълнението на ответника по договора за изработка, което неизпълнение по твърденията на ищеца е станало причина за разваляне на договора. Срещу платената по договора за цесия цена ищецът е придобил вземане срещу ответника /което не е въведено като предмет на настоящето дело/, съответно няма как да се приеме, че платената по договора за цесия цена е разход, направен от ищеца във връзка с договора за изработка, който подлежи на връщане при разваляне на договора. Затова и платеното от ищеца по договора за цесия не може да се приеме и за вреда от неизпълнението на договора за изработка, която може да бъде търсена по реда на чл. 88, ал. 1 от ЗЗД. Липсата на безпротиворечиви твърдения относно основанието, на което се претендира сумата от ответника,  прави невъзможно за Съда да  изпълни задължението си да  администрира делото, като определи предмета на искането, с което е сезиран  /даде правна квалификация на искането/ и изготви доклад по  реда на чл. 146 ГПК, съответно да определи кои са релевантните за спора факти и  доказателства и предостави възможност на ответника да организира и проведе защитата си.

Предвид неотстраняването на пречките за движение на процеса,  Съдът намира, че исковата молба следва да бъде върната, независимо от обстоятелството, че ищецът е направил процесуално усилие да  изпълни указанията на съда /с молбата от 30.01.2020 г./. Администрирането на исковата молба от Съда, във връзка извършването на проверка относно редовността й, съобразно чл. 127 и чл. 128 ГПК, не допуска осигуряването на повторна възможност за отстраняване на нередовността й. Отстраняването следва да се извърши в дадения от Съда срок по чл. 129, ал. 2 ГПК. След като  ищецът не е направил това и не е отстранил пречките за администриране на процеса, въпреки дадената му от съда възможност, то исковата молба следва да бъде върната.

Мотивиран от горното, Съдът

     

 

Р А З П О Р Е Д И:

 

ВРЪЩА, на основание чл. 129, ал. 3 ГПК, исковата молба с вх. № 2584/09.01.2020 г., във връзка с която е образувано  т. дело № 53/2020 г. по описа на СГС, ТО, VІ-22 състав.

Разпореждането  може да бъде обжалвано от ищеца, с частна жалба пред Софийски апелативен съд, в едноседмичен срок от съобщаването му.

 

 

                                                                Съдия: