№ 186
гр. Севлиево, 29.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЕВЛИЕВО в публично заседание на двадесет и
девети септември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Христо Н. Христов
при участието на секретаря СТАНИСЛАВА М. ЦОНЕВА
като разгледа докладваното от Христо Н. Христов Гражданско дело №
20214230100380 по описа за 2021 година
Предявени са обективно съединени установителни искове с правно основание чл. 79,
ал. 1 ЗЗД вр. чл. 200, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК.
Постъпила е искова молба от „ЕНЕРГО – ПРО Продажби” АД, с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. Варна, бул. Владислав Варненчик № 258, Варна Тауърс
– Г, представлявано заедно от всеки двама от законните си представители П.С., Я.Д. и Д.Д.
срещу ЦВ. Г. Д., с ЕГН **********, от гр. Севлиево, ул. „Люляк" № 12.
Ищецът твърди, че между страните по делото е сключен договор за продажба на
електрическа енергия при общи условия, като ответника е клиент с клиентски №
************, във връзка с продажба на ел. енергия за обект на потребление, заведен с
абонатен номер Aб. No ********* находящ се на адрес: гр. Севлиево, ул. „Люляк" 12.
Заявява, че облигационните отношения между страните се регламентират от Общите
условия за продажба на електрическа енергия на „Енерго-Про Продажби" АД, които били
приети на основание чл. 98а от Закона за енергетиката и одобрени от Държавната комисия
за енергийно и водно регулиране(КЕВР към момента на предявяване на иска). Съгласно чл.
17, т. 2 от Общите условия, потребителят се задължавал да заплаща стойността на
използваната в имота електрическа енергия в сроковете и по начина, определени в Общите
условия. Сроковете били регламентирани в чл. 26 от Общите условия, като в ал. 6 на същия
член изрично било посочено, че потребителят се считал за надлежно уведомен, че дължи
плащане на използваната ел. енергия в посочените срокове, независимо дали е получил
предварително писмено уведомление за размера на задължението. При това положение
потребителя изпадал в забава след настъпване на падежа на съответната фактура, без да е
1
необходимо изпращането на изрична покана за заплащане на дължимите суми. Съгласно чл.
38 от Общите условия „Потребител, който не изпълни задължението си за плащане в срок на
дължими към "Енерго - Про Продажби" АД суми, дължи обезщетение за забава в размер на
законната лихва за всеки просрочен ден". Предвид горното и на основание чл. 410 от ГПК,
във връзка с чл. 107 от Закона за енергетиката било подадено заявление за издаване на
заповед за изпълнение срещу ответника. Към момента на подаване на заявлението
горецитираният потребител на електрическа енергия имал неизплатени задължения в общ
размер на 1 307,82 лв. за горния обект на потребление. В посочената сума били включени
неплатените фактури за ел. енергия в размер на 1014,15 лв., представляваща главница за
консумирана ел. енергия от ответника по фактури издадени в периода 19.10.2013 г. -
20.03.2018 г., както и мораторна лихва върху главницата в общ размер на 293,67 лв.,
представляваща сбора от мораторната лихва на всяка фактура от падежа й до 29.01.2021 г..
Районен съд - Севлиево издал исканата заповед за изпълнение, като предвид указанията на
Районен съд - Севлиево и в законоустановения срок била предявявена и исковата молба.
Предвид гореизложеното ищеца иска установяване със силата на пресъдено нещо, че
ответника му дължи заплащане на горепосочените суми, както и законна лихва от датата на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното изплащане
на задължението. Претендира разноски, включително присъждане юрисконсултско
възнаграждение.
В едномесечен срок от връчване на препис от исковата молба с доказателствата,
ответника е подал писмен отговор. В отговора, заявява, че исковете са неоснователни.
Ответника не използвал никаква ел. енергия за посочения в исковата молба времеви период,
т.к. електромера не работил, бил изключен от ищеца. Прави възражение за изтекла
погасителна давност по отношение на част от вземанията, а именно посочените във фактура
№ ***************** г., с падеж на 15.11.2013 г. и фактура № **********/15.01.2014 г., с
падеж на 17.02.2014 г..
В съдебно заседание ищеца в докладвана молба поддържа исковете по съображенията
изложени в исковата молба. Заявява възражение за присъждане по - нисък размер на
разноските на ответника, за адвокатско възнаграждение, поради прекомерност съобразно
действителната правна и фактическа сложност на делото.
В съдебно заседание ответника, чрез своя особен представител, поддържа отговора по
съображенията изложени в него. Претендира разноски.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и прецени събраните по делото
доказателства, прие за установено следното от фактическа страна:
Установява се от извлечение за фактури и плащания, справка от "ЕНЕРГО-ПРО" за
потреблението през последните 12/24/36 месеца, за ответника и от приложени по делото
фактури, че ищеца е издал ФП ***************** г. – за сума 0,70 лв.; ФП
******************** г. – за сума 0,19 лв.; ФП *************** г. – за сума 283,57 лв.; ФП
2
****************** г. – за сума 382,22 лв.; ФП ***************. – за сума 252,96 лв. и ФП
**********/20.3.2018 г. – за сума 94,51 лв., че за целия период 19.10.2013 г. - 20.03.2018 г., е
начислена електрическа енергия, за която са издадени неплатени фактури в размер на
1014,15 лв., представляваща главница за консумирана ел. енергия от ответника, като е
начислена и лихва върху главницата в общ размер на 293,67 лв., представляваща сбора от
мораторната лихва на всяка фактура от падежа й до 18.01.2021 г.. ФП ***************** г.
– за сума 0,70 лв. не е представена от ищеца и приложена по делото, а само е посочена в
извлечение за фактури и плащания.
От Общите условия на договорите за продажба на електрическа енергия на „Енерго-
Про Продажби" АД и решение от 07.11.2007 г., се установява, че съгласно чл. 17, т. 2 от
Общите условия, потребителят се задължава да заплаща стойността на използваната в имота
електрическа енергия в сроковете и по начина, определени в Общите условия. Съгласно чл.
26 вр. чл. 15 от Общите условия, се задължава да снабдява с електрическа енергия всеки
потребител, чийто обект е разположен на територията обслужвана от дружеството, а
задължението за плащане на потребителя става изискуемо веднъж месечно по график, като
неполучаването на фактура не освобождава потребителя от задължението да заплати
дължимата сума в срок. Съгласно чл. 38 от Общите условия потребител, който не изпълни
задължението си за плащане в срок на дължими суми, дължи обезщетение за забава в размер
на законната лихва за всеки просрочен ден.
От извадка от списък за прекъсване на ел. захранването от 13.02.2018 г., издадена от
ищеца е видно, че в същата е посочен процесния обект.
От приложеното ч. гр. д. № 111/2021 г. на РС – Севлиево се установява, че „ЕНЕРГО
– ПРО Продажби” АД е подало на 28.01.2021 г., заявление за издаване на заповед за
изпълнение, по което е образувано посоченото ч. гр. д. на РС – Севлиево и е издадена срещу
длъжника ЦВ. Г. Д., заповед № 80/02.02.2021 г. за изпълнение на парично задължение по чл.
410 ГПК за сумите: сумата 1014,15 лв., представляваща главница за консумирана ел.
енергия от ответника, с клиентски № ************, за обект на потребление, заведен с
абонатен номер ********* находящ се на адрес: гр. Севлиево, ул. „Люляк" 12, за периода
19.10.2013 г. – 20.03.2018 г., както и начислена лихва върху главницата в общ размер на
293,67 лв., представляваща сбора от мораторната лихва на всяка издадена фактура от падежа
й до 18.01.2021 г., ведно със законната лихва от 28.01.2021 г. до окончателно изплащане на
сумите; както и за разноски - платена държавна такса в размер на 26,16 лева и 50,00 лева,
юрисконсултско възнаграждение. Срещу заповедта за изпълнение е възразено от длъжника в
законния срок, като предвид това в изпълнение на указанията на Районен съд - Севлиево и в
законоустановения срок е предявена и исковата молба.
Установи се от заключението на вещото лице по съдебно – счетоводната експертиза и
от изслушването на вещото лице в съдебно заседание следното: Електромерът тип МЕ 162 с
№1114021666922426 отчита ел. енергията в обект на потребление с аб. № *********
3
Електромери МЕ 162 са били одобрени и фигурират в регистъра за одобрени от БИМ СТИ.
Електромерът с № 1114021666922426 е метрологично годен до 2022 г.. Максималната
мощност, която би могла да бъде консумирана, в обект с абонатен №*********за отчетния
период, съобразно ел.инсталацията на същия обект е равна на 10,35 кВт ежечасно,
Отчетеното максимално месечно количество електроенергия от отчетника на СТИ по
тарифите 1 и 2 за подпериода от 19.10.2013 до 1.03.2018г. е 5100 кВтч. Отчетеното
максимално месечно количество електроенергия от отчетника на СТИ по тарифите 1 и 2 за
подпериода от 1.11.2017 до 1.03.2018г. е 4999 кВтч, което отговаря на средна консумация
1.74 кВт ежечасно. Средната стойност на преминаващият ток е равна на 7,9 А, което е
значително по-малко от допустимия ток на присъединителните съоръжения 45А.
Начислената електроенергия е възможно да бъде консумирана. Размерът на незаплатената
електроенергия за периода от 19.10.2013 до 1.03.2018 г. 5000 kWh е определен на база
показанията на СТИ и съответства на фактурираните. С електромер №1114021666922426 е
възможно да бъдат отчетени количествата ел.енергия сумарно 4999 кВтч за периода от
1.11.2017 до 1.03.2018г. посочени в Справка за консумирана ел.енергия, съставена от
служители на ЕнергоПро Продажби. Изчисленията на стойността на електроенергията
1013,45лв. са извършени математически правилно съгласно показания на СТИ и приетите
цени на мрежови услуги и тарифна цена на електроенергията за периода, от КЕВР за битови
клиенти. Използваните цени на електроенергията за периода 1.11.2017 до 1.03.2018г.
(дневна 0,18535 лв/кВтч и нощна 0,1026 лв/кВтч), указани във фактурите, са редовни цени и
фигурират в утвърдените от КЕВР. Електромера в процесния обект преди 2016 г. е бил
метрологично негоден, а през 2013 г. е бил метрологично годен, през 2016 г. е поставен нов
електромер, годен до 2022 г.. Начислената сума 0,70 лв. не става ясно за какво е начислена.
Около края на март 2017 г. е прекратено електроснабдяването, най - вероятно, защото не са
плащани сметките, като и до момента няма захранване. На място имало друг електромер,
който работел. Процесния електромер бил с тъмен дисплей, можело да е метрологично
годен, но ако е изключен, батерията вероятно вече не функционира, данните се пазели в
нея около 6 месеца. Не можело да се вземат други данни, извън твърдените от ищеца,
посочени в системата му, защото периода минал и била изгубена всякаква информация.
Установяват се от показанията на свидетеля Михаил И., следните факти: свидетеля
познава ответника Цветан от работа; ответника е инвалид; свидетеля му помага, някой път
му пазарува; имота се намира в града на ул. ,,Люляк‘‘ № 12, а електромера е отвън; има 2
електромера като единия е прекъснат, а другия работи; в едната сграда е прекъснат, а на
основната сграда има; захранването било прекъснато от много години.
При така установените обстоятелства съдът прие следното от правна страна:
Уважаването на предявените обективно съединени установителни искове с правно
основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 200, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, по реда на чл. 422, ал. 1
ГПК, предполага установяването от ищеца на следните предпоставки: основанието, размера
и изискуемостта на претендираните вземания, т.е. съществуването на описаният в исковата
4
молба валиден договор за доставка на електрическа енергия в описания в исковата молба
обект, чиито клаузи съдържат задължение по договора за ищцовото дружество за доставка
на ел. енергия в посочения обект за исковия период и задължение за ответника да заплати
на ищеца процесните суми; изпълнение на задължението си за доставка на ел. енергия в
посочения обект за исковия период; размера и стойността на доставената ел. енергия за
исковия период; поставянето на ответника в забава и размера на дължимото мораторно
обезщетение.
С решение № 205 от 28.02.2019 г. по гр. д. № 439 / 2018 г. на Върховен касационен
съд, 3-то гр. отделение, е даден отговор на въпроса: кой е длъжник по вземането за цена на
доставена електрическа енергия за битови нужди съгласно разпоредбите на ЗЕ. Върховен
касационен съд приема, че съгласно разпоредбите на Закона за енергетиката (чл. 97, ал. 1, т.
4 ЗЕ и § 1, т. 2а или т. 33а от ДР на ЗЕ) цената на доставената електрическа енергия за
битови нужди се дължи от собственика на електроснабдения имот, освен когато имотът е
предоставен за ползване по силата на договорно отношение от собственик на имота, а между
ползвателя на договорно основание и крайния снабдител е сключен договор за продажба на
електроенергия за същия имот.
По делото при доказателствена тежест за ищеца не бе доказано съществуването на
описаният в исковата молба валиден договор за доставка на електрическа енергия в
посочения в исковата молба обект. Трайна и безпротиворечива е съдебната практика, че
тежестта за установяване на релевантен за спора факт е за страната, която черпи права от
доказването му, като безспорно е, че в случая, след като ищеца се позовава на договорни
отношения, с предмет електроснабдяване на имота описан в исковата молба, същият следва
да докаже правопораждащите тези отношения факти. С оглед изложеното при
доказателствена тежест на ищеца – кредитор, същият не установи ответника да е собственик
на електроснабдения имот, или имотът да му е предоставен за ползване по силата на
договорно отношение от собственик на имота, не се установи и ответника, като ползвател
на договорно основание да е сключил с ищеца договор за продажба на електроенергия за
същия имот. При установената липса на договор обвързващ ответника за доставка на
електрическа енергия в описания в исковата молба обект, за исковия период, при
съобразяване и на тълкуванието в горецитираното решение № 205 от 28.02.2019 г. по гр. д.
№ 439 / 2018 г. на Върховен касационен съд, 3-то гр. отделение, се налага извод за
неоснователност на предявените искове, което обуславя отхвърлянето им, без обсъждане на
останалите доводи и възражения на страните, включително и предявеното възражение за
погасяване на процесните вземания по давност.
За пълнота на изложението съдът намира за необходимо да посочи, че не се установи
от доказателствата по делото и изпълнение на задължението на ищеца да снабдява с
електрическа енергия ответника през процесния период, както и размера на стойността на
доставената електрическа енергия през същият период.
5
Представените от ищеца фактури, извлечение за фактури и плащания, справка от
"ЕНЕРГО-ПРО" за потреблението през последните 12/24/36 месеца, извадка от списък за
прекъсване на ел. захранването от 13.02.2018 г., с които ищеца твърди, че се легитимира
като носител на претендираните вземания, по същество представляват частни
свидетелстващи документи. За тези документи законът по изключение дава възможност да
установяват изгодни за издателя си факти, в случая на чл. 182 ГПК. Вписванията в
счетоводните книги, на каквито се основават посочените по – горе документи, съгласно чл.
182 ГПК, се преценяват от съда според редовността им и с оглед другите обстоятелства по
делото. Редовността на тези вписвания не се предполага, а следва да се установи от страната,
която се позовава на тях, а доказателства за редовността им ищеца не е ангажирал /Решение
№ 42 от 25.02.2004 г. на ВКС по гр. д. № 485/2003 г., ТК, II т. о./.
Напротив установи се от заключението на вещото лице по съдебно - техническата
експертиза, събрана по делото и от обясненията на вещото лице в съдебно заседание, че в
процесният обект, още преди 2016 г. е бил монтиран метеорологично негоден електромер,
като през 2016 г. е поставен нов електромер, годен до 2022 г., но същият бил с тъмен
дисплей, но предвид, че е изключен, а данните се пазели около 6 месеца, не можело да се
вземат от него други данни, освен посочените в системата на ищеца. Ищеца начислил и сума
0,70 лв., за която не ставало ясно от кога е и за какво е начислена. Изложеното при
съобразяване и на показанията на свидетеля Михаил И., който сочи, че на процесния адрес
единият електромер е прекъснат от много години, налага извод, че гореописаните
представени от ищеца документи, преценени от съда по реда на чл. 182 ГПК, с оглед
останалите обстоятелства по делото, не удостоверяват твърдяното от ищеца количество
електроенергия, посочено в същите, предвид и нередовността им, установена от
заключението на вещото лице по съдебно - техническата експертиза /посочване като
дължими на суми с неясен произход и начислени суми за период след спиране на
електроснабдяването на имота/. С оглед всичко изложено не е налице изискването на чл.
182 ГПК, удостоверените в обсъдените по – горе счетоводни документи обстоятелства да се
подкрепят и от другите обстоятелства по делото.
Предвид изложените съображения предявения иск за парична сума, стойност на
доставена неплатена ел. енергия е неоснователен и следва да се отхвърли като такъв.
Неоснователен е и акцесорният иск за установяване на вземане за лихва за забава върху
вземането предмет на главния иск от падежа на всяка от фактурите до предявяване на
заявлението за издаване заповед за изпълнение, както и искането за установяване на вземане
в размер на законната лихва от подаване в съда на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение до окончателно изплащане на сумите, поради което следва да се отхвърлят.
С оглед изхода на делото и направеното от ответника искане в този смисъл, ищеца
следва да бъде осъден да му заплати, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, направените съдебни
разноски, в размер на сумата 470,00 лева за заплатено адвокатско възнаграждение по
исковото и заповедното производство, съобразно представените и приложени по делото
6
договори за правна защита и съдействие. Неоснователно е възражението на ищеца по чл. 78,
ал. 5 ГПК за присъждане по - нисък размер на разноските, произтичащи от заплатено
адвокатско възнаграждение, като прекомерно съобразно действителната правна и
фактическа сложност на делото. По заповедното и исковото производство упълномощеният
адвокат от длъжника и ответник е осъществил процесуалното му представителство, като е
изготвил отговор на искова молба, участвал е в две открити съдебни заседания, направил е
доказателствени искания, участвал е и при събиране на свидетелски показания и заключение
на вещото лице. С оглед на горното и като съобрази характера на спора, който се отличава
със сравнително невисока правна и фактическа сложност, обема и съдържанието на
осъщественото от пълномощника процесуално представителство, съдът счита, че
договореното и заплатено от ищеца адвокатско възнаграждение не е прекомерно.
Посоченият размер съдът намира за непрекомерен, съобразявайки и разпоредбите на
Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, като в
конкретния случай възнагражданието е в размер около минималното възнаграждание
предвидено в посочената Наредба и предвид всички гореобсъдени обстоятелства не може да
се приеме за прекомерно.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ, като неоснователни, предявените искове, с правно основание чл. 79, ал.
1 ЗЗД вр. чл. 200, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, от „ЕНЕРГО –
ПРО Продажби” АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Варна, бул.
Владислав Варненчик № 258, Варна Тауърс – Г, представлявано заедно от всеки двама от
законните си представители П.С., Я.Д. и Д.Д. срещу ЦВ. Г. Д., с ЕГН **********, от гр.
Севлиево, ул. „Люляк" № 12, за установяване съществуване на следните парични вземания:
сумата 1 307,82 лева, главница, представляваща вземане за незаплатена цена на консумирана
електрическа енергия от ответника по фактури издадени в периода 19.10.2013г. -
20.03.2018г., както и мораторна лихва върху главницата в общ размер на 293,67 лева,
представляваща сбор от мораторната лихва на всяка фактура от падежа й до 29.01.2021г.,
ведно със законната лихва върху главницата от подаване в съда на заявлението за издаване
на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК – 28.01.2021 г. до окончателно изплащане на
сумата, за които вземания е издадена заповед № 80/02.02.2021 г. за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК, по ч. гр. д. № 111/2021 г. на РС – Севлиево.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, „ЕНЕРГО – ПРО Продажби” АД, с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. Варна, бул. Владислав Варненчик № 258,
Варна Тауърс – Г, представлявано заедно от всеки двама от законните си представители
П.С., Я.Д. и Д.Д. да заплати на ЦВ. Г. Д., с ЕГН **********, от гр. Севлиево, ул. „Люляк" №
7
12, съдебни разноски, в размер на сумата 470,00 лева.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните
пред Габровския окръжен съд.
Съдия при Районен съд – Севлиево: _______________________
8